Princess Mononoke (1997) (Princess Mononoke - CD1.sub) Свали субтитрите
Studio Ghibli и Loser Video представят:
един филм на ХАЯО МИАЗАКИ
ГОСПОДАРКАТА НА ВЪЛЦИТЕ
Якул, оттук!
Ашитака!
Пророчицата иска всички да се приберем в селото.
Старейшината също!
- Казва, че става нещо странно.
- Затова птиците не пеят.
Животните са се скрили...
Ще ида да говоря с него. А вие се прибирайте!
Нещо огромно идва насам!
Какво ли ще да е?
Не е човек...
Пророчицата каза да се скрием вкъщи.
Ето там!
Демон!
Якул, бягай!
Ще нападне селото!
Ашитака!
Не го докосвай! Или проклятието ще се стовари и върху теб!
Якул!
Успокой гнева си, демоне, умолявам те!
О, безименно горско божество, на какво се дължи яростта ти?
- Чудовището!
- Бягайте!
Спри! Не разрушавай селото ни!
Спри! Овладей яростта си!
Ставай!
- Мъртво е!
- Ашитака!
Доведете пророчицата!
Ах, ранен е!
Ашитака!
Не я докосвай! Това не е обикновена рана!
Той е ранен! Къде е пророчицата?!
Отдръпнете се, сторете път!
Пророчице!
Да полеем сега раната с вода... бавно.
О, неизвестно божество...
... прекланям се пред теб.
Ще издигнем олтар на това място и ще те почитаме с молитви всеки ден...
Прости ни и почивай в мир.
Презряна, гнусна паплач!
Проклети да сте за болката, която ми причинихте!
Това е много лошо.
Глигана дойде от запад.
Отровата която го е мъчила и разяждала тялото му...
...е събудила злото в него, превръщайки го в чудовище.
Принц Ашитака...
Покажи раната си.
Пророчице!
Принц Ашитака, готов ли си да се изправиш срещу съдбата си?
Да. Започнах вече битката- връщане назад няма.
Отровата в раната ще продължи да разяжда тялото ти докато не умреш.
И с нищо не можем да я спрем?!
Та той спаси децата и селото ни!
Не можем просто така да седим безучастни!
Човек не може да промени съдбата си.
Може обаче, да се изправи пред нея и да я приеме. А не да бяга от нея...
Виж това.
Беше в стомаха на глигана.
Причинило му е огромна болка. Разяло е вътрешностите му, разтопило е костите му...
Но кой ли е сторил това?
Злото се е разпростряло на запад оттук. Усещам го.
Отправи се натам и виж какво можеш да откриеш.
Може и да намериш начин да се спасиш.
Изминаха повече от 500 години откакто великия император ни даде тази долина.
Но времената вече са други, властта на императора отслабва...
... намалява мощта и на Шогуните му.
Племето ни също... бавно загива...
А сега съдбата ни отрежда и това изпитание... Този младеж, избран за наш бъдещ водач...
...трябва да тръгне на път далеч...на запад.
Ще е лошо знамение да те гледаме как тръгваш. За това да се простим сега. На добър път.
Братко мой!
Кая, не трябва да си тук!
Не ме интересуват поверията! Вземи това за спомен...
Но този талисман значи много за теб!
Вземи го със себе си и нека те пази!
Ще се моля за теб...
И аз, Кая.
Каква е тази битка?
Мърдай!
А този боец откъде се взе!?
Главата му ми принадлежи!
Стой!
Ах, ръката ми!
Не му позволявайте да се изплъзне!
Сторете път!
Това е демон!
Белега ми се разраства...
Г-р-р ... голям буламач!
А! Ето го моят човек!
Това ще покрие ли цената?
Това не са пари!
Върни ми ориза!
Мога ли да го видя?
Охо-о?!
Жено, та това е чисто злато!
Колко монети искаш за него? Ще го купя от теб.
Продай ми го, а?
Има ли наблизо сараф?
Не?
Макар и да съм един прост монах, знам, че това зрънце струва колкото 3 чувала ориз!
Младежо, почакай!
Ей, това е мое! Върни ми го!
Хей! Закъде си се разбързал!
Няма нужда да ми благодариш. По-скоро аз трябва да го направя.
