The Upside Of Anger (2005) Свали субтитрите
Жив пример за способността на гнева да ни променя е собствената ми майка.
Майка ми винаги е била най-милия човек, когото съм познавала.
Тя беше най-милата, най-сладката жена, която някога са познавали всичките и познати.
След това нещата се промениха... тя се промени.
Тя се ядоса. Добра и ядосана.
Гневът превърна майка ми в една много тъжна и ожесточена жена.
Ако не ми беше майка, щях да я напляскам.
Наистина.
Щях да я погледна в очите и да и кажа какво наистина мисля за нея...
и после щях да си плюя на петите.
ЛИЦЕТО НА ГНЕВА
Три години по-рано.
Ядеш ли?
- Да.
Яж. Не се шегувам.
Така.
Момичета, вече сте достатъчно големи, няма нужда постоянно да ви ръчкам.
Той си взе портфейла... и излезе.
Когато не се прибра онази вечер,
си помислих, че сме извадили късмет
и той е катастрофирал с колата,
и лежи мъртъв в някоя канавка, но истината е,
че той избяга с малката си шведска секретарка, която, какво съвпадение
беше напуснала работа преди три и се беше върнала в Швеция.
Но къде е отишъл? Говорила ли си с него?
Не, не съм говорила с него.
Няма какво да си кажем.
Той го знае. Затова пък, му анулирах всичките кредитни карти.
Закрих му и чековата сметка, да.
Да видим колко време ще го изтрае когато види, че е разорен.
Баща ви е...
мижитурка.
Жалка мижитурка.
Надявам се, не правиш алюзия с половите му органи
защото би било просташко.
- О престани,
точно щях да хапна от зеления фасул.
- О, божичко...
Извинете, извинете. Не е време за шеги.
Сега аз говоря.
"И докато разтревожената нация се бои
от ответен удар, да хвърлим поглед на заплахата от Антракс във Флорида."
Аман...
Здравей, Тери.
Какво искаш?
Ами, аз...
Исках да говоря с теб и Грей
за строежа на новия квартал, нали знаеш?
Ами?
- Той е толкова, хм...
толкова дяволски против,
че даже не изслуша предложението ми.
Грей вече не живее тук, Дени.
За мен той вече не съществува.
Върви си.
"Властите признават, че са разтревожени
за запазването на крехката коалиция, водена от САЩ,
но фактите вече са очевидни,
от южна Азия, през Африка, чак до Близкия Изток.
Хиляди разгневени демонстранти по целия свят
излизат на улицата, за да протестират срещу военната намеса на САЩ..."
Можеше поне да вземе този идиот със себе си.
Уф.
Какво... какво...
Какво искаш да кажеш с това "За мен той вече не съществува"?
Ох...
Пиян ли си?
Да.
- Мили Боже.
Какво... какво искаш да кажеш, с това "Той вече не съществува"?
Избяга със секретарката си. Иди и го раздухай по радиото.
Не, аз... аз... Не, аз... аз такова...
Говоря сериозно. Аз трябва... трябва да говоря с него.
Ами...
Той ме напусна.
Напуснал те е?
- Аха. Избяга с Данкен Шейн
или както там се казваше секретарката му,
затова Дени, можеш спокойно...
да строиш проклетия си квартал...
Или каквото там искаш.
Той беше против, не аз, нали?
Напуснал те е?
- Да.
Наистина ли?
- Да.
Виж, съжалявам Тери.
Знаеш ли, отивай да строиш къщите си, Дени.
Той си замина. И няма да се върне...
- Къщите не са мои.
Не са. Аз съм просто...
рекламно лице, знаеш, маймуна за показ.
Тлъстият пай е за тях. Аз получавам само един безплатен парцел.
О, безплатен парцел.
Аха. Шеп измисли тази далавера.
Наистина ли те е напуснал? Ама наистина?
Значи е... вярно?
Да.
Хайде, стига. Просто си върви.
Хей. Аз... виж, може ли да вляза?
Виж, ако не... ако не искаш,
няма да говоря. Просто ще поседя с теб и ще пийнем заедно.
"Днес тук имаше огромна тълпа
разгневени демонстранти,
което доказва, че голям брой хора са готови да се борят..."
Закарах я на училище.
Благодаря ти.
Утре се връщам на училище,
ще трябва ти да я заведеш.
Били Едуардс, който пътува с моя рейс, казва, че когато се напиеш,
ставаш готин и се разписваш на топките за бейзбол, без да мрънкаш.
Така ли казва?
- Да.
Е, имаш ли някоя бейзболна топка под ръка?
Не.
Защо не изтичаш до нас.
Има...
един куп кутии в гаража ми. Ключът е под изтривалката.
Вземи една от кутиите. Донеси я тук.
Една кутия.
Каквото изкара тя...
Ще делим по равно.
Бъди, проклетнико! Изчезни!
Какво толкова? Не го е близал повече от три секунди.
Това за трите секунди важи за пода не за устата на кучето.
По цял ден ближе задниците на другите кучета.
Нека се обадим и да поръчаме нещо.
Добре си е. Нищо му няма на пилето. Добре си е.
Ти ще го ядеш ли?
Нищо му няма.
Нали знаеш датския дог на комшиите - Мофо?
Все едно му ближеш задника.
Знаеш ли, това е извратено.
Е, как е вечерята?
Чудесна. Приготвихме любимото ти.
Пиле.
- Благодаря.
Ще сложите ли още един прибор? Дени ще остане за вечеря.
Това беше бързо.
Кое беше бързо?
Кое беше бързо, a?
Дени?!
Моля те...
Имай ми повече вяра, Хадли. Той е пияница.
Ще бъдете хубава двойка.
В този момент живота ми се разпада.
Очаквам малко състрадание от теб.
Утре ще заминеш на училище,
и ще си дойдеш чак за Коледната ваканция.
Тогава се заяждай колкото си поискаш,
но точно в този момент, не си го изкарвай на мен!
Ясна ли съм?
Да.
Благодаря.
Мм, това изглежда вкусно.
Кой идиот би те напуснал...
заради секретарката си?
Тъпо е. Жалка история.
Мисля, че ще той ще се върне.
Може би не скоро, но... така мисля.
Мисля, че трябва да му се обадим.
И какво да му кажем?
"Хей тате, как върви новият ти живот?
Получих шестица по модерни танци."
Не него не му пука за теб, Емили. Слез на земята.
Той си загуби работата, Хадли.
Какво?
- Щяха да го уволнят.
Знаеше от няколко месеца.
Беше направо съкрушен. Не искаше вие да разбирате за това.
Мисля, че малко превъртя.
Четох една статия в интернет. Явно, е често срещано явление.
Като си загуби работата, човек откача.
Какво искаш от мен?
Това е най-доброто, което можах да измисля.
Не искам нищо от теб.
Не си го изкарвай на мен, Хадли. Ти нали няма да си тук.
Няма да осъзнаеш колко празна ще бъде къщата.
Виж, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре - и аз го мразя.
Това значи ли, че мразиш и мен?
Ти си побъркана.
Трябва да тръгвам.
Добре.
Ще се видим по-късно.
Тери.
Здравей.
Слушай шоуто ми днес, става ли?
Ще те спомена.
Ще те спомена като другарчето по чашка,
с което заедно сме гледали инвазията.
- Не искам да правиш това, Дени.
Знам, но... нямаш избор.
Напротив, имам. Не искам да ме споменаваш по радиото.
Не искаш ли?
Не.
Добре.
О, Боже.
Хей, какво правиш! Намали!
На улицата играят деца!
- Извинявай, извинявай!
На улицата има деца!
- Извинявай!
А сега със вас ще бъде
легендата на Детройт - Дени Дейвис.
Здравейте, вие сте със шоуто на Дени Дейвис.
