Stargate SG-1 - 05x02 (1997) Свали субтитрите
Досега в Старгейт SG-1...
Най-после, зае отново своята позиция на мой Първенец.
Апофис е мъртъв.
- Боговете не могат да бъдат убити!
Ти спаси тялото му! Да спасиш разума му ще е по-трудно.
Радвам се да те видя, О'Нийл.
Аз също.
- Изглеждаш добре.
Външният вид лъже.
Кръстът не ме държи, колената и те. Никакъв кърлинг вече.
А ти?
- Аз отново съм добре.
И аз така чух.
Добре дошъл.
Заклевам се във вярност към съюза ни и моля за прошка, че се върнах към Апофис.
Бяхме те отписали, когато той те хвана. Ти беше умрял.
Силата на саркофага ме накара да повярвам, че Апофис е моят бог!
Да, така прави саркофагът.
Д-р Макензи успя да ме убеди в обратното.
- Ти го направи сам, Тийл'к.
Аз само ти припомних нещо, което сам знаеш много добре.
Знаеш ли - за мое удовлетворение,
бих искал да го кажеш на глас.
Че Апофис е фалшив бог? Че Гоа'улд не са нищо повече от паразити?
Да, точно това.
Надявам се, че един ден отново ще спечеля доверието ти, О'Нийл
и ще се върна под ваше командване, ген. Хамънд.
Какво мислите?
След теб.
Здравей, стари приятелю!
- Учителю Брей'так. Мина много време!
Така е! Приятелите ти от Земята минаха през много трудности за да ме доведат тук.
Излъгал ви е!
Тийл'к!
Предател!
Какво правиш?
Щом Тийл'к отказва да чуе истината чрез думите, ще трябва да я научи по друг начин.
Остана ни само един начин.
С участието на:
РИЧАРД ДИЙН АНДЕРСЪН в ролята на полк. Джак О'Нийл
::: СТАРГЕЙТ SG-1 ::: Сезон 5, Епизод 2
Превод и субтитри ДЕЯН КАСАБОВ
Участват още:
МАЙКЪЛ ШАНКС в ролята на д-р Даниел Джаксън
АМАНДА ТАПИНГ в ролята на майор Саманта Картър
КРИСТОФЪР ДЖЪДЖ в ролята на Тийл'к
и ДОН С. ДЕЙВИС в ролята на ген. Хамънд
Продуценти МАЙКЪЛ ГРИЙНБЪРГ РИЧАРД ДИЙН АНДЕРСЪН
Телевизионна адаптация БРАД РАЙТ ДЖОНАТАН ГЛАСНЪР
НА РЪБА
Учителю Брей'так, преди да продължим...
- Губим време!
Моля обяснете ни, какво очаквате да се случи, като лишите Тийл'к от симбиота му.
Надявам се да го спася.
Като го убиете?
- Ако е необходимо - да.
Мисля, че влагаме различен смисъл в думата "спасение".
Предпочитате да остане такъв - обичащ фалшивия си бог, плюещ и проклинащ?!
Не...
Има и други начини.
- Виждал съм вашите методи.
Подценявате това, което Апофис е сторил на Тийл'к.
След време, единственото което ще можете да направите, е да го държите в килия,
защото той е прекалено опасен враг, ако остане във вашите редици.
Ритуалът М'ал Шаран е единствения изход.
- Последно причастие?
За да спасим душата на Тийл'к, трябва да го заведем пред самия праг на смъртта.
На Чулак вярват, че когато един воин умира,
всички важни събития минават през мислите му, като огромна вълна.
Животът му минава пред очите... Ние имаме подобна...
И какво ще постигнем с това?
През треската и халюцинациите, той ще открие верния път.
Път заровен под лъжите.
Правил ли си го преди?
Два пъти за целия ми живот от 137 години.
И знаеш, че става?
Нито един Джаффа не е имал силата да се върне от пропастта,
но съм сигурен, че са умрели свободни.
Тийл'к би искал поне това. Дължа му го.
