Pearl Harbor (2001) (Pearl Harbor.2001.DVDRip.DivX.AC3-ZeroLight.CD1.Bg.sub) Свали субтитрите
Тенеси, 1923 г.
Германците ни атакуват!
- Намали височината!
Какво си написал, Рейф?
"Стабилизатор" се пише с "а".
Германци!
Отлична стрелба, Дани!
За Америка!
- Страната на свободата!
Страхотен полет, татко!
Ела да ти покажа как се лети.
Аз съм отпред, защото съм по-висок.
Но аз съм по-голям.
Сякаш наистина летим!
- Качвам се тук всеки ден.
Подготви се за излитане.
Трябва да свалим мръсните немци.
Спри го, Рейф!
Спокойно! Гледал съм татко как го прави.
Господи! Летим!
Татко ще ме убие.
Ние летяхме! Аз съм пилот!
Летяхме...
- Ела тук, нехранимайко!
Колко пъти съм ти казвал да не си играеш с този глупак?!
Нищо няма да постигнеш!
- Той не е глупак, татко.
Прибираме се вкъщи!
Знаеш, че имаш работа!
Ставай!
Остави го на мира!
Ще те пребия, мръсен шваба!
Как ме нарече?
Аз се бих с швабите във Франция.
Бихме се в окопите.
Дано никога не видиш това, което съм виждал аз.
Ти си най-добрият ми приятел.
Татко, чакай!
"Адолф Хитлер успя да въвлече цяла Европа във войната."
Франция вече е в ръцете му...
"но Америка не се включва във войната."
Януари, 1941 г.
Къде са Маколи и Уокър?
- Във въздуха, сър.
Готов ли си да им покажем как се играе на "бъзльо", Дани?
Не сме си на село. Няма да играя.
Не се дръж като дете.
Ще летя право срещу теб, а ти реши дали ще завиеш.
Какво?!
- Майко мила!
Защо ме тормозиш така, Рейф?!
Накъде ще завиеш?
Надясно... Не, наляво.
"Ясно, наляво.
- Дясно?"
Надясно или наляво?
Съвсем ме обърка! Ти реши.
Завиваме надясно, Рейф!
Истински асове!
Каза ли нещо?
Селянчетата са наказани!
Напълно недопустима употреба на военна т-техника, сър.
Донеси ми фуражката.
Изпратете селянчетата при Дулитъл.
Този самолет струва 45 хиляди. Да не мислиш, че е играчка?
Тествахме смелостта си, сър.
А обратният лупинг миналата седмица?
Какво тествахте тогава?
Това не е тренировка, а каскада!
Поведението ви е безотговорно.
Майоре...
Вие сте първият човек в света, който го е направил.
Не ми се подмазвай!
- Просто мисля, че...
Би било безотговорно, ако исках да се изфукам...
но аз исках да вдъхновя момчетата, както вие вдъхновявате мен.
Французите си имат специална дума за това, сър. "Омаж".
Какво?! Това са глупости, Маколи!
Но много убедителни глупости.
- Благодаря, сър.
Все едно гледам себе си преди 15 години.
Трябва да поговорим за това.
Седни, синко.
Британците са приели молбата ти.
Ако все още искаш да отидеш, можеш да тръгнеш още утре.
Само английските пилоти могат да спрат похода на Хитлер.
Те имат нужда от помощ.
- Тръгвам веднага, сър.
Длъжен съм да те помоля да го обмислиш още веднъж.
Рано или късно ние ще се включим във войната.
Тогава ще ми трябват пилоти.
Длъжен съм да те помоля да останеш.
Какво бихте направили вие, майоре?
Лично аз...
Аз бих отишъл.
Започнал съм да оплешивявам.
Аз съм много готино копеле! Гаджетата са мъртви!
Точно на това ще наблегнем в плана си за довечера.
Слагате по една капка чесново масло под очите.
Очите ви започват да щипят.
Заставате пред медицинската сестра.
Поемате дълбоко дъх. Показвате влажните си очи и казвате:
Скъпа, скоро ще отида на война и не знам какво ще стане.
Но ако умра утре...
искам да знам, че тази вечер съм взел всичко от живота.
Хайде, сестрите ни чакат!
Бързо, че съвсем ще оплешивее.
