Pinocchio (1940) Свали субтитрите
без значение кой си,
всичко, за което от сърцето си мечтаеш
ще се сбъдне.
Ако силно го желаеш,
няма нищо невъзможно.
Когато си пожелаеш нещо от звездите,
като истински мечтател,
съдбата ще е благосклонна.
На всеки, който истински обича,
тя изпълнява
и най-съкровените желания.
Като мълния в небето
с теб преодолява грешките
и те следи.
Когато си пожелаеш
нещо от звездите,
мечтата ти
ще се сбъдне.
Хубаво, нали?
На бас, че много от вас не вярват на всичко това.
Че мечтите се сбъдват нали?
Е, и аз не вярвах.
Разбира се, аз съм само един щурец, който си пее от ухо на ухо...
но нека ви разкажа нещо, което ма накара да мисля по друг начин.
Една вечер, преди много години...
Извинете ме. Само да подпра това тук. Така.
И така, една вечер, преди много години,
пътешествайки, стигнах до малко градче.
Беше прекрасна нощ.
Звездите блестяха като диаманти...
над покривите на отдавна заспалия град.
Красива гледка.
Докато се разхождах по криволичестите улици,
по които нямаше жива душа,
забелязах да свети малък прозорец,
в работилницата на дърводелец, който се казваше Джепето.
Скочих на перваза
и погледнах вътре
Беше жалко да видиш хубав огън като този да грее напразно.
И какво да направя?
Влезнах вътре.
Огледах се.
Естествено, попадайки на странно място като това,
не знаех какво да очаквам.
Нали знаете, щурците не са особено внимателни.
И тъй като нямаше никой се устроих като в къщи.
Останах там, исках да се сгрея... да поогледам наоколо.
Никога не сте виждали такова място.
Това бяха най-прекрасните часовници, изработени някога
и всичките направени от дърво.
Имаше малки музикални кутии различни видове.
Полици, играчки и...
И тогава очите ми се спряха на нещо друго.
Кукла!
Нали знаете, една такава марионетка,
на конци.
Сладко малко нещо...
Динг-донг. Качваме ли се?
Хубав материал.
Добре, сега.
Няма да отнеме много време.
Само още малко да се оцвети и цялата е готова.
Мисля, че ще стане добре.
Нали, Фигаро?
Извинете ме!
Виж, ето в това е разликата.
Много добре.
Много, много добре.
Добре, сега можеш да очароваш всеки.
Остава само да ти дам име.
Пинокио!
Харесва ли ти това име, Фигаро?
Не? А на теб, Клео?
Добре, ще го оставим така, дървено човече!
Харесва ли ти?
Това ще се уреди!
Това е, Пинокио.
Хайде, сега ще те изпробвам!
Професоре, музика!
Хей, я по-полека!
Счупи го, нали?
Много движение има тук!
Малко, дървено човече, да изсвирим нашата част.
Донеси малко радост във всяко сърце
Малък, знаеш ли аз наистина,
много се гордея с теб.
Малки дървени крака и най-добре
малки дървени стъпала, за да не паднеш.
Колко грациозно!
Мое малко дървено човече!
Клео, запознай се с Пинокио!
Кажи "Приятно ми е!"
Кажи "Здрасти" на Фигаро!
Охо и вече правим пакости!
Виж какво стана!
Бум!
Аха, отиваме нагоре!
Ти си хитро, малко човече!
И тази усмивка, знаеш ли аз...
Ей, ти да не ревнуваш?
Знаеш ли, Пинокио, мисля си, че Фигаро ревнува заради теб.
Спокойно, Фигаро.
Аз още...
Кое ли време стана?
Става късно.
Хайде, всички в леглото.
Лека нощ, Пинокио!
Малка смешна, муцунке.
Лека нощ, Клео, мое малко водно бебче.
Фигаро!
Кажи "Лека нощ".
Хайде..
Хайде да спиш, моя малка русалке!
Лека нощ!
Ето това имам предвид под комфорт.
Истинско удобство.
Погледни го, Фигаро..
Като жив е.
Щеше да бъде чудесно, да е истинско момче...
Е, добре.
Хайде. Да спим.
А, Фигаро.
Забравих да отворя прозореца.
Фигаро, Виж, виж... Падаща звезда!
Звездата свети. Звезда блести! Първата звезда, която виждам тази вечер.
Искам, ако може, бих искал, ако е възможно...
да се сбъдне желанието ми.
Фигаро, знаеш ли какво си пожелах?
Пожелах си този малък Пинокио...
да стане истинско момче.
Би било чудесно, само си представи!
Истинско момче!
Чудесна идея, но не особено практична.
Истинско
момче.
Тихо!
Достатъчно за днес!
Какво става сега?
Хей, какво става там?
Мили боже, фея!
Да.
Добри ми, Джепето, ти си донесъл толкова много щастие на другите.
И заслужаваш желанието ти да се сбъдне.
