Postcard From The Edge (1990) Свали субтитрите
-Знаеш ли къде отиваш, Мери?
-Тук е.
Полет 92 до Маями, първи изход.
Намира се след пункта за проверка на документите.
Благодаря.
Вики, жената знае английски. Защо се излагаш с испанския си?
-От любезност. В страната им сме.
-Да бе.
-Мери Дженингс?
-Това е името ми. Не го хабете.
-Какъв е проблемът?
-Елате с мен.
-Ще изпуснем полета. С група сме.
-Вие изчакайте тук. Елате с мен.
Какво има?
Не искам да изпускам полета. Имам специална екскурзионна цена.
Оттук, моля.
Какво става, момчета?
-Това да не е скрита камера? Къде е?
-Млъкни.
Моля?
Знаем, че имате връзка с правителствен служител.
Известно ни е коя сте, г-це Портър.
-Не сме глупаци.
-Това би било комплимент за вас.
Нека ви попитам нещо.
Винаги ли се държите като южноамерикански главорез?
Ударете ме пак. Но ние винаги ще побеждаваме.
Имаме повече дух от вас. Трябват ни единствено пари.
А вашите " пали" няма да спасят каузата ви.
Мамка му.
Млъкни, Раул.
Палежите няма да ти помогнат с тази реч.
-Край!
-Лоуъл, съжалявам.
Извинявай.
Съжалявам, Лоуъл. Няма ли да ти свърши работа?
-Мразиш ли ме?
-Не те мразя.
Презирам себе си, че искам да мина без монтаж.
Хайде, по местата.
-Нека първо да посетя тоалетната.
-Добре.
Сузан, не се удряй по гърдите, пази микрофона.
Ще извадя късмет, ако изкарам тази реч докрай.
И ти щеше да се удряш по гърдите.
Хайде, живо, хора!
-Презареждане!
-Я пак да го чуя!
-След другата сцена.
-Ако изобщо изиграя тази.
Браво, момчета. Том, махни това. Отново първа сцена.
Къде ми е самолетният билет?
Ако ми прецакаш филма, ще те убия.
-Моля?
-Знаеш добре за какво говоря.
Прави каквото щеш в свободното си време, но не и тук.
Няма да позволя разглезена наркоманка да съсипе филма ми.
Вземи се в ръце до края на снимките или ще те убия.
Ще го сторя преди да се самоубиеш, защото и в това ще се провалиш.
-Ще се справиш ли този път?
-Да.
Да опитаме отново.
-Ти... Как се казваш?
-Синди.
Синди, дим да те няма.
Ако те видя да й носиш наркотици, ще повикам полицията.
Чупката. Разкарай се.
Приключихме ли?
Някой друг иска ли да бъде арестуван или убит?
Да направим сцената!
ПОЗДРАВИ ОТ ХОЛИВУД
Имам чувството, че съм спал под слонски крак.
Поспаланке? Почти единайсет и половина е.
Спяща красавице?
Как се казваше онзи човек, дето спал 1 00 години?
Рапунцел? Не. Рип Ван Уинкъл. Г-жо Уинкъл, служба " Събуждане" .
Сузан?
Сузан!
Сузан!
Доставка! Водя ви един човек.
-Тук спешно отделение ли е?
-Да.
Това е спешен случай!
-Роднина ли сте на пациентката?
-Не. Далечен познат съм.
Намерих я в това състояние и я доведох тук.
-Ще се оправи ли?
-Не знам.
-Как да се свържем с вас?
-Аз ще ви се обадя.
Сигурно е изпила хапчетата от чантата си.
Благодаря.
-Какво е погълнала?
-Демерол, Перкодан и кокаин.
-Какви са показателите й?
-Кръвно 84 на 20.
-Има тахикардия.
-Сузан!
-Какво говори?
-Че била глупава.
-Ще приложите ли Епикак?
-Не е в съзнание.
Сузан, ще ти правим промивка!
Налага ли се да присъствам?
Кошмар?
Всички сънуват кошмари. И ти ще ги имаш за известно време.
Страхотно.
Аз съм Джули Марсдън, ръководител на рехабилитационния екип.
-Моля?
-Какво точно те смущава?
-Аз съм в клиника за рехабилитация?
-Да.
Лекуващият лекар и майка ти те прехвърлиха от реанимацията.
-Аз съм в клиника за рехабилитация?
-Не помниш ли промивката?
Значи затова...
-Майка ми знае?
-Беше тук снощи.
Браво.
Господи...
-Защо са ми правили промивка?
-Иначе щеше да умреш.
-Защо не помня нищо?
-Била си в безсъзнание.
-Не помниш ли, че си се дрогирала?
-Разбира се.
Съвсем малко.
-Как съм стигнала до реанимацията?
-Някакъв мъж те е докарал.
-Кой?
-Не съм детектив.
Тук съм, за да ти помогна. Ще ти задам няколко въпроса.
-Докарал ме е някакъв мъж?
-Умишлено ли посегна на живота си?
-Я стига.
-Не искам да те обиждам,
-но всички белези са налице.
-Дори и да е така, не е вярно.
Знам, че си уплашена. Тук ще преодолееш страха си.
Била съм на косъм от смъртта? Не съм си го поставяла за цел.
А каква беше целта ти?
-Не знам.
-Хубаво.
Това е първата ти стъпка.
Имам чувството, че ако не изпълнявам желанията ти,
ще ме изоставиш и накажеш.
Достатъчно за днес. Браво, Каръл. Много добре.
Преди да приключим,
искам да ви представя Сузан, която излезе от детоксикация.
-Родителите ти ще дойдат ли?
-Майка ми ли имате предвид?
Не, тя е на работа. Ще дойде, ако може.
Нека всички се видим за малко с любимите си същества.
Сузан, може ли да поговорим?
Давай воля на чувствата си.
-Винаги ли говорите високопарно?
