Stargate SG-1 - 05x08 (1997) Свали субтитрите
Така е. Трябва да намерим начин да го отворим.
Символите са ми непознати.
- Вавилонски са. Клинообразно писмо.
Невероятно е.
- Какво е?
За разлика от Финикийското Ugaritic клинописно, това са пиктограми
а не изображения на звуци.
Пише ли как да отворим пирамидата?
- Зигурат.
А?
- Ти каза пирамида. Зигурат е.
Да. Отвори вратата.
- Няма да е толкова лесно.
Трябва да се върна на Земята за справка.
- Трудно ли ще е?
Много. Езикът е мъртъв.
Съмнявам се, че някой ще е все още тук след 3,000 години.
Не бъди толкова сигурен за това.
Какво намерихте?
- Празен пакет от цигари.
Руски са.
STARGATE SG-1 Сезон 5 Епизод 8 ГРОБНИЦАТА.
Майоре?
- Руският Старгейт издържа 37 дни.
Виждали сме докладите за планетите които са посещавали, но P2X-338 не е била една от тях.
Може да са ни заблудили.
Признават, че е възможно да е имало неразрешено използване на портала.
Какво означава това?
Това е Майор Валентин Киренски.
Бил е под командването на Полковник Сокалов при базата в Сибир.
Става ясно че е следвал секретни заповеди
на хардлайнери от Разузнаването на Руската Армия.
Изчезва шест дни преди да ни извикат за затварянето на Руския портал.
Напуснал е нашият свят?
- С още двама офицера
и археолог с името Александър Брицки.
Познавам работата му. Той е експерт по древна Месопотамия.
Защо зад гърба на Сокалов?
Поради същите причини заради които NID ръководеха тайните операции.
Да крадат извънземна технология.
- Защо 338, а не някоя друга планета?
Това трябва да се установи.
Ако са използвали портала преди да бъдат убити другите, може да са все още там.
Съмнително е да са оцелели.
Температурата на повърхноста е около 135єF на сянка.
Сянка? Не помня такова нещо.
Може да са се укрили в храма.
- Успели са да отворят вратата?
И аз ще отворя вратата.
Не са ли опитвали да се върнат?
- Не и без да разкрият операцията.
Може би чакат сигнал.
- Възможно е. Руснаците са упорити.
Биха чакали вечно преди да нарушат протокола.
Наясно съм с това, полковник.
Ето защо позволяваме на втори Руски екип да ви придружи до планетата.
Моля?
- Ще е съвместна мисия.
Пълна откритост, пълно съдействие.
Мога ли да попитам защо, сър?
Руснаците се натискат за по-голямо участие
в програмата Старгейт от известно време.
Противопоставяли сме се, но в този случай може да са ни от полза.
Да. Нали знаете, генерале, че съм голям фен на руснаците,
и международните взимоотношения са ми хоби.
Както и да е, мисля, че SG-1 трябва да се оправят с това... сами.
Решението е взето, полковник.
Те са на път.
Да, сър.
Защото имаме споразумение, сър.
- Да са го спазвали?
Ами ние?
Не.
Ако корабът на Тор не се беше разбил, никога нямаше да им кажем за Старгейт.
Ей, на чия страна си?
Казвам само, че трябва да опитаме да работим заедно.
Картър, знай че хората от твоя екип ще пазят гърба ти.
Всъщност на руски би било 'ще пазят твою спину'.
Какво?
- Всъщност няма значение.
Разбра ли как да отвориш пирамидата?
- Зигурат.
И да, мисля че разбрах.
Руснаците ми пратиха по и-мейл целият доклад на техният археолог, д-р Брицки.
Храмът е посветен на вавилонският бог Мардук.
И Мардук е Гоа'улд?
- Така изглежда.
Вавилон означава "портала на боговете", така че ако има наякаква връзка, не съм изненадан.
Ало.
Да, добре.
Руснаците пристигат.
Прекрасна гледка.
- А, да. Полковник.
Добро утро, господа.
И дама. Има една дама, сър.
- Свободно.
Вие трябва да сте полковник Зуков.
- За мен е удоволствие, генерал Хамънд.