Видях те как се справи с онези самураи.
Биеше се с тях, сякаш беше обсебен от по-висша сила!
Ах, виждам, че забеляза че ни следят. Така е ... не трябваше да показваш че имаш злато...
Настъпили са тежки и гладни времена, приятелю...
За паница ориз са готови да те убият... Хайде, да им избягаме!
И така-а... Значи глиганът се е превърнал в чудовище...
Да, тръгнах по следите му и така стигнах до селото, което самураите атакуваха и...
И след това изгуби следите.
Погледни натам...
Когато за последен път минавах по тези места, там имаше село.
Явно е имало наводнение или земетресение... ... много хора са загинали.
Тук гъмжи от духове... долавям тихият им кикот...
... паднали в бой, умрели от глад или болест душите им бродят тук...
Дали не тегне тук някое проклятие? Хех, целият този свят е проклятие...
М-даа, така е добре!
Не трябваше да се бия със самураите. Убих двама от тях...
Направил си каквото трябва.
Подай ми купата си.
Така или иначе всички ще умрем.
Е, някои по-рано, други по-късно.
Хм, доста стара и красива купа имаш...
Знаеш ли, всичко това ми напомня...
легендите за един смел народ, живял някога далеч на изток оттук...
... правели върховете на стрелите си от камък и яздел елени... наричали себе си Емиши...
И винаги им се удавало да надхитрят смъртта...
Мда-а... такива истории разказваше моят стар учител...
Яж, момче. Това е твоят ориз!
Знаеш ли какво е това?
Не.
Беше в тялото на глигана. Това го е убило.
Далеч на запад, дълбоко в планините, е скрита гората на Богът Елен.
Много хора са намерили смъртта си там...
Казват, че там животните са с гигантски размери,
както е било преди векове... преди да се появят хората...
Хм...Знаех си, че ще тръгне без мен...
Почти стигнахме! Не се отпускайте!
Ето ги! Откриха ни!
Вълци!
Успокойте добитъка! Не бързайте! Сгъстете редиците си!
Пазете барута сух!
Оставете ги да се приближат!
Огън!
Огън!
Ха, този път не бяха много.
Това бяха само палетата им. Къде ли е водачът...
Ето го! Това е Моро!
Хайде!
Убийте го!
Това е божество. Няма да умре от обикновено оръжие.
Доста поразии направиха...
Хвърлете труповете в пропастта.
А хората които паднаха в реката? Може да са още живи...
Оставете ги. Да вървим!
Жив е!
Така-а!
Казвам се Ашитака! Идвам далеч от изток!
А вие сигурно сте от древните богове населяващи гората на Богът Елен?
Да вървим!
Горски духчета? Чудесно е, че са тук.
Ранен си. Стой мирно.
Няма да ти сторят нищо. Щом са тук, значи нищо не застрашава гората.
Но те... ще доведат господаря си!
Кого? Вълкът ли?
Не-е, едно още по-огромно чудовище!
Ето-отидоха си!
Виж и Якул е спокоен. Не ни застрашава нищо тук.
Смирено молим, да ни позволите да преминем през вашата гора.
Нека не минаваме през гората! Моля те!
Знам един брод през реката! Няма да оживеем в тази гора!
Виж го колко е зле.
Ако се забавим, ще умре.
Пътя ли ни показвате или искате да се изгубим?
Господарю! Тези същества искат да ни объркат.
Вижте, стават все повече! Сигурно ни готвят капан!
Какво прекрасно дърво! Ето къде се раждат и живеят тези духчета.
Момичето и вълците... ето къде живеят и те...
Господарю, навлизаме все по-навътре в гората. Явно тази пътека няма край...
Добре, да си починем за малко.
Следи...
От еленски копита... съвсем свежи са...
Господарю! Лошо ли ви е?
Добре ли сте? Изведнъж пребледняхте...
Казвах ви аз...
Забеляза ли... нещо... мина оттам току що?
Не? Добре...
Потърпи още малко.
Охх, боли.
Скоро ще ти мине...
Като че ли му олекна...
И на мен! Болката отмина!
Излекуван съм!... Оу! Не, все още е счупена.
Господарю! Оказахте се прав! Металолеярната е пред нас!
Но това е цяла крепост!
