Pitch Black (2000) (Pitch.Black.2000.DVDRip.DivX.DTS.CD3-KT.srt) Свали субтитрите
Yeah.
Само хабим светлина.
Дадеш ли му кораба и клетките...
ще остави всички ни да умрем.
До един.
Не мога да те разбера, Джонс.
Какво толкова ценно имаш в шибания си живот,
че изпитваш такъв страх да го загубиш?
Каквото и да е то?
Освен следващата доза?
Стойте близо един до друг.
Чакайте.
Не, това не може да бъде.
Върни се!
Добре ли си?
Това не може да е истина.
Трябваше да умра във Франция.
А дори не съм бил там.
E, добре че поне ти си добре.
Трябва ли да знам какво става?
Напредваме ли?
Можем ли да поддържаме това темпо?
Ще ми кажеш ли какво става, по дяволите?
- Пресякохме собствените си следи.
- Въртяли сме се в кръг?
- Загубихме ли се?
- Слушайте.
- Знаеш ли изобщо къде сме?
- Слушайте.
Пред нас има каньон. Заобиколих, за да имам време да помисля.
- Мисля да тръгваме вече.
- Не съм сигурен в това.
Сторим ли го - ще попаднем в капан.
- Особено с кървящото момиче.
- Какво?
За какво говориш, мамка му?
Тя не е ранена.
Не тя.
Тя.
Сигурно се шегуваш!
Мислех... че ще е по-добре да ме взимат за момче.
Мислех, че така ще ме оставят на мира,
вместо да се занимават с мен.
Съжалявам.
Няма за какво, миличка.
Наистина ли кървиш?
Мислех, че ще ме зарежете на кораба.
Затова не се обадих по-рано.
Надушили са я още от тръгването ни.
Ако случайно не си забелязала, те вървят след кръвта.
Така няма да стане.
Трябва да се върнем.
Какво каза?
Ти ни докара тук... и ни направи на товарни животни.
- Сбърках. Признавам си.
- Не може ли просто да се върнем?
- Не знам.
Прекрасен бриз. Открито пространство.
Започва да ми харесва.
Пак ли си се надрусал? Само се чуй.
Не, права си. От какво да се страхувам?
Моят живот е просто една димяща купчина лайна,
така че, аз казвам да вървим.
Каньонът е само 200 метра и после е градчето.
Така че се стегнете,
оправете това дете и да тръгваме.
- Тя командва. Трябва да изпълняваме.
- На нея ли да се подчинявам?
- След като беше готова да пожертва всички ни?
- За какво говори той?
Това няма да ни помогне.
По време на катастрофата. Опита се да изхвърли пътническата кабина,
да ни убие в съня ни.
- Млъкни!
- Ние сме просто товар.
- Просто едни ходещи призраци, нали?!
- Затваряй си шибания плювалник!
Добре, стига толкова!
Разбрахме те.
Всички сме изплашени.
Колко тежиш сега, Керълайн?
Присъдата е произнесена. Светлината свършва.
- Не всички ще успеем.
- Ами, как го разбра?
Останахме шестима.
Ако преминем през каньона
и загубим само един от нас, ще е цял подвиг.
- Не и ако аз съм този.
- Какво, ако си от другите пет?
Слушам те.
- Какво правят там?
- Мисля, че говорят за каньона. Как да ни преведат.
Полевите доктори решават кой да умре и кой да живее.
Казват му Триаж.
Продължих да казвам че е убийство, дори когато и аз го направих.
Както и да е, аз смятам че е нещо, за което да се хванеш.
Жертва.
Окачваме тяло и го оставяме в началото на каньона
като примамка.
После го завличаме. Слагаме още кабел на шейната.
Влачим тялото 5-6 метра зад нас.
- Интересно украшение.
Не искам да ги храня,
а просто да ги отклоня от нашата миризма.
- На кого си хвърлил око?
- Не гледай.
Какво ти става, по дяволите?
Имам, забави.
Остави още място между нас и тях.
Добре, стига глупости.
Ти убиваш момичето, а аз ще ти пазя гърба от другите.
Не е кой знае колко трудно за теб. Нали?
Просто се чудя дали не ни трябва по-голямо парче примамка.
Например?
Оставете шейната! Да бягаме!
Да вървим!
Първо правило.
Стой на светло.
Помниш ли този момент?
Не трябваше да ме пускаш.
