Pitch Black (2000) (Pitch.Black.2000.DVDRip.DivX.DTS.CD2-KT.srt) Свали субтитрите
Мисля, че чух нещо.
Моля ви. Чувате ли ме?
Дай си проклетата ръка.
Аз те чух, Фрай. Аз те чух пръв.
- Хайде.
- Фрай, добре ли си?
- Какво има там долу? Какво е?
- Намери ли Зеке?
- Добре си.
- Всичко наред ли е?
- Да.
- Мамка му!
Това беше невероятно тъпо!
Не знам какво, по дяволите, има там долу...
но то е хванало Зеке, а почти докопа и мен...
Махнете го!
- Махнете го от мен!
- Внимавай! Пази си главата!
Накрая открихте нещо по-лошо от мен?
Ето каква е сделката.
Работиш без вериги, без остри предмети и без клинчене.
- Правиш каквото кажа, когато ти кажа.
- В замяна на какво?
За честта после да ме забиеш в някоя шибана килия? Няма да стане.
Истината е, че ми писна...
да те преследвам.
Да не би да искаш да ме пуснеш?
Мисля си, че можеше да си умрял в катастрофата.
Моята препоръка: убий ме.
Не рискувай да имам възможността да ти разпоря нещастния задник с остър предмет.
Гръмни ме, шибаняк такъв! Това бих сторил аз за теб.
Искам да помниш този момент.
Какво можеше да се случи, а не стана.
Ето.
- Спокойно.
- Майната ти!
Имаме ли сделка?
Искам да помниш този момент.
- Само един?
- Засега.
Значи щракваш с пръсти и сега той е един от нас?
Не казах това.
Така поне не трябва да се тревожа за всички вас,
че ще заспите и няма да се събудите.
- Е, сега мога ли да говоря с него?
- Не.
Мамка му!
Парис П. Оливие. Антиквар, предприемач.
Ричард Б. Ридик. Избягал престъпник...
убиец.
Това е добро, Шираз. Прекрасно е.
Много е скъпо.
Но разбира се, почерпете се.
Знаете, че ценя този вкус, но това... Това е нещо съвсем различно.
Няма нищо, което да не можем да поправим, стига да имаме ток.
Е, не е първа класа, но...
И не трябва да бъде...
Вземете две такива клетки от кораба с който дойдохме,
включете ги тук и сме готови за излитане. Нали, капитане?
Може ли малко помощ?
Направи ми една услуга. Провери тези контейнери,
виж с какво можем да укрепим крилата.
Добре. Мой ред е.
Ето до тук сме.
Има достатъчно енергия за проверка, но ще ни трябват още клетки.
Колко?
Ами, това тук хаби 90 gig. А пък нашият
е зареден с 20-gig клетки, значи пет.
Пет, за да излетим.
По тридесет и пет килограма всяка?
Е, това е доста тежко.
Нали видя онази бракма отвън?
Май ще мога да я подкарам.
Ами, действай. Ако имаш нужда от помощ...
Къде е Ридик?
Да вървим.
Липсваш ни. Хайде, момче.
"Липсваш ни. Хайде."
Слава на Аллах, за неговата благословия.
Какво?
Това е победителят в състезанието по прилика.
- Какви са били? Миньори?
- По-скоро геолози.
Изследователи, напредващи от скала на скала.
Колко мило, че са ни оставили толкова неща.
Защо са оставили кораба си?
Не е кораб. Совалка е, и тя може да се зареже.
По-скоро е спасителна капсула.
Сигурно са имали кораб-майка и той ги е прибрал.
Те изобщо не са тръгнали. Нали?
Това, което уби Зеке е хванало и тях. Всички те са мъртви.
Нали не мислиш, че биха тръгнали оставяйки дрехите си по закачалките...
и снимките си по полиците.
- Може да са имали лимит на товара.
Не си подготвяш спасителен кораб, ако не трябва да се спасяваш, нали?
- Прав е, мамка му.
- Внимавай какво говориш.
Просто казва това, което всички си мислим.
Какво е станало? Къде са те?
Някой виждал ли е малкия? Али?
Някои провери ли реактора?
- Не бързай.
- Джак, почакай.
Другите постройки не са били сигурни.
Затова са избягали тук. Масивни врати.
Мислели са, че са в безопасност. Но са забравили да заключат килера.
Вземи.
Какво, счупено ли е?
Не, има още няколко глътки.
Всъщност, тъпако, опитвам се да ти се извиня.
