Eulogy (2004) (Eulogy.2004.DVDRip.DivX5.AC3-CiMG.CD2.sub) Свали субтитрите
Какво ви е направила Алис на всичките?
Това е любимият ми модел.
Череша, съчетана със смокиня и истински бронзов обков.
Струва само 32 хиляди долара.
Само 32 хиляди ли?
- А може ли да го погребем в чувал?
Майко?
- Кой го е грижа?
Мамо, това е страшно неуважение.
Че той няма да бъде погребан!
- Какво?
Какво искаш да кажеш?
Тате поиска да го кремираме в горяща лодка.
Това не е много законно.
Браво.
- Моите деца няма да гледат това.
Защо не е искал да го погребат?
- И аз не искам.
Не говорим за теб!
- Мразя насекомите.
Трябва да призная, че много не я разбирам тая работа с гробищата.
Гробището е нещо като старчески дом за мъртвите.
Там може да посещаваш близките си, без да се грижиш за тях ежедневно.
Ежедневни грижи ли?
- О, ще ви изненадаме.
А, Парсън Банки.
- Това е тъжно.
Много тъжно.
- Това са живите от фамилията.
Алис Колинс.
- Здравейте, аз съм Даниел.
Те скърбят за своя покойник, Едмънд.
Аз не познавах Едмънд така добре, както би трябвало.
Може би ако се бяхме срещнали,
Кейти, извинявай.
Не искам това което се е случило или е могло да се случи между нас,
да наруши приятелството ни.
Сериозно ли го казваш?
- Да.
Аз нямам друг приятел като теб.
Значи ще бъдем приятели?
- Да, винаги сме били.
Нали?
Благодаря ти.
Не знам защо всичко се преувеличава в тая фамилия.
Няма смисъл да купуваме, мазето е пълно със сандъци.
Този не е за тебе, мамо.
- Добре бе, купихме един ковчег.
Свършихме с тая работа.
- Прилича повече на моряшки сандък.
Баща ви би предпочел да е куфар.
Може ли да се държим нормално през следващите два дни?
Това включва ли и теб, или ти ще казваш кой какво да прави?
Аз не играя лудата надзирателка.
- Ама се опитваш.
Исках само да сложа баща си в хубав ковчег.
Ти всички искаш да ни сложиш в някакви сандъци.
С най-различни етикети на тях.
Хората сами се затварят в сандъци, аз само им слагам етикетите.
Твоят сандък е с етикет "Бунтарка-лесбийка на 35 години."
Престани!
- Момичета, недейте така.
Кучка такава!
А, несто ми зауепна на есика!
Не се тревожете толкова, деца. Всичко ще се оправи.
Мийте си винаги зъбите преди лягане.
Я чакайте.
Голям късмет е, че бяхте там.
- Да.
Вярно, така е.
Здравейте всички.
Сем, ще се оправи ли?
- Ще се оправи.
Има малко счупени кости.
В раменната и лицевата част. И две ребра.
Сложиха я в гипсов калъп.
- Това е добре, нали?
Може ли да я видим?
- Не преди да се втвърди гипса.
А и тогава може да не е удобно.
Тя сигурно ще иска да е насаме, защото пациентите се притесняват
след такъв нещастен случай.
- Това не беше нещастен случай.
Както и да е.
Предлагам сега да се приберете, а аз след работа ще мина да ви видя.
Тя каза ли нещо преди да скочи?
"Мийте си зъбите"
- Побъркана е на тема чистота.
Тихо, чух нещо.
Алис.
Къде всъщност е станало с Алис?
- Станала е вещиците.
Не беше такава като дете.
Чакай, за Алис ли говорим?
- Не.
Алис беше палава и забавна.
За сестра ти ли става дума?
- В гимназията имахме униформа.
Пола, блуза и жилетка.
И Алис проагитира една част от момичетата да се разбунтуват.
Почнаха да идват на училище по джинси и къси панталони.
Директорът побесня и ги изключи.
И на следващата седмица,
И какво следващата седмица?
- Как какво?
Миличка?
- Нали разказваше нещо?
Да, за Алис и бунтът в гимназията.
Да бе, в гимназията имахме униформи.
Много скапани униформи.
- Това вече го чухме.
С блузи, поли и така нататък. И една група момичета, около двадесет,
Давай нататък!
Почнаха да идват на училище по къси панталони, и джинси.
И на следващата седмица те дойдоха на училище с униформи,
но се бяха остригали!
