Quills (2000) (Quills - CD2.srt) Свали субтитрите
Отпусната пишката му бе като стафидка.
Възбудена - цели 10 сантиметра.
Той опитваше да впечатли жените с другите си достойнства -
с хубаво вино и огромна къща, в противовес на мъжествеността му.
Гредите за покрива пристигат от Прованс.
другата седмица пристига стенописец от Париж,
за да изрисува тавана на балната зала.
Това не те ли радва?
- Много.
Бих предпочел да пия бренди в салона.
Там можем да седнем един до друг пред огъня.
Предпочитам да си чета.
Предпочиташ книгата пред компанията на съпруга си?
Нищо чудно! Аз съм от плът и кръв.
Не мога да се сравнявам с напечатана страница.
Приятна вечер. Наслаждавай се на самотата си.
Чаршафите...
Сега или никога!
Щом не можеш да я прочетеш на майка си,
значи не бива да я четеш.
Това не е за теб, мамо.
Хайде, скъпа! Почети ми!
Сексуалните апетити на г-н Булоа могат да бъдат описани
само като "пост мортем".
Най-голямото завоевание
на този гробищен Дон Жуан
бе дама 60 години по-възрастна от него, покойница от 12 години."
Ужасно!
Истински ужас!
Продължавай де!
"Той я люби с такава страст,
че костите й се разпаднаха,
Но й направи най-големия комплимент, на който бе способен."
Да?
"Копаенето си заслужаваше!"
Веднъж попита за името ми.
Казвам се Мадлен.
Име на сладкиш.
Ти нямаш ли си име?
Ела да пояздим някой ден и може да ти го кажа.
Майка ти може и да е сляпа, но ти виждаш много добре.
Майка ми ослепя от лугата.
Чаршафите й костваха зрението.
Това ще й коства и повече!
- Опитайте с добро...
От какво са се оцветили така?
Аз съм перачка, а не детектив.
Може би казаните са ръждясали.
Или пък лугата е гранясала.
Или може би...
Може би това са чаршафите на нашия приятел маркиза.
Имаме над 200 легла. Може да са на всеки.
Такава фина тъкан? И то с неговия монограм?
Тя лъже, и то безочливо!
Махаме всичко, абате.
Остана още малко.
- Всичко, което става за писане!
Играете по свирката на доктора?
Нима искате да умра от студ?
Вземете му килима!
Този килим струва повече,
отколкото ще изкарате в живота си!
И стола!
- Добре! Вземете всичко.
Вземете и това,
но внимавайте!
Не знаете къде съм го пъхал.
Не забравяйте и Дева Мария -
малката еврейска курва.
развратната девица-майка. Цяла религия от един оксиморон!
Вземете му виното.
От днес ще пие само вода.
Вода?!
- И месото ще е обезкостено.
Вие продължихте да пишете.
Аз не създавам света, само го описвам.
Описвате само ужасите му. И то за собствено удоволствие.
Пиша за това, което виждам.
Всички сме наредени на опашка пред кървавия нож на гилотината.
Реките от кръв продължават
да текат в краката ни, абате.
Аз съм бил в ада, младежо.
А ти само си чел за него.
Наистина съжалявам, маркизе.
Обетът за въздържание
позволява ли да й го сложиш в устата?
Жалък червей!
Творецът разцъфтява в неблагоприятни условия.
Любопитно ти е, нали?
Ще ти доставя удоволствие.
Не знаеш какво изпускаш, скъпа.
Търся една книга. Сигурно сте я чували.
Останала ми е само една.
Със собствените си ръце я измъкнах от кладата.
Моля ви, побързайте! Съпругът ми ще заключи вратата.
Малка сладурана като теб
не бива да чете такива мръсотии.
Аз съм израсла в манастир.
Познавам света само от книгите.
Млади девици, освободете се
от тиранията на добродетелта.
Опитайте удоволствията на плътта.
Силата на мъжа се крие в неговия юмрук,
а силата на жената лежи
в кадифената гънка между краката й.
Вече е късно, Симон, скъпа.
Остави тези стихотворения.
Закуската.
Мадлен, умолявам те...
Какво са ви сторили?
Мъченията им са така жестоки,
че дори аз не намирам думи, да ги опиша.
Ако имаш и капка жал в сърцето,
ще забравиш предпазливостта
и ще отключиш вратата ми.
Господи!
Не смея.
- Имам изненада за теб.
Отвори я!
Най-новата ми книга!
Започва от левия ми ръкав
и продължава по гърба ми.
Най-дългото изречение минава
по дължината на жезъла ми.
