Poltergeist (1982) Свали субтитрите
Здравей.
Как изглеждаш?
Говори по-силно. Не те чувам.
Здравей, здравей, здравей!
Не те чувам!
Пет.
Да.
Не знам.
Не знам.
Комплекс Куеста Верде
ИНФОРМАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА ЖИЛИЩА
Оправете фокуса, момчета.
Пристигам!
Отвори!
-Извинявай. По дяволите!
-О, Господи! Какво...
Какво стана?
Имаше достатъчно време да подаде, но не го направи.
Сега го атакуват! Подава на Джим Янгблъд!
""Когато е време за почивка
""Най-хубавото е една биричка.""
Да му се не види!
Туити?
Да беше поне умряло в учебен ден!
''Не искаш ли, моля...
''Не искаш ли да бъдеш...
- ''мой съсед?''
-Кой е този идиот?
По дяволите, какво става?
-Разбрах!
-Стивън, какво става?
Стивън, какво се случи?
Съжалявам. Дистанционното на съседа ми е на същата вълна.
Заложих всичко на този мач!
Няма да видим мача!
Ей, Бен.
Гледахме мача тук!
Децата ми искат да гледат Мистер Роджерс.
Не ме интересува какво гледате.
Прояви поне малко разбиране.
Стив, гледай го този!
Премести си телевизора.
Измести си го ти.
Ето, не пипай, идеално е.
Туити не може да понася тази миризма.
Миличка, Туити не усеща нищо.
Сложи цветенце с него.
Цвете?
Добре.
Когато огладнее.
Когато е самотно.
И когато е нощ.
Всичко е наред.
""Сега заспивам...
""и моля Господ над моята душа да бди.""
О, не!
Престани.
""Ако умра преди да се събудя...""
Както стана.
""...моля Господ моята душа да вземе.""
Много добре, сладичка.
Мамо, като изгние може ли да го изровим и да му видим костите?
Роби! Слизай от дървото!
Ибаз!
Мога ли да си имам златна рибка сега?
Ето ви храничка.
Ти ги тъпчиш.
Туити Първи и Туити Втори искат втора порция.
Знаеш ли какво става с преялите златни рибки?
Те растат, растат и...
стават акули!
Лека нощ.
Мамо, идва голяма буря.
Ако побързаш, ще заспиш преди да е дошла.
Хайде, под завивките.
Лека нощ.
Добре, загасям.
Тъмно е!
Извинявай.
Светни, мамо!
Така добре ли е?
-Добре ли е?
-Лека нощ, мамо.
Лека нощ, мамо.
Лека нощ.
Или съм мър тъв или съм луд.
Не си луд, Пи т.
-Значи съм мър тъв?
-Да.
Аз съм...
Ти мислиш, че аз...
Това завинаги ли е?
-Позна.
-Ходене на сън.
Сомнамбулизъм.
Знаеш ли какво?
Обзалагам се, че е наследствено.
Като Керол Ен миналата нощ и през цялата седмица.
И като мен, когато бях десетгодишна.
-Защо не продължиш ти?
-Разбира се.
Един път съм извървяла четири пресечки на сън.
Заспала съм на задната седалка в колата на един тип.
Той карал чак до работата си без да ме види.
Господи, аз се събудих и започнах да крещя.
Дотърчаха хора. Извикаха полицаите. Те дойдоха.
Закараха нещастника в полицейския участък.
-Баща ми...
-Големият...
...Ед.
Големият Ед ме огледа да не съм наранена и изсмукана.
Леле, как ме беше срам.
По дяволите, Стив.
Ако построим басейна и Керол Ен ходейки на сън...
падне в него преди да има вода?
Не, скъпа.
Скачала ли си някога от три метров трамплин?
-Колко са три метра?
-Горе-долу десет фута.
Тогава да построим басейна по-близо до къщата...
и децата да скачат в него от покрива.
Скъпа, скок от три метра е като въздушна яма.
Все едно, че е свободно падане.
Трябва да застанеш добре. Ето така.
-Мили?
-Три метра.
Отмина времето ти за скокове.
Дайан, говорим олимпийски.
-И след това мога...
-Покажи ми твоята стойка.
След това се прегъваш на две.
Завърташ се, обръщаш се и...
цоп във водата!
Скъпи, също като инструктор.
Гледай сега, скъпа.
Преди, след.
-Недей. Казвам ти.
-Обичам те. Обичам те!
Глупчо.
Не, не!
Обичам, когато говориш мръсотии.
Бурята приближава.
Ей, приятелю.
Скъпи.
Всичко наред ли е?
Гърми се.
Скачай. Хоп-хоп.
Аз съм вятърът, а ти си перцето.
-Кажи лека нощ на мама.
-Лека нощ.
Лека нощ, сладък мой.
Ето ни.
Не ми харесва дървото, татко.
Много старо дърво е. Отдавна е тук.
Тук е отпреди моята фирма да построи квартала.
Не ми харесват неговите ръце.
То знае ли, че аз живея тук?
То знае всичко за нас. Ето защо построих къщата до него.
