Princess Mononoke (1997) (Princess Mononoke - CD2.sub) Свали субтитрите
Успокойте добитъка!
Изчакайте... Оставете ги да се приближат!
Огън!
Презареждайте! Бързо!
Проклятие! Ебоши се бие не с когото трябва!
Заобиколете ги и се скрийте около металолеярната.
Ето ги, идват!
Ето ме и мен- верният пратеник на императора...
А...навреме идваш...
Кажи на другите да чакат скрити засега.
Здравей, Джико.
Императорът настоява да се примирите с местните самураи...
Но Асано ги настройва срещу мен.
Асано е могъщ владетел...
Асано иска желязото ми.
Да... доста е алчен.
Но сега не е време за война с него.
Дивите свине се събират в гората.
Пращай повече желязо на императора.
Умилостиви го, а след това смажи Асано.
Господарке! Зад вас! Идват пратеници на Асано!
За този дявол точно говорихме! Вестоносец.
Не стреляйте по вестоносеца. Нека първо го изслушаме...
Добре дошли у дома!
Няма ли да го приемете?
Ебоши, владетелко на тази крепост, войните ти се биха добре!
Нося послание от моят господар. Отворете портите!
И оттук те чуваме добре!
Господарката отне това място от глиганите!
Сега, когато тази земя струва нещо вие я искате!
Върви си!
Нямаш капка възпитание, жено!
Възпитание ли?
Нямам такова по рождение!
Значи искате желязото ни? Ето ви малко!
Наистина са непоколебими!
Не се страхуват нито от самураи, нито от горски божества.
Жените на Ебоши не са страхливки. Не им липсва кураж.
Има ли добри вести в това писмо?
Изпраща ви най-добрите си ловци и следотърсачи. Сигурно скоро ще дойдат...
Все пак ще се бием с божества, а не с обикновен дивеч.
Да, господарке?
Знаете ли, от кого е това писмо?
От Микадо.
-Кой е това?
-Някой големец ли?
Императорът.
А... важно е значи!
Свободни сте.
Откакто правим желязо тук, гората взе да линее и намалява.
Загубих доста хора...
Загубихте и доста пари...
Императорът ще изпраща по 40 войника за всяка пратка желязо.
Така поне се казва в това писмо...
Надявам се, той да не си мисли, че главата на Богът Елен ще му донесе безсмъртие?
Не съм запознат с мислите на императорa...
...и затова все още съм жив!
Добре тогава.
Глиганите ще са по-тежък противник от Моро и глутницата му. Но ще се справим с всички...
Повикай хората, които се крият отвън. Нека влязат да се нахранят и починат.
Значи ме разкрихте, а?
И още нещо...
Да е минавал оттук един младеж?
Яздещ червен елен...
Тръгна си.
От тия типове ме побиват тръпки!
Не са обикновени ловци. Специално обучени следотърсачи са.
Нека дойдем с вас!
Не се доверявайте на тези хора!
При нужда, ще ви се притечем на помощ!
Знаем добре да стреляме...
Точно затова искам да стоите тук.
Боя се от хората повече, отколкото от горските божества.
Но нещата ще се оправят със смъртта на Богът Елен.
Чудя се само, наистина ли императорът иска само главата му?
Може и да се наложи да се бием с войниците му...
Не можем да им се доверим. Бъдете готови.
Не се безпокойте за господарката Ебоши. Лично аз ще я пазя.
Ти ли?
Какво?!
Можe би, ако беше жена щеше да се справиш...
Боли ли?
Можеш да сложиш край на всичко това, ако скочиш.
Белега ти ще започне пак да се разраства щом си възвърнеш силите.
Все едно се събуждам от дълъг сън.
Сънувах Сан, която се грижеше за мен.
Добре че поне млъкна докато спеше иначе да ти бях прегризал гърлото.
Колко е красива гората...
Глиганите тръгнаха ли си?
Прибирай се в пещерата, момче. Ти не чуваш...
Писъка на дърветата, погазвани от хиляди копита...