Естествено, краят е разположен
точно на дясната ми обувка.
С рога?
Да.
Гола в чиния?
- Да.
100 палави езика?
Да.
Вие сте гений!
- Да.
Бягай!
Не искам да пострадаш заради моите провинения.
Забъркаш ли се с дявола, ще платиш дяволска цена.
Господи!
Спрете го!
Вижте какво ви донесох!
Две глави - по една на всяка буза.
Моята книга!
Върнете този звяр в клетката му!
Държите да прочетете панталона ми?
Кажете какво ме чака! 50 камшика? Нощ в карцера?
Няма да си цапам ръцете с него.
Това е първото правило в политиката, нали?
Осъждаш, но не екзекутираш.
Имате късмет, че ви наказвам аз.
Докторът щеше да ви одере жив.
Докторът е мой тип човек.
Какво да направя с вас?
Какво ограничение да ви наложа?
Съблечете се!
И бричовете.
Ти започна тази игра
и ще я довършиш.
Или не ти стига смелост?
Знаех си!
Много мощен афродизиак,
нали, сладурчето ми?
Да имаш власт над друг човек.
Перуката ви.
Повече няма да разпространявате скверните си писания.
Вече няма да пишете
дори опозореното си име!
Нима убежденията ти
няма да издържат един сблъсък с моите?
Толкова ли е слаб твоя Господ? Много жалко!
Не се ласкайте, маркизе.
Вие не сте Антихристът.
Вие сте просто един бунтар, който по случайност е грамотен.
Видях я с очите си.
Пъхна ключа и му отключи.
Спрете!
Оставете я да виси!
Мади...
Щом сте толкова жаден за кръв,
тогава пролейте моята!
Започвай!
Веднага!
Не е нужно.
Ако ще ставате мъченик,
Станете такъв заради Господ.
А не заради една перачка. А сега се облечете.
Ако знаех какво ще четеш.
Никога нямаше да те науча.
Не говорете така!
Четенето е моето спасение.
Но защо неговата порнография?
Не е много лесно да слугуваш на луди.
Видяла съм толкова много,
че не е лесно да ме заинтригуваш.
Представям си, че съм в романа.
Играя всяка от ролите.
Всяка блудница и убийца...
- Мади!
Ако не съм лоша в романите,
едва ли бих могла да бъда толкова добра в живота.
Това място не за дете като теб.
Ще те отпратя оттук.
Можем да облечем стените в китайска коприна
или с флорентинска дамаска.
Обичате ли литературата?
- Моля?
Харесвам мъжете, които обичат...
... книгите.
Госпожо, как може?!
Наистина ли прочетохте това?
Знам го наизуст.
В живота на младата дама
идва момент, в който книгите
отстъпват място на личния опит.
Но за това, господине,
е необходим учител
Станало ли е нещо?
Абате... Умолявам ви, не ме отпращайте!
Знам, че мислите за мен,
но сърцето ми ще остане тук.
При маркиза?
Вие сте поне два пъти по-сляп от майка ми.
Виж, Мадлен...
За някои чувства не бива дори да се говори на глас.
Защо?
Защото...
Защото ни подтикват към действие.
Действие,
което не бива...
Не!
Какво направих...
Върни се в стаята си.
Сега ще ме намразиш, нали?
Аз те обичам, Мадлен.
Обичам всички Божи чеда.
Прости ми!
Мадлен!
Мади...
Не ме отпращаш заради маркиза.
Отпращаш ме заради себе си.
Направи ми една последна услуга. Изслушай ме.
Не се доближавай, абате! Бог ни гледа.
Мади...
Уважаеми д-р Ройе-Колар,
замъкът ви е завършен.
Ще намерите всичко на мястото му -
драпериите, английските звънци,
дори дръжките от слонова кост.
Липсва само една подробност...
Съпругата ви.
Напиши му, че не съм глупачка.
A затворът си е затвор,
дори когато е тапициран с китайска коприна.
Когато четете това,
ние ще сме на път за Англия или за още по-далечно място.
Напиши му, че ако ни открие,
ти ще прережеш вените си, а аз ще забия нож в сърцето си.
по-скоро би умряла, отколкото да предадеш любовта ни?
Не. Но ти му го напиши.
Напиши го по-бързо
и ще ме обладаеш отново на безценните му ленени чаршафи.
А после ще те обладая
на мечата кожа в кабинета му.
И накрая като прощален жест,
ще оставим знака на любовта си на перуанския мрамор.
Симон!
Симон...
Спрете!
Умолявам ви, спрете!
Ще пиша морални историйки.
Детски стихчета!