За да може да ни пази.
Теб, Керол Ен и Дейна и майка ти и мен.
То е едно много мъдро, старо дърво.
То ме гледа. То знае, че аз живея тук.
Мисля, че бурята ще ни отмине.
От къде знаеш?
Защото мога да броя.
Знаеш ли как се прави?
Когато видиш светкавица...
броиш докато не чуеш гърма.
Колкото повече успяваш да изброиш,
толкова повече се отдалечава бурята.
Искаш ли да опиташ?
Добре.
След светкавицата.
Чакай, ще дойде.
Хайде. Едно...
две, три.
Следващия път...
ще изброиш поне до пет или шест.
Ловя се на бас.
Татко, за теб е.
Кажи им да оставят съобщение.
Татко иска да оставите съобщение.
Лека нощ.
Много е горещо.
Добре.
Лека нощ, ангелче.
Приятни сънища.
Лека нощ, татко.
Едно... две...
три... четири.
Не успях!
Хайде.
-Лека нощ, Дейна.
-Лека нощ, татко.
Затваряй телефона, Дейна.
Едно... две...
три... четири...
пет...
Те са тук.
Слушай ме сега, Джеф. Не. Не се шегувам.
Как може да спи човек при земетресение от 6,5 степен?
Има щети.
Спалнята. Всичко е изпотрошено.
Престани! Това е война!
Чухме новините по радиото. Нищо не казаха!
Не ме пипай.
Две години след земетресението в Силмар.
Ужасни сте! Ще ме подлудите!
Ужасни сте.
-Енергийни щитове.
-Ужасни сте!
Добър удар.
Това значи война и аз я приемам!
-Внимавай!
-Дъвчете всяка хапка 1 0 пъти.
Ти си плик за повръщане!
А ти, торба за оглозгани кокали.
Много ми е. Няма да го изям.
Ето на теб, Роб.
Скъпа, когато тази нощ каза: ""Те са тук.""
Мога ли да занеса златната рибка на училище?
Може би земетръсната линия е точно под нашата къща.
Нали би било много смешно?
Парчета от тавана паднаха на леглото ми.
Какво ме интересува!
Спомняш ли си тази нощ, че се събуди и каза: ""Те са тук.""
Какво искаше да кажеш? Кой беше тук?
Хората от телевизора.
-Пияна е!
-Какво знаеш ти?
Повече от теб! Питай татко.
Питай татко.
Ей!
Не съм виновен аз.
Благодаря ти, идиот такъв. След 20 минути трябва да съм в клас.
-Дай ми го преди да се порежеш.
-Не съм виновен аз.
При вас размърда ли се земята?
Не беше точно така при нас, Джеф.
Добре. Ще говоря... Да, правилно.
Дай ми го преди да си се порязал.
-Не съм виновен аз.
-Довиждане, сладка.
-Аз излизам.
-Довиждане, скъпи.
И аз излизам.
Аз ще ти кажа кога.
-На училище съм.
-Първо закуската.
Добре. Няма да ходя тогава.
Работата не е сериозна.
Казах му да сложи...
Ако се случи това, оставам без работа.
Ей, гледай!
Обожавам нейната походка.
Обичам те!
Обичам го!
Не!
Ибаз. Долу!
Роби! Керол Ен!
Казвала съм ви да подреждате столовете, когато ставате.
Скъпа, ще си развалиш очите. Не е хубаво така да стоиш.
Какво ти става, Ибаз?
Какво правиш?
-Как е?
-Чудесно, г-жа Фрилинг.
Добре, Блюто, дай ми чашката.
Правите отлично кафе.
Господи! Не прави това, скъпа.
Нали не искаш да ме видиш мъртва в кутия за пури?
Ти ли направи това?
Тези деца!
Казах ви да подреждате столовете.
Хората от телевизора ли?
Ти виждаш ли ги?
А ти?
Сигурен съм, че тази кухня страшно ще ви хареса.
Това е последният ни модел.
Нарекли сме я Фаза 4.
Къде живеете, г-н Фрилинг?
Ние сме първото семейство, което се установи в Куеста Верде.
Фаза 1.
Трябваше да минаваме през съседа ни за да влезем тук.
През благоустроената зона ли?
След няколко месеца...
няма да различавате Фаза 1 от Фаза 3 от Фаза...
Тук казваме, че тревата навсякъде е зелена.
Поне за мен е така.
Не мога да разпозная една от друга къщите.
Мисля, че сте прав.
Но нашият строителен стандарт е много либерален.
Моят съсед си направи баня в спалнята и...
водопроводът е свързан с басейна навън.
Той е половина в хола и половина навън.
Жилището му бе показано в архитектурно списание.
Елате, ще ви покажа студиото.
Мили, ела веднага!
-Бързай, преди да е спряло.
-Какво да правя с кофата?
-Остави я.
-Добре.
Боклукчиите още не минават.
Застани тук, моля те.
Дейна и Роби не знаят нищо...
но Керол Ен беше тук и видя.