Аз седя тук и го слушам, а тялото ми бавно се разпада...
...в очакване на онази проклета Ебоши...
...жадувайки момента, когато зъбите ми ще се впият в тялото и.
Не може ли всички да се помирите и живеете заедно?
Няма ли начин тази война да бъде спряна?
Хората тръгват в атака.
Скоро ще стигнат и дотук.
Ами Сан? И нея ли ще вземеш в боя?
Вие хората мислите само за себе си!
Сан е дъщеря на нашата глутница. Когато гората умре, ще умре и тя.
Кажи и да си върви! Та тя е човек!
Тихо, момче!
Какво можеш да направиш ти за нея?
Хората, които унищожаваха гората ни я захвърлиха, когато бягаха от мен.
Сега тя не може да бъде нито човек, нито вълк.
Бедната ми скъпа дъщеричка...
Ще можеш ли да я спасиш?!
Не знам, но заедно шансът ни да оживеем е по-голям.
И как? Заедно със Сан ще се биете с хората?
Не. Всичко това ще донесе само повече омраза.
Тогава, не виждам какво можеш да направиш, момче.
Белегът скоро ще те убие.
Върви си оттук на зазоряване.
Вече можеш ходиш?
Да, благодарение на теб и на Богът Елен.
Якул! Чакаш ли ме?
Ах...не ме държат краката... Не съм се възстановил напълно...
Толкова е тихо... Къде са изчезнали горските духчета?
Наближихме вече крепостта...
Благодаря ти, че ме съпроводи до тук. Ще те помоля за една последна услуга.
Дай това на Сан.
Да вървим.
Каква смрад!
Това не е обикновен дим. Искат да притъпят сетивата ни.
Ах, тази жена! Колко е коварна!
Тя знае, че сме тук...
Това е капан.
Капан?
Искат да изкарат глиганите от гората.
Нещо са намислили...
Трябва да ги предупредим!
Ще ги избият!
Оккото не е глупав.
Глиганите знаят, че това е клопка, но въпреки това ще атакуват.
Ще умрат с чест.
Няма да спрат да атакуват, докато не измрат до един.
Секат дърветата.
За да ги разгневят още повече.
Моро, ще трябва да се разделим.
Пушекът ще заслепи Оккото.
Ще ида да му показвам пътя.
Щом си решила...
Макар че, за теб ще е по-добре да последваш онова момче...
Не говори така! Аз мразя хората!
От Ашитака? Това... е за мен?
Красиво е...
Вие двамата вървете със Сан.
Аз ще остана тук при Богът Елен.
Да вървим.
Глутницата на Моро се присъединява към вас! Къде е Оккото?
Благодарим ви.
Металолеярната!
Да вървим!
Кой е там?!
Самураи!
Стой!
Махнете се от пътя ми!
Кой беше това?!
Отбива стрелите ни с такава лекота!
Не си хабете стрелите!
Ела тук! Бързо!
Права си! Той е!
Жив и здрав е!
Ашитака!
Токи?
Добре ли си?
Както виждаш!
Мислеха си, че ще ни изненадат, докато мъжете ни са навън!
Но им показахме!
- Мислеха си, че лесно ще се справят с нас!
- Къде е Ебоши?
Събра всичките мъже и тръгнаха да убият Богът Елен.
А ние сме обсадени и не можем да я извикаме на помощ!
Ще убият Богът Елен? Значи това което чух сутринта...
Все още пазя лъка ти!
А седлото и наметалото му?! Продал си ги за пиене май...
Ама аз...
Не ми трябват сега!
Благодаря ти, Короку!
Ще доведа помощ. Нали ще удържите до тогава?
Ще ги залеем с разтопено желязо, ако се приближат!
Ашитака, побързай!
Доведи господарката Ебоши!
Не го уцелиха!
Идват още лодки с войници. Побързай!
Доведи господарката! Ние ще ги задържим!
До скоро!
Ще те чакаме!
Хванете този човек!
Якул, преследват ни!
Ах, кожата ми изгаря...
Якул!