Ако сте редовен слушател,
и включвате радиото в момента, знайте, че не сте изпуснали много.
И точно това му е хубавото на това шоу, нали Шеп?
Можете да се включите по всяко време
защото...
- Защото никога нищо не се случва.
Точно така, в това шоу никога нищо не се случва.
И така, за какво говорихме преди рекламите?
О, да. Говорихме за инвазията.
Видя ли?
- Да.
Още имаш добра памет.
- Да.
Знам какво говорят хората. Гледа ли телевизия?
Всъщност, гледах.
Заедно с една приятелка по чашка, ужасно сладката,
много висока и абсолютно секси
Тери Ан Улфмайер.
Обаче... знаеш ли какво?
Какво?
- Тя не иска да говоря за нея,
затова аз няма да говоря за нея. Не, няма да говоря за нея.
Няма да говориш за кого?
За Тери Ан Улфмайер.
- Тери Ан Улфмайер.
Разбрах. Изобщо няма да споменаваме името на Тери Ан Улфмайер.
Ама хич.
- Това ли е играта, която играем?
Няма даже и думичка да кажем за нея.
- Тери Ан Улфмайер.
Изобщо не се шегуваш.
- На 101 Mhz в Детройт,
вие слушате шоуто на Дени Дейвис.
Едно не мога да разбера, как така няма да говориш за бейзбол?
Какво ти става, толкова пари получаваш, а няма да говориш за бейз...
Хей, познай какво, познай какво тъпако.
Не ми плащат чак толкова много.
Току-що го пуснах в тоалетната.
Добре де, това е...
това беше от мен приятели, следва Пуба,
Биг Деди Артър Пи.
Ще бъда с вас отново утре, а вие можете да ми се обаждате
по телефона и да ме
псувате на воля.
Не беше много зле, а Шеп?
Не беше ли малко... злостно?
Не, днес беше направо благ. Вероятно си загубил около 6 - 7 хиляди слушатели.
Трябва да бъдеш горд със себе си.
Хей, за какво беше всичко това?
Кое всичко?
- Ами това за тази жена,
с която си гледал инвазията. Коя е тя?
Просто една жена.
Някоя 20 годишна мацка, а?
От колежа. От онези, с които те уреждах.
Не.
Не е на 20 год. Даже е много далеч от тази възраст.
Всъщност, виж какво, не ми налагай,
извратените си представи за живота, ясно ли е?
Имам си достатъчно проблеми.
Добре, като заговорихме за това,
ти няма да обсъждаш гаджетата ми, окей?
Те ме поддържат млад.
Аз съм ходеща енциклопедия на всички момчешки групи, съществували някога.
Повярвай ми, това не може да се научи ако гаджето ти е Ариана Хъфингтън.
Разбра ли за... новия хипермаркет в Толедо?
Колко дават?
- 10 000$.
10 000$ да се появиш
за половин час.
Знаеш ли, сигурно се пукаш от яд, че не си на мое място.
Гадно ми е почти толкова, колкото гадно би ми било да съм на твое място.
Върви си в къщи.
Без майтап. Имам да продуцирам истински радио водещ.
Мнението ми ще чуеш след 15 минути.
Това беше казано с любов.
Къде е мама?
Горе е, къпе се.
Какво правиш? Защо четеш обявите?
Търся си работа.
Трябва да си намеря работа. Няма да ходя в колеж.
Добре.
Нямам нищо против... предполагам.
- Благодаря ти.
Какво смяташ да работиш?
- Искам да стана репортер.
Новинар.
- Ами, имаш подходяща визия.
О, ще останеш ли за вечеря?
Зависи.
Ако има от онова пиле - оставам.
Заповядай.
Ето нещичко да включиш на втора.
Какво правиш?
Не гледам, успокой се.
Излез! Исусе!
Добре, обаче взимам това питие с мен.
Някога чувал ли си за разумни граници?
Добре, това е.
Ще ги изпия и двете.
Дай ми питието.
Аз... аз не гледах.
Аз такова...
не видях много.
Добре, виж... какво правиш тук?
Какво искаш?
- Ами, Емили ме покани...
на вечеря.
Поканила те е?
- Да, покани ме,
а мисля знаеш как се отнасям към безплатната храна.
Коя от вас рецитира Брауни?
Хайде де, майка ви ми каза веднъж, че една от вас
рецитира много хубаво Брауни.
О, Браунинг.
Елизабет Барет Браунинг, разказах ти за...
Попай, преди няколко години
когато беше на... не знам 9 или 10.
Карах я да чете Браунинг и тя
запомняше някои от стихотворенията наизуст
и ги рецитираше на масата по време на вечеря.
Точно така.
Така беше. Звучи...
звучи добре.
Никога не съм чувал нещо подобно,
но изглежда... забавно.
За кого?
За всички, ако все още помни някое.
Попай?
Не може ли да го отложим за утре вечер, когато
ще съм излязла да вечерям навън?
Така или иначе не помня нито едно стихотворение.
Аз помня.
Наистина ли?
- Да.
Вярно? Еха.
Впечатлена съм.
Добре. Би трябвало да си.
Какво е толкова смешно?
Нищо. Просто...
Всички сте толкова... Как да кажа...
изключително женствени.
Открих телефонния и номер в Швеция. Взех го от Хелън Трейлър.
Телефона и е прехвърля разговорите и...
снощи се обадих.
Сигурно там е било посред нощ.
Грей вдигна. Сигурна съм.
Да. А аз затворих като някое 6 годишно дете.
Той ще се ожени за нея. Залагам всичките пари на света.
Какво смяташ да правиш?
- Какво бих могла да направя?
Осигурена си, нали?
Нали?
Искам да кажа, че Грей беше добре подплатен
с парични средства,
освен това имаш...
- Имам какво?
Сметки? Отговорности?
Четири момичета? Едната ме мрази,
а две или три от останалите всеки момент ще поемат по този път.
Можеш да вземеш проклетите си парцели, Дени.
Не съм дошъл за парцелите.
Тогава си върви.
Всеки друг повод да бъдеш тук, е честно казано,
направо жалък.
Добре ли си?
- Не.
Съсипана съм.
Тя ще ни закара на училище
Виждаш жени...
по телевизията, по филмите,
изоставени жени или каквото и да е.
И ти се иска да ги сриташ, непрекъснато хленчат.
Погледни ме.
Мразя го и в червата. За това, което ни причини.
Баща ви е свиня.
Долна, егоистична, противна свиня,
но знаете ли какво?
Няма да ви говоря гадости за него.
Не, няма.
И аз го мразя. Толкова го мразя.
Знам, че го мразиш, мила.
Ти си човешко същество. Как би могла да не го мразиш?
Добре. Ще се видим.
Хей, хей, почакай.
Кой е този?
Готин е.
Това е Гордън Райнър. Нов е.
От Чикаго е.
Иди се запознай с него.
- Да.
Запознах се вече. Той не се интересува от мен.
Обича да говори единствено за бънджи скокове.
Кажи му, че си от разбито семейство.
Не се майтапя.
- Трябва ли?
Момчетата смятат, че подобни неща са супер.
Повярвай ми. Аз ще го използвам.
Здравей, Гордън.
Здрасти.
Знаеше ли, че съм от разбито семейство?
Добре, чао.
Намали го.
Семейство Улфмайер.
- Здрасти, красавице.
Дени е.
Коя е на телефона?
- Анди.
Бинго. Още ли си търсиш работа?
Да.
- Намини утре към радиото.
Ще те запозная с Шеп Гуудман от моето шоу.
Той си търси помощник продуцент.
Дени, без майтап.
Ти си върхът.
- Да...
кажи го на майка си и сме квит.
Ще дойдеш утре, нали? Ще ви запозная.