Дейна ще го каже на всички, Роби ще иска да спи за три седмици...
-в твоето легло.
-Моля те, седни.
Не, не. Ти само стой така.
-Сега бъди спокоен.
-Добре.
Спомни си как приемахме всичко лесно когато бяхме млади.
Помниш ли?
В следващите минути мисли по този начин.
-Разбра ли?
-Да, разбрах.
Мама не е готвила днес.
Ще вземем пица, съгласна ли си?
Сега...
само гледай.
Само гледай.
Наблюдавай.
Ела тук, скъпа.
Миличка, премести стола пак така без да го докосваш.
-Хайде да покажем на татко.
-Гладна съм!
Не се разправяй с мен.
Хайде, направи го още веднъж.
Ето, тръгваме.
Искам лютива пица.
Мамо, пари ми.
Съжалявам. Трябва да излъскам повече пода.
-Стивън, ела да опиташ ти.
-Не.
Хайде, мили, опитай.
Като че ли нещо те гъделичка.
И почва да те тегли.
Тегли те.
Изведнъж, като че ли няма въздух, освен този който дишаш.
И започва да те тегли и...
-Здравей, Бен.
-Г-н Тютил, здравейте.
Ако имате проблеми с телевизора...
-Не е телевизорът.
-Не.
Въпросът е друг.
Дайан и аз се чудехме...
Ще ви се стори странно...
Съмнявам се.
-Тези комари!
-Живи ни изяждат.
Мен никога не ме хапят.
Мисля, че никога не съм бил хапан от комар.
И доколкото знам, никой от семейството ми.
-Сине, ухапвал ли те е комар?
-Не знам, татко.
Не знаел!
Вижте, г-н Тютил.
Бен.
-Бен.
-Съжалявам наистина.
Г-н Тютил, вижте...
Ние точно... Ние се чудехме дали...
Слушайте. Дайан и аз се чудехме...
Бен, тук става нещо смешно.
Нещо...
Ние се питахме, дали напоследък ви се е случвало нещо странно.
Например?
Например...
чинии или мебели, които се движат сами.
Не ги пипай, ще се възпалят.
-Чакай да ти сложа това.
-Добре.
Недей!
Чувствам се като идиот.
Съжалявам, но трябваше да му го кажа.
Комарите ни изядоха живи!
Няма да говорим с никого.
-Не се чеши.
-Утре ще се обадя на някого.
Така ли? Според теб, на кого?
В телефонния указател има пренос на мебели.
Но колона за странни явления няма.
Слушай, сладък...
Аз прекарвам целия ден с тези шегобийци...
и нищо лошо не се е случило.
Това е другото лице на природата, което ние не можем да разберем.
Колкото повече му даваш тежест, толкова повече става важно.
Никой да не ходи в кухнята, докато не знам какво става.
Мамо!
Мамо!
Татко!
Помогни ми!
Помогни ми, татко! Помогни ми!
Внимавай!
Мамо!
Мамо!
Помогни ми! Помогни ми!
Идва!
Мамо, той ме отнася!
-Роби!
-Нарани ме!
Стивън, бързай!
Татко, помогни ми! Поглъща ме!
Мили, дръж го!
Не! Не!
-Дръж се за татко!
-Татко, дръж ме!
Хвана ме за крака!
Татко, кракът ми!
Помощ, татко, помощ!
Гледайте! Мамо, татко, това е торнадо!
Мина покрай нас!
Нямаше да остане нито една къща ако...
Оставих я горе!
Детенцето ми, идваме!
Ще проверя в кухнята.
Не, аз ще отида там.
Аз ще видя в кухнята, а ти, в твоята стая.
Керол?
Мъничката ми?
Керол Ен? Сладка моя?
Мъничка?
-Дайан!
-Намери ли я?
Не. Навсякъде гледах. Това е лудост!
Боже мой!
Басейнът.
Внимавай, скъпи!
Стивън!
Мамо!
Нищо.
Мамо!
Мама?
Господи, благодаря ти!
Мамо!
-Роби, какво ти е?
-Мамо!
Керол Ен. Господи, мъничка.
Къде си, детето ми?
-Мамо!
-Керол Ен?
Мамо, ела тук!
-Мамо! Мамо!
-Роби. Какво има?
Керол Ен!
Мамо! Не мога да те видя, мамо.
Къде си?
Мамо!
Не мога да те видя, мамо.
Къде си?
Кои са останалите членове на семейството...
и каква е тяхната възраст?
Дайан, съпругата ми. Тя е трийсет и една годишна.
Трийсет и две, извинете.
По-голямата ми дъщеря, Дейна, е на 16 години.
Синът ми, Роберт, е осемгодишен.
Керол Ен, пет годишна.
Говорили ли сте с някой за тези явления?
Не, с абсолютно никой.
Имате ли намерение да осведомявате някого?
В никакъв случай! Не сме казали дори на полицията.
Семейството ви ще приеме ли изследване на явлението...
от някой, който може да го наблюдава отблизо?
Вижте, д-р Леш, не ни интересуват явленията...
