Throne Of Blood (1957) (Throne Of Blood (1957) CD1.srt) Свали субтитрите
Продуценти: АКИРА КУРОСАВА и СОДЖИРО МОТОГИ
Сценарий: ХИДЕО ОГУНИ, ШИНОБУ ХАШИМОТО, МАРИУЦО КИКУШИ, АКИРА КУРОСАВА
Оператор: АСАКАЗУ НАКАИ
Музика: МАСАРУ САТО
Участват:
ТОШИРО МИФУНЕ ИСУЗУ ЯМАДА
ТАКАШИ ШИМУРА, АКИРА КУБО, ЙОИЧИ ТАЧИКАВА, МИНОРУ ШИАКИ
Режисьор: АКИРА КУРОСАВА
Погледни към развалините
на двореца на заблудите,
обитаван днес единствено
от духовете
на загиналите.
Сцена на клане,
родено от алчността
която е неизменна,
днес и във вечността.
ТУК СЕ ИЗДИГАШЕ ДВОРЕЦЪТ НА ПАЯЖИНАТА
Бунтове на Фуджимаки в Северния гарнизон.
Действат с изненада, Четвърта и Пета крепост са опожарени.
А Трета крепост?
Трета крепост нямаше време да се подготви.
А Втора крепост?
Командирът на Втора крепост Мики се би като обезумял и
прехвърли мъже от Трета крепост.
Нашата Първа крепост?
Докато пламъците поглъщаха Четвърта и Пета крепост,
Първа крепост, под командването на Вашизу,
бе нападната от хората на Инуи, около 400 силни мъже,
които нахлуха през границата ни с пълна сила.
Значи, на Инуи е този план.
И как се показа Вашизу в битката?
Тежка битка.
Погрижете се за този човек.
Да нападнем ли?
Или да се барикадираме тук в двореца?
Трябва да останем тук.
Нападение над армия, решена на победа, само ще донесе по-големи загуби на нашите мъже.
Най-напред, да изпратим стражи по границите на Паяжиновата гора,
да разделим вражеските сили, като ги примамим в лабиринта на гората,
и да раним колкото можем от тях.
След това да се изтеглим и да се барикадираме тук.
Такава би била моята стратегия.
Запасите ни?
Имаме овесена каша за три месеца.
Нося вест,
Аз съм пратеник от Втора крепост,
Пуснете го да влезе.
Пуснете го да влезе.
Господарю, ходът на битката е благоприятен за теб.
Как така?
След като храбрата защита на Мики изтощи стратегията на врага,
Вашизу проби редиците на Инуи при Първа крепост,
като ги потопи под дъжд от стрели.
- Вашизу направи това?
- Да.
Вашизу направи това.
Маневрата на Вашизу обезкръви врага,
и обърна хода на войната в твоя полза.
Господарю, в този момент хората на Вашизу и Мики отблъскват врага,
като ги обграждат в Гарнизона.
Господарю.
Господарю.
В Гарнизона, Фуджимаки се готви да абдикира
и проси мир.
Не, няма да говорим за мир.
Нориацу.
Незабавно заведи хората си в Северния гарнизон
и убий Фуджимаки.
Укрепи позициите ни по границата и ако Инуи откаже да придвижи хората си...
Доведи Вашизу и Мики тук. Искам да им благодаря.
Какъв ден.
Не съм виждал такова странно време.
Побързай! Искам да видя радостното лице на Господаря.
Наистина.
Не, това е...
същата пътека. Тук спирахме конете си.
Наистина, виждам следите от копитата.
Това е загадъчно.
Не е ли това Паяжиновата гора?
Без съмнение.
Тогава Дворецът трябва да е нейде съвсем наблизо.
Бродим из гората вече два часа.
Не намираме изход.
Страховита слава има Паяжиновата гора.
Разпростряла се е като паяжина,
и защитава Двореца на паяжината от всички врагове.
Това е нелепо.
Макар да е опасна за враговете ни, ние я познаваме със сигурност добре.
Чуваш ли това? Злото броди наоколо.
Това беше зъл дух.
Тогава ще се доверя на копието си, за да го преодолея.
А аз ще се оставя на верния си лък.