Как можа да го направиш?
Дулитъл ме изпраща да придобия боен опит.
Там не се трупа опит! Това е война.
Победените умират, а победителите стават развалини като баща ми.
Мой дълг е да замина, Дани.
Не ми говори за дълг! Аз също нося униформа.
Когато стане напечено, няма да избягам. Но не се бутам сам!
Скоро ще стана на 25, Дани!
Не искам да свърша като инструктор.
Не искам да съм учител, а боен пилот!
Хайде бе! Сестрите няма да т-танцуват сами.
Да вървим.
Щом наш дълг е по цял ден да гледаме млади мъже по гащи...
ние го приемаме с готовност.
Събота в Ню Йорк!
Знаете ли какво правехме в събота у нас? Нищо!
Чешехме кравите.
- Точно затова си в армията, скъпа.
Ние сме сестри, а не туристки.
- Аз ще изпълня дълга си.
И ще забия някое момче.
Аз също.
Довечера ще е много забавно.
- Разкажи им случката, Евелин.
Разкажи ни!
Историята е дълга.
- Имаме време.
Случи се преди около месец...
Как е по-добре? В двете бузи или само в едната?
Антъни Фуско.
Добре ли си, приятел?
Тази ваксина необходима ли е?
В казармата няма малария.
Искаш ли тя да ти я направи?
Чакай само секунда!
Командването казва да забиваме и ние забиваме, скъпи.
Номер 4 на очен преглед.
Минал съм десетки прегледи, докторе!
Няма да ме пуснат да летя!
- Съжалявам, синко.
Няма да мина. Ще ми вземат разрешителното.
Няма, успокой се!
Прочетете най-долния ред.
- Запомни ли буквите?
Следващият.
"J-L-М-K-Р-О-Е-Т-Х". Виждам като орел.
Не бързайте толкова.
Прочетете най-горния ред с двете очи.
"С"...Извинете, "J".
"С, W..."
"Q".
Прочетете отново най-долния ред, но отдясно-наляво и през буква.
"Е, Х..."
"Х, Е".
Знам какво си мислите.
Съжалявам, лейтенант, но зрението ви трябва да е отлично.
Аз нямам проблем с очите.
Мога да уцеля див заек с ръждив пистолет.
Имам проблем с буквите.
Тогава се върнете в училище.
Ходих на училище! Учителите не успяха да направят нищо.
Аз просто от време на време бъркам местата на буквите.
По математика и на устните изпити имам само отлични оценки.
Но едва сте минали писмения.
Но го мина. Аз ли съм наред?
Вие изчакайте!
Аз нямам намерение да ставам учител по английски.
Дошъл съм тук, за да стана пилот.
Човек не лети с учебник в ръката.
Важен е усетът и връзката със самолета.
Може в учебника да пише, че който не може да чете...
не може и да лети, но аз съм най-добрият пилот тук.
Моля ви! Не ми взимайте разрешителното!
Стана ми толкова мъчно...
Евелин, мини в 3-и кабинет.
Реших да го пусна.
Но след малко той се върна.
Войник ли си?
- Да.
Какво?! Говориш с офицер!
Тъй вярно, сър!
- Дай си досието.
Свободно!
Не ви благодарих...
- Свалете шортите.
Така ли?
- Да.
Дупето му беше много сладко.
Знам, че можеше и да не ме пуснете и не знам дали разбирате...
Още не си казал "благодаря".
Благодаря.
- За нищо.
Любопитно ми е защо го направи. Ти ми спаси живота.
Баща ми беше пилот.
Знам какво е да ти вземат разрешителното.
Значи баща ти е моят герой.
Мой офицерски дълг е да изведа дъщерята на моя герой...
на вечеря тази...
Много дълбоко ли я забих?
- До кокал!
Колко си зла!
Да не би да ме пусна, защото...
ме харесваш?
Как позна?
Едва ли можеш да си представиш какво усещам.
Какво усещаш?
Нещо такова.
Наложи се да го бодна отново.
Давай по-бързо, Ромео.
Чакай малко!
Аз наистина те "халосвам".
Какво?!
Харесвам!
Сбърках думата.
Бих искал да те "залежа" на вечеря.
Започна да се държи странно.
