A Bridge Too Far (1977) (A.Bridge.Too.Far.1977.SE.DVDrip.AC3.5.1Ch.CD2-Sky2MaN.sub) Свали субтитрите
- Как върви?
- Не много добре, сър.
Не успяхме да се свържем с ген. Браунинг...
30-ти корпус или Англия.
И така никой не знае, че сме пристигнали благополучно.
Не, до колкото ни е известно, сър.
Ами онези високочестотни предаватели?
Ами, сър, явно са ги доставили с грешните пиезокристали.
- Значи за нищо не стават?
- Да, сър, страхувам се, че е така.
Знаят ли бригадир Латбъри и полк. Фрост какво е ставало...
със специалните джипове?
- Не, до колкото ми е известно.
В този момента, не можем да се свържем с никоя от частите движеща се към Арнхайм.
Тия неща изобщо не ме задоволяват.
И ние не разбираме. Екипировката е отлична.
Тогава, за Бога, оправете нещата...
преди да попаднем в проклето бедствие.
Сър.
Ханкок...
Тука има едни луди, които ми се смеят от гората.
Първоначалният ми план пропадна, след като джиповете не пристигнаха.
Комуникациите са напълно прекъснати.
Мислиш ли, че това може да се оправи...
с чаша чай?
Поне няма да навреди, сър.
Бившият щаб на ген. Битрих сега заеман от фелдмаршал Модел
Простете, пак съм аз, фелдмаршал.
Настоявам за разрешение...
в случай, че се наложи...
да взривим мостовете в Арнхайм и Наймеген.
И дума да не става.
Никога. Ясно ли е?
Трябват ни за нашата контраатака.
Контраатака? С какво?
Парашутистите не могат да се бият дълго. Прекалено леко са екипирани.
Изолирани те са обречени.
Говорих с фон Рундщедт.
Всички подкрепления ще идват първо при нас.
С всеки час, ще ставаме по-силни, а те - по-слаби.
- Но, ако взривим мостовете...
- Те не искат мостовете.
Наистина ли смяташ, че ако искаха мостовете...
щяха да кацнат на 12 км. от тях?
Това е нелепо.
Благодаря за чая.
Нашият светкавичен щурм на моста Арнхайм...
със сигурност е размазващ успех.
Не понасям ябълки. Много съжалявам.
Сигурен съм, че Германците ще ударят изненадващо.
- Много ли сте?
- Да, хиляди сме.
- Благодарим, че дойдохте.
- Благодаря.
Вижте, това не е победен парад.
Хайде, сър, насладете се на момента.
Ще се насладя на момента в който стигнем моста...
и го намерим непокътнат.
Това ще стане. Нещата не можеха да се подредят по-добре.
- Всичко е наред.
- Знам. И това не ми харесва.
Зоната на 101-ва парашутна мостът Сон
Исусе Христе!
Не се надигайте!
Мамка му.
Все още няма връзка.
Продължавай да пробваш. Скоро ще се върна.
Бригадир Латбъри не може да е отишъл толкова далеко. Добре, Браун.
Мисля, че ще успеем да я оправим преди да се върнете, сър.
Можете ли да пратите съобщение на 30-ти корпус по това звънкало?
Да, сър. Тъкмо ни се обадиха от 82-ра.
Завладели са непокътнат моста Грейв.
Това е чудесно, само, че 30-ти корпус...
няма да достигне до проклетия непокътнат мост Грейв...
преди да са оправили проклетия мост Сон.
Кажи на Британските братовчеди да побързат с понтоните.
Ще ги срещнем в Айндховен, когато стигнат там.
Кажи на тия шматки, да направят всичко както трябва и да си донесат...
бидоните на фронта. Схвана ли?
И не забравяй да кажеш "моля".
Джо, като гледам остават 10 км. до Айндховен.
Няма да стигнем тази вечер. Скоро се мръква,
Моля се на Господ, 101-ва да удържи до утре.
Гайлис, помни какво каза генерала: "Ние сме кавалерията".
Ще бъде лошо да пристигнем преди графика.
Хубво ще е да сме там в критичния момент.
Тези планове, не е трябвало да напускат Англия.
Те са строго секретни.
И сега имаме всичко, от което се нуждаем...
единици, защитни планове, цели...
и графиците на бъдещите десанти.
Подготвил съм моста Наймеген за взривяване...
Щом трябва, ще го взривя тази вечер.
Тази Операция "Маркет Гардън" трябва да се провали.
Защо всичките ми генерали искат да взривяват мостове?
Ела, Людвиг. Ще вечеряме.
Вечеря?
Ами тези планове?
Тези ли? Фалшиви са.
