Cross Of Iron (1976) (cross of iron 1976 cd1.srt) Свали субтитрите
Участват: Джеймс Кобърн
Максимилиан Шел
Джеймс Мейсън
Дейвид Уорнър и др.
Русия, Тамански полуостров, 1943 г. ОТСТЪПЛЕНИЕТО
Тук щабът на 2-ри полк, викам ефрейтор Щайнер.
Обади се, Щайнер?
Щайнер, чуваш ли ме?
Добро убиване!
Виж, новото ми оръжие...
Не е за теб.
- Има боеприпаси.
Шапката ти...
- Ролф!
Виж това.
Нищо, което да не сме виждали преди.
Виж какво намерих да бяга отзад. Руски младок.
Свали го.
Бързо!
Тръгваме.
Ако хванеш Майер, кажи му, че ни трябва транспорт от точка 7.
Добре.
Вземете го с нас.
Бутай, бутай, бутай!
Хайде, хайде! Бързо!
Добре, спри.
Ама че проклета страна!
Това е ново приключение, но...
имам чувството, че тая земя един ден ще ни погълне.
Кап. Странски, господине.
Аз съм Брандт, добре дошли.
- Благодаря.
Това е адютантът ми кап. Кизъл.
Капитане, как сте?
Благодаря за въпроса, капитане. Чувствам се ужасно. Имам диария.
Как сте?
Запознайте се с вашия адютант лейтенант Трибиг.
И той е новопристигнал.
Ще пийнете ли с нас на чаша вино?
- О, много мило, господине.
Вземете ми шинела, моля.
- Слушам, господине.
Моите уважения, полковник.
"Мозел 1937" в южния край на Русия?
Забележително!
Бутилка "Мозел" е на мястото си тук, колкото и ние.
За ваше здраве, господа.
Няма да пия за мое здраве. Не се пие за това.
За края на войната?
Полковник, защо нашето присъствие тук ви се струва така абсурдно?
Капитане, защо не заявихте да ви освободят от задължения във Франция?
Искам да получа "Железен кръст".
Можем да ви дадем един от моите.
Не, не, шегувам се.
Впрочем, точно същото ме попита командирът ми във Франция.
"Не мога да те спра", ми каза той.
Откакто се убедих, че Източният фронт
ще се разпадне без теб за броени дни.
Върви, героичен конски задник!"
Героичен конски задник! Точно неговите думи!
Оттеглям тоста си за края за войната.
За всички героични конски задници навсякъде.
За упокой на душите.
Полковник, искам да изясним нещо, относно капитан Кизъл?
Станах доброволец за тази кампания, защото чувствах, че има нужда
от качествени мъже.
Време е да разрушим мита за руската непобедимост.
И как ще го направим това?
Повишаване на морала, наказване на недисциплинираните
и дезертьорите,
внушаване на ново уважение към командирите.
Ниският морал върви ръка за ръка с поражение след поражение,
водещо до общо поражение. Вие сте нов на руския фронт.
Не ви виня за приказките, като "конски задник".
Разбира се, че не съм запознат още с руския фронт,
но твърдо вярвам, че идеалът на германския войник е...
Германският войник няма идеали!
Той не се сражава за страната си или...
за официалното правителство, или за смрадливи партии.
Той се сражава за живота си. Бог да го поживи.
Но аз съм войник и като такъв чувствам, че моят дълг е да...
подчиня идеалите си на принципите на моята страна...
правилни или грешни...
Полк. Брандт, лейт. Майер...
Да?
Щайнер се връща.
И в какъв вид са те?
В обичайния!
- Много добре, разбирам.
Искам доклад веднага след като си починат.
Слушам, господине.
Майер, кап. Странски е тук.
Той е информиран за положението ни.
Слушам.
За връщането на Щайнер.
- Разбира се.
Кой е Щайнер?
За теб в някои отношения може да е проблем,
но иначе е първокласен войник.
