Dragon - The Bruce Lee Story (1993) (Dragon.The.Bruce.Lee.Story.CD2.Dvdrip.[SAPHiRE].(osloskop.net)..sub) Свали субтитрите
Погледни ме добре, Линда.
Имаме си малък проблем.
- Повече е от малък проблем.
Тогава, имаме голям проблем.
Нали все хвалиш красотата на твоята култура.
Ето нещо за нашата култура - умираме си за големи проблеми.
Сега говориш така, но след 6 месеца ще искаш да си тръгнеш.
Няма да се разделим никога.
Върни се при майка си. С мен е свършено!
Кажи й, че си сгрешила.
Не ме докосвай! Не те искам тук!
Не те искам! Излез!
Остави ме сам! Не ме гледай така!
Кой е там?
Кой е там?
Да ти разнообразя гледката.
Вижте големия кунг-фу мъжага! Първата трудност и се предава.
Млъкни!
Този дневник изглежда обикновен, но не е.
Това е твоето бъдеще.
- Аз нямам бъдеще.
Имаш! Чувам да повтаряш - "Боят беше твърде дълъг,
твърде традиционни техники и сковани позиции от Уинг Чун".
Виждаш грешките - поправи ги! Спри да хленчиш и се бори.
Победи с духа си!
- Не мога да пиша и да се движа.
Ти говори, аз ще пиша.
Чакам.
Ще отнеме цяла вечност.
- Бързаш ли за някъде?
Аз не.
О, и още нещо...
Бременна съм.
Грешка е да се очаква изходът от схватката.
Не мислете дали ви чака победа или загуба.
Когато нещата тръгнат по естествения си път
уменията ще се проявят навреме.
"Егото" е най-голямата пречка за изпълнение на техниките.
Забравете знанията и уменията. Движенията да потекат свободно.
Да достигнеш просветление в боя, означава да...
Следването на кармата се опира на използване на ума и волята.
Джийт Кун До не цели причиняването на болка,
а е един от пътищата към тайните на живота...
Бързите и силни удари се базират на релаксацията.
Ударът се изстрелва свободно...
Как?
- Без напрежение.
Не стискайте юмруците си преди мига на сблъсъка.
Ударът трябва да завършва рязко, сантиметри зад целта.
Добро утро, дами!
- Поздравления, г-н Лий.
Здравей, мили.
Малък е още, за да се бръсне.
Не са за бръснене. Това са Пат Куа.
Като грифоните по църквите. За да гонят злите духове.
Искам да го кръстим Брендън.
Харесва ми.
Искаш ли да го подържиш?
Погледни татко.
Красив е.
Ти си красива.
Пристигна! Отвори го, по-бързо!
Твоята книга!
Аз ще отворя.
Мога ли да вляза?
- Защо?
Харесва ми прическата ти.
Не ми се бъбри с теб. Какво правиш тук?
Дойдох да те видя.
- Мен или жълтото бебе?
Мисля, че направих грешка.
Брендън! Това е баба! Баба е дошла да те види.
Влизай, бабо. Ще се радва да те види.
Как сте, г-н Лий?
- Полу-човек, полу-кола.
Радвам се да го чуя.
Майка ти има страхотни крака.
Изглежда...
Прилича и на двама ви.
Може ли?
Колко си хубав!
Прекрасен е.
Толкова си сладък!
Постъпи правилно, детето ми.
Брендън, ти си юнак. Само ти можеш така.
Тайната на Джийт Кун До е проста.
То няма определена форма, затова приема всички форми.
Кунг-фу, Карате, Тае Куон До.
Класическите форми схематизират схватките.
В реална ситуация, противникът няма да търпи формалности.
Той не е робот, а човешко същество, живо и подвижно.
ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН ШАМПИОНАТ ПО КАРАТЕ НА ЕД ПАРКЪР
Както склупторът отстранява излишното в статуята,
докато се получи шедьовър,
аз развих бойно изкуство без фиксирани позиции и движения.
Клишетата в бойните изкуства спъват свободата.
Неотклонното следване на традициите не води доникъде.
Да го докаже!
Г-н Лий не е тук за турнира.
Успокойте се! По-тихо!
