Farscape - 02x02 - Vitas Mortis (1999) Свали субтитрите
- Невъзможно.
- Здравейте.
Казаха ни, че тук можем да открием една Лаксанка.
Хей, приятелче, очакват ни.
Къде отиваш?
Май ни помолиха да изчакаме.
Ето ви номерче. Седнете. Но няма списания.
Типично.
Познато ли ти е?
Това е олтекска факла.
Нещо Лаксанско ли е?
Използва се за прогонване на злото.
Значи слуховете на търговската планета трябва да са верни.
Номер седемдесет и осем.
Поканиха ли ни?
Приемам го за "да".
Спрете! Тук съм.
Забележително! Това е Лаксанец.
Заедно с Делвийка и някакъв непознат вид.
Човек. Няма как да познаваш расата ми.
Не ме е грижа.
Само Лаксанецът ме интересува.
Приближи се.
Какво има? Да не си чудовище?
Нека те погледна!
Имаш ли си име?
Аз съм Ка Д'Арго.
Много си млад за генерал.
Генерал? Тя май не вижда добре.
Да, но чувам добре.
Генерал Д'Арго.
Казвам се Нилаам.
Моля, простете ми! Не разбрах. Трябва да се махнем!
Останете!
Вие сте Орикан.
Затова ли избяга?
Стига си се крил и ме погледни!
Така е по-добре.
Приближи се.
По-близо!
Може би вече си забелязъл, че умирам.
Ако желаете, ще присъствам на смъртта.
Мислиш ли, че си достоен за такава чест?
Вие ще отсъдите.
Точно така. Да видим.
- Д'Арго!
- Не! Дръпнете се!
Ти си... много силен!
Но достоен!
Не! Измамник!
Д'Арго!
Добре съм.
Как може да си добре?
Та тя си пъхна ръката в гръдния ти кош!
- Нищо ми няма.
- Дай да видя!
Нали ви казах. Да тръгваме.
Нямам нищо против.
Д'Арго, ти не искаш да си тръгнем.
Заан. Може ли за малко.
Д'Арго беше унижен.
Да, но като се има предвид, че тази жена почти го изкорми,
той направо се отърва!
- Тя нямаше да го нарани.
- Откъде знаеш?
Защото е Орикан!
Тя е свещена жена, почитана от всички Лаксанци.
И не върши лоши неща, така ли?
Защо тогава е изоставена тук,
съвсем сама?
- Не зная.
- Да, не знаеш!
Сигурно е била изхвърлена,
затова, че си пъха ръцете
в работата на хората!
Не са под въпрос нейните заслуги, а моите.
Д'Арго, това, че някаква дърта Лаксанка
не ти хареса далака, не означава,
че може да нарича приятеля ми измамник!
Нарече ме измамник, защото не съм генерал!
- Е кой е казал, че си?!
- Аз!
Това... са отличителните знаци... на генерал.
Добре.
Значи...
- носиш баркод на генерал, но не си.
- Не съм.
Във втората ми битка врагът ни беше обкръжил.
Генералът ни беше тежко ранен.
Знаех, че няма да понесе разпита, ако бъде заловен.
Затова взех татуировката за ранга му, за да го защитя.
Теб плениха ли те, Д'Арго?
Да.
Но бойният ми отряд беше освободен, преди врагът да прозре измамата ми.
Но спаси задника на генерала, нали?
Нали?
Кажи ми тогава
защо са тези превземки?
Съгласна съм.
Твоята измама е послужила за по-висша цел, Д'Арго.
Ориканът сигурно ще може да разбере.
Ако не…
братко, това си е неин проблем.
Имате право.
Добре.
- Toгава да се връщаме на Моя и да пийнем малко ирландско кафе.
- Не,
прави сте, че тя трябва да разбере. Чакайте ме тук.
По дяволите!
Почти се бяхме измъкнали от тук.
Не съм те викала.
Не.
Осмеляваш се да ми се натрапваш?!
Да, бих желал да кажа нещо.
Мога да те убия.
Зная, но все пак
искам да го кажа.
Ха! А защо пък аз ще искам да го чуя?
Защото това е истината.
Доколкото знам, Ориканите търсят истината, или греша?
Ти не си генерал.
Какво повече мога да чуя?
Обяснение.
Ако цялата истина не те интересува,
значи не си истински Орикан.
Знаех, че си силен, но трябваше
да разбера дали у теб има пламък.