Разбира се! Много ти благодаря!
О, Боже.
Може да ме вземат на работа в шоуто на Дени.
Майтапиш ли се?
- Не!
Ще бъде страхотно!
- Ще бъде супер готино.
О, Боже.
- Какво има?
Дени се обади. Може да я вземат на работа в неговото шоу.
Наистина ли? Дени току-що се е обадил?
Да, утре съм на интервю...
за работа.
Чакай, чакай. Ами училището?
Искам да работя.
Няма да ходя в колеж.
Как... няма да ходиш в колеж?!
Не. Казах на татко и той ми каза да не ти казвам, но сега...
О, след като сега той е зает да чука секретарката си,
си мислиш, че можеш спокойно да ми го изтърсиш просто така?
Не.
"Не" е верния отговор. Отиваш в колеж!
Дяволски добре знаеш какво мисля по този въпрос.
И четирите от вас. Отивате в проклет колеж!
Нямам свободни длъжности.
Просто е Дени. Колко пъти да ти обяснявам?
В това момиче има нещо.
Наистина Шепи, много е надарена.
Има класа.
Може да се окаже, че си наел следващата Даян Сойър.
Нямам свободни длъжности.
Знам, че нямаш, но можеш да го направиш за мен, нали?
Би могъл да го направиш за мен.
Не, не мога. Искаш ли да знаеш защо?
Да, защо?
- Добре, ще вляза при теб.
Ще ти кажа. Задръж малко.
Боже.
След секунда съм в ефир.
Защото, за Бога, съм твърде зает да върша
други неща за тебе.
"За Бога"?
Здравейте.
Аз съм Анди Улфмайер,
имам среща с Шеп Гуудман за интервю за работа.
Дени Дейвис ме покани на интервюто.
Да, добре. Седнете ето там, ако обичате.
Ще му предам, че сте тук.
- Добре, благодаря ви.
Не, не ме разбираш,
Наистина много усложняваш...
- Намерих!
Намерих едно свободно място. Хрумна ми нещо.
Намерих свободно място.
Говоря по телефона.
- Добре.
Ако искаш тя да получи работата, добре, така да бъде.
Ще ми бъдеш длъжник, както винаги.
Получих работата.
Каква работа?
При Дени, асистент на продукция.
Да, какво има?
Свалка ли си търсиш?
Това... това ли е всъщност?
Искам да кажа, нещо като
още една дупка в колана или... не знам...
както там го наричате спортните звезди.
Искам да кажа, искаш да ти излезе късмета с мен...
да ме вкараш в леглото?
- Кой се обажда?
Бъди прям с мен, Дени.
Кажи си го. Виж, Грей винаги е смятал, че ме заглеждаш,
а аз искам да бъдеш напълно откровен с мен сега.
Ами, добре... Хм...
Харесваш ми.
Винаги съм те харесвал. Аз...
Искаш да правиш секс с мен. Това ли е?
Не! О, не... искам да кажа...
ами... добре де...
ако ми предлагаш, предполагам че да.
Добре тогава.
Ей сега ще дойда. Дай ми 10 минути.
Извинявай?
- Дай ми 10 минути.
Няма да се гримирам много, така че не очаквай кой знае какво.
И не отваряй пердетата.
Не обичам много светлина. Нали не е твърде светло?
Не, аз такова...
не мисля, че е много светло.
Така, добре, удари едно питие.
Удари две.
Не искам да имаш ясни спомени за това,
когато всичко приключи, става ли? Ще се видим скоро.
Намали!
Намали!
- О, моля те. Я стига.
Тук играят деца!
- О, я се разкарай!
Тук играят деца!
Ехо?
Тук съм!
Дени?
Дени?
Идвам!
Дени?
Ало?
Аз съм.
Слушай, изникна нещо.
Аз... обадиха ми се по телефона.
Трябваше веднага да отида в полицията.
Шеп е забъркал някаква каша.
- Да бе.
Глупости.
- Не са глупости.
Не, не са.
- Напротив.
Не те будалкам и...
всъщност, бих искал да ти се реванширам.
Това няма да се случи.
Това беше нещо като... Халеевата комета.
Няма да се появи през следващите 57 години.
Какво по дяволите е Халеевата комета?
Това е главната апаратна.
Тук двамата с тебе ще работим здраво.
Добре.
- Ето, ела ще ти покажа.
Това е студиото, от което се излъчва на живо. Артър?
Кажи здрасти на новата ми асистентка, Анди Улфмайер.
Здрасти, Анди.
- Това е Артър Пенхалоу.
Той е голяма работа, да знаеш.
- Да.
Приятели сме. Всъщност аз съм негов кумир.
Да бе, няма начин.
Наистина.
- Добре.
Майтапя се. Просто сме добри приятели.
Добре.
Е, от какво идва Анди на галено? Андреа?
Да, Андреа. Супер, видя ли? Бива ме с имената.
Да.
Добре, сега ще те разведа из офиса,
там също ще работим доста.
- Добре.
Виждала ли си "Еми" на живо?
Спечелил си "Еми"?
- Няколко.
Местни, но на кой му пука. Всъщност имам три.
Тук има само две, защото едната си я нося с мен като пътувам.
Иха!
Деца, побързайте! Ще закъснеете!
Как е обядът ти, Гордън?
- Бива.
Гледа ли документалния филм за "Чикагските седмици"?
Какво ще кажеш за...
онези убийства в Кент стейт?
Не.
- Нещо такова...
шестима души, застреляни от полицията,
големи вълнения сред местните,
играта загрубява, възобновяват се стари търкания
между полицията
и местните жители.
И аз съм от разбито семейство.
Наистина ли?
Хей, скачала ли си с бънджи?
Не.
- Аз съм скачал.
Ходя с баща ми.
Отиваме на север във Фентън вали...
и скачаме с бънджи от един огромен кран.
- Звучи вълнуващо.
Е, прочетох писмото ти.
Много ли е злобно? Не искам да бъде злобно.
Всъщност, казвам че искам, но в действителност не е така.
Ами, той ти е баща и...
изостави те в много труден период.
Знам и искам и той да знае, че като не се обажда ме подлудява.
О, той го знае.
Не се обажда и на брат си и на колегите си.
Знае какво е направил.
Ще му се обадиш ли?
Моля те.
Тъпо е. Това е някаква глупава игра.
Нали каза, че знаеш номера му.
Писмото е хубаво. Искам да кажа, че е добре за теб
да излееш чувствата си.
Обаче...
Искам да се храниш.
Танцуваш твърде много. Не мислиш ли, че е прекалено?
Знам, че татко построи това място за теб,
обаче прекарваш твърде много време тук.
- Ти си лунатичка.
Какво?
- Радвай се за мен.
Гордей се с мен! Мамка му!
Това е нещото, което искам да правя! Какъв ти е проблема?
Единственото което те интересува е да се наливаш и Дени.
Бъди доволна, че имам някаква мечта!
Точно смятах да ти кажа колко се гордея с теб.
И това е трагичното.
Какво?
Ами, сега няма да ти го кажа. Не и след това твое избухване.
Добре, не ми пука.
Ще бъда в кухнята да приготвям вечерята,
а на теб няма да ти навреди ако дойдеш и ми помогнеш.
Кой знае? Може пък да дойдеш точно навреме
за да извадиш главата ми от фурната.
Ало?
- Какво... какво правиш?
Приготвям обяд на момичетата.
- Браво на теб.
Да, какво пък, да го вземат дяволите. Ще се кандидатирам за "Майка на годината".
Виж, аз...
Знаеш ли какво си мислех?
- Не.
Да кажем, че са минали 57 години...
Какви ги говориш?
- Халеевата комета, нали знаеш?
Между другото, всъщност са...
76 години всезнайке, от мен да мине.