Това е леярната на господарката Ебоши.
Тук преработваме рудата в желязо.
- Някой идва откъм гората!
- Пак ли е вълчата принцеса?
Аз съм! Короку!
Елате да видите кой идва!
Каква е тази врява?! Не можете ли да пазите тишина докато пиша!
Короку се е завърнал от мъртвите!
Какво?!
Наистина е жив!
- Какво стана с другите?
- Паднахте четирима...
Само ние оцеляхме.
Другите явно са се удавили.
Сторете път!
А кой е този с качулката?
Не е от нашите...
Чуй ме, войнико... това момче ни спаси живота.
Трябва да му се отблагодарим...
Ах, носете ме по-внимателно!
Хей, ти! Почакай!
Първо, искам да ти благодаря, че спаси хората ми.
Второ, обаче има нещо, което ми изглежда доста съмнително...
Стигнал си дотук два пъти по-бързо от нас...
...през гората на Богът Елен, носейки двама...
Короку! Ти си жив!
Tоки!
Погледни си крака! Как ще пасеш воловете сега?!
Но... но...
Изкара ми акъла! Вълците да те бяха изяли!
Така поне щях да си намеря по-читав съпруг!
Токи! Всички те слушат!
Токи, отложи обясненията в любов за по-късно.
А вас, как не ви е срам! Изоставихте ги да умрат!
Що за ескорт сте! За нищо не ставате.
Поне да се раздвижвахте малко, когато хората са в беда!
Какво можех да направя?
Благодаря ви. Макар и пълен идиот, съпруга ми е жив.
Радвам се. За момент помислих, че съм сторил нещо нередно.
Доста добре изглеждаш. Покажи ни лицето си.
Гонза...
Искам да благодаря на странника. Доведи го при мен след час.
Короку...
Чудесно е, че се върна. Съжалявам, че не можах да ви се притека на помощ.
Не говорете така господарке. Не сте длъжна да се грижите за живота му.
Прости ми, Токи. Не трябваше да допускам това да се случи.
Но ако вълците го бяха изяли, господарке...
...всичките щяха да се изтровят!
Иди и си почини, страннико. Приеми гостоприемството ни.
Хей, доста си хубав!
Преодоляхме Моро! Товарът с ориз е тук и има за всички!
Ихх, виж го само!
Кого?
Него ли?
Токи е права!
- Наистина е красив!
- Е, малко е млад...
Кога ли това е било проблем за теб!
Тихо там! Загубихме двама мъже!
Но това не означава, че тук не са останали левенти!
Нещастници! Та вие за нищо не ставате!
Ела при нас, страннико! Ще ти хареса!
Мерете си приказките! Рискувахме живота си за да доставим ориза, който ядете в момента.
А кой направи желязото, с което купихте този ориз?
За да успеем, работихме по цял ден!
Бих искал да видя къде работите, ако нямате нищо против...
Наистина ли?
Леле... ами то ние, когато работим... сме мърляви малко... Нека се нагиздим първо...
А руж да си сложим ли?
Ще ви чакаме отвън!
Не им обръщайте внимание.
Господарката Ебоши доста ги е разглезила.
Все пак жените трябва да са доволни и щастливи за да върви работата.
Тези жени работят само в пещите...
Тяхното присъствие тук... осквернява желязото. Затова и работят само като огняри.
Господарката ги откупва от бордеите в големите градове!
Но така им прави услуга, все пак.
Имаш ориз по лицето си, старче.
Господарката не се съобразява с древните традиции и не се страхува от проклятия.
Не признава и древните божества.
Да я бяхте видели как се справи с Наго!
Наго?
Да, огромният бог на глиганите. Гората беше негова.
Не ни даваше да доближим планината.
Бяхме безсилни срещу тях.
А рудата при нас се изчерпа.
Това място ни трябваше, а глиганите го владееха.
За да се сдобием с руда започнахме да изсичаме дърветата.
Това страшно разгневи Наго.
И глиганите ни нападнаха!
Тогава на помощ ни се притече господарката с нейните стрелци.
Лошо ли ви е?
Ръката ли ви заболя?
Спомних си един глиган...
Умря, изпълнен с омраза към хората.
Съжалявам, че ви накарах да чакате...