А вие?
Постоянно излиза и влиза в съзнание.
Температурата му се покачва, а кръвното му налягане пада.
Имунната му система се разпада. Ако не върнем симбиота, до няколко часа...
Няма да правите нищо!
- Не мога.
Брей'так ни обясни. Хамънд му даде позволение.
Разбирам. Тогава ще се обърна към него.
Наричате ли Тийл'к свой приятел?
Разбира се.
Тогава останете.
Когато настъпи момента, той може да се нуждае от вас за да открие пътя назад.
Можеш ли да ме чуеш, стари приятелю?
Чувам те, предателю!
Къде е твоят бог сега?
- Ще дойде.
Не мисля така.
Зная, че вече говорихме за това, но в случай, че не си внимавал,
100% съм сигурен...
99% съм сигурен, че Апофис е мъртъв.
Излъгал ви е, О'Нийл.
Както аз успях, всичките тези години да се представям за верен на Таури.
Никога не се отказах да служа на моя господар Апофис и не ще го сторя.
И през цялото време спасяваше света и убиваше Гоа'улди...
Това беше хитрост.
- Ясно.
Можете да отнемете живота ми, но не и верността към моя бог!
Ще умра в негова чест!
Умирам за теб, господарю!
- Достатъчно!
Познаваш ли ме, Тийл'к?
- Ти се предателят Брей'так.
Имаше времена, когато бях Първенец и служех покорно на твоя бог Апофис.
Ти беше мой ученик.
- Ти си слаб - предател!
Помниш ли?
Спомни си, Тийл'к!
Беше величествено!
Години наред се борехме рамо до рамо!
В битка...
- В негова чест.
Моят бог Апофис.
Господарю Апофис, врагът е победен.
Отново спечелихте!
Ти отново победи, Брей'так.
Изправете се.
Справи се добре и ще познаеш моята благодарност.
За мен е чест.
С големи умения и смелост,
тези трима, защитиха името ви в битката.
Разкажи ми за този.
- Името му е Тийл'к (смелост).
Мой ученик и с вашата благословия - мой наследник.
Кой е баща ти?
Той е син на...
- Нека той отговори!
Ако ще те замести като мой Първенец, трябва да зная, че може да говори.
Баща ми беше Ро'нак, Първенец на Кронос.
Убит, заради провала в една загубена битка!
Семейството ми бе изгонено на Чулак.
Той е провалил своя бог!
Не е!
Замълчи, Тийл'к!
Господарю, говоря самата истина.
Било е невъзможно битката да бъде спечелена.
Баща ти е трябвало да умре в опит да я спечели.
Бил е страхливец!
- Господарю, той не беше такъв!
Какво стана?
Изникнал спомен. Първият от много други.
Очевидно изпитва силна болка. Поне ми позволете да...
Болката е това, което търсим.
Пътят на Тийл'к е постлан с болка.
Трябва да извърви този път за да се върне!
- В момента е в безсъзнание.
Още по-добре.
- По-добре?
Трябва да достигнем неговото подсъзнание!
Зная, че методите ми са непознати за вас.
Познавам Тийл'к повече отколкото сте живели. Минал съм по неговия път.
Не се надявайте да разберете мрака в сърцето му, както го разбирам аз.
Повярвайте ми.
Всички.
Вярваме ти.
- Както кажеш.
Сега трябва да медитирам.
Ритуалът ще продължи цялата нощ, а аз съм уморен от пътуването до тук.
Междувременно, останете при него. Говорете му.
Но той няма да може да ни чуе, освен ако...
- Няма да ви чуе с разума си.
Ще ви чуе със сърцето си. Дори в тишината той ще усети вашето присъствие.
Но думите ви ще му помогнат да си спомни.
Предизвиквайте го. Накарайте го да се усъмни в убежденията си.
Без симбиота си, няма да може да се противопоставя уверено.
Картър, може би е добре да заведеш Брей'так в стаята за гости.
Да, сър.