Възбуждаш се, когато мъчиш хората, нали?
Виждам издутината.
Не разбирате ли, самовлюбени копелета?!
Само ме дразните
и затвърждавате принципните ми убеждения.
Не си ли виждала
гол мъж досега?
Абатът ме отпраща оттук.
Да.
Разбира се.
Маркизе...
Подарете ми една последна история.
И как да я напиша?
С прах върху въздуха?
Прошепнете ми я сега.
Това е прекалено опасно.
Може и да не се видим повече.
Оставете ми нещо за спомен!
Сега не е времето, тук не е мястото.
Победиха ни.
Не вярвах, че ще ви пречупят.
Бих разказал хиляди истории.
Разкажете ми една!
Може и да успея.
Тази вечер отиди в склада.
Вземи си перо и мастило.
Ще ти разкажа такава история
че ангелите ще се разплачат,
а светците ще останат без дъх.
Готови ли сте?
- Вие ли сте, маркизе?
Кой друг може да е?! Свърза ли се с другите?
Аз вече не съм човек.
Превърнах се във врабче.
Така ли?
Аз пък се превърнах в котка!
Ако не направиш това, което ти кажа,
ще схрускам крехките ти кокали!
Разбра ли ме?
На вашите услуги!
Скъпи мой читателю,
чуй най-покварената история,
разказвана някога от човек.
Предай нататък!
Дофан. Скъпи мой читателю,
чуй най-покварената история,
разказвана някога.
Скъпи мой читателю,
чуй една покварена история.
Бушон!
Скъпи мой читателю, чуй най-покварената история,
която ще ти разкажа.
Чуй ме!
Какво каза, Бушон?
Чуй моята история. Тя е покварена.
Историята на проститутката Фаншон,
която природата бе дарила
с великолепие между краката
и най-изваяния задник,
създаван от Божията ръка.
Фаншон бе проститутка
с великолепие
между краката и...
Най-изваяния задник!
И най-изваяния задник.
Великата ми проза е осквернена от съзнанията на луди.
Може пък и да я подобрят.
За курвата, наречена Фаншон...
За курвата, наречена Фаншон.
Първият клиент на Фаншон бе един хирург.
Той прокара пръсти по голата й кожа...
Галейки голата й кожа.
Голата й кожа...
Това го чух!
"Какво да подготвя? - попита Фаншон.
Устата си, задника
или сочната си стрида?
Какво да подготвя?
Задника или сочната си стрида?
Ни едно от трите каза хирургът, точейки скалпела си.
Коя дупка?
Устата, задника или сочната...
Сочната стрида!
Ще направя нови отверстия там, където никога не ги е имало.
Не! - извика хирургът...
... нови отверстия там, където никога не ги е имало.
Фаншон нададе такъв крясък,
че хирургът се почувства длъжен да изтръгне езика й.
Нададе такъв крясък...
Крясъкът бе така силен...
Толкова силен крясък...
Че той се почувства длъжен....
За да запечата раната, той взе ръжена от огнището.
... да й изтръгне езика.
Взе ръжена от огъня.
- От огъня!
Той взе ръжена от огъня.
От огъня...
Той взе ръжена от огъня.
Дофан?
Какво става по-нататък?
- Бушон, думите?
Предай ми думите.
- Огън.
Дофан!
Какво става по-нататък?
Огън!
- Какво става?
Предайте ми думите!
Пожар!
Отворете вратите! Изведете пациентите!
Дайте вода!
Донесете вода!
Бушон?
Не забравяй обноските, Бушон!
Мадлен!
Мадлен...
Мади...
Тя повика дявола и той дойде при нас!
Тя е виновна!
Не!
Трябва да спасим "Шарентан"! На41правете верига!
Трябва да спрем огъня!
Пазачите!
Добре ли си?
Побързай!
Къде си, Мади?
"Той се почувства длъжен да изтръгне езика й..."
Бушон, почакай!
Съжалявам, абате! Не можах да се спра.
Господи!
Мадлен?
Не се страхувай!
Подготвили сме ти една изненада.
Добро момче...
Добро момче!
Чакайте!
Повече няма да правя така.
Обещавам!
Вината не е на Бушон.
Той е просто неуспешен експеримент на природата.
Без дисциплина, без съвест, без морал.
Нашият дълг е да бъдем
неговите морал и съвест.
Не е ли така?
Както кажете, докторе.
Той само е повтарял това, което е чул в разказа на маркиза.
И слугинята му е била под ръка.
Дали не бихте могли да ми припомните името й?
Не ме карайте да го казвам!
Името й, абате!
Мадлен!