Какво е това?
Спомняш ли си тази колиба?
Не, гледката е нова за моите очи.
И това е работа на злия дух.
И все пак...
Погледни конете. Като обезумели са.
Странен е светът.
Защо хората
получават живот в този свят?
Човешкият живот е тъй безсмислен
както живота на насекомите.
Колко е безумно
това страдание.
Човекът живее
като пеперуда, като цвете.
Обречени са всички те без време
да се разложат и превърнат в леш.
Човешката природа се стреми
във всичките си дни
да пресуши собствената си плът
в пламъците на низките желания.
Като се излага
на Петте бедствия на съдбата.
Натрупват се карма върху карма.
Всичко, което очаква Човека
в края
на неговите мъки
е зловонието на гниеща плът,
от която ще разцъфне цвете.
Отвратителната миризма ще се превърне
в най-сладък парфюм.
O, колко е пленителен
животът на Човека.
O, колко е пленителен!
Кой си ти?
Човек ли си или си от света на сенките?
Говори! Щом можеш да пееш, със сигурност можеш да говориш.
Да,
Вашизу Такетоки.
Командир на Първа крепост.
Какво? Познаваш ме?
Да.
От този ден насетне, Господар на Северния гарнизон.
Какво? Господар на Северния гарнизон от днес насетне?
Да.
Един ден, ти ще бъдеш владетел
на Двореца на паяжината.
Как смееш! Престани да се подиграваш.
Защо се гневиш,
когато моите вести са толкова радостни?
Нашият Велик господар е единствен владетел на двореца.
Човешките същества са толкова странни.
Ужасяват се да погледнат в дълбините на сърцата си.
Чакай.
Това може и да е привидение,
но то няма да говори ако насочваш стрела към сърцето му.
Нека го разпитам още.
Отговори ми!
Виждаш ли в бъдещето така ясно както моите очи сега те виждат?
Да.
Мики Йошиаки,
Командир на Втора крепост.
А от днес насетне, командир на Първа крепост.
Още днес, командир на Първа крепост?
А бъдещето ми?
Твоята съдба
е едновременно по-незначителна и по-велика от тази на Вашизу.
Какво?
Какво би могло да значи това?
Един ден
твоят син ще властва
в Двореца на паяжината.
A, ето го и двореца.
Най-сетне се освободихме от тази паяжина. Хайде, препускай!
Не, почакай.
Голяма е умората ми. Бронята ми тежи повече от всякога.
Не е чудно.
Прекосихме три планини от вчерашната битка.
Да отдъхнем ли?
Оборва ме дрямка.
Желая единствено дълбок, спокоен сън.
Все ми се струва, че отдавна сънувам.
Срещата ни с този дух
може и да е била сън.
Казват, че сънищата разкриват най-съкровените ни желания.
Наистина, кой не би искал да властва в един победен дворец?
Изглежда твоят син ще стане Велик господар на този дворец.
Не, ти си този, който ще властва в двореца.
Но най-напред, трябва да стана Господар на Северния гарнизон.
А аз, командир на Първа крепост.
-Радостни вести.
-Радостни вести.
- И все пак...
- И все пак...
- Какво? какво искаше да кажеш?
- Не, ти кажи.
И все пак, какво, ако тази вечер,
аз наистина стана Господар на Северния гарнизон,
а ти - командир на Първа крепост...
Ти, най-отличил се войн в битката,
Вашизу Такетоки.
от сега нататък, ти си Господар на Северния гарнизон.
Мики Йошиаки.
Твоята служба бе не по-малко отлична.
От тази нощ нататък,
ти си командир на Нашата Първа крепост.
Ужасно е спокойно.
Как иначе, това е раят,
който стои много над неудобствата, които предлага крепостта.
Животът винаги може да бъде подобрен.
Щастие е за нас които им служим,
нашият Господар и Господарка трябва да бъдат винаги добре задоволени.
Намери ли решимост в сърцето си?
Не.
Сънувах пагубен сън.
Подмамен бях от злия дух.
Но нямам повече колебания.
Нелепо е да желая да бъда Господар на Двореца на паяжината.
Не наричай съня си нелеп.