Това е номер. Трябвало е да ги намерим.
Бяло или червено вино?
Не получаваме още нищо от батальона на полковник Фрост на крайречния път.
- Благодаря, Коул.
- Дог-Чарли-Фокс. Край.
Да се надяваме, че Джони среща по-слаба съпротива от нас.
- Трябва да минем през моста.
- Пред нас е напълно блокирано.
Има доста по-голяма съпротива, от колкото ни казаха да очакваме.
Трябва само да видя как се справя. Много добре, Коул.
- Какви са им силите?
- Не мога да определя още.
Някакви Холандски партизани се опитваха по-рано да обяснят ситуацията.
Не съм сигурен колко са.
Санитар, донеси носилката тук при тези хора!
- Какво става с Браун?
- Справят се.
Исусе всемогъщи! Заобиколили са ни в гръб.
Мисля, че ще е по-безопасно, ако останете с нас през нощта.
- Трябва да се върна в щаба.
- Да, но жив, сър.
Има няколко къщи в тази посока, ако успеем да ги стигнем.
Можем да се ораганизираме и да се опитаме да разберем какво става.
Издърпайте го навън!
- Добре тогава.
- Сержант Мейджър.
Арнхайм
Хайде, момко. Размърдай се.
- Нещо току що ми проблясна.
- Какво е то, сър?
Носим грешна маскировка.
Много е добре за полята, но никого няма да заблудим в града.
Хайде де.
Ужасно съжалявам, но се страхувам, че трябва да окупираме къщата ви.
- Добре, момчета, ние сме тук.
- Къщата е от другата страна.
- Втора секция, елате тук.
- Дик.
Сега, вземи своите хора и окупирай къщата отсреща.
Убедете се, че можете да прикривате моста откъм вашата страна.
Сержант, следвай ме.
Ало, Дог-Чарли-Фокс.
Скъсайте тези завеси, барикадирайте прозореца с мебелите.
Постигнахме целта си. Каква е вашата позиция? Край.
Нищо.
Изобщо не мога да се свържа с бригадата, сър.
Пробва ли с другите батальони?
Някакъв успех?
Продължавай да опитваш.
- Изгони ги.
- Моля те, майко.
- Това е моята къща.
- Може би до утре.
Утре?
Да, майко.
Ще се разтикаме ли сега до далечния край, сър?
"Разтикаме" далеч не е литературен израз, Хари.
Но, разрешете да опитаме, сър.
Долу! Наведете се!
Прикриващ огън! Бързо!
Димka!
Хайде, младежи!
Хайде, продължавайте.
Помогнете ни.
Отстъпление!
Хари.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
Ще се оправим с тях по-късно
като се стъмни.
- До тук добре, а, Додси?
- Аха.
По-добре да уцелиш процепа от раз.
Ей, Корп, казах ти - по-добре да уцелиш процепа от раз или...
Чух те, момко.
А, страхотно.
След теб, Корп.
Хайде. Да свършваме с това.
Сега!
Сега го загазихме. Пропусна, мамка му!
Удари ми рамото, смотано копеле.
Сега никога няма да се измъкнем от тук.
Уцелихме боеприпаси, проклет склад с амуниции. По дяволите!
Безразсъдна смелост.
Казва, че вдигате много шум.
Тя нали разбира, че в момента се води нещо като война?
Никога не е обичала шума. Мрази го.
Идват.
Извинете.
Много ли са?
Не можем да кажем, сър. Можем само да ги чуем в момента.
Прекратете огъня!
Прекратете огъня!
Огън!
Командата. Чакайте командата.
Вижте там. Погрижете се за онзи човек.
Стреляйте! Огън!
Не спирайте стрелбата. Хайде.
Прекратете стрелбата.
Съжалявам, мадам.
Опитай да скалъпиш още малко превръзки.
Момко, ще се оправиш. Ще се видим по-късно.
Превържи го, докторе. Ужасно съжалявам за това.
- Уикс.
- Сър.
Добре, тръгвай.
Вкарай проклетата носилка вътре!
Добре, започваме.
Добро утро. Г-н Корниш е ето там.
Добре. Благодаря.
Здравей, Дик. Спокойно. Сядай.
- Добре ли си?
- Да. Повърхностна рана.
- Как са нещата?
- Не са много зле, сър.
Какво по лошо от това?
- Внимателно.
- Извинявай.
Държим северния край на моста. Немците държат южния.
Но сега, вероятно контролират по-голямата част от града...
включително кулата на църквата.
Значи казваш, че сме обкръжени.
Да, нещо такова.
- Нещо друго?
- Сър.
