Desperate Housewives - 01x18 (2004) Свали субтитрите
Има ли някой?
Изглежда нашата верига от грижа се къса.
Опитвате се да ни подкупите?
Понякога, ако не си внимателен...
Има едно място, наречено Кемп Хенеси.
Няма да ходя в тъп лагер за непълнолетни престъпници!
Нямаш избор.
...миналите грешки...
Издръпахме го от Рокуотър Лейк.
Трябва да съм продал няколко стотици от тези, просто ей така.
Имаме списък с имената на клиентите.
...ще се върнат да те навестят.
На никой няма да кажа. Ще пазя тайната ти, татко.
Имаше много неща, които Габриел Солис със сигурност знаеше.
Тя знаеше, че червеното е нейният цвят,
знаеше, че диамантите отиват на всичко
и, че всички мъже са еднакви.
Но единственото нещо, което Габриел знаеше по-добре от всичко останало, бе:
че тя никога не е искала деца.
За нейно нещастие, съпругът й - Карлос, чувстваше нещата различно.
Късметлийка съм, че те имам.
Добре, слушам.
И защо си късметлийка?
Защото...
Аз не искам деца, а ти - да.
- О, това ли?
Повечето мъже биха напуснали една жена заради това.
А ти все още си тук.
Признателна съм ти. Знам, че правиш жертва.
Все още има малка част от мен, която се надява да промениш решението си.
Мисля, че ако имаше бебе, щеше да го обичаш толкова много, че...
Скъпи...
това няма да се случи.
Никога не се знае.
Напротив, понякога се знае.
Добре, това е жертва.
Но си струва.
Да, Габриел Солис знаеше без съмнение, тя не искаше да бъде майка.
Но това, което не можеше да знае, бе
колко много съпругът й искаше да бъде баща...
...или това, че от месеци, той подменяше противозачатъчните й...
...или това, че в рамките на една седмица
тя щеше да бъде бременна.
Епизод 18 ДЕЦАТА ЩЕ СЛУШАТ
Съботите в Уистерия Лейн принадлежаха на децата.
И докато повечето от тях щяха да прекарат деня в спортни упражнения,
и яздене на колела,
и скачане на въжета,
други вече не бяха ангажирани с детски игри.
В действителност, някои деца бяха принудени да порастнат много бързо.
Съжаляваме, че Ви безспокоим през уикенда! Имаме няколко въпроса.
За?
Преди 12 години, покойната Ви съпруга е купила сандък за играчки.
Сандък за играчки?
Да, ей толкова голям и
с малки танцуващи мечета отгоре?
Боже мой, съжалявам!
Човекът, който прави тези сандъци, пази списък с клиенти.
Очевидно Вие сте купили един през август 1992.
Бихме искали да знаем къде е този сандък сега?
Ще ми се да можех да Ви помогна.
Не си спомням какъвто и да е сандък за играчки.
Аз си спомням.
Имаше малки мечета и цветя отгоре, нали?
Да, синко, точно така.
Изхвърлихме този сандък, когато бях малък.
Качих се върху него и той се счупи. Спомняш ли си, татко?
Смътно.
Тогава, предполагам това е всичко. Благодарим и на двама Ви за отделеното време!
Хей...
Какво толкова има в този сандък?
Съндък като Вашия е намерен в Торч Лейк.
Имало жена в него.
Жена?
Цялата била разчленена.
Очевидно, трябва да поговорим.
Излъга.
Каза, че имало мъж в сандъка!
Не, не съм излъгал.
Полицаят каза, че е било женско тяло! Разбира се, че лъжеш!
Казах ти, частният детектив щеше да дойде да те вземе от нас.
Никога не съм казвал, че е бил мъж.
Не си?
- Не.
Но... аз... аз мислех, че...
- Не.
Спри, моля те, спри, аз... знам, че лъжеш заради мен.
Знам, че лъжеш.
За последен път ти казвам:
Някой дойде и се опита да те отведе от нас...
Да, жена!
Една жена дойде.
- Да, тя се опита да те отмъкне.
От единственото семейство, което някога истински си познавал.
Не можехме да позволим това да се случи.
И не го позволихме.
И това... е истината.