Да те заведа на вечеря!
Това не е твоят картон.
Не, той е... На онова момче там.
Ваксинираха ли те вече?
- Да, но само веднъж.
Ще излезеш ли с мен?
- Не!
И падна като отсечен.
Какво му направи?
Бедничкият!
Господи! Добре ли си?
- Чувствам се отлично.
Това е предпазна превръзка.
Донесох истинско френско шампанско. От Франция.
Защо не отпразнуваме?
Какво?
Това, че ми спаси живота.
Добре.
Исках да ти благодаря...
и да успокоя съвестта ти...
защото ти изпълни дълга си към родината.
Аз съм страхотен пилот.
И единственият ти недостатък е прекалената скромност.
Единственият ми недостатък е прекалената откровеност.
Ти си толкова...
Тапата ми се изплъзна.
Боже, как боли!
Доста е болезнено.
Съжалявам...
Тече ти кръв.
Не мърдай!
- Боли!
Студено е! Не мога да дишам!
Ти си болезнено красива!
Болката е от носа.
Защо тогава ме боли сърцето?
И тогава го целунах.
Това е най-романтичната история, която някога съм чувала.
Бяха най-романтичните 4 седмици и два дни от живота ми.
Толкова ти завиждам!
Радвам се да те видя, лейтенант.
- Аз също, лейтенант.
Избери си една ръка.
Красив е.
Какво криеш в другата ръка?
- Моят.
Правих ги цели 6 часа.
Запознай се с приятелките ми.
Това са Марта, Барбара, Сандра...
Здравей, аз съм Бети.
Случайно да имаш приятели?
Избери си.
Ако се включим във войната и ме ранят...
ще бъда безкрайно щастлив...
ако красавица като теб се грижи за мен в болницата.
Но още не участваме във войната.
Добре, това беше тъпо.
Аз съм Ред Ш...
Шантавия.
Така ли се казваш?
- Ти си наред, войнико.
Казвам се Ред Уинкъл.
Нашият Ред бил сваляч!
Винаги ли заекваш?
- Не, само когато съм н...
И тя му се връзва?!
- Нервен?
Защо на мен не ми върви така?!
Здравей.
Дани ми се вижда срамежлив.
Не е чак толкова срамежлив.
Просто е несигурен. Баща му много го тормозеше.
Качи ли се в самолет, придобива самоувереност.
Като братя сме.
Той е моята дясна ръка.
Значи в момента е далеч под талията ми.
Съжалявам.
Държа се неприлично.
- И още как!
Извини ме...
Трябва да поговорим.
Говори се, че ще ни изпратят в Пърл Харбър.
Там не е никак зле.
Възможно най-далеч от войната.
Плажовете са чудесни.
Дано и вас ви изпратят там.
Ти си супер красива жена!
И...
Скоро ще отида на война...
Не знам какво ще стане там.
Но ако умра утре...
искам тази вечер да е супер.
Защо плачеш?
Може и да не те видя повече.
Не плачи! Тази нощ си мой.
Не искам компания тази вечер.
Искам да останем само двамата.
Искаш ли да видиш пристанището на Ню Йорк на лунна светлина?
Това не е ли незаконно?
Разбира се!
Но ние мобилизираме лодката, защото сме от армията.
Може и да ни изхвърлят.
Един ден ще пътуваме с такъв кораб.
- Харесва ли ти?
Ще се облечем официално, ще влезем в големия салон...
а там всички ще танцуват и никой няма да говори за война.
Ще ми трябва смокинг.
Всички на борда!
- Ти си луд!
Внимавай, седни.
Да видим...
Тръгваме.
Ще се опитам да те заведа по-близо до големия салон.
Тук е по-хубаво.
- Да, така е.
Господи, колко си красива!
Какво ще стане с нас, Рейф?
Засега бъдещето ни не е в нашите ръце.
Сигурно си прав.
Господи! Добре ли си?
Да, а ти?
- Това не беше част от плана ми.
Внимателно...
Качвайте се!
Ние сме в стая 321.
Трябва да ти призная нещо.
Знам, четох медицинския ти картон.
Ако новината беше добра, нямаше да се подготвяш така.
Трябва да замина.
- Всички заминаваме.