Докажи! Докажи!
Добре! Ще го докажа.
Но ще ми трябва някой, върху когото да го докажа.
Ще победя който и да е от тази зала за 60 секунди.
Аз ще се бия с него.
Бил съм го и преди.
Ще го бия и сега.
Полудя ли? Лекарите казаха да не се биеш.
Те казаха също, че никога няма да проходя.
Трябва ли да се окажат прави, за да си доволен?
Моля те. Ако ме обичаш...
- Не става въпрос за нас.
Добре, но няма да имам сили да издържа това още веднъж.
Този път ще останеш сам.
Не отивай твърде далече.
След 60 сек. свършвам.
Тази схватка ще покаже дали г-н Лий е прав.
60 секунди!
Поклонете се към съдиите!
Поклонете се един на друг!
Г-н Лий?
Казвам се Бил Крийгър. Страхотен бяхте.
Напротив, беше твърде бавен. Много време му остави.
За мен си беше бързичко. Бихте ли го повторили пред камера?
Аз съм ТВ-продуцент.
- Да бе, а аз съм Марвин Гей.
Започвам нов сериал - "Зеленият стършел".
Бих могъл да ви включа.
ХОЛИВУД 1966
Чухте ли, че купих нова къща?
- Чух нещо такова.
На пъпа на Малибу. Сто метра плажна ивица.
Много стягаш. Ще ми спреш кръвообращението.
Кал, разведи го из сцената.
Щом светне твоята лампичка, излизаш през тази врата.
След това минаваш по перваза, покрай този ъгъл.
Искам да слезеш по стълбите, колкото можеш по-бързо.
Без контузии. Не искам да те губя първия ден.
Ще можеш ли да вземеш последните 5 стъпала наведнъж?
Ще опитам.
Всички по местата си.
Говорих с шефовете. Възхитени са.
Но има един малък проблем.
- Ще се обадя по-късно.
Какъв е проблемът?
- Става въпрос за Лий.
Много е... ориенталски.
Ами и ролята му е такава. Така е по сценарий.
Кейто е ориенталец.
Гледай да не сваля маската.
Звукозапис! Камера!
Клапа!
Начало!
Добре, Зелен Стършел, къде е тайната формула?
Където й е мястото.
Изпроси си го.
Браво, Кейто!
Браво, Кейто!
Браво, Кейто!
- Благодаря, шефе.
Край!
Няма да го пипаме повече.
- Реших да го направя по-динамично.
Идва от Хонконг или Шанхай, значи ще отиде в Сан Франциско.
Без градски истории.
Ние сме строили ЖП-линиите. Какво ще кажеш за Дивия Запад?
Страхотно! Китайски имигрант обикаля из страната.
Той ли е добрият, героят?
- Нали е звездата на шоуто.
Ще решава заплетени случаи.
Без оръжие, с голи ръце.
- Идеята е добра - без оръжие.
Той търси нещо...
- Баща си, който е дошъл
преди него, но го е изгубил.
- Не баща си. Това е банално.
Търси своя брат.
Но не го намира?
- Не преди стотния епизод.
Обикаля без оръжие и решава проблеми, търсейки брат си.
И притежава нещо, което никой не е виждал досега.
"Кунг Фу"! В главната роля - Брус Лий.
Той си спомня за учителя си, и разказва за своята култура.
И побеждава всеки враг.
Действие, култура, това си е чист уестърн!
Но всъщност е ийстърн.
- Точно така - ийстърн.
Ще полудеят по него. Можем да го въртим вечно.
Да не си я свил от Стийв Маккуин?
Не, той е свил моята. Качвай се, че закъсняваме.
Ти натискай амбриажа, аз ще работя по лоста.
Радвам се, че дойдохте. Сега слизам долу.
Г-н Крийгър, на телефона.
Казвал ли съм ти, че бях кралят на ча-ча в Хонконг?
Около петнайсет хиляди пъти.
Казвала ли съм ти, че съм бременна?
Веднъж.
- Пиши го два пъти.
Спрете.
Моментът не е подходящ, но искам да го чуете първо от мен.
Сериалът е спрян.
Знам, че не сте очаквали,
но ще завършим последните епизоди.