Малко е изненадващо, че намерихме танкове на Битрих тук.
Да, предполагам не повярвахте на всички глупости, които ни казваха.
Имам предвид, че врага е само старци и деца.
Ще трябва да рискуваме.
Вече мина половината сутрин и нещата не се подобряват.
- Сержант, как е?
- Сър.
Не можем да разчистим улиците.
Силите на врага се увеличават. Невъзможно е да преминем през моста.
Мерси, сержант.
Налага се да се върна в щаба преди ситуацията да излезе от контрол.
Ако нямате нищо против, аз и Клеминсън ще Ви придружим част от пътя.
- Съгласен ли си, Джими?
- Да тръгваме.
Последната къща, долния прозорец, сър.
Клеминсън, ела тук.
Задръж, Джералд.
Тук вътре. Хайде.
Можеш ли да си мърдаш краката?
Сигурно е гърбът. Можеш ли да помогнеш?
- Как?
- Нямате ли доктор наблизо?
Можем да го занесем в болницата.
Вървете. Ще се оправи.
Вървете, сър.
Вие тръгвайте.
Качете се.
Със сигурност са отзад. Как е положението отпред?
Заобградени сме.
Да. Определено.
Очаквах да ви видя отново, генерал Сосабовски.
Моля, седнете.
Полският десант беше отново отложен, бих искал обяснение.
Добре, мисля, че до голяма степен това е заради мъглата.
Казаха ми, че самолетите летят на 80 км. на юг.
Обяснете ми, защо моите хора и оборудване, не може да се преместят там
и да отлетят в Арнхайм.
Това е много логичен въпрос.
Не бих искал да ви занимавам с разни метеорологични алабализми
но фактически, виждате ли, харесва или не...
мъглата...се мести.
Разбира се, че се мести. Накъде?
Трудно е да се каже, генерале.
Това е доста непредсказуемо нещо, мъглата.
Мислиш, че си я хванал, пък тя, вземе че се обърне
и тръгне наобратно.
Няма ли да седнете?
Това, което се опитвам да кажа, генерале...
е че, ако преместим войниците Ви на 80 км...
гарантирам, че може сега да пече слънце...
но има голяма вероятност, докато стигнем до там...
мъглата да ни изпревари.
- За това просто трябва да чакаме.
- И да не правим нищо.
Мисля, че и така може да се каже.
Айндховен 77 км. от Арнхайм
Хей, ти! Ти ли си Ванделор?
- Да.
- Аз съм Боби Стаут.
Приятно ми е.
Какъв ден, а? Виж ги...лудница.
Някога освобождаван ли си?
- Ами, два пъти се развеждах. Брои ли се?
- Да, брои се.
Ей, онези бидони... Докарахте ли ги?
Като казваш "бидони"...
Предполагам имаш предвид чудесният, прецизно изработен, понтонен мост...
за който ни завижда целия цивилизован свят.
- Аха.
- Камионите са там някъде.
Но как ще ги прекарате през тази тълпа, нямам представа.
Няма проблеми. Има страничен път и ще избегнем това.
- Американска изобретателност.
- Верно?
Всъщност съм роден в Югославия, но майната му.
Да.
Щабът на 82-ра южно от Наймеген
Добре, аз ще го взема, сър.
- Къде, по дяволите, беше?
- С Холандски приятели в Наймеген.
Виж. Ето защо не можем да завземем моста.
Немците, са докарали С.С. танкисти.
Ще речеш, че не искат да ни пуснат да минем.
Запечатали са целия район.
Тук. Можеш да видиш на картата.
Всяка улица, водеща към моста е блокирана.
Всяка къща наоколо е окупирана.
Холандските партизани казват, че е невъзможно да се премине.
Може и да са прави.
- Къде е капитанът?
- Мъртав е.
Не ви питам "как е". Питам ви "къде е"!
Санитар, свършиха ни превръзките.
- Сър.
- Не сега.
- Прегледайте, капитана.
- Съжалявам. Смъкни го долу.
Какво, по дяволите...
- Казахте да го сваля.
- Не ми е до игри на думи.
Ако не го видите сега, той ще умре.
Мъртъв е.
За мен ще значи много, ако го видите.
Хайде, сержант. За Бога, разкарайте го.
Моля, ще го погледнете ли, сър...
сега...
или ще ви пръсна шибаната глава.
Сега.
Може да му направя бърз преглед, щом искате.
Благодаря ви много, сър.
Копеле.
Санитар!
Добре, изкарах куршума от черепа му.
- Ще живее, нали?
- Ще има ужасно главоболие.
Предполагам, че сега ще ме предадете, сър.