Изобщо изглежда другояче.
Нещо да добавите, Кизъл?
Щайнер е мит.
Хора като него са ни последната надежда
и в това отношение той наистина е много опасен.
Ами, ще видим.
Полковник, с ваше разрешение...
Е, какво мислите за новия ни капитан?
Мисли се, че е тук с някаква специална мисия,
която е да постигне духовно превъзходство над батальона.
Като по този начин символизира чистотата на великия германски Вермахт!
Всички на купона!
Ако всички са като Щайнер, Бог да ни е на помощ!
Кап. Странски, добре дошли във 2-ри взвод.
Лейтенант?
- Майер, капитане.
Идвам да ви покажа квартирата.
Да ви осведомя за положението.
Къде ми е бункерът?
- Надолу, пред фабриката.
2-ри взвод пристига тук пръв.
Къде е?
- Току що се върнаха от разузнаване.
Кой ги командва?
- Ефрейтор Щайнер.
Какво му е толкова особено на този Щайнер?
Преди, при атаките срещу Новоросийск Щайнер спаси живота на полк. Брандт.
А!
- И моя също.
Интересно...
Ефрейтор Щайнер!
Аз съм кап. Странски. Новият ви командир.
Тъй вярно.
Кой е това?
Ефрейтор Шнурбарт.
А другият?
Това е руски пленник, господине.
Много добре знаете заповедите да не се взимат руски пленници.
Отърви се от него!
- Как?
Ами, застреляй го!
- Вие го застреляйте.
Ще го направя. После ще се разбера и с теб.
Няма нужда, аз ще проверя дали той се е погрижил, господине.
Искам да ви видя в бункера си. След един час...
С пълен доклад, ясно?
- Разбира се.
Ефрейтор Щайнер?
Аз съм Лили Марлен.
Ела насам, синко.
Щайнер! Искам да ти покажа как изглежда новата ни армия.
Как се казваш, синко?
- Редник Дитц, господине.
Изпратили са ни бебета.
Здрасти, момче?
Редник Дитц...
От колко време си войник?
От 6 седмици, господине. Аз съм доброволец.
Не доброволствай за нищо тук наоколо.
Тук сме Керн, Крюгер и аз.
Прави каквото ти казваме и ще си носиш дълго време обувките. Ясно?
Тъй вярно, господине!
И не ми викай "господине"!
- Извинете.
Отивай с онзи отвратително смърдящия.
Покажи му бункера.
Керн, виж да намериш куртка или одеало...
Нещо за момчето...
Трябва да имат нещо ей там.
Слушам, господине! О, извинете ме.
Свободно!
- Благодаря.
Ето доклада.
- Благодаря.
Съжалявам за инцидента днес следобед, ефрейтор.
Но заповедите са си заповеди.
Имаме си достатъчни грижи с изхранването на собствените войници
и без взимането на пленници.
Впрочем, това е лошо и за сигурността.
Прочетох предварителния ви доклад.
За мен е огромно удоволствие да ви известя, че...
полк. Брандт и аз сме съгласни да ви предложим за...
повишение в старши сержант на момента.
Повишението не изглежда да ви впечатлява.
Не.
Добре, прочетох доклада. Нещо друго да добавите?
Руснаците... ще чуем нещо от тях много скоро.
Настъпление?
- Да, мисля, че да.
Кога ще започне?
- Скоро.
А твоят взвод?
- Двама убити, един изчезнал.
Двама убити, как?
От куршуми, силен огън, артилерийски огън, лош късмет...
Основните беди... обичайните неща, капитане.
А изчезналият, търсихте ли го, Щайнер?
Не.
- Защо?
Сметнах, че е безотговорно да рискувам
безопасността на целия взвод заради един човек.
Какво си сметнал?
Подофицер не оставя така липсващ човек
в такъв случай, във всички случаи!
Следващия път ще го направя по-добре.
Бих искал това написано.