Надявам се, че разбираш колко трудно е за всички нас
да стоим и да наблюдаваме отстрани агонията на Тийл'к. Особено за д-р Фрейзър.
Човешките същества прекалено много се страхуват от болката.
Също така не одобряваме мъченията.
По-голямо мъчение ще бъде да го оставим както си е.
Тийл'к е силен. По-силен е от мен.
Не зная. Ти си най-силния 137-годишен мой познат.
Сигурно е така, но наближава краят на живота ми.
Медитацията става все по-трудна.
Симбиотът, който нося ще съзрее след 2 години.
Той ще е последният.
Защо?
Дори да намеря друг, той ще ме отхвърли.
Ето така умират старите бойци.
Може би ще открием начин да ти помогнем.
Живот, за сметка на нечий друг е неприемлив и за мен и за Тийл'к.
Разбирате ли?
- Мисля, че да.
Или ще се завърне при нас такъв, какъвто го познаваме
или въобще няма да се върне.
Искаш ли да си първи?
Разбира се.
Аз ще опитам.
- Добре.
Хайде обясни ми отново.
Вярваш, че от момента, в който ни освободи от затвора на Чулак, още служиш на Апофис?
Защото, като твой най-добър приятел - поне на този свят - трябва да ти кажа,
че това няма никакъв смисъл!
Имам предвид, че ако е така,
то ти си най-неефективния двоен агент в историята на двойните агенти.
Ва'лар.
Какво?
- Ва'лар.
Ва'лар.
- Тийл'к, добре ли си?
Видях го! Говорих с него!
Със самия Апофис? Позволили са ти аудиенция?
Като награда за постиженията ми в битка.
Каква награда? Като те доведоха тук ти беше толкова омаломощен.
Той ме наказа.
- Сигурно си го провалил!
Днес успях да поваля над 100 от враговете на Апофис.
Ти се би добре, Тийл'к. Никой не може да го отрече.
Но той е бог и ако го провалиш,
като пощадиш живота дори на един от враговете, той ще разбере!
Не беше заради битката! Кой бог ще накаже един син за това, че обича баща си?!
Твоят бог!
- Да, но...
Никога не се съмнявай отново!
- Тишина!
Днес в битката ти служи добре на Апофис.
Служи му добре и може да живееш дълго.
"Валар" ли каза?
Мисля, че каза "велур".
- Велур? Плат?
Така чух.
- Защо ще го казва?
А защо да казва "валар"?
- Не зная.
Ва'лар беше мой приятел.
Какво?
- Тийл'к.
О'Нийл.
Какво става? Защо съм вързан?
Ами последните седмици се опитваше да убиеш всички наоколо.
Никога не бих ви наранил.
Ритуалът М'ал Шаран беше успешен. Моля, освободете ме.
Добър опит, но няма да стане.
Не съм ваш враг. Ние сме братя, Даниел Джаксън.
Разкажи ни за Ва'лар.
Не съм чувал името му от години.
Тренирах го заедно с Брей'так. Бяхме в личната охрана на Апофис.
Ако не върнете симбиота обратно в мен - ще умра!
Какво се случи с него?
Провали своят бог!
Своят бог?
Искаш да кажеш...
онзи гнусен, наконтен, гръмогласен тип със змия в главата?
Последният в дългия ни списък от убити?
Полковник, сърдечният му ритъм се удвои!
Глупак!
Това го схванах.
Мислиш ли, че не зная какво ми причинявате?
Надяваме се, че знаеш.
- Никой Джаффа не е преживял М'ал Шаран!
Позволявате на Брей'так да ме убие!
Къде е той?
Предателю, къде си?
- Кръвното пада! Ще трябва да се намесим!
Къде си, изменнико? Страх те е да се изправиш срещу мен?
Къде си?
Къде си?
Излез!
Ако наистина бях твой враг, щеше вече да си мъртъв!
Това не е вярно, защото не съм сляп!
В битка трябва да използваш всичките си сетива.
Отново.
- Достатъчно пъти умира за един ден!