Малка кукло от дърво,
събуди се!
Давам ти живот!
Какво ли не се случва в наши дни!
Мога да се движа!
Мога да говоря!!
Мога да ходя!
-Да, Пинокио, аз те съживих!
-Защо?
Защото тази нощ Джепето си пожела да бъдеш истинско момче!
- Аз истинско момче ли съм?
- Не, Пинокио.
От теб зависи да се сбъдне мечтата на Джепето.
-От мен? Ако си храбър честен и всеотдаен,
някой ден ще се превърнеш в истинско момче. -Истинско момче!
Няма да е лесно!
Трябва да се научиш да избираш между доброто и лошото.
Добро и лошо! А как ще разбера?
- Как щял да разбере! - Съвестта ще ти подскаже.
-Какво е съвест? -Какво е съвест!
Ще ти кажа!
Съвестта е едно малко гласче, в което хората обикновено не се вслушват.
- Това са само проблеми в днешно време. - Ти ли си моята съвест?
Кой, аз?
Би ли искал да бъдеш съвестта на Пинокио?
Ами...
Аха..
Как се казваш?
О, Щурец Щурецът Джемини!
На колене, г-н Щурец! Какво?
Без номера.
Посвещавам те в съвестта на Пинокио
пазител на познанието за добро и лошо,
съветник, в мигове на изкушение...
предводител по стръмния и тесен път.
Стани, сър Джемини.
Добре! О, боже!
Добро повишение, как мислиш?
Гос... благодаря.
Обаче, няма ли да получа значка или нещо такова?
- Ще видим! -Искаш да кажеш, че бих могъл?
- Не бих се учудила. -Златна?
Може би.
Сега запомни, Пинокио, бъди добро момче!
И се остави съвестта да те води.
Довиждане, милейди.
Довиждане!
Не е зле, бих казал!
О, да! Почти забравих за теб.
Добре, Пинок.
- Може би е по-добре, да проведем един разговор на четири очи. - Защо?
- Добре, ти искаш да бъдеш истинско момче, нали? Аха.
Добре, седни, синко.
- Виж, светът е пълен с изкушения. - Изкушения?
Да, изкушения.
това се грешни неща, които ти се струват правилни в момента.
Но дори правилното може да изглежда погрешно понякога.
Аа, понякога грешните неща изглеждат правилни в неподходящо време.
Повярвай!
- Разбра ли? - Не.
Но, аз ще правя само добро!
Точно така, Пинок! Аз пък ще ти помагам.
И всеки път, когато се нуждаеш от мен,само свирни
ето така...
Така?
Не, не, опитай пак, Пинок!
Така?
Не, не, слушай.
това е ! Хайде да го изпеем.
Когато попаднеш в беда и не знаеш кое добро и кое лошо,
подсвирни,
подсвирни.
Когато срещнеш изкушение и не можеш да му устоиш,
подсвирни,
подсвирни.
Не просто вик а, подсвирни,
И ако свирнеш леко, Джемини?
Правилно, поемаш по стръмния и тесен път.
Подсвирни,
подсвирни.
И нека съвестта те води
по стръмния и тесен път.
Подсвирни,
подсвирни!
И нека съвестта те води,
И нека съвестта те води.
Внимавай, Пинокио!
- Кой е там? - Аз съм!
О, аз съм...
Шшшт, Фигаро.
Има някой тук.
Шшшт.
Внимавай, Фигаро.
Може да скочи върху теб по всяко време.
Тук някъде е.
Тук съм!
О, Пинокио!
Как слезе тук?
Паднах, наистина.
Ти... ти говориш!
Не, не, не, и аз мога да се движа така..
Не, не не можеш! - Аз сънувам.
Събудете ме! Събудете ме!
Да видим сега кой сънува!
Хайде, кажи нещо.
Много смешно, направи го пак!
Можеш ли да говориш? -Да, синята фея дойде ...
- Синята фея? -Аха!
- И получих съвест. - Съвест?
И някога ще стана истинско момче!
Истинско момче! Моята мечта! Тя се сбъдна!
Фигаро, виж. Той е жив, може да говори!
Хайде кажи "Здрасти" на Фигаро! - Здрасти на Фигаро!
О, Клео, почти забравих.
Виж! Това е Пинокио.
Тя е моето водно бебче, нали е сладка!
Сладка е!
Трябва да го отпразнуваме!
Музика!
Ти почваш, Пинокио!
Боже! Парти!!
Нещо против да ви прекъсна?
Другият път ще стоиш отвън, бейби, нали?
Хей, пусни ме! Пусни ме!
Хайде, Клео, забавлявай се, танцувай!
Чудесно.
Събирай играчките,
давай момче!
Виж! Красиво! О!
Помощ!
Къде е кофата?
Помощ! Вода! Къде е водата?
Ето! Нося! Ето вода! Тук има вода!
Помощ! Къде е водата?
За малко! Може би е по-добре да си лягаме,
преди да се случи още нещо=
Тежка нощ, малко човече!