Преди беше наперено копеле.
Цял герой.
Веригите.
Пушката.
Значката.
Казах ти да ме очистиш.
Обратно на кораба?
Да се натискаме, докато светлината свърши?
Махни се от нас.
Докато не можеш да видиш какво те изяжда.
Това ли е големия план?
- Къде е Джонс?
- Коя половина?
Ще загубим всички тук навън.
- Трябваше да си стоим на кораба.
- Умря бързо.
И ако имаме избор, така трябва да вървим.
Не плачи за Джонс.
Да не си посмяла.
Сляпо петно.
Ще се помолим ли заедно?
Аз вече се помолих с другите.
- Безболезнено е.
- Безсмислено е.
Това, че не вярваш в Бог,
не значи, че тои не вярва в теб.
Мислиш ли, че някой може да прекара
половината си живот в гето... и да не вярва?
Мислиш ли, че би могъл да се роди на бунището,
с пъпна връв, увита около врата му
и да не вярва?
Бъркаш, Свети човече.
Аз безпрекословно вярвам в Бог.
И много силно мразя тоя шибаняк.
- Но въпреки това, той е с нас.
- Две от момчетата ти са мъртви.
Колко вяра ти е останала, отче?
Виждам само един път. Този път.
Това е единственият начин да се махнем оттук.
Дръжте момичето между вас.
Ами клетките?
Аз ще ги взема.
- Мърдайте.
- Сигурен ли си, че ще успееш?
Не гледайте нагоре!
Не гледайте нагоре!
Избиват се!
Движи се! Продължавай да се движиш!
Продължавай да се движиш!
Ридик! Чакай!
Махни се от нея!
Махни се от нея!
He знаеше с кого се бъзика.
Изправете го.
Хайде, изправете го.
Къде, по дяволите, е твоят бог сега, а?
Ридик!
Близо ли сме?
Просто ми кажи, че е там!
Не можем да успеем.
Скрийте се тук! Сега!
Той защо е още навън?
Няма да се върне, нали?
Това е последното, което можах да намеря.
Силен инстинкт за оцеляване.
Възхищавам се на това у една жена.
Обещах им, че ще се върнем
с още светлина.
Така ли?
Какво? Страх ли те е?
Мен? Да ме е страх?
Хайде, Ридик.
Трябва да има някаква част от теб,
която иска да се върне към хората.
Наистина, не зная как.
Тогава просто ми дай светлина.
Аз ще се върна сама.
- Добре.
Ето.
Моля те, просто ела с мен.
Имам по-добра идея. Ти ела с мен.
Ти се шегуваш с мен. Аз знам кой си.
Знаеш кой съм?
Не знаеш абсолютно нищо за мен.
Аз ще те оставя тук.
Влез вътре.
- Не мога.
- Разбира се, че можеш.
- Не мога.
Ето. Ще те улесня.
Хвани ръката ми.
Хайде.
Хайде.
Виж, никой няма да те вини. Спаси себе си, Керълайн.
Хайде.
Хайде.
Ето, това е.
Добро момиче.
А сега ме слушай!
Аз съм капитанът на този кораб.
И няма да оставя никого
на тази планета с тези твари,
дори това да означава...
- Махни това от врата ми.
- Млъквай!
Би ли умряла заради тях?
- Бих се опитала заради тях.
- Не ми отговори.
- Да, бих, Ридик.
Бих умряла за тях.
Колко интересно.
И за миг не се усъмних.
Някой да не е готов?
Ето го моят Бог, господин Ридик.
Не спирай! Не спирай!
Хайде! Движи се!
Знаеш пътя!
Качваите се. Хайде, вътре.
Керълайн...
Ела.
Сега.
Чакай.
Добре, дръж се за мен.
Ще се махнем оттук.
Добре, хванах те.
Хайде, Ридик! Ставай!
Казах, че аз ще умра заради тях, не ти.
Движение! Хайде.
Не за мен.
Не за мен!
С толкова неща, за които да се моля...
не знам откъде да започна.
Аз знам.
Ридик, какво правиш?
Не може ли просто да се махнем оттук?
Не можем да излетим,
без да им кажа "лека нощ".
Ще ни задават въпроси, когото и да срещнем.
Дори да е наемнически кораб.
Какво да кажем за теб, по дяволите?
Кажете, че Ридик е мъртъв.
Че умря някъде на онази планета.