- Ако желаете.
Знаете ли, ефрейтор... сержант...
Мисля, че надценявате правата си.
В момента съм освободен от всякакви илюзии, господине.
Предполагам, че недооценяваш сегашната си рота?
Всичко, което си и можеш да бъдеш,
се дължи на тази рота.
Не, не съм го забравил това.
Ако мога да добавя, човек е това, което чувства да е.
Разбира се, разбира се... Свободен сте.
След малко ще се върна.
Това ли е отдаване на чест?
Да, господине.
Трибиг!
- Да, господине.
Трябва да внимаваш, Щайнер.
Хич не те хареса.
Ще оцелея.
Нямаш взимане-даване с поредния нацистки "парашутист".
Той е чиста проба на украсената военна аристокрация.
Ей, защо донесе тия ябълки?
- За да ги ядеш, идиот такъв!
Знаеш управляващите класи.
Стига, лейтенант! Остана ли нещо за управление?!
Не бъди наивен.
Странски ще оцелее в тая война по един или друг начин.
И ще си притежава земята, богатството си...
...и положението си.
Но ще бъде много изплашен да не ги загуби.
Внимавайте, капитане.
Той не живее в нашия свят.
- Знам, че сега живее в моя свят.
Да, наистина.
Лейтенант!
- Да.
Бихте ли влезли за минута? Искам да ви покажа нещо.
Керн, стига си пил, помогни ни!
Благодаря, не схванах.
Забравихте, че ме от разузнавателния взвод ли?
Честит рожден ден, лейт. Майер.
Да!
- Честит рожден ден!
Обясни това на ординареца на капитана, за да няма повече грешки, нали?
Внимавай с униформата си.
Руска водка, немско вино, пилета...
О, Мааг, не знам как съм оживял до сега.
Той е най-добрият "чистач" в целия полк.
Наздраве на всички.
- Наздраве!
За последния руски куршум!
- Да!
За да оцелеем.
Да, да...
За нашите съпруги и приятелки!
Да! За жените!
За жените във Фолибежие.
За момичетата в Ривавонт!
Внимателно, внимателно...
Хайде, налей. За девствеността на Дитц!
Може би причината е, че си новият помощник на Трибиг.
Трябва само да играеш благородно.
Да, тортата идва...
О, торта!
Кап. Странски ще види това.
Капитан кой?
- За тортата!
Спрете, спрете!
Какво правите тук? Какво мислите, че правите?
Празнувате рожден ден всред всички тия лайна ли?
Стига де...
- Млъкни докато говоря!
Искате веселба? Чудесно, започвайте!
По-спокойно...
Има по куршум за задниците ви.
Хайде!
Не ме докосвай! Смърдиш като лайно!
Хайде. Да не разваляме всичко.
Той още има рожден ден.
Честит рожден ден, лейтенант.
Приятно изкарване.
Имам още малко водка.
- Добре, налей.
По малко водка за всеки.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Сега лейт. Майер ще има среща с нашия нов сияен командир кап. Странски.
Когото видяхме за кратко.
Господа, това не е погребение, а рожден ден.
Да пийнем! Да изпеем песен, защо пък не!
Благодаря.
Къде бяхте разположен, преди да дойдете в батальона?
В Южна Франция, Биариц...
Добре го знам, седнете и ми разкажете.
Толкова красива страна...
И като ви прехвърлиха тук стана тежко?
Направих като вас, господине.
Като мен? Това е интересно.
А вашият ординарец?
Служихме заедно.
- В Южна Франция ли?
Ах, тези френски момичета!
Колко е възхитителна! Тези френски момичета.
Нямах много време да мисля за тези френски момичета.
Наистина? А ти, Кеплер? Наслаждаваше ли се на момичетата?
Понякога...
"На моста Авиньон, ние танцуваме, танцуваме..."
Да те питам нещо, Трибиг, харесваш ли войниклъка?
