Kung Fu Panda 3 (2016) Свали субтитрите
Няма да мога.
Момчета, започвайте без мен.
Ще ви настигна!
Яко!
Вътрешен мир.
Вътрешен мир.
Сърбящ нос.
Най-после, вътрешен мир.
Сега пък какво?
Кай, стари приятелю.
Учителю Угуей.
Битката ни свърши преди петстотин години.
Сега съм дошъл за реванш.
Доста се забави.
Станал си по-силен.
Петстотин години в Света на духовете. Научават се разни неща.
Отнех енергията Чи на всички учители тук.
Не!
- Да.
Сега ще отнема и твоята.
Кога ще го осъзнаеш? Много ли взимаш, малко ще имаш.
С твоето Чи най-после ще се върна в света на смъртните.
И този път няма да си там, за да ме спреш.
Не е моя работа да те спра.
Изпратих друг по тази пътека.
Тогава ще го открия... и ще отнема и неговото Чи.
Днес ще се сервира справедливост!
КУНГ-ФУ ПАНДА 3
Две плата "Справедливост", моля.
Три.
- Три.
И кифлички с тофу.
И люта супа за Тигрицата. Искаш ли още сос?
Тя го иска отделно.
Отделно.
- Отделно.
Давай, Воин-дракон! Ще се справиш!
- Давай, Воин-дракон!
Защити Долината!
- Воин-дракон!
Давай, Воин-дракон!
- Защити Долината!
Не сте заели драматичната поза, нали?
Трябва ли да заемаме позата на всяко кацане?
Не подценявайте значението на драматичната поява.
Чувал съм за учители, които побеждават само с отварянето на вратата.
Драматичната поза?
- Учителю Шифу!
Воинът-дракон винаги е прав.
- Сериозно? Аз просто исках...
Да, наистина, прав съм.
Преди да се срещнат юмруците, се срещат умовете.
С драматичната поява.
Страшно драматично наистина! Какъв е поводът?
Днес е последният ми урок.
Последен... Чакай.
Не знаех, че си болен! Макар че изглеждаш малко...
Не съм болен.
- Здрав. Малко здрав. Всъщност, много.
Последният ми урок, защото занапред
обучението ви ще е в ръцете на Воина-дракон.
Какво?
Аз - учител? Защо не Тигрицата? И без това ни командори.
Млъквай, Поу.
- Виждаш ли?
Тигрицата не е Воинът-дракон. Ти си!
Стига, те са Петорката! Какво ще ги науча?
Всеки има какво да научи, дори и учителя.
Например, ще ти покажа друга техника.
Драматичният изход.
Виж там!
Леле! Страхотна техника!
Къде изчезна?
- Учителю.
Тръгна си, не се стягайте.
- Очакваме инструкциите ти, учителю.
Можеш да загубиш само уважението ни.
Спокойно, колко зле може да е?
Много зле! Много, много зле!
Добре, да вдигнем оборотите. Маймуна! Стойка "Закована скала"!
Да, учителю!
Тигрице! Задно салто "Торнадо"!
- Да, учителю.
О, не! Огън!
Огън!
- Спри!
Грешка! Моя грешка...
Жерав, нагоре... Тоест, надолу! Надолу!
О, ноктестото ми нещо!
Пепелянката и Тигрицата да... Като тотем.. Не! Отровна техника!
Ти също! Ти направи захапка...
Насекомо с жълто крило... Жълто яке! Люта... чушка.
Съжалявам.
Много добре, Поу.
Поне нещо научихте ли?
Да. Че не ставаш за учител.
И Тигрицата е запалима, така излиза.
Да, беше пълен провал.
Радвам се, че не сме Поу.
- Какъв нещастник!
Какво си мислеше Шифу?
- Какво си мислеше Угуей?
Мисля, че ни чу.
Нищо не съм чул.
Той каза, че си нещастник.
Съжалявам, Угуей.
Няма ли да престанеш?
- Как мина първият ден?
Унизително.
- Чух.
Кой ти каза? Тигрицата ли?
- Чух от Маймуната, Жерава, Богомолката,
татко ти, госпожа Чоу от магазина,
патките, които подмина и... И Тигрицата ми каза.
Да, а каза ли ти, че няма да се повтори? Защото приключих.
Да преподаваш или да умираш от срам?
И двете! Не знам защо реши, че мога да съм учител.
О, знаех, че не можеш.
Какво? Знаел си, че ще се проваля? Защо?
Прави само това, което можеш и няма да станеш нещо повече.
Не искам да съм нещо повече! Така си се харесвам.
Ти дори не знаеш кой си.
Разбира се, че знам. Аз съм Воинът-дракон.
И какво точно означава това, Воине-дракон?
Знаеш какво означава - да тичаш и удряш, и да риташ.
Защитаваш Долината! Такива неща.
Да удряш и риташ? Мислиш, че великият Угуей е видял това в теб?
Петстотингодишно знамение се сбъдва, за да обикаляш, да риташ лошите,
да тичаш из града и да поздравяваш зайците?
Да?
- Не!
Угуей видя величие в теб, Поу. Въпреки моето мнение.
Повече отколкото ти виждаш.
Очаква те невероятна сила.
Сила, която далеч надминава въображението ти.
Какво беше това?
- Нарича се Чи.
Леле! Какво е Чи?
Енергията, която обитава всичко живо.