нито ударите и светкавиците...
виковете или музиката.
Искаме си обратно нашето малко момиченце.
Предупреждавам ви, че стаята е винаги заключена.
Роби спи с нас, а Дейна прекарва много време с приятели.
Колко пъти се е случвало явлението в стаята?
Не сме влизали повече там.
Г-н Фрилинг, ще заснемем всяка психотронна енергия.
Да, Райан фотографира страшен случай в Редландс.
Вярно е.
Беше играчка. Много малка кола, колкото кибритена кутийка.
Движеше се на почти два метра от пода.
Явлението трая седем часа.
Седем часа за какво?
За да може количката да измине разстоянието.
Разбира се, нямаше никога да се види с невъоръжено око.
Но аз я заснех с камерата.
Фантастично!
Опитваме се да се подкрепяме един друг.
Разбира се, никой от нас не спи много.
Стивън не е ходил повече на работа.
Той е прекрасен, наистина прекрасен.
От колко време се занимавате с къщи, обитавани от духове?
-Вижте, г-жа Фрилинг, аз...
-Дайан.
Дайан, не е лесно да се определи дали във вашата къща има духове.
Може да се касае за присъствие на полтергайст...
вместо обикновените духове...
Има ли разлика?
Видяхте ли?
След секунда ще има още две. Те идват винаги на двойки.
Трябва да сте много бърз.
Това е електричество. Може да усетите миризмата.
Вие говорехте за полтергайст.
Полтергайстът обикновено е свързан с индивид.
Духовете изглеждат свързани с мястото.
Обикновено, с къща.
Явленията на полтергайст са много кратки.
Около два месеца.
Призраците могат да се явяват с години.
Искате да кажете, че всичко може да свърши изведнъж?
Да, би могло.
Ако не се касае за призраци.
Но духовете не се движат около живи хора.
Тогава нямаме много време...
защото дъщеря ми е жива и е някъде в тази къща.
Може би ви изглежда малко странно.
Чуваме по-добре на този канал. Не ме питайте защо.
Сега...
мисля, че трябва да я извикам.
Мама е, сладичка.
Искаме да говорим с теб.
Моля те, отговори ми, мъничка.
Говори ми, зайче, моля те.
Погледнете кучето!
При нас ли си сега?
Можеш ли да поздравиш татко?
Здравей, татко.
Здравей, съкровище.
Тук е мама, скъпа.
Здравей, мамо.
Здравей, мъничката ми.
Можеш ли да ме видиш?
Можеш ли да видиш мама?
Мамо...
Къде си?
Ние сме вкъщи, мила. Вкъщи.
Можеш ли да ме намериш? Можеш ли да намериш пътя?
Мамо, къде си? Не мога да те намеря. Не мога!
Страх ме е от светлината, мамо.
Страх ме е от светлината!
Кажете й да стои далеч от светлината.
Може да е начин да излезе!
Може, но не за нея. Кажете и го бързо.
-Керол Ен...
-Да стои далеч от светлината!
Кажете и го, Дайан.
Стой далеч от светлината.
Опасна е. Не се приближавай.
Дори не я поглеждай.
Аз не вярвам, но може би гласът идва от радиото.
Това не трик.
Какво, по дяволите, е това?
-Нещо?
-Нищо не се заснема.
Мамо, тук има някой.
Мамо, ти ли си?
Не, не е мама. Кой е, д-р Леш?
Кой е с теб, миличка?
Мамо, някой идва. Мамо, помогни ми, моля те!
Боже! Боже мой, детето ми!
Не.
Проклетник! Тя е малко дете!
Помогнете й! Не чувате ли какво става? Помогнете й!
-Слушайте!
-Помощ! Оставете ме!
Оставете ме сама!
Мамо, помогни ми!
Мина през мен!
Господи!
Усетих я!
Усещам миризмата й.
Тя е.
Помиришете дрехите ми. Тя е. Навсякъде се чувства.
-Тя е. Навсякъде по мен.
-Боже мой!
Тя е. Усетих я.
Тя е. Моето детенце.
Премина през душата ми.
Мамо!
Не я чувам вече. Керол Ен? Сладката ми?
Къде точно мислите, че играеше, когато изчезна?
Дайан?
Къде играеше Керол Ен, когато изчезна?
В детската стая.
Да отидем горе.
-Няма да ви позволят да влезете.
-Веднага ще го разберем.
Какво се случи?
Точно щях да проверя в детската стая...
и нещо ме ухапа.
Нещо ви ухапа?
Да, или това беше най-силната мускулна спазма.
Вдигнете си ризата, за да видим.
Ще прекараме нощта долу.
Не. Това е грешка!
Мила, ще вземеш Дейна е Роби...
и ще отидете да спите в града.
Няма да оставя Керол Ен сама.
Не мога да стоя тук. Трябва да отида при Лиза.
-Ще отидеш, мила.
-Не искам да остана тук!
Няма да оставя никой сам в тази къща.
Може ли да говорим с вас?
Елате.
-Нещо да се е появило?
-Има нещо като течение от йони.