Но аз отивам на фронта. Утре.
Британците са направили специална ескадрила за американски пилоти.
Нищо не разбирам!
Как могат англичаните да ти заповядат да отидеш там?
Никой не ми е заповядал. Отивам доброволно.
Но аз излъгах, за да не ти вземат разрешителното.
А ти отиваш доброволно на фронта?
Не си виновна ти, аз сам го избрах.
Винаги съм искал само да летя.
Цял живот чаках този момент...
Чаках теб.
Обичам те!
Толкова те обичам!
Да влезем вътре.
Почакай малко! Не мога да го направя.
Съжалявам, но...
Съжалявам, но не мога...
Всъщност мога и искам.
Не се правя на благороден и не знам какво щеше да стане...
Трябва да млъкна!
Не искам да сме като другите.
Не искам никога да си спомняш тази нощ със съжаление.
Тя беше най-хубавата в живота ми и не искам да я развалям.
Не би могъл!
Ако ще живея само още една нощ, бих искала да я прекарам с теб.
Искам това да ме чака тук.
Да има за какво да мечтая.
Искам да знам, че най-хубавото в живота ми още предстои.
Виж...
Недей...
Не искам да ме изпращаш.
Едно сбогуване ми стига.
Вземи това.
- Мислиш ли, че ми отива?
Аз ще се върна.
Нали й каза да не идва?
Да.
- Тогава защо я чакаш?
Това е моят тест.
Ако все пак дойде, значи наистина ме обича.
Влакът тръгва от 57-и коловоз!
Ако нещо се случи с мен...
искам ти да й кажеш.
Върни се, защото ще те чакаме!
Ще се видим.
Наслука, Рейф!
Евелин! Евелин...
Обича ме.
"Самолетите на Луфтвафе бомбардират центъра на Лондон."
"Кралските военновъздушни сили водят битка на живот и смърт..."
за небето над Британия.
Много е разбит.
Лейтенант Маколи, сър.
Първо ще ви настаним...
а после ще ви покажа щайгата, на която ще летите.
Не е ли по-добре веднага да ме заведете при самолета ми?
Двама не се върнаха, сър. Само 11 са.
Всички янки ли бързат да се самоубият като вас?
Не бързам да умра, сър. Бързам да помогна.
Това е вашият самолет.
Пилотът първо го приземи и след това си позволи да умре.
Седнете, господа.
Днес не съм в добро настроение.
Чърчил и Сталин ме питат това, което ще ви попитам сега:
Докога Америка ще се преструва, че в света не се води война?
Завишихме доставките на храна и петрол...
На тях им трябват танкове, самолети, патрони, бомби и войници.
Но нашият народ си мисли, че Хитлер е проблем на Европа.
Трябва да увеличим помощта.
Ще им изпратим още кораби.
Унищожаваме Тихоокеанския флот!
А имаме ли друг избор?
Ние произвеждаме хладилници, а враговете ни произвеждат бомби.
Войната е неизбежна.
"Ако не приемем този факт, се обричаме на бавна смърт."
"Американците спират петрола, без който сме загубени."
"Запасите ни са за 18 месеца. Войната е единственият изход."
"Има само един начин за нападение - внезапен масиран удар."
А способни ли сме на подобен удар?
"Ще унищожим целия им Тихоокеански флот с един удар."
Ще атакуваме Пърл Харбър.
Толкова е вълнуващо!
Тук има над 100 кораба.
- А колко моряци има на 1 кораб?
На подводниците са по-малко.
Средно около 2000 души на кораб.
Но има и пилоти, и десантчици...
- Все още пресмятам моряците.
Имате доста добри шансове.
- 4000 към 1.
Истински рай!
Ще се видим на плажа, момчета. На Хаваите сме!
Не рисувай цици по самолета ми!
Или поне не ги рисувай увиснали.
Тя си беше такава, Ърл.
- Тук пише:
"Никога не минавайте със сърфа си над подводни скали."
А как разбираш, че скалите са там, след като са подводни?
Какви ги вършиш, Гуз?
Поправя си сърфа. Постоянно го троши в скалите.
Измислих нов вид нос за сърфа. Смятам да го патентовам.
Някой ден ще забогатея от него. Всеки сърфист ще си го купи.
