Robin Hood - Prince Of Thieves (1991) Свали субтитрите
КЕВИН КОСТНЪР
МОРГАН ФРИЙМЪН
във филма
Р О Б И Н Х У Д ПРИНЦЪТ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ
ПРЕДИ 800 ГОДИНИ КРАЛ РИЧАРД ЛЪВСКОТО СЪРЦЕ
ПОВЕЖДА ТРЕТИЯ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД ПРОТИВ ТУРЦИТЕ.
ПОВЕЧЕТО ОТ МЛАДИТЕ АНГЛИЙСКИ БЛАГОРОДНИЦИ,
СЪБРАЛИ СЕ ПОД ЗНАМЕНАТА МУ, НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ У ДОМА.
ЙЕРУСАЛИМ, 1194 г.
Казва, че си му откраднал хляба.
- Това е лъжа! Той крадеше нашия.
Отсечи ръката на неверника.
- Аз го откраднах!
Не е вярно!
- Тях не ги е грижа.
Но той лъже!
- Няма да издържиш.
Както желаеш. Отсечи и неговата ръка.
Съжалявам, Робин.
Ще ви покажа смелостта на англичаните.
Ето ти за петте години в ада!
Зад теб!
Побързай, за Бога!
Вземи ни със себе си!
Не можеш да спасиш тези хора, но можеш да спасиш мен!
Християнино!
Защо да го правя?
- Имам смъртна присъда.
Той е мавър! Не го слушай!
- Освободи ме! Ще ви изведа!
Иначе всички ще измрем!
Не, Робин! Идват!
Съжалявам.
Насам.
Благодаря. Не бях прав за теб.
Бърз си с ятагана.
- Пет години жадувах свободата!
Това прави човека бърз.
Питър!
Смъртоносна е. Остави ме.
Дай пръстена на сестра ми Мариан.
И се закълни, че ще я закриляш.
- Не можем да го спасим.
Закълни се, Робин!
Заклевам се.
Кажи на Мариан, че съм загинал като свободен англичанин.
Хайде, приятелю. Нека саможертвата му има смисъл. Ела.
Защо ме освободи?
Който и да си, никой не заслужава да изгние в онзи зандан.
Прощавай. На добър път.
Пътят ни е един, по волята на Аллаха.
Ти спаси живота ми. Давам обет да бъда с теб, докато спася твоя.
Но аз заминавам за Англия. Освобождавам те от обета.
Само Аллах може да го стори.
Ами ако откажа?
- Нямаш избор.
Аз съм Азим Един Башир Ал Бакир. Наричай ме Азим.
Робин от рода Локсли.
ЗАМЪКЪТ ЛОКСЛИ, АНГЛИЯ
"Достопочтени сър, дочух, че сте се сражавали
с крал Ричард и любимия ми син Робин.
Боя се, че се връщате в момент на отчаяние,
когато тъмни сили кроят заговор срещу отсъстващия крал.
Видели ли сте пленяването на сина ми край Йерусалим?
Знаете ли в плен на кой владетел се намира?
Все още ли ми е обиден? Моля ви за някаква вест от него.
Бих дал всичко, за да го освободя.
Подпис: Локсли"
Помогнете ми!
Трябваше да изчакаш! Съжалявам, господарю.
Няма нищо, пусни го.
Отвлякоха Глен, дъщеря ми!
- Кой?
Конници с маски!
Опитахме се да ги спрем!
Синът ми... е мъртъв!
Господарю, не излизайте. Изгряла е лоша луна.
Не се бой, Дънкан. Доброто ще победи. Вярвай в това.
Съжалявам, господарю! Нямах избор!
Ти?!
- Локсли.
Кралят ще научи за това!
- Присъедини се към нас.
Никога!
Стани един от нас или ще умреш!
Бог и крал Ричард!
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
У дома! Благодаря ти, Господи!
Аз съм у дома! Върнах се!
Ти си странен, християнино.
- Но съм свободен!
Моля те, освободи се от обета си. Върни се с лодката.
Зная какво е да си далеч от дом и семейство.
Точно защото много ги обичам, не мога да ги посрамя.
Знаех си, че ще го кажеш.
Никой не може да реши съдбата ми.
Особено човек, който напада в гръб и смърди на чесън.
Да вървим, Азим!
Битките приключиха. Довечера ще пируваме при баща ми.
Разбираш, че трябваше да опитам да те разубедя.
Аз щях да успея.
Защо трябва да вървиш след мен?
Нали в твоята страна аз съм неверникът?
По-добре да ме мислят за твой роб, отколкото за равен.
За неверник разсъждаваш умно.
Разкажи ми за себе си. Какво означава името ти - Азим?
"Велик".
- Така ли? Сам ли си го даде?
Шегувам се.
Азим Великия, аз съм у дома!
Виж!
Имел!
Колко девойки съм целувал благодарение на него!
В моята страна разговаряме с жените.
Не ги упояваме с растения.
Ти пък какво знаеш за жените?
Там, откъдето идвам,
има жени с красота, която тъй омайва ума на мъжа,
че той с радост би умрял за тях.
Чакай. Затова ли щяха да те екзекутират? Заради жена?
Познах, нали? Това е!
Залезът наближава.
- Стар негодник! Коя беше тя?
Дъщеря на моллата?
Някоя чужда жена?
Как се казва?
Няма ли слънце в тази проклета страна? Накъде е изток?
Името й!
- Изток!
Името й?
Ясмина.
Натам.
- Сигурен ли си?
Намирам се на пет мили от дома!
Тя заслужаваше ли си?
Заслужаваше да умреш за нея.
Ще те хвърлим на кучетата, синко!
Не играеш по правилата. Елените не се катерят по дърветата.
Може би си мисли, че е птица. Да го научим ли да лети?
