A Bridge Too Far (1977) (A.Bridge.Too.Far.1977.SE.DVDrip.AC3.5.1Ch.CD3-Sky2MaN.sub) Свали субтитрите
Добре. Благодаря.
Нещо друго?
Благодаря.
Още ли си цял, Додс?
Добре. Всичко ли е наред, Потър?
Достатъчно е далеко!
Можем да те чуем оттам.
Доста интересно изобретение, сър.
Моят генерал казва, че няма смисъл да продължава битката.
Желае да обсъдим капитулация.
Кажи му да върви по дяволите.
Нямаме достатъчно подходящи сгради за да ви вземем всички като пленници!
Съжалявам.
Какво?
Бихме искали, но не можем да приемем, вашата капитулация.
Нещо друго?
Добре тогава.
Сега какво?
Изравнете Арнхайм.
- Някакво движение в Наймеген?
- Никакво.
Никакъв начин да преминем моста?
Ще изгубя всички хора за нищо. Един Господ знае колко има там вече.
Значи край, така ли?
Не съм казал, това.
Платихме за този мост, сега ще си го получим.
Но за целта, ми трябват танкове.
Имаш ги, Джими.
Кралската гвардия с радост ще ви услужи. Съгласен ли си, Алекс?
Абсолютно.
Не само танкове. Трябват ми лодки.
Ако 30-ти корпус беше американски, щяхме да имаме лодки. Вие взехте ли?
- Майк?
- Трябва да имаме няколко.
- Можете ли да ги донесете до довечера?
- Няма да е лесно.
Има само един път с 10 км. задръстване...
и германците ни гърмят.
- Не знам какво да направим...
- Освен да опитате. Можете, нали?
Благодаря, джентълмени. Сега, вижте тук.
За тези лодки...
Какво мислите? Колко трябват?
Генералът е малко дръпнат днес, но нищо лично.
Когато се приземявахме в неделя...
мисля, че си удари гърба.
- Колко лодки имаме все пак?
- По 6 във всеки камион.
Къде е майор Куук, войнико?
- Мисля, че е ето там, сър.
- Благодаря.
Джулиян, къде си, по дяволите?
Тук, сър.
Ще нападнем моста Наймеген тази вечер.
- Как се превзема мост най-лесно?
- Едновременно от двете страни.
Изпращам две команди през реката с лодки.
Имам нужда от човек с много специални качества за водач.
Продължавайте, сър.
Трябва да е здрав и опитен достатъчно за да се справи.
Плюс още нешо.
Трябва да е достатъчно тъп да се навие.
Започвай да се готвиш.
За какво беше всичко това?
Така, някой май се е събудил с кошмари.
Хайде! Мърдайте!
Получихме сигнал от холандската съпротива в Арнхайм.
- И?
- Британците не са много добре.
Повечето им хора не са стигнали до моста.
Тези, които са успели, се държат на косъм.
- А ген. Ъркуарт?
- Хванали са го до реката.
Немците са го заклещили в една долина и го притискат.
Колко може да удържи?
Къде са тези проклети лодки?
Само гледай да е ясно.
Добре.
Не са по-далеко, от колкото мислехме. Джулиян.
- Сър.
- Имаше промени в плановете.
Ще прекосяваме през деня.
- По светло.
- Движението е спряно на километри.
Докато се подготвим ще стане 8:00.
- Тогава ще тръгнем.
- Добре.
Бих искал да изчакаме и да тръгнем през нощта, но британците вече не удържат.
По-добре през деня.
Доста.
- Някакви новини за лодките?
- Не. Променяме...
- Искаш ли?
- Не, благодаря.
Променяме началото за 9:00 ч. всеки случай.
Пускате димките точно преди да тръгнем.
Хубаво.
Ще ги засипят от далечното укрепление.
Вашия дим ще им бъде единствената защита.
Не се притеснявайте. Ще ви прикриваме.
Ако обичате.
Може ли да ми обърнете малко внимание, моля?