Ето още малко.
- Още малко какво?
- Дрехи за пране.
Има място и за двете ни!
Не, искам ти да ги изпереш.
O, така ли?
Да не би да си алергична към амнексните течности на Моя или нещо такова?
Просто ги изпери, разбра ли?
Хм, и кога точно се превърнах в твоя слугиня?
- Защо трябва да ти пера дрехите?
- Ами переш тези на Д'Арго.
Да, но аз го харесвам.
Тя иска ти да я... придружиш.
И какво точно означава това?
Каквото тя желае да означава.
Значи, ако иска да ти изтръгне черния дроб и да закуси с него, няма проблем?
Няма да го направи.
А какво ще направи?
Ще умре, Джон.
Знам това, Д'Арго.
Какво ще правиш ти?
Ще й даде подкрепа.
Ще улесни пътуването й към следващата реалност.
Ще й помогна в Ритуала на Прехода.
Уау!
- Ритуал?
- Обвързване.
Изгражда се емоционална и духовна връзка.
Доколкото разбирам, когато Ориканът умира,
придружаващият й прехвърля от енергията си.
Не ми харесва звукът
на прехвърляща се енергия!
Но процесът не крие почти никакъв риск.
А какъв е рискът? Не, ще си преформулирам въпроса:
Колко могат да се объркат нещата?
Възможно е да умра.
Не разбирам, Д'Арго!
Какво получаваш от това?!
Знаеш ли, звучиш точно като Райджъл!
Джон, за Лаксанците е голяма чест да придружат Орикан!
Не просто голяма,
а най-голямата.
Значи името ти попада в списъка на избраните.
И това е.
Той ще стане част от пътя към следващия живот, Джон.
- Когато се върне, ще е видял...
- Ако се върне.
Когато се върне, ще е видял другата страна.
- Завиждам ти, Д'Арго.
- Недей.
Не му завиждай.
Той още не е решил.
Напротив.
- Върнахте ли се?
- Само за малко.
- Намерихте ли Лаксанката?
- Да, ще ти разкажа после.
Ако не аз, Заан или Крайтън.
Къде е Крайтън?
Още не съм умряла.
Не.
Не съм и очаквал.
Но се надяваше.
Надяваше се тихичко да се спомина,
преди Д'Арго да се е върнал.
Трябва да разбереш нещо.
Тревожа се за приятеля си.
Похвално. Но си губиш времето.
Съдбата му... не е в твоите ръце.
Но е в твоите и това ме притеснява.
Духовното те плаши?
Плаши ме да загубя близките си.
Не трябва ли сега да кажеш: "Не се тревожи,
Д'Арго няма да пострада"?
Не мога да го гарантирам.
Но мога да обещая да направя всичко по силите си,
за да го предпазя.
Не е много успокояващо.
Но е единствената възможност.
Добре.
Този... Ритуал на Прехода,
важен ли е?
Имаш предвид,
защо просто не си умра, като всяко друго същество?
Ами да.
Бих могла.
Но не искам.
Не разбираш ли, че дори не съм виждала
- друг Лаксанец от девет цикъла?
- Девет?
А сега... съм твърде слаба,
за да се прибера у дома.
Имаш ли представа какво е
да си разделен от себеподобните си?
Да, всъщност имам.
Тогава ще ми простиш това последно желание.
Стягаш си багажа?
Само лаксански вещи.
Ще ги носиш на онази митична старица ли?
Да не би да те е грижа?
Просто не искам да пропусна възможност.
Сигурно новата ти приятелка ще плати добре за няколко оригинални лаксански артефакти.
Няма да ги продавам.
O, разбирам.
Не искаш да опетниш отношенията си
с твоята съотечественичка с търговия.
Дай на мен.
- Десет микрота с дъртата вкаменелост и ще сме на печалба.
- Млъкни, жабешки уста.
Хей, Заан ми каза, че...
ще извършваш някакъв ритуал.
Така е.
И? Опасен ли е?
Съвсем не.
Скоро ще се върна.
Гледай да не ми яде от храната.
Добре.
Чу го.
Да,
но нещо не му вярвам.
Готова ли си?
Не.
Зная, че е време.
Стара съм, слаба и болна.
Зная, че следващият живот ме очаква.
И въпреки това... не ми е лесно да тръгна.
Да навляза в тъмнината.
Може би затова Ориканите имат придружители.
