Pearl Harbor (2001) (Pearl Harbor.2001.DVDRip.DivX.AC3-ZeroLight.CD3.Bg.sub) Свали субтитрите
Защо не провериш...
Продължавай работа, Сандра!
Не знам какво да правя.
Съобщение от Вашингтон, адмирале.
"Очаквайте японско нападение."
Закъсняха само с 1 час.
Поздравявам ви!
"Страхувам се, че просто събудихме един заспал гигант."
С какво можем да помогнем?
- Трябва ни кръв.
Помни, синко! Ти имаш вярата си.
Бог е казал: "Днес ти ще си с мен в Рая."
Не се страхувай.
Ти си благословен, защото Бог е милостив към теб.
Болката е временна, славата е вечна.
Скоро ще си при Бог и ангелите.
Опрощавам ти греховете в името на Отца и Сина, и Светия дух.
Бог е с теб, синко!
В корабите са затворени хора.
Имаме нужда от помощ.
Вътре има хора!
Измъкнете ни!
- Водата нахлува!
Дайте въздух!
Какво да правим?
Не може по-бързо.
Вчера бе 7-и декември 1941 г.
Дата, която ще помним вечно.
Съединените Американски Щати бяха нападнати вероломно...
"от морски и въздушни сили на Японската империя."
"Очевидно е, че атаката е планирана преди доста време."
"През това време японското правителство положи доста усилия..."
да заблуди правителството на САЩ с неискрени изявления...
изразявайки надежда за продължителен мир.
"Вчерашната атака на Хавайските острови..."
"нанесе сериозни щети на американската армия."
"Със съжаление ви съобщавам, че загиналите са над 3000."
Не знам колко време ще ни отнеме...
но ние ще отмъстим за тази вероломна инвазия...
"и справедливият гняв на американския народ..."
ще ни донесе пълна победа.
Във връзка с това нападение от страна на Япония...
аз призовавам Конгреса да обяви война.
Вярно ли е, че в "Аризона" все още има живи моряци?
Чуваме ударите им по корпуса.
Правим, каквото можем, но те са на 12 метра под водата.
Мислехме се за неуязвими...
а сега най-добрите ни кораби са унищожени от един враг...
когото смятахме за безопасен.
Положението е критично, господа.
Трябва да отвърнем на удара.
Подготвяме атака на Маршалските острови...
Ще ударим в сърцето на Япония. Така, както ни удариха те.
Господин президент, Пърл Харбър е резултат от това...
че пренебрегнахме фактите.
Нека не повтаряме тази грешка.
Бомбардировачите няма откъде да излетят.
Мидуей е далече, а руснаците няма да ни позволят да излетим оттам.
Адмирале?
- Флотските самолети са малки.
Ако се приближим, ще рискуваме самолетоносачите си.
А те са нашият основен щит.
Нима някой смята, че може да победим без да има опасност?
Това е война и има риск.
И то прекалено висок.
Ако японците ни нападнат сега, ще ги спрем едва при Чикаго.
Господа...
Повечето от вас не ме познават от времето, когато можех да ходя.
Бях силен, горд и арогантен.
Сега час по час се чудя защо Бог ме наказа така.
Но сега, когато виждам поражението във вашите очи...
смятам, че той ми отне силата, заради моменти като този.
За да ни припомни кои сме и че никога не се предаваме.
Това, което искате от нас, е невъзможно, г-н президент.
Г-н президент...
- Отдръпни се, Джордж!
Не искам да чувам, че има нещо невъзможно.
"Япония продължава бойния си поход из Тихия океан."
"Но милиони американци се трудят неуморно..."
за да отмъстят за Пърл Харбър.
Мисля, че намерихме начин да бомбардираме Япония, сър.
Рисковано е, но е смело.
Кой си ти?
- Капитан Лоу, г-н президент.
Той е подводничар. Идеята е негова.
Харесвам подводничарите.
Те нямат време за глупости, също като мен.
Действайте, господа!
И къде е Бог в дни като този?
Нашите врагове вярват, че божественият вятър ги закриля.
Но приятелите ни лежат пред нас...
Здравейте, капитане.
Рейф Маколи и Даниел Уокър?
След 2 часа летите за Щатите.
С каква цел, сър?
- Питайте полковник Дулитъл.
Заминаваш?
Имам заповеди.
- Какви заповеди?
Строго секретни.
- Значи опасни.
Не мога да намеря Дани.
Затова ли дойде? Да търсиш Дани?
Сигурно се сбогува с момчетата.
Не дойдох да търся Дани.
Искам да разбереш нещо, преди да заминеш.
Няма нужда да ми обясняваш нищо.
Нима мислиш, че не те обичах?
Аз оживях, защото те обичах!
Аз щях да загина.
Но докато бях във водата, се споразумях с Господ.