Бих искал да съм сигурен, че не се дължи на някой теч...
но не бих се качил, за да разбера откъде идва.
Тук има нещо повече от паранормално.
В тази къща има много повече от...
скърцащи врати и неизвестност, които съм изследвал досега.
Откъде идва гласът от телевизора?
Липсата на сигнал от канал, който не предава, значи, че...
е свободен да приема шум от всичко, например къси вълни.
Слънчеви отражения, запалване на мотор, кучешки лай.
Отвън.
Или отвътре.
Ами ако те са способни на билокация спрямо тяхната среда?
Какво имаш предвид?
Ако има откъде да се излезе...
може би има откъде да се влезе в тази къща.
Моля ви, не го загасяйте.
Благодаря ви.
Знаете ли, когато е спокойно, както сега...
мога почти да си представя как го възприемате вие.
Много съм притеснена.
Глупости.
Аз би трябвало да съм притеснена да бъда между толкова мили хора.
Няма диплом по парапсихология.
Не съществува висше образование...
или разрешително за работа.
Аз съм дипломиран психолог...
но прекарвам почти всичкото си време с изучаване на призраци...
което ме прави една безотговорна жена.
Искате ли чаша?
Не, благодаря ви.
Бяхте много смешна.
Ръцете ви страшно трепереха.
Не е свършило.
Страшно съм уплашена.
Има толкова неща, които не разбираме.
Чувствам се като първия човек на земята, който за пръв път...
вижда луната и започва да хвърля камъни по нея.
Ако ме убият, ще се върна ли като призрак в тази къща...
както моята сестра?
Сестра ти не е умряла, Роби.
Ако ме убият, ще мога ли да я намеря и да й покажа пътя назад?
Можеш да ме вържеш с въже и да му държиш края...
тогава някой ще ни изведе да живеем на друго място.
Някои вярват, че когато умреш, душата ти отива на небето.
Когато умря дядо, аз го гледах на болничното легло...
но не видях нищо да излиза от него.
Неговата душа беше невидима, Роби, затова не я видя.
Защо дядо ми не е в телевизора с Керол Ен?
Някои вярват, че когато умре човек...
се появява приказна светлина...
силна, като слънце. Но може да я гледаш.
Отговорите на всичко това, което искаш да знаеш...
се намират в тази светлина.
И когато тръгнеш към нея, ставаш част от нея завинаги.
И тогава...
някои умират, без да разберат.
Вярваш ли, че са още живи?
Да.
Може би те не са искали да умрат.
Може би не са били готови.
Може би са живели кратко или много дълго...
но са искали да живеят още.
Тези хора се съпротивляват на светлината...
колкото и силно тя да ги привлича.
Губят си времето...
гледат телевизия, гледат как растат техните приятели...
чувствайки се нещастни и завистливи...
а тези чувства са лоши.
Те нараняват.
И тогава...
някои...
загубват пътя към светлината.
И имат нужда от някой, който да ги съпроводи.
Затова ли някои са сърдити и хвърлят всичко наоколо?
Да.
Както в училище.
Както децата, които са добри с теб и тези, които са лоши.
Веднъж три деца ме биха.
Взеха ми парите за закуска.
Може да ги е ударил камион и сега да са горе и те.
Слушай, приятелю, няма ли да си затвориш очичките малко?
Добре.
Знаеш ли?
Когато казахме на баба ти снощи, че ще отидеш при нея, тя беше...
наистина много щастлива...
и ти е приготвила много забавни игри.
-Мога ли да взема Ибаз?
-Разбира се, че можеш.
-Лека нощ, мамо.
-Лека нощ, мило.
Лека нощ, госпожо.
Лека нощ, татко.
Лека нощ, Роб.
Обичам те.
Лека нощ, Керол Ен.
Ще отида да хапна нещо.
-Добре.
-Благодаря.
Какво е това? Какво е това?
Върни лентата назад!
Май хванахме нещо. Заснимахме нещо.
Да, заснето е!
Вижте ги.
Това нашата къща ли е?
Кои са тези хора?
Изглеждат така самотни.
Така самотни.
Откъде идват?
Не знам.
Обади ми се!
Това бижу е отпреди 1 00 години.
Какво откритие!
А този часовник е отпреди няколко години и не е ваш.
Не.
Аз си тръгвам.
Ще взема тези работи за изследване и лентите също.
Трябва да ги видя на екран.
-Не на новините.
-Или на сказка.
Ще отворя. Извинете ме.
Ще оставя Райан с вас.
Марти няма да се върне тук.
Но аз ще се върна.
Ще ви помогна.
Бъдете спокойна.
Благодаря ви.
Липсваше ни в офиса, всички сме загрижени...
и реших да дойда да те видя...
Господи, Стив, изглеждаш много смачкан. Не си ли по-добре?
Още съм слаб. Хванах грип.
-Не се чувствам още добре и...
-Имаш проблем с кабелната.
Да, дръпни се оттук. Кабелите са прекъснати.
Трябва да видим проблема. И другите вили ли го имат?