Да си почистиш работилницата.
- Новобранците пристигнаха.
Здрасти.
- Алоха!
Вие пилоти ли сте?
Опитваме се да летим, обаче в кабината има много копчета.
Ние сме Гордостта на океана.
- А вие кои сте?
Господарите на небето.
Добре дошли, момичета.
Само да се погрижа за това слънчево изгаряне и ще ви разведа.
"Скъпа Евелин, тук е по-различно от това, което очаквах."
Студено е!
"Студът прониква право в костите ти."
"У сещам топлина единствено, когато си мисля за теб."
Как искам да съм до теб!
Тук нямам приятели.
"Онзи ден пихме бира с двама английски пилоти."
Вчера и двамата загинаха. "
"Скъпи Рейф, толкова ми липсваш!"
"Болезнено е да знам, че си на другия край на света. "
На опашката му съм.
Свалих го!
"Всеки ден гледам залеза и се опитвам да уловя топлината му..."
"за да може след това сърцето ми да я изпрати на твоето. "
На семейството ли пишеш?
На момиче, сър.
На момичето!
Много хора осъждат янките, че не се включват във войната.
Бих искал да кажа, че ако всички янки са като теб...
Бог да е на помощ на този, който ще воюва с Америка.
Мирно!
Подготви се за посрещане на адмирал Кимъл -
командващ Тихоокеанския флот!
Отличен екипаж, капитане.
Вече 4 месеца от Вашингтон говорят за японската опасност.
Хората ни се уморяват и започват да се отпускат.
Ако разрешите, капитане... Важно съобщение от Вашингтон.
Искат да сме готови да нападнем японците на другия край на света...
а сега прехвърлят още 12 разрушителя в Атлантика.
В Европа опасността е по-голяма.
- Дано се сещат и за Хавай.
Пристанището на Пърл Харбър е прекалено плитко за торпеда.
За да избегнем саботажите, събрахме самолетите на едно място.
Разстоянието е наш съюзник.
Всичко сте пресметнали, нали?
Умният враг те напада, когато смяташ, че си в безопасност.
"По време на туристически полет заснех бойните кораби и самолетите."
"Всички кораби са групирани. Идеалната цел."
"Пригодихме торпедата за плиткото дъно на Пърл Харбър."
"С тази дървена приставка те ще плуват по повърхността."
"Ще ги нападнем в ранна утрин, докато още спят."
Хидравликата и кабелите са добре, но има проблем с маслото.
Пали го!
- Бог да ви пази!
Червените поемат бомбардировачите. Сините ще ни пазят от изтребители.
Виждам бомбардировачите. Да ги посрещнем подобаващо.
Червен 2, лети след мен към водещия бомбардировач!
С теб съм, Червен 1.
Попадение!
Захождам за втора атака.
Ще поема средния.
Откривам огън!
Свалихме го, Червен 2!
Два месершмита право пред нас.
На опашката му съм... Огън!
Свалих единия!
Свалих и другия!
Изтребители на опашката ти!
Обстрелват ме!
Вдигни се, Червен 1!
Маслото ми изтича!
Нищо не виждам!
Не мога да катапултирам! Кабината заяжда!
На опашката ми е, Червен 2.
У дари ме!
Помощ!
Господи!
Не обичам да ходя на църква.
Докато си признавам греховете...
мисля само как ще натрупам нови.
И при това си девствена.
- Ще правя инвентаризация.
Станала си толкова скучна!
Вече пише на Рейф по 10 страници, вместо само по 5.
Защо ли и аз не съм влюбена?!
Здрасти, скъпа!
Тя ме мрази.
Радвам се, че те виждам, Ред.
- Аз също, Бети.
Искаш ли да те повозим?
А аз ще съм ви шофьор.
Размажи го!
- Доста си як за готвач!
Довърши го, Уокър.
Ще заложа на готвача.
- Обичаш да губиш?
Залагам 5 долара.
- Дадено.
Механикът ще го размаже.
Май от тъмнината в двигателното очите ти са отслабнали.
Размазва те, мой човек!
Ела да си поговорим!
Той не може да ни победи!
- Може!
Даже вече ни тече кръв!
- Кръв ли?
Това е драскотина!
Тези пари са на нещастниците, които по цял ден търкат палуби.