Имам удоволствието да ви информирам, че потеглянето е отложено за 10:00.
Така че, всички ще имате още един час за забавления и почивка.
- Майор?
- Да.
Имаме ме ли някаква нова информация за онези лодки?
Постоянно ни информират, че плуват. Освен това нищо друго.
Нито колко броя, нито колко тежки, нито колко големи.
Сигурни сме, че реката е широка и течението е силно.
Ако дойде някаква нова информация, с радост ще я предам.
През това време, считайте че това е тренировка.
Какво става? Нямате ли чувство за хумор?
Проклятие!
Заминаваме по обед.
Хайде. Разчистете пътя!
Сигурно се чудите защо ни събрах всички тук.
Стигнах до решение, което искам да споделя с вас.
Имам намерение да премина като Джордж Вашингтон...
изправен на носа на кораба.
Вие момчете ще гребете.
- Това е! Тръгваме!
- Тръгваме!
Ставайте, момчета.
Тежко е.
Какво, по дяволите...
Какво очаквате, разрушители? Хайде, събирайте го. Разтоварвайте.
Леко с тях, момчета.
- Още колко остават?
- Вдигнете с тази страна нагоре.
Огън!
Виждаш ли нещо друго освен пушек?
Нищо, но вероятно ще опитат атака през реката.
Няма да успеят.
Разбира се, че няма, но...
но какво ще правим, ако успеят?
Искам разрешение да взривя моста.
И дума да не става.
Разбира се, фелдмаршал.
Те няма да пресекат реката, ние няма да взривяваме мостове.
Проверихте ли всички заряди?
Да, сър. Всичко е окабелено и готово.
Капитан Крафт чака заповеди.
Мостът, няма да попадне в ръцете на врага.
В момента, в който първия танк на англичаните започне да го преминава...
ще го вдигна във въздуха.
- Да започваме!
- Добре! Давай, давай, давай!
Продължавай. Недей да чакаш. Движи.
Скачайте вътре, момчета.
Ако нямате весла, ползвайте приклада или каквото и да е.
Греби!
Раз, два.
Течението ни дърпа. Стойте в дясно.
- Наредиха за поддържащ огън, сър.
- Разбрано. Благодаря.
Залегни!
Милостива Дево Мария.
Течението ни отнася! Дърпайте наляво!
Греби!
Продължавайте, момчета. Гребете!
Стойте долу.
Хайде, момчета.
Ще се справите.
Хайде. Да вървим.
Да вървим!
Снайперисти!
Помощ.
Изкачи брега.
Втори взвод!
- Можем ли да минем през тунела?
- Няма начин, сър.
Изкачете брега.
Прикрий се.
Хайде.
Сержант.
Разпръсни четирима и открийте огън. Ние с Хари ще се изкачим.
Вие ни прикривайте.
Тръгвай!
Хайде.
Да вървим!
Готов ли си?
Да, генерале.
Проклятие.
Господи, те са само на 18 км. от Арнхайм.
Кой ще ги спре сега?
Никой.
По дяволите.
Някакъв шанс, Уитни?
Не, сър, освен ако не се освободим в близките 1-2 часа.
Хари?
- Опитайте да го смъкнете в мазето.
- Добре, сър.
Работи.
Свързах се с щаба. Къде е полковника?
- Долу.
- Извикай го.
- Полковник Фрост!
- Какво има?
Отидете горе.
Свързахме се с щаба по радиото, сър.
Идвам.
Тук Слънчев лъч. Кажете. Край.
Каква е ситуацията, Джони? Край.
Не очаквах да имам това удоволствие, сър.
Удържаме.
Трябват ни подкрепления и най-вече амуниции. Край.
Не съм сигурен, че можем да стигнем до вас...
или вие да дойдете при нас.
Добре, тогава ше чакаме 30-ти корпус.
Така вероятно ще е най-добре.
Много беше успокоително да разговаряме, сър.
Съжалявам, Джони, че заседнахте на този проклет мост...
съвсем сами за четири дена.