Не можем да се откажем сега, остават само два дни!
Рекс, няма да дойда. Точка по въпроса.
Свиждането е част от лечението в Кемп Хенеси. Ти знаеше това.
Никъде в онази брошура не се споменава, че се очаква от нас да го посещаваме.
Какво ще си помисли Ендрю, ако не се появиш?
Приготвям му багажа! Той ще знае, че аз мисля за него.
Защо му слагаш лимонови резени?
Казаха ни да не му изпращаме сладкиши.
Добре, но не разбирам защо.
Предполагам, приемат мамините пекарски изделия като опит за конкуренция с практиката на Кемп Хенеси.
Добре! Няма да ги пращам. Но все пак смятам, че това е глупаво правило.
Е, ще дойдеш ли или не?
Не.
- Защо?
Защото мигът, в който стъпя там, Ендрю ще започне
да се нахвърля върху мен, че съм го изоставила.
А аз не искам да чувам това.
Няма причина да чувстваш вина. Ти направи всичко, което можа, за него.
Не чувствам вина.
Добре.
Моля те, Кристи...
няма начин да намеря друга бавачка по това време на деня.
Паркър! Престани!
Защото ще пийна с приятели, с които работех,
а те никога не се обаждат, и ако не отида,
това е. Мъртва съм за тях.
Не, не мога да извикам Пати Бинкс.
Защото тя краде. По дяволите, Кристи, ти си на 13.
Имаш още много да обикаляш Търговския Център.
Добре. Съжалявам. Съжалявам, че повиших тон... Спокойна съм.
Започвам да си мисля, че всичко това е заради парите.
Тогава колко ще струва твоето време?
100 долара? Това е изнудване! Няма начин да...
Ало? Ало?
Паркър, заклевам се, ще те шляпна! Престани!
Здравейте, г-жо Бинкс. Пати там ли е? Благодаря Ви!
Здравей, скъпи, върнах се!
Здравей, любима!
Това е г-н Стейнбърг, адвокатът от болницата.
О, срещали ли сме се?
Да, г-жо Солис. Срещали сме се.
Не помниш ли?
Когато мама почина.
Очевидно, болницата е била небрежна
и е съгласна на 7-цифрен чек.
Чек, за който не ми е споменавано.
О, това!
Ъъ...
Г-н Стейнбърг...
Тъкмо си тръгвах.
Какво си мислеше?!
Почакай! Нека ти обясня!
Не! Защо, по дяволите, не ми каза?
Защото не можех да ти се доверя, че ще вземеш правилното решение.
Правилното решение бе да използвам тези пари за моите адвокати.
Можехме да подкупим обвинението,
и сега нямаше да се налага да приемаме сделката.
Ако не бях приела сделката, Правителството щеше да конфискува имуществото.
О, можехме да се преборим с това в съда.
Именно, и тогава щеше да пропилееш всички пари за адвокати!
Кой го е грижа? След като е имало вероятност да отида в затвора?
Плащал си на лаоски затворници да шият дрехи по 2 цента на час.
Не мислиш ли, че трябва да си получиш заслуженото?
8 месеца! Благодарение на теб, отивам в затвора за 8 месеца!
И когато излезеш, ще имаме пари, с които да започнем отначало. Благодарение на мен.
След като се успокоиш,
ще осъзнаеш, че постъпих правилно.
И когато това стане, ще се радвам да чуя едно извинение.
Баба е тук!
Просто супер. Не мърдай!
Толкова съжалявам...
Здравей, мамо!
Здравей, Сузи! Сгафих.
Какво има?
О, нали си ме знаеш. Не го приемам навътре.
Някой ден ще изхвърля разрешителното си.
Значи Вие сте майката на Сюзън?
Да. Софи Бремър. А вие?
Майк Делфино.
О! Вие сте Майк?
Боже мой! Сюзън ми е разказвала толкова много за Вас!
Не стойте така, дайте една прегръдка!
Мамо... Майк и аз не сме... вече заедно.
О?
Съжалявам.
Предполагам, току-що направих ситуацията доста неудобна?
Да, наистина.
И така, нека се обадим на застрахователна ти компания.
Е... както и да е, беше ми приятно да се запознаем, Майк!