Значи ако ги уча, ще мога да правя такива неща?
Не. Ако ти ги учиш, аз ще имам време да правя такива готини неща.
За да овладееш Чи, първо трябва да овладееш себе си.
Угуей се усамоти в пещера за трийсет години, питайки се само едно:
"Кой съм аз?"
"Кой съм аз?"
Аз нямам и пет минути, преди да ме прекъснеш...
Значи трябва да се затворя в пещера за трийсет години?
Накрая. След като станеш учител.
Учител? Няма начин да стана като теб!
Не се опитвам да те превърна в мен. Опитвам се да те превърна в теб.
Да ме превърне в мен? Чакай малко, това няма смисъл...
Почти успя, Шифу.
Малко по-объркващо и ще бъдеш следващият Угуей.
Грешка! Не се сърди, могъщи Угуей.
Ще те оставя с вътрешния ти мир.
Какво е това място?
- Фермата на брат ми.
Ако те настъпя, ще умреш ли?
Да.
Смъртният свят.
Чу ли, Угуей? Върнах се!
Кай се завърна!
Кой?
- Кай. Генерал Кай.
Върховен командир на цял Китай.
Нефритеният боец. Царят на болката.
Чували сте за Звяра на разплатата...
Създателят на вдовици?
Навремето работех с Угуей.
- О, учителят Угуей!
Той беше велик воин.
- Чували сме за учителя Угуей.
Добре, достатъчно. Тишина!
Намерете учениците на Угуей и ми ги доведете.
Когато приключа с тях, Угуей,
няма да остане кой да помни името и делото ти.
Кай се завърна!
Готов съм...
Да ти дам урок.
- Урок? О, не! Учителят-дракон!
Толкова е красив!
- Благодаря за комплимента.
О, не! Моля те, не ме учи до смърт!
Поу?
- Здравей, татко. Как си?
Минах само да си взема една вана.
Добре, какво става?
- Нищо.
Нищо? Идвам си, а ти вземаш вана с куклите си.
Екшън фигури.
И вместо да си сипеш соли за вана, слагаш сечуански лют пипер.
Сечуански...
Мандаринките ми!
Да, случи се нещо.
Точно така, синко. Разкажи на татко си за проблема.
Вдигни ръка.
Шифу каза, че не знам какво е да си Воин-дракон.
И иска да стана учител? Мислех, че най-после знам кой съм.
Ако не съм Воинът-дракон, кой съм аз?
- Учител? Кунг-фу учител?
Поу, това е повишение! Приеми го, сине!
Един ден ще управляваш Нефритения дворец,
а аз ще продавам юфка във фоайето!
Защо седиш тук и се плискаш като бебе? Излизай! Ставай!
Хайде, върви! Време е да разширим бизнеса!
А конкурса за двойници на Воина-дракон?
- Г-жа Чоу винаги печели.
Скадуш!
А състезанието по ядене на кнедлички? Трябва да защитя титлата си.
Никой няма да бие рекорда ти по кнедлички!
Бият рекорда ти по ядене на кнедли!
Дай! Дай!
Кой надяжда рекорда ми?
- И кой плаща кнедлите?
101! 102!
103!
Да! Това нов рекорд ли е?
Кой си ти?
- Аз съм Ли Шан.
Какво?
Аз съм Ли Шан.
И търся своя син.
Изгубил си сина си?
- Да.
Преди много години.
Аз изгубих баща си.
- Много съжалявам.
Благодаря.
Ами, успех.
И на теб. Дано намериш сина си.
Дано намериш баща си.
Сине?
Господи, това си ти!
Не стой така! Прегърни стареца си!
Не мога да повярвам, че си жив!
Мислех, че съм те изгубил завинаги, Малък Лотос.
Много ми е неудобно, но мисля, че ме бъркаш с панда на име Лотос.
Аз се казвам Поу.
- О, да, ти не знаеш.
Малък Лотос е името, което ти дадохме, като се роди.
Така ли?
- Да!
Не мога да повярвам! След толкова години ме намери?
Това е изумително! О, татко!
Ела! Запознай се с... Не знам как да те наричам.
Доколкото чух, името му е Ли.
- Ах, ти...
Ела тук.
Благодаря ти, че толкова добре се погрижи за сина ми.
Твоят син ли? Чакай малко.
Откъде знаем, че този непознат ти е роднина?
Погледни.
Шкембетата ни са като братя!
- Супер.
Синко, ще те науча на шкембе гонг.
Шкембе гонг.
- Гледай как се друсат!
Друс, друс, друс. Все едно се гледам в дебело огледало.
Страхотно е, че ни рисуват заедно.
Все още не разбирам. Мислех, че Поу е последната жива панда.
Не, има цял куп като нас.
Къде?
- В тайно панда селище в планината.
Тайно панда...
Но откъде разбра къде съм?
- Получих послание, което ме доведе тук.
Как получи послание, след като никой не знае къде си?
Звучи ми съмнително.
Не, беше послание от вселената.
Гадост!
Сега кажи ми какво е това за Воина-дракон?
Откъде знаеш, че съм Воин-дракон? Вселената ли ти каза?
Не, видях плаката. И сувенирите.
Купих си малка чашка.
- Да, разбира се!
Идея си нямаш. Толкова имам да ти показвам.
Страхотно ще се гордееш с мен. Хайде, ела!
Аз вече страхотно се гордея.