-Проблемът не е пристрастяването.
Трябва да отстраниш причините за него.
-Не си ядосана на мен. А на кого?
-Здравей, скъпа.
-Здравей, миличка.
-Здрасти, мамо!
-Закъснях ли за семейната терапия?
-Да, но не се притеснявай.
-Как мина? Защо си рошава?
-Така е модно тук.
-Сузан, запознай ме с майка си.
-Разбира се. Мамо, това е Барт.
-От малък мечтая да съм като вас.
-Имитира ви в травестит-шоу.
-Това е любовникът ми Алън.
-Здравей.
-Кой номер изпълняваш?
-" Свирещи борове" .
Нося костюм, подобен на вашия в " Прекрасната г-жа Маркам" .
Онзи с корсета? Беше непоносим за носене.
Извинете, момчета. Беше ми приятно.
Съжалявам, скъпа, но знаеш колко ме обичат педалите.
Изглежда превъзходно.
-Кой ли й е правил пластичната?
-Д-р Клайн. Той оперира всички.
-Какво ли играе Алън?
-Това е съквартирантката ми Арита.
Приятно ми е. Колко съм неучтива. Арита - необичайно име.
Явно родителите ми са очаквали негърче.
-Чернокожа ли си?
-Не.
Беше ми приятно. Сузан много ми е говорила за вас.
Ще отида да поплета кошници и ще ви оставя да се видите.
Малко е странна.
Радвам се, че си създаваш нови приятели.
Благодаря, мамо!
-Говорила ли си с Марти?
-Още не.
А трябва. Чакат те да започнеш новия филм.
-Няма да участвам в него.
-Не бива да участваш.
-Казах, че няма да участвам.
-Не е определящ за кариерата ти,
а и трябва да почиваш.
Непременно смени агента си. Кариерата се нуждае от планиране.
А ти си твърде нетърпелива. Блазниш се от мигновени успехи.
Но сега не мисли за това. Аз ще се погрижа за всичко.
Нищо не бива да ти тежи. Бъди напълно спокойна.
Обещах си да не се размеквам, а виж ме сега.
Не исках да ме виждаш разстроена. Мразя да се терзая.
Боли ме, че преживяваш това. Ще ми се да поема страданието ти.
Още като беше малка, имах това усещане.
-Че ще те отнемат от мен рано.
-Защото по-късно ще е по-удобно?
Не си поплюваш. Приличаш на баба си. Все ме съдиш.
-Постоянно ме прекъсваш.
-Понякога сякаш не говоря с теб.
А с преподавателя ти по актьорско майсторство.
Можеш ли да не ми се сърдиш толкова?
-Ще ги изпера, нося малко прах.
-Не, остави ги!
Утре ще ти донеса дрехи, касетофона ти и юрган.
А в неделя Мери ще ти донесе видеото, няколко касети и цвете.
Тук е толкава празно. Не знам как търпиш - всичко е в един цвят.
Цветя за теб, Сузан.
-Кой е умрял?
-И двете за малко да го сторим.
От кого са?
-От онзи, дето ми прави промивка.
-Глупости.
"Дано стомахът ви е по-добре.
Мама ме предупреждаваше колко са опасни красавиците като вас."
По вътрешностите ти ли съди?
Ще се омъжа за него и ще разправям как сме се запознали.
-Сузан, Лоуъл Коршак пак те търси.
-Кажи му, че съм в детоксикация.
Той е режисьорът, с когото работя. Неловко ми е да говоря с него.
Не прави нищо против волята си.
Само не се дрогирай и се срещай с анонимните алкохолици.
Сега ми олекна.
След всичко това излиза, че рискът да се прави филм с теб е голям.
-Режисьорът ме иска, говорих с него.
-Става дума за застрахователите.
Няма да те осигурят, щом взимаш наркотици.
-Не взимам наркотици, Марти.
-Знаем, но те са бизнесмени.
Отношението към актьорите е ужасно. За актрисите да не говорим.
Сякаш са отрепки.
На 1 5 г. имах среща с г-н Мейър. Прие ме в тоалетната.
Надали би се отнесъл така с Джон Гарфийлд.
-Дъщеря ми не обича да говоря.
-Дорис, остави на чичо Марти.
-Теб ще изслуша, нали не си й майка.
-Виж, Сузи...
Актьори, които не идват на работа заради наркотици или алкохол,
-струват много на застрахователите.
-Разбирам, наказана съм.
Скъпа, остави ме да довърша.
Чичо ти Марти говори с тях днес.
Ще те осигурят, ако се държиш отговорно до края на снимките.
Като живея в клиника за капризни кинозвезди?
Скъпа, не е чак толкова лошо.
Ще те застраховат, ако отидеш при някой от родителите си.
-Баща ти е в Ню Йорк, остава Дорис.
-Моля?
-Баща й е нетърпим като нея.
-Да живея с майка си?
-Да не съм тинейджърка?
-Живях при нашите до 23 години.
Дорис, моля те.
Сузи, поизчакай, ходи на терапия и после се върни на работа.
-Мога да съчетая и двете неща.
-И аз бях като нея.
-Знам как да си върша работата.
-Не спирах да работя.
Беше като терапия след развода ми. Но тогава имаше по-добри сценарии.
Това са условията за филма. Докато снимаш, ще си при майка си.
-Ще живееш в старата си стая.
-Чудесно.
Добре, ще се пренеса при нея.
-Без труд нищо не се постига.
-Нищо чудно, че съм толкова яка.
Скъпа, ти си кльощава. Виж, коремът ми е друга работа.
Мамо? Пошегувах се.
-Що за хумор има поколението ти?!
-Аз не принадлежа към поколение.
Тогава се приобщи към някое.
Ето я.
Добро утро. Аз съм Тед. Задачата ми е да вгорча живота ти.
-А моята е да ми вгорчават живота.