На мен също. Никога не бих предположил, че Вие сте майката на Сюзън.
Знам. Изглеждам твърде млада.
Забременях млада.
Добре.
Това беше първия път, когато съм се напивала някога. Можете ли да повярвате?
Да вървим!
Баща й беше военноморски.
После, той ми даде три от неговите медали.
Мамо!
Нека влезем и се обадим на застрахователната компания!
Добре.
Защо се смееш?
Просто всички тези въпроси, които си задавах,
за това какъв трябва да бъде човек, за да изглежда като теб,
получиха отговор.
Здравей!
Здравей!
Здравей! Какво става?
О, ъъм...
Бавачката отмени ангажимента.
О, Линет, аз... затънала съм в работа днес.
Вкъщи е хаос, и имам милиони задачи, така че...
Моля те, чуй ме! Важно е!
Днес имам шанс отново да се присъединя към човешката раса за няколко часа.
Има реални, зрели хора, които ме чакат за по една "Маргарита".
Виж, с рокля съм! Имам грим!
Ако беше някой друг ден...
- За Бога, Бри, нося чорапогащник!
Доведи ги.
Благодаря, благодаря! Добре, влизайте!
И след това полицаите ми показаха досието му.
- Не!
Да! Майк е лежал в затвора за търговия с наркотици и непредумишлено убийство.
Не мога да повярвам!
- Е, истина е.
Той има такива приятни обноски, нали знаеш?
Знам.
Сузи... не искам да се безспокоиш толкова заради Майк.
Подходящият човек ще дойде.
Просто му дай малко време.
Мисля, че щях да се откажа напълно, ако не бяхте вие с Морти.
Морти?
- Да, нали се сещаш...
това е 3-тият път и за двама ви, и вие наистина си допадате.
Това ми дава надежда.
Какво има?
Нищо, нищо. Просто съм... изморена.
Не си изморена. Вече дремна. Какво има?
Напуснах Морти.
Моля? Защо?
Защото той ме блъсна.
Морти? Не!
Мислиш, че лъжа? Хубаво!
Защо би го направил?
Защото имахме конфликт.
Прекарва твърде много време в проклетия ресторант за палачинки.
Ако изобщо ходи там наистина.
Шегуваш се. Морти?
Мислиш, че мъжете на неговата възраст нямат нужди?
Трябва да видиш сервитьорките, които наема. С всяка изминала година стават все по-млади и по-млади.
Може би просто се чувстваш така, защото с всяка изминала година ти ставаш все по-стара и по-стара.
Това е ужасно!
Съжалявам!
Не съм чак толкова стара.
Казах, че съжалявам!
Хората ни мислят за сестри.
Това е, защото ти така им казваш.
Веднъж! Всичко това трябва да ти харесва.
Добре, виж! Просто казвам, че не мисля, че Морти ти изневерява.
Той ме блъсна. Най-малкото, което можеш да направиш, е да ме подкрепиш.
Права си! Права си!
А също хвърли книга по мен.
О, я стига!
Искам да кажа... не е трябвало да прави това.
Благодаря!
Портър, скъпи, бисквитите са горещи.
Изчакай няколко минутки, ще ти дам една, когато изстинат, става ли?
Ъм... нали знаеш, че картинките стават по-красиви, ако не излизаш извън линиите.
Е, изкуството е субективно.
Портър! Какво ти казах?
Но аз съм гладен!
Тогава ще ти приготвя много вкусна купа с праскови и извара.
Ще повърна!
Не бъди вулгарен, млади момко! Сега ела!
Ако продължаваш да си играеш с бисквитите,
ще се наложи да те нашляпам!
Нас никога не ни шляпат.
- Наистина?
Мама винаги казва, че ще ни нашляпа, но никога не го прави.
Е, аз не съм майка ви и, ако се държите зле в моя дом,
ще ви нашляпам. Така, че бъдете добри!
Без да искам!
Портър, предупредих те!
Съжалявам! Ще бъда добър.
Тези бисквити бяха направени с толкова труд.
Зле ти се пише!
Ела тук!
- Не, не!
Ау! Ау! Ау! Ау!
Какво е това?
Нарича се следбрачен договор.