Не, само при нас.
И тук имаш някакъв проблем.
Какво си сложил тук? Триста ватова крушка?
От крадци ли те е страх или искаш всичките насекоми тук?
Стив, кажи ми нещо. Щастлив ли си тук?
-Да, щастлив съм.
-Извини ме за тези въпроси...
но не искам да загубя най-добрия си продавач...
поради грип или поради други предложения.
Чудя се, дали компютърната литература у вас не означава...
че се занимаваш и с друга работа.
Не, аз си чета такива списания. Имам разни хобита.
В състояние ли си да направиш две крачки с мен?
Искам да ти покажа нещо.
Хей?
Керол Ен?
Извинявай!
Едно от твоите деца е родено в тази къща, нали?
Керол Ен.
Казаха ми, че от доста време не ходи на училище.
Една от дъщерите на Траск е в същата детска градина.
И нея ли я хвана грипът?
Да, всички ни хвана.
Съжалявам.
Не я видях вкъщи.
Там е някъде.
Слушай, трябва да те питам нещо.
Да не се местиш от Куеста Верде?
Да не повярваш какъв прекрасен ден е днес.
Как може човек да има проблеми в такъв ден?
Как ти изглежда това място за панорамен прозорец?
По-хубаво е да се живее тук, отколкото в долината...
където са онези вили.
Ти няма да продължаваш да живееш в долината.
Какво говорите?
Точно на това място, започва строежът на Фаза 5.
Тук може да бъде вашата спалня.
Това може да бъде вашата гледка.
Интересува ли те?
Г-н Тииг, много щедро от ваша страна.
Това е почти половината от жилищата там...
което прави 70 милиона долара жилищен фонд.
Сигурност за едно цяло поколение...
която никой не би отхвърлил.
Трябваше да те направя мой съдружник преди три години.
Не искам сега да те загубя.
-Малко е тясно за басейн.
-Притежаваме целия терен.
Правим вече стъпки за изместването на гробището.
Шегувате ли се?
-Това е грехота!
-Не се безпокой.
В края на краищата не е старинна родова гробница.
Това са...
просто гробове.
И друг път сме го правили.
Кога?
През 1976 година.
Ей, там, долу.
В Куеста Верде?
Всичките 300 декара.
И да ти кажа, беше добра сделка.
Никога не съм чувал за това.
Тези работи не се огласяват чрез афиши или...
с реклами по рейсовете.
Какво те притеснява?
Гробовете могат да се посетят в Брокстон Мемориал Парк.
Пет минути по-нататък.
Пет минути. Не е много път.
Мисля, че така е добре.
Добре за кого?
Някой може да се оплаче.
Досега никой не се е оплаквал.
Имахме две явления в кухнята.
Това е студиото.
Може ли да се отдръпнете. Не ми позволявате да чуя присъствията.
Д-р Леш, на каква игричка ще си играем тази нощ?
Това Баба Яга ли е?
Знам какво си мислите, но трябва да ми вярвате.
Тя е прочистила много жилища.
Нейната дарба е документирана.
От снощи не сме чули Керол Ен.
Защо е заключена тази врата, г-н Фрилинг?
-Отговори й, Стивън!
-Отговорих й.
Говоря на живите.
Извинете.
В тази стая най-често стояха дъщеря ми и сина ми.
Според нас е центърът на къщата.
Тази къща има повече от един център.
Какво ти става?
Опитах се да й отговоря наум и тя не ме чу.
Нали казахте, че Танджина Беронс е невероятна ясновидка?
Това е вярно.
Но не мога да понасям трикове.
Ела тук, мила...
и ми дай ръката си.
Няма да те ухапя.
Елате и вие. Ще ми се изкълчи вратът, за да ви гледам.
Твоята дъщеря е жива и е в тази къща.
Къде стана последната билокация?
Имам най-силното усещане...
че се е случила горе, в гардеробната на децата.
Да, и според мен.
Сега, мила, трябва да бъдеш силна заради мен и дъщеря си.
Аз нищо не мога да направя без твоята вяра...
в този свят и без твоята любов към децата.
Ще бъда силна! Вярвай ми!
Ще направиш ли всичко, което ти поискам...
каквито и да са твоите човешки и християнски убеждения?
Да, обещавам. Моля те.
Елате и вие тук.
Около нея.
Не виждам смърт.
Това е само преход...
на друг вид съзнание.
Керол Ен не прилича на тези, при които се намира.
Тя е живо присъствие...
в техния духовен, свързан със земята свят.
Те се привлечени от нещо, което тя притежава и...
с което се различава от тях: нейната жизнена сила.
Която е невероятно крепка.
Свети със собствено сияние.
Това е светлина, която говори за живот...
носи спомена на любов и дом...
на земни удоволствия...
на неща, за които те отчаяно копнеят...
но не могат повече да имат.
Сега тя олицетворява всичко това...
и ги разсейва страшно...
от истинската светлина...
която най-накрая е дошла за тях.
Разбираш ли ме?
Тези души, които по някаква причина...
нямат покой...