Покажи ми раната си...
Изчакай ме тук. След малко се връщам.
Стой тук ти казах!
Почти пристигнахме...
Кой е там?!
Не можеш да минеш оттук. Забранено е.
Трябва да съобщя нещо на Ебоши.
Тя не е тук. Върви си по пътя, момко.
Къде е?! Трябва да говоря с нея!
Ашитака! Ти си жив!
Голяма битка е имало тук...
Да, все още погребваме хората.
Беше ужасно...
Нападнали са металолеярната.
Жените ви защитават вътрешните стени. Все още има време да им се притечете на помощ.
Мръсници!
Асано ни е изчакал да тръгнем!
Къде е Ебоши?
Тръгна по следите на Богът Елен.
Кажете и да се върне!
Ще и предадем. Върви си сега!
Хайде на работа!
А металолеярната?
Чакай малко!
Искат да я изоставим ли?!
Ако се забавим още малко, ще е късно!
Изпратете вестоносец!
Гората е огромна. Няма да може да я намери!
Изпратете най-добрия следотърсач!
Императорът е подвел господарката и сега я използва да му разчисти пътя.
Имаше ли вълци заедно с глиганите?
Сан... онова момиче беше ли с тях?
Не знам... настъпи пълен мрак когато ни нападнаха.
Тя беше там.
Ние бяхме най-отпред и...
И какво стана после?
Не знам... в един момент загубих представа...
Бяха ни изкарали най-отпред за да примамим глиганите.
Пътят под нас беше миниран...
...а над главите ни прелитаха бомби.
Къде е Сан?!
Спокойно! Искам да ти помогна.
Вълк! Там има жив вълк!
Господарю, какво пра...
Господарю!
Мръднете се! Какво правиш момче?!
Той ще ме заведе до Ебоши.
Значи си на страната на вълците, така ли?
Мърдай.
Решете сами кое е по-важно: дали да защитите жените си или да търсите Богът Елен!
Пази се! Стреличките му са намазани с отрова!
Спри!
Хайде всички! Помагайте!
Измъкна се!
Скрийте се близо до езерото.
Има много стрелци с тях. Така че, внимавай.
Вземи колчана ми. Нямам нужда сега от него.
Върви с тях.
Погрижете се за него!
Намери Сан! Там трябва да е и Ебоши!
Следвайте неотлъчно следотърсачите. Днес ще приключим с всичко това!
Джико...
Какво е положението?
Оккото е ранен. Заедно с момичето са на път към Богът Елен.
Значи отиват да го молят за помощ... Не ги изпускай от поглед.
Но се скрий добре, иначе еленът няма да се покаже.
Разбира се.
Това с което беше облечен... глиганска кожа ли беше?
Да. Така са надхитрили глиганите, които сега ги мислят за свои.
Продължавайте! Още малко ни остава до езерото на Богът Елен.
Някой идва насам!
Нещо не е наред Оккото! Нещо лошо ще се случи!
Нещо лошо идва насам.
Твърде много кръв... Не мога да уловя миризмата му.
Маймуните!
Гибел. Ето какво постигнахте!
Вината е ваша. Сега гората ще умре.
Не е така! Бихме се, за да защитим гората. Това ли е вашата благодарност?
Докарахте само разруха.
Насам идват странни същества. Не са хора, нито животни!
Нито хора, нито животни?
- Те са тук!
- Това е краят!
Глигани?!
Те се завърнаха!
Войните ми се върнаха от земята на мъртвите!
Напред! Да защитим Богът Елен!
Оккото, не! Войните ти са мъртви!
Използват кожите им за да прикрият миризмата си!
Това са хора!
Спри! Използват те за да ги отведеш при Богът Елен!
Излез и се покажи, Бог Елен!
Ако наистина си господар на тази гора, съживи войните ми и унищожи тези хора.
Успокой се, Оккото! Спри!
Обкръжени сме! С него е свършено. Остави го!
Не! Така ще се превърне в демон!
Предай на Моро, че хората са дошли за главата на Богът Елен!