Нещо друго има ли за мен?
Не, сър. Ще ви се обадя, когато нашите приятели пристигнат. Край.
Добре.
Успех. Край.
- Серж. Томблин!
- Тук, сър.
Идвам към вас.
Серж. Тейлър!
Не разбирам. Защо не мърдате?
Какво ви става момчета?
Това са английски войници в Арнхайм.
Лошо са ги ударили.
Няма да спирате точно сега.
Съжалявам. Имаме заповеди.
Скъсахме си задниците да дойдем до тук. Половината ми хора са мъртви.
И вие просто ще спрете...
и ще пиете чай?
В момента сме изправени пред напълно различна ситуация.
Не може да водим с танкове по този път. Швабите ще ни мерят като патки.
Пехотата ни се бие в Наймеген. Като дойдат тук, ще тръгнем.
За Бога, трябва ли всичко да правите както пише в книгите?
Заповедите ни са да чакаме пехотата.
Съжалявам, но това е.
Майор Карлайл е, сър.
Добре съм. Аз съм добре.
- Здравей, Хари!
- Здравей, Джони!
Нещата не са толкова добре, а?
Исках да те питам нещо...
но не съм го направил защото знам, че ти толкова много ...
го искаш, а аз няма да да ти доставя удоволствието.
Защо винаги носиш този проклет чадър?
- Памет.
- Какво?
Слаба памет.
Винаги забравям паролата.
Знам, че никой шваба...
не би носил чадър.
А аз трябва...
да докажа, че съм англичанин.
Хари.
Обратно! Обратно в къщите!
30-ти корпус, моля побързайте.
- Нищо, сър.
- Добре. Благодаря, ефрейтор.
Няма никакъв смисъл. Ще ми свалиш ли ботуша, Уикс?
Ало, 30-ти корпус.
О, Боже!
И без това няма амуниции.
Тръгвай, Уикс. Отиди при другите.
Опитай да се върнеш в основната група.
- Ами вие, сър?
- Ще се оправя.
Този път не успяхме да се справим, нали?
Викам 30-ти корпус. Обадете се, моля.
Генералът помоли да го вземете.
Много добър шоколад е.
Вашите доставки паднаха при нас вчера.
Английски.
Позиции!
Господ да благослови фелдмаршал Монтгомъри.
Пет минути много ли са?
Пет минути почивка.
Господи...
нека тези млади мъже...
умрат в мир и спокойствие.
Съжалявам, младежи, но трябва да тръгваме.
Моля.
Дай ръка.
Малко закъсняхме с това, приятел.
"Той ще те преведе през капана на ловеца...
и през черната чума.
Той ще те покрие с перата Си...
и под крилете Му ти ще повярваш.
Неговата вяра ще бъде твоя щит и броня."
Ето, наведи се.
Ще се оправиш, друже.
Може ли да стане по-зле?
О, да, доста по-зле.
Елст - 8 км. от Арнхайм
Докарайте булдозера.
Носилка!
Помогнете!
Носилка.
Леко сега. Леко.
Морфин. Трябва ми морфин.
Морфинът е само за наистина ранени хора.
Мислех, че съм лошо ранен.
Ами, сбъркал си.
Помолих го да дойде, но д-р Спаандер се съгласи.
- Трябва да направим нещ за тях.
- Да, но какво? Добър ден, докторе.
Ген. Ъркуарт, няма вече място и провизиите свършиха.
И след като военопленниците...
имат повече шансове от никакви...
си помислих да помолим немците...
да приемат нашите ранени в техните болници...
ако можем да подготвим евакуация.
- Имам ли позволението да опитам?
- Разбира се.
Ако Уивър се съгласи. Но много ме съмнява за германците.
Това там са наши оръдия. Това е 30-ти корпус.
Не мисля, че моето разрешение ще е най-големият ви проблем.
Нося съобщение от ген. Ъркуарт.
Как се добрахте до тук?
Преплувах Рин, сър.
Страхувам се, че радиото не работи никъде.