Нека ви представя майор Валарин,
и лейтенанти Марченко и Толинева.
Добре дошли в Щаба на Старгейт. Това е полковник Джак О'Нийл,
майор Саманта Картър, д-р Даниел Джаксън и Тийл'к.
Прочутият полковник О'Нийл.
Хм.
Мисля, че имаме общ приятел.
Така ли?
- Д-р Светлана Маркова.
А.
Тя казва много хубави неща за всички вас.
Преди да продължим, може би ще искате да починете и да хапнете нещо.
Ние вече хапнахме преди да пристигнем.
Полковник Зуков иска да каже, че сме готови да се заловим с работата възможно най-скоро.
Много добре.
Д-р Джаксън?
Преди две години д-р Брицки започна разкопки близо до Rafhah в южен Ирак.
Той откри плочки гравирани с вавилонски клинопис,
и една с набор от символи които не успя да разпознае.
Координати за портала.
- Всъщност, координатите за P2X-338.
Някой трябва да е разпознал нещо,
защото резултатите от разкопките не бяха публикувани. Бяха класифицирани.
Чакай малко. Преди две години руснаците въобще не знаеха за Старгейт.
Но имаха набиращо устройство.
Намереното от германците през 1906 и взето от Червената Армия.
Така, че когато са стартирали тяхната програма, сигурно са добавили P2X-338
към листа с адреси пратени от полковник Мейборн.
Това не обяснява защо не са пратили обикновен екип.
Д-р Брицки открил ли е нещо, което да подскаже защо са избрали тази планета?
Заедно с координатите, плочата съдържаше препратка към "Окото на Tиамат".
Огромен скъпоценен камък, който вероятно дарявал Мардук с магически способности.
Заради това ли искахте да го запазите в тайна?
Да ви напомня ли, полковник, че САЩ използваха Старгейт в тайна с години
с изключителното намерение за придобиване на извънземни технологий?
Това беше преди да имаме споразумение за споделяне на информацията.
Вие сами си решихте да представяте интересите на планетата
без да се консултирате с когото и да е.
Вие изложихте света на много опасности.
- Но поне се справихме с тях.
Трябваше ви само месец за да открието нещо с което не можете да се справите.
Господа, моля ви.
Изглежда се отклонихме малко от темата.
Д-р Джаксън, какво става с входа?
Можеш ли да ни вкараш вътре?
- Да.
Гравюрите на входа са нещо като код. Като огромна секретна брава.
Въпросът е да активираш правилните символи в правилният ред.
Имам изключителна увереност във вашите умения, докторе.
Имате разрешение.
Това P90 ли е, полковник?
Хоризонтален пълнител с 50 патрона, 900 изстрела в минута.
Почувствай тежеста на копелето.
Впечатляващо. Все пак предпочитам руската Застава M85.
Направени са в Югославия, нали?
Седми символ въведен.
SG-1 , тръгвайте.
Какво беше това?
Пожелавах им късмет.
Добре. Виж, Зуков, нека си изясним нещо отсега.
Аз съм старшият офицер на тази мисия.
Това е съвместна операция и имаме еднакъв ранг.
Значи ще оцениш нуждата от ясна командна верига.
Разбира се.
- Полковник!
Проблем ли има?
Не, сър.
След вас.
Даниел?
- Още малко.
Преди час каза същото.
Ако искаш да опиташ давай.
Картър, извади Ц-4.
- Чакай, чакай, чакай, чакай!
Схванах го.
Това е стандартен преразказ на мита за сътворението на Вавилон.
Мардук убива крилатата змия, Тиамат. Разрязва я на две.
Използва половината за да създаде небето и другата половина за земята.
Как ще ни помогне това, д-р Джаксън?
Някои надписи преднамерено са поставени разбъркани.
Само жрец на Мардук би забелязал несъответствията.
Тук.
Тук.
И... тук.
Браво.
Това не изглежда стабилно.
- На повече от 4,000 години е.
Накъде?
- Не знам.
Трябва да се разделим.
Вие тръгвате насам а ние натам.
Добре, но Тийл'к отива с вас.
За ваша собствена защита.
А вие би трябвало да вземете лейтенант Марченко.