Сега затвори очи и се опитай да заспиш.
Защо?
О, всички трябва да спят.
И Фигаро ще спи и Клео...
и между другото утре отиваш на училище.
Защо?
Да научиш разни неща и ...
да станеш умен.
Защо?
Защото... О!
Виж, татко, виж! Стой мирен сега.
Кои са тези? Кои, са тези...
Това са твоите съученици момчета и момичета Не сега, влизай...
Истински момчета? Да.
Побързай сега. Чакай! Ей!
Ето ти една ябълка за твоя учител, а сега се обърни и ..
нека те погледна.
Мда, да...
Ето, сега отивай сам..
Фиг, чакай. Върни се, Фигаро.
Училището не е за теб.
- Довиждане, татко!
- Довиждане, синко, побързай!
А, Гидеон слушай. Веселият смях
на малките невинни дечица, които отиват на училище.
Жадни за знание мозъчета, които скачат във фонтана на науката.
Училището, тази благородна институция...
Колко глупав би бил светът без ....
Добре, добре.
Стромболи! Старият негодник се е завърнал в града, а?
Помни, Гидеон, времето безмилостно се изнизва покрай теб...
подминава те, като кукла...
Почти приключихме с това, с това тежко време.
Малко дървено момче.
Кои има днес... Дървено момче?
Виж, Гиди, виж! Впечатляващо!
Малка кукла без конци.
В подобни неща обикновено има пръст съдбата.
Чакай да видя.
Това е ! Стромболи!
И защо този мазен измамник е направил това? Слушай!
Ако си изиграем правилно картите ще спечелим много
или името да не ми е Честният Джон.
Бързо, следя го!
шшшт! Сега е наш...
Не, не тъпчо
Не бъди груб.
Остави на мен. Ето го, идва.
А, да Скини, та както казвах вчера на Дъчи..
О, колко нетактично от моя страна.
О, боже!
Ужасно съжалявам.
Надявам се не си се ударил.
- Добре съм. Великолепно!
Добре, добре.
Ходиш на училище?
Виж, Гиди, човек на науката.
- Ето ти учебника. - Аз отивам на училище.
Училище? А,да..
Не си ли чувал за лесния път към успеха?
Не.
Моето момче, аз говоря за театър.
Ето ти ябълката. Сцена, светлини, музика,
аплодисменти, слава...
- Слава? - Да.
И с тази външност, с този профил, с такава физика,
ти си роден за актьор нали, Гиди?
- Ама аз отивам... -Право на върха...
Виждам името ти в светлини, високи шест фута.
- А, как ти е името? -Пинокио.
Пинокио! П-и-н-, аа
у-к-п.--
Губим ценно време.
Хайде, отиваме в театъра.
Хай дидъл, дидъл дий, нов актьор се роди
с копринена шапка, сребриста,
с часовник златен и диамантена огърлица
Хай дидъл, дидъл дий, нов актьор се роди.
Страхотно е да бъдеш знаменитост,
истински актьор.
Животът на актьорите е весел.
Кога? При добри обстоятелства се случва.
закъснение от първия ден. Може да имаме неприятности...
между това тук и училище
Шпалир, момчета! Актьор се роди.
Хай дидъл, дидъл дий, нов актьор се роди.
А? С мустаци и брада
с карета... Хей, дидъл дидъл дум Хей, това е Пинокио.
Животът на актьорите е весел - Хей, къде тръгна?
Имаш прическа "А ла Помпадур".
- Разхождаш се наоколо с каретата - Чакай!
- Спираш и си купуваш бонбони. Спри!
Актьорите имат страхотен живот. Спри там, Пинок!
Хай дидъл, дидъл дий, нов актьор се роди.
С дрехи от най-изисканите магазини. Хей, Пинок!
И много фъстъци и и газирани напитки. Хей! - Хей!
- Какво беше това? O, това е Джемини.
- Внимавай какво правиш! А, кой?
Кой? Джемини. Ей там.
Шшшт!
Защо, моето момче, те трябва да виждаш нещата.
О, не това е моята съвест. Той...
Не, не, не, успокой се.
Няма от какво да се страхуваш.
О!
Пссст! Пинокио!
Пссст! Пинокио! Насам.
Насам! О, Джемини!
- Ще ставам актьор. Добре, синко, а сега се успокой.
Нали помниш какво ти казах за изкушенията?
Аха! - Е, това е изкушение.
О, не, Джемини, това г-н Честния Джон
Честният Джон?
Приключвай с това и да се махаме.
Извади ме от тук.
О!
Добре тогава, ето какво ще им кажем:
Ти не можеш да отидеш в театъра. Кажи " Благодаря, не мога"
ти съжаляваш, но трябва да отидеш на училище.
Мхм! Пинокио!
Пинокио!
Идват, Пинокио, кажи им.
Хайде, малко момче! А, ето къде си бил.