Добре. Да запечатваме това място и да се махаме оттук.
Каквито и да са тези неща, те се спотайват в мрака.
Така че, ако си стоим на светло всичко ще е наред.
- Да вървим.
- Преди 22 години.
Какво?
Тези проби имат дата.
Последната е от този месец, само че преди 22 години.
- Това значи ли нещо, според теб?
- Не знам.
Възможно е.
Затъмнение.
Не ви е страх от тъмното, нали?
Значи да вървим за енергийните клетки.
- Ще проверя корпуса...
- Изчакай с клетките.
Какво да чакам? За да се стъмни, докато се връщам?
Не знаем кога ще се случи, затова не се вълнувай толкова.
Докарайте шибаните клетки.
- Какво да го обсъждаме толкова?
- Трябва да ти кажа как избяга Ридик.
- Може да пилотира, нали?
- Отвлече затворническия транспорт.
Добре ме разигра, докато проследя задника му.
Добре де, но всяко зло за добро. Бихме могли да го използваме като навигатор.
Но освен това, уби пилота.
Но нали ми каза да му се доверя? Също и че имаме сделка с него.
Може би си забелязала, но веригите не го спират.
Единствената причина да сте живи, е че той вярва, че ще може да избяга.
- Ако спре да вярва...
- Ако разбере, че ще го прецакаме...
Просто искам да ме послушаш.
Ако докараме клетките в последния момент,
когато сме готови да отлетим...
Не ни е направил нищо. Дори не ни е излъгал.
- Просто да си спазваме уговорката.
- Той е убиец.
Законът казва, че той трябва да си плати. Аз съм безсилен.
Танцуваме върху бръснач.
Няма да му дам шанс да вземе друг кораб.
Или да пререже гърлото на друг пилот.
Не и докато аз отговарям за него.
Това е лош знак.
Да се тресеш така в жегата.
- Мисля, че казах без остри предмети.
- Кое, това ли?
Това е просто приспособление за бръснене.
Благодаря ти.
Май сме малко срамежливи.
Енергийни клетки.
Идват.
Странно е, че не правиш проверка на двигателя.
Освен, ако не ти е казал
подробностите около моето бягство.
Представи ми "грозната" версия.
и се страхуваше, че ще се повтори.
Мина ни през ума.
Попитах какво мислиш.
Плашиш ме. Това искаш да чуеш, нали?
А сега може ли да си свърша работата?
Чаках да те хвана насаме.
Без ограничения.
Мислиш, че Джонс е праведник?
Мислиш, че бих му се доверил, че ще ме пусне?
Защо? Какво чу?
Аз мисля, че ако му извъртя някой номер, ще ме очисти.
Би ме убил.
Но от друга страна пък,
съм двойно по-ценен жив.
Не знаеше ли?
Джонс не е ченге.
Просто има никелова значка.
И синя униформа.
Обикновен наемник.
А аз съм му една надница.
Ето защо не ме убива.
- Вярата е алчна.
- Не ми губи времето.
Няма да се обърнем един срещу друг, колкото и да опитваш да ни накараш.
Не знам какво ще стане, когато светлината си отиде.
Но знам, че като почне умирането,
това наше малко психарско семейство ще се разпадне.
Чудиш ли се защо Джонс се тресе така?
Питай го.
Питай го, защо твоя колега трябваше да умре толкова мъчително.
Кой си ти в действителност?
Не си ченге, нали?
Никога не съм казвал, че съм.
Не си.
Не си казвал и че си наркоман.
Ти започваш деня с кофеин, аз го започвам с морфин. Е и?
Тук имаш по две започвания всеки ден. Голям късметлия си.
- Не е проблем освен ако...
- Стана голям проблем,
когато остави Оуенс да умре по този начин!
Тук има достатъчно наркотик да обезболи стадо мулета.
Оуенс беше вече мъртъв. Просто мозъкът му не го беше осъзнал.
Има ли още нещо, което трябва да знам за теб?
Аз те оставям да управляваш нашия живот...
- Усещаш ли го? Това ми е от първия път, когато избяга...
Тогава пропусна. Но парче от куршума остана в мен.
Усещам го как се притиска в гръбначния ми мозък...
Затова гледам да се погрижа първо за своите нерви.
- Казвам само, че можеше да помогнеш с нещо, но не го направи.
- Да. Пази си задника, разбра ли!
- Капитане! Капитане!
Не съм ви никакъв капитан!
Какво виждат очите ми?
Ако ще вземаме нещо от кораба, предлагам да тръгваме.