Това беше углавно престъпление. Разбираш ли?
- Да, сър.
- Надявам се да си е струвало.
Предполагам, че ще се види след време, сър.
Моята отговорност е много ограничена, нямат значение личните предпочитания.
- Разбираш ли това?
- Разбирам.
Все едно някой да преписва в училище.
Веднъж да се разчуе, че може да правиш каквото си искаш...
дисциплината отива по-дяволите и няма оправия.
За това ще бъдеш арестуван и това е. Лейтенант Рафърти.
Да, г-н полковник.
Лейтенант Рафърти, това е Сержант...Как беше?
Еди Доън.
Сержант Доън ме заплаши с пистолет, че ще ме убие...
ако не изпълнявам каквото ми нареди.
- Искам да го арестувате.
- Да, сър.
Искам да го задържите най-много 10 сек.
- Не съм сигурен, че схващам.
- Бройте до 10, лейтенант, бързо.
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. Така ли?
Благодаря, лейтенант.
Това е твое, мисля.
Поне изглежда като моя.
Изкара ми акъла, тъпо копеле.
Направихте добро дело, ако това ще Ви накара да се почуствате по-добре.
Така е, мамка му.
- Еди?
- Сър.
Нямаше да ме застреляш наистина, нали?
Благодаря, сър.
Така! Да прехвърлим отатък малко задници! Давайте!
Задръж! Задръж!
Мърдай. Хайде, войниче, не строиш пясъчен замък.
Хайде, момчета. Използвайте мускулите.
Вдигни.
Хайде, вдигай!
Разтоварвай бързо.
- Всичко е наред, сър.
- Хайде, размърдайте се.
Нямаме цял ден.
Хайде, бутай!
Заедно, вдигайте!
Хайде, войнико, набий го. Трябва да спазим графика.
Полека.
Задръж.
- Колко още остава?
- Още около 4 часа, сър.
Мамка му.
Хайде, момчета. Не го правим за забавление.
- Редник, ела тук.
- Да, сър.
- Дърпай това въже.
- Да, сър.
Никога ли не си строил понтонен мост?
И аз не съм.
Разчистете пътя! Разчистете го!
Нямаме цял ден.
Изтъркаляйте го, момчета!
Така, Хайде. Всички тук. Да продължаваме.
Мостът Сон - 62 км. от Арнхайм
- Мерси, приятели.
- До скоро.
- Какво не е наред, сър?
- Изостават с 36 часа от графика.
Лейтенант.
Сър.
Прехвърляме Ви към 82-ра.
Те са добри войници, 82-ра.
Само си пазете портфейла.
Да, сър.
Мостът Грейв - 35 км. от Арнхайм
Тук са.
Това е 30-ти корпус. Те са тук, момчета.
Закъсняхте, мързеливи копелета, но ние ви прощаваме!
Много снизходително.
Прикрийте се! Доведете Пиата.
Уверете се, че е в обсега.
Хайде! Ще го изпуснете.
Добре, младежи! Напред!
Ефрейтор!
Трябва ми джип. Браво, момко.
- Помислихме, че сте мъртав.
- Уверявам, те че не е вярно.
Хотел Хартенщайн, сега щаб на британската 1-ва парашутна
Беше гадния генерал.
- Добро утро, господа.
- Добро утро, сър.
Свободно, благодаря. Добро утро, Бейкър.
Добро утро, Джеймс.
Хари. Извинявам се за наложителното ми отсъствие. Денис.
- Сър.
- Лейтбъри беше изваден от строя.
Бих искал да отидеш в града и да превземеш моста.
- Кога можеш да тръгнеш?
- Веднага.
Събери ги и продължете да настъпвате към моста.
Останалите от дивизията пристигнаха ли читави?
Да, но попаднахме на какви ли не неприятности.
Изглежда кацнахме точно върху две С.С. танкови дивизии.
Боже мили.
Както предполагате, трудно е да се спрат танкове...
- с пушки и автомати.
- Покажи.
Виждате срещу какво сме изправени.
Джони фрост и някои от неговите момчета успяха да стигнат до моста.
Но немците се движат насам към реката...
и вероятно дори са ги отцепили напълно.
Сега като събрахме цялата дивизия може да успеем да пробием.
Във всеки случай, имаме повече шансове.
Полската бригада на Сосабовски трябва да пристигне в 12:00.
Ако пристигне.
Вчерашните полети закъсняха с 3 часа заради мъгла в Англия.
Планерите с полската екипировка изобщо не пристигнаха.
- Кажи сега добрите новини.
- Страхувам се, че няма такива, сър.
Както виждате, общо взето сме обградени.