Ако не победим, ще се наложи да си сменям кораба...
защото те ще ме чакат на "Аризона"!
Парите не ме интересуват.
Ще пратя тоя мазен монтьор в трюма, където му е мястото.
Само така!
Помни, че той обиди майка ти!
Видя ли?!
Край!
Къде са ми парите?
- Уреден мач!
Богати сме!
Как се подреди така?
Боксирах се.
Победи ли?
- Да, госпожо.
И какво спечели?
Уважение.
И трябва ли да печелиш уважението с юмруци?
Оставих мама в Тексас и дойдох във флота, за да видя свят.
Да стана мъж!
А ме направиха готвач.
Дори не съм истински готвач. Почиствам масите след моряците.
Служа цели 2 години, а още не съм стрелял.
Да се надяваме, че няма да ти се наложи.
Да, госпожо.
Пази се, мичман Милър!
Той ме научи да летя.
"Знаех, че каквото и да направя, винаги ще е до мен."
Че ще ме измъкне.
Караше ме да летя все по-добре и по-бързо.
Той ми каза, че си отличен пилот.
Същата вечер ми каза, че е станал доброволец.
Доброволец?
Каза ми, че са го изпратили.
Винаги се е опитвал да ме предпази.
Гледам се с тази униформа...
но всъщност не знам кой съм.
Приличам на герой...
но не се чувствам герой.
А Рейф...
Той винаги знаеше кой е.
И бързаше да стане герой.
За Рейф Маколи!
Най-добрият пилот и най-добрият приятел...
който някога съм имал или ще имам.
Подготовката за атаката продължава.
За да успее операцията...
"е важно пилотите да са подготвени, полковник Генда."
Ще изненадаме американците.
"Изпратете по радиото съобщения, които американците да засекат."
Избройте евентуалните ни цели.
"Включете и Хавай, така ще бъде по-объркващо."
Гениално, адмирале!
"Гениален е само този, който може да избегне войната."
Вашингтон, юли 1941 г.
"Военноморско разузнаване"
Японците заливат ефира с кодирани съобщения.
Навсякъде - от Панама до Азия.
Тук няма логика, капитане.
- Винаги има логика.
Знаят, че четем пощата им и искат да мислим, че се придвижват на юг.
Не им вярвам.
Очевидно са замислили нещо.
Защо иначе ще се опитват да отклонят вниманието ни?
Тези писма пристигнаха днес, Евелин.
От Англия са.
- От Рейф.
Съжалявам, Ев.
Знаеш колко бавно пристигат.
3 месеца по-късно
"Америка и Япония все още водят мирни преговори."
"Посещението на посланик Намура гарантира мира в Тихия океан."
Чърчил заяви недвусмислено:
"Дайте ни оръжие и ние ще довършим започнатото."
"Британските пилоти водят тежка битка над Ламанша."
Но победата не идва без жертви.
Евелин!
- Дани!
Хубава комедия.
Отдавна не сме се виждали.
- Напоследък летя много.
Аз също те отбягвам.
Какво ще кажеш...
Искаш ли?
- Да.
Когато бях на 7 години, непрекъснато конструирах нещо.
Той поиска да му направя криле, за да лети като баща си.
Казах му, че ни трябва двигател, но той не ме послуша.
Каза: "Просто ги направи!" И аз ги направих.
Вързахме на гърба му огромните криле...
направени от хартия и коприна.
Изглеждаше адски глупаво. Казах му да не скача от хамбара.
Но той скочи!
И си счупи крака.
Много ми липсва.
Още на следващия ден той пристигна с гипсирания крак...
и ми каза да му поправя крилете.
Гледайте!
Таити е на 2700 км оттук.
Бети...
Стани, Бети! Ти трябва да си права!
Защо?
- Просто стани!
Бети...
- Имаме запазена маса, Ред!
Идваме след минута.
- Да не ти е лошо?
Оставете ме да й направя предложение!
Много ли говоря? Понякога не знам кога да спра.
Я вижте.
Да се махаме.
Трябва да тръгвам.
- И не ме отбягвай още 3 месеца.
Беше ми приятно.
- И на мен.
Да те изпратя ли?
- Няма нужда.
Лека нощ.