Разбира се, но е малко странен понякога.
Наистина е съвсем различен свят.
Свят на опасност и свят на мъже,
свят без жени, а, Кеплер?
Да.
- Свят без жени...
Благодаря.
Това е една моя стара теория.
Мъжете могат да изкарат без жени по-лесно.
Съдбата на мъжа не е само да плоди деца.
Да изражда деца, и шоколад...
а да бъде свободен, да управлява и се бие, с други думи...
жените са нищо повече от напаст.
Е, понякога са необходими.
Аз съм войник, ако трябва ще карам и без жени.
Наистина?
А ти, Кеплер? Можеш ли без жени?
Както ми заповядат, господине.
Харесва ми! Този отговор ми хареса!
"Както ми заповядат"! Това ми хареса.
Как ти е първото име?
Йозеф.
Ако ти помогне, ще дам правилните думи на мислите ти.
Предпочиташ компанията на мъже пред тази на жени...
във всяка ситуация.
Не ви разбирам, капитане.
Хайде де, Трибиг.
Не трябва да ми опонираш...
С мен за всички хора...
Каквото казах е правилно, нали?
Предпочиташ компанията на мъже пред тази на жени.
Стига, ние сме войници. Няма лошо в това.
Кажи "да", за бога, кажи "да"!
Възможно...
Каза "да", каза "да"!
Той каза "да", нали, Кеплер? Той каза "да"!
Ти каза "да", нали, Кеплер?
Той каза "да", нали, Кеплер?
Да.
По-високо! Нали, Кеплер? Кажи "да" високо!
Да!
По-високо!
- Да!
По-високо!
- Да!
Мога да те уверя...
че ако те хванат, ще бъдеш бавно обесен.
И двама ви!
Заедно! Изчезвайте оттук!
Доставките на боеприпаси намаляват.
Сектор 3 се нуждае от повече 9-милиметрови.
Снабдителният взвод не е осигурен. Не им достига техника.
Загубили са 47 камиона.
Впрочем, не сме получава поща.
Голяма въшка.
- Благодаря.
Да, виждам.
Махни си ръцете от тиквата ми!
Мамка му!
- О, пак ли!
Излита преди тялото, такова е правилото.
Сектор 7, никаква активност.
Изкарай го навън.
Керн, изнеси се навън. Хайде, бързо.
Не, руснаците може да помислят, че е горчичен газ.
Женевската конвенция забранява използването му.
Проклет да си, Керн!
Какъв ауспух имаш и къде му е повредата?
Аз съм добре организиран и нямам проблеми.
Да не се чувстваш гузен, Крюгер? Това естествената ми миризма ли е?
Слушайте, идиоти. Аз стоя мръсен умишлено.
Ако сте в полето колкото и аз,
ще знаете защо.
- Обясни ни.
Научих го след Сталинград.
Естествените телесни мазнотии, смесени с мръсотията
могат да те направят водоустойчив.
Водоустойчив?
- Разбира се.
Как е?
- Тихо.
Твърде тихо.
- Да.
Изчакай до първата светлина.
Какво правим тук?
Разпръскваме немската култура сред отчаяния свят.
Не казваше ли някой, че войната е най-върховният израз в живота
на напълно културните хора?
Да, тъпият умник, наречен Фридрих фон Бернхарди.
Правилно!
- Да!
А Клаузевиц казва?
Клаузевиц? А, Клаузевиц казва, че...
войната е продължение на официалната политика.
Но с други средства!
Да, с други средства.
Мислиш ли някога за децата си?
Разбира се, винаги.
Те къде са?
Не знам.
Сваляш една униформа, а отдолу винаги има друга.
Върви!
Беше случайност. Случайност от ръцете...
Моите, на другите... Без да помислим.
От едната крайност до другата...
И нищо накрая.
Но така ще бъде!
Стоим по средата, на ничията земя.
Отивай си вкъщи!
Щайнер!