За сега се държим, но сме изключително зле с хранителните запаси, лекарствата...
и най-вече с амунициите.
- Ще ни изпратят ли дневните запаси?
- О, да.
Кралските въздушни сили летят по график.
Проблемът е, че германците са превзели зоните за доставки.
- Пилотите не знаят ли?
- Страхувам се, че не, сър.
За бога, защо?
Заради радиопредавателите, сър.
Все още не сме успели да се свържем с никой извън Арнхайм.
Глупаци!
Проклети глупаци, насам!
Ние сме тук!
Тук сме!
- Далеко е.
- Пуснете ги тук.
Какво правят, по дяволите? Би трябвало да ни виждат.
Виждат ни идеално, момче...
но имат заповед да игнорират всякакви сигнали от земята.
Може да сме германци.
Сега дават всичко, на проклетите немци.
Чарлз.
Бедно копеле.
О, добре, може би утре.
Тук.
Никога няма да успее. Тия гадни снайперисти ще го спипат.
Върни се!
Хайде, рижав.
- Никога няма да го вдигне.
- Хайде, приятел!
Върни го, приятел. Хайде.
Хайде!
Бягай, момко, бягай!
О, Исусе Христе!
Мостът Наймеген
Такси!
- Схващаш ли това?
- Иска някой да й повика такси.
Такси.
Домът на Кейт тер Хорст извън Арнхайм
- Докторе.
- Добър вечер, Кейт.
Може ли да Ви представя г-жа тер Хорст, полковник Уйвър.
Съпругът Ви още ли не се е завърнал?
Би трябвало вече да е тук.
Изглежда има трудности при преминаването през немските постове.
Добре, в този случай...
бихме искали да Ви помолим за решение.
Полковник Уйвър има молба.
Това, което постигнахме е установяването на...
дефанзивна ниша с формата на палец...
в основата на реката.
Г-жа тер Хорст говори изненадващо добре английски, полковник.
Тогава разбирате, че сме в стабилна позиция...
да издържим, докато ни достигне 30-ти корпус.
Но трябва да направим някои приготовления.
Разбирам. Не знам дали спазвам военната стратегия.
Разполагаме с главната болница, разбира се, но тя е пълна до горе.
Вероятно, разбирате, че имаме голяма нужда от...
допълнително пространство.
Нашата къща изглежда подходяща.
Тя е само за леко ранените.
Знаете, ще ги превържем и ги връщаме обратно...такива неща.
Чувствам, че ще трябва малко повече от това.
Губим време. Елате.
- Докторе.
- Благодаря, Кейт.
Ще се видим после. Ще се върна.
Вие влезте. Да видим.
Моля, седнете. Вземете този стол.
- Елате тук, момчета.
- Благодаря много.
Седнете.
Нека ви помогна.
Полковник, майорът Ви вика горе, сър.
Добре. Благодаря.
Нещо друго?
Благодаря.
Още ли си цял, Додс?
Добре. Всичко ли е наред, Потър?
Достатъчно е далеко!
Можем да те чуем оттам.
Доста интересно изобретение, сър.
Моят генерал казва, че няма смисъл да продължава битката.
Желае да обсъдим капитулация.
Кажи му да върви по дяволите.
Нямаме достатъчно подходящи сгради за да ви вземем всички като пленници!
Съжалявам.
Какво?
Бихме искали, но не можем да приемем, вашата капитулация.
Нещо друго?
Добре тогава.
Сега какво?
Изравнете Арнхайм.
- Някакво движение в Наймеген?
- Никакво.
Никакъв начин да преминем моста?
Ще изгубя всички хора за нищо. Един Господ знае колко има там вече.
Значи край, така ли?
Не съм казал, това.
Платихме за този мост, сега ще си го получим.
Но за целта, ми трябват танкове.
Имаш ги, Джими.
Кралската гвардия с радост ще ви услужи. Съгласен ли си, Алекс?
Абсолютно.
Не само танкове. Трябват ми лодки.
Ако 30-ти корпус беше американски, щяхме да имаме лодки. Вие взехте ли?
- Майк?
- Трябва да имаме няколко.
- Можете ли да ги донесете до довечера?
- Няма да е лесно.
Има само един път с 10 км. задръстване...
и германците ни гърмят.
- Не знам какво да направим...
- Освен да опитате. Можете, нали?
Благодаря, джентълмени. Сега, вижте тук.
За тези лодки...
Какво мислите? Колко трябват?
Генералът е малко дръпнат днес, но нищо лично.
Когато се приземявахме в неделя...
мисля, че си удари гърба.
- Колко лодки имаме все пак?
- По 6 във всеки камион.