-Значи ще се разбираме чудесно.
-А това е...
-Клетката ми.
-Мястото ти за почивка.
-За вечен покой.
-Ще умра сама в стаичка с АМ радио.
-Дано да не е съвсем така.
Да, дано стаята да е голяма, с климатик и FМ радио.
Знам какво ще те ободри. Един от продуцентите ще дойде тук.
-Колко са на брой?
-Трима. Отец, Син и Светия дух.
Кого ще очаровам днес?
Има ли някой? Аз съм Джо Пиърс. Идвам да те приветствам на борда.
-Готова ли си за гримиране?
-Да.
Ако дойдат още хора тук, ще ни трябва вазелин.
Тед, благодаря, ще се видим навън. Роб, затвори вратата.
Това е агентът ми Роб Соненфелд.
Дойде да се увери, че сме добре.
-Приятно ми е.
-Отбихме се да видим как си.
-Всичко е наред.
-Ще ни трябва проба за накротици.
-Моля?
-Ние не се съмняваме в теб.
Заради проклетите застрахователи. Няма да те осигурят без пробите.
Ние те подкрепяме изцяло. Но такива са правилата.
-Ясно. Кръв или урина ви трябва?
-Урината ще свърши работа.
-Ще ми дадете ли чашка?
-Ще дойде медицинска сестра.
Радвам се, че си поговорихме.
Оставяме те да свършиш работата.
Ще се видим навън. Чудесно, да вървим.
-Приятно прекарване.
-Благодаря.
Добро утро!
Здрасти. Ти си ченгето, което търсех. Започваме снимките.
-Няма ли да репетираме?
-Това не е филм с голям бюджет.
При нисък бюджет има малко репетиции и лоша храна.
-Здрасти! Чудесен ден. Прекрасна си.
-При кактуса.
-Промушете си ръцете.
-Добре.
-Добро утро.
-Здрасти. Аз съм Сузан.
Робърт Мънч.
Тишина! Ще застопорим камерата. Диалогът е дълъг, съдействайте ни.
В тази сцена има живи змии, така че внимавайте.
Влез!
Майка ти е тук.
-Как мина денят ти?
-Взеха ми проба за наркотици.
-Знаех, че не биваше да участваш.
-Защото филмът е боклук,
-не защото щяха да ми взимат проби.
-Не анализирам като теб.
Имах лошо предчувствие. Сънувах, че нещо не е наред.
-Не приемаш сънищата ми сериозно.
-Бих изпила един Перкодан.
-Снощи сънувах, че се давя.
-Два, не, три Перкодана.
-Тежка нощница ме влечеше надолу.
-Какво значи това?
Не се тревожи, но имай готовност.
Не ти казах заради състоянието ти, но помниш ли хистеректомията ми?
-От миналата година?
-Откриха ми тумори.
-Така ли?
-Фиброзни тумори.
-Това не е ли нормално?
-По принцип да.
-Но в рода ни жените умират млади.
-Баба още е жива.
Не ми противоречи. Може би няма да съм до теб още дълго.
Добре е да си подготвена за смъртта ми.
Твоят живот е много ценен за мен.
-Как сменихме темата на разговора?
-Върни се при моя агент.
И двете ще се почувстваме по-добре.
Иди на преглед, може и ти да имаш тумори.
-Ще се самоубия.
-Не говори така, дори и на шега.
Излезе от клиника за наркомани, хората ще го приемат погрешно.
-Май тук има тържество.
-Поканих приятели в твоя чест.
-Ще ставам рано. Не го искам.
-Ще им кажа да се разотидат.
Изненада!
Момиченцето ми се върна!
Някои от гостите не съм виждала от ученичка, а не ми и трябва.
Откъде й хрумна да покани Луис Карасик!
За последно го видях, когато повръщаше бъркани яйца.
Дай да те видя! Преди дъртата ти баба да се е отвлякла до леглото.
-Нека те прегърна, дърта бабо.
-Миришеш приятно.
-Това е приятелката ми Арита.
-Здрасти и чао. Хващаме пътя.
-Тръгваш ли си?
-Майка ти ще ми надуе главата.
Не е зле да се омитам оттук. Сега си добре, защо не я спреш?
-Знам, голям инат е, като Оуен.
-Чух го!
-Като магаре на мост си.
-Искаш ли още кашу, дядо?
-Ядох ли изобщо?
-Влошава се всеки ден.
-Не ме закачай, искам да си вървя.
-Прибираме се, скъпи.
-Не и с теб! Ще си ходим ли вкъщи?
-Да, господине, много скоро.
-Знаеш ли какво направи татко?
-Какво?
-За какво говорим?
-Казах ти.
Остави ме на мира. Дъра-дъра, дъра-бъра...
Само дрънканици чувам от теб.
Онзи ден ме удари, докато му обличах чиста пижама.
Изчезвам, миличка!
Яж повече, млада госпожице. Само кожа и кости си.
Лека нощ. Трябва да пусна кучетата. Хауди е пипнал глисти!
-Не знам какво да кажа.
-Важи и за другите ти роднини.
Аз ги обичам. За мен тя беше като мила, говореща планина.
Сузан? Майка ти те вика да разрежеш тортата.
Тортата ли?
И тази!
-Изпей нещо, Сузан.
-Чудесна идея!
-Моля те, миличка.
-Не, мамо.
-Изпей нещо от стария ми репертоар.
-Не искам.
-Една песничка заради мама?
-Не.
Онази на Рей Чарлс: " Подай ръка, и после кажи: "Здравей" .
Свали си якето.
-Прекрасно. Защо не я изпя докрай?
-Притеснявам се.
Не би трябвало. Имаш невероятен глас и талант.
Сега Дорис да изпее нещо!
Хайде, Дорис!
Не, тази вечер е на дъщеря ми.
-Да го направя ли?
-Да.