Още две стъпала.
- Само минута. Останах без дъх.
И ти ли имаш панда астма? По наследство ли е?
Татко, това ще ти хареса.
Най-готиното нещо на света.
Тук е Залата на героите.
Дом на най-ценните кунг-фу артефакти от цял Китай.
Леле! Това място е...
Страхотно? Щеше да го кажеш... Щеше да кажеш "страхотно", нали? Такова си е!
И още как!
- Само внимателно! Всичко е много чупливо.
Като урната на шепнещите воини. Вече я чупиха веднъж.
Кой?
- Един идиот.
Бронята на учителя Летящ носорог!
- Чудя се дали ще ми стане.
Взе ми думите, татко! Това си помислих.
- Дали ще ми стане?
Не, дали ще стане на мен. Татко, гледай!
Арбалетът на Учителя Овен - разбивачът на порти.
Виж това!
Шлемовете на армията на Учителя плъх. Мънички са!
Водоустойчивата броня на Учителя Делфин! Любима ми е!
Гледай... Легендарната бойна рикша на император Ястреб.
Яка кола.
Тате, какво правиш? Не трябва да пипаме.
Извинявай. Да я сваля ли?
Да, би трябвало. Но пък ти отива.
Как я усещаш? Стегите стягат ли? Мирише ли на носорог?
Усещаш ли я непробиваема? Сякаш можеш да се биеш с хиляда воини...
И да се измъкнеш цял?
Да, много е готина.
А това за какво е? Ще го дръпна.
Май се напишках.
Нещо друго, което трябва да разгледаме, синко?
Атака!
Бързо, бързо, бързо! Война с палци!
Подкрепления!
- Нечестно, нечестно.
Да!
Толкова е заба...
По-бързо! Още, още, още!
Страхотно!
- По-бързо, по-бързо.
Така, така.
- Добре съм.
Точно така.
Атака стил "Делфин"!
- Уцели ме.
Защита стил "Делфин"!
Дълъг пас, синко!
Не бях готов!
Връщам ти я.
- Подай.
Висок пас!
- Дадено. Хвърляй!
Ще те хвана.
Давай, учителю Носорог.
- Идвам!
Ще те хвана! Ще те хвана!
Ще те хвана, ще те хвана! Ще те хвана.
Кой те хвана? Кой ще те хване?
Кой ще те хване? Кой ще те хване?
Учителю Носорог.
Какво има?
Здравейте.
Приятели.
Няма да познаете кой се появи. И за милион години.
Пробвайте.
- Баща ти!
Как познахте? О, разбира се. Защото си приличаме.
Татко, запознай се с приятелите ми.
Богомолката, Тигрицата, Маймуната, Жерава и Пепелянката.
Ти си Пепелянката, нали?
- Маймуната, сър.
Най-добрите ми приятели. А това... Това е учителят Шифу. Легенда!
За нас е голяма чест, учителю панда.
Може би баща ти ще иска да дойде с нас в залата.
Синът ти е новият учител.
Сигурно е изморен. Сигурно си изморен. Изморен е.
Ще му покажа Хризантемения апартамент.
Изморен ли? Нищо подобно. Искам да видя как преподаваш.
Повярвай, по-добре да ме видиш... как се бия!
Какво става?
- Нападат Долината.
Синко? Нападат ли ни?
- Идеално!
Сега ще видиш защо съм Воинът-дракон! След мен!
Врагове на справедливостта, очаква ви война!
Сериозно ли?
Какви са тези зелените?
Някакви нефритени зомбита.
- Нефритени зомбита?
Нефризомбита! Щастие!
Лотос, пази се!
- Спокойно, татко, правя го всеки ден!
Тези ги познавам.
Учителите Близнаци Язовци с двойно смазващата техника.
Да, точно тази! А този е...
Не! Учителят Таралеж!
Мислех, че е умрял преди 100 години. Тези са легенди!
Нарисувай ни бързо.
Готов ли си? Успя ли?
Мигнал съм. Може ли още веднъж?
Души ме учителя Таралеж! Ултра страхотно!
Гледай. Това си ти!
- Поу, не се разсейвай!
Послание от вселената... Ще ти дам аз послание от вселената.
Стой далеч от сина ми!
- Извинявай, тате, после ще почистя.
Чакай, не с най-хубавия ми тиган! Вземи този.
Лотос! Пази се!
Татко, виж "коварните кнедли".
Пипнах те.
Виждам те. Скоро твоето Чи ще ми принадлежи.
На мен ли говори?
- Кой? Всички говорят.
Имаш право. Доста е страшничко.
Да опитаме и ние. Може също да ги уплашим.
- Но първо да решим какво ще кажем.
Иначе няма да е страшно. Само ще е тъпо.
- Не говорят те, идиоти такива!
Аз говоря чрез тях. Кай!
- Кой?
Добре, стига толкова.
Видяхте ли?
- Какво стана?
Зелен дим и пуф... И пуф...
Шифу, какво стана?
- Кай... Кай... Кай...
Не, не съм го чувал.
- Кай... Кай...
Къде е?
Има толкова много мъдрост, че нищо не намирам.
Да!
Ето го.
Отговорите са в този свитък.
Какво? Празен ли е?
Шегуваш ли се? Пак ли?
Чакайте малко. Съжалявам. Добре, ето тук.
Написано е с почерка на Угуей.