Отсечете дървото.
Спрете!
Кое същество е толкова свирепо, че го преследват шестима мъже?
Не се бъркай, не е твоя работа.
Да не сте хванали самия дявол? Я да видим.
Малко момче - много опасно животно!
То уби елен на Нотингамския шериф.
Заради вас гладуваме!
Съветвам те да си вървиш по пътя. Тези земи са на шерифа.
Грешиш. Земите, дървото, и онова, което е на него, са мои.
Ще ми кажеш ли името си, преди да те промуша?
Робин от рода Локсли.
Я виж ти, Локсли!
Добре дошъл у дома.
Убийте го!
Време е да изпълниш обета си!
Пуснете хрътките!
Стига си се молил!
А сега, сър, ще ми кажеш ли твоето име, преди да те промуша?
Гай Гизборн, братовчед на шерифа.
Това копеле уби незаконно елен!
По-престъпно е да оставиш едно семейство да гладува.
Хайде, Локсли.
Убий ме.
Нагледах се на пролята кръв колкото за два живота.
Махай се от земите ми!
Кажи на Нотингам какво правя с измет, която тормози деца!
Уж щеше да ми спасяваш живота, а оставяш да ме убият?
Сам избирам кога да изпълня обета си.
Което не включва времето за молитва или 6 човека срещу мен!
Ревеш като муле.
Нали си още жив?
Не се бой. Слез долу.
Вярно ли е, че си убил елен?
Стотици елени!
Изплаши се от теб.
Интересно място е тази Англия.
ЗАМЪКЪТ НОТИНГАМ
Шерифът нареди да не го безпокоят.
Братовчеде?
Сигурно нахлуването ти е оправдано от важни новини?
Срещнах мъж, който предупреди да не закачаш хората му.
Не съм казал да се обличаш! Името му?
Робин Локсли.
- А, блудният син се завърна!
Той е още кутре. И това момиче би го надвило. Сложете я там!
Това "кутре" се справи с четирима от хората ми.
Сигурно са били пияни.
Но ти си оцелял, братовчеде.
- Едвам се измъкнах.
Спътникът му е с черна кожа и изрисувано лице.
Носи сарацински ятаган.
Сигурно ще ни трябва цяла армия, а?
Локсли вероятно е видял, че огънят в дома му още гори.
Татко!
Татко! Има ли някой тук?
Дънкан!
Не!
Кой е този?
- Баща ми.
Кой е там?
Кой е там?!
- Господарю Робин?
Вие ли сте?
- Дънкан?
Слава на Всевишния! Мислех, че ни е изоставил.
Дънкан, баща ми...
- Това е цяло чудо!
Защо не си го свалил?
Глух ли си?!
- По-полека. Виж го.
Щях да го направя, ако можех да виждам.
Кой ти стори това?
- Гай. Гай Гизборн.
А шерифът и неговата вещица гледаха отстрани.
Казват, че шерифът хванал баща ви да боготвори дявола.
Че бил подписал самопризнание пред епископа.
Това не е възможно!
Нотингам отне с указ всички земи на рода Локсли.
Ти повярва ли на обвиненията?
Не, дори когато ме ослепиха.
Трябва да вървим.
Той ви обичаше. Не изгуби надежда, че ще се върнете.
Защо не съм бил тук!
Той казваше, че походите са глупаво начинание.
Че не бива да покръстваме насила.
Трябва да бягате на юг. Гизборн несъмнено ще иска да си отмъсти.
Разбрах те, Дънкан.
Върви си у дома.
Моят свят е разрушен. Не мога да искам от теб да ме последваш.
Християнино, ако си сам, ще те убият.
Пък и нямам към какво да се завърна.
Няма да намеря покой докато не отмъстя за баща си!
Заклевам се... в собствената си кръв!
Мортиана?
Викали сте ме, мадам?
Какво виждаш?
Синът на един мъртвец.
- Локсли. Ще ни попречи ли?
След него иде Лъвското сърце.
Крал Ричард се завръща. Това ще разколебае бароните.
Скоро ли?
- Трябва да побързаш.
Но планът ми все пак ще успее?
Какво има?
- Видях смъртта ни!
Оцветеният мъж! Виждам го в сънищата си.
По лицето му има странни знаци.
- Спътникът на Локсли!
Убий го. Убий и двамата!
Какво е това?
- Домът на Питър.
Изминаха шест години, откак двамата с него заминахме.
Тук ще ни дадат храна и подслон.
Стига толкова просяци!
Кажи на господарката, че е дошъл Робин Локсли.
Нейна светлост не е тук.
Тук ли е малката Мариан?
- Може да е, а може и да не е.
Гостоприемството тук е като времето ви.
Шегувам се.
- Така ли?
Оставете оръжията си!
Само ти.
Чакай тук.
Тук ли?
Проклети да са маврите и сарацините!
Ако не бяха тези нечестивци, господарят нямаше да замине.
Какво име е Азим? Ирландско? Испанско?
Мавърско.
Кой си ти?
Робин от рода Локсли.
- Робин е мъртъв!
Пристъпи на светло.
Завърти се.
И да танцувам ли ще искаш?
Коя си ти?
- Аз съм Мариан.
Покажи се, защото се познаваме добре.
Годините...
не са ти повлияли.
Трябва да се пазим от разбойници,
които биха отвлекли роднина на краля.
Както виждаш, аз не съм от тях.
- Може би.
А сега напусни този дом.
Бих го направил, но се заклех да те закрилям.
Да ме закриляш? Робин Локсли бе само едно разглезено момче!
Освен това сме достатъчно защитени, както сам виждаш.
Мариан, чакай.
Много си храбър срещу невъоръжен човек.
Насочи ме срещу опасността. Готов съм!
Здравей, Мариан.
Последните му думи бяха за теб.