Добре. Ти пя за мен, сега аз ще пея за теб.
"Още съм тук" в ре бемол.
Да!
Край!
-Здрасти, Саймън.
-Трябва да променим някои неща!
Имаме 1 5 минути.
Какво има? И на теб ли ти взимат проби за наркотици?
Моля? Не, не. Нищо сериозно. Наистина.
Продуцентите са гледали кадрите от снощи. Имат забележки.
-Е, и?
-Не ме разбирай погрешно.
-И аз ги гледах. Всичко е наред.
-Беше първият ми ден.
Разбира се. Съгласен съм с теб.
Но им се струва, че можеш да вложиш повече ентусиазъм.
Да се забавляваш повече.
Радвам се, че те виждам.
-Нийл Блийни, продуцент.
-Здравей.
-Разбрах, че не съм се забавлявала.
-Не, изпълнението ти е чудесно.
-Но не се изявяваш напълно.
-Моля?
Аз съм театрален режисьор.
Важат същите принципи.
Например, правило в комедията е интонацията да се повишава накрая.
-Значи е правило?
-По-скоро указание.
Беше много добра в "Обществено владение" .
-Как го постигна?
-Репетирах, благодаря.
Явно не търпя критика.
Но това е втората забележка към мен за днес.
Говорим за две минути от филма. 2 от 90 мин. екранно време.
-Поправимо ли е?
-Не е като да си изпускала газове
и да сме се чудели какъв е този шум над репликите ти.
Много съм облекчена.
Тази аналогия ме освободи от съмненията.
-Благодаря за съвета и поощрението.
-Няма защо.
-Сега съм много по-спокойна.
-Радвам се.
-Да й сложим ластичен колан.
-Не може с тази рокля.
И специалните чорапогащи няма да свършат работа.
Направи нещо. Трябва да я обуем в панталони, вместо в шорти.
-Бедрата й са твърде...
-Закръглени. Има целулит.
Яде много. Така замества дрогата. Дали да не я накараме да пропуши?
-Как ще снимаме любовните сцени?
-Като излъжем камерата.
Гърдите й са доста увиснали.
Ако я снимате по гръб,
циците ще отидат в подмишниците.
Много неприятно.
Не знаех, че не е във форма, когато я ангажирах.
Но ако беше на върха, нямаше да я получим.
С нейната репутация, има късмет, че изобщо се снима.
-Тя сама опропасти кариерата си.
-Права си.
Колко тъжно. Беше много добра в "Обувки в мрака" .
Дано не ти създаде трудности.
-Жалко, че не взехме Валери Роджерс.
-Тя има страхотно тяло.
Е, ще видим какво ще излезе.
Джордж Лазан. Изпълнителен продуцент на филма.
-Как си?
-Благодаря. Аз съм Сузан.
Знам. В лош момент ли те сварвам?
Гледах кадрите от снощи и мисля, че не се изявяваш напълно.
Какъв е проблемът, скъпа?
Проблемът е, че стотици хора ми обясняват, че не се забавлявам.
Предпочитам да получавам напътствия само от теб.
-Стотици хора? Ще говоря с тях.
-Работила съм само един ден.
Бях завързана за кактус и нападната от змии.
Сякаш съм дете. Нека повикат мама да дойде и да ме държи за ръчичка.
Браво. Това е героинята ти. Точно това качество търся.
Но, Саймън, това не ме успокоява, а ме разстройва.
-Ако търсиш това...
-Хайде, да снимаме.
Бъди себе си и всичко ще е наред. Звучи банално, но е така.
Ще поговоря с продуцентите. Няма да се повтори. Успокой се.
Тишина на снимачната площадка!
Камера!
-Клапа.
-Начало!
Помощ! Помогнете ми.
Боб?
-Здрасти!
-Здравей.
-Аз съм! Джак.
-Разбира се. Как я караш, Джак?
-Добре, а ти?
-Страхотно.
Имах тежък и откачен ден.
-Откога не сме се виждали?
-От много отдавна.
-Радвам се, че те виждам.
-И аз. Ще дойдеш ли на срещата?
-Каква среща?
-На випуска.
-Ти си от гимназия " Бевърли"?
-Да. Откъде иначе се познаваме?
Това не беше въпрос, а носталгична забележка.
-Кога е срещата?
-В края на месеца.
Помниш ли г-н Крейвърли?
Учителят по биология. Преживя нещо ужасно.
-Какво се е случило с него?
-Мислех, че знаеш.
На купон срещнал една жена. Била много уморена.
Завел я на ресторант, за да хапне и да се съвземе.
-После отишла у тях. Не си ли чула?
-И след това какво станало?
Прекарали чудесно, но се нагълтала с хапчета.
-Закарал я в болницата.
-На сутринта.
Не си оставил името.
-Г-н Крейвърли, предполагам.
-На вашите услуги.
-Нямам нужда от услуги.
-Драго ми е да те видя.
-Май трябва да ти благодаря.
-А аз да се извиня, че се изпарих.
Това е без значение предвид обстоятелствата.
Сигурно не се държиш любезно с непознат, когато си дрогиран.
-Сега съм по-скоро като роднина.
-Не помня какво е станало тогава.
Мога само да гадая. Не, няма смисъл.
Трябва да знаеш, че не съм такава. Нямам навика да...
Ами ако нищо не се е случило?
-Моля?
-Само си говорихме.
-После взе "Дарадил" и заспа.
-Защо? Отблъскваща ли съм?
Напротив. Но не беше на себе си, а аз имам принципи.
-Това реплика на Джими Стюарт ли е?
-Дори да е така, напълно прав е!
-Наистина ли не съм спала с теб?
-Да.
-Целувка?
-Тук и сега ли?
-Не, през онази нощ.
-Това напомня ли ти нещо?
-Може би, но не знам какво.
-А това?
Това ми напомня за нещо, което съм правила преди.