Къде е майор Куук, войнико?
- Мисля, че е ето там, сър.
- Благодаря.
Джулиян, къде си, по дяволите?
Тук, сър.
Ще нападнем моста Наймеген тази вечер.
- Как се превзема мост най-лесно?
- Едновременно от двете страни.
Изпращам две команди през реката с лодки.
Имам нужда от човек с много специални качества за водач.
Продължавайте, сър.
Трябва да е здрав и опитен достатъчно за да се справи.
Плюс още нешо.
Трябва да е достатъчно тъп да се навие.
Започвай да се готвиш.
За какво беше всичко това?
Така, някой май се е събудил с кошмари.
Хайде! Мърдайте!
Получихме сигнал от холандската съпротива в Арнхайм.
- И?
- Британците не са много добре.
Повечето им хора не са стигнали до моста.
Тези, които са успели, се държат на косъм.
- А ген. Ъркуарт?
- Хванали са го до реката.
Немците са го заклещили в една долина и го притискат.
Колко може да удържи?
Къде са тези проклети лодки?
Само гледай да е ясно.
Добре.
Не са по-далеко, от колкото мислехме. Джулиян.
- Сър.
- Имаше промени в плановете.
Ще прекосяваме през деня.
- По светло.
- Движението е спряно на километри.
Докато се подготвим ще стане 8:00.
- Тогава ще тръгнем.
- Добре.
Бих искал да изчакаме и да тръгнем през нощта, но британците вече не удържат.
По-добре през деня.
Доста.
- Някакви новини за лодките?
- Не. Променяме...
- Искаш ли?
- Не, благодаря.
Променяме началото за 9:00 ч. всеки случай.
Пускате димките точно преди да тръгнем.
Хубаво.
Ще ги засипят от далечното укрепление.
Вашия дим ще им бъде единствената защита.
Не се притеснявайте. Ще ви прикриваме.
Ако обичате.
Може ли да ми обърнете малко внимание, моля?
Имам удоволствието да ви информирам, че потеглянето е отложено за 10:00.
Така че, всички ще имате още един час за забавления и почивка.
- Майор?
- Да.
Имаме ме ли някаква нова информация за онези лодки?
Постоянно ни информират, че плуват. Освен това нищо друго.
Нито колко броя, нито колко тежки, нито колко големи.
Сигурни сме, че реката е широка и течението е силно.
Ако дойде някаква нова информация, с радост ще я предам.
През това време, считайте че това е тренировка.
Какво става? Нямате ли чувство за хумор?
Проклятие!
Заминаваме по обед.
Хайде. Разчистете пътя!
Сигурно се чудите защо ни събрах всички тук.
Стигнах до решение, което искам да споделя с вас.
Имам намерение да премина като Джордж Вашингтон...
изправен на носа на кораба.
Вие момчете ще гребете.
- Това е! Тръгваме!
- Тръгваме!
Ставайте, момчета.
Тежко е.
Какво, по дяволите...
Какво очаквате, разрушители? Хайде, събирайте го. Разтоварвайте.
Леко с тях, момчета.
- Още колко остават?
- Вдигнете с тази страна нагоре.
Огън!
Виждаш ли нещо друго освен пушек?
Нищо, но вероятно ще опитат атака през реката.
Няма да успеят.
Разбира се, че няма, но...
но какво ще правим, ако успеят?
Искам разрешение да взривя моста.
И дума да не става.
Разбира се, фелдмаршал.
Те няма да пресекат реката, ние няма да взривяваме мостове.
Проверихте ли всички заряди?
Да, сър. Всичко е окабелено и готово.
Капитан Крафт чака заповеди.
Мостът, няма да попадне в ръцете на врага.
В момента, в който първия танк на англичаните започне да го преминава...
ще го вдигна във въздуха.
- Да започваме!
- Добре! Давай, давай, давай!
Продължавай. Недей да чакаш. Движи.
Скачайте вътре, момчета.
Ако нямате весла, ползвайте приклада или каквото и да е.
Греби!
Раз, два.
Течението ни дърпа. Стойте в дясно.
- Наредиха за поддържащ огън, сър.
- Разбрано. Благодаря.
Залегни!
Милостива Дево Мария.
Течението ни отнася! Дърпайте наляво!
Греби!
Продължавайте, момчета. Гребете!
Стойте долу.
Хайде, момчета.
Ще се справите.
Хайде. Да вървим.
Да вървим!
Снайперисти!
Помощ.
Изкачи брега.
Втори взвод!
- Можем ли да минем през тунела?
- Няма начин, сър.
Изкачете брега.
Прикрий се.
Хайде.
Сержант.