Остави я Алис.
- Защо, тя беше герой?
Я дай това насам, стига ти.
Не знам дали са ти казали вашите, но аз идвах тук да дебна по нощите.
Докато дядо ти не ме прасна с един камък.
Идваш ли?
- Да.
Каза, че ме бил взел за гарван. Не му бях любимец.
Какво да кажа за него?
- А какво искаш да кажат за тебе?
Ти какво можеш да кажеш за мен?
Аз ли какво мога да кажа?
Като умра, искам да ме кремират.
- О, и аз.
Да, и аз.
Искам да ми смесите пепелта с мастилото, с което се печатат пари.
Точно така. После аз ще съм навсякъде.
Мама каза, че татко пожелал да го сложим в гребната му лодка,
Не се шегувам. И да го запалим.
И да го пуснем в морето.
Добре, че не е поискал да го изядем.
Знаете ли какво щях да му кажа, ако беше тук?
Щях да кажа: "Тате, ти имаш още едно дете!"
Това дете съм аз, помниш ли ме? Викат ми Скипър!
А той щеше да каже:"Не, аз имам само едно момче, Дани."
"Той е моето момче." - Ами аз?
Виж какво аз съм направил! Виж какво съм си наврял в лицето!?
Тате, не може ли и аз да съм твое момче! Виж ме, пред тебе съм!
Хубава е тая трева.
Я, вали.
Приятно е.
- Да.
Сем, благодаря ти. Много ни помогна.
За теб винаги, Алис.
Много си любезна.
Искаш ли да чуеш една хубава песен?
Аз често я слушам.
- Да, добре.
На тази къщичка и трябва втори етаж.
Това беше залегнало в плановете ни.
- Кой знаеше тогава?
Кой ни казваше, че няма да стане?
- Всички.
Всички ни го казваха.
- Вярно.
Това беше мечта.
Така е.
Аз все още мечтая за теб.
Какво стана с твоето гадже от колежа?
А, нищо.
Алис, помниш ли как баща ти ни хвана в мазето?
Така ли правехме тогава?
Нещо такова.
Така ли го правихме?
Почти така.
Какво правите, момчета?
- Само гледаме.
Замъгляваш прозореца!
Кои са тези?
Хайде да влизаме вътре.
Какво гледате, момчета?
- Това е колата на Саманта?
Обичам ви, момчета.
Добро утро.
Алис стана ли?
Тръгвате ли си?
Да.
Добре.
Добро утро.
- Добро да е.
Къде е тя?
- Не знам.
Да не е заминала със Саманта?
Добро утро.
- Добро да е.
Нищо не знаем.
Да не си е заминала?
- А, не е.
Аз я видях да излиза от колата, а после отиде към гората.
И после се превърна в едно дребно, скимтящо,
Извинете, но остават два часа до погребението. Имам нужда от помощ.
Само два часа ли?
- Трябва да се преоблечем.
Чакайте, може ли някой от вас да ми каже поне едно хубаво нещо
за покойния ви баща?
Той често ме наричаше Андреа, без причина.
На мен ми викаше Бери.
А помните ли оная лудата която дойде в деня на благодарността?
Да, жената с червената коса.
Тя грабна пуйката и я удари в масата, викаше нещо за Великден!
Вярно, а помниш ли как тате се справи с нея?
Скочи през масата, грабна я и я изхвърли през вратата.
Значи ни е предпазил?
Нещо друго?
Ти защо не прочетеш някой цитат от "Смъртта на търговския пътник"?
Защото не ги знам.
Аз ги знам. Вдигни ръце, да те вземат дяволите! Бий се!
Да не мислиш, че си нещо повече от останалите?
Ти нищо не знаеш! Защото си тъп и некадърен!
Вдигни ръцете и се бий!
Нещастник! Внимавай в играта!
Вдигни ръцете!
Здрасти Кейти.
- Райън? Как ти е крака?
Ами, нали знаеш. Счупен е.
Съжалявам.
- Няма нищо. Виж.
Какво е това?
- Отговорът на твоя въпрос.
Може ли да поговорим преди да го отвориш?
Вътре е малко... лудница.
Може да се видим утре преди училище?
Искаш да дойда на погребението ли?
Трябва да вървя.
Кейти!
- Какво?
Какво искаш?
Виждала ли си ми телефона?
- Не!
Сигурно не искате да изпуснете погребението на съпруга ви?