Може ли да намина?
Кога?
Сега?
Сега?
- Аха, сега.
Затвори ли?
- Не, все още не.
Добре тогава... идвам.
Толкова съм...
и не се крий в двора, недей ми го връща.
Това ли направи онзи ден? Скрил си се в двора?
Не, аз...
Знаеш ли какво? Забрави последното изречение.
Виж...
Идвам. Наистина.
Идвам сега.
Чакайте!
Чакайте, чакайте, чакайте.
Какво е това?
- Обядът ви.
Обядът ни?
- Аха.
Майтапиш ли се?
- Аз сама си приготвям обяда.
Не си го правила от години.
Започвам отначало. Какво искаш?
Чао.
- Приятен ден.
Не!
Мамка му. Чудесно!
Бягаш ли?
Значи бягаш, просто така, а?
Да, ще се скрия в двора ти.
О, я стига. Това са глупости. Шегувах се.
Какво правиш?
- Излез.
Просто излез.
Пиян ли си?
- Ни най-малко.
Трезвен съм като краставичка.
- Би трябвало.
Слушай, аз...
Знам, че и ти си в ясно съзнание. Знам, че си добра и че в момента си наранена
и знам, че до известна степен е малко прибързано...
и не съвсем редно.
- Да.
Изплюй камъчето.
По 10 пъти на ден набирам номера ти и затварям.
Хайде де!
Само минутка.
По дяволите Тери, не искам много, знаеш го.
Просто аз...
Аз просто...
Схванах, окей?
Знам какво съм за теб.
Аз съм човекът, с когото седиш и си пиеш питието...
и с когото разговаряш.
А сега искаш да ме изчукаш.
- Ти го предложи.
Това беше преди да се скриеш на двора.
Е, сега не се крия, нали?
Хей, хайде госпожо!
- Хей, хей, хей!
Стига си ми свиркал!
Мамка му!
Не беше зле.
Благодаря.
Искаш ли... да отидем у нас?
Била съм у вас.
Ще оправя леглото!
Да отидем у нас.
Добре, да отидем у вас.
О, Боже.
Това беше голяма грешка.
Хм...
много мило от твоя страна.
Боже, какви ги върша?
Защо съм тук?
Тук си, защото си тъжна и самотна.
Отчаяна.
Имаш нужда от някого, от нещо,
нещо, което да запълни празнината в теб, нещо...
пристанище в бурята.
Попитах защо аз съм тук, не ти.
Каква е моята история?
О, твоята история е...
ти си добра и раздразнена.
Вбесена си както... не съм виждал толкова бясна жена.
Какво?
Франсис Уелард.
Тимъти Уестърбърг.
Матю Уинтъргардън.
Хадли Улфмайер!
Стефани Уинингтън!
Нанси Уудсайд.
За нея това е много специален ден. Затова, бъди мила.
Много е развълнувана от срещата ти с него.
- О, така ли,
и колко точно е развълнувана? Тя излизаше с него цели три години.
Влюбена била, а? Влюбена ли е?
И го чувам едва днес?
- Бъди мила.
Не е в природата ми. Защо мислиш тя ме мрази толкова много?
Тя не те мрази, тя просто мисли, че той е глупак.
Тя мисли, че той е глупак? Аз пък мислех, че е влюбена в него.
Не, тя мисли, че и ти ще сметнеш, че е глупак.
Не мисля така. Ето това искам да кажа.
Тя ме съди много жестоко. Аз съм й майка.
Обичам я. Искам да е щастлива.
Искам да кажа, ако наистина обича това момче, то аз ще...
Оки-доки.
- Здравей! О, скъпа!
Скъпа!
О Боже, толкова се гордея с теб! Наистина!
Толкова се гордея с теб.
Нека погледна лицето ти.
- Майко.
Абсолвентка в колеж. Толкова се гордея с теб.
Баща ти не знае какво изпуска днес.
Може и да знае.
Това е то. Това е живота.
Мамо?
Дейвид. Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен ми е приятно.
Родителите ми ще обядват в хотел "Уийлър".
Всички сте поканени.
- "Уийлър", наистина ли?
Ами... е момичета, какво ще кажете?
Ние... вече сме обядвали.
- Пак ще обядвате.
Хайде, искам да отидем. Искам да се запознаете с родителите на Дейвид.
Дейвид, кажи на вашите, че за нас ще бъде голямо удоволствие.
Чудесно. Добре, ще се видим после.
- До после.
Чао.
Еха.
Толкова е готин.
Мил и...
интелигентен.
- Майко.
Наистина, скъпа. Личи си от пръв поглед.
Невероятно интелигентен е.
Добре...
трябва да знаете нещо.
Бременна си и ще се омъжваш.
Как позна? Кой ти каза?
Познах ли? Наистина ли?
Значи съм права, така ли?
Ти майтапиш ли се с мен?
Не... не се майтапя.
Ще се омъжвам.
И така ли трябваше да науча?
От Попай? Една 15 годишна пикла?
Не се дръж така с мен...
- Престани!
Ти си дете. Какво знаеш ти?
Пак ли тази изтъркана плоча?
И ти си затваряй устата, моля те.
Родителите му знаят ли?
Във възторг са.
И от колко време са във възторг?
Виж какво, не може ли просто да отидем на обяда, моля те?
По дяволите, от колко време са във възторг, Хадли!?
Имам нужда от едно "Блъди Мери" колкото се може по-скоро.
Здрасти. Аз съм Тери.
Аз съм Джина. Приятно ми е.
И на мен ми е приятно.
- А това е Дейвид, съпругът ми.
О, Дейвид старши. Колко мило.
Очевидно не сте евреи.
О, искам да кажа, не че това е нещо лошо.
Просто те не кръщават децата си
на... добре, това беше ужасно.
Ами... това са сестрите на Хадли,
Емили, Андреа и Попай.
Здравейте, момичета.
- Здравейте.
Да ви поръчаме ли нещо за пиене преди да сервират обяда?
За сега съм добре, благодаря.
Ще взема от същото.
Е, разбирам, че имаме повод за празненство? Добри новини, а?
О, ние сме много развълнувани, Тери.
Направо сме луднали по Хадли. Наистина.
Разбрах го в мига, в който я срещнах. Честно.
Не е вярно.
- Напротив.
Не майко, не е вярно.
Щом казва, че е така - значи е така!
Аз бях малко изненадан,
но... изненадата беше щастлива.
- Също като мен.
Да вдигнем ли наздравица?
- О, да. Да го направим.
Е... За Дейвид и Хадли.
За Дейвид и Хадли...
- Почакайте, почакайте.
Чашата ми е... това е на лош късмет. Келнер?
Мамо, всичко е наред. Ето.
Още... съвсем мъничко.
Благодаря.
Е, ще се чукнем ли?
Може ли?
- Моля.
За Дейвид и Хадли.
За дълъг и красив съвместен живот.
Благодаря.
Най-важното е...
Извинявай Дейвид, много се вълнувам.
За бебчето ми.
Първородната ми, малката ми Хадли-Уадли.
Така и викахме. Хадли-Уадли.
Заобичахме я страшно много от мига, в който се роди.
Очарователно, малко същество.
Тя беше... порасна толкова бързо, нали?
Порасна толкова бързо и взе много да и знае устата.
Майко!
Когато беше тийнейджърка не даваше на никой да я командва.
Майко!
И понякога даже не се прибираше в къщи...
Не може ли просто да се чукнем!? Благодаря.
Добре, скъпа. Да пием за ваше здраве.
Простете ми...
вие сте имали възможност да осмислите всичко това,
а на мен ми идва като гръм от ясно небе.
За Хадли-Уадли.
Хадли-Уадли.
О не, не. Приключих с наздравиците.
Просто си поръчвам още едно питие.