Той ще знае какво да направи!
Няма да допуснем да бъдем изтребени!
Върви!
Назад! Ще убия първия, който се приближи!
Ашитака?
Мръсници!
Изгарям! Сякаш хиляди пламъци избухнаха в мен!
Не!
Оккото, недей! Не се превръщай в демон!
Оккото!
Чуваш ли?!
- Какво има?
- Сан е в опасност!
Да вървим!
Изгарям!
Не!
Не искам да се превърна в чудовище! Оккото!
Много си бавен! Скачай на гърба ми!
Вълк!
Ебоши!
Продължавай напред!
Ебоши, чуй ме!
Спрете, не стреляйте!
Ашитака?
Самураите атакуват владението ти! Жените ти едвам ги отблъскват!
Остави на мира Богът Елен!
Хората ти те чакат за да ги поведеш в бой срещу самураите!
С какво можеш да докажеш, че не ме лъжеш?
С нищо! Но на твое място бих побързал да се върна!
Предлагаш ми, да се откажа от преследването на Богът Елен, и да се отправя срещу самураите, така ли?
Не може ли просто да живеете заедно в мир с горските обитатели?
На чия страна е той?
Нека се върнем!
Въоръжила съм добре жените. Могат да се справят сами.
Ето го езерото! Тук някъде се крие и елена!
Сега или никога. Бъдете нащрек.
Имаме ли нужда още от нея?
Имаме си работа с божество. Нека по-добре тя го убие.
Моро! Жив ли си?
Сан!
Къде си?
Сан!
Ашитака!
Оккото...
Върви си, момче.
Аха, значи сте се скрили в тези кожи за до подмамите Богът Елен да се покаже.
Оккото! Почакай!
Къде е момичето? Къде е Сан?
Сан, чуваш ли ме? Това съм аз, Ашитака!
Сан!
Накарайте го да замълчи!
Застреляйте го!
Сан!
Сан!
Ашитака!
Сан!
Ашитака!
Тук съм, събирам последните си сили за да убия тази жена...
Сгъстете се!
Стойте настрана от него.
Проклятието иначе ще се прехвърли и върху вас.
Оккото, искам да поговорим.
Добра работа. Оттеглете се и се погрижете за ранените.
Каква ужасна гледка!
Ето го!
Върни обратно дъщеря ми!
Ашитака...
...ела и помогни на Сан...
Богът Елен...
Не стреляйте!
Ебоши! Еленът не е истинският ти враг!
Пушките няма да го наранят...
Ще пробваме все пак...
Сан!
Не умирай!
Богът Елен им отне живота?!
Започва да променя формата си!
Наблюдавайте ме сега внимателно.
Ще ви покажа как се убива божество.
Но той е и бог на смъртта.
Не бойте се, мой е!
Спри! Недей!
Ебоши!
Проклятие!
Бързо! Донесете ми главата му!
Джико! Донеси кутията!
Носачи! Бързо!
Не докосвай тялото му или животът ти ще премине от твоето в неговото тяло!
Изпълних обещанието си! Ето я главата!
Господарке!
Главата на Моро... движи се!
По-бързо! Бягайте!
Джико!
Бягай!
Към острова!
Не мога да плувам!
Нагази във водата и ще се научиш!
Сега ще я убия със собствените си ръце!
Недей. Моро я ухапа и вече си отмъсти.
Господарке!
Помогни ми!
Не си пилей силите...
Обещах на Токи, че ще ви доведа обратно при тях.
Той търси главата си. Не можем да стоим повече тук.
Сан!
Помогни ми!
Няма! Ти си на нейна страна!
Вземи тази жена и се махайте оттук!
И да не съм ви видяла повече! Омразни човешки същества!
Но...ти си човек като мен...
Млъкни!
Аз съм вълчица!
Отдръпни се!
Съжалявам. Опитах се да ги спра.
Всичко свърши. Гората е мъртва.
Не, не е. Ние все още сме живи. Помогни ми.
Помощ! Спасявайте се!