Не, до къде бяхме стигнали? А, да, до театъра.
Довиждане, Джемини, довиждане.
Хай дидъл, дидъл дий, нов актьор се роди. Довиждане? Довиждане?
Пинокио, не можеш... с копринена шапка, сребриста,
с часовник златен и диамантена огърлица... Ето го!
О, какво да направя? Ще се върна да кажа на баща му
Животът на актьорите е страхотен. Аз не съм доносник.
Ще тръгна след него.
Дами и господа!
За да приключим представянето на това строхотно шоу,
г-н Стромболи, господарят... това е ...
и със специалното разрешение на директора
това е ...
ви представяме нещо,
със сигурност няма да повярвате,
Добре, вижте сами
Представяме ви единствената по рода си марионетка...
която може да пее и да танцува..
без конци
Надявам се!
Единствения и неповторим Пинокио!
Какво изхвърляне.
Нямам конци, които да ме държат долу...
Давай, продължавай да се правиш на глупак!
И може би тогава ще се вслушаш в своята съвест.
Хитро хлапе.
нямам конци да ме държат,
да ме карат да се ядосвам или да се мръщя.
Имах конци, но сега съм свободен.
Нямам конци!
Хей- хо!
Само такъв мога да бъда.
Искам да опозная света,
нищо дори не ме притеснява,
нямам конци, значи мога да се забавлявам!
- Какво ти кажах, а? -Не съм обвързан с никого.
Другите имат конци, но нали виждате -
аз нямам.
Аз нямам! Ръцете ми са свободни.
Да ме обичате като Зюдър Зий
и ако го направите,
бих си сложил конците заради вас
Ти нямаш конци! Горе-долу.
Твоят вкус е оооо- ла-ла
имах конци, но с малко ум
ги отрязах заради вас.
Там където тече река Волга,
там, където се срещат руснаците
където ходим с Иван,
но по-добре да отида с вас, хей!
Нямам конци
Хм, харесаха го!
Успя!
Боже, може би съм сгрешил.
Ами ако предположим, че той вече няма нужда от мен?
В края на краищата какво общо има един актьор със съвестта?
Какво толкова би могло да му се случи?
Къде ли може да бъде в този час?
Я, по-добре да изляза пак и да го потърся.
И помнете, никой няма да яде, докато не го намеря.
Нямам конци, но имам мозък.
Ще си купя нов костюм и ще се люлея на стола
ще ям най-доброто и ще пия шампанско.
Нямам конци.
- Браво, Пинокио! Те ме харесаха?
Хм, две хиляди.
- Ти си сензация! Имам пред вид, че си добър!
Три хиляди.
Ти си колосален.
Значи ли това, че съм актьор?
Със сигурност. Ще те оставя в ръцете на публиката.
Името ти ще бъде в устата на всички.
- Така ли? Аха!
Какво е това?
Ами..
За теб, малки Пинокио.
За мен, благодаря.
Отивам си направо в къщи да кажа на татко.
В къщи?
Да, бе, сигурно. В къщи при татко.
Много смешно!
Мислиш ли, че е смешно? Сигурно, да.
Ще се върна утре сутринта. Утре сутринта.
Отивам в къщи.
Ето, това ще бъде твоята къща,
в която да мога да те намеря по всяко време
Не, не, не. Да, да, да.
Ти ми принадлежиш.
Ние ще обиколим света.
Париж, Лондон,
Монте Карло, Константинопилис...
Не, не.. Да!
Тръгваме тази нощ.
Хмм!
Ще изкарам доста пари от теб...
за мен.
И когато много остарееш
ще те използвам за подпалка.
Пусни ме от тук! Трябва да изляза! Не можеш да ме държиш тук!
Тишина! Млъкни...
преди да съм те счупил, глупако!
Лека нощ,
моя малка златна мина!
Не, не, чакай, пусни ме!
Ще кажа на татко!
Кажи му!
Джемини, о, Джемини!
Къде си, Джемини!
Джемини, щурецо!
И така той потегли, седнал на вълната на успеха,
светът щеше да бъде в краката му.
Е добре, винаги мога да кажа, че съм го познавал.
Аз просто тихо се вмъкнах в живота му.
Бух искал да му пожелая успех.
Сигурно! Защо не!
Пинокио.
Пинокио, това съм аз, Джемини, твоят стар приятел, помниш ли?
Джимини! Джи! Колко се радвам да те видя!
Пинокио! какво се е случило?
- Какво ти направи? Той е луд!
Той каза, че ще ме направи известен!
- Да! И само защото съм златна тухла,
щял да ме използва за подпалки!
О, така ли! Сега не се тревожи, синко.
За нула време ще те измъкна от тук.
Защо това е....ох, почти като... люлее се като..
нещо се ядосах
Трябва ми малко масло! Трябва ми малко масло! Трябва ми малко масло!
Точно това казах.
Трябва да е някои от старите модели.
Искаш да кажеш, че не можеш да го отвориш?