Беше ужасно.
- А може би не.
Може би не е било толкова зле, колкото си мислиш.
Не, беше ужасно.
Беше. Държах се като задник.
Беше като... на образователен филм против алкохолизма.
Само дето...
бях като някоя дърта пияндурница.
Горката Хадли.
Толкова ми е кофти заради нея, Дени.
Защо ме водиш тук?
Мразя как се държа с момичетата си.
Мразя това, че не мога да контролирам емоциите си.
О, Боже.
Това място е зловещо.
Било е ферма, собственост на...
сем. Файърстоун през 50-те.
Това и всички други постройки.
Има-няма около осем акра.
Защо ме доведе тук?
Искам да го направя.
Тук?
- Не.
Не се дръж като задник.
Искам да продам моя дял от фермата.
Обади се на приятелите си, които парцелират терена и им кажи "да".
Кажи им, че не ми трябват парите.
Ако си мислят, че имам нужда от пари, ще си поиграят игрички с мен.
Наистина ли?
- Не.
Да. Не. Не знам.
Имам известни затруднения...
освен ако официално не се разведа с онзи лайнар,
което отказвам да направя,
докато не събере куража да се весне пред очите ми.
Ще дам парите на момичетата.
Кажи на приятелчето си Шеп, че искам да сключим сделка.
Какво?
Нищо.
Добре. Аз се прибирам.
Това място е развъдник на Лаймска болест.
Хей, много готино.
- Шеп...
Как си друже?
- Чудесно.
Излизам с Анди, как да съм?
Здравей, Тери.
Хадли...
Приятелят на Хадли.
Добре, добре.
Ще гледаме филм.
- Не е ли мило?
"Крадецът на велосипеди".
- Тя не е гледала "Крадецът на велосипеди".
Той направо е побъркан по чуждестранните филми.
Някой иска ли да се присъедини?
Да се гушне на дивана? Да гледа класика?
Май ще пропуснем.
Заради субтитрите ли?
Познаваш ме твърде добре.
Познавам те и това си е голямо бреме.
Познавам го твърде добре...
и си е истинско бреме. Това е то.
Добре.
Нямаш представа колко ме отвращава това.
О, я стига. Тя се справя чудесно с работата.
Шеп и даде да продуцира сутрешния блок, освен това...
мисля, че той наистина я харесва.
О, цялата тази работа ме кара да побеснявам.
И това е само половината от чара му.
Какво?
Знаеш какво. Нито дума повече.
"Дълбоката омраза, която хората са изпитвали един към друг
през вековете, разцъфва в нови прояви на
подтисничество, насилие, омраза, изнасилвания,
религиозен фанатизъм и геноцид."
Още работя по него.
Трябва да наглася музиката.
Това е дипломната ми работа по "Телевизионно продуциране".
Наистина си много красив, Гордън.
Благодаря.
Трябва да тръгвам.
Наистина трябва да тръгвам.
"Силата на стреса и неподправения гняв
може да се наблюдава отново и отново във взаимоотношенията,
съществуващи между мъжките и женските екземпляри на нашия вид.
Тук, в дълбоката провинция на Ботсвана, жена от племето, заловена в изневяра,
бива изведена от местните на полето
за ритуално наказание, включващо побой и тормоз.
Но процеса бързо излиза извън контрол,
защото яростта на жената достига твърде високи граници
и мъжете са принудени да бягат в името на собствената си безопасност."
Защо не се радвам?
Ами защото не мисля, че който и да е от колежите за модерно изкуство
е всъщност истински колеж.
Разбира се, че е колеж. Какви ги говориш?
Мила, отиваш там, откъдето се връщам.
Помниш ли, че исках да стана поетеса?
Запиши се на курсовете в "Ан Арбър".
Не искам да уча в "Ан Арбър".
Разбира се, че не искаш. Аз искам. Защо пък ще искаш?
За да изучаваш цели четири години "Теория на танца"?
Имам теория за това.
Това няма да се случи.
Как е шоуто? Харесва ли ти?
Искам да ме вземеш насериозно.
Мила, съвсем сериозна съм.
Не мисля, че имаш достатъчно способности да се самообучаваш.
Знаеш ли, мислех че ще се радваш за мен...
като вземем предвид как се е стекъл живота ти.
Как са те насилили родителите ти...
- Да се омъжа за баща ти?
Да.
- Не се оплаквам.
Насилиха ме да погледна сериозно на живота...
а не да витая в облаците.
Имаш ли представа както каква шибана идиотка
звучиш понякога?
Харесва ми как се тревожеше, че писмото, което
написа на родителя, който те изостави звучало много злобно,
а в същия момент, родителят, който е тук и се кара с теб,
отнася какви ли не епитети.
Не са ли странни превратностите на съдбата?
Моля те довърши подреждането на масата.
Да ти го начукам!
Шеп, събуди се. Събуди се, събуди се.
Хей.
- Боже, 5:00 часа е.
Добре де, 5:00 часа е. Просто...
Не, майка ми е долу. Трябва да ставаме.
Трябва веднага да ставаме.
Добре де, не сега. Трябва да...
Не, трябва да ставаме.
- И...
Мили...
Б-Боже!
Уха!
Това беше странно, а?
Да.
"Според последните проучвания обиколката на талията на средностатистическия
американец се е увеличила с четири номера
през последните 10 години. От 52 на 56.
Ето какъв въпрос имам.
Кога ще престанат да употребяват думата "средностатистически"?
Наречете го с истинското му име. "Дебел задник".
Ти имаш дебел задник!"
Кажи й нещо.
Иди при нея.
- Не.
Имаш ли нещо против аз да отида?
- Да, имам.
Даже доста.
Добре.
Ами...
Ами, какво?
Ами...
Още не съм измислил края на тази мисъл.
Късно е.
Мисля, че трябва да си вървиш, Дени.
Само ще си навлечеш неприятности,
ако останеш да прекараш нощта тук.
Ако искаш да си тръгна, просто го кажи.
Шегувам се.
"Английското национално балетно училище,
под ръководството на Катрин Уейд,
ще представи бурно акламираното..."
Може ли да поговорим?
Не сега, боли ме стомаха.
Да ти донеса ли нещо?
Не, но можеш да затвориш вратата.
Аз съм гей.
Какво?
Не.
Не, не и не. Не си.
Да.
Съм.
Да не се опитваш да се измъкнеш и да не ме целунеш?
Някога правил ли си хомосексуален секс?
Ами секс с жена?
Виж, не може да си гей, след като не си опитал.
Или поне да си опитал с момиче,
за да си наясно дали ти харесва или не.
Не.
Харесвам мъже, защото съм гей.
Мисля, че ме лъжеш.
Наистина и го намирам за подло.
Прави секс с мен.
Просто опитай
и после, ако искаш да си гей - бъди гей.
Много мило от твоя страна.
Здравей. Дойдох да ти си извиня.
Така ли?
- Да.
Държах се с теб отвратително.
Така си е.
Какво е това?
Ами, исках да направя нещо мило за теб.
Искам да изчистя къщата ти.
Ами ако не искам къщата ми да е чиста?
Стига де, не се дръж дистанцирано и гадно, само защото аз бях гадна с теб.
Пусни ни, а?
- Не. Не.
Хайде стига, няма да я рушим, ще почистим.
Не искам да чистиш къщата ми Тери, ясно?
Искам само да бъдеш мила с мен.
Знаеш ли какво?
Какво?
Нищо.
Така. Тогава мърдай, защото почвам да чистя.
Всичко това...
е описано, ясно?
Знам колко кутии имам.
И какво значи това?
- Знаеш какво значи.
Не познавам този екип.
Ти също.
Затова не искам чужди хора в къщи.
Не желая твърде много хора да разбират какво държа тук.