-А аз ще правя в бъдеще.
-Вече ме обзема носталгия.
-Знаеш ли, че ухаеш божествено?
-Казаха ми го тази сутрин.
А казвали ли са ти, че ухаеш на бъдеще?
Размеквам се като ученичка.
-Здравейте.
-Здрасти.
-Какво обичате?
-Аз съм Джак, идвам при Сузан.
Джак? Аз съм майката на Сузан.
-Тя очаква ли ви?
-Да, ще ходим до фермата ми.
Заповядайте. Сега ще я повикам.
Дано не ме взехте за невъзпитана, но майките са като орлици.
-Значи имате ферма?
-Да, в Малибу.
Чудесно.
-Отдавна ли познавате Сузан?
-От месец, но сякаш е от по-дълго.
Разбирам. Аз съм й майка, а сякаш я познавам цяла вечност.
Тя е много интересна жена. Непосредствена.
Значи я познавате от месец? Добро утро. Съпругът ми Сид Рот.
-Това е приятелят на Сузан, Джим.
-Джак. Приятно ми е, г-н Рот.
-Не сте типичен фермер.
-И вие не сте типична майка.
-Хубавец като вас има ли реколта?
-Зависи какво отглеждаш.
Безспорно.
Здравей, скъпа. Приятелят ти е дошъл.
-Може ли да поговорим за малко?
-Дъщеря ми иска да говори с мен.
Какво гледате, г-н Рот?
Искам да имам свои познати. Без да те харесват толкова.
-Защо не споделим приятелите си?
-Защо вечно искаш да ме засенчиш?
Не е вярно. Не ме интересува оня, дето те кани с очи в леглото си.
А носът му ме кани в хола, челото в кухнята и ушите в кабинета.
Чакай. Недей, моля те. Не мога да го направя.
-Кое?
-Да ти претапицирам мебелите.
Нямам случайни връзки.
-Никога ли?
-Да.
-Мислех да имам такава с теб, но...
-Не искам случайна връзка.
-Това предложение ли е?
-Винаги ли се шегуваш?
Само когато нещата стигнат твърде далеч.
-Сега твърде далеч ли са?
-Излязох от клиника за наркомани.
Тези чувства, каквито и да са, ме смущават.
-Значи изпитваш чувства към мен?
-Недей.
Искам да знам, защото аз имам чувства към теб.
-Колко? Повече от две?
-Значи ще ми се подиграваш.
Не, няма да ти се подигравам, вече го правя.
Извинявай. Ще престана.
Накъде биеш?
Май те обичам.
-Кога ще си сигурен?
-Недей. И без това не ми е лесно.
-Та ти не ме познаваш.
-И аз самият съм изненадан.
Мислех, че вече не мога да обичам.
Вярвах, че съм имунизиран срещу кинозвезди.
Но те пожелах от мига, в който те видях на екрана.
Ти си най-реалният човек, когото съм срещал в абстрактното.
В един миг в "Обществено владение" поглеждаш право в камерата.
Тогава се влюбих в теб. Не мога да го обясня.
-Справяш се доста добре.
-Ти си мечта. Нека я осъществя.
Позволи ме да те обичам.
Сериозно ли говориш?
-Нямам думи.
-Не биваше да ти казвам.
Радвам се, че го направи. Нужна е смелост.
Смелост ли?
-Защото не би могла да ме обикнеш?
-Не, кой знае?
Ти си привлекателен мъж.
-Обичам те.
-Ти си луд.
-Остани с мен.
-Джак.
Рискът си заслужава. Не искам да виждам никоя друга.
-Не знам дали се шегуваш или не.
-Говоря сериозно.
-Добре.
-Няма да съжаляваш.
Говориш като продавач на килими.
Моят продавач на килими.
Знаеш ли колко е часът, скъпа?
Не ти ли е хрумвало, че се тревожа, когато закъсняваш?
-Щях да те търся по болниците.
-Извинявай, мамо.
Не се обадих, за да не те събудя. Прибрах се, за да не те тревожа.
Обезпокои ме. Виж ме, на нищо не приличам.
Съжалявам.
Ами ако вземаше наркотици?
Трябва да се грижа за теб. Ти си ми дъщеря.
Какво ли не ми мина през ума, като не се прибра вкъщи.
-Може ли да пийна нещо?
-Може ли да се дрогирам?
-Аз пия за компания.
-Аз се дрогирам за компания.
Пиенето ми не може да се сравни с наркотиците ти.
Дори да е така, те ми дават оправдание.
Нямаш право да ме съдиш.
-Преспа ли с някого?
-Не, не съм.
Дано си ползвала презервативи. Не съм те възпитавала така.
Дано разумът ти да е надделял.
-Мамо, аз съм на средна възраст.
-Аз съм на средна възраст.
Колко 1 20-годишни жени познаваш?
Скоро излезе от болницата, не знаеш кое е добро за теб.
А ти знаеш.
Сузан, защо се отчуждихме толкова?
Стараех се да бъда добра майка, а ти ми отвръщаш с надменност.
От малка чувстваш интелектуално превъзходство над мен.
Винаги си била по-устата от мен.
Все едно.
Защо ми обърна гръб? Искам само да ти бъда приятелка.
Да говорим сутринта. Уморена съм.
Опитвам се да се сближа с теб, а ти ме отблъскваш.
А ако майка ти беше Джоан Крофорд или Лана Търнър?
Това ли са възможностите?
Когато бях в криза, щях да се самоубия, ако не беше ти.
Не знам как да реагирам.
Издигнах се от нищото и постигнах много.
Ти имаш всичко, но искаш да съсипеш живота си.
Преглътни това, което се случи в младостта ти и погледни напред.
-Джак Фокнър?
-Да, защо?
-Продуцентът на филма за Камбоджа?
-Да. Познаваш ли го?