още не са осъзнали, че са минали отвъд.
Те нямат съзнание, така както ние го разбираме.
Те са като заспали вечен сън...
кошмар, който не могат да прекъснат.
В ядрото на тази призрачна светлина...
се намира спасението.
Врата към следващия преход.
Те трябва да преминат тази преграда...
където ги чакат тези, които ще ги отведат до нови съдби.
Керол Ен трябва да им помогне да преминат.
И през това време ще чува само...
майчиния си глас.
Сега...
бъдете силни.
Има още нещо.
При нея има ужасно присъствие.
Толкова обезумяло, Толкова разярено.
Никога не съм почувствала нещо по-страшно от това.
Аз не знам какво витае над тази къща...
но, каквото и да е, то премина в нашия свят...
и отвлече дъщеря ви.
То държи Керол Ен до себе си...
и далеч от призрачната светлина.
Заблуждава я.
Казва и неща, които само едно дете може да разбере.
Служи си с нея, за да държи в плен другите.
Пред нея...
то е в облик на дете.
За нас...
то е звяр.
Да отидем да вземем дъщеря ти.
Червени панделки...
носни кърпички...
топки за тенис.
Въжето е тук.
-Водата във ваната?
-Затворих я. Готова е.
Добре.
Извикай я.
Керол Ен, мама те вика. Чуваш ли ме?
Керол Ен, моля ти се, обади се на мама.
Опитай пак.
Можеш ли да се обадиш на татко?
Ти така ни липсваш!
Така те обичаме!
Моля ти се, само дума!
Тя е в плен.
Какво? Кой я държи в плен?
Многобройни са ръцете около нея. Тя не се чувства в беда. Бързо!
Кой има повече авторитет пред нея, вие или съпругът ви?
Никой! Стив решава наказанията. Децата го знаят.
-Не е честно. Никога не съм я бил.
-Карайте се после.
Стивън, накарай Керол Ен да ти отговори.
-Керол Ен, татко те вика.
-Все едно, че сте ядосан.
Бъдете ядосан с нея, ако искате да я видите отново.
Керол Ен, отговори ми веднага!
Кажете й, че ако не го направи, здравата ще я напляскате.
-Не мога. Аз никога не съм ги бил.
-Сладък, просто й го кажи.
Отговори ни веднага, или страшно ще те напляскаме!
Мамо, помогни ми!
-Не е до него.
-До кого? Добре ли е?
Дайан, питай я за светлината.
Мамо, моля ти се, помогни ми.
-Детето ми, виждаш ли светлина?
-Помогни ми, моля ти се!
Мамо! Мамо, помогни ми!
-Кажи й да отиде към светлината.
-Не!
Те ще я последват, както я следваха досега. Кажи й го!
-Прави каквото ти казвам!
-Всичко е наред. Дайан, кажете и!
Мамо, не мога да те намеря!
Тичай към светлината, Керол Ен! Колкото се може по-бързо!
- Ти в нея ли си?
-Не.
-Кажи и, че си там.
-Не! Това е лъжа!
Не сме в действителността, а в необикновено явление.
Кажи й го, преди да е твърде късно.
Тичай към светлината, малката ми!
-Аз съм в нея!
-Кажи й, че я чакаш.
Мама те чака тук! Мразя ви за това!
Не мислете за нищо сега. То знае какво ви плаши.
От началото го знаеше.
Не му помагайте. То знае вече много.
Сега отворете вратата.
Райан!
Слез и чакай до определеното място.
Добре!
Стивън!
Дай ми топката за тенис с номер едно!
Д-р Леш! Това е моят почерк! Изникна от въздуха!
Топката се върна! С неговия почерк!
По дяволите! Номер две!
Дайан!
Подай ми ръката си!
Тя е в началото на коридора!
Кажи й да се спре!
Кажи й да не влиза в светлината!
Керол Ен! Слушай ме!
Не влизай в светлината!
Спри се на място! Обърни се с гръб към нея!
Дори не я поглеждай!
Бързо, въжето!
Хвърли го към светлината!
Невероятно!
Държа го!
Кажете му да го издърпа леко, докато се опъне.
Издърпай го много полека!
Добре!
Помогни ми да си го завържа на кръста!
Какво правите?
Отивам към нея!
Тя няма да дойде с вас! Трябва аз да отида!
Никога не си го правила.
Нито пък вие!
Права си! Ти ще отидеш!
-Не! Не! Аз ще отида!
-Вие не можете!
Друг няма силата да държи въжето!
Обичам те!
Не!
Не! Слезте и чакайте до Райан...
и дърпайте само когато кажа! Само когато ви кажа!
Стивън!
Не ме оставяй!
Никога!
То пристига.
Как ще разберем, че тя я е намерила?
Кога ще го разберем?
Преминете, деца!
Всички са добре дошли!
Влезте в светлината!
Не!
Не! Вие преди казахте да не го правят!
Ще намерите мир и спокойствие в светлината.
Казахте да не го правят!
Дайан!
Стивън, още не!
Дайан!