Генералът моли да пресечете реката с вашите хора.
Удържаме вече 6-ти ден.
Всяка помощ ще бъде наистина полезна.
Ще преплуваш ли обратно с отговора?
Да, сър.
Така, не можем да плуваме...
не и с цялата тази екипировка.
Всичко което имаме са малки гумени лодки.
Страхувам се, че такива гумени балончета са прекалено леки за Рин, сър.
Именно.
Кажете на генерала, че идваме.
Идваме тази вечер.
Да, сър.
Не е възможно.
Ако бяхте казали "да", сега щеше да е напълно възможно.
Простете, но там се води война...
и в момента сме на път да я спечелим.
Победите и загубите не ни засягат.
Живеенето и умирането - да.
Прекратете огъня...
един или два часа...
само да евакуираме ранените.
След това може да ни убивате колкото си искате.
Генерал Людвиг.
- Ще му благодариш ли, моля?
- Направих го.
Моля, тръгвайте.
Колко сме близо? 1,6 км.?
Защо просто не пробваме да пробием?
За Бога, струва си.
Опитват се да избутат Ъркуарт далече от реката.
В момента, в който го направят...
в момента, в който го заобградят, ще го унищожат.
Изобщо не е по плана на Монти.
Подменихме ли загубените в Наймеген лодки?
Да.
После?
После какво?
Сега е "после". Разопаковаме ги.
Беше Наймеген.
Беше на единствения път за Наймеген.
Не, беше след Наймеген.
И след мъглата...
в Англия.
Няма значение, кога е било.
Когато един човек каже на друг, "Нека днес да поиграем на война"...
всички умират.
"Оттегляне"?
Казаха два дни. Тук сме вече 9.
Един проклет километър. Мислиш ли, че могат да се справят.
- Ханкок, ето още два.
- Добре, благодаря.
Последните два са, които успях да намеря.
Чарлз?
Получихме заповеди за тръгване.
Ако разберат, че се махаме, ще излязат всички за да ни унищожат.
Значи, трябва да сме много внимателни.
Замислил съм го на принципа на отдуването на балон.
МакДоналд се съгласи да поеме радиото...
за да има какво да слушат германците.
Всички свещенници и медици също доброволно остават назад.
Така, ранените, които не могат да се движат...
ще заменят хората, които стрелят...
така, че нашата защита да изглежда същата като преди.
Докато немците се усетят какво става...
всички ние трябва да сме минали на безопасно място отвъд реката.
- На добър път.
- Благодаря, сър.
- Добре ли си, момко?
- Благодаря, сър.
Започвам да вярвам, че наистина ще успеем, сър.
Мислех, че всички знаят, че Господ е Шотландец.
Хайде. Не се подпирай.
Щабът на ген. Браунинг Холандия
Ген. Брайнинг ще дойде всеки момент, сър.
Чудеше се, дали вероятно не бихте искали да смените...
- Да сменя?
- Дрехите си, сър.
Не, благодаря.
Здрасти, Рой.
Как си?
Не знам дали скоро ще мога разбера.
Но съжалявам, че така се развиха нещата.
Направи всичко по силите си.
Да, но дали останалите също?
Приготвили са ти легло горе, ако го искаш.
Доведох 10 000 човека в Арнхайм.
Тръгнах си с 2 000.
Не мисля, че ми е до спане.
Изобщо.
Говорих с Монти.
Той е много доволен и горд.
- Доволен?
- Разбира се.
Смята, че Операция "Маркет Гардън" е 90% успешна.
А ти как смяташ?
Както знаеш, винаги съм смятал, че бяхме тръгнали за недостижим мост.
Внимавай с главата му.
Мерси, Таф.
Остани с мен
Бързо пада
вечерта
Мракът
се сгъстява
Господи, остани с мен
Когато другите
помощници се провалят
и утехата изчезне
помогни на безпомощните
О, остани
с мен
Задръж ти кръста си
пред моите затварящи се очи.
Изгрей през тъмнината.