Легален документ, който...
Знам какво е. Какво прави на моята масичка?
Мога да ти простя номера, който направи с чека за обезпечение,
ако съм сигурен, че наистина ще бъдеш наоколо, когато изляза от затвора.
Хм.
И следбрачният договор променя условията на предбрачния договор, така че?
Така че, ако ме съдиш и се разведеш с мен, докато съм в затвора,
няма да получиш нищо.
Не ми вярваш?
Опасявам се, че не.
Е, жалко, защото няма да подпиша този документ.
Ти си много красива жена, Габриел,
но... не си особено умна.
Виждаш ли, ако не го подпишеш,
ще дръпна пожарния кран на имущественото споразумение, ще се разведа с теб,
и тогава ще получиш 50 % от нашите текущи спестявания,
което на практика е нищо.
И какво очакваш да направя сега, Карлос?
Да подпиша документа и отново да скоча в прегръдките ти?
Това не означава, че не те обичам.
Мисля, че ти си съвършената жена.
Но не съм. Имам своите недостатъци.
Недостатъци?
- М-хм. Ще ти дам пример.
Спомняш ли си, когато беше в затвора и ми каза за своето тайно скривалище?
И ми каза да изгоря документите, които намерих вътре?
Е, аз - каквато съм си хубава и следователно глупава, забравих.
Не си изгорила документите?
По-лошо. Прочетох ги.
Добре...
И имаш дързостта да ми говориш за доверие
когато имаш тайна банкова сметка на Каймановите острови!
Това бяха сигурни пари и за двама ни!
Обзалагам се.
Казвала ли си на някой друг за това?
Не. Но можех.
Хей, заради това ли обвинението нямаше доказателства срещу теб?
Не са могли да открият доходите ти.
Така че, ако бях на твое място, Карлос,
не бих споменавала думите "развод",
"доверие",
и "следбрачен договор" никога повече.
Не искаш да ме ядосаш.
Знам, скъпи. Боли, когато губиш.
Плащам.
Виж ме само! Най-накрая присъствам на едно от вашите легендарни покер-партита.
Сюзън винаги ми е казвала колко много се забавлявате вие, момичета.
Правилата са прости:
Играем за пари, раздаващият избира играта,
и непотвърдените клюки се насърчават.
- Ааах!
Бри, благодаря ти отново, че гледа момчетата. Сигурна ли си, че не са ти дошли в повече?
О, не. Прекарахме си чудесно.
Въпреки, че Портър се забавлява по-малко.
Добре, залагам.
Софи, Сюзън каза, че вие, момичета, отивате на разкрасяване утре? Целия ден ли?
Какво имаш предвид? Портър се е забавлявал по-малко? Вдигам.
Държа се зле, така че трябваше да го накажа.
Ами, да! Сюзън ще ме подложи на целодневно разкрасяване...
Като казваш наказание, какво точно имаш предвид?
Ами, трябваше да го нашляпам.
Добре, отново вдигам.
Нашляпала си синът ми?
Лас Брисас. Да, там отиваме!
Линет, има ли някакъв проблем?
С Том не удряме нашите деца. Мислех, че знаеше това.
Съжалявам. Не знаех.
Няма да се повтори.
Разбира се, в известна степен съм изненадана, че не ги биете.
Всеки знае, че са малко... извън контрол.
Умирам от жажда. Дали да не направим още кафе?
Да, аз ще го правя.
Аз ще... Оттеглям се.
Да, права си, Бри. Имам много да уча за отглеждането.
Чувствам се благословена да получа такъв мъдър съвет от такава безпогрешна майка, като теб.
Имам предвид, твоите деца се оказаха съвършени. Ако не броим Ендрю.
Къде каза, че е той? Хм?
Някакъв, ъъ... лагер за непълнолетни престъпници?
Добре, момичета.
Никога не съм твърдяла, че съм съвършена.
О скъпа, никой не те обвинява.
- По дяволите, не те обвинявам.
Линет!
Ако ме извините.
Линет, няма ли да я настигнеш?
Тя е нашляпала моя син. Няма да се извинявам.
Обикновено покерът е далеч по-забавен.
Помогни ми! Ако не ме подкрепиш, ще откача.