Да подсилят решимостта ни.
Силата ти е впечатляваща.
Надявам се да е достатъчна.
Сигурна съм.
Д'Арго, духът ти е така силен!
Никога не съм чувствала такава енергия! Трябва да я опитам!
Д'Арго?!
Д'Арго?!
Какво става там?!
Д'Арго!
Д'Арго!
Остави ни! Ритуалът не е приключил!
- Да върви по дяволите, купонът свърши!
- Закъсня!
Казах, свърши!
По дяволите.
- Д'Арго! Добре ли си?
- Какво стана?
- Не знам, питай баба!
- Получи се!
Наистина стана.
Няма болка, няма старост.
Д'Арго... успяхме!
Ти ми дари живот!
Заан?! Ерън?
Трябва ми малко помощ.
Хей.
Какво си направила?
Нищо!
Все нещо трябва да си направила.
Не съм... това просто замръзна около мен.
Измъкни ме оттук!
Откога съм твоя слугиня?
Не се заяждай. Просто...
ме измъкни оттук, разбра ли?
Закъде си се разбързала?
Да не си алергична към амнексните течности на Моя?
Много забавно, Ерън. Ще направиш ли изобщо нещо?
Заан.
Най-после някой по-полезен.
- Какво е направила?
- Нищо не съм направила! Просто...
Пилот, какво знаеш по въпроса?
На няколко нива има пробив в хидричната система на Моя.
Причината е неизвестна.
Д'Арго, добре ли си?
Нищо му няма.
Той е най-силният Лаксанец, когото познавам.
Ти ли го направи?
Нямам представа как.
- Това ли трябваше да се случи?
- Не.
Трябваше да умра,
но когато почувствах удивителната ти енергия,
реших да опитам вместо това Ритуала на Обновлението.
- Видя ли колко добре се получи?
- Принцесо, ти почти го уби!
Всъщност...
- Никога не съм се чувствал по-добре.
- Нито пък аз.
Добре, но...
- можеше да го убиеш.
- Но не го направи.
Болката му беше кратка.
И смятам да се реванширам за нея.
Ами, Д'Арго, тогава мисля...
- да отскоча до Моя…
- Добра идея, Джон.
Става все по-странно.
- О, вкусът ти!
- Какво?
Мога да го усетя!
Мога да се движа!
Да дишам! Да чувствам!
Прекрасна си!
Ние сме прекрасни.
Трябва да го отпразнуваме.
Ти ми даде това,
честно е да го споделиш с мен.
Внимавай!
Искаш ли да се измъкнеш или не?
Заан, при мен не върви, ти как се справяш с разтворителя?
Втвърдената амнексна течност устоява на всичко, което опитвам.
И тук е същото. Даже ДРД-тата не могат да направят нищо.
Имаме по-сериозен проблем.
По-сериозен от моя?
Изглежда, че някои участъци от външната кожа на Моя…
се разрушават.
- Каква е причината?
- Не зная.
Нито пък Моя.
- Свържи ме с Крайтън и Д'Арго.
- Добре.
И Пилот няма представа?
Никаква. Нужна ни е помощ, Джон.
Можете ли веднага да се върнете?
Да... не... аз идвам ей сега,
Д'Арго може да се позабави.
Той се възстановява.
И на мен ми трябва един Ритуал на Обновлението.
Да не би да изсмуках силите ти?
Само временно.
Кажи ми, щом се съвземеш.
Бъди сигурна.
Знаеш ли, Д'Арго,
през последните шест цикъла едва ставах от това легло.
А сега мога, но не ми се иска.
Ще ме държиш като затворник ли?
Абсолютно.
Преди време дадох клетва, че никога вече няма да бъда затворник.
Дотук с тази клетва.
Нилаам... какво искаш да правиш сега?
Освен това.
Ами,
да започна нов живот.
Не в неизследваните територии, искам да си ида у дома.
Можеш ли?
Д'Арго, мога всичко!
Мога да напътствам кораба ви.
Мога да помогна на приятелите ти.
Дори мога да те направя истински генерал.
Искам отново да видя сина си.
Ще го видиш.
Но нямам представа къде е.
Тогава ще го открием.
Сега всичко е възможно.
Пилот?
Има пробив в обвивката на корпуса
на двадесето ниво.
Декомпресия?
Не, изглежда вътрешните стени на Моя не са засегнати.
Засега.