О, Питър...
Съжалявам, Мариан.
Съжалявам.
Откъде да знам, че не си го изоставил, за да спасиш себе си?
Аз чувствам липсата му най-силно.
Когато отида в Лондон, ще предам съболезнованията ти на майка ми.
Би било по-безопасно да отидеш при нея.
Не ми допада животът в кралския двор.
Само клюкарстват и се подмазват!
Но тук си съвсем сама.
Не бих казала. През изминалите години хората обедняха.
Докато си играехте на герои, Нотингам задигна каквото можа.
Нали още имаш земите си?
Защото не им давам повод да ми ги отнемат.
Аз съм братовчедка на краля. Трябва да се грижа за тези хора.
Не съм дошъл, за да те нараня.
Заклех се пред брат ти, че ще те закрилям.
Ти не можеш да замениш брат ми!
Аз и не искам.
Когато се върнах, домът ми бе разрушен, а баща ми - убит.
Единственото обяснение са брътвежите на един стар слепец.
Помня те само като разглезен хлапак,
който като малък обичаше да ми пали косата.
Не смяташ ли, че войната и тъмницата са ме променили?
Каквото и да се е случило между теб и баща ти,
не вярвай на обвиненията.
- Не вярвам.
Християнино!
Погледни.
Как при такова невежество превзехте Йерусалим?
Един Господ знае.
- Какво има?
Войниците на Нотингам.
Идват тук? Това ли ти е закрилата?
Убих няколко от хората на шерифа.
Боя се, че те изложих на опасност.
И сама мога да се пазя. Вървете! Не, това е моят кон!
Прекрасно животно.
Тръгвай!
- Заклех се да те закрилям.
Стига толкова момчешки жестове!
- Няма да те оставя.
Спрете ги! Крадат ми конете!
Толкова си мила, Мариан.
Давате подслон на разбойници?
- Те ме окрадоха!
Поне не е откраднал и целомъдрието ви!
Награда за онзи, който ми донесе главата на Локсли!
Изплъзнахме ли им се?
- Не!
Моят кон носи двама, а твоят куца.
Оставете ме, господарю Робин! Аз само ви бавя.
Ще се скрием в гората.
- В Шърудския лес има призраци!
Ще си опитаме късмета, иначе и ние ще станем призраци.
Хайде, проклети да сте! Те са само трима!
Не ни е страх от хората, а от злите духове.
Робин Худ (качулката)! Син на поклонник на дявола!
Баща ти умря като страхливец,
проклинайки те и квичейки като заклано прасе!
Няма да отмъстиш за баща си, ако загинеш.
Ето ги твоите призраци.
Вятърни свирки. Хитро използвани детски играчки.
Лесно се плашиш, изрисуван мавре.
Тази гора има очи. Кълна се!
Само насън съм си представял такова място.
Тогава представи си начин да преминем.
Има надежда!
"Заможен богаташ от Нотингам решил реката да премине,
но във въже се спънал той, и мокър целият трепери!"
Ей, богаташ, моли за милост!
Не се моля на никого.
Реката е наша и който иска да мине, плаща такса.
Никаква такса няма да платя.
Както виждаш, нямам нищо.
Дори и меч.
- Глупости!
Всеки, който пътува с двама слуги и твърди, че няма пари,
е или глупак, или лъжец!
- Да, той е лъжец!
Кой си ти?
- Джон Литъл.
Пазител на гората.
Е, пазителю, ти ли водиш тая дрипава дружина?
Аз, приятелю.
Ако искаш да минеш през леса, това ще ти струва...
този златен медальон.
Той е свят за мен.
- И за нас е свят, приятелче.
Ще ни осигури храна за цял месец.
Ще трябва да се биеш с мен.
С удоволствие.
Внимавай, татко. Той опуха 12 войници на шерифа.
Така ли?
Значи ще бъде забавно.
Това ли е баща ти?
"Помогни ми!"
Той се дави!
Да си загубил нещо?
Благодаря за таксата.
Май богатското момче няма какво да каже!
Да имаш някоя велика идея?
- Ставай и бъди по-бърз!
Да бъда по-бърз. Прекрасна идея!
Внимавай, Джон!
Още не сме свършили.
- Добре, петле такова.
Искаш още един хубав бой? Ще го получиш.
Минах през портата, Джон Литъл. Или да те наричам Малкия Джон?
Пак е време да поплуваш!
Къде е? Виждаш ли го?
Жалко за него.
Беше смелчага.
Предаваш ли се?
- Не мога да плувам!
Предаваш ли се?
- Да!
Добре. Пусни крака и стъпи.
Да ме вземат мътните!
- Медальонът.
Първо ми кажи името си.
- Робин от рода Локсли.
Е, Робин Локсли, смел си колкото за трима.
Да вървим.
Това е синът на Мъч мелничаря.
Набитият е Дейвид Донкастър, но момчетата го наричат "Бика".
Защото си нисък ли?
Не, защото ми е дълъг!
Не, остави го за жените.
Дай му медовина.
Сам съм я правил.
Английското гостоприемство тъй ли се е изменило,
че моят приятел не е добре дошъл тук?
Но той е дивак, господарю.
- Вярно е.
Но не повече от теб и мен.
И не ме наричай "господарю".
За съжаление трябва да откажа.
Аллах ни забранява.
- Ти губиш!
Защо толкова хора се криете?
- Всички сме извън закона.
Има награда за главите ни. Дори и за малкия.
Проклетият шериф твърди, че не си плащаме данъците!
Вашите "призраци" няма да го задържат още дълго.
Досега вършат работа. По-добра идея ли имаш?
Защо не се биете?
Да не съм ти пукнал благородната глава?
Те са мъжки момчета. Смели са, но са обикновени селяни.
Ще бъдат като агнета на заколение.