Ще започнем отново утре.
Без това!
Вярваш ли, че ще надвиеш Първенеца на Апофис в пряк двубой?
Аз съм по-силният.
Да стрелям ли и да спра да си губя времето?
Или ще почнеш да се учиш?
Не бях готов!
- В битка нямаш втори шанс!
С ушите си чуваш и с очите си виждаш но не искаш да се учиш!
Да избавя ли и двама ни от мъките?
Изборът е мой! Кой може да ме спре?
Апофис?
- Да.
Значи вярваш, че Апофис е всевиждащ и всемогъщ?
Той е бог!
- Такъв ли е?
Тийл'к, в битка вярата няма да те спаси!
Най-малко сляпата вяра!
Разчитай на собствената си сила и съобразителност,
иначе не си ми от никаква полза!
Мисля, че Джак искаше да каже, че по принцип си доста логичен човек.
Твърдението, че си останал в служба на Апофис е напълно нелогично.
Почти дотолкова, че чак изглежда лишено от смисъл.
Не познаваш ли същността на вярата, Даниел Джаксън?
Мисля, че я познавам.
Тогава трябва да знаеш, че вярата ми в Апофис е безкрайна!
Въпреки това, ако помниш мен а също и Джак,
трябва да си спомниш, че се съмняваше във вярата си!
Никога!
Апофис е бог!
- Фалшив бог!
Мъртъв фалшив бог.
Думите ви не могат да променят истината.
Това не са мои думи, Тийл'к. Твои са.
Разбира се, тогава още не беше прав, защото Апофис не беше мъртъв, но...
Лъжи!
Въпросът е, че в един момент от живота си ти осъзна, че Гоа'улд не са богове.
Всички симбиоти, които Джаффа носят у себе си, се нуждаят от приемник.
Как могат да са богове?
Не си играй с търпението ми, жено!
Зная, че почиташ Брей'так.
- Казах ти да внимаваш!
Нямаш избор освен да кажеш на Апофис за предателството му!
Брей'так е мой учител.
- Апофис е твой бог!
Ако някога стана Първенец на Апофис, първо трябва да почитам Брей'так.
Виждал си мощта на Апофис.
Виждал си как колесницата му се издига от земята,
как минава през портала!
- Аз също съм го правил.
Обясни как от дланта му излиза светлина и захвърля воин на десетки метри!
Не мога.
Но не съм виждал по-велик воин от Брей'так.
Значи служиш на двама господари.
- Как да постъпя, Дрей'ак.
Ела в леглото.
"Жено"? Жена ли ме нарече?
Мисля, че да.
Още ли е в безсъзнание?
Явно е в делириум.
Как е Младши?
- Симбиотът е добре засега.
Не зная какво ще правим с него ако оставим Тийл'к да умре.
Но това няма да е мой проблем, защото вече се примирих с фактите.
Джанет, зная как се чувстваш...
- Не, Сам. Аз съм доктор.
Това да стоя и да не правя нищо, противоречи на всяка частица от мен.
Не мисля, че не правим нищо.
Да.
Става ли? Каза ли нещо?
Спомена нещо за платове.
Нарече ме "жена".
- Значи има успех.
Поне нещо става.
Явно цяла нощ ще сме тук. Добре ще е да се сменяме.
Да. Аз ще дойда след няколко часа. Даниел, ти ще си след мен.
Мисля, че след това всички ще искаме да сме тук.
Здрасти, Тийл'к.
Не зная дали ще се справя добре...
Предполагам, че важното е просто да сме покрай теб.
Майор Картър.
Защо позволявате да ми правят това?
- Тийл'к...
Не искам да умра, майор Картър.
С д-р Фрейзър още можете да ме спасите.
- Няма да умреш.
Умирам докато говорим.
- Опитваме да ти помогнем.
Помогнете ми да избягам!
Моля ви!
- О, господи.
Тийл'к, искаме да си спомниш.
Вярвате ли в господ, майор Картър?