Наслаждавайте се на купона.
Бил и аз ще започнем "Кунг-фу".
"Пресрочено плащане". "Платете веднага".
Какво казаха за "Кунг-фу"?
Кога мислиш, че ще отговорят.
Какво ще кажеш за вечеря? Потърси ме пак.
Още не са решили за сериала. Засега им харесвал.
Не се тревожи.
Няма да вземат Мики Руни.
Не се тревожа.
КУНГ-ФУ
в главната роля Дейвид Карадайн
"Вземи колкото можеш по-бързо камъчето от ръката ми".
Какво има?
Баща ми е починал.
Идва и си отива.
- В сънищата ти ли?
Не, когато съм буден, Сифу.
Когато баща ти те доведе при мен, той ми каза всичко.
Искаше да те науча на Уинг Чун, за да се пазиш от злите сили.
Мислех, че това са суеверия.
"Суеверие" наричат невежите своето невежество.
У теб има нещо особено, и демонът е дошъл за него
Дълго те подготвяхме за това.
Много добре...
Ами ако не се бия с него?
- Нямаш избор.
Трябва да се биеш не само заради себе си.
Какво искаш да кажеш, Сифу?
- Този демон е твоят страх.
Няма значение колко пъти си победил в двубои.
Ако не надделееш над страха, ще предадеш демона на децата си.
Както баща ти го предаде на теб.
Не, ти ще се бориш с демона.
Когато достигнеш върхова форма, той ще дойде.
Задуха ли мусонът, бъди готов.
Г-н Лий, гоних ви из цял Хонконг.
Купете си кола.
Шегувам се.
- Казвам се Филип Тан.
Аз съм продуцент и искам да снимам филм с вас.
Приказките са евтини, а филмите скъпи.
Като Кейто вие имате тук малко, но верни почитатели.
Сериалът тук не се казва "Зеленият стършел", а "Кейто".
Знаехте ли за това?
Пристигането на Кейто в този град е добра поличба.
Трябва да се връщам. Тръгнал съм за летището...
Нека да поговорим. Ще ви настаня в луксозен хотел.
Ще ви купя нов билет. Само един ден, моля ви!
Какъв ще е филмът?
ПОСЛЕДЕН ДЕН ОТ СНИМКИТЕ НА "ГОЛЕМИЯТ ШЕФ"
ПАК ЧОНГ, ТАЙЛАНД 1970 ГОДИНА
Брат ми вече не може да говори. Не може и да ходи.
Ти опозори семейството ми. Заклел съм се да те убия.
Да се закълнеш е лесно.
Тези реплики ги няма в сценария!
Прочетох книгата ти. Знам всичките ти номера.
Да видим дали си научил урока си.
Недей! Спрете го!
Това беше най-страхотната бойна сцена, която съм снимал!
Онзи е полумъртъв, а ти освети лентата?!
Ти си луд, Лий!
Ще се погрижа да не работиш повече в Хонконг!
Беше толкова горещо, че си сложих куклата в хладилника.
Да, беше забавно!
Липсваше ни.
- И вие ми липсвахте!
ПРЕМИЕРАТА НА "ГОЛЕМИЯ ШЕФ" ОКТОМВРИ, 1971 г.
Да се махаме, преди да са ни линчували.
*Домът на сем. Лий, предградията на Хонконг, 1972 г.
Татко ще ме води на цирк!
Брендън, преоблечи се.
Хайде, голямо момче!
Леглото ти е доста по-удобно.
Студия "Перлата на Ориента", ЯНУАРИ, 1973 ГОДИНА
В цялата тази лудница се прави сериал?
Три минути и все едно че си направил двеста лицеви опори.
Искаш ли да опиташ?
Не, благодаря. Може да ме екзекутираш с тях.
Мина ми такава мисъл.
- Ще си кажат: "Пада му се!"
Бил, не си дошъл да говорим за миналото, нали?
Дойдох да говорим за бъдещето.
Искам да те запозная с Фреди Уайнтрауб. Има планове за теб.
Дейвид Карадайн ви е отказал?
- Не, Фред има сценарий.
Казва се "Влиза Дракона".