Но всички други ще са там.
Така, готова сте.
Да тръгваме.
Трябва да бързам.
- Сестра?
Карам я долу, за рентгенография.
Не съм предписал такова нещо?
Така. А сега...
...а за вас шапка,
добре изглежда. Хайде да пускаме светлините.
Пипни го.
- Ти го пипни.
Все едно ще каже нещо.
- Може ли някой да ми почеше носа?
Ще ни трябва още бензин.
Да, за да е сигурно.
Нека всички дойдат в моя офис след погребението.
Той е по пътя към езерото.
- Добре.
Поканихте ли някой от колегите му?
Виж, дядо ви беше предимно семеен човек.
Значи сме само ние?
- Баба ти къде е?
Не чухте ли?
Бабо? Добре ли си?
Казва, че е добре.
И се радва, че е тук.
Изглежда ми нещо различен.
Няма го блясъкът в очите му.
Той тебе те обичаше. Така е.
Отива му.
Защо трябва хората да умират?
Вуйчо ми умря наскоро.
А той беше този...
...който ме отгледа.
Вуйчо Джими! Къде си?
Това е простотия! Извинявай. Майната и!
Тя цял живот ме унижава и сега да и гледам флирта със Саманта!
Ще и го начукам!
Какво е сбъркано в тая фамилия?
Не съм чувал Алис да пее откакто ти беше бебе.
Трудно взимаше високите тонове.
Може ли все пак да погребем дядо с малко достойнство и уважение?
Права си, миличка.
Всички знаете, като какъв го чувствах.
Аз го считах за мой много близък, личен приятел.
Тук пред мен е неговото завещание.
Оставя къщата си на своята любима жена, Шарлът.
Оставил е хиляда долара в брой на Кейт, за разноските.
Оставил е и една видеокасета, която нареди да ви пусна.
Ами парите му?
- Няма нищо друго, съжалявам.
Сигурно съжаляваш.
Здравейте всички! Изненада!
Преди да ви оставя първо ще кажа довиждане, и още някои неща.
Първо, аз не съм търговски пътник. Изобщо не ме бива за тая работа.
Цял живот нищо не съм работил, не съм пипнал работа!
Само малко се правех на артист. Дани това е наследил от мен.
Несто ми зауепна на есика.
Разбира се, само Джери се уреди с кариера в киното.
Това което се опитвам да ви кажа е, че бяхте общо три.
Мен винаги ме забравя.
Едните в Роуд Айлънд, другите в Мексико, и третите в Южна Каролина.
Ако си мислите, че да създадеш три семейства е много работа,
представете си колко трудно е те да не разберат едни за други.
А колко пари потроших, не е за разправяне.
На двадесет години аз наследих милиони! А сега?
Затънал съм до ушите в дългове.
Какъв луд живот!
Но аз го обичах!
Обичах трите си прекрасни съпруги и деветте си деца!
Единадесет ли бяха?
Единадесет деца? Господи. Нищо чудно, че ви бърках имената.
Но животът ми беше чудесен.
Пълен живот!
Три пълни живота. Дано всички имате тоя късмет.
Кейти, искам ти да намериш другите ми две семейства.
И да им съобщиш за загубата.
Не забравяй, че за тях аз съм същото, което бях за вас.
Човек трябва да бъде верен на себе си.
Видя ли?
- Страшно им го заби.
До дъно.
Винаги съм мислел, че ти си му любимец.
Поне в рамките на фамилията.
Но дали сме любимата му фамилия?
Аз, забравих нещо.
Може и да сме на трето място.
Поздравления за хилядарката!
Благодаря.
Защо мислиш, че знаят какво правят?
Това е едно от нещата, което умеят.
По-добре да гледаме отдалеч.
Как не съм знаела?
- Никой от нас не знаеше.
Знаех, че фамилията ти е малко...
...но нямах никаква представа.
Сем, после ще ти се обадя. Трябва да поговоря с брат ми.
Добре.
Тате, помогни малко.
- Слушайте, момчета.
Моят баща никога не ми е казвал,
не ми е казвал,
колко...
- Недей.
Защо?
- Ще вземеш да дрънкаш за любов.
Исках да знаете...
- Тате! Знаем какво чувстваш.
Не го опростявай с думи.
Не искам да съм като него.
- Тогава ни инструктирай по-добре.
А сега ще бутнеш ли?
Обичам ви момчета.
- Стига!