Кажете ми, абате,
когато се изправите пред Господ,
как ще му обясните смъртта на Мадлен?
Убиец!
Думите ти...
Бушон го направи заради тях!
Глупости!
Ами ако някой се бе опитал да ходи по водата и се удавеше?
Щеше ли да обвиниш Библията за това?
Едно невинно дете е мъртво!
Малко автори виждат
реален резултат от творчеството си.
Аз съм един от благословените.
Не е тайна, че я обичаше.
Исках само да я чукам!
И чука ли я?
- Не е твоя работа!
Защо не я изнасили?
Да не си импотентен?
- Как не!
Значи явно си я обичал.
Чуках я безброй пъти.
И всеки път тя ме молеше за още.
Прегледахме тялото й.
Била е девствена.
Погребете я подходящо.
В църковния двор,
за моя сметка.
Не слагайте
красивото й тяло
в същата черна земя,
в която ще лежи и дяволът, затворен на това прокълнато място.
Ужасната ти тайна е разкрита.
Все пак ти си човек.
Ще го упоим с опиум.
Каква наказателна операция ще е,
ако не усеща болка?
Абат Де Колмие...
Тук съм.
Нима мислите, че така ще млъкна?
Добро момче.
Я виж ти!
Вие надминахте очакванията ми.
И своите. Но не съм първият, който пролива кръв в Божието име.
Нито пък последният.
Ще спите ли спокойно тази нощ?
Не...
Честно казано,
не знам, дали някога отново ще заспя.
Не ме отпращайте, абате!
Абате...
Елате бързо!
Изписал е целите стени
със собствените си мръсотии.
Използвал ги е вместо боя.
- Мили Боже!
Каква смрад!
Освободи устата му.
Ще му дам последно причастие. Дай ми кинжала си!
Остави ни!
Не успях да спася душата приживе
но ще я спася в смъртта.
Отче наш, който Си на небето
докажи безкрайната Си милост
и отвори вратите Си за този мъж,
който е Твое дете като всички.
У всеки от нас
се крият
толкова красота
и толкова грехове.
У всеки от нас.
Просто му!
Прости на всички ни!
Целуни кръста.
Маркизе!
Не!
Добре дошли в "Шарентан", абате.
Нашето заведение се превърна за посмешище за цяла Франция.
Но има и нещо добро.
В момента аз съм едноличен ръководител на болницата.
Задължавам всеки един от пациентите да заработва издръжката си.
Печатницата на "Шарентан".
Тук печатаме книги за претенциозните колекционери.
Пациентите с мании набират текстовете.
Тези с депресии подшиват и подготвят мастилото.
Забележително, докторе!
Пациентите са толкова смирени.
Да, те са спокойни.
Това спокойствие е резултат от ежедневния тежък труд.
Невероятно!
Вие публикувате романите на маркиз Дьо Сад!
След внезапната му кончина
интересът към тях се повиши.
Използвам печалбите, за да върна отминалата слава на "Шарентан".
Докторе...
Имате среща с хер Бекер.
Иска да отпечата романа в Швеция
с кожена подвързия.
Благодаря ти, Шарлот.
Погледни страница 205 Отбелязал съм ти един пасаж.
Хайде, товарете книгите!
Давай!
До следващата седмица.
Разбира се, не навсякъде цари такава идеална хармония.
Дано имате силен характер.
Няколко години се грижих само за прокажени, докторе.
Имаме няколко нелечими пациенти,
склонни към насилие и перверзии.
Значи
ти си моят наследник?
Чуй ме, абате!
Чуй ме добре!
Аз погледнах в очите на злото
и успях да оцелея.
Моля те, заради самия теб, позволи ми да го опиша!
Често бълнува и говори несвързано.
Ако у теб има поне малко милост,
донеси ми хартия, мастило и перо.
В никакъв случай! Пациентът е опасен за себе си и околните.
Добре ли сте?
Не виждате ли, абате?
Видяхте ли?
За някои хора няма спасение.
Почакайте!
Дайте ми перо, моля ви!
Проклет да си, абате! Перо!
Използвай го добре,
дължиш й го!
Скъпи мой читателю,
оставям те с историята на абат Де Колмие.
Човекът, който откри свободата на най-невероятното място -
на дъното на мастилницата
и на върха на перото.
Но внимавай, скъпи читателю!
Сюжетът е пропит с кръв.
Героите са покварени,
а темите - леко неморални.
Но за да оценим добродетелта,
трябва да опознаем порока.
Само тогава истински можем да познаем човека.
Затова
аз те предизвиквам:
Отгърни страницата!