Това са топки, Дени. Не са златни кюлчета.
Да, добре... говори каквото си искаш, но те ме поддържат във форма.
Правя каквото трябва.
Не се срамувам от това.
Не съм казала, че трябва да се срамуваш.
Другите...
Другите момчета, с които играех, те такова...
някои станаха търговци на коли, просто ей така,
други отвориха застрахователни компании, след като се пенсионираха.
Не и аз.
Обаче, карам я някак си.
Искаш ли да пийнеш нещо?
Познаваш ме твърде добре, как мислиш?
Каква е историята за теб и бейзбола?
О стига, защо просто не се обадиш в радиото, щом ще се заяждаш за това?
Виж, наистина. Защо се засягаш толкова?
Нищо. Просто вече не съм сигурен, какво се иска от мен, разбираш ли?
Беше хубаво. Беше велико.
Страхотно. Изведнъж... Всичко свърши.
Не искам да говоря повече за това.
И да, съзнавам, че звучи противоречиво.
Знаеш ли, давам автографи върху топки...
ходя по разни търговски центрове, снимам се в стаи,
пълни с разни дебели задници.
Просто... знаеш ли, аз... Уморих се вече.
Аз просто...
- Да, знам. Трудно се върви напред.
Не, нямам проблем с вървенето напред.
Знаеш ли защо обичам да идвам у вас, Тери?
Харесва ми миризмата.
Постоянно нещо се готви.
Моята къща не мирише така.
Даже нямам нищо против да идвам, когато къщата е изпълнена с напрежение,
а у вас има... има страшно много напрежение, знаеш ли?
Вечно някой е ядосан на някого.
Тръшкат се врати.
Хвърчи перушина.
Дори когато всички мълчат е някак си...
много шумно.
Но поне е дяволски истинско.
Повярвай ми, не съм си представял живота си такъв.
Не бих го запланувал така.
Но нямам нищо против, всичко това.
Значи съм...
една щастливка.
Не.
Не.
Аз съм щастливец.
Когато не съм с теб Тери... с твоите момичета...
чувствам се все едно, голяма част от живота ми е останала неизживяна.
Ето за това искам да говоря,
а не за... бейзбол.
Сърцето ми беше разбито на хиляди парчета, Дени.
Знам.
Това не е нещо, което се лекува.
Напротив. Лекува се. Просто се лекува по странен начин.
Знаеш ли, винаги остава нещо... осакатено в теб.
Ами...
ще измислим начин, как да се справим с това.
Знаеш... с осакатената ти част.
Личи си.
Не мога... Толкова ме е яд, но ми личи.
Е, не е чак толкова зле.
Още две седмици и щешеда се наложи да се оженим тайно.
Трябва да отида да си взема гривната.
Мразя факта, че толкова хора знаят, че тя е бременна.
И на половината тя сама е казала. Мисля, че тя всъщност е
много горда със себе си.
- И какво толкова?
Все някога щеше да се омъжи.
Знам миличка, тя е сладурче.
Искам просто да се научи да си държи проклетата уста затворена.
Хей.
Ужасно ли изглеждам?
- Не.
Кажи ми истината.
- Шегуваш ли се?
Ти си...
една красива, великолепна булка.
Наистина ли?
- Да.
Наистина. Изглеждаш чудесно в тази рокля.
Елегантна и стилна и секси и свежа
и кожата ти е великолепна.
А лицето ти е голямо и закръглено и имаш много здрав вид.
Бих могла направо да те изям!
- Лицето ми е закръглено?
О, Боже... Не исках...
Моето...
- Нямах точно това предвид.
Каза, че лицето ми изглежда закръглено.
Закръглено, като "очарователно".
Лъжеш!
- Точно това имах предвид! Скъпа...
Ще изглеждам дебела на сватбата си... и ти го знаеш!
Нямаш дебело лице, имаш закръглено лице, тя не искаше да каже това, заклевам се.
Тя току-що ми каза, че лицето ми е дебело.
- Скъпа... миличка...
Ти си... 10 минути преди сватбената ми церемония? Това беше подло.
Ами всичките мили неща, които казах заедно с това?
Съсредоточи се върху тях.
- Добре, добре, добре.
Хубаво дебело лице, Хадли. Върви се жени.
- Хадли! Хад...
Хадли...
Добре.
Тя ще се оправи.
... какъв потенциал има заложен в брачната връзка.
Да поемем заедно към неясното бъдеще.
Двама партньори, заедно...
в съгласие и единодушие...
свързани в свещен съюз.
Има ли по-свята връзка от това?
Има ли по-непреходна клетва от тази?
Емили, ще танцуваш ли с мен?
Не мисля. Боли ме стомаха.
Глупости. Хайде.
Хайде де.
Аз... Не искам тя или който и да е от тях да ме обсъждат.
Добре.
И аз не искам да ме обсъждат.
Една кока-кола, моля.
Кока-кола?
Днес не пиеш ли?
Добре, приятно ми беше да си поговорим.
Какъв ти е проблема?
Нямам проблем. Прекарвам си страхотно.
Излизаш с два пъти по-млади момичета от теб, какво е това?
Манипулираш девойките, използваш името и властта си
за да ги прелъстиш, да ги направиш свои любовници.
Е, и?
- Направо ми се повръща,
като си помисля за теб и дъщеря ми.
Давам ти жокер. Не мисли за това.
По дяволите.
А с кого да спя, Тери?
С жени като теб?
На твоята възраст? На моята?
Не бих го направил. Знаеш ли защо?
Защото по-младите жени са по-готини.
Извеждаш ги навън и те са истински благодарни.
"Виж, пържола. Вкусно."
След вечеря отивате на разходка
и въздухът мирише на хубаво. Те ти казват: "Благодаря ти,
беше прекрасно.
Беше забавно. Ти си много забавен."
Какво да направя, Тери? Да си седна на задника и да се оженя
за някоя ядосана кучка като теб?
По-скоро всеки Божи ден бих ходил на зъболекар,
който ми прави пломбите през задника.
Ще ме зашлевиш ли пак?
Не, вероятно не.
Водка и портокалов сок, моля.
Заповядайте.
Какво каза на Шеп?
- Нищо.
Той си тръгна. Каза, че повече не те издържа.
Какво му каза?
- Поговорихме си за нещата от живота.
Имаше нужда.
Танцувай с мен.
О, не.
Да? Какво?
Емили, какво има?
Чакай... чакай малко Задръж така.
Емили е. Тя е в болница.
Какво? Скъпа?
Ще дойда с теб.
- Не.
Ще дойда с теб, Тери.
- Не.
Не е малко път за каране по това време на нощта.
О, не. Трябва да останеш тук, в случай че Попай се събуди.
Не искам тя да се изплаши, нали?
Ще се оправя.
На този етап не мога да ви кажа повече.
Може да е язва,
може да е панкреаса.
Не знам. Не мога да направя нищо повече тази вечер.
Какво? Не можете ли?
Тя изпитваше силни болки. Трябваше да я седирам.
Не мога да направя нищо до утре сутринта.
Какво смятате да правите утре сутринта?
Всъщност, утре аз няма да съм тук.
Смяната ми свършва,
но ще и бъдат направени изследвания и когато се върна утре вечер,
ще ги прегледам и ще говорим.
- Утре вечер?
Да.
Ами ако поискам второ мнение?
Ами аз не съм ви дал дори и първо такова.
Ако поискам второ мнение?
4:30 часа сутринта е.
Не мисля, че ще получите издържано мнение.
Тя е много зле.
И най-лошото е, че не знаят какво и е.
Може да е язва, може да е нещо на щитовидната жлеза.
Тя...
Не може да се храни и...
може да окаже и рак.
Може да е... толкова много неща.
Не знам какво и е.
Не знам какво и има.