Да.
Изглажда безнадеждно.
Ще направя чудо само и само да ни измъкна от тук.
Джи.
Пинокио.
Пинокио.
Пинок...
Добра съвест няма що.
Трябваше да те послушам, Джимини.
Аз съм виновен Не трябваше да излизам без теб.
И какво, никога няма да видя баща си отново..
Спокойно, синко.
Може да бъде и по-лошо. Бъди по-весел, като мен.
Я, по-полека, синко.
Хайде, духай.
Добро момче..
Е добре и без това спря да вали.
Ей, виж отново онази звезда. И тази дама...
- Феята? - Какво ли ще каже?
- Добре, аз ще й кажа. - Може би е по-добре да й кажеш истината.
- Защо, Пинокио? - О, здравейте!
Сър Джимини!
Каква приятна изненада!
Пинокио, ти защо не отиде на училище?
- Училище? Ами.. а.. - Продължавай, хайде кажи й !
- Както отивах на училище, срещнах някого.
- Срещна някого?
- Да, ами.. две големи чудовища...
с огромни зелени очи!
- Защо... аз... - Чудовища?
- Не те ли беше страх ? -Не, мадам. Но те ме завързаха в огромен чувал.
-Нима! И къде беше сър Джемини?
Ааа? О, Джемини?
Хей, псст. Не ме включвай в това.
Сложиха го в малък чувал.
- Не! - Да!
- И как успя да избягаш? Не успях.
Хвърлиха ме в огнището.
О, виж!
Носът ми ! Какво става?
Вероятно не казваш истината, Пинокио.
Вероятно? Всичко е точно така.
О, моля те, помогни ми! Ужасно съжалявам.
Виждаш ли, Пинокио, лъжата става все по-голяма и по-голяма,
така, както расте и твоят нос.
Прав е, Пинокио, по-добре си признай.
Повече няма да лъжа, честно, обещавам
Моля ви, Ваша Чест... искам да кажа, г-це Фейо
Хайде, дай му още един шанс заради мен.
Ще го направиш ли?
Този път ти прощавам, но помни че,
ако едно момче иска да бъде добро, може да е направено и от дърво.
- Ние ще бъдем добри, нали? Ние ще бъдем добри, нали?
Много добре, но това е последният път, в който ти помагам.
Джи, виж, Джемини, носът ми!
Ние сме свободни, хайде Пинокио.
Ще си купя нов костюм, ще седя на плетен стол,
ще ям риба и ще пия шампанско,
аз нямам конци.
- Стромболи! - Довиждане, г-н Стромбо...
Шшшт! Тихо! Да се махаме, преди да се е случило нещо
Хей, дидъл дий дий, Нов актьор се роди
Копринена шапка, сребърен стол,
златен часовник, диамантена огърлица.
Хей дидъл дий дей! Това е да си актьор..
Страхотно е да си знаменитост,
такъв е животът на актьора
и само глупците го провалят....
кука, въже, въдица...
А той все още си мисли, че сме му приятели.
Накарах Стромболи да плати
доста!
Което ти показва, колко много е направил Честният Джон...
Хей, Гиди!
И така, кочияш,
какво е твоето предложение?
Добре,
как би направил малко истински пари?
Добре, и кого трябва да...
Не, не нищо подобно...
Виждаш ли...
колекционирам малки, глупави момчета,
- Глупави малки момчета? - Нали знаеш,
от онези непослушните, които играят хокей след училище.
-О! И разбираш ли...
Да.
О!
Аз ги водя в Страната на Удоволствията.
О, Страната на Удоволствията.
Страната на Удоволствията? Но според закона би трябвало да....
Не, не, няма риск.
Те никога не се връщат...
като момчета!
Сега трябва да натоваря, тръгвам през нощта.
Ще се срещнем на кръстопътя и без номера.
- Не, господине!
- Поогледайте се наоколо
и ако намерите нещо добро, доведете ми го.
-Да, шефе. - Добре ще ви платя.
- Имам доста злато! - Да, да.
- Не сър, нищо няма да ме спре сега. Този път ще се справя.
Постарай се! -Отивам на училище.
- Това вече е нещо, Пинокио. По- добре да бъда умен, отколкото да стана актьор.
- Сега говориш така! Хайде да се надбягваме до къщи.
Хей, Пинокио, къде си се разбързал?
Трябва да победя Джимини! А, здрасти.
Е, как са големите актьори?
Не искам да бъда актьор. Стромболи беше ужасен.
-Беше? - Да, заключи ме в една каруца...
- Сериозно? - Но аз си взех поука.
- Сега отивам ... О, горкото малко момче. Трябва да си съкрушен.
Това е! Съкрушен си!
Трябва веднага да диагностицираме този случай!
Бързо, докторе, бележникът ви.
Бог да те благослови.
Хмм.
Боже, точно това си мислех.
Надушвам парични затруднения...
и селски полу-лунни измишльотини с летящи трапеци..