Казват, че шерифът е отгледан от вещица.
Тя знае мислите на всеки. И може да лети!
Това са бабини деветини!
Защо синче на дяволопоклонник го е грижа за нас?
Господарят беше добър и щедър! Кой се осмелява да твърди, че...
Баща ми не е бил поклонник на дявола.
Ще се бия с всеки, който твърди обратното.
Но той е прав.
Наистина бях богатско синче.
Но убих войници на шерифа.
Сега съм извън закона, като вас.
- Ти изобщо не си като нас!
Това е Уил Скарлет. Все някой му е крив за нещо.
Хайде, пийте. И стига сте дрънкали глупости.
За прости хора като нас това е най-доброто.
Тук сме в безопасност.
Тук ние сме кралете.
Май прекали с медовината?
- Простете, успал съм се.
Не, почини си.
Кой ден сме днес?
- Мисля, че неделя.
Все още ли раздават милостиня?
Раздават. Сега милосърдието е по-нужно от всякога.
Благослови, Господи, всички Твои чада,
но най вече нашия благороден Нотингамски шериф.
Дай му мъдрост, за да управлява и закриля нашия славен град.
Дай му и сила, за да даде възмездие на разбойниците,
които заплашват сигурността и благополучието му,
и дай му власт да ги накаже
в прослава на името Ти. Амин.
Вървете си с мир.
Само това ми остана.
Милостиня за един слепец, миледи?
За човек, който не може да види красотата ви?
Какво правиш тук?
- Търся душевно просветление.
Не искам да ме виждат с човек извън закона!
Предпочиташ компанията на Нотингам?
Има награда за главата ти. Сто жълтици.
Само толкова ли? Май ще трябва повече да разгневя шерифа.
Скоро ще станат хиляда.
- За хиляда и аз ще те предам.
Нотингам събира армия.
Накарал е всички ковачи да правят мечове и брони.
Какво замисля?
- Не знам.
Амбициите му са безгранични.
Върви си, моля те! Бързо!
Ще направиш ли нещо за мен? Изкъпи се.
Да се изкъпя ли?
Това са личните ми покои, сине мой.
Нека някой свещеник те изповяда.
В очите на мъжа пред мен виждам момчето, което познавах.
Добре дошъл у дома, Робин.
Ослепителна сте като слънцето, миледи.
Срещали сте се с Робин Локсли.
Разбрах, че негодникът ви е задигнал коне.
Да, доста възмутително преживяване.
Заради което ще го провеся на градската стена за червата му.
Бих искала да го видя.
Ако се пренесете в града, ще мога да се грижа по-добре за вас.
Благодаря ви, но засега предпочитам родния си дом.
Тогава приемете малък подарък...
в знак на загрижеността ми за вашата сигурност.
Крал Ричард ще бъде трогнат да научи за вашата загриженост.
Кралят има много врагове. Боя се дали ще се върне невредим.
Не се бойте, драги шерифе. Ще се върне.
И тогава ще иска да възнагради верните си поданици.
Питах баща ти три пъти дали се кланя на Нечестивия.
Защото отговорът му много ме разтревожи.
Той каза, че трябва да се изправи пред Всевишния със чиста съвест.
Лъжете!
Заклевам ви, не проливайте кръв в Божия дом!
Локсли!
Ще ти изтръгна сърцето с лъжица!
Значи войната започва.
Затворете портата!
Какво сте зяпнали?!
Вода!
- Благодаря.
Не за теб, за коня.
Как да те пазя, щом не знам къде ходиш?
А когато знаеш, дори не си мръдваш пръста, Велики!
Предпочитам сам да направя своя избор.
Откраднал си коня на шерифа?
- Разлютил си гнездото на осите!
Страх ли те е?
- Да, малко.
Шерифът също е уплашен. И днес така го ужилих, че ще го помни.
Глупак! Обявил си война!
- Войната вече е започнала!
Дънкан, хляб.
Аз казвам да дадем отпор на оня, който отнема домовете ни!
Искаш да бъдеш един от нас?
Не, да ви поведа.
Християнино!
Това са прости хорица. Те не са воини.
Не го ли правиш заради себе си?
Самозабравяш се. Не съм искал съвета ти.
Защо с лъжица, братовчеде? Защо не с брадва?
Защото е тъпа, глупако! Ще боли повече!
Намерете този разбойник. Накарайте ги да гладуват!
Изколете... Не, вземете им добитъка.
Искам самите хора на Локсли да донесат главата му.
Може да му измислим прякор, който да плаши населението.
Смъртоносния Локсли или Робин Злодея.
Искам го мъртъв до пълнолуние, преди да се върнат бароните.
Хайде сега, ший.
И гледай шевовете да са малки!
Не е тук, сър.
Къде е мъжът ти, когото наричат Малкия?
Умря миналата зима.
- Изгорете селото!
Оставете поне свинята!
Знаеш ли Шърудския разбойник?
- Робин Худ ли? Да.
Моли се да го хванем преди зимата.
Насам!
Фани!
Ето го там.
Виж какво направиха!
Ако си искал да се прочуеш, християнино, постигна го.
Ти ни донесе това нещастие, Локсли!
Нотингам се опитва да ни скара.
- Ние сме скарани, богатски сине!
Не съм сляп като онзи старец! Пак си господаря!
Чух, че шерифът е оценил главата ти на петстотин жълтици.
Да го предадем!
Мислите, че ще ви върнат всичко, след като ме убият?
Ще ни даде награда и опрощение!
- Грешиш!
Ще ви избеси до един.
- А ти какво искаш от нас?
Да се бием срещу бронирани конници с камъни и голи ръце?
Ако се наложи.
Но с едничкото оръжие, което ти убягва.
Смелостта.
Пази се!
Благодаря ти, Улф.