Знам че звучи кофти, но е така!
Фитила!
А, браво.
- Не се притеснявай. Подготвени сме.
Браво бе?
Ти сещаш ли се за Хари Барнс?
Не ме занимавай, нямам настроение.
Не те занимавам, помниш ли го?
- Да, той те измъчваше!
Подиграваше те заради рекламата. Как ли не те наричаше.
Да, знам, но просто искам,
- Какво?
Искам да ти благодаря.
За това, че се грижеше за нас.
И ни защитаваше. Така е.
Ченето му беше слабо.
Да, така беше!
Ти го спука от бой!
- Не е вярно.
Ти имаше страхотна дясна тупалка.
Алис, моля те! Та ти го нокаутира! Така беше?
Това са глупости.
Дано и теб да те е заболяло колкото мен.
Не си спомням, кога за последен път с теб сме си говорили така?
Луси, аз мисля, че дължиш извинение на сестра си.
Аз нямам сестра.
Изпуснахме ли нещо?
Няма какво повече да се каже.
Той развали всичко.
Дай да видя какво си написала.
Искаш ли бонбонче?
- Не.
Аз си спомням деня, в който ти се роди.
Наистина. Помня как докторът дойде и каза, че е момиче.
Тогава си помислих: Чудесно, по-малка сестра.
Тя ще ми е приятел за цял живот.
Приятел ли?
Ти ме караше да се чувствам зле през последните петнадесет години.
Знам. Но то не беше заради теб.
Но на мен ми се случи, значи е било за мен.
Мислела съм си, че ти помагам.
- Май изобщо не си мислила.
Добре.
Съжалявам. Извинявай, Луси.
Много съжалявам.
За какво?
За това, че не бях до теб. Не бях на твоя страна. За това съжалявам.
Да, добре,
Татко?
Готова ли си?
- Не.
Много хубави неща има тук.
Може би трябва да прескочиш това, че е бил търговски пътник.
Готова ли си?
- Не.
Елате всички, Кейти ще прочете надгробно слово за баща ни.
Тате, дай си запалката.
Внимавайте, това е любимата ми запалка.
Няма кой да свири на гайда.
- Нали знаем думите?
Колко закона нарушаваме в момента?
Би трябвало да подготвя защита.
Днес сме се събрали, да отдадем почит на дядо ми, Едмънд Колинс.
Тихо там!
Едмънд беше нещо повече от любим баща.
Той беше и чудесен като човек.
Целете по-точно бе!
Дядо имаше навика да ни измисля странни прякори.
Той се грижеше за нас, дори когато отсъстваше.
И въпреки че доста често отсъстваше, той все пак държеше на семейството.
Закарай ме там!
Какво е толкова смешно?
Баща ви е мъртъв. Може да не е бил това, за което го мислехме.
Но заради него сме се събрали тук. Така че продължавайте да се смеете.
Той мен ме разсмиваше.
Но не забравяйте, че сега казвате последно сбогом на баща си.
Кейти, бях ти възложила нещо.
Ела насам и говори от сърце.
Нима наистина пак ме изоставяш?
След цялото това време, през което те чаках?
Гледах през прозореца,
Слушах да чуя звънеца.
Чаках новината, че си се върнала.
Исках да разбереш, че тук един важен за тебе човек те очаква.
Аз те очаквам цял живот.
Не мога да повярвам, че няма да се върнеш.
Не мога да повярвам, че трябва да спра да те очаквам.
Не мога да повярвам, че пак ме изоставяш.
Дядо не ни напусна заради вас. Той заради вас се връщаше.
Дано всички да разбирате това.
Хубаво беше.
Тате беше търкалящ се камък,
където си сложеше шапката, това му беше дом.
И когато умря,
После, като спряха да падат отломките на дядо,
ме докараха тук.
Много съм трогната, че дойде да споделиш това с мен.
Съжалявам.
Аз не знаех защо Едмънд така често отсъстваше.
Трудно е за вярване, наистина.
Горката Барбара.
Какво имате предвид?
- Не знам как да го кажа.
Не сте ли вие Барбара?
- Едмънд беше най-добрия ми съсед!
Как мина?
Май че доста добре.
Помислих, че си ми избягала от задния вход.
Чакай, спри за малко!
После ще ти обясня.
Превод: Васил Кожухаров
Тази видеокасета ще ви обясни всичко, което не може да се опише.
Ваг... в... града
Кой е тоя Ваг?