Ще снимаме тук, но това ще е обратният ти билет за Америка.
Истински холивудски филм. С цялата му дандания.
Не се притеснявай. Будна съм.
Работех по "Смъртоносна игра" и съм се увлякъл.
Децата добре ли са?
Не ти ли писна да задаваш този въпрос?
И преди сме обсъждали това. Няма как иначе.
За теб може би, но не и за мен.
Връщам се с децата у дома за известно време.
Засега това е нашият дом.
Не, тук е мястото, където гледаме как ти работиш.
Какво искаш да направя?
- Искам да дойдеш с нас.
Няма да стане.
Работих десет години в Америка и какво получих? Нищо.
Получи мен.
Само ги приказват едни...
"Елате в Америка, при купищата пари!".
"Америка е за всички". За всички БЕЛИ!
Но това не ти го казват. Трябвало е да го прочетеш сам.
Стига да можеш.
Аз не съм Америка. Децата ти не са Америка. Не ни отблъсквай.
Ние тръгваме. Искам да дойдеш с нас.
Искам децата пак да имат баща.
Не ми пробутвай номера с чувството за вина!
Това място ни съсипва! Не го ли усещаш, Брус?
Това място ни съживи. Тук аз съм някой.
В Америка съм поредния жълтур.
Поредният бачкатор, Чарли Чан, мияч във вонящ ресторант!
"Изглади ваш риза, бял господин?".
"Много щастлив, че построил ваш железопътен линия".
"Щастлив да копае в мини вместо теб, бял господин".
Това ли съм аз? Кажи ми, че съм това!
Вече не знам кой си!
Ти самият знаеш ли?
Сценарият на Уайнтрауб се казва "Влиза Дракона". Добър е.
Мислех, че сме комбина. Аз те направих мой партньор.
Партньори сме. Без теб няма да участвам.
"Съпродуцент - Филип Тан?" Това е обида!
Те предлагат това. Ти би могъл да измъкнеш повече.
Не е там въпроса. Няма нужда от тях.
Но това е "Уорнър Брадърс". Голям бюджет, на английски,
международно разпространение...
- Не на мен тия!
Да имаш аспирин?
Не знам колко още ще издържа.
Много ти се иска, а? Да те заобичат американците.
Нашата любов не ти стига.
Като хлапе имах идея да покажа красотата на културата ни.
Да им дам герой, но китайски герой.
Ти го постигна. Сляп ли си?
Искам и още нещо.
Жена ми да не страда повече.
Да играя с децата, без да си гледам часовника.
Те са американци. Трябва да се върна там или ще ги загубя.
А без тях нищо не е от значение.
32-РИ ДЕН ОТ СНИМКИТЕ НА "ВЛИЗА ДРАКОНА"
БРУС ЛИЙ
27.11.1940 - 20.07.1973 Основател на Джийт Кун До
Татко!
Брендън! Бягай, Брендън!
Ела, татко!
Бягай, Брендън!
Татко, той идва!
Всичко е наред, Брендън!
Сега, Брендън! Бягай!
Май те изгубихме за минутка, а? Добре ли си?
Брус? Добре ли си?
Татко! Какво правиш тук?
Аз живея тук!
Мога ли да си поиграя с вас?
- Разбира се.
Татко, тук имаше тайфун.
Знам...
Но вече го няма.
Аз ще съм инженер, ти - техник.
- Звучи страхотно.
Последен дубъл.
- Направи го страхотно!
Линда, забравих нещо.
- Какво?
Да ти кажа, че те обичам.
Не помня да си го казвал преди.
Но си го мислех всеки ден.
Три седмици преди премиерата на "Влиза Дракона",
който му спечели световна слава, Брус изпадна в мистериозна кома
и почина. Беше на 32 години.
Над 25 000 души присъстваха на поклонението в Хонконг,
но аз погребах тялото му в Америка, за да е близо до нас.
Оттогава хората не спират да се чудят как е умрял.
Аз предпочитам да си спомням как живя.
В памет на БРЕНДЪН БРУС ЛИ 01.02.1965 - 31.03.1993 "Ключът към безсмъртието
Субтитри tosem - bechora@abv.bg