Желязото е добро.
Но трябва да побързате. Изоставаме с количеството.
Почивка... Кажи и на другите.
Някои те мислят за шпионин на самураите, други - за приятел на вълчата принцеса.
Доста хора са хвърлили око на желязото ни.
Мога ли да знам защо всъщност си тук?
Сигурен съм, че това ти е познато.
Бавно разяждаше тялото на един огромен глиган, превръщайки го в чудовище.
Този белег ми остана, когато се опитах да го спра, предполагам, че носи смъртоносно проклятие.
Откъде си всъщност? Не съм виждала елен като твоя.
Идвам от североизток... Само това мога да ти кажа...
Кажи ни всичко или ще те убия!
И ако ти кажа каквото знам... Какво... ще направиш?
Ще се опитам да намеря лек... Да открия истината, причината...
Да откриеш причината?
Разбирам...
Ела, ще ти покажа нещо.
Господарке!
Спокойно, Гонза.
Сега ще ти се доверя напълно.
Ела, ще ти разкрия тайните си.
Добър вечер.
Току-що приключихме.
Тази пушка все още тежи повече отколкото трябва.
Но вие я държите с такъв финес, господарке... Изглежда не ви тежи...
Ако я олекотим още малко ще се разпадне при първия изстрел.
Тези пушки са за жените тук! Трябва да са по-леки!
Ще се постараем!
Това е моделът на новата пушка която изработиха моите майстори.
Даже китайските са много тежки в сравнение с тази.
Ще може безпроблемно да убива горските чудовища и да пробива доспехите на самураите.
Така че, пазете се врагове! Скоро Ебоши ще владее целият свят!
Съжалявам, че ви карам да бързате! Ще наредя да ви донесат саке да се подкрепите.
Наистина чудесно!
Прогонила си глиганите от гората превръщайки ги в чудовища.
А сега ще разпалиш още по-голяма омраза с тези пушки!
Съжалявам, че страдаш.
Да, аз стрелях в глигана.
Мен трябваше да достигне проклятието на това безмозъчно прасе.
И сега, какво? Дясната ти ръка ще ме убие?
Ако това щеше да премахне проклятието и лявата ми ръка щеше да го стори.
Но се боя, че това няма да е достатъчно.
Тогава? Ще ни избиеш всички за да успокоиш горските духове?
Господарке... Оса иска да каже нещо.
Господарке... не се надсмивайте над младежа.
Да, млади момко, аз също съм прокълнат.
Познати са ми яростта и болката, които изпитваш...
Но те умолявам да не убиваш тази жена.
Тя е единствената която се грижи за нас.
Без страх от проклятието и болестта ни...
...превързва раните ни... грижи се за разлагащите ни се тела...
Оса...
Живота е страдание... Тежко е...
Проклятието ни разяжда бавно, но това не пречи да вярваме в живота...
Простете си един на друг...
Ето ги пак!
Всяка нощ идват да засаждат нови дървета за да ни прогонят и си върнат земята.
Ашитака, би ли останал тук да работиш за мен?
Но ти не би се спряла да завземеш и гората на Богът Елен.
Без древните си божества, всички останали са само жалки зверове.
И когато унищожим гората заедно с вълците, тази земя ще се превърне в златна мина.
Даже вълчата принцеса няма да ме спре...
Вълчата принцеса?
Да, онази дивачка, чиято душа е в плен на вълците.
Целта на живота и е да ме убие.
А поверието гласи, че кръвта на Богът Елен ще премахне проклятието.
Ще излекува тези хора, а може би и теб.
Господарке... как е сега?
Прекрасна работа.
Но все още е тежичка.
Вижте кой е тук!
Нека ви помогна.
Чакай!
Мога ли да пробвам?
Щом настоява...
Ти наистина дойде!
Какво ти казах?
Вижте я, как си оправя само кимоното!
Няма да издържиш на този ритъм задълго.
Работата е наистина тежка.
Да. Работим денонощно на 4 смени.
Не ви ли е тежко?
Тежко е, но е по-добре отколкото в града.
Ядем до насита и мъжете не ни закачат.
Разбирам...
- Утре ли тръгваш?
- Остани за по-дълго!
Работи с нас!
Благодаря ви, но трябва поема по пътя си...