"Много отдавна имах брат..."
- Угуей е имал брат?
"По оръжие." Моя грешка. Пише "брат по оръжие".
Защо не го развиеш целия?
"Бях млад и амбициозен воин, предвождащ велика армия."
А до мен се сражаваше Кай...
Най-добрият ми приятел.
Един ден попаднахме на засада.
Бях тежко ранен.
Приятелят ми ме носи дни наред и търси помощ,
докато не попаднахме на тайно село,
високо планината.
Дом на древни лечители.
Селото на пандите.
Панди ли?
- Да, панди.
Панди, които ме излекуваха със силата на Чи.
Научиха ме как да отдавам Чи.
Но Кай искаше цялата сила за себе си.
Това, което може да се даде, може и да се отнеме.
Трябваше да го спра.
Битката ни разтърси земята.
Докато накрая, прокудих Кай в Света на духовете.
Ако някога се завърне в Света на смъртните,
може да го спре само този, който владее Чи.
Този, който владее Чи? Като теб!
Аз ли? Едва карам цветята да цъфтят. Трябва ми поне 30 години и пещера.
Трябва ни учител по Чи.
Ще продължава да краде Чи на учителите, докато не го отнеме цялото.
Трябва да намерим начин да го спрем!
Ще става все по-силен с всеки учител, когото победи.
Нямаме избор. Ще се бием.
- Аз ще те науча, синко.
Ти можеш ли?
Разбира се. Аз съм панда.
Затова вселената те е пратила тук!
Какво трябва да направя?
- Да се върнеш у дома с мен.
Какво?
- В тайното село ли?
Да, синко. Трябва да преоткриеш какво е да си панда.
Да се научиш да живееш като панда, да спиш като панда,
да ядеш като панда. Тези 103 кнедли?
Бяха само ордьовър.
Винаги съм знаел, че не ям с пълния си потенциал.
Не, няма да ми отнемеш Поу. Не и не.
Искам второ мнение. Шифу, отвори някой друг свитък.
Той трябва да отиде.
- Добре, трето мнение.
Маймуна? Пепелянка? Тигрице?
Татко, чу какво каза Шифу за написаното от Угуей.
Само този, който владее Чи, може да спре злодея.
А за да овладея Чи, първо трябва да опозная себе си.
А аз съм панда.
Ще ти приготвя обяд за из път.
Наистина ли мислиш, че ще овладее Чи навреме?
Няма значение какво мисля аз. Важно е какво мисли вселената.
Значи, твърдо "не"?
- Учители, какво ще правим сега?
Ти ще откриеш къде се крие Кай. Проследи онези нефритени същества.
Но не влизай в битка, защото с всяка битка Кай става все по-силен.
Защо аз? Защото попитах ли?
- Не, защото можеш да летиш. Потегляй!
Да не беше си отварял клюна.
- И вземи Богомолката.
О, не. Защото аз...
- Да.
Почивка за обяд.
- Едва ме нави.
Татко?
- Да?
Татко?
- Да?
Какво правиш тук?
- Какво правя ли? Троша си гръбнака.
На всеки камък ли трябваше да стъпиш?
- Не, имам предвид, защо си тук?
Имам ли избор? Ами ако не харесаш храната на пандите?
Как ще спасяваш света на гладен стомах?
От мен зависи успеха на мисията.
- В тази връзка...
Местонахождението на селото трябва да остане в тайна, затова...
Мислиш, че не мога да пазя тайна ли?
20 години се грижех за Поу, преди да му разкрия, че е осиновен.
Наистина ли?
- Да.
Добре, би било жестоко да те накарам да отлетиш обратно.
Можеш ли да летиш?
- Аз съм птица, Поу.
Пристигнахме.
Изглежда доста нависоко.
А моят син мрази стълби. Да си вървим.
Ние сме панди. Не се катерим по стълби.
- Цял живот чакам да чуя тези думи.
Гадост.
Уха...
Това ли е тайното село на пандите?
Нищо чудно, че го пазите в тайна. Ако живеех тук, и аз щях да си трая.
Сега кажи "Уха".
- Уха!
Хайде!
- Насам! Елате!
Вижте!
Мой ред е!
- По-бързо!
Ли? Народе! Ли се върна!
И двамата се върнаха!
- Намерил е сина си!
Той успя!
- Върнаха се!
Ли?
- Намерил е сина си!
Бързо! Ли се върна!
- Чакайте! Идваме!
Той успя!
Те успяха!
- Защо тичаме?
Идваме!
- Той се върна!
Те успяха!
- Ли Шан се върна!
Здравейте!
- Народе!
Събери се, народе! Това е моят син!
Здравей!
- Той е тук!
Ти се завърна!
- Тризнаци!
Здравей, аз съм Ку Ку!
Менг Менг.
- Аз съм Шуей Шуей.
Много си мек.
- Мирише на курабийки.
Красавец е като баща си.
Благодаря.
- Синко, това са братовчедите ти.
Дим и Сум.
- Имам братовчеди!
Добре дошъл!
- Добре дошъл!
Хлебчета на гердан!
- Казва се ам-мулет.
Ам-ам.
Ще ти направим нов.
Това си ти!
- Да, много мило. Здравей!
Нямам представа кой си.
- Шаренко бебче. Колко хубаво.
По-внимателно, това е моята екшън фигура.
Може да я взема? Нали?
- Не...