Казах му, че съжалявам...
и че не биваше да те оставям, за да се правя на герой.
Обещах, че няма да искам нищо повече...
ако те видя още веднъж.
И знаеш ли какво?
Струваше си.
Аз оживях благодарение на теб.
Затова ще спазя уговорката, ще замина, без да те моля за нищо.
Искам само да знам защо!
Просто ми кажи защо!
Бременна съм, Рейф.
Мили боже!
Научих го в деня, когато ти се върна.
А сега и всичко това...
Не съм казала на Дани.
Не искам да знае.
Той трябва да се върне жив от вашата секретна мисия.
Исках единствено да имаме дом и да остареем заедно в него.
Но животът не попита какво искам.
Затова ще дам на Дани цялото си сърце.
Но винаги, когато гледам залеза, ще мисля само за теб.
Ще те обичам до смъртта си.
Ще те чакам в самолета.
Страх ме е само от едно:
Че може би обичаш него повече от мен.
Обичам теб, Дани!
И ще те чакам да се върнеш.
Последвайте ме.
Полковник...
Честито повишение, сър!
- Чух какво сте направили.
Не беше нарочно, сър.
- Кое?
Това, което сме направили.
- Хавайските ризи, с които летяхте?
Или седемте самолета, които свалихте?
Наградени сте със "Сребърни звезди".
И сте повишени в капитани.
Това добрата новина ли е?
Вие сте единствените ни пилоти с истински боен опит.
Натовариха ме с една задача и имам нужда от вас.
Знаете ли какво е секретна задача?
- Да, сър.
За такива задачи дават медали, но на роднините на загиналия.
Тази задача включва нещо, което не е правено никога досега.
Няма да знаете къде отивате.
Съгласни ли сте или не?
Съгласен съм.
- Аз също, сър.
Британците ни изпратиха личните ти вещи, Маколи.
Ще ви кажа още едно нещо:
Няма да ви трябват хавайски ризи.
"Скъпи Рейф, Болезнено е да знам..."
че си на другия край на света..."
Търсих те навсякъде.
Мисля, че сега е моментът да изясним нещата, Дани.
Фактът е следният:
И двамата обичаме една и съща жена.
Знаеш, че не съм обичал никоя друга досега, Рейф.
Знаеш, че човек не може да не я обича.
Сега е различно, Дани.
Не искам Евелин да загуби любимия си още веднъж.
Нямаме избор, война е.
Тя разбира това.
Не го прави, Дани. Не идвай на тази мисия.
Няма какво да доказваш.
Винаги се опитваш да ме измъкнеш.
Какво да направя, като вечно се забъркваш в нещо?
3 март 1942 г.
Вие сте доброволци за една особено опасна задача.
Погледнете човека до вас.
Много е вероятно през следващите месец и половина...
вие или той да сте мъртви.
Който има достатъчно смелост...
да направи крачка напред.
И баба ви ще излети с Б-25 на писта дълга 2 километра.
Вие ще трябва да излетите за 156 метра.
Защото на 157-ия метър вече ще сте мъртви.
Ще се научите да управлявате Б-25 като изтребител.
На 10 метра над земята.
Това е лейтенант Джак Ричардс.
Той ще ни помогне да свалим малко тегло от самолетите.
Махнете контейнера за отпадъци. И колектора за бомбите.
Той е луд, полковник.
- Слушай какво ти казва.
Дебеланата трябва да отслабне!
Максимална мощност.
Нагоре! Нагоре!
Не могат да излетят навреме!
- Може би е невъзможно.
Ще олекотим самолетите още.
Бронираното стъкло пада.
Да, сигурен съм!
Освободи спирачките!
Хайде!
Събери хората на линията!
Да им покажем как се прави!
Максимална мощност!
Е, щом той може...
2 април 1942 г. Самолетоносачът "Хорнет"
"Сега вече мога да ви кажа. Отиваме до Токио."
И ще го бомбардираме!
Ще го направим по личната молба на президента Рузвелт.
Самолетоносачът ще ни заведе на 600 километра от Япония.
Досега някой излитал ли е с бомбардировач от самолетоносач?
Не.
- Добре.
Други въпроси?
А възможно ли е да кацнем на палубата на самолетоносача?
Няма значение...
защото корабът тръгва веднага обратно към Хавай.
А къде ще се приземим?
Искам да запомните една фраза.
Това означава "аз съм американец".
На китайски.
Няма да е лесно. Пистата е с 1 метър по-къса.
Момчета...
- Сър!
От командването ми дадоха това.
- Какви са тези медали?
Японски медали на дружбата.
Какво ще ги правим, сър?
- Ще им ги върнем с бомбите.
Какво става?
- Имаме само 16 самолета, сър.
Японците ни удариха с 300.
Какъв ефект ще постигнем?