Поради същата причина.
Добре. Тръгвайте.
Полковник.
Идентифицирай се.
Един от вашите?
- Да.
Ако тези хора са изчезнали от десет месеца, как е възможно този да се е разложил толкова бързо?
Не се е разложил.
Скелетът е покрит с малки следи от зъби.
- Нещо го е изяло?
Свалило е плътта от костите.
Кажи го още веднъж.
Това е саркофаг.
Зуков, тук е О'Нийл.
Какво има, полковник?
Намерихме един от хората на Киренски. Мъртъв е.
Бъдете изключително предпазливи.
- Разбрано. Намерихме саркофаг.
Ще го изследваме.
- Недейте.
Останете на място докато дойдем.
Зуков, отговори. Зуков!
По дяволите. Връщайте се.
Не се подчинихте на пряка заповед.
Вярвам, че полковник О'Нийл няма да го приеме лично.
Ей! Махни се от там!
- Марченко!
Интересен капан. Не предпазва саркофага а те заключва заедно с него.
Казах ви да останете на място.
- Трябва да изследваме обстойно мястото.
Дадох ти заповед!
Някой друг и без това щеше да го активира.
Така или иначе.
Един от твоите е мъртъв.
Там откъдето идвам, това кара командващия да се безпокои!
Там откъдето аз идвам, жертвите са допустими.
Какво?
Трябва да намерим изход от тук.
Не трябва ли първо да отворим това, за да сме сигурни, че няма никой вкъщи?
Tийл'к, някога виждал ли си нещо подобно?
- Не, не съм.
Сякаш някой е опитвал да запечата саркофага отвън.
Екипът на Киренски трябва да го е рязал с горелка.
Отвори го.
Няма кристал. Нито копче за отваряне.
По дяволите! Сам ще го направя.
Дърпай.
Толкова за Мардук.
Мислех, че саркофаг може да те запази жив безкрайно.
Може да се е повредил.
- Не мисля, че това го е убило.
Тези кости носят същите белези като скелетът който намерихме.
Каквото и да е убило руският войник е убило и Гоа'улда.
Как се е вмъкнало вътре?
Не знам.
По точният въпрос е, къде е сега?
Сър, имаме проблем.
- Имаме много проблеми. Уточни се.
Можем да намалим дажбите храна, но водата ще стигне за пет дена.
Няма да сме тук толкова дълго.
А сега какво ще правим?
Може да използваме пластичен експлозив и да пробием дупка във вратата.
Да, може и да стане.
А може и да ни погребе под тонове от зигурата.
Полковникът е прав, майоре.
Не е настъпило времето за такива отчаяни мерки.
Ами тези писания? Споменава ли се за задна врата?
Не. Тази част от текста разказва за последната участ на Мардук.
Мисля, че знаем последната участ на Мардук.
Очевидно той е бил толкова жесток, че неговите жреци са се разбунтували.
Запечатали са го в саркофага заедно с още нещо.
Няма точен превод, но предполагам, че става въпрос за съществото което го е изяло.
Изяден е жив?
Саркофагът е опитвал да го поддържа жив така че е отнело известно време.
Определено е най-лошият начин да свършиш.
Изглежда, че неговата участ е заслужена.
- Мардук е умрял най-накрая,
но съществото е останало живо докато се е появил майор Киренски с неговите хора.
Те са го пуснали. То ги е убило.
Намерили сме само едно тяло.
Добре, ето какво ще направим. Ще претърсим това място от горе до долу.
Търсим изход и останалите от екипа на Киренски. Разбраха ли всички?
Бих искал да остана и да довърша превода. Може да е полезно.
Добре. Останалите по двойки.
Тийл'к, ти си със Зуков. Картър с Толинева. Майоре, вие сте с мен.
Да, сър.
Почакай. Виждам нещо.
Какво е?
Изглежда като някакъв пашкул. Празен е.
Какво има?
Мисля, че чух нещо.
Това е Брицки.
О'Нийл.
Да, казвай.
Аз и полковник Зуков открихме още останки от скелети,
заедно с оборудване и лични вещи.
Някаква следа от... същество?
Никаква.