Тая бракма е на слънчеви батерии.
- Къде е Ридик?
- Остави го! Той не би ни чакал!
Мислех, че сме те изгубили.
Къде отиваш?
Да взема някои неща. Ей сега се връщам.
Не бихте тръгнали без мен, нали? Нали?
Само минута. Мамка му.
Колко ли са?
Красота.
Аллах!
Имам идея. Може би трябва да бягаме!
- Да вървим!
- Хайде! Бягай!
Мамка му!
Хайде!
Влизай.
Залегни!
Не.
Не! Стой там!
- Стой долу, Шаза! Просто стой долу!
- Ела тук!
Шаза, стой долу!
Наистина мисля, че трябва да влезем.
Трябва да сме вътре, за да затворим вратата.
Да вървим!
Какво има?
Какво има сега?
Както казах,
не за мен трябва да се безпокоите.
Трябваше да си остане долу.
Ако беше останала долу, сега щеше да е жива.
Помниш ли костницата?
Може би това са копеленцата, дето са избили всичко живо на планетата.
Какво ще правим сега?
Това ли е единствената ни светлина? Това ли е всичко?
Не. Има електрожен на пода. Просто не мога да го намеря.
Моля ви, тихо.
Защо го правят? Този звук?
Може би така виждат.
С ехолокация, като прилепите.
Може да е дупка в корпуса. Не знам.
Хайде, Джонс. Голямото пушкало е в теб.
По скоро бих пикал стъкло.
Защо ти не отидеш да провериш?
- Не оставам тук нито секунда повече.
- Къде отиваш?
Накарай го да седне.
- Не знаеш какво те чака навън.
- Но знам какво има вътре.
Побързай!
Сега сме затворени в по-тясно пространство! Мразя това!
Изключително лош момент избра.
Просто не бягай.
Не мърдай.
- Вземи това.
- И това.
Хасан? Къде е Хасан?
Живо ли е?
- Като че ли светлината ги изгаря.
- Наранява ги.
Светлината ги наранява.
Хасан?
После ще му палим свещ. Хайде, да се махаме.
Значи имаме един оксижен.
И две фенерчета.
Трябва да има нещо от кораба, което да можем използваме.
Спирт. Всичко над 45° гори доста добре.
- Колко бутилки имаш?
- Не знам. Около 10.
Джонс, имаш сигнални ракети.
- Може би имаме достатъчно светлина.
- Достатъчно за какво?
Придържаме се към плана. Ще закараме клетките на совалката.
Ще се махнем от тази скала.
Неприятно ми е да руша красива теория с грозни факти, но...
камиончето е на слънчеви батерии.
- Няма да върви през нощта.
- Значи ще ги носим.
Ще ги влачим. Ще сторим необходимото.
Искаш да кажеш сега? С всичките тия неща навън?
Добре, колко може да продължи това? Часове?
Ден най-много?
Имам впечатления от модела...
двете планети се движеха заедно...
ще продължи доста дълго.
Тия слънца все някога ще се покажат.
Щом съществата имат фобия от светлината, просто ще си седим
и ще чакаме слънцето.
Сигурен съм, че и някои друг го е казал...
заключен в онази стая с реактора.
Трябва да мислим за всички, и най-вече за детето.
- Ще се уплаши навън в тъмното.
- Не го използвай така.
- Как?
- Като оправдание. Гледай си твоя страх.
Защо не млъкнеш за малко
и не ме оставиш да измисля нещо, невключващо масово самоубийство?
Чакам.
Колко тежиш?
- Какво значение има?
- Колко?
Около 79 кила, ако трябва да съм...
Значи 79 кила безмозъчно страхливо месо. Ето защо няма да измислиш нищо.
- Така ли?
- Къде отиваш?
Това нищо не решава.
Те се страхуват от нашата светлина.
Ето защо не бива да се страхуваме от тях.
Сигурна ли си, че можеш да ни заведеш? Дори на тъмно?
Не, аз не мога.
Но той може.
Стойте един до друг.
Почакайте.
Изглежда чисто.
- Каза "Чисто".
- Казах, "Изглежда чисто".
Как изглежда сега?
Изглежда чисто.
Ще вървя 3 метра пред вас. Искам светлина откъм гърба, но не в очите ми.
И вижте да не сте порязани. Вече познават нашата кръв.
Наистина ли ще го направим?
Ще се държим заедно. Ще поддържаме светлината.
Това е всичко, което трябва да сторим, за да преживеем този ад.