- Не става въпрос за мен.
Как ще се чувствате, ако ви наказват затова, че обичате своя бог, както аз моя?
Не е същото.
- Не мога да променя това, в което вярвам.
Вярваш в свободата, Тийл'к!
Вярваш в справедливостта и защитата на хората от фалшивите богове!
Ненавиждаш Апофис.
Той провали своя бог!
Той провали...
Своят бог.
Тийл'к?
Тийл'к.
Защо се върна?
- Трябва да говоря с теб.
Говори сега. Апофис ме призова.
- Насаме, моля те.
Сражението не мина добре. Войните на Ра бяха прекалено много.
Разполагаше с цял батальон!
- Ра изпрати глайдери и ни бомбардира!
Нямахме избор освен да отстъпим.
- Замълчи, Ва'лар.
Нямаше друг начин да спася хората си.
- И себе си!
Имах намерение да се върна с още повече бойци.
Ще изблъскам воините на Ра от техните позиции.
Моля те, кажи му, че не съм страхливец.
Ако ми даде шанс, заклевам се, че ще надделеем.
Отиди в спалните помещения. Чакай ме там.
Тийл'к, нямаше да има смисъл да избият всички ни.
А може би щеше да е по-добре.
Господарю, на вашите заповеди.
На кого повери тази кампания?
На Ва'лар от Чулак, господарю. Един обещаващ воин.
Но той се върна победен!
Господарю, това може да е част от хитра стратегия:
да се изтегли, а после да нападне с нови сили неподготвения враг.
Ва'лар иска да води и втората вълна.
Наистина?
- Господарю, позволете да...
Ти би ли постъпил като него, Тийл'к?
Не, господарю.
- Би ли устоявал позициите?
Да.
Тогава се върни с него на мястото, където той се посрами и го убий!
Да, господарю.
Джаффа!
Погледнете този жалък предател.
Можеш да бъдеш спокоен, за това което правиш, Тийл'к.
Наистина трябваше да умра на бойното поле.
Моля те, кажи на Апофис, че съм умрял достойно в чест на името му.
Изправи се.
Има малко селце на два-три дни пеша, южно от града.
Там ще откриеш подслон. Не позволявай да те заловят от никоя страна.
Тийл'к, дори за мен не можеш да направиш такова нещо.
Той ще разбере.
- Ще видим.
По-добре да получа наказанието си, вместо да живея с мисълта за това, което ще ти стори.
Заради себе си! Направи го!
Тръгвай и дано никога не те видя отново.
Той е бог, Тийл'к.
Той ще разбере, че си ме пощадил.
Ще видим.
Тръгвай.
Сторено е.
Пред теб има бъдеще, Тийл'к.
Не остана там много дълго.
Пробвайте се и вие.
Може да слезете там долу.
- Зная.
Генерале, ако Тийл'к беше тук, щеше да каже, че сте взели правилното решение.
Ако беше тук...
Ще се оправи.
Иначе...
ще бъде изпратен в строго охраняван изолатор.
Когато симбиотът му съзрее след 4 или 5 години...
Няма да му причиня това, Джак.
Не, сър.
Разбира се.
Какво има, Тийл'к?
Преди три дни водих батальон.
Трябваше да си върнем планета, която беше окупирана от армията на Ра.
Апофис ми нареди да изгоря и сравня със земята едно село с последователи на Ра.
Направи ли го?
Да.
Тогава трябва да спиш спокойно, защото си служил добре на Апофис.
Не мога да затворя очи,
без да изплуват лицата на невинните жени и деца, които живееха там.
Там живееха и много Джаффа.
И един воин на име Ва'лар.
Не.
Прогоних го в това село, за да спася живота му,
само за да му го отнема, така че Апофис да научи за тайната ми.
Поставих моят живот пред тези на едно цяло село и на близък приятел.
Нямал си друг избор!
- Имах!
Скоро ще ни се роди син, Тийл'к.
Трябва да направиш така, че да има баща.