Страхливци! Една малка опасност и вече няма полза от тях!
Не спирайте!
Главата му мърда!
Зове го да дойде тук!
Това ще оправи нещата.
Благодаря.
Много е тихо...
Чакат да се заздрачи.
Чудя се, дали младежа е успял да спаси Ебоши...
Сигурна съм че е успял. Сигурно скоро ще бъдат тук.
Виж го само! Хей, Короку!
Остави го да поспи.
Не ми харесва тази тишина...
Бродещият Нощем!
Не мърдайте от позициите си!
Той идва насам!
Бягайте!
Но ние трябва да опазим металолеярната! Дали сме дума на господарката!
Това е той! Ашитака!
Измъквайте се!
Богът Елен идва за главата си!
Само ако ви докосне и сте мъртви!
Навлезте в езерото! Водата ще го забави!
Мъжете и господарката Ебоши идват от другата страна!
Трябва да върна главата!
Побързайте!
Той идва!
Какво ще правим?!
Стойте по местата си!
Не! Към езерото!
Добре! Вземете и ранените!
Не по този път!
Отиде ни покрива...
Загубени сме, ако пещта избухне.
Поне сме живи. Ще се оправим някак си. Влизайте във водата.
Ето къде са!
Тръгвай!
Почакай!
Още си жив? Добре!
Аз ще върна обратно главата му. Оставете я на земята и бягайте.
Ще му я върнеш сега? Не бъди глупав. Та слънцето скоро ще изгрее.
Виж го само... един обезглавен и безмозъчен бог на смъртта.
А когато слънцето изгрее, той ще изчезне.
Идва насам, Джико. Да побързаме!
Не! Искаме всичко което се намира между ада и рая да бъде подвластно само на хората!
Вървете си. Няма да ви убия...
О, младежо...
...няма да ни уплашиш!
Измъквайте се!
Ашитака!
Обградени сме!
Хайде, слънчице, изгрей!
Отвори го!
Твърде късно е! Не разбираш ли?
Не си губете времето в спорове!
Хора му отнеха главата, хора сега ще му я върнат!
Не го правете, опасно е...
О, Бог Елен...
Връщаме главата ти!
Върви си в мир!
Приближава се! Свършено е с нас!
Той спря...
Хората ми!
Господарке!
Внимателно, ранена е!
Той пада!
Пазете се!
Не знаех, че Богът Елен може да накара всичко да разцъфне наново...
Сан, виж!
Да, дърветата пораснаха наново, но това вече не е гората на Богът Елен.
Богът Елен е мъртъв.
Не! Той не може да умре! Той е господаря на всичко на живо.
Единствено и само той може да дарява или отнема живот.
Ето, сега го чувам! Казва ми да си вървя...
Сбогом. Макар и да те харесвам, не мога да забравя всички злини и беди причинени ни от хората.
Всичко е наред. Всеки си има собствен дом. Ти имаш гората, аз моето село...
Но вече ще можем да живеем заедно. В разбирателство.
Ще ти идваме от време на време с Якул на гости.
Можете ли да си представите? Вълкът всъщност ми спаси живота!
Намерете Ашитака. Искам да му благодаря.
Ще построим всичко наново. И ще стане по-хубаво от преди...
А...това е! Край! Отказвам се... не мога да победя тези глупаци!
РОЛИТЕ ОЗВУЧИХА:
Ашитака - Йоджи Масуда Сан - Юрико Ишида
Ебоши - Юко Танака Джико - Каору Кобаяши
Короку - Масахико Нишимура Гонза - Цунехико Камиджио
Моро - Акихоро Миуа Пророчицата - Мицуко Мори
Оккото - Хисая Моришиге
Продуцент: Ясугоши Токума
Изпълнителни продуценти: Сейчиро Уджи и Ятака Нарита
Сценарий: Хаяо Миязаки
Музика: Джо Хисаиши
Текст на песните: Хаяо Миязаки
Песните се изпълняват от: Йошика Мера
Превод и субтитри:
Режисьор: Хаяо Миязаки