О, Боже.
Телефонни услуги.
А да, бих желала...
Търся номера на услуги в Карлщад, Швеция.
Карлщад, Швеция ли казахте?
Точно така, благодаря ви.
Погледни се, седиш тук съвсем самичка.
Така ми харесва.
Обади ли се на татко да му кажеш?
Ами...
Не, не се обадих.
Не го мразя.
Имам предвид, че знам, че ти го мразиш,
но дълго мислих за всичко това,
и просто не го мразя.
Говори ли с лекаря?
- Да.
Каза ли ти, че не е рак?
Да, каза ми. Да благодарим на Бога.
Той мисли, че каквото и да е, е в следствие на стрес.
Може да е язва.
Той много се тревожи, че си подложена на много стрес, Емили.
Не съм стресирана.
- Напротив, си.
Стресирана си. Ядосана си.
На мен. На татко.
Мога да го забележа по всяко време.
Над главата ти виси облак.
Трябва да го разкараме от там.
Да си поемеш малко въздух.
Лекарят е много разтревожен, Емили.
Може да се позанимавам с йога.
- Престани.
Говоря сериозно.
- Аз също.
Не можеш да го преодолееш с танци и упражнения.
Трябва да те излекуваме, Емили.
Мога да понеса много,
но не бих понесла да те загубя.
Какво ти е толкова смешно?
Защото явно не ти пука много за мен,
освен когато съм болна, като сега.
Това не е вярно. Просто не е вярно.
Аз те обожавам.
Наистина ли?
- Да!
Не си личи.
Е, какво да ти кажа?
Ти, както и всеки друг в живота ми,
не ми обръщате необходимото внимание.
Добре.
Как е вятъра, татко?
Фантастичен! Иха! Да!
Давай!
Уха!
Единственото, което разбирам от всичкото това...
е викането.
Уха! Хей, хей!
Е, какъв е реда?
Ти ли си следващия, Гордън?
- Не, по дяволите. Той няма да скочи.
Твърде много го е страх. Той само гледа.
Няма ли да скочиш?
- Не, няма да скочи.
Аз ще повторя, освен ако не искаш ти да си пръв.
Не. Без мене.
И аз само гледам.
Ще се ожениш ли за майка ми?
Не знам... Много е... сложно.
Майка ти, тя... не е лесна.
Преди не беше такава.
Питай който искаш. Винаги е била много мила.
Трябва да се ожениш за нея, Дени.
Това би ли те направило щастлива?
- Определено.
Значи...
днес дъщеря ти ме попита,
дали ще се оженя за теб.
О, моля те. Без евтини номера.
Какво искаш да кажеш? Тя е... очарователна.
Знам.
Не беше евтин номер, Тери.
Какво?
Това, което ти казах...
каквото ме попита Попай. Не беше...
Не беше евтин номер.
Имам си достатъчно проблеми, Дени.
Не използвай дъщеря ми като извинение.
За какво говориш?
Една от дъщерите ми лежи тежко болна,
другата се размотава с някакъв перверзник, с когото ти я запозна,
така че не ми се слушат глупости от рода на сладки приказки за брак,
който, както и двамата знаем, ще бъде обречен от самото начало,
затова не се прави, че не знаеш за какво говоря. Недей.
Не ми се слуша какво е казала Попай, не.
Уморих се играя ролята на домашния ти любимец.
Търпях те, защото знам колко ти е тежко.
Стига толкова!
Това би било непосилно дори за някой много търпелив кучи син,
а аз съм най-голямата противоположност,
която можеш да си представиш.
Дени? Може ли да поговорим?
Добре, става за утре.
Лоши новини. Готов ли си?
На началството му е влязла някаква муха в главата.
Виж, получават много обаждания.
Опитах се, да ти го спестя,
но те искат да преразгледат договора.
Да преразгледат какво?
Хайде стига, знаеш какво.
Те искат да говориш за бейзбол.
Какво?
Или това, или ни свалят от ефир.
Добър опит.
- Не се шегувам, Дени.
Де да беше майтап. Но не е.
Или говориш за бейзбол, или другата седмица ни свалят.
Не искам да говоря за бейзбол.
- Какво толкова?
Те не искаха спортно ток-шоу с рок музика
по обедно време, но аз ги убедих.
Познай какво? Ти си бейзболна звезда.
Това искат хората от теб. Да говориш за бейзбол.
Никой не иска да те слуша как даваш готварски и борсови съвети, Дени.
Съжалявам, но това е истината.
В събота. Говориш за бейзбол. Може даже да пуснат реклама.
Добре Артър, начало след 5, 4, 3, 2... Давай ти си. Начало.
Не искаш даже да говориш с мен?
Дени?
Днес ти звънях цели осем пъти.
Дени.
Дени.
Хайде стига.
Бях в лошо настроение, окей?
Дени?
Кажи ми нещо.
Донесох бебешки снимки.
Имай късмет, да не ги носеше.
Ето го с бавачката, тогава ние бяхме излезли.
Е, уредено ли е? Ще строят ли нов квартал?
Да, другия месец е първата копка.
Това ще промени пейзажа.
Пейзажът има нужда от промяна.
Тя идва, ясно? Усмивки, всички...
и комплименти, но без да преигравате.
Всичко е наред, тя изглежда чудесно,
вие сте чудесни. Всичко е под контрол.
Спокойно и мило.
- Да, всички ние.
Защо просто не и сипеш малко валиум в супата?
Не ми лази по нервите тази вечер Хадли, сериозно ти говоря.
Искам тя да е спокойна.
Хей, здравей.
- Здрасти.
Здравей.
- Погледни се. Изглеждаш прекрасно.
Не, наистина. Изглеждаш фантастично.
Какво?
Ами... Дейвид и аз имаме новини.
Пак ще имаме бебе.
- Божичко.
Наистина ли? Иха.
Ти... си...
Не ми изглеждаш стресирана.
Какво разбираш ти? Та ти си още дете.
Какво искаш да кажеш, че трябва да приключим, напускаш ли ме?
Не, всъщност не.
Аз просто... искам да продължим напред.
Да се срещаме с други хора.
- Ще продължим ли да се виждаме?
Не, вероятно не.
Значи, вече не искаш да спим заедно?
Аз ли направих нещо не както трябва, нали всичко беше чудесно?
Не мога да повярвам, че слушаме това.
Хей, не се обръщай човече. Преструвай се, че имаме съвещание.
Защото майка ти ме ненавижда ли?
Голяма работа. Много хора ме мразят.
Нямаше да имам всичко, което съм постигнал в живота,
ако това че ме мразят, имаше някакво значение.
Не, не е заради майка ми. Шеп, аз го реших.
Защото напоследък често заспивам ли?
Защото свършвам твърде бързо?
Това е защото съм уморен, но в общи линии секса е добър, нали?
Не знам. Предполагам, че да.
Предполагаш?
Вдигаш твърде много шум и издаваш много странни звуци
за човек, който предполага.
Предполагам, че съм задобряла в преструването.
Съжалявам.
Добре, виж какво, искам да продължа с живота си.
Съжалявам.
Не съжалявай. Недей.
Знаеш ли какво?
Това беше неизбежно. Не съжалявай.
Права си. Писано беше да се случи.
Нали?
- Да, предполагам.
Добре.
Ще можем ли да продължим да работим заедно?
Искам да кажа... аз да продуцирам сутрешното, а ти следобедното шоу?
Да. Да, няма проблем.
Добре.
- Всичко е наред. Всъщност няма значение
защото няма да се задържиш тук още дълго.
Какво?
- Това място е твърде тясно за теб.
Ще стигнеш далеч напред, много скоро.
Сега и ближе задника, а?
Виж, трябва да се връщам на работа.
Добре.
- Върви, върви.
Ало?