Да?
Това е разузнаване с бой, Странски.
Разузнаване ли? Това е...
Не, господине. Атакуват ни с пълна сила!
Нужен е ответен огън веднага. Или ще ни унищожат.
Отстъпваме, издърпай го навън!
Трябва ми помощ!
Спокойно, Странски! Не си сам.
Какво значи, че не съм сам?
Сам съм!
Щайнер се изтегли, Трибиг също.
Не знам къде е лейт. Майер. Не знам!
Мъртъв ли е?
Иди в батальона и го намери!
Стой в готовност и подготви контраатаката възможно най-бързо.
Слушам! Ще контраатакувам!
Стойте на позициите си!
По дяволите!
Вземи всичките боеприпаси!
Къде е Майер?
- На позицията.
Донеси боеприпаси!
Назад! Залегни, глупако!
Ти, отиди там!
Връщай се на поста си!
Оправи телефона.
- Слушам.
Назад, мамка ви!
Сложи го отзад.
Дръжте позициите! Продължавайте да стреляте!
Огън, Витман, огън!
Трябва прикритие! Огън!
Печелим! Печелим!
Огън!
Къде е прикритието? Къде са танковете ни?
Телефонът звъни!
Майер!
Кап. Странски е.
Къде ти е контраатаката?
Атакуваме! Отбраняваме се!
Контраатакуваме!
Ранен съм. Мога ли да продължа?
Знам какво да правя. Не се притеснявайте.
Но ми трябват боеприпаси!
Вземи Майер!
Побързай! Трябва да прикрием Щайнер!
Погледни ме.
Проследи светлината с поглед.
Много добре. Погледни ме отново.
Сержант!
Добре.
Спахте ли добре?
Прилично.
Обоняние?
Никакво.
- Усещане за вкус?
Подобрява се.
Обикновено мозъчно сътресение.
Ще бъдеш така една седмица.
Обонянието скоро ще се върне.
Досието показва много наранявания през последните години.
Някакви остатъчни ефекти?
Главоболие, "червена пелена".
Не мога да уринирам по-далеч от лявото си ухо,
но иначе се чувствам много добре.
Докторите препоръчват да останете при нас за още 3 седмици.
Докато завършат изследванията.
След това препоръчват вкъщи.
Вкъщи...
Шнурбарт? Шнурбарт?
Внимание! Генерал фон Хесен!
Здрасти, войнико? Как си? Как се чувстваш?
Този има силно мозъчно сътресение.
Бил е награден.
Искам 65% от тези хора да се върнат на активна служба до три дни.
А, храна! Чудесно!
Вземете прасето, месото и виното в закритата столова.
Елате! Яжте, яжте всички!
Зеленчуците са за вас.
Те са с благоволението на висшия офицер.
Всеки изглежда както някого другиго наоколо.
Да нямаш лошо предчувствие?
Бяхте много разярен.
Разярен ли?
Яростта ще спре. Трябва да спре.
Яростта трябва да спре?
Да си направим тържество! Дайте малко вино!
О, не, на работа съм.
Пийнете си.
- Не, не мога. Ще ме изгонят.
Танцувате ли?
Дръжте бутилката. Аз ще ви държа през кръста.
И ще танцуваме...
Вижте, това е нелепо.
Хубаво е, много хубаво...
Шнурбарт!
Какво правиш там? Загубили се?
Нямах такъв късмет, Ролф.
Пострадах с крака по същото време, когато ти пострада с главата.
Шнурбарт...
- Почивката ми свърши.
Обратно в лошата част на стара Русия.
Взеха всички от нашата болница.
Май взимаме някои от твоите момчета.
Ще дойдеш ли с нас или тук ти е добре?
Внимание! Приготви се за тръгване.
Ефрейтор, задръжте камиона.
- За какво говорите?
Това е заповед, по дяволите!
Ролф, какво има?
- Какво?
Какво става?
Връщам се.