Искате ли да сложите край на това? Да си отидете у дома?
Тогава трябва да престанем да се караме...
и да проумеем, че свободата се плаща скъпо.
По-скоро да умра, отколкото да се крия.
Шерифът ни нарича разбойници. Аз пък казвам, че сме свободни!
Свободен човек, бранещ дома си, е по-силен от десет наемници!
Научих го от кръстоносните походи.
Няма да ви давам обещания, освен едно.
Ако наистина вярвате със сърцето си, че сте свободни,
ще победим!
Но те имат брони!
Брони ли? Дори момчето може да открие пролука в бронята.
Но нямаме храна!
Гората ни дава всичко.
Имаме храна. Имаме материал за оръжия.
В гората ще сме в безопасност.
А нашите семейства?
Шерифът им отне всичко!
Тогава ще си го върнем!
Какво правите?
Красива жена като вас няма нужда от подобни украшения.
Как се осмеляваш!
Моля ви, не вземайте това! Недейте!
Те принадлежат на Бога!
- Сега принадлежат на шерифа!
Върнете ги!
Кажете на шерифа, че за всяко зло ще му го върна десетократно.
Нещо те тревожи?
ТЪРСИ СЕ ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ 1000 ЖЪЛТИЦИ
Какво, по дяволите?
- Денят е горещ.
Кесията ти е тежка за коня.
- Шерифът ще научи за това!
Силно се надявам!
Купи си нова свиня.
Бог да те благослови, Фани.
И Робин Худ също!
Задигнал е 3-4 милиона за последните 5 месеца.
Вдигнете наградата за главата му! 25 000 крони!
Извинете, но колкото и да я вдигате, няма да има полза.
И защо?
Той раздава ограбеното на бедните, господарю.
И те го обичат.
Чакай малко.
Робин Худ краде пари от мен, карайки ме да тормозя селяните,
и те го обичат заради това?
Да.
Тогава край на милостинята за сираците!
Повече никакви милостиви обезглавявания!
И отменете Коледа!
Хазната е празна. Ден и нощ хората обсаждат вратата ми,
молейки за безопасно пътуване през Шъруд!
Ограбили им парите за данъци!
Пътят през Шъруд е най-кратък!
- И е единственият до Лондон!
Патрулите на сър Гай не са открили нищо.
Никакъв лагер?
Тази качулата пепелянка просто пропълзява в гората!
Ела в покоите ми в 10:30, а ти - в 10:45.
И доведи някоя приятелка.
"Приятните неща в живота са смях, любов и пиене.
Крал Ричард обича вино и войни.
А пък останалите вкъщи тешат се с бира и жени!
Свири, танцувай, пей, за утре не мисли..."
Колко са?
- Двайсет.
Колко са?
Петима!
Не могат да броят. Защо да ги плашим?
А наричат мен варварин!
Млъкни!
Малко ще ти е трудно да пееш с меч в гръкляна!
Да, господарю.
Това не е пън, а дърво!
- Млъкни и помагай!
Нали уж чакаме момиче?
Вие отпред - след мен! Другите останете при фургона!
Към славни подвизи!
Негодници! Намерете ги!
Добре дошъл в Шърудския лес.
Да ме вземат мътните!
Това съкровище има някаква цел. Трябва да открием каква.
Добро утро, преподобни приятелю.
Войниците на Нотингам не са добри спътници.
Да плати такса!
Аз съм Робин Локсли. Хората ми са жадни.
Робин Худ!
Хвала на Бога!
Взех ви за обикновени крадци! Моля, пуснете ме да мина, сър.
Сигурно Господ ще даде няколко бъчвички на добрите християни.
Имаме повод да празнуваме.
Ако искаш те да споделят пивото на дядо Боже,
ще трябва да се биеш с мен!
Признай, Робин Худ,
че отец Тък е по-смел, по-свят и по-мъдър човек от теб!
Бог дал, Бог взел.
Предаваш ли се?
По-скоро бих се пържил в Ада!
Мисля, че отецът ни докара достатъчно близо.
Благодаря ти, Господи, че ми даде урок по смирение.
Е, Тък...
Това не са ли бедните духом? Те се нуждаят от честен пастир.
Какво ще кажеш, отче?
Неведоми са пътищата Божии.
Приемам.
Няма да съжаляваш.
- Аз не, но ти...
Нападнаха ни от засада, братовчеде!
Испанска стомана. Много по-издръжлива от нашата.
Дадохте ли жертви?
- Няколко.
Всъщност, всички са мъртви.
А златото?
- Откраднаха го.
Робин Худ ли?
- Бяха дървари, братовчеде.
Значи Робин Худ.
Направих каквото можах...
Трябва да бъдем силни.
Не може един разбойник да ни прави на глупаци.
А аз няма да позволя на един лейтенант да ме провали.
Поне не използвах лъжица.
Отлична стомана!
Ти се заеми с левия.
- Кой е левия?
Ти кой ще вземеш?
Ако ти се заемеш с левия, аз ще пипна десния.
А той кой е?
- Онзи, който е до...
Абе, просто ги дръж!
Сега ли?
Направете дарение, моля.
- Дарение?
За какво?
За минаването през Шъруд.
- Добре тогава.
Ела и си го вземи.
Дребно храстче такова! Как смееш!
Такъв ми е занаятът, миледи.
- А кой ти е работодател?
Робин Худ.
Трябва да го видя незабавно.
Опитах да ги спра! Не можете да отидете там!
Той не ви очаква!
- Нищо, и ние не ви очаквахме!
Не можете да отидете там!
Затворете си очите!
Можеше да ни предупредиш!
Робин! Имаш посетители!
Вината не е моя!
Заради Мъч стана!
- Не е вярно!
Здравей.
Какво правиш тук?
Следвам съвета на една дама.