Тя е тук!
Господарката на вълците!
Тя е!
Недей!
Не искам да се бия с теб!
Иска да убие господарката ни!
Разпалете огньовете! Стрелците да се въоръжат по-бързо!
Заемете позиции!
Тя е на покрива!
Не се паникьосвайте! Продължавайте да работите!
Огъня не трябва да изгасва!
- Сама ли е?
- Да. Обградихме я.
Явно е дошла да ви убие.
О добре... стига вече. Да приключим с това веднъж завинаги!
Нали ме чуваш, вълча принцесо? Ето ме, тук съм.
Дошла си да отмъстиш за глутницата си...
... тук пък има жени, които искат мъст за съпрузите си...
... убити от твоите вълци.
Хайде, покажи се! Трябва да разрешим този спор!
Ето я!
Разпръснете се!
Това е капан! Стой!
Вълча принцесо! Върни се обратно в гората!
Недей безсмислено да се жертваш!
Знаех си, че ще стане така!
Оставете го!
Да я хванем жива!
Отдръпни се!
Не...жива няма да се предаде!
Прицелете в нея.
Огън!
Назад!
Ставай, съвземи се!
Не!
Хванете я!
Не я оставяйте да избяга!
Убийте я!
Добре ли сте?
Разкарайте се!
Мерзавец! Съюзил си се с вълците!
Стой!
Отдръпни се.
Какво правите?!
Момичето е мое.
Какво, ще се жениш ли за нея?
И двете сте обладани от демона на омразата.
Виж това! Това е формата на омразата в мен!
Тя разяжда плътта ми и тя ще ме погуби!
Не подклаждайте излишно тази омраза!
Достатъчно сме говорили за прокобата която носиш!
Просто ще отрежем тази ръка!
Господарке!
Някой да се погрижи за нея!
Не се безпокойте, ще оживее.
Аз ще взема момичето!
Почакай! Не можеш да се отнасяш така с господарката Ебоши!
Не мърдай!
Кийо, не!
Продължава да ходи...
- Как е господарката?
- Добре.
Донесете ми пушката! Стрелци, съберете се тук!
Няма да се измъкнат!
Токи, бързо!
Вие...
Не можете да минете оттук, господине.
Портата не се отваря без заповед.
Върнете се, умолявам ви...
Помогнахте ни много. Не искаме да ви нараним сега.
Дойдох по собствена воля. Сега ще си тръгна по същия начин.
Но...10-тина са нужни за да отворят портата!
Не го правете! Ще умрете!
Той успя! Сам отвори портата!
Отместете се!
Вълци!
Презаредете!
Стойте! Принцесата ви е в безопасност!
Идвам, спокойно!
Да вървим, Якул!
Сбогом.
Край с него...
Чакай!
Той е мой!
Нали те простреляха? Не си ли мъртъв?
Защо ми попречи? Говори докато си още жив!
Не исках да умреш.
Не ме е страх да умра, ако това накара хората да напуснат земите ни!
Разбрах, че си безстрашна още щом те видях за пръв път.
А ти рискува живота си само и само да ми попречиш!
Ще ти прережа гърлото! Така поне ще млъкнеш!
Не те съветвам, но.... Прави каквото искаш...
Не приемам съвети от хора!
Колко си красива...
Проблеми ли има, Сан? Да го убия ли?
Маймуните...
Маймуни! Проявявате неуважение към глутницата на Моро ли?
Тази гора е наша.
Предайте ни човека.
Дайте ни човека и ще си тръгнем.
Вървете си, преди да съм се ядосал.
Тръгвайте.
Ние ядем хора.
Ще го изядем.
Оставете ни да го изядем.
Защо искате...
... да изядете този човек?
Когато го изядем, силата му ще се прехвърли в нас.
Нуждаем се от тази сила за да прогоним хората оттук.
Не... няма да станете по-силни, ако го изядете.
Всичко което ще постигнете е да се превърнете в чудовища!
Ни засаждаме дървета. Хората ги унищожават.
Така гората няма да се възстанови. Затова убиваме хората.
Не е така! Богът Елен е с нас. Не се предавайте, продължавайте с работата си.
Ще се борим с вас до последно!
Богът Елен не иска да се бие. Ще умрем...