- Полковник О'Нийл, Зуков е.
Намерих личният дневник на Брицки.
Добре, занесете го на Даниел. Нека го погледне.
Добре.
Полковник Зуков.
Идвам.
Ето го отново.
Нищо не виждам.
Някъде наоколо е.
Даниел, докладвай!
Не съм аз.
Картър, какво е положението?
Картър!
- Добре съм.
Какво стана?
- Съществото ни нападна.
Мисля, че тя изпада в шок.
- Заведи я в главната зала. Тийл'к.
Сър, все още е живо.
Добре, ще го убием.
Не, нямах това в предвид. Долових присъствие.
За какво говориш?
- Гоа'улдски симбиот. Жив е.
Той е в това нещо.
Съществото я е инжектирало с отрова. Тялото и изключва.
Какво можем да направим?
- Дадох и епинефрим за сега.
Ако не я върнем в SGC скоро, няма да успее.
Права е.
Същото се е случило и с другия екип според записките на д-р Брицки.
Съществото е избягало от саркофага, и е нападнало Киренски,
бил е мъртъв след два часа.
Споменават ли се другите?
Двама умрели когато се сринал коридор...
И... последният запис гласи:
"Останах сам. Няма измъкване. Трябва да направя само още едно последно нещо."
Хапче с цианид. Дават ги на целия персонал на руският Старгейт.
Полковник, вече нямаме избор.
Трябва да използваме Ц-4.
- Не сме приключили претърсването, полковник.
Толинева няма време.
- Запознат съм с това, полковник.
Но няма да рискуваме повече животи докато имаме други възможности.
Погледнете това. Това е рисунка на артефакт намерен от д-р Брицки в саркофага.
Той е мислел, че това може да е Окото на Тиамат.
Намерихте ли нещо такова при записките?
Имаше само старо оборудване.
- Тогава къде е?
Полковник, със сигурност връщането на този артефакт вече не е приоритет.
Никога не е било приоритет.
Това трябваше да бъде спасителна мисия.
Изглежда, че няма останали за спасяване.
Аз не бих казал това.
- Прилича на кръв.
Така е.
Полковник, Картър е.
Да, казвай.
Сър, двамата с Тийл'к намерихме следи от кръв. Мисля, че съм ранила съществото.
Змията му няма ли да го оправи?
Зависи колко лошо е нараняването, сър.
Добре. Останете нащрек.
Как е тя?
Пулсът и отслабва.
Чухте ли това?
Кое?
Чакай тук.
Да, ти тръгни през тъмният коридор сам а аз ще чакам в тъмната стая сам.
Няма изход.
Да. Предполагам, че трябваше да обсъдим онзи завой наляво.
Полковник, и двамата знаем, че има само един изход от тук.
Всеки взрив достатъчно силен да пробие дупка в тази врата ще предизвика срутване.
Аз бих поел тази възможност.
- Да, добре, но не и аз.
Ами лейтенант Толинева?
Нали жертвите бяха допустими?
Очевидно е, че не сте способен да поемате необходимите рискове.
Не, ние поемаме рискове. Но не раздаваме хапчета с цианид.
И не изоставяме хората си.
Само на мен ли ми се струва или вече минахме от тук?
Наистина минахме.
Това място е като лабиринт.
- Може би трябва да се върнем...
Не помръдва. Не долавям нищо.
Нито пък аз.
Няма симбиот в съществото.
Сигурно е напуснало тялото когато е осъзнало, че не може да излекува раните.
Няма да оцелее дълго при тези обстоятелства.
Освен ако не си намери нов приемник.
Полковник О'Нийл.
- Казвай.
Намерихме съществото. Мъртво е.
Това са добри новини.
- Проблемът е, че симбиотът го няма.
Това е малко смущаващо.
- Сър, както знаете,
тялото на Тийл'к не може да поддържа симбиот докато носи ларва Гоа'улд.
И той не долавя Гоа'улд в мен, така че...
остават Даниел, майор Валарин и... вие двамата, сър.
Хвърли оръжието.
- Не мисля.
Знам, че не е в мен.
- Аз пък знам, че и в мен не е.
Полковник, отговорете.