- Иди до прозореца.
Какво?
Иди до прозореца.
Не съм лъжец.
Наистина скачам с бънджи.
Ти си дрогиран.
Да, знам.
Еха!
Еха!
Ох!
Гордън, шшт.
Оу! Чакай!
Олеле!
Не се тревожи за това. Отивай отзад и се хващай на работа.
Добре, добре. Разбрах.
Здравей.
Здравей, Шеп. Как си?
Добре. Ти как си?
Двамата с Дени още ли не си говорите?
- Не.
От известно време. Трудно е, знаеш.
Знаеш ли...
не съм толкова лош, колкото ме мислиш, Тери.
Искам да го знаеш.
Обещах си ако те срещна някога, да ти го кажа.
Ето, казах го.
Трябва да намина някоя вечер, да донеса бутилка
и двамата с теб да седнем и да си поговорим.
Божичко...
- Какво?
Какво? Изнесе ми цяла лекция на сватбата на Хадли.
Каква лекция?
- Че не спя с жени на моята възраст.
Знаеш ли, ще ми бъде приятно да седнем и поговорим,
и да чуеш моята версия на историята.
Знаеш, без да ме шамаросваш като малко дете.
О, значи искаш да наминеш и да преспиш с мен?
Така ли е Шеп?
- Не съм казал това.
Казах, че ще ми бъде приятно да пийнем заедно.
Хей, аз не пия, ясно?
Чудесно, тогава просто ще си постоим заедно!
Ще постоим заедно...
или ще си поговорим за теб и Дени. Искам да кажа, това е глупаво,
това, че не си говорите.
- Глупаво е, а?
Опитваш се да ме учиш как да си живея живота, а?
О, Боже. Шеп, по-добре се справяше, когато просто искаше да ме изчукаш.
Това пък какво беше?
- Хей...
Ти си голям образ. Трябва да пазарувам.
Дръпни се назад.
- Тръгвай.
Тръгвай.
Тръгвай.
- Шеп!
О, Боже!
Само за протокола, никога не съм искал да те чукам!
Разбрах, разбрах.
Я виж ти. Дени Дейвис се появи.
Рекламния клип е на втори диск, зареден и готов, Арт.
Срещнал си Тери?
Какво?
- Срещнал си Тери в супермаркета?
Явно вече си говорите. Това е добре.
Да говорим си. Говорим си какъв задник си.
Я, стига. Говорех за нещо съвсем невинно.
Исках да просто да я посетя.
Не, искал си да отидеш с бутилка вино.
Искал си да... искал си да я изчукаш.
Да я изчукам?
Не, не съм.
Го... Говорех за нещо съвсем невинно.
Недей да ми се нахвърляш.
Това му е проблема да си лошо момче,
всички гледат на теб много едностранчиво.
Недей, не ми пей тази песен. Познавам те.
Свалял си я.
Не съм я свалял, Ден. Реагираш пресилено.
Напротив. И ще ти кажа още нещо.
Тази история с Анди. Не беше редно.
Не трябваше да се случва.
Нямаш работа с дъщеря и.
Трябваше да кажа нещо, аз...
Давай, Арт.
- Не знам защо не го направих.
Тери е права да те презира.
Права е да ме презира?
Какво, да не страдаш от Стокхолмския синдром?
Стига. Това съм аз. Не го прави.
Свалих страхотна мадама...
Какво по дяволите правиш?
Шеп, престани! Просто престани.
Добре, Артър. карай по списък...
пусни рекламите, и радио играта. Захващай се директно с радио играта.
Знаеш ли какво, Дени? Всички спечелиха от това.
Разбра ли? Тя се издигна от асистент на продукция
до продуцент за рекордно кратко време, ти му направи сметката.
Ще говоря за бейзбол. Ще го направя...
но не искам повече да продуцираш шоуто ми, Шеп.
Приключих с теб. Ще направя каквото искат,
но ти си вън от играта.
Ти ли ще им кажеш или аз да го направя?
Извинявай, Артър.
Не ти върви тази година, а Спарки?
Искаш ли да ти подсуша гърба?
- Божичко!
Изкара ми акъла.
Нямаш никакво приличие.
Имаш готин задник, знаеш ли?
Какво правиш?
Искаш ли питие?
- Не, благодаря.
Аз... в момента не пия.
Искаш ли да останеш за вечеря?
А ти как мислиш?
Не съм дошъл само за да те видя гола.
Знаеш, нищо ново няма да видя.
Момичета ще закъснеем!
Побързайте!
Благодаря ти, че правиш това заради мен.
Знам, че значи много за теб.
Мамо, обади ли му се? Изобщо говори ли с него?
Не съм.
А и знаеш ли, няма смисъл. Лекарят каза, че се оправяш.
Няма да ме хокаш за това, нали? Не се подлагай на стрес.
Боже.
Тери?
Не искам да съм досаден, но ще закъснеем.
Хората не знаят как да обичат.
По скоро биха ухапали, отколкото целунали
ударили, вместо погалили.
Може би защото разбират колко лесно се изражда любовта,
как изведнъж става невъзможна...
неприложима, проява на безсилие.
Затова я избягват и търсят утеха в чувството за вина
и страх и агресия,
които винаги са съществуали и винаги са били достъпни.
Или може би понякога...
не знаят всички факти.
Тук ли?
Майчицата му!
Какво има?
Какво е това?
Какво има?
По-добре не ходи там. Просто...
Аз ще се оправя. Виж... не, не.
- Не, какво е това?
Намерихме това сако, в него имаше портфейл.
Недей, Тери. Виж, сериозно, недей мила.
Недей. Върни се.
- Не, искам да видя.
Тери, моля те.
Дай ми фенерчето.
- Скъпа, недей.
Не.
- Дай ми го. Дай ми го.
Дай ми фенерчето, Дени. Дай ми го!
Това е стар кладенец.
Растителността го е покрила.
Сигурно той...
дошъл е да огледа имота и е пропаднал.
Трябва да извикате полиция.
О, Боже.
Мили Боже.
... да почетем
чувството за загуба.
Каква е цената, която плащаме?
Каква е цената, която плащаме за...
Гневът и обидата могат да те парализират.
Това е, което научих.
На тях не им е нужно гориво, само въздух и живот, който да погълнат и задушат.
Какво? Какво?
- Полека.
Ох!
Яростта е истинска...
дори когато е престорена.
Тя може да те промени...
да преобърне всичко в теб,
да те извае и превърне в нещо, което не си.
И тогава единственото лице на гнева
е твоето ново аз...
... и да се надяваме, че някой ден някой ще се събуди
и ще проумее, че не го е страх да извърви този път,
някой, който е разбрал, че истината в най-добрия случай
е една недоизказана история.
Гневът, също като тумора
има възходи и спадове и при всеки нов изблик,
има нов риск да бъде благосклонно приет
и надежда за затишие.
Но какво ли знам аз.
Аз съм само едно дете.
Сценарий и режисура: Майк Байндър
Тери Улфмайер ДЖОАН АЛЪН
Дени Дейвис КЕВИН КОСТНЪР
ЛИЦЕТО НА ГНЕВА
Анди Улфмайер ЕРИКА КРИСТЕНСЕН
Лавендър "Попай" Улфмайер ИВЪН РЕЙЧЪЛ УУД
Емили Улфмайер КЕРИ РЪСЕЛ
Хадли Улфмайер АЛИША УИТ
Адам "Шеп" Гуудман МАЙК БАЙНДЪР
Превод и субтитри: St. Squiffy
Оператор РИЧАРД ГРЕЙТРЕКС
Художник КРИС РУУП
Монтаж СТИЙВ ЕДУАРДС и РОБИН СЕЙЛС
Музика АЛЕКСАНДЪР ДЕСПЛАТ