Разпръсни четирима и открийте огън. Ние с Хари ще се изкачим.
Вие ни прикривайте.
Тръгвай!
Хайде.
Да вървим!
Готов ли си?
Да, генерале.
Проклятие.
Господи, те са само на 18 км. от Арнхайм.
Кой ще ги спре сега?
Никой.
По дяволите.
Някакъв шанс, Уитни?
Не, сър, освен ако не се освободим в близките 1-2 часа.
Хари?
- Опитайте да го смъкнете в мазето.
- Добре, сър.
Работи.
Свързах се с щаба. Къде е полковника?
- Долу.
- Извикай го.
- Полковник Фрост!
- Какво има?
Отидете горе.
Свързахме се с щаба по радиото, сър.
Идвам.
Тук Слънчев лъч. Кажете. Край.
Каква е ситуацията, Джони? Край.
Не очаквах да имам това удоволствие, сър.
Удържаме.
Трябват ни подкрепления и най-вече амуниции. Край.
Не съм сигурен, че можем да стигнем до вас...
или вие да дойдете при нас.
Добре, тогава ше чакаме 30-ти корпус.
Така вероятно ще е най-добре.
Много беше успокоително да разговаряме, сър.
Съжалявам, Джони, че заседнахте на този проклет мост...
съвсем сами за четири дена.
Нещо друго има ли за мен?
Не, сър. Ще ви се обадя, когато нашите приятели пристигнат. Край.
Добре.
Успех. Край.
- Серж. Томблин!
- Тук, сър.
Идвам към вас.
Серж. Тейлър!
Не разбирам. Защо не мърдате?
Какво ви става момчета?
Това са английски войници в Арнхайм.
Лошо са ги ударили.
Няма да спирате точно сега.
Съжалявам. Имаме заповеди.
Скъсахме си задниците да дойдем до тук. Половината ми хора са мъртви.
И вие просто ще спрете...
и ще пиете чай?
В момента сме изправени пред напълно различна ситуация.
Не може да водим с танкове по този път. Швабите ще ни мерят като патки.
Пехотата ни се бие в Наймеген. Като дойдат тук, ще тръгнем.
За Бога, трябва ли всичко да правите както пише в книгите?
Заповедите ни са да чакаме пехотата.
Съжалявам, но това е.
Майор Карлайл е, сър.
Добре съм. Аз съм добре.
- Здравей, Хари!
- Здравей, Джони!
Нещата не са толкова добре, а?
Исках да те питам нещо...
но не съм го направил защото знам, че ти толкова много ...
го искаш, а аз няма да да ти доставя удоволствието.
Защо винаги носиш този проклет чадър?
- Памет.
- Какво?
Слаба памет.
Винаги забравям паролата.
Знам, че никой шваба...
не би носил чадър.
А аз трябва...
да докажа, че съм англичанин.
Хари.
Обратно! Обратно в къщите!
30-ти корпус, моля побързайте.
- Нищо, сър.
- Добре. Благодаря, ефрейтор.
Няма никакъв смисъл. Ще ми свалиш ли ботуша, Уикс?
Ало, 30-ти корпус.
О, Боже!
И без това няма амуниции.
Тръгвай, Уикс. Отиди при другите.
Опитай да се върнеш в основната група.
- Ами вие, сър?
- Ще се оправя.
Този път не успяхме да се справим, нали?
Викам 30-ти корпус. Обадете се, моля.
Генералът помоли да го вземете.
Много добър шоколад е.
Вашите доставки паднаха при нас вчера.
Английски.
Позиции!
Господ да благослови фелдмаршал Монтгомъри.
Пет минути много ли са?
Пет минути почивка.
Господи...
нека тези млади мъже...
умрат в мир и спокойствие.
Съжалявам, младежи, но трябва да тръгваме.
Моля.
Дай ръка.
Малко закъсняхме с това, приятел.
"Той ще те преведе през капана на ловеца...
и през черната чума.
Той ще те покрие с перата Си...
и под крилете Му ти ще повярваш.
Неговата вяра ще бъде твоя щит и броня."
Ето, наведи се.
Ще се оправиш, друже.
Може ли да стане по-зле?
О, да, доста по-зле.
Елст - 8 км. от Арнхайм
Докарайте булдозера.
Носилка!
Помогнете!
Носилка.
Леко сега. Леко.
Морфин. Трябва ми морфин.
Морфинът е само за наистина ранени хора.
Мислех, че съм лошо ранен.
Ами, сбъркал си.
Помолих го да дойде, но д-р Спаандер се съгласи.
- Трябва да направим нещ за тях.
- Да, но какво? Добър ден, докторе.