Не ни е страх, сър...
но искаме да знаем за какво рискуваме.
В Пърл те ни удариха с чук.
Тази акция, дори да успее...
ще е като убождане с карфица.
Но ще ги убодем право в сърцето.
Победата идва при този, който вярва в нея най-много.
И най-дълго.
А ние ще вярваме! И цяла Америка ще вярва с нас!
Майор Джаксън?
- Да.
Помните ли ме?
Разбира се. Търсих ви да ви благодаря...
Сега ще можете.
Искам да съм в командната зала...
когато дойдат новините за акцията на полковник Дулитъл.
Не знам за какво говорите.
И откъде знаете за тази мисия?
Лична поверителна информация.
Гадже-пилот, което дрънка много.
Става въпрос за двама пилоти.
Знам, че опасността е голяма.
Искам само да разбера веднага дали ще загинат или ще оцелеят.
Някой друг щеше да те арестува.
Някой друг щеше да се поколебае дали да запуши артерията ти.
Не обещавам нищо.
Ред, дали не ни избраха, защото сме млади и глупави?
Ние сме върхът на меча, Гуз.
"За Бети"
Във връзка с предстоящото пътуване съм ви донесъл победни пури!
Сложи я до сърцето си.
Може и да загубим битката, но ще спечелим войната, Джак.
Знаеш ли защо съм сигурен?
- Не.
Заради тях.
Те са рядка порода.
Но в такива времена си проличават. Направо изпъкват над другите.
Няма нищо по-силно от сърцето на доброволеца, Джак.
Приятелите от Военното министерство...
не искат да водя атаката. Бил съм прекалено ценен.
Не искат да летя до тези, които избрах...
изтормозих и натоварих до краен предел.
До тези, които уважавам.
Искат да ви махам за довиждане, но няма да стане.
Затова ще летя с вас.
Излитаме утре следобед. Бомбардираме и отиваме в Китай.
Ще ударим военни цели и заводи за танкове и самолети.
Знам, че ще ни подадат сигнал, но цял Китай е пълен с японци.
Ами ако не уловим сигнала?
- Приземявате се и бягате.
А какво ще стане, ако катапултираме над Япония?
Не мога да ви дам инструкции.
А вие какво бихте направили?
Аз не съм роден за пленник.
Вторият пилот ще катапултира...
а аз ще си избера наземна цел и ще врежа самолета си право в нея.
Но това е мое лично мнение.
Аз съм стар - на 45 години съм.
Бъдещето е пред вас, момчета.
Вие сами ще решите дали да се предадете.
Мисията започва след два часа.
18 април 1942 г.
- Стой тук!
Не разговаряй с никого!
Прави се, че пишеш на машината.
"Говори Сирачето Ани от радио Токио."
Момчета от тихоокеанския флот...
"врагът няма да ви пропусне.
- Може и да е права."
Японци!
Капитане, японски патрул на разстояние 400 метра.
Приближават се, сър!
- Японци на 400 метра! Бързо!
Кръстосвачите ще открият огън.
Трябва да ги потопим, преди да са ни издали.
По местата!
Става нещо лошо.
Японците са на 1,6 километра. Разкриха ни.
На колко километра сме от Япония?
- На 1000.
Какво ще правим?
Не знам дали горивото ще ви стигне до Китай.
Излитаме сега!
Пилотите по местата си!
Стрелят по нещо.
Трябва ви още гориво, но с него може и да не излетите.
Свалете всичко ненужно от самолета веднага!
Подготвяме се за полет!
Сипете им още по 50 литра гориво!
Качвайте се, момчета!
- Махни тези куфари!
Дай ми едната картечница, ако искаш да излетите!
Самолетът е много тежък!
Вземете метли от кухнята и боядисайте дръжките им черни.
Ще я сменим с метла.
Кажи на всички от екипажа да се изпикаят преди полета.
Метли вместо картечници!
- Може и да се уплашат.
Пази се там горе.
- Добре.
И да внимаваш!
Довиждане, Рейф.
Ние сме върхът на меча!
Първи двигател!
- Втори двигател!
Готов ли си?
Турбокомпресорът работи.
Срещу вятъра сме.
- Дайте още скорост!
Нервно ли ти е?
- Да, сър.
Откога си религиозен?
- Откакто подготвяме тази мисия.
Направи ми една услуга.
Моли се и за двама ни.
Тръгваме!
Максимална мощност!
Хайде!
Това се казва къса писта!
Пълна мощност!
Напред!
Излитаме!
У спяхме!
В Берлин, Рим и Токио всички ни описват...
като нация от плейбои...
"които наемат британци, руснаци и китайци да се бият вместо тях."
Нека повторят това сега!
Да го повторят на ген. Макартър!
"Нека го повторят на войниците, които се сражават в океана!"