Няма проблем, разбира се. Затова я донесох.
Грижи се добре за нея.
- Да! Шаренко бебче.
Ти си също като мен, но си бебе.
И ти си като мен, но си стара.
Ти си като мен, но си по-дебел.
И ти си като мен, но...
Имаш шапка.
Наистина има шапка.
- Всички сте съвсем като мен.
Обявявам пир в чест на сина ми!
Какво?
- Пандите не ходят. Търкалят се!
Виждал ли си някой да се излага така?
Поу, какво правиш? Поу!
Прав си, по-добре е от ходенето.
Вкусотии.
- Хапни си кнедлички.
Що за панда си да не знаеш как да се търкаляш?
Още съм нов в тези "панда работи".
А ти каква панда си? Много ти е смешна шията.
Изобщо не съм панда.
Какво е това?
- Шапката ми.
Какво е това?
- Клюнът ми.
Какво е това?
- Крилото ми.
Какво е това?
- Кнедлите ми.
Стига въпроси! Махай се, хлапе. Ето, синко, донесох ти клечките.
Благодаря, татко. Олеле.
Какво?
- За какво служат тези?
Това са клечки. С тях се хващат кнедлите.
- Значи ги ядеш една по една?
Вкусно.
- Да, вкусно.
Знаех си, че не ям според потенциала си!
Аз съм Мей Мей.
Тя е изумителна. Толкова е красива.
Много си мил, Поу.
Но моля те, запази си комплиментите за след представлението.
Аз ли? Нищо не съм казал.
Стига. След представлението.
Започна ли вече?
Най-добрата танцьорка с лента на света!
Тя самата го казва.
- Не гледай. Не гледай.
Не можеш да устоиш, нали?
- Татко, тя защо ме гледа...
Така!
- Следвай ритъма.
Но аз не мога да танцувам!
Можеш, разбира се. Всички панди танцуват.
Знам какво си мислиш.
- Така ли?
"Как може една панда да е толкова красива?"
За мен ли са?
Поу.
Помогнете ми, бащи.
- Оправяй се сам.
Чудесно се справяш, синко.
Ти си на ред.
Еха, Поу!
Спокойно. Ще му хванеш цаката.
Толкова имам да уча.
Крила на наблюдението!
Защо го правиш?
- Кое?
Това, че казваш "крила на нещо си", не го прави нова техника.
Все едно аз да кажа "Антена на силата" или "Торакс на пресните сандвичи".
Крила на несъгласието.
- Гледай!
Учителю Мечок, учителю Пиле, учителю Крок, какво правите тук?
Нефритените воини нападнаха селата ни. Скриха се тук.
Стой!
Сигурно са вътре.
Учителят Шифу силно препоръча...
Да не се намесваме.
Трябва да влезем.
- Но учителят Шифу...
Сериозно ли те е страх? Дори учителят Пиле влиза! А той е пиле.
Достатъчно. Влизам.
- Богомолка! Имаме заповед...
Те се нуждаят от помощта ни!
Влизаме! Аз - високо, ти - ниско.
- Не, чакай.
Бойте се от буболечката! Добре, дребен...
Дръж се, приятел, идвам!
- Антена на силата! Не стана!
Богомолка!
Богомолка?
Богомолка.
Твоето Чи е силно.
Също като на приятеля ти.
Буболечката.
Богомолка.
Не се тревожи, малко птиче.
Ще използвам твоето Чи добре.
Ще унищожа Нефритения дворец и всички в него.
Не!
Крила на съжалението!
О, да. Първи ден на панда обучението!
Добре, цвете. Сега ще те накарам да цъфнеш.
Татко. Татко.
- Какво? Какво има?
Готов съм за първия учебен ден.
- Какво?
Научи се как да си панда, овладей Чи, спаси света!
Пандите спят до след обяд.
Урок номер 1. "Връщай се в леглото."
Разбира се!
Никой не е казал, че ще е лесно.
Успах ли се?
- И още как.
Да!
Покажете му, деца!
- Можеш ли така? Можеш ли иначе?
А така? А иначе?
- Успявам ли? Става ли?
Леле!
- И сега! Ка-блам!
Бабо панда, пази се!
- Здрасти!
Да се търкаляме.
Поу, време е за обяд.
Поу?
Нека склонът ти покаже накъде да се търкаляш.
Грешка на новака.
Дим, Сум, да му покажем как се търкаляме нагоре!
Прекрасно е.
- Време е за закуска. Поу!
Ти можеш да летиш?
- Идвам с бясна скорост!
Бързо, че вече изстинаха.
Какво правите тук? Тази храна е за Поу!
Хвърляйте!
Хайде, хайде. Всичко е наред.
Отпусна ли се?
- Съвсем.
Просто се отпусни и падай.
Ясно.
Добре, просто...
Точно така. Изкарай всичко навън.
Браво на моето момче.
Махайте се оттам!
Спагетите ми! Оставете ми спагетите.
Стилно, Поу. Много стилно.
- Дайте прегръдка и на мен.
Пусни ми шапката!
Обичаме спагети! Още спагети!
Също като моя Поу.
Какво сте зяпнали?
Така се търкаляме! Бомба!
Да!
Вдигнете го нагоре.
- Мамо, погледни!
Как беше?
Опитай отново. Но не се престаравай.
Добре, добре.
Много по-добре.
Благодаря, татко.