-Разпитай Евелин Еймс за него.
-Която играе проститутката?
Дайте ми пистолета си. Благодаря.
Поглежда ме и казва: " Какво ще правя без теб?"
Отвръщам: " Не знам. Сигурно ще се друсаш до смърт."
-Здрасти. Какво има?
-Може ли да поговорим?
Разбира се.
-Стига, скъпа. Толкова ли е лошо?
-Не, не, става дума за един мъж.
-Нищо ново.
-Боби каза, че го познаваш.
-Възможно е. Кой е той?
-Джак Фокнър.
-Познаваш го.
-Може да се каже.
-Спала си с него.
-Нямам много забавления.
Защо? Какво има?
-Да не е пипнал...?
-Не. Господи, надявам се, че не.
За миг ме изплаши. Помислих, че ще кажеш, че е болен от СПИН.
-Може ли един личен въпрос?
-Въпросът с кого спя не е личен?
Искаш да знаеш дали пуша?
-Кога се видя с него за последно?
-Преди няколко дни.
В събота следобед.
-Събота следобед...
-Да, защо?
Бях с него вечерта. Две момичета в един ден.
Само за тях знаем.
Представи си за колко щеше да разбереш, ако имаше сателит!
Как се шегуваш? Отвратително е. Особено на тази възраст.
Можеш да се грижиш за себе си. Купи си презервативи.
Не се разстройвай. Сигурно те харесва.
Изнесе ли ти речта на Уолт Уитман?
-За гения?
-Не.
Добър знак. Стандартните му свалки са тази и речта за Камбоджа.
-И че ухаеш божествено.
-Това го чух.
Не е зле. Харесва те, щом използва нови реплики.
-Значи излиза с много момичета.
-Да, има слабост към жените.
Забавлявай се с него, както той се забавлява с теб.
Аз така си вдигам хемоглобина.
-Адреналина.
-Няма значение.
Добро утро, Лос Анджелис! Време е за прегорели филийки и кафе.
Джак?
Джак?
-Добро утро!
-Здрасти, миличка!
-Да ви представя ли документите?
-Виждала съм ги.
Задръж тази мисъл между краката си.
-Или ще дойдеш при мен?
-Не, на работа съм.
-Снощи срещнах една твоя позната.
-Коя?
Евелин Еймс.
-Къде я видя?
-Участва във филма, който снимаме.
-Как върви?
-Добре. Нали сега съм по-спокойна.
-Мръсници. Чудя се как ги търпиш.
-Аз също.
-Аз щях да напусна.
-Не може.
Няма да ме поканят в друг филм, а аз обичам работата си.
-Евелин ми харесва.
-На мен също.
Каза ми.
-Така ли?
-В събота следобед си спал с нея.
-Господи. Започва се.
-Да! Вечерта беше с мен!
-Не знаех, че имаш права над мен.
-Какво стана с дискретността?
А вие какво правехте с Евелин?
-Разменяхте мнения за филма?
-Не, каза ми, че си я чукал.
Идва при теб и ти го изтърсва? Или ти го изкопчи от нея?
Така си вдигала адреналина. Извинявай, хемоглобина.
-Ти каза, че ме обичаш!
-Тогава бях искрен.
Това да не е вирусна любов, която преминава за 24 часа?
И Евелин ухае божествено.
-Как можа да ме манипулираш така?
-Я стига. Почти не се познаваме.
Казах ти го!
Престани. Това е абсурдно. Не ми харесва тази страна от теб.
Не съм кутия, за да имам страни. Такава съм!
-Много си напориста!
-А ти не си ли?
Издигнал си се в шоубизнеса, защото си кротичък?
-Това е амбиция, съчетана с талант.
-Ти ли го казваш?
-Завиждаш ми!
-Не е вярно.
Унизена съм. Как можа да спиш и с двете ни в един ден?
Тормози те това, че е в един ден или защото е с Евелин Еймс?
Не ми пука, че кръшкаш. Тормози ме това, че ме излъга.
Глупости! Жените едно си знаят:
Не е защото си тръгна, а затова как го направи.
Не е защото се чукаш с всички, а защото ме излъга. Отврат!
Всичко е защото кръшкам и защото ще си тръгна!
Трябва да сложа край на това.
-Късаме, така ли?
-Никога не сме били заедно!
-Държиш се като съпруга!
-Държах се като курва!
Ти ли ще ме съдиш?!
-Идваш от клиника за наркомани.
-Където ти е мястото, свалячо!
А ти да не си девица?
-Не беше трудна през онази нощ.
-Нали не сме правили нищо?
Излъгах.
Беше по-забавна, когато се друсаше. И "Обществено владение" е боклук!
Не!
Спокойно, халосни са, тъпако.
Здрасти, мамо. Търсех аспирин.
-Намери ли го?
-Да.
Хубаво.
-Защо си още с костюма си?
-Бързах.
Имам вести за теб.
Сънувала си, че отслабвам?
-Одобрила си някоя модна линия?
-Не се заяждай, скъпа.
-Помниш ли, че си на озвучаване?
-Мамка му!
Как очакваш да постигнеш нещо в този бизнес, ако не се появяваш?
Скъпа?
Трябва да ти кажа нещо, което беше неизбежно.
Не ми се сърди, че го предугадих.
Какво има?
Агентът ти Марти Уийнър, когото те умолявах да зарежеш...
-Мамо?
-Да, скъпа?
По същество.
Не ми се иска да ти го кажа, защото знам, че ще се разстроиш.
-Марти Уийнър изчезна.
-Моля?!
От полицията съобщиха, че липсват и парите на клиентите му.
-Значи нямам пари?
-Казвам ти това, което знам.
-Ще го открият ли, за да го съдя?
-Наех адвоката на пастрока ти.
-Сега работи по въпроса.
-Идеално!
Слава богу, че съм трезвена, за да преживея всички унижения!