Ммм, кажи " хипопотам".
- Хи-по-по-там. Така си и мислех!
Съставна трансмисия в бърлогата, с удари...
и конвулсивни, отчаяни разпадания.
- Затвори си очите! - Какво виждаш? - Нищо.
- Отвори ги! Сега какво виждаш? - точки.
Аха, а сега сърцето.
О, богове!
- Учестени удари, като на делфин, който
скача през горящ кръг.
Бързо, докторе, доклада.
О, всичко е съвсем ясно.
Момче, ти си алергичен.
- Алергичен? - Да, и има само едно лечение.
- Ваканция в Страната на удоволствията. -Страната на удоволствията?
Да, това е щастливата страна на безгрижните момчета...
в която всеки ден е празник!
- Не мога да отида. Аз... - Защо, разбира се, че можеш.
Ще ти дам моя билет.
- Ето! - Благодаря, но аз...
Моля те, настоявам. Здравето ти е на първо място.
Хайде, колата тръгва в полунощ.
В Страната на Удоволствията иди,
където всеки ден е празник,
децата няма какво друго да правят, освен да играят.
- Пинок!
О, Пинок, къде пак изчез...
- Пинокио, хей, върни се!
Дий!
Така,
пак сме на път.
Аз съм Лампуик, ти как се казваш?
Пинокио.
Ходил ли си в Страната на удоволствията? Аха, ама г-н Честният Джон ми даде..
И аз не съм, но казват, че е страхотно. Няма училище, няма ченгета.
Не спираш да се забавляваш и никой нищо не ти казва.
- Честният Джон ми даде... - Хляб, изобилие от храна и напитки.
И всичко е безплатно! Честният Джон...
Момче, това е мястото! Не мога да чакам повече!
Точно там, момчета! Точно там!
Можете да си вземете кекс, пай, маринован копър и сладолед.
Яжте колкото можете. Бъдете лакоми! Натъпчете се!
Всичко е безплатно момчета! Всичко е безплатно! Побързайте!
Арена на борбите! Арена на борбите!
Това е най-грубото и бурно сбиване, което някога съм виждал.
Включете се в боя, момчета! Хей, скандал!
Хайде да отидем да им фраснем някоя по носа.
-Защо? - Така просто за забавление.
Добре, Лампти.
Цигари, лента за цигари.
Вземете си, пури, цигари или тютюн за дъвчене.
Хайде, напушете си главите. Никой няма да ви спре.
Пинокио!
Пинокио, има нещо.. фалшиво в цялата работа.
Трябва да го изведа от тук.
Бързо, бързо. Вижте модела на къщата.
На ваше разположение е, можете да я разрушите цялата!
На ваше разположение е.
Какво ви казвах, много е забавно.
Много е забавно да си лош, нали?
Да, да Да разбием онзи прозорец.
Хайде сега, скачай, човече!
Хайде, хайде! Затворете вратите и ги заключете!
Сега слезте долу и пригответе клетките.
Завържете ги добре и гледайте какви хубави магарета ще станат.
Пинокио!
Пинокио!
Къде отидоха всички?
Това място прилича на гробница.
Не харесвам такива гледки.
Пинокио!
Къде си?
Как мислиш, къде отидоха всички,Лампуик?
О, те са тук, някъде.. наоколо. Какво ти пука?
- Добре си прекарваме, нали? - Аха, сигурен съм.
Момче, такъв е животът, Пиноки!
Аха!
Така е!
Пушиш като баба ми!
Хайде, поеми дълбоко въздух, ето така.
Добре, Лампти.
Забавно, нали хлапе.
Окей, ти си наред.
Какво ти става, не можеш да се прицелиш ли?
Пинокио, ето къде те намерих.
Как си представяш така да станеш истинско момче?
Я се погледни, ти пушиш,
играеш билярд! На секундата тръгваш с мен към къщи!
Абе, кой е този бръмбар?
Пусни ме! Веднага ме пусни!
Той е моята съвест. Казва ми кое е добро и кое лошо.
Искаш да ми кажеш, че те командва някакъв скакалец?
Скакалец? Я се погледни, безсрамно,малко кутре такова!
Но няма да те убия, ако приемаш заповеди от един скакалец
а.., от съвестта си, ако имаш такава.
Да бе, сигурно. Ти си побъркан!
Защо, защ... Хулиган!
Ще ти фрасна един!
Хващам те и те връщам в къщи.
Не го наранявай, Джемини, той е най-добрият ми приятел.
Защо аз.. Най-добрият ти приятел?
А аз какво съм, само твоята съвест?
Това изяснява всичко.
Ама, Джемини...
- Каквото си си надробил, това ще сърбаш!
Хайде смей се!
Стани за смях. Отказвам се. Това е краят!
Ама, Джимини, Лампуик казва, че човек живее само веднъж.
Лампуик?
Хайде, хайде, пусни го!
Лампуик, а, Лампуик!