А и теб въобще не те е грижа за нас...
Проклета маймуна! Ще ти извия врата!
Спрете!
Успокойте се.
Вие, вървете напред. Аз ще се погрижа за човека.
Какво ще правим с него?
Може ли да го изядем?
Не. Вървете.
Ела насам. Да бъдем приятели.
Помогни ми да пренесем господаря ти.
Доста си умен. Знаеш, че не трябва да припарваш до този остров.
Ох, как смърдят хората!
Върви където искаш. Свободен си.
Ето го!
Нощният Скитник! Най-после!
Бързо! Ела и виж!
Ето защо се криехме досега в тези смрадливи мечи кожи!
Пази се от погледа му! Ще ослепееш!
И ти си ми бил най-добрият ловец от Западните земи?
Това е писмо от Императора...
...с което ни позволява да се справим с Бога Елен!
Нощем се превръща се в чудовище.
А денем си възвръща нормалната форма.
Ето... къде е леговището му!
Джико!
А, ето ви.
Ето там.
Хиляди са.
Не са от тази гора.
Явно са богове от друга земя.
Това е Оккото!
От Южният остров?
Няма как да сбъркам бивните му.
Довел е цялото стадо със себе си!
Видя ни! Да бягаме!
Хайде! Оттук! Скачайте!
Раната е изчезнала!
Якул...
Можеш да благодариш на Якул. Бдя над теб цяла нощ.
Откъде знаеш името му?
Разказа ми всичко за теб, за гората ви, за селото ви...
Богът Елен те върна към живота, затова и ще ти помогна.
Сънувах... един златен елен...
Яж.
Дъвчи.
Тук сме за да избием хората и спасим гората.
Защо виждам хора там?
Това момиче е дъщеря ми, Сан.
Ако ви се убиват хора, върнете се по своите земи и убивайте там на воля.
Ние трябва да защитим гората на Богът Елен.
Какво прави този човек тук?
Богът Елен излекува раната му. Трябва да се грижим за него.
Богът Елен го е спасил? Изцерил е раната му?!
Защо не помогна тогава на Наго?
Не бе ли той пазач на гората?!
Богът Елен дарява живот на едни, а на други го отнема.
Не знаете ли това? Или сте го забравили?
Не си прав! Сигурно сте се молили на Богът Елен за него.
Но не сте се молили за Наго!
Наго се боеше от смъртта. Аз, също като него...
... нося в стомаха си камък отровен от хората.
Наго тръгна да бяга от смъртта. Аз ще я посрещна с достойнство.
Моро, да идем при Богът Елен! Да го помолим за помощ!
Живях достатъчно, Сан.
Богът Елен сега трябва да да отнеме живота ми.
Недей да говориш така! Та ти си пазител на Богът Елен!
Не ни лъжи! Наго беше силен и красив и не би се побоял от смъртта!
Хайде да убием тези вълци!
Тишина! Не докосвайте Моро!
Чуйте ме, о, горски богове...
Аз съм този, който уби Наго.
Беше се превърнал в демон, който атакува селото ни.
Ето ви го и доказателството.
Дойдох до тези земи за да помоля Богът Елен за прошка.
Той излекува раната ми, но не и белега на проклятието му.
Явно трябва да страдам, докато прокобата не ме унищожи.
Оккото! Най-после някой който да се вслуша в думите ни!
Оккото, чакай!
Не го погубвай!
Ти си дъщерята на Моро. Чувал съм за теб.
Очите ти...
Отдръпни се. Няма да му направя нищо.
Принцесо на вълците...
Не се плаши. Ще му разкажа за края на Наго.
Благодаря ти, младежо.
Тъжно е, че член на нашето стадо се е превърнал в демон.
Господарю Оккото... да знаете как мога да премахна проклятието?
Напусни тази гора. Ще трябва да те убия, ако се срещнем повторно.
Няма да можете да надвиете хората с техните пушки.
Виж стадото ми, Моро. Бавно намаляваме и оглупяваме.
Ако продължим така...
... хората ще ни избият за месо.
Хората точно това очакват- да рискувате всичко в една финална битка.
Не съм дошъл да искам помощ от вълците.
Ако трябва ще паднем до последния, но няма да оставим хората на мира.