На момчетата от летящите крепости и на морските пехотинци!
Това е Япония!
Стегнете се! Заемете позиции!
Това е задният двор на врага.
Раздвижете се, виждам бряг!
Внимавайте, момчета!
По местата!
- Готови сме.
Приближаваме целите.
Отворете бомбените отсеци.
Рипли, виждаш ли целта?
Виждам я.
Да им смачкаме фасона, момчета!
- Пускайте товара!
Бомбата - пусната.
- Пускам втората!
Трета и четвърта!
"Изненадахме ги. Пуснахме бомбите."
Не пропускайте фабриките!
Улучихме!
Добра работа, момчета!
Обстрелват ни!
Разделете се!
Настройте честотата!
Трябва да се измъкнем, Гуз!
Горим!
Кабелите се запалиха!
- Ще стане късо съединение!
Качи се над облаците, Дани!
По дяволите! Провери какво става отзад.
Съсипват ни!
- Дано не ударят двигател.
Ранен съм!
- Самолетът ще се разпадне.
Вдигаме се на 250 метра.
Мисля, че Тио е мъртъв. Събуди се, Тио!
Веднага влез в облаците, Дани!
Ще се измъкнем, Гуз!
Благодаря ти, Джордж.
Какво става, генерале?
Полковник Дулитъл е започнал операцията 12 часа по-рано.
Няма да има кой да им даде сигнал в Китай.
А и горивото им е малко.
Значи момчетата летят на сляпо и с празни резервоари.
Бог да им е на помощ!
Все още няма сигнал.
Не се вижда никаква земя. Ще кацнем в нищото.
Колко гориво имаме още?
Всички са празни.
Само това ли е?
- Да, Ред.
Моли се за земя, Рейф!
Свържи ме с останалите.
Съжалявам, господа.
Вие сте смели мъже.
"Най-смелите, с които някога съм летял."
Но всичко свърши.
Мисията ни беше самоубийствена.
Първи двигател прекъсва. Всеки момент ще спре.
Балансирай ги, Рейф.
- Така добре ли е?
Виждам брега!
Чувам те, Рейф.
Ще успеем!
Следвай ме, Дани!
Брегът е на няколко километра.
Ще намерим къде да кацнем, Рейф.
Форсирам втори двигател.
Кацането ще е твърдо, момчета.
Ще кацнем в оризовите полета.
Първи двигател отказа.
И втори ще спре всеки момент.
Ще успеем!
Ще го плъзна по повърхността.
Тук е пълно с японски патрули!
Кацай някъде другаде, Дани!
Дръжте се, момчета!
Двигателите отказаха!
- Махнете се от носа!
Падаме, момчета!
Дървета!
Добре ли сте всички?
- Аз съм добре.
Къде е Рипли?
- Мъртъв е.
Внимавайте за японци!
Патрул!
- Залегнете!
Кой има още пълнители?
Трябва да стигнем до китайците.
Обкръжиха ни!
Дани!
- Рейф, недей!
Японците!
Дани, къде си?
Дани? Мамка му! Антъни...
Чуваш ли ме, Гуз?
- Да.
Дани... Не мърдай!
- Кацал съм и по-добре.
Ти ни спаси.
- Имам нещо във врата.
Как е Гуз?
- Добре е.
Граната!
- Рейф...
Дръж се! Няма страшно!
Няма да оцелея.
Ще оцелееш! Погледни ме!
Много ми е студено, Рейф.
Ще се оправиш.
Ще ми направиш ли една услуга, Рейф?
Моля те, помоли някой друг да напише името на гроба ми.
Ти няма да умреш! Няма да умреш, чу ли ме?!
Ти не можеш да умреш, Дани!
Ще ставаш баща.
Ще ставаш татко. Не биваше да ти казвам.
Ще станеш татко...
Моля те!
А сега ти ще станеш.
Моля те, Дани...
Не стреляйте! Китайци са.
"Когато всичко свърши и се обърнем назад..."
разбираме и повече, и по-малко.
Но едно е сигурно:
"Преди мисията на Дулитъл Америка познаваше само поражението."
"След нея се роди надеждата за победа."
"Японците усетиха вкуса на войната и започнаха да се оттеглят."
"Америка разбра, че ще спечели и започна да настъпва."
Войната промени Америка и света.
"Дори Милър беше първият черен американец с "Флотски кръст"..."
"но не и последният. След него имаше плеяда от герои."
Това е за всички нас.
"Втората световна война за нас започна с Пърл Харбър."
"1177 души все още са погребани в потъналия "Аризона"."
"Америка позна страданието, но стана по-силна."
Тази трагедия не беше неизбежна.
Но времето изпита силата ни.
"И чрез това изпитание ние станахме по-силни."
Какво ще кажеш да полетим, Дани?
Превод: Karabas