Какво ти е на окото?
Нападнаха ни десет... не, петнайсет огромни здравеняци!
Не си стоял със скръстени ръце.
- Имаме гости!
Работи... горе-долу.
Разбира се, че работи!
Прицели се спокойно.
А можеш ли да го направиш с раздвоено внимание?
Когато е необходимо?
Покажи му, Улф.
А ти можеш ли?
Мръсен номер.
Ха да те видим сега!
Браво, браво!
Това е ечемик, който всеки глупак може да яде,
но Бог го е предназначил за по-възвишена консумация.
Да възхвалим Създателя и да славим името му...
като научим какво представлява бирата.
Искаш да се перчиш ли?
Това са кървави пари, Мариан.
С тях щяха да подкупят враговете на краля за съюз срещу него.
Но ние ги заловихме.
Но кой...
- Нотингам.
Нотингам не би предизвикал краля!
Кралят не е тук и може да изгуби кралството си.
Ти сигурно помисли, че го събирам за себе си?
Нали?
Дарение за твоята кауза.
Задръж го.
- Той струва много.
Не ми е скъп.
Тоест, скъп ми е, но... Всъщност не е.
Всичко обърквам!
Довиждане.
Как да сляза?
Чакай!
Вече не използваме този начин.
- Радвам се да го чуя.
Дръж се здраво.
Тук си имаме правило.
Ако някой научи пътя към лагера ни, не може да си тръгне.
Рискува живота на много хора.
- Сара и аз бяхме с вързани очи.
Ще вечеряш ли с нас?
Може би.
Салаам, мъничката ми.
Бог ли те е оцветил?
- Дали Бог ме е оцветил?
Разбира се.
- Защо?
Защото...
Аллах обича разнообразието.
Как един някога надменен млад благородник...
се задоволява да живее сред простолюдието?
Виждал съм рицари да изпадат в ужас преди началото на битка.
Виждал съм как обикновен селяк изтръгва копие от тялото си,
за да защити умиращ кон.
Благородството не се дава по рождение.
То се определя по делата.
Интересно, че го казваш.
Не съм го казал аз, а баща ми.
Светият поход заличи ли омразата ти към него?
Не знам.
Знам само, че последните думи, които разменихме, бяха гневни.
Не бях на себе си, когато почина майка ми.
Баща ми намери утеха в прегръдките на друга жена.
Жена от народа. За мен той оскверни паметта на майка ми.
Престана ли да я вижда?
Да, от любов към едно момче, което никога не му прости.
Но защо мислиш, че съм доволен?
Имам планове за бъдещето.
По-велики от тези?
- Не, по-обикновени.
Дом... семейство... любов.
Мъжете говорят за любов, когато тя служи на целите им.
А когато не е така, любовта е бреме за тях.
Робин Худ, принцът на разбойниците...
той способен ли е да обича?
Татко!
Мама умира!
Бебето ти не се е обърнало. Не може да се роди без помощ.
Той е дяволът, изпратен да ни изкушава! Ще я убие!
Ако не ме послушате, ще умрат и тя, и детето!
Отецът направи каквото можа.
Предлагам да позволиш на мавъра да опита.
Така да бъде!
- Тогава се сърди на себе си!
Донеси ми игла, конец и вода. Побързай!
Ела с мен, Джон!
Какво ще правиш?
Виждал съм как става много пъти, при конете.
При конете?
Захапи това! Така.
Помогни ми.
Дай си ръката.
Всичко ще бъде наред.
Казвам ти, Джон, варваринът ще я умори!
Махни се от пътя ми, момче!
Синът ви, миледи.
Ти наистина си Велик.
Моят син!
Вижте какво хубаво бебе! Не е ли прекрасен?
Бог ми даде добър урок.
Макар и да се мисля за божи човек, още има да се уча.
Моля те!
Приятелю-варварин, да отворим бъчвата и да спасим душите си!
Уви, не ми е позволено.
- Добре! Ти говори, а аз ще пия.
Един танц?
- Дамата вече е заета.
Защо по този път?
За да не се върнеш или да те принудят да ни издадеш.
Радвам се, че те видях, Мариан.
И аз се радвам.
Ще те помоля за две услуги.
Първата?
Вземи Дънкан със себе си. Боя се за здравето му.
Пък и ми омръзна да се оплаква.
Искате да замина ли?
- Чуй ме, стари приятелю.
Искам да отведеш лейди Мариан невредима у дома.
Боя се за сигурността й.
- Разбира се, господарю.
И втората услуга?
Ти си братовчедка на крал Ричард.
Прати му вест за кроежа на Нотингам. На теб ще повярва.
Ако шерифът разбере, може да изгубя всичко, което имам.
Това е вярно. Но ще го направиш ли заради своя крал?
Не.
Ще го направя заради теб.
Той ви харесва, миледи.
Сляп съм, но все още виждам някои неща.
Бароните се връщат след 10 дни.
Робин Худ открадна златото, с което щях да ги купя.
Заобиколен съм само от глупаци!
Кажи ми, Мортиана...
Нима съм обречен?
Извикай на помощ зверовете, които се кланят пред Христа.
Животни ли?
- От Севера.
Имаш предвид келтите. Те пият кръвта на мъртвите.
Използвай силата им.
Наемни главорези?
Гениално!
Постави свой наследник на трона.
Мой син? Но как?
- Вземи жена с кралска кръв.
Коя да бъде?
Въпросът е личен, милорд, но от изключителна важност.
Разбирам, миледи. Това е най-верният ми пратеник.
Той трябва незабавно да замине и да предаде това лично на краля.
Моята придворна дама ще те придружи.
Скъпа моя, не е благоразумно.
Пътуването ще бъде много опасно.
Оценявам грижата ви, но настоявам Сара да го придружи.