- За какво?
Знаеш за какво. Защото ми показа какво е...
Да си панда.
Кога мислиш, че ще съм готов?
- Готов ли?
Да овладея енергията Чи.
- Скоро. Много скоро.
Ела, ще ти покажа още нещо. Хайде.
Извинявай за бъркотията. Рядко имам гости.
Това мама ли е?
Поръчах я, когато стана на сто дни.
Майка ти едва те удържаше.
За малко да изядеш хартията.
Наистина.
- Каква беше тя?
Тя беше идеална отвсякъде.
Умна, красива.
Със завиден апетит.
Любовта на живота ми.
Мислех си, че вече съм открил истинското щастие.
И тогава се появи ти. Мой малък Лотос.
Тогава открих щастието наистина.
До онзи момент,
когато изгубих всичко.
Татко. Никога повече няма да ме изгубиш.
Чу ли?
Искам и аз прегръдка.
От Източната провинция е!
Учителят Гущер, учителят Бивол, учителят Орел... Всичките!
Във всяко село чак до морето. Всички учители в Китай...
Изчезнаха.
- Може всички да са на купон.
Маймуна.
- А мен не са ме поканили.
Кай е отнел тяхното Чи. Само ние стоим между него
и знанието, което Угуей ни повери.
Селяните евакуирани ли са?
- Да, господарю.
Жерава и Богомолката?
- Няма вести.
Чакай. Ето ги!
Не!
Кай.
Кич.
Никакъв стил.
Как смееш да стъпваш на тази свята земя!
Вижте се, жалки глупци.
Коленичили сте в нозете на Угуей Великолепния.
Не си достоен да произнесеш името му.
- Аз ли не съм достоен, котенце?
Аз се бих до рамото му.
Обичах го като брат.
А той ме предаде.
Сега ще унищожа всичко, което е създал!
Напред!
Какво ще кажеш за котенцето?
Няма да позволя да унищожиш името на Угуей.
Защо не? Той унищожи моето.
Богомолка. Това съм аз, твоето другарче!
Извинявай, Тигрице! Извинявай! Извинявай! Извинявай!
Извинявай!
Шифу.
Доведи ми ги.
Не. Трябва да предупредиш Поу.
Учителю, моля те.
Ще ти покажа истинската сила на Чи, братко.
Не.
Угуей, прости ми.
Какво ще кажеш, Угуей? Прощаваш ли му?
Може да унищожи Нефритения дворец, но никога няма да победиш.
Винаги ще се намери някой да те спре.
Кой? Пандата ли? Неговата Чи е силна,
но не е достатъчна.
Ще го сполети твоята съдба.
Не.
Както и всички панди в онова село.
Да.
Поу, дано вече си готов.
Танцувай, Лотос, танцувай.
Такъв хубавец е.
Здравей!
Това е панда прегръдка!
Здрасти.
Поу.
Тигрице?
Коя е тя?
- Кой идва?
Голямо Шаренко бебе!
Какво правиш тук?
- Кай нападна Долината.
Победи всички учители в Китай, дори Шифу и приятелите ни.
Всичко е изгубено, Поу. Всичко. Всички.
Всички ли?
- Всички.
А ресторантът ми как е?
После ще питам.
- Сега е тръгнал насам.
Преследва теб, Поу. Преследва всички панди.
С колко време разполагаме?
- Не много.
Моля те, кажи, че си овладял Чи.
Вземи бебето.
- Татко! Татко!
Това тук на кого е?
Трябва да ми покажеш тайните Чи техники!
- Не, трябва ти повече време.
Всички да си съберат багажа! Дай да ти помогна.
Нямам повече време. Трябва да ме научиш сега!
Съжалявам, не си готов. Хайде, събирайте всичко!
Готов съм.
- Още не.
Какво говориш? Направих всичко, което ми каза.
Усвоих дрямката, спането в хамак, ваните.
Вече съм едно с моята панда част. Защо не ми покажеш?
Защото не знам как!
Какво?
- Не знам! Никой не знае.
Може би сме знаели някога. Но вече не.
Излъга ли ме?
- Не, аз...
Да.
Защо?
- За да спася живота ти!
Разбрах, че някакъв кръвожаден злодей е по петите ти.
Какво можех да направя? Да го оставя ли?
Да! Аз съм Воинът-дракон. Да се бия със злодеи е мой дълг!
Заради теб оставих Долината без защита!
Оставих приятелите си! А сега те всички са...
Те са...
- И ти щеше да си.
Веднъж те изгубих. Няма да го допусна отново.
Не мога.
Вече ме изгуби.
Мамо! Гушни ме!
Поу, толкова се тревожа за теб, че дори не мога да злорадствам, че се оказах прав.
А сега бягай, бягай, колкото дебелите крачета те държат.
Да бягам? Няма къде да бягам.
- А какво ще правиш?
Ще остана и ще се бия с чудовището.
Поу, може да е чудовище, но все пак е твой баща.
Не той. Кай!
Не!
Гладен ли си?
- Не, аз... Не особено.
Може би само една.
Знаеш ли, че не само ти излъга?
Нима?
Не дойдох, защото се притеснявах, че Поу ще остане гладен.
Тревожех се за теб.
- Че ще остана гладен ли?
Не. Че ще ми откраднеш Поу.
Какво?
- Знам. Глупава идея.