Всеки мъж, държал лък в ръката си би мечтал за такава съдба.
Не.
Предпочитам да остана тук.
Ще служа вярно на Господаря си от този гарнизон.
Ще вкусвам от покоя на живот, отговарящ на моя ранг.
- Това няма да се случи.
- Какво?
Какво ще стане, ако Мики Йошиаки разкрие
предсказанието на горския дух пред нашия Велик господар?
Ако това се случи, ние няма да оцелеем тук.
Незабавно, Великият господар би обградил това място с хората си,
ревнив към заплахата, която ти представляваш за неговата хегемония.
Господарю мой, ти имаш само два пътя напред.
Да останеш тук и търпеливо да чакаш Великият господар да те убие,
или да го убиеш пръв и да станеш Господар на Двореца на паяжината.
Да убия Великия господар би било най-висша измяна.
А, нима Великият господар
не се подсигури като унищожи предшественика си?
Не, само защото неговия собствен Господар се съмняваше в него и искаше смъртта му.
Нашият Велик господар ми вярва.
Той ме цени както никой друг.
Само защото не познава дълбините на сърцето ти.
Сърцето ми?
Няма нищо в сърцето ми.
Това е лъжа.
Нелепо.
Аз съм... напълно удовлетворен от моето положение в Северния гарнизон.
Дори това да беше истина,
мислиш ли, че Великият господар също ще го вярва,
ако Мики го информира за онова пророчество?
Мики е...
Мики е многообичан мой приятел от детство.
Той не е способен на предателство.
За да напредват в този свят,
родители убиват децата си, а деца - своите родители.
В това порочно време, трябва да убиеш, за да не те убият.
Не спирам да се питам, дали Мики вече не е съобщил на Господаря.
Този страх не ми дава покой.
Асаджи! Не говори повече за твоите съмнения!
Господарю,
имам вест. 300 мъже от Двореца на паяжината се крият в гората.
Събрали са се безшумно.
Господарю мой,
горите около Северния гарнизон са пълни с въоръжени мъже,
всички от Двореца на паяжината.
Знамената и копията им са свалени, конете им са прикрити с клони и листа.
Съобщение за Вашизу, Господар на Северния гарнизон.
Великият господар приближава насам.
Какво става?
Господарю, Великият господар идва насам.
Мъже, оформете редиците!
Оформете редиците!
Строй се!
Вашизу, няма нужда.
Великият господар е излязъл на лов инкогнито.
Ето защо, няма нужда от официално посрещане.
Приемете моите поздравления за изобилния улов.
Не, ловът е само претекст
за да разгърна редиците за атака срещу Инуи.
Поведението на Инуи е неудържимо.
Макар да знаех, че този ден ще дойде,
аз пренебрегнах конспирацията му с Фуджимаки.
Бъди предпазлив. От тук нататък ще разквартирувам войската в Северня гарнизон,
тайно ще укрепя границата ни и ще атакувам, когато се появи възможност.
До тогава, нито дума никому.
- Вашизу.
- Господарю.
- Мики.
- Господарю.
Повишавам ви като признание
за вашата храброст.
Вашизу, ти поемаш моя авангард, Мики, ти поемаш Двореца на паяжината.
- Господарю.
- Господарю.
Асаджи.
Сега подозрителната ти душа ще намери покой.
Нашият Велик господар ми вярва.
В неспокойното ти сърце, което искаше смъртта на Мики броди онзи зъл дух.
Не мога да се съглася.
И все още се съмняваш. Слушай.
Великият господар предпочете да се довери на мен пред всички останали.
Удостои ме с благородния чин на командир на авангарда.
Командирът на авангарда
е уязвим от стрели от всяка посока.
Великият господар е лисица.
С благи думи те подмамва да напуснеш Северния гарнизон,
а изпраща доверения си Мики
извън всяка опасност, да охранява Двореца на паяжината,
и хвърля теб, най-мразения си неприятел, в голяма опасност.
От висотата на дворцовите кули,
Мики ще се смее, докато гледа как поглъщаш последната си лековерна глътка въздух.
- Кой е там?
- Ние сме от гарнизона.
Тук са спалните помещения на Великия господар.