По дяволите!
Две, три, четири, пет, шест...
Скъпа, не бива да се самосъжаляваш.
Ще превъзмогнеш тези трудности. Направи го с достойнство.
Ще натрупаш състояние, ако пееш. Отхвърляш дадения ти от Бог талант.
Мадона не може да стъпи на малкия ти пръст. Откажи цигарите.
-Издай албум, снимай видеоклип.
-Ще зарежа този бизнес.
Иначе няма да водя нормален живот.
Мисли трезво. Всички така говорят.
-Като мен си, и аз имах колебания.
-Престани да ме напътстваш!
Поне за малко. Не ти ли стига, че беше права?
Самосъжаляваш се, че имаш майка чудовище.
-Упрекваш ме за всичко.
-Не съм казвала, че си чудовище.
Но си го мислиш. Обвиняваш мен за проблема си с наркотиците.
Не е вярно. Това е мое решение.
Хайде, кажи го. Смяташ ме за алкохоличка.
Добре.
Ти си алкохоличка.
Когато беше малка...
Тогава бракът ми се провали и загубих парите си.
-А аз открих наркотиците.
-Но сега пия като ирландците.
Знам, за да се отпуснеш. Наслаждаваш се на вкуса на виното.
Ти не искаш да стана певица. Ти си певицата, изпълнителката.
Не мога да се конкурирам с теб. Ами ако някой победи?
Искаш да ми върви, но не повече, отколкото на теб.
Завиждаш, защото аз мога се преборя с проблема си, а ти не!
-И как се справяш с него?
-Не се отразява на работата ми!
Ще ми се и моята майка да беше така загрижена за мен!
Какво толкова ужасно съм ти сторила, когато беше дете?
Даваше ми приспивателни, още като бях 9-годишна!
-Защото не можеше да спиш!
-На деца не се дават сънотворни!
Бяха напълно безобидни!
Не вини мен, че си наркоманка.
Аз не коря майка си, че пия!
Ти дори не си го признаваш!
На 1 7-я ми рожден ден си вдигна полата пред всички!
Тя просто се завъртя!
Помниш само лошото. Забрави ли, че тогава наех оркестър?
-Помниш само полата ми!
-Не носеше бельо.
Мислиш, че съм ти причинила болка. Всичко сторих от любов към теб.
-Може би сбърках. Кой е безгрешен?
-Хайде да престанем.
Допуснах грешки, но е човешко. Къде отиваш?
Да запиша албум и да махна фиброзните си тумори.
Отивам на шибаното озвучаване.
-Извинявайте.
-За какво се извиняваш?
-Не съм ли закъсняла?
-Не. Подранила си с половин час.
-Да започнем сега.
-Добре.
Здрасти.
Виктор, Вейл е тук. Пусни филма.
Виж колко е просто.
Сузан, това е монтажистът Хартли и звукорежисьорът Елиът Морс.
-Готово, Лоуъл.
-Благодаря. Да започваме.
-Може ли една кока... кола, моля?
-Фил, донеси кола на Сузан.
-Не заслужаваш таланта си.
-Хубаво. Благодаря.
-Извинявай, че бях такъв кошмар.
-Сега изглеждаш по-добре.
-Не е вярно.
-Защото си трезвена.
-По-зле, защото съм трезвена.
-Да. Но в положителен смисъл.
-Заповядай.
-Благодаря.
Имаме повече дух от вас. Трябват ни единствено пари.
А вашите " пали" няма да спасят каузата ви.
По дяволите.
Това е най-доброто ти постижение. Не заснехме и една сцена докрай.
-Знам, извинявай.
-Не се извинявай. Оправи нещата.
Да опитаме. Нека чуя гласа ти.
Вашите пари няма да спасят каузата ви.
Свали го по-ниско.
Още веднъж, моля.
Вашите пари няма да спасят каузата ви.
Да започваме.
Вашите пари няма да спасят каузата ви. Може ли още веднъж?
Вашите пари няма да спасят каузата ви.
Трябва да опитам още веднъж.
Вашите пари няма да спасят каузата ви.
Да видим.
Вашите пари няма да спасят каузата ви.
Идеално.
Момчета, почивка пет минути.
-Благодаря.
-Какво има?
Поправи миналото в работата си. Каква по-добра метафора?
Да не съм казал нещо неподходящо?
Страшно е това, което аз си казвам.
Всичко друго е извън мозъка ми, където се боря по-лесно.
Лошото е, че лесно постигна всичко, а не го знаеш.
Никой няма да ти съчувства.
Много хора дават мило и драго, за да имат живота, който ти водиш.
Не мога да го усетя.
Виждам го около себе си и знам, че дотук е добре.
Но го възприемам погрешно. Като отношенията с майка ми.
Знам, че се държи така, защото ме обича, но не мога да повярвам.
-И други неща.
-Не знам за проблема с майка ти.
-Може би трябва да пораснеш.
-Не я познаваш.
Познавам теб, а ти си способна да приемеш всеки като майка си.
Тя те тормози така, както я е тормозила майка й
и нейната майка, и така чак до Ева.
Спри и си кажи: "Започвам от себе си."
-Сега ли го измисли?
-Репетирах, преди да дойдеш.
Ако бе дошла половин час по-късно, щеше да е по-сполучливо.
-И така ми харесва.
-Защото прилича на филмов диалог.
Не искам животът да имитира изкуството, а да бъде изкуство.
Погледни!
Виж какво можеш да постигнеш! А дори не беше на себе си.
-На какво ли си способна сега?!
-Май ще се върна в клиниката.
Да пораснеш не е като по филмите, където се осъзнаваш и се променяш.
Осъзнаеш ли се, животът ти се променя след месец.
-Значи да изчакам месец?
-Зависи от осъзнаването.
На някои им трябват две седмици.
Бори се тук, вместо да се предаваш в клиниката.