Вече разбрах, че дори да си в живота на Поу, това не значи по-малко за мен.
Означава повече за Поу.
Но аз не съм в живота му. Вече не.
Синът ти се разсърди. Добре дошъл в клуба на родителите.
Ти не разбираш. Аз го излъгах.
Той никога няма да ми прости.
- Аз го лъгах 20 години.
Още си мисли, че се е излюпил от яйце.
Понякога правим грешки с най-добри намерения.
Слушай. Той е обиден.
Объркан.
И трябва да спаси света.
Нуждае се и от двамата си бащи.
Така няма да стане.
- Налага се.
Не мислиш с главата си.
Мисля!
- Не мислиш.
Мисля!
- Не!
Да.
- Не.
Аз видях Кай. Видях колко е силен.
Но той не е видял моята сила.
Уши ключ на пръста?
Коронният ми номер. Само да докопам Кай за пръста и скадуш!
Пращам го в Света на духовете.
- Той има войска от нефритени воини.
Всичко, което виждат, го вижда и той. Няма как да го изненадаш.
Не можеш да се добереш до него.
- Трябва да стане!
Може да го спре само този, който владее Чи.
Говориш като Шифу. "Чи, Чи, Чи, Чи."
"Чи това, Чи онова." "Чи, Чи, Чи!"
Аз не владея Чи, ясно?
Не знам дали съм Воин-дракон. Не знам дали съм панда!
Не знам кой съм!
Права си. Няма как да спра него и армията му.
Освен ако имаш собствена армия.
Ти ли?
- Не само аз.
Ние. Всички ние.
Най-после открих сина си, след толкова години.
Краят на света не е достатъчен, за да ни раздели.
Но вие дори не владеете кунг-фу.
- Ще ни научиш.
Какво? Не мога да ви науча на кунг-фу.
Дори Тигрицата не можах да науча. А тя вече владее кунг-фу!
Поу, знам, че съм последният, на когото би се доверил сега.
Но трябва да ми повярваш. Можем да го направим.
Можем да научим кунг-фу. Можем да бъдем като теб!
Какво каза?
"Можем да го направим"?
- Не!
"Можем да научим кунг-фу"?
- Другото!
"Можем да бъдем като теб"?
Да!
- Можем ли?
Не! Не можете!
Но и не трябва! Това имаше предвид Шифу.
Няма нужда да ви превръщам в мен. Трябва да ви превърна във вас!
Нищо не схващам.
- Знам!
Благодаря, татковци.
Няма защо.
- Няма защо.
Ще направя нещо, което мислех, че не ми е по силите.
Ще ви науча на кунг-фу.
Приятели, истинската сила е да бъдеш точно този, който си!
Кои сте вие? В какво сте добри?
Какво обичате? Какво ви прави тези, които сте?
Да, добре, хайде пак.
Добре, хайде пак.
Добре, добре, хайде пак.
Шаренко бебче! Шаренко бебче!
По-бързо, по-бързо! Върти тази лента!
Прегръщай дървото!
Стисни го така, сякаш ти е за последен път!
По-високо! И малко по-наляво. Ще се справиш!
Не искам нито една кнедличка на земята!
Чакай, Шаренко бебче!
Добре! Пробвай с това.
Сега пробвайте с тези!
Добре! Сега пробвай с това.
Готови са.
Какво?
Моля за внимание, защото ще повторя още само десет пъти.
Единственият вход за селото е тук.
Ескадрила Кнедличка заема позиция тук, а ескадрила Курабийка заема позиция тук.
По мой сигнал двете ескадрили...
Добре.
Ескадрила Юфка ще...
Важно е да запомните, че тук е мястото...
Да, очакваше се.
Важното е да запомните, че трябва да разсейвате воините,
докато се приближа до Кай, за да му приложа Уши ключ.
Разбрахте ли?
- Да!
Панда на три! Едно, две, три, пан...!
Момчета... Нищо, после ще ви науча на това.
Иска ми се да можех да те науча на Чи, синко.
Няма нищо, татко, аз...
Тук е.
Леле!
На това му викам драматична поява!
Ти трябва да си Воинът-дракон.
А ти трябва да си Кай!
Звярът на разплатата, Създателят на вдовици!
Да! Най-после! Благодаря!
Почти ми се иска да те пощадя.
- Да ме пощадиш ли?
Пощади ме и спри да дрънкаш. Става ли? Да започваме.
Ще отнема твоето Чи и Чи на всяка панда...
Дрън-дрън!
В това...
- Дрън-дрън-дрън!
Във...
- Дрън-дрън-дрън.
В това...
- Дрън-дрън.
Ах, ти, пухкав, малък...
Дръжте пандите.
О, не, истина е! Всички сте станали зелени!
Освен теб, Богомолка. Ти си беше зелен.
Сега ли?
- Чакайте сигнала.
Напред!
Ескадрила Кнедли!
Готови?
- Старт!
Шкембе!
- Гонг!
Шегуват ли се?
Да!
- Успяхме!
Съжалявам, Жерав.
Ескадрила Пролетно рулце! Опаковайте ги за вкъщи!
Насам, нефризомбита!
И теб не те знам кой си!
Ескадрила Юфка!
Приготви се за танц с опасността!
Яко!
Шаренко бебче!
- О, не.
Направи го.
- Ти си лош!
Огън!
Яж бомба!
Да!
Браво, деца!
- Успяхте, момчета!