Върнете се в главната зала. Проверете Даниел и Валарин.
Идвам след малко.
- Разбрано, сър.
Не се шегувам, Зуков. Ще те застрелям.
Започва да ми се изяснява.
- Така ли?
Ако ти си Гоа'улд,
няма да искаш да си тръгнеш докато не намериш Окото на Тиамат.
Това би обяснило твоето нежелание да използваме експлозиви.
А ако ти си Гоа'улда и си бил заклещен в тази дупка за 2,000 години,
нямаше да мислиш за нищо друго освен бягството от тук.
Което би обяснило твоето желание да поемеш такъв риск.
Като че ли имаме проблем.
Даниел.
Тъкмо приключих с превода на тази част...
Какво има?
Не долавям присъствието на Гоа'улд.
- Нито пък аз.
Благодаря.
- Какво щеше да кажеш?
Щях да кажа, че приключих превода на една част от текста.
Мардук е излизъл от храма и се е появявал сред хората си,
яхнал лъч от бяла светлина.
Транспортни пръстени?
- Да.
Има вероятност да са точно тук в тази стая.
Полковник Зуков?
- Насам.
Какво е това?
Не бъди глупак, Зуков.
Това може да е той.
- Наистина.
Къде е Окото на Тиамат?
Не знам за какво говориш.
Забравяте, че притежавам цялото знание на своя приемник.
И той знаеше за вашите тайни заповеди да се сдобиете с извънземна технология.
Трябваше да върнете Окото на вашите началници.
Нямам тайни заповеди.
Лъжеш.
Тук е.
Трябва да кажем на полковника.
- Не и преди да се убедим, че не е Гоа'улд.
Тийл'к, какво правиш?
- Трябва да активираме пръстените.
Правилно.
Интересно оръжие.
Способно е да причини непоносима болка, както и смърт.
Да го изпробвам ли на новият ти приятел?
Спри.
Имам Окото.
Дай ми го и ще те пощадя.
Какво правиш?
Съжалявам, полковник. Подчинявах се на заповеди.
Не му го давай. Недей.
Никой друг няма да умира заради мен.
Дай ми Окото.
Дръж!
Какво беше това?
- Полковник О'Нийл?
Полковник О'Нийл?
Добре съм.
Какво стана?
- Гоа'улдът беше във Валарин.
Зуков... го отнесе с една граната.
Намерихме пръстените. Даниел казва, че ще ни отведът в храма наблизо.
Добре. Идвам след малко.
Не долавям присъствие на Гоа'улд.
Ами, добре. И аз съм добре, благодаря.
Как е Толинева?
- Добре е, ако се изнесем скоро. Къде е Зуков?
Той не успя.
Остана само още едно нещо.
Готово. Да тръгваме.
- Полковник О'Нийл!
Ще си отмъстя.
Винаги така казвате.
Да.
Полковник.
Лейтенант Толинева потвърждава вашия разказ.
Значи е казала истината.
Тя ще бъде разпитана отново в Москва, където ще говори по свободно.
Сигурен съм, че можете да я накарате да каже...
- Полковник, не му е сега времето.
Генерале, тайните заповеди на Зуков ни поставиха в опасност. Искам го това в архива.
Вашето мнение отдавна е въпрос на обществен архив, полковник.
Такъв е и факта, че вашият екип оцеля,
а само един руски войник се завърна жив - почти.
Ако вашите хора разбираха идеята за командна верига...
Съгласни сме. Ти си бил командващ.
Знаем и чий живот си бил готов да пожертваш.
Съжаляваме за загубата и изпращаме нашите съболезнования.
Сигурен съм, че съжалявате и за Окото на Тиамат погребано със Зуков?
Да, така е.
Може би е добре да допуснем, че и двамата направихме грешки, нали?
По-добре ще е ако ти допуснеш, че се прецакахте.
Ще отмина това мнение, полковник.
- Да, направи го.
Сигурен съм, че това няма да попречи на нашето бъдещо сътрудничество.
Не бих разчитал на бъдещо сътрудничество, ако бях на твое място.
Така ли? Аз пък бих.
Превод: bongo2199@mail.orbitel.bg