Да, Бри не е трябвало да шляпа Портър, но...
все пак не го е наранила.
Въпросът не е в това. Не можеш да биеш децата на другите!
Държал се е зле. Тя е трябвло да направи нещо.
Но без съмнение, тя определено прекрачи границата.
Да, дяволски си прав, могла е да опита нещо друго, като тайм-аут например.
Или е могла просто да заплаши, че ще го нашляпа.
Да. Защото това действа така добре, когато ние го правим.
Действа. Повечето пъти.
Действаше.
Те проумяха, че това е една празна заплаха. Качиха се на главите ни.
Майка ми биеше мен и сестрите ми.
А аз няма да направя това.
Няма да стана като нея.
Добре. Но с възрастта момчетата стават все по-умни.
И рано или късно... повярвай ми... те ще проумеят, че ни превъзхождат числено.
И тогава...
- Прецакани сме.
Именно.
Извинявай, Закъри! Имаш ли нещо против да ми помогнеш с тези чанти?
Има малко бананов хляб в тях за теб, ако го направиш.
Ъъ... да, разбира се.
Хм. Наистина е хубав, г-жо Тилман. Много благодаря!
Пак заповядай, Закъри!
Аз, всъщност никога преди не съм бил в къщата на г-жа Хюбър.
Очевидно, не си пропуснал много.
Това е мястото, където добрият вкус умира.
И така... чух теб и баща ти да спорите онзи ден.
Всичко ли е наред вкъщи?
Да. Просто имаме... проблеми понякога.
Обзалагам се, че ти липсва майка ти.
Сигурна съм, че нещата са били различни, когато е била жива.
Такава топла, любяща жена.
Вие...
сте познавали майка ми?
Да. Преди години, в Юта.
Работехме заедно.
Не знаех това.
Истина е.
Всъщност...
ще ти кажа една тайна.
Веднъж те видях, когато беше бебе.
Наистина?
М-хм.
Майка ти те обичаше толкова много, Закъри.
От всички неща, които си спомням, най-добре помня това.
Искаш ли да знаеш какво друго си спомням?
Колко прекрасно беше твоето истинско име.
Дейна?
Не е ли прекрасно?
Само ние двете - размотаваме се, разкрасяваме се.
О, благодаря!
- Удоволствието е мое.
И така... мисля, че може би трябва да се обадиш на Морти.
Нали знаеш, за да изгладите нещата?
Защо ще искам да изгладя нещата с мъж, който ме малтретира?
О, няма нужда да ахвате. Майка ми... преувеличава.
Тя няма да е доволна, докато не стана цялата в синини.
Добре, ъм... можем ли просто да се съсредоточим? Това, което искам да знам да е,
замисляла ли си се какво ще стане, ако не се вънеш при Морти?
Какво искаш да кажеш?
Няма къде да живееш, не обичаш да работиш,
не пожела да се омъжиш за Морти, така че той не е длъжен да ти плаща издръжка...
ако не се върнеш при този човек, който уж те е блъснал веднъж за 5 години,
какъв избор имаш?
Помислих си, че мога да живея при теб.
Какво?
Боже мой, добре ли сте?
Вие ме ударихте!
- Толкова съжалявам... Изпънете глава назад.
Не казвам за постоянно. Само за няколко години.
Счупихте ми носа!
Не, не, просто леко го ударих.
Докато си стъпя на краката.
- Можем ли да говорим за това по-късно?
Да се обадим ли на 911?
Не, просто носът й кърви. Тя е добре.
Не си ли развълнувана от идеята?
Не, че не се вълнувам.
Не съм глупава, Сюзън. Очевидно, не ме искаш тук.
Не, това не е вярно! Мамо...
Не си отивай! Мамо, върни се!
Аз трябва... Добре сте, нали?
Просто си вървете!
Защо не си облечена?
Исках да се облека в любимия цвят на Ендрю, и тогава осъзнах...
не знам кой е.
Мисля,че самият факт, че изобщо реши да дойдеш, ще го зарадва.
Твоят е син. Даниел обича розово.
А аз нямам никаква идея какъв е любимият цвят ня собствения ми син.
Казвам ти, няма значение.