Синът ни ще се роди в истински дом - дар от самия Апофис.
Това е най-доброто, на което можем да се надяваме.
Защо тогава се срамувам от себе си?!
Привет, учителю Брей'так!
Привет!
Апофис те е направил свой Първенец.
Не сте доволен.
- Не.
Няма по-голяма чест сред Джаффа, от тази да станеш Първенец на своя бог.
И двамата много добре знаем какви всъщност са Гоа'улд.
Хората като нас само се преструват, за да напреднат в йерархията им!
Не се преструвай пред мен!
Знаеш истината! Можеш ли да ме погледнеш в очите и да кажеш противното?
Цял живот ме подготвяхте за този ден. Защо?
Видях у теб искрата на съмнението и мъдростта да я запазиш за себе си.
Видях те да играеш игра с тези които си играят на богове!
Ако не вярвам в него, как бих могъл да му служа?
Защото единственият вариант е да му служиш. Гоа'улд са могъщи!
Направили са така, че да не можем да живеем без тях. Може би завинаги.
Но те също не могат да живеят без Джаффа.
Ние сме тяхната истинска сила.
- Не разбирам.
Бидейки Първенец, тази сила ще е у теб.
Когато Апофис хвърли армиите си в огъня, ти ще си там да повлияеш на решенията му.
Тогава ще можеш да спасиш много хора, както правих аз през целия си живот.
Правил сте всичко това против волята му?
Волята му може да бъде променяна.
Но не винаги.
Вършил съм дела, за които не мога да си простя.
Ще ги вършиш и ти.
За хора като нас, утехата са само тези моменти, когато можем да променим нещо.
Възползвай се и го прави!
Виж ги.
Това са хората, които дойдоха през портала.
Не изглеждат такава заплаха, каквато си представях.
Оръжията им не са като Гоа'улдските.
Може и така да е, Тийл'к, но са само трима.
Притежават и нещо друго.
Сила.
Знаят вкуса на свободата.
Мечтите ти за свобода ще те провалят, Тийл'к.
Може би.
- Моли се да не ги изберат за приемници.
Това е най-добрата съдба, която можеш да им пожелаеш.
Какво сторих?
Няма сърдечен ритъм! Донесете апарата!
Това е моментът!
- Доведете Брей'так!
Връщам симбиота.
- Дръпнете се!
Ако не го върна веднага...
- Стойте на страна!
В противен случай страданията му ще са били напразни!
Това е моментът, в който ще трябва да избере.
Отстъпете, д-р Фрейзър.
Избери сега, Тийл'к.
Да се върнеш при тези, обичащи свободата или да умреш в името на фалшив бог!
Избери!
Затворници!
На колене пред вашия бог Гоа'улд!
Избери воина, който познаваме!
Забрави Апофис и се върни при нас!
Сега или никога!
Избирай!
Добре.
- Да действаме.
Убий останалите!
Симбиотът е върнат.
Няма промяна.
Изчакахме прекалено много. Зареди на 200.
- Зареждане.
Дръпнете се.
Няма пулс.
Заредете на 360 и дайте 5 мл епинефрин.
- Зареждане.
Дръпнете се.
Мога да спася тези хора!
Помогни ми!
Помогни ми.
Много са го казвали.
Ти си първият на който вярвам!
Избирам свободата!
Ритуалът бе успешен.
Той се върна при нас.
Любопитен съм...
Какво мислиш за...
- Апофис е фалшив бог.
Мъртъв фалшив бог.
Това ми стига. Отвържете го.
Благодаря, докторе. Добра работа.
Да, сър. Радвам се, че успяхме.
Здрасти, Тийл'к.
- Майор Картър!
Даниел Джаксън.
Здравей.
- Приятелю.
Генерал Хамънд.
Отново се вричам във вярност към вас и жителите на вашия свят!
Моля позволете ми да се завърна в SG-1.
Имате разрешението ми.
Превод и субтитри ДЕЯН КАСАБОВ
deank at {y:b,i}dean@piccadilly.bg