О, не! Учителят Шифу!
Не мога да ударя Шифу!
Аз мога!
- Аз също!
Защита Двоен татко!
Ляв татко!
- Десен татко!
Благодаря, татко.
- И аз, татко.
Ще се справим, синко.
Давайте, татковци!
- Да!
Да!
Пипнахме ги.
- Стига, стига! Престани!
Я се разкарай...
Да приключваме.
Това е нашето момче!
Съжалявам, приятел. Връщаш се в Света на духовете.
Скадуш!
Така не стана. Още един опит.
Скадуш! Скадуш, скадуш. Скадуш... какво става?
Чакай малко! Стана.
Не. Не!
Не стана.
Угуей ли те научи на този номер?
Жалко. Става само на смъртни.
А аз съм Воин-дух.
Тук!
Синко!
- Поу!
Сгреших. Съжалявам. Бягайте. Бягайте!
Е, Угуей... този ли трябваше да ме спре?
Сега ще отнема неговото Чи,
а после и на другите!
А ти...
Наистина ли мислеше, че ще ме върнеш в Света на духовете?
Ти си само един глупав смъртен.
Става само със смъртни.
Прав си. Не мога да те пратя там.
Но мога да те отведа.
Виж там!
Какво?
Поу!
- Синко!
Скадуш.
Синко!
- Синко!
Не!
Какво стана? Къде е Поу?
Надхитри Кай. Спаси ни.
Не.
Спаси нас, но кой ще спаси него?
Еха! Светът на духовете. Получи се!
Слез от гърба ми, ти...
Ти ме върна тук?
Не ме вини. Опитах да те спра в обикновения свят.
Тогава краят ще е тук!
Дръж се, синко! Бори се!
Трябва да му помогнем.
Трябва да му помогнем! Всички да се съберат.
Хайде, елате тук! Хайде...
Можем да го направим.
Поу...
Поу, ти ни научи да бъдем тези, които сме.
Баща.
Приятел.
Бог на кнедличките.
- Страшна бойна машина.
Гушко.
Нунчаку гадже.
Шаренко бебче.
Семейство.
Яко!
Еха.
Кой си ти?
- Задавам си същия въпрос.
Дали съм син на панда? Син на гъсок?
Ученик?
Учител?
Оказа се...
Че съм всичко това.
Аз съм Воинът-дракон.
Схващаш ли? Видя ли гигантския дракон?
Приготви се за гръмотевицата.
Това е жестоко!
Шкембе гонг.
Удар с дупе.
Нещо за хапване. Умирам от глад.
Да действаме!
Внимание!
Трябваха ми 500 години да отнема енергията Чи на Угуей.
Ще отнема и твоята, дори да чакам още 500 години.
Дрън-дрън, дрън-дрън. Дрън-дрън.
Ако толкова искаш моето Чи,
вземи го.
Да. Силата е моя.
Чакай, не, твърде много е.
Прекалено много е! Не!
Не!
Къде изчезна?
Върнахме се!
- Приятелче!
Още съм зелен! Не стана! О, не, аз съм си зелен.
Зеленко бебче!
- Не съм бебче! Не съм!
Антена на страха!
А къде е Поу?
- Виждали ли сте Поу?
Не, няма ли го тук?
Поу? Поу?
Защо още го няма?
Воине-дракон.
- Угуей?
Не мога да повярвам! Еха!
Колко си лъскав.
- Както и ти.
Нали? Най-страхотното наметало. Като тичам с него, изглежда страхотно.
Отива ти. Пораснал си.
Да, трябва да сменя панда диетата.
- Пораснал.
Както се надявах, като пратих посланието на баща ти.
Ти му прати вселенското писмо. Еха!
Да.
Защото вселената се нуждаеше от теб.
От мен ли?
Най-после се превърна в пандата, която беше писано да станеш.
Но откъде знаеше, че ще стана?
- Още в деня, когато те срещнах,
видях бъдещето на кунг-фу.
И миналото.
И видях пандата, която може да ги обедини.
Затова избрах теб, Поу.
Двете страни на Ин и Ян.
И мой достоен наследник.
Аз ли? Не мога да го приема.
Вземи го. Имам по-голям.
Но ти си просветен и какво ли не. Аз съм само...
Наистина ли?
- Да.
А какво ще правим сега?
Ти ми кажи.
Не. Угуей, не си отивай!
- Никъде не отивам. Аз живея тук.
Да, вярно.
Ти сам ще решиш дали оставаш или си тръгваш.
Чакай. Мога ли да се върна?
- Кой знае? Не съм пробвал.
Леле!
Поу!
Ти можеш да летиш!
Татко. Татко. Татковци!
Синко!
- Синко!
Никога повече не изчезвай в експлозия от листенца.
Помислих, че сме те изгубили.
- Не, вие ме спасихте.
Всички вие.
Хайде, елате всички!
Прегръдка!
Учителю Шифу!
Ученикът се превърна в учител. Чакай. Откъде взе това?
Това ли? Учителят Угуей ми го даде в Света на духовете.
Не се и съмнявам.
- Мисля, че овладях Чи.
Не се и съмнявам.
Ще ме научиш ли?
Готови!
Еха!
Маймуна, помагай!
- Зеленко бебче!
Пусни ме!
Здравей.
Скадуш.
Панда астма.
КРАЙ
Превод: Мария Пеева