Както желаете.
Какво има?
- Конят ми май накуцва.
Дънкан, ти ли си?
Ребека?
Никодимус, бягай оттук! Върви да ловиш мишки.
Не можахме да ги спрем, миледи!
- Един човек иска да ви види.
Леко, леко.
Тази нощ имам нужда от твоите очи, стари приятелю.
Всичко е наред! Това е Дънкан!
Какво се е случило?
- Слава Богу, че те открих.
Нападнаха ни хората на Нотингам.
Отвлякоха Мариан.
Какво има?
Там! Вижте!
На хълма!
Келти!
- Аллах, бъди милостив!
По дърветата!
Идват!
- Старият глупак ги е довел!
Искам пленници.
Деца! Елате!
Боже мой!
Спасявайте се кой как може!
Да бягаме, Робин! Веднага!
Насам, агънца мои. Хайде!
Не стреляй!
Злато! Това е злато!
Фани!
Хайде, миличка!
Спасявай се, Джон!
- Не, Фани, няма да те оставя!
Върви, Джон!
О, Боже!
Джон, трябва да я хванеш!
Хванах те, мила!
Бързо, бързо!
Вървете!
Не ме чакайте! Джон, тръгвай! По-бързо!
Тялото Христово.
Лейди Мариан.
С какво право ме държите като пленница?
Погрешно сте разбрали намеренията ми.
Доведох ви тук за ваша безопасност.
И от кого ще ме пазите?
- От вас самата.
Вие заговорничите с разбойници.
Откъде научихте подобни лъжи?
От собствената ви ръка, миледи.
Съжалявам, дете мое.
Боях се, че ви отклоняват от правия път.
Елате.
Всичко свърши.
Днес аз ще възвърна справедливостта тук.
Разбира се, ще обеся водачите на заговора,
но ще ви подаря живота на горските люде и близките им.
Доведете децата!
И, разбира се, вашата придворна дама-изменничка.
Като сватбен подарък.
И за кого трябва да се омъжа?
Попитай сърцето си, дете мое.
Защо не влезеш в съюз с рода Нотингам...
и да изцериш раните на нашата земя?
Само един човек може да изцери тези рани. Робин Худ.
Той пропиля живота си. Колко още ще погубите?
Какво красиво дете.
Толкова младо, толкова жизнено!
Още не знае колко крехък е човешкия живот.
Имах твърде тъжно детство. Не познавам родителите си.
Цяло чудо е, че не съм обезумял.
Нашият брак ще позволи на децата да пораснат като мои съюзници.
Разбирате, че не мога да позволя да израснат като мои неприятели.
Нямам друг избор.
Това е вярно.
Вижте!
Християнино!
Дочух, че Робин Худ може да е още жив.
Или ми кажете къде се крие, или ще ви избесим,
пак ще го хванем и ще сторим същото и с него!
Разрешете ми да го убия.
- Уил, не!
Значи наистина е жив?
Не съм съвсем сигурен.
- Тогава защо си ми?
Защото, милорд, ако е жив, мога да се доближа до него.
Не би заподозрял свой човек.
Той знае, че го мразиш!
- Млъквай!
Ще ми се довери. Ако ли не, ще ме убие. Не губите нищо.
Ако се провалиш,
лично ще изтръгна лъжливото ти езиче!
Моята гордост е виновна за всичко.
Не, ти вдъхна гордост на тези хора.
Постъпих глупаво.
Защо го накарах да замине и вярвах, че планът ми е съвършен?
Един мъдрец е казал:
"На този свят няма съвършени хора, само съвършени намерения."
Днес ти защити достойнството на своя народ.
Сражава се по-смело от двадесет английски рицари.
Уил!
Мислех, че са те пленили.
- Така беше.
Как успя да избягаш?
Предател! Ще извия хилавото ти вратле!
Ела тук!
Никой не е избягал на шерифа, освен ако не се е продал!
Къде е синът ми?!
Ще ти смъкна кожата, жаба такава!
Оставете го да говори.
Нося съобщение от Нотингам.
Хората ни ще увиснат на въжето утре по обед.
А синчето ми?
То също. Общо десет души.
Обесването е част от сватбеното тържество на шерифа.
За кого се жени?
За лейди Мариан.
Булка с кралска кръв!
И след като крал Ричард го няма, ще се опита да седне на трона!
Трябваше да използваш тази вест, за да ме убиеш, нали?
Какви са намеренията ти?
- От теб зависи, Локсли.
Не е тайна, че никога не съм ти вярвал.
Ще довършиш ли започнатото?
Или ще побегнеш като разглезено богаташче, каквото си?
Да не съм ти сторил зло в някой друг живот, Уил Скарлет?
Откъде извира тази омраза към мен?
Защото знам, че баща ни... те обичаше повече от мен!
Баща ни?
- Ние сме братя.
Аз съм синът на жената, която замени покойната ти майка!
Твоят гняв ги раздели! Не е лъжа!
Ти съсипа живота ми!
Имам повече основания да те мразя от всеки друг.
Но дръзнах да повярвам в теб.
Искам да знам, братко,
ще останеш ли с нас, за да довършиш започнатото?
Значи имам брат?
Аз имам брат!
Ще остана и ще се бия с вас. Рамо до рамо.
До самия край.
До самия край!
Всички сме с теб! Негодници такива!
Ще довършим започнатото.
Ти наистина си магьосник!
- Тайната се крие в черния прах.
Несъмнено Бог ще ни дари с победа!
Ти ще отрежеш пътя на подкрепленията.
Джон, ти ще прикриваш бягството ни.
Аз ще се скрия под ешафода, за да прережа примките.
Остави на мен. Ти ни прикривай с лъка си.
Това е опасна задача.
- Твоята също.
Каквото и да измисли Азим, трябва всеки да е на мястото си.