Никой не може да се приближава.
Не търсим неговите покои.
Дошъл съм да отворя запечатаната стая.
Запечатана стая?
Мястото, където бившият господар Фуджимаки отне живота си.
Никакво стъргане не можа да изчисти окървавения под,
затова стаята остана заключена.
И защо ще я отваряте точно в тази нощ?
Великият господар спи в покоите на нашия господар,
затова той трябва да нощува тук.
Благодаря за вашите усилия. Можете да минете.
Много озадачаващо.
Макар да съм газил през безкрайни тресавища от мъртъвци,
от тези кървави петна винаги ме побиват хладни тръпки.
Защото това е кучешка кръв.
Кръвта на предател най-противен,
който, след като се провали в пъкления си план,
молеше Великия господар да пожали живота му. Това е кръв на страхливец.
Проклятие, дори птиците крещят зловещо.
Ти ме обвиняваш в това, че твърде много се съмнявам.
Но дори моето невярващо сърце,
не може да не приеме предсказанието на онзи дух.
Отвори си очите и се огледай.
Всеки детайл от това предсказание
се състоя без най-малка помощ от твоя страна.
Нима все още не разбираш?
Великият господар сам се поставя в ръцете ти.
Ако оставиш тази нощ да отмине, подобна възможност никога няма да се повтори.
И все пак...
под какъв претекст бих могъл да извърша тази висша измяна?
Във всеки случай, всичките му мъже ще се обърнат срещу мен.
Макар, Великият господар да твърди, че ти вярва,
той остави хората на Нориацу да го пазят. Това е нашият късмет.
Ще утолим жаждата им със саке, примесено със сънотворен еликсир.
Докато пазачите спят, ти ще убиеш Великия господар
и ще изобличиш Нориацу като убиец пред собствените му хора.
Какво чуваш във вика на птицата?
"Ще рискуваш ли всичко?"
така ми звучи.
Амбицията прави човека.
От твоята Паяжинова крепост,
ще можеш да се домогнеш до целия свят. Викът е от рая.
Кой е там?
Покоите ви са приготвени,
Добра работа.
А как беше охраната на Великия господар?
Копията с отровни върхове ги държат будни
Да, наистина.
Нека им предложим малко саке, тогава.
Нападатели! Нападатели!
Вземете оръжията!
Великият господар е в опасност!
Изменник!
- Пусни ме!
- Въздържай гнева си!
Най-напред, да се върнем в двореца, Принце.
Пусни ме!
Това, със сигурност е работа на Вашизу!
Ако избягаме сега ще ни обявят за предатели.
Чуй моята история, Принце.
Няма справедливост за мъртвите.
Пусни ме! Остави ме!
Не обръщай внимание на фаворитите. Нориацу е единствения ни враг.
- Къде е Нориацу?
- Той беше почти в ръцете ни.
Значи е избягал.
Избяга в двореца, заедно с Принца.
Какво, в двореца, с Принца?
Господи. Дворецът на паяжината е под командавенето на Мики.
Ако той допусне тези двама...
Допускането на тези долни предатели е обида за нашия Велик господар.
Напред!
Ще ги преследваме.
Пригответе стрелите си.
Проклети да са.
Вест за Гоподаря Мики.
Докато се подготвяше да атакува Инуи, нашият Велик господар загина трагично,
в Гарнизона, от предателската ръка на Вашизу.
Аз, Нориацу, си пробих път обратно
към този дворец, заедно с Принца, който е под моя защита.
Незабавно отворете портите.
Отворете портите.
Господарю Мики.
Вашизу бързо се приближава.
Отворете портите.
Отворете портите.
Мики, как смееш?
Принце.
Удари ги, Господарю.
Назад!
Настигни ги и ги удари, Гоподарю.
Не, назад!
Не можем да се придвижим докато не разберем какво е намислил Мики.
Сега, когато Великият господар не е между нас,
Мики може да планира да узурпира трона,
и тогава самият Мики ще стане следващия ни враг.
Господарю,
Господарю.
Съобщение от твоята съпруга.
Какво е?
Ако Мики откаже да отвори портите,
приближи се към тях с ковчега на Великия господар.
Разбирам.