Помислих, че си отиваш вкъщи.
Нямам дом.
Моят дом, нашият дом...
Обичаш ли бойното поле?
Това ли ти е болката, Щайнер?
Страх ли те е какво ще правиш без него?
Да живее Германия!
Казах да изчакате! Казах, нали?
Щайнер, не мислех, че си толкова луд!
Ролф!
Кучи сине!
Шнурбарт!
- Здрасти, Керн.
Хартуик!
- Здрасти, сержант.
Хартуик!
- Как си, Шнурбарт?
Пак ли те хванаха по бели гащи, а?
Анселм...
Добре дошъл, сержант.
Крюгер!
Много бързо се върна. Не искам да говоря с теб.
Остави ме на мира.
Липсваше ни, да!
Леле мале! Какво е това?
Това е Зол, член на групата.
Това е поздрав от кап. Странски. От СС...
Още ли си член на групата, Холибах?
Танцувам с някого, ако успея да намеря.
Тишина! Групата е убедена в спечелването на войната.
Да, разбира се...
Надявам се си запомнил правилно личните ни номера
и моминските имена на майките ни.
Не бих искал те да дойдат и да спасяват грешния човек, жена или дете.
Не ме е грижа в какво вярваш, какво си сторил...
Задълженията ти са към нас, към взвода и към мен.
Изпълнявай си отговорностите или нашите табелки
ще се отбележат на задника ти, ясно?
Тъй вярно.
Играя бавачка на 3-и взвод.
Някакви доброволци?
- Вечерята, Щайнер!
Няма време.
Продължи с Щайнер.
Много благодаря.
Какво имаме тук - ястреб и заек?
Ще го взема.
Хайде, пийни.
Твоята бутилка, наздраве!
Малко документи за подпис, капитане.
- Ще ги подпиша по-късно.
Стига с това! Внимавайте с моята Дж.Дж.
Слушам.
Отнасяйте се внимателно.
Серж. Щайнер на вашите заповеди.
- Влез.
Благодаря, това е всичко, господа.
Добре завърнал се, серж. Щайнер.
- Благодаря.
Моля, седнете. Разположете се удобно.
Върнахте се и аз съм радостен от това.
Мисля, че можем да започнем на чисто.
Но главната точка е, че полкът мисли или вярва, че...
аз заслужавам "Железен кръст".
Те ме помолиха да представя два свидетели на факта, че...
аз съм водил контраатаката и съм отхвърлил руснаците обратно.
Определих лейт. Трибиг и вас.
Специално вас.
Лейт. Трибиг вече даде писмено съгласие.
Иска ви се да вярвате, че това е частен разговор.
Досещате се, нали?
Добре, имам малко вино, "Мозел" 1936 г.
Ще си сипя малко.
Благодаря, сержант.
Но запомнете, че в цивилния и във военния живот
има разлика между хората.
Значи ли, когато казахте всичко, което сте
и може да бъдете, е подчинено на сегашната рота?
Ами, разликата е въпрос на... етика
и интелектуално превъзходство, предизвикано искаш или не
от кръвни и класови различия.
Добре помня. Кант е бил син на сарач.
А бащата на Шуберт е бил беден учител.
Може би талантът, прецизността и възвишеността не са вече
привилегия на така наречената "висша класа".
Но Кант и Шуберт бяха изключения.
Говорим за основни концепции.
Не отделни индивиди.
- Но аз съм такъв и вие също сте.
Фюрерът не казваше ли, че всички класи ще бъдат премахнати?
Аз съм офицер от Вермахта и никога няма да бъдат прост войник.
Аз съм пруски аристократ
и не искам да бъда поставян в същата категория!
За едно да сме съгласни.
- Добре!
Но той още е Фюрер.
За нещастие...
Това е друг въпрос, сержант. Ние няма да отсъждаме.
Защо толкова го искате?
Това е просто парче ненужен метал.
Вижте!