Как можеш да го кажеш? Разбира се, че има значение!
Бри...
- Това е нещото, което прави добра една майка!
Някой, който познава своите деца отвътре и отвън,
така че, ако те попаднат в беда, да знаят какво да правят.
Не го познавам достатъчно добре.
Ти си добра майка.
Кафяв или зелен... просто не знам.
Ще чакам в колата. Когато си готова.
Зелен.
Ще отида в зелено. Всеки обича зеления цвят.
Казах ти. Няма да подпиша това.
О, мисля, че ще го подпишеш. Защото, ако не го направиш...
Ще се радведа с теб.
Тогава ще отида в полицията.
И какво ще им кажеш?
Че имам тайна банкова сметка на Каймановите острови, която вече не съществува?
Преместил си парите?
- Разбира се.
Но... това е рисковано! Федералните те наблюдават.
Трябваше да направя нещо. Не можех да позволя да ме правиш на глупак.
Спри, Карлос! Стига! Пусни ме!
- Добре.
Пусни ме...
Остави ме!
Спри! Нараняваш ме, Карлос!
Подпиши!
ПОДПИШИ!
Знам, скъпа.
Боли, когато губиш.
Г-н и г-жа Ван Де Камп?
Ъъ, да. Наш ред ли е?
Ами, ъъ... донякъде. Ендрю чака вътре, но...
Какво има?
Той каза, че няма да стигне далеч с лечението, ако...
майка му е наоколо. Иска да говори единствено с баща си.
Изминахме 200 мили, за да бъдем тук днес. Това е неприемливо.
Разбирам.
Да върви по дяволите тогава. Прибираме се вкъщи.
Не.
- Няма да му позволя да те обижда по този начин!
Той ме обвинява за престоя си тук. Обвинява ме за всичко.
И вероятно е прав.
Каквито и грешки да са направени, направени са от нас, двамата.
Един от нас трябва да отиде да говори с него, да види как е той.
Добре съм.
Сигурна ли си?
- Да, добре съм.
Оттук.
Мамо! Мамо!!!
- Идвам.
Какво има? Защо не си миете зъбите, момчета?
Паркър, какво стана?
Портър ме бутна и тя падна!
- Той ме бутна първи!
Мога ли да пусна водата?
Не, ще я извадя по-късно.
Тази вечер се отърва. Но не и вие двамата, така че започвайте да си миете зъбите.
Престън, не ме ли чу? Започвай да си миеш зъбите!
Какво правиш?
Да не си пасмял!
Направи го! Направи го! Направи го!
Направи го! Направи го! Направи го!
- Престън, не ги слушай!
Дръпни се от тоалетната, и никой няма да пострада!
Този път говоря сериозно! Не са празни приказки!
Ако го направиш...
Чувайки глухотата на собствения си глас,
Линет осъзна, че беше време да направи крачка напред.
Ще ви заведа при г-жа Ван Де Камп, и всички знаем какво става, когато тя се ядоса.
Сега вървете да си измиете зъбите, и искам да светят! Хайде!
Съжалявам, че трябваше да доведеш отново детето си. Какво се случи този път?
Ами, преди няколко месеца хванах Тай да рови из портфейла ми.
Дебелокожа си. Пари ли е търсел?
Кой знае на този етап.
Както и да е, ударих го няколко пъти и нещата се нажежиха,
съвсем скоро двамата пищяхме, хвърляйки разни неща из апартамента...
Следващото нещо, което помня е, че дамата на горния етаж се обади на ченгетата заради нас.
О, моля ти се!
И сега някакъв социален работник се опитва да ми казва как да отглеждам момчето си.
Деца. Ако тогава знаех това, което сега знам, щях да си направя хистеректомия още преди 20 години.
Бри...
- Не ставай! Ще бъда бърза.
Ендрю. Всичко, което един родител може да направи, е да се опита да осигури на своето дете инструментите за успех в живота.
Образование, любов, хубав, чист, сигурен дом.
Аз ти дадох всички тези неща, и престанах да чувствам вина.
Така че, ако искаш да пропилееш живота си и да припишеш това на мен, давай.
Но аз искам да отбележа, че съм добра майка.
Чуваш ли? Аз... съм добра... майка.