Ген. Ъркуарт, няма вече място и провизиите свършиха.
И след като военопленниците...
имат повече шансове от никакви...
си помислих да помолим немците...
да приемат нашите ранени в техните болници...
ако можем да подготвим евакуация.
- Имам ли позволението да опитам?
- Разбира се.
Ако Уивър се съгласи. Но много ме съмнява за германците.
Това там са наши оръдия. Това е 30-ти корпус.
Не мисля, че моето разрешение ще е най-големият ви проблем.
Нося съобщение от ген. Ъркуарт.
Как се добрахте до тук?
Преплувах Рин, сър.
Страхувам се, че радиото не работи никъде.
Генералът моли да пресечете реката с вашите хора.
Удържаме вече 6-ти ден.
Всяка помощ ще бъде наистина полезна.
Ще преплуваш ли обратно с отговора?
Да, сър.
Така, не можем да плуваме...
не и с цялата тази екипировка.
Всичко което имаме са малки гумени лодки.
Страхувам се, че такива гумени балончета са прекалено леки за Рин, сър.
Именно.
Кажете на генерала, че идваме.
Идваме тази вечер.
Да, сър.
Не е възможно.
Ако бяхте казали "да", сега щеше да е напълно възможно.
Простете, но там се води война...
и в момента сме на път да я спечелим.
Победите и загубите не ни засягат.
Живеенето и умирането - да.
Прекратете огъня...
един или два часа...
само да евакуираме ранените.
След това може да ни убивате колкото си искате.
Генерал Людвиг.
- Ще му благодариш ли, моля?
- Направих го.
Моля, тръгвайте.
Колко сме близо? 1,6 км.?
Защо просто не пробваме да пробием?
За Бога, струва си.
Опитват се да избутат Ъркуарт далече от реката.
В момента, в който го направят...
в момента, в който го заобградят, ще го унищожат.
Изобщо не е по плана на Монти.
Подменихме ли загубените в Наймеген лодки?
Да.
После?
После какво?
Сега е "после". Разопаковаме ги.
Беше Наймеген.
Беше на единствения път за Наймеген.
Не, беше след Наймеген.
И след мъглата...
в Англия.
Няма значение, кога е било.
Когато един човек каже на друг, "Нека днес да поиграем на война"...
всички умират.
"Оттегляне"?
Казаха два дни. Тук сме вече 9.
Един проклет километър. Мислиш ли, че могат да се справят.
- Ханкок, ето още два.
- Добре, благодаря.
Последните два са, които успях да намеря.
Чарлз?
Получихме заповеди за тръгване.
Ако разберат, че се махаме, ще излязат всички за да ни унищожат.
Значи, трябва да сме много внимателни.
Замислил съм го на принципа на отдуването на балон.
МакДоналд се съгласи да поеме радиото...
за да има какво да слушат германците.
Всички свещенници и медици също доброволно остават назад.
Така, ранените, които не могат да се движат...
ще заменят хората, които стрелят...
така, че нашата защита да изглежда същата като преди.
Докато немците се усетят какво става...
всички ние трябва да сме минали на безопасно място отвъд реката.
- На добър път.
- Благодаря, сър.
- Добре ли си, момко?
- Благодаря, сър.
Започвам да вярвам, че наистина ще успеем, сър.
Мислех, че всички знаят, че Господ е Шотландец.
Хайде. Не се подпирай.
Щабът на ген. Браунинг Холандия
Ген. Брайнинг ще дойде всеки момент, сър.
Чудеше се, дали вероятно не бихте искали да смените...
- Да сменя?
- Дрехите си, сър.
Не, благодаря.
Здрасти, Рой.
Как си?
Не знам дали скоро ще мога разбера.
Но съжалявам, че така се развиха нещата.
Направи всичко по силите си.
Да, но дали останалите също?
Приготвили са ти легло горе, ако го искаш.
Доведох 10 000 човека в Арнхайм.
Тръгнах си с 2 000.
Не мисля, че ми е до спане.
Изобщо.
Говорих с Монти.
Той е много доволен и горд.
- Доволен?
- Разбира се.
Смята, че Операция "Маркет Гардън" е 90% успешна.
А ти как смяташ?
Както знаеш, винаги съм смятал, че бяхме тръгнали за недостижим мост.
Внимавай с главата му.
Мерси, Таф.
Остани с мен
Бързо пада
вечерта
Мракът
се сгъстява
Господи, остани с мен
Когато другите
помощници се провалят
и утехата изчезне
помогни на безпомощните
О, остани
с мен
Задръж ти кръста си
пред моите затварящи се очи.
Изгрей през тъмнината.