Дали да не мина някой път и да те изведа на кафе...
Какви ги върша?!
Ти спиш! Съжалявам! Дори не си облечена...
Станало ли е нещо?
- Не, нищо.
Аз просто... Забрави си това.
Много мило, че ми го донесе... точно сега.
Мислех, че може да ти потрябва. Може би утре сутринта.
Не, че е част от униформата ти...
Това е носна кърпичка.
Да, вярно.
Мислех дали някой път да не ти се обадя...
Може ли да се видим някой път?
Някой ден, ако не си заета.
Да, някой ден.
Добре... Довиждане.
Ти си пълен тъпак!
Забавлявахте ли се снощи?
- Не сме направили нищо.
И да сте, няма нищо нередно. Минаха месеци, животът тече.
Аз живея.
- По цели нощи само плачеш.
Когато татко ни напусна, мама ме изпрати при леля ми.
Мислех, че животът ми е свършил.
Но ако не бях избягала оттам и ако не бях постъпила в армията...
нямаше да срещна Ред. А сега ние сме сгодени!
Още не съм свикнала с тази дума.
- Сгодена си от 12 часа!
Малката Бети ни изпревари.
Това е отделение номер 3. И тук няма пациенти.
Продължаваме обиколката.
Новобранки! Да ги потормозим.
Момичета...
Ще чакаме 2 години, докато стана на 19 и Ред ще ми купи пръстен.
Рейф сам изпрати при теб най-добрия си приятел.
Животът продължава.
Ред!
Сбогом, Рейф!
Вашингтон Военноморско разузнаване
Японската флота изчезна.
Не поддържат радиовръзка.
Тези снимки са от преди 4 дни - от 28-и октомври.
Самолетите ни летят над целия океан, но не откриват нищо.
Може да са навсякъде.
Не разбирам как може да изчезнат 2 цели армади.
Огън!
Огънят ни е много разсеян. Едната е нагоре, другата - навътре.
Антъни, прибери картечница номер 6.
Гуз, ти прибери 3-а.
Имаме гости!
Не съм виждал такава униформа.
Господи!
Добре ли си?
- Да.
Не.
Мисля, че се влюбвам в нея.
- Сигурен бях!
Не исках да стане така, но просто се случи.
Не виждам защо да не е с теб.
Ако си мъртъв и приятелят ти чука гаджето ти...
ще оживееш и ще го пребиеш.
Млъквай, Тони!
Дани просто се грижи за нея.
И аз имам гадже.
Чудесно! Да се чупим, момчета.
Това е само между вас, Дани.
Трябва да забравите за Рейф.
И внимавай!
Дамите замъгляват разума.
Благодаря ти, Гуз.
Здрасти, Дани.
Къде тръгнаха всички?
Опитват се да бъдат дискретни.
- Държат се малко странно, нали?
Не...
Е, може би малко.
Хората тук нямат много работа.
Дано знаят, че между нас няма нищо.
Това би било притеснително.
Забравих си ключовете.
- Много притеснително!
Той можеше и да остане.
Аз ще излизам с момичетата.
Ще се видим по-късно.
Ще се видим...
Мамка му!
Евелин! Виждала ли си залеза над Пърл Харбър?
Разбира се.
- А от въздуха?
Могат да ме изхвърлят от армията за това.
Наведи се!
"Хавайското му име е У ай Моми - "пристанището на перлите"."
Баща ми ме е возил на самолет.
Само не прави онова... Как се казваше обръщането?
"Лупинг?
- Да."
Какво ще кажеш?
- Хареса ми.
Наведи се! Ще се скрием при парашутите.
Сърцето ми ще изскочи.
Дани, снощи... Ужас!
Дани, трябва да поговорим.
Евелин!
Здрасти.
Снощи не съм мигнал. Трябваше да те видя.
Знам, че направихме нещо лудо, но не съжалявам.
А ти?
Не знам.
Снощи беше чудесно, Дани.
Но всичко става много бързо.
Тази сутрин бях на плажа.
Гледах изгрева и знаех, че вече всичко ще е различно.
Че сега и тук започва нещо съвсем ново.
Не ми пука какво ще кажат хората.
Чувствам се невероятно!
Май че те харесвам.
Така ли?