-Ето ги!
-Върнаха се!
Дайан! Не, моля ви, не!
Сложете ги във водата!
Не, не, не. Помагам ви.
Ще взема нещо... Не се тревожете сега.
Сложете ги във ваната. Тя е добре. Ще видите, че е добре.
Благодаря ви.
Моля ви, поемете въздух.
Поемете въздух. Дишай, мила, дишай.
Дишай, по дяволите! Дишай!
Ето така. Хайде, мила.
Хайде, дишай, дишай!
Мила!
Любов моя!
Зайченце, татко е. Хайде, сладурчето ми.
Хайде, патенце.
Здравей, татко.
Тази къща е прочистена.
Внимателно.
Ще обядвам с Дженис е Брайан.
-Опакова ли всичко?
-Всичко, освен леглото.
-Мамо!
-Тук ли ще спим довечера?
Мисля, че не.
Тъй, че помоли Брайан да те доведе тук след обеда.
Баща ти иска да спим в Холидей Ин.
Спомням си го.
Ти какво?
-Ще направиш ли нещо за това?
-За какво?
За твоя бял кичур.
Не ти ли харесва така?
-Не е ли пънкарско?
-Мамо?
Довиждане, мамо.
Добре, Роб. Това почти ме уби.
-Как си? Внимавай за кръста.
-Всичко е наред.
-Как се чувстваш?
-Аз съм добре.
Все едно, че съм гуляла и после съм спала с дни...
но съм добре, Стивън, наистина.
Изглежда, че тя нищо не помни.
Какво време!
Усещаш ли аромата на мимозата?
Отрежи си букет, защото няма да се върнем тук.
Зная.
Толкова труд, за да стигнем до тук.
-Толкова хубави спомени.
-Трябва да отида в офиса...
да си взема някои неща. Да изясня някои работи.
-Добре.
-Ще се върна скоро.
-Значи си отиваме довечера?
-Да, така е.
Ако децата заспят преди да съм се върнал, не ги събуждай.
Тииг как приема всичко?
Не мога да му кажа просто ""върви по дяволите"".
-Какво ще му кажеш?
-Ще му дам съвети.
Обичам те.
Обичам те.
""Започнете да слагате боята от челото към тила...
""направо от тубичката върху косата.
-""Масажирайте леко...""
-Дай ми го.
-Не, на мен!
-Върни ми камиончето!
Престани!
Върни ми камиончето.
Дай ми го!
""Масажирайте, докато боята попие...
""след това преминете с гребен с широки зъби и решете...
""докато се овлажни цялата коса, без да правите пяна.""
-Дай ми го!
-Изчезвай!
Дай ми го!
-Късно е, деца.
-Дай ми го!
Дай ми го! Престани.
Ще бъда в банята за малко. Ще вдигате ли телефона?
Роби! Ще вдигаш ли телефона вместо мен?
Хайде, влизайте под завивките.
Не!
Добре!
Благодаря ви. Лека нощ, мили мои.
-Лека нощ, Роби.
-Лека нощ, Керол Ен.
Ти не си истински!
Роби!
Помощ! Помогни ми!
Не!
Не си истински!
Не!
Не, остави ме!
Остави ме!
Мразя те!
Керол Ен! Роби! Бягайте!
Роби!
Мамо!
Мамо, отвори вратата!
-Отвори вратата!
-Керол Ен! Роби! Бягайте!
Не, остави децата ми!
Не!
Някой да ми помогне!
Няма вече.
Роби!
Г-н Тютил!
Бен! Помощ! Помогнете ми!
Хора! Хора!
Децата!
-Слушайте!
-Помогнете ми!
-Какъв е този звук?
-Трябва да ги взема!
Какво става? Не, Бен, не отивай!
-Бен, помогни ми!
-Не, не влизай там!
Помогни ми!
Махайте се от децата ми!
Махайте се!
Помощ! Помощ!
Роби!
Подай ми ръката си!
Не те достигам!
-Дръж здраво сестра си!
-Хвани се за ръката ми!
-Дръж я!
-Хвани се за ръката ми!
Дръж се!
-Роби!
-Боже, помогни ми!
Дайан!
Стивън, помогни ни!
Копеле, преместил си надгробните плочи...
а си оставил труповете, нали?
Ти, мръсно копеле, оставил си тук труповете!
Преместил си само надгробните плочи!
Защо? Защо?
Стивън!
Хайде! Бързай, татко, бързай!
Бързо, хайде!
-Татко, хайде, бързай!
-Бързай, хайде!
-Не мога...
-Тръгвай!
-Бързай, татко!
-Хайде, по дяволите!
Стивън, бързай!
Хайде! Хайде!
Бързай!
Какво става?
-Какво беше?
-Дейна, качвай се в колата!
-Карай! Татко, карай!
-Какво беше?
-Стивън, бързай!
-Татко!
Къщата пада!
-По-бързо! По-бързо!
-Не се обръщай назад!
ИЗЛИЗАТЕ ОТ КУЕСТА ВЕРДЕ Ще ни липсвате!