Съсипвам се. И след всичко, което направих за него!
Кой все пак е неговата съвест, а? Аз или той, този хулиган Лампуик?
Това ми е достатъчно! Качвам се на първата лодка и изчезвам.
Отворете вратата! Отворете!
Искам да си отида в къщи!
Хайде, бе човек! Раздвижи се малко!
По-живо там, нямаме цяла нощ.
От къде се взеха всичките тези магарета?
Хайде, хайде, ето още едно.
Как се казваш?
Добре, направи го както можеш.
Момчета, попадна ли сте на страхотно място!
Добре, следващият!
И как ти беше името? - Александър.
А, още можеш да говориш?
Да, сър и искам да си ходя в къщи при мама.
Върнете го. Още може да говори.
Моля ви, моля ви, не искам да бъда магаре!
Пуснете ме! - Тихо!
Позабавлявахте се, момчета. Сега ще си платите.
Момчета? Това значи, че... Пинокио!
Я, този бръмбар можел да говори,
да ни би да си мислиш, че нещо може да ни се случи?
Съвест, пфу!
Той как се добра до това?
Как си мислиш, че ще станеш истинско момче?
Как мислиш, на какво приличам, а? На магаре?
Със сигурност.
Я, не се смей като магаре.
Това аз ли го направих?
О.
Ха!
Какво ст.. Какво става тук?
Аз съм измамен! Помощ, помощ!
Някой да помогне, в капан към ! Помощ!
Моля те, трябва да ми помогнеш. Бъди приятел!
Извикай някого. Извикай бръмбара.
Мамо! Мамо!
- Боже какво стана! Дано не съм закъснял много.
Какво да правя?
-Пинокио! Джими! Джими! Помощ!
Чакай Пинокио, онези малки лоши момчета, всички те сега са магарета.
О, ти също.
Хайде преди да е станало по-лошо.
Насам, Пинокио това е единствения изход.
Побързай, преди да са ни видяли.
Трябва да скочиш.
Джимини.
Джими, добре ли си?
Почти, мислех, че никога няма да се справим.
Със сигурност се чувствам по-добре
на сушата.
Хайде, да се прибираме.
Татко, татко, прибрах се!
- В къщи сме г-н Джепето! Отново сме в къщи. - Аз съм Пинокио!
- Този път сме в къщи! - Ето го г-н Джепето, най-накрая се прибра.
Хей, може би спи.
Татко, татко, аз съм.
Пиноки, ела тук.
Виж, няма го.
Той .. си е отишъл.
Да и Фигаро.
И Клео също.
Може да му се е случило нещо ужасно.
Не се безпокой, момчето ми, може да не е отишъл много далеч.
Хей.
- Бележка. Какво пише?
- От баща ти е. - Къде е той?
Ами ... пише, че ... той казва, че...
тръгнал да те търси и мм бил глътнат от един кит.
- Глътнат от кит? Дааа ... Кит?
- Китът Монстро. Той е ...
Чакай, той е жив.
Жив, къде? Защо?
Вътре в кита, на дъното на морето.
На дъното на морето? Хей! Къде тръгна?
Отивам да го намеря.
Пинокио, ти си луд!
Не разбираш ли, той е в кита?
Трябва да отида при него.
Хей, Пинокио, чакай!
Слушай ме.
Този Монстро, чувал съм за него.
Той е китът на китовете.
Може да глътне и цял кораб.
Помисли добре. И освен това е опасно.
- Защо? Довиждане, Джимини.
Довиждане? По- добре глътнат, но с теб...
Хайде, да тръгваме.
Внимавай!
Пътеката, долу.
Виж, Джий, какво голямо място.
-Хайде, Джий. -Добре.
Само да натоваря още малко баластра
От едната страна.
Добре.
Сложих го от грешната страна.
Без повече подигравки от една златна рибка.
О, студено.
Татко!
Татко!
Хей, Пинокио, чакай ме.
Татко!
Татко! Това не е баща ми.
Г-н Джепето.
Хей, какво...
Да тръгв....
Бягай, дребен!
Какво става? Не може ли човек... Аз само...
Ние само търсим Монстро.
Разкарах ги.
Татко!
Татко!
Ехо.
А,
не бихте ли ни казали къде можем да намерим Монстро?
Джий, те се уплашиха.
О, извинете,
случайно да познавате кита Монстро?
Ей, стой там.
Татко!
От онази страна там, момчето ми.
Хайде, момчета, чупката. Чупката сега.
Хей, какво...
Вълна!
Не се блъскайте! Полека сега! По-спокойно.
Стой там!
Сериозно, Нели, продължавай. Попитай го Пинокио.
Може ли някой от вас да ми каже къде да намеря Монстро.
Стой, момче. Хей!
Остани си жив!
Татко!
- Татко! Г-н Джепето!
От дни не съм хапвал.
Не можем да издържим още много.
Никога не съм си представял,
че ще свърша по този начин, Фигаро.