Дали сега е моментът да ви кажа,
че не си чувствам краката?
Ако разберем как Моя го направи,
- можем да го патентоваме.
- Не става!
Чудя се дали са останали гранати?
Тя само се шегува.
- О, само се шегува, така ли?
- Ами всъщност…
за Ерън никога не се знае.
Какво толкова е станало, че ме будите?
Има пробив в обвивката на корпуса.
А вътрешната обвивка?
Наред е, но ще трябва да излезеш да провериш тесните участъци
и да откриеш проблемните места.
Не могат ли ДРД-тата да го направят?
Вече са се заели, но и ти можеш да помогнеш.
Точно така, жабешко лице! Захващай се!
Веднъж поне свърши нещо!
Щом трябва.
Но притесненията ви са излишни.
Такива пробиви при Левиатаните почти не се срещат.
Пилот, какво става?
Пробив във вътрешната обвивка! В шлюзовата камера!
Пилот, изолирай това ниво!
Райджъл, хвани ръката ми!
- Хвани се!
- Дръжте ме!
Готин, дай ръка!
Райджъл!
- Крайтън!
- Не!
Райджъл!
Помощ! Помощ!
Гледай ти!
Имало полза от него.
Заклещен съм.
Декомпресията е спряна. Какво стана?
- Късметлии сме, че Готиния има голям задник.
- Моля?
Задни части. После ще ти обясня.
Добрата новина е, че няма течове.
Добра запушалка си, Райджъл. Поне докато не се движиш.
Не мърдай!
И това ми било добра новина. Искам да изляза!
По-скоро да влезеш.
Не навън, а навътре.
- Хей.
- Какво видя отвън?
Няколко дупки във външната обвивка и висящия ти задник в космоса.
Той... цял ли е?
Изглеждаше непокътнат, но не съм го оглеждала отблизо.
Какво, по дяволите, е това?
Парче от ръба на най-голямата дупка. Много лесно се отчупи.
Дано това подскаже решение на Заан.
Наистина.
Хей, стой така!
Да не се опитваш да ни убиеш?
Нищо не мога да направя! Притиснат съм!
- Едва дишам!
- Тогава не дишай!
Коя е тази?
И какво прави тук?
Това е Нилаам. Тя ще ни помогне.
И как ще го направи?
Тя е Орикан.
А, ясно...
Ще повторя въпроса.
Не, задръж.
Нилаам, ако можеш да направиш нещо…
моля те, направи го.
Не ме докосвай! Нямам вяра на Лаксанците!
Няма да те докосвам.
- Ще излекувам външната обвивка на кораба ви.
- Така ли?
Побързай тогава. Положението никак не е добро.
- Нали ми каза, че била старица?!
- После!
Джон, какво става?
И ти ли го почувства, Заан?
Трусовете са из цялото тяло на Моя.
От тях дупките се разрастват!
Виж, Нилаам,
само влошаваш положението.
Спри.
Това е лечебно заклинание, трябва да подейства.
Трябвало да подейства.
Опитай друго!
Трябва да медитирам, да открия друг път.
Д'Арго, има ли някое усамотено място?
Ела с мен.
- Моля те, не ме прекъсвай, опитвам се...
- Ние го направихме, нали?
Ние сме виновни, наранихме Моя.
Отговори ми, Нилаам.
Не знаех.
Трябва да ми повярваш.
Моля те.
Какво се случи?
По време на ритуала, енергията, която усетих...
помислих, че е твоята.
Не разбрах, че корабът е биомеханоид.
- Значи си се свързала с нейната енергия?
- Не знаех!
Е, сега знаеш.
И мога да оправя нещата.
Трябва да има начин.
- Защо си толкова сигурна?
- Защото ритуалът не би трябвало
да продължава да изсмуква силите й, тя трябва да се възстанови!
- Тя умира!
- A аз мога да я спася!
Трябва да погледна свещените свитъци.
Върни ме на планетата.
Не мога да изоставя Моя.
Но всичко е в стаята ми!
Рецепти, артефакти, древни ръкописи,
в тях е отговорът.
Погледни.
Аз съм болест за този кораб.
Ако ме махнеш от нея,
процесът може поне да се забави.
Това не е достатъчно.
Ще опитам всичко.
Не е ли странно, че проблемите на Моя започнаха с подмладяването на тази жена?
Не е задължително да има връзка.
Но ако има, Нилаам трябва да намери решение.