Бри!
Ендрю току-що ми каза, че мисли,
че може би е гей.
Какво?
Затова искаше аз да вляза първи.
Мислил е, че аз ще го понеса по-добре.
Е, прав е бил. Ще чакам в колата.
Г-жо Солис! Какво правите тук?
Добре...
Тук ли са съквартирантите ти?
- Не.
Добре ли сте?
- Да.
Какво е това?
- Това... ъъ...
Карлос беше малко груб.
Накара ме да подпиша някакъв документ.
Нарани ли Ви?
Джон, какво правиш?
Ще се погрижа за това.
Нищо няма да правиш.
Няма да му позволим да се измъкне безнаказано.
Наистина ли искаш да му го върнеш? Тогава ме целуни.
И как ще помогне това?
- Ще помогне.
Един ден, когато му дойде времето, ще му кажа как самият той ме е пъхнал в прегръдките ти.
И това ще го убие.
И тази вечер... каквото и да правиш, не ме наричай "красива".
О, Морти, виж кой е тук!
Здравей, Мили!
Сузи, какво те води насам?
Мама. Тя е ей там.
Какво прави там?
Казва, че няма да влезе, докато не излезеш и не й се извиниш.
Но за какво?
Че си я блъснал.
Блъснах я само, защото тя не спираше да ме удря.
Защо те е удряла?
Хвърлих... хвърлих книга по нея.
Морти!
- Беше с меки корици!
Дори така да е било!
- Не я уцелих.
И тя... тя ме удари в корема.
Искаш ли да видиш синината?
- Няма нужда.
Наистина боли.
- Разбирам.
Можеш ли просто да излезеш и да й се извиниш?
Не.
- Защо?
Защото не я искам обратно.
Морти?
- Виж, обичам я. Но...
ресторантът се разраства.
Планираме да отворим още един. На практика ще стане верига от ресторанти.
Нямам време за нейните истерий.
Съчувствам ти, наистина. Но трябва да я приемеш отново.
Защо?
- Защото иска да се нанесе при мен.
О?!
Морти, бих искала отново да имам връзка, а на моята възраст и с дете...
ако тя се премести у дома, дори за няколко години, съм обречена.
Нямаше ли водопроводчик... Майка ти каза, че си влюбена в някакъв водопроводчик.
Влюбена съм. Искам да кажа, бях.
Не се получи.
- Съжалявам!
Тя ще вземе всичкия ми въздух, а аз имам нужда от него.
Моля те, не можеш ли да й дадеш още един шанс?
Двамата сте много сладки заедно.
Нали се сещаш, когато... когато няма насилие.
Има химия между нас.
- Абсолютно!
А и сексът беше... уау!
Веднъж, докато се прибирахме по магистралата...
Няма нужда да ми разказваш. Просто иди да поговориш с нея.
Сега!
Добре.
Това беше огромна въздишка.
Просто продължавам да си мисля, че наближава и не мога да го спра.
- Какво?
Денят, в който майка ми ще трябва да се нанесе при мен, и аз няма да имам избор.
Мхм.
- Нали се сещаш, има още много години.
Тя е младолика и енергична, слава Богу. Но времето лети.
Един ден, тя вече няма да бъде способна да се грижи сама за себе си
и ще трябва аз да се погрижа.
- Предполагам.
Мисля, че е малка шега на природата това, че децата в края на крайщата свършват, отглеждайки своите родители.
Когато този ден дойде, ще бъда готова.
Скъпа, по-добре излез.
Хей?
Просто исках да се извиня.
- Линет! Недей!
Самият факт, че току-що пресече тази улица, означава много за мен.
И ако някой тук трябва да се извини, това съм аз.
Благодаря!
Изглежда Том държи нещата под контрол. Искаш ли да пийнем кафе?
Да поседим... да побъбрим...
С удоволствие!
- Добре.
Децата идват на бял свят със своите мисии.
Някои, за да просветлят дните ни...
...някои, за да поставят на изпитание търпението ни...
...някои, за да ни дадат цел...
...някои, за да се грижат за нас.
Да, когато дойдат, децата променят всичко.
Особено, когато са неканени.
Превод и редакция: aaliyah