Гладен до смърт...
в корема на кит.
Моят малък Пинокио.
Беше добро момче.
Безнадеждно е, Фигаро.
Не остана повече риба.
Ако това чудовище не се събуди скоро...
се страхувам, че ...
ни е спукана работата.
Ето, храна!
Риба, риба тон!
Храна! Ще ядем ! Ето една голяма.
Прибери ги тук, Фигаро.
Хей! Чакай малко! Да си виждал...
Монстро!
Трябва да се махнем от тук!
Хайде, Пинокио, не ме чакай.
Никога не съм виждал толкова много!
Ето още една! Ще стигнат за седмицата.
Ето една голяма.
Прибери я там, Фигаро.
Хей, я си отвори огромната уста! Трябва да вляза там!
Това май бяха последните.
Ето още една голяма. Останаха само още няколко.
Трябва да работим по-бързо.
Хей! Ето още една.
Татко!
-Татко!
- Не ме притеснявай сега, Пинокио.
-П-Пинокио! - Татко!
Пинокио, синко!
-Хей татко, тук съм Аха.
О, да! Пинокио, момчето ми.
- Толкова се радвам да те видя! - Аз също, татко!
Фигаро!
Клео! О, Клео!
И ви сте тук. - Да.
Отново всички сме заедно!
- Мокър си до кости!
-Да, татко.
Ти.. сигурно си настинал.
- Ама аз дойдох да те спася! Защото ти ... ти... не трябва да оставаш тук
- Ама, татко... - Ужасно се радвам да те видя.
Дай да ти взема шапката.
Пинокио!
К..какво има?
- Тези уши? Уши?
О, тези?
А, това е нищо.
Имам си и опашка.
Пинокио!
Какво ти се е случило?
Ами...
Сега няма значение.
Джепето си намери неговото дървено човече
и сега нищо друго няма значение.
Трябва да вляза! Там са приятелите ми!
Хайде устище такова, отвори се ти казвам!
Отрежи го!
Ухапи го, звяр!
Да излезем? Не става момчето ми. Опитвал съм всеки ден.
Дори си построих сал.
Сал? Къде е ?
Ще вземем сала и когато китът си отвори устата...
Не, не, слушай, синко.
Той си отваря устата само, когато яде.
Тогава всичко влиза навътре.
И нищо не излиза.
Безнадеждно е, Пинокио.
Хайде, ще си накладем хубав огън, ще си сготвим риба...
- Огън ? Това е! - Да, и пак ще ядем.
Хубав, голям огън. С много пушек!
Пушек? Да, сигурно.
Пушената риба е вкусна.
- Бързо, дайте дърва. Пинокио, не взимай стола!
Бързо, татко, още дърва.
Чакай, ние седим на...
Не ни трябва. Излизаме.
Излизаме? И как?
-Ще го накараме да кихне. -Ще го накараме да кихне?
Това ще го ядоса.
Време е.
Няма да стане! По-бързо, татко, качвай се на борда.
Никога няма да минем през тези зъби. Напротив!
Хей, къде отиваш? Чакай ме.
Дръж се. Започваме.
Наздраве.
- Отказваме се! Не, ще се справим. - По-бързо, татко.
Няма смисъл, свършено е с нас.
Ще се справим.
Сега вече се ядоса.
Казах ти, че ще се разяри.
Няма го! Къде отиде?
Внимавай!
Дръж се.
Връща се! Побързай!
Той се опитва да ни убие. Веслото, синко.
Да се връщаме.
Внимавай! Скачай!
Татко! Татко!
О, татко.
Пинокио, плувай към брега. Плувай към брега.
Дръж се, татко.
Спасявай се,
Пинокио.
Спасяваи себе си.
Не мисли за мен, синко.
Спасявай се, Пинокио.
Пинокио?
Пинокио!
Пиноки...
Момчето ми.
Мое смело малко момче.
Държа се смело, честно и жертвоготовно,
и някой ден ще станеш истинско момче.
Събуди се, Пинокио.
Събуди се.
Татко? Защо плачеш?
Защото си ... мъртъв, Пинокио.
Не съм.
Да, мъртъв си. Не, лягай долу.
Ама, татко, аз съм жив, виж!
И аз съм... Жив!
Аз съм... Аз съм истински... Аз съм истинско момче.
Ти си жив! И си истинско момче?
-Юпиии! Аз съм истинско момче!
Това трябва да се отпразнува!
Професоре, много музика!
Добре.. Това ли мястото, на което попаднах?
Благодаря, милейди.
Той заслужава да бъде истинско момче.
И със сигурност беше много мило от...
А?
Добре, ще бъда...
Моето...
злато също.
Мисля, че е прекрасно!
Когато мечтаеш от сърце
няма желание
неизпълнимо.
Когато си пожелаеш нещо
от звездите,
мечтата ти
ще се сбъдне.
Ще видиш! Мечтата ти ще се сбъдне!