Въпросът е дали иска.
- Офицер Сун, мога ли да говоря с теб?
- Какво има, Пилот?
- Предпочитам да дойдеш.
- Добре.
Пилот.
Връзката ми... с Моя...
ми влияе… когато системите й… се сриват.
Какво можем да направим?
Не зная.
Втвърдяването на амнексната течност…
разрушаването на кожата й…
Това е резултат единствено на старостта.
Но Моя е още млада.
Няма логика.
Напротив. Къде е Нилаам?
Ще проверя.
Ще отнеме малко време…
сетивата са замъглени.
Открих я.
Тя е с Д'Арго.
Ниво шест. Отправят се към транспортния хангар.
Не зная дали процесът е обратим, но ти обещавам, че Нилаам
няма да задържи откраднатото!
Хей, какво правиш?
Отивам да спра Д'Арго и жена му.
- Не и с това нещо!
- Само гледай!
Ерън!
Не!
Това няма да ги задържи дълго.
Хайде.
Д'Арго, да вървим!
Какво беше това?
Не питаш когото трябва!
Пилот, измъкнаха ли се?
Транспортната... капсула…
излетя от Моя преди четвърт арн.
Нилаам, опита вече четири различни заклинания. Не става!
Зная!
До къде може да стигне транспортната ти капсула?
Искаш да изоставя приятелите си?
Ако се отдалечим достатъчно, изтичането на енергия от Моя може да спре.
- А ако не спре?
Д'Арго, това е само един кораб!
Моя не е просто кораб!
Тя е живо същество!
А ти отнемаш нейния живот, за да си върнеш своя.
Животът на Левиатан за живота на Орикан!
Може ли Ориканът да оправдае отнемането на живот? Забрави ли коя си?
А ти забрави ли какво мога?!
Виждам какво не можеш, и то е да върнеш живота на Моя!
Това не ти ли говори, че си отнела нещо, което не ти принадлежи?
Не мога да го върна сега.
Не мога да го загубя.
Да загубя теб.
Д'Арго, аз...
Не знам какво да правя.
Кажи ми.
Д'Арго! Д'Арго?
Аз съм, Джон.
Трябва да поговорим.
Д'Арго!!!
Нямаме време.
Обвивката на Моя се руши бързо.
Ти знаеш коя е причината.
Джон,
Нилаам не е лоша.
Това нищо не променя.
Моя, Пилот, Ерън...
Никога няма да й простят. Може и на мен да не простят.
Но ти...
трябва да разбереш.
Разбирам.
Това, което прави, убива Моя.
Не го прави нарочно.
Няма значение.
Наистина мислеше, че използва моята енергия.
Сега опитва всичко възможно да върне здравето на Моя.
Д'Арго…
не знам
какви са били намеренията й.
Зная само,
че това е убийство.
И единствено ти можеш да го спреш.
Нима не знам какво трябва да се направи?!
Дойдох тук... да сложа край на това.
И ще го направя.
Време е.
Д'Арго,
даровете, които ми даде:
младост, щастие, страст.
Зная, че не мога да ги задържа...
но ги ценя високо.
Както аз ценя теб.
Вече не се страхувам.
Избрах пътя си.
Само не зная ще имам ли волята да го измина.
Веднъж вече се върнах, не мога да го сторя отново.
Ще ми трябва силата ти още веднъж.
До днес дори не подозирах
колко много обичам краката си.
Краката си? Какво ще кажеш за живота си?
Не знаех, че си оцелял, Райдж.
Задникът ти трябва да е направен от подсилен крандак.
Нямам представа какво е крандак,
но ако долната ми половина остане безчувствена,
ще проверя колко чувствителни са долните части на Д'Арго с...
Внимавай, това място е деликатно.
Вече изглеждаш по-добре.
Мога ли да помогна с нещо?
Не, доколкото знам. Моя и аз
ти благодарим за загрижеността.
Пилот, колко е нормалната продължителност на живота при Левиатаните?
Много от тях живеят по над 300 цикъла.
А при твоя вид?
Нормално хиляда цикъла, понякога и повече.
Но тъй като сме обвързани с Левиатаните, не живеем по-дълго от тях.
Значи, когато Моя умре...?
Ще умра и аз.
Няма друг начин.
Искаш ли да се махна?
Защо бих го искал?
В случай, че желаеш да останеш сам.
Да.
Но не сега.