Накрая ще излезеш оттам и ще трябва да се бориш.
Защо не започнеш още сега?
Освен това имам работа за теб.
-Не се ли срамуваш от мен?
-Ще започнем след няколко месеца.
Имаш време да се осъзнаеш. Порасни, отдели се от майка си.
Благодаря ти, Господи.
-Какво се е случило?
-Една жена се е блъснала в дърво.
Къде е тя? Добре ли е?
-Вие коя сте?
-Дъщеря й.
Ударила си е главата. Откараха я в болница " Кениън" .
Арестувахме я за шофиране в нетрезво състояние.
Благодаря ви.
-Какво обичате?
-Майка ми...
Г-це Вейл? Ще ви заведа при нея.
Пресата е надушила, че майка ви е тук и че е била арестувана.
-Докторе, дъщерята на г-жа Ман.
-Как сте? Майка ви ще се оправи.
-Може ли да я видя?
-Да. Само е уплашена.
Ето я! Другото чудовище. Не мога да ви опазя от болниците.
Само си е ударила главата.
Разтревожила си я и се натресла с колата в дърво.
Какво семейство - дъщеря-пияница и внучка-наркоманка.
Реви, колкото щеш. Ще пикаеш по-малко, както казваше баба ми.
Не знам на кого си се метнала. Но ти си много разглезена.
Казвах ти аз, но кой ме слуша? Сега си сърбай попарата.
-Аз съм заета с дядо.
-Млъкни, бабо.
-Извинявай?
-Има защо да се извиняваш.
Чу ли? Ако беше я възпитала, сега щеше да те уважава!
Предлагам да се търпим, без да си прехвърляме вината.
Я виж какви сноби сме!
-Какво правиш?
-Извеждам те от стаята.
Не ме бутай!
Трябва да те напердаша, както едно време майка ти!
Дрън-дрън-дрън-дрън.
-Ако съм такава, ще се самоубия.
-Не го казвай дори на шега.
В болница си. Хората ще го приемат погрешно.
-Сигурно ни мисли доброто.
-Да.
Като вътрешният глас, който казва, че не всичко ти е позволено.
Така е.
-Къде ходи?
-На озвучаването. Извинявай.
Наистина ли мислиш, че не искам да успееш?
Не. Беше права за онзи тип.
Права съм и за видеоклипа.
Оттам ще дойде големият успех. Това е кръв.
Кръв по перуката и по дрехите ми. Гримът ми се е изтрил.
Останали ли са ми вежди?
Май да. Имаш още малко.
От студиото ги обръснаха и вече не пораснаха.
Мамо, дай да те гримирам.
-По-малко ли ми се сърдиш?
-Винаги е било така.
Помниш ли онези бележки, дето пишеше до училище?
" Извинете Сузан от първите часове. Има безсъние и трябва да спи."
А когато беше болна, ти пеех онази песничка.
Малки капчици вода, малки песъчинки,
от тях е океанът и прекрасната земя.
Знаеш ли какво, скъпа?
Струва ми се, че...
Малко ти завиждам.
Защото...
Сега е твой ред.
Трудно ми е да приема, че моят вече мина.
Много е важно да се радваш на реда си.
И ще ми е по-леко, ако една от нас не е пропиляла младостта си.
Дай ми огледалото.
Божичко!
Погледни.
Нямам нищо против, че остарявам. Не вярвах, че ще живея толкова.
Това, което не приемам е, че изглеждам стара.
-Дай ми молива за вежди.
-Заповядай.
В завещанието ми пише да не ме погребват без вежди.
Не желая да вляза в гроба без вежди.
-Да си направя ли липосукция?
-Журналистите те чакат навън.
-" Инкуайърър", " Стар", " Варайъти" .
-"Дорис Ман се блъска в дърво."
" Все още разстроена от развода си с Тони Вейл отпреди 25 г.
прави опит за самоубийство в смъртоносен дъб."
Как изглеждам?
Не е зле за стара чанта, нали?
Подай палтото на майка си.
" Никога не показвай болката си" . Това казваше г-н Мейър.
Или пък беше " никога не показвай задника си"?
Вчера майка ми каза,
че важнича и използвам надути думи като "жест" и "опустошавам" .
-Не са чак толкова надути, нали?
-Не.
Трябва ли да се държа като провинциалистка, за да е доволна?
Не е дошъл краят на света. Да ги разбием, миличка.
-Само бедите ли ни сближават?
-Като бойни другари.
Сид говори!
Не се смей. В леглото е неотразим. Тихите води са най-дълбоки.
Къде е шалът ми? А, нося го.
Трябва да взимаме семейна такса.
Добре.
-Май е много по-добре.
-Не обичаме усамотението.
Получи ли цветята ми?
-Ти си ги изпратил!
-Аз ти направих промивката.
Господи... Благодаря за цветята и за всичко.
-Как се справяш с наркотиците?
-Постоянно ме съблазняват.
-Нормално. Понякога е непреодолимо.
-Що за приказки?
А взимала ли си?
Малко ми трябва. Понякога толкова ми се иска, че едва се удържам.
Срещам се с анонимните алкохолици. Тоест, би трябвало.
-Искаш ли да идем на кино?
-Добре.
Ще гледаме "Долината на куклите" . Ще казваме, че ни събра съдбата.
-Съдбата и много обезболяващи.
-Любимата ми комбинация.
Не може да бъде истинска среща.
-Защо?
-Защото...
Не съм готова.
Добре.
Разбирам.
Ще изчакам.
-Какви са плановете ви за бъдещето?
-Ще продължавам да пия.
Започваме. Останете по местата си.
-Начало на първа сцена.
-При позвъняването.
-Може ли да гледаме оттук?
-Не, тук ще работят.
-Искам да виждаш хубаво.
-И още как.
Камера! Начало! Клапа!
-Край!
-Финална клапа!