Може да сме само шестима...
- Седмина.
А къде са децата?
- При майка ми.
Да не си откачила? Ще пострадаш!
Родила съм осем деца. Знам какво е страдание!
Няма да гледам как едно от тях умира!
Трябва да се грижиш за останалите седем.
Кажи й, Роб.
Ти ще застанеш ето тук.
Никакви остриета и лъкове. Оставете оръжията си тук.
Какво караш?
Най-хубавата бира за смелите войници на шерифа!
Много е силна!
Хей, къде отиваш?
Остави го, той е келт.
Джон!
Хей, ти!
Познавам ли те отнякъде?
- Моля ви, не ме бийте!
Боже, как вониш!
Простете слепотата ми.
- Разкарай се!
Благодаря, че ме забелязахте!
- Внимателно, отче.
Какво правиш?
Разпределям пиенето за сватбата на шерифа.
Защо, нещо липсва ли?
- Само ти липсваш! Изчезвай!
Цезар каза, прокажени приятелю. Да тръгваме.
Това твоят пръст ли е?
- Прокажен? Разкарай го оттук!
Оставя късчета от себе си из цяла Англия.
Какво правиш тук?
Нищо лошо, обичам да гледам как ги бесят.
Какво има във вързопа?
- Съчки за огрев.
Здравей, любими!
Направете път на божия служител!
Ще опростя греховете на тези нещастници, преди да увиснат!
Боже, бъди милостив към тях...
и ги дари с любовта, която тъй много са заслужили.
Тук има само неприятности, момче.
Малко е неуместно, не мислите ли?
Не повече от сватбения ви подарък.
Изведете ги!
Предател!
Какво става?
Доведете го тук!
А, предателят. Е, успя ли?
Открих скривалището му...
но вече беше мъртъв.
Сигурен ли си? Видя ли тялото му?
Не, но видях гроба му.
Намерихме това у него.
Обесете го с останалите.
Пуснете го! Той е още дете!
Сега ли?
Милорд, изглежда не остана място!
Ще трябва най-учтиво да ви откажа!
Хайде, на колене!
Винаги има място за още един!
Синчето ми!
Локсли!
Докарайте подкрепления!
Какво чакаш? Давай!
Татко!
Хайде, баби такива! Пробийте си път с бой!
Към стената!
Шерифе, нали уж контролирахте положението?
Млъквай, слабоумен старец! Ти ела с мен!
Мариан!
Англичани! Англичани!
Чуйте думите на Азим Един Башир Ал Бакир!
Аз не съм един от вас, но се бия редом с Робин Худ!
Бия се срещу тиранина, който ви държи под ботуша си!
Ако искате да бъдете свободни, трябва да се биете редом с нас!
Бъдете с Робин Худ!
Затвори портата и я пази с цената на живота си!
Доведете епископа в моя параклис!
Ето там!
Тя заслужава ли си?
- Да умреш за нея ли?
Проклет да съм, прескочи я!
Обречени сме!
Това е бунт! Трябва да бягаме!
- Венчай ни!
Никога няма да се омъжа за теб!
Това е жена ми, вещице!
Махни се!
- Узряла е.
Ще ни дари със син. Обладай я.
Няма да я обладая, докато не ни венчаят по закон!
Поне веднъж в живота си искам нещо чисто!
Лудост е да се бавим!
Венчай ги или ще си имаш работа с мен!
Къде е тя?
Лейди Мариан?
- Нагоре по стълбите!
Хайде, започвай!
Статуята.
Ти, Джордж, шериф на Нотингам, вземаш ли тази жена за съпруга?
Да бъдеш неин, болни или здрави, в добри и в лоши дни...
Да, да! Карай нататък!
- Побързай!
А ти, Мариан, вземаш ли този мъж за съпруг?
Не!
- Разбира се, че ме взема!
Проклет английски дъб!
Ще опитам друго.
Какво искаш?!
Нищо не мога да направя в тази дандания!
Как можа? Как можа?!
Оцветеният мъж!
- Вещицата!
Не знаех, че си ти. Моля те, сър, имай милост!
Не наранявай една старица!
Можеш да вземеш това тяло, но не и душата ми!
О, не, пак ли!
Обявявам ви за съпруг и съпруга
в името на Отца, и Сина, и Светия дух.
Ще ни оставиш ли, Локсли? Току-що се оженихме.
Познаваш ли това?
Беше на баща ти.
Нали е подходящо този меч да те прати при него?
Не ме е страх от меча на баща ми.
Наистина ли?
Сега сме квит!
Ако трябва, ще те режа парче по парче!
Само аз ще режа днес!
Продадохте душата си на Сатана, ваша милост!
Екзекутирахте невинни по обвинения в магьосничество!
Братко, ти не би ударил човек на църквата като теб.
Така е.
Ще ви помогна да се приготвите за пътуването.
Ще ви трябва много злато! Вие сте много богат!
И това, и това!
А ето ви и 30 сребърника, за да платите на дявола в Ада!
Приготви се.
Изпълних обета си към теб.
Дойде да ме спасиш.
Жив си!
Бих дал живота си за теб.
Чрез властта, дадена ми от Светата църква, призовавам...
ако някой знае причина тези двама души да не сключат брак,
да я каже сега или да замълчи навеки!
Тогава ви обявявам...
- Стой! Аз имам причина!
Ричард!
Няма да позволя сватбата да продължи.
Освен ако не ми разрешат да целуна булката.
Изглеждаш прекрасно, братовчедке.
За нас е голяма чест.
- Не, за мен е чест, лорд Локсли.
Благодарение на вас все още имам трон.
Отче, продължете.
... за съпруг и съпруга!
Можеш да целунеш булката.
- Знам.
Хайде стига толкова. Губим време за пиршеството!