Empire - 01x02 (2005) Свали субтитрите
Народа ще ни пререже гърлата щом види това.
Няма да видят това.
Как ще го пропуснат?
Ще го изнесем тихо от града по Виа Атика.
Този път е блокиран.
Тълпата пее покрай огньове.
Тогава ще отбегнем пътя и ще тръгнем по пътеката до Порта Остиенсис.
Там, също е блокирано, тълпата иска отмъщение.
Значи ще им хвърлим няколко хляба.
Трябваше да сме герои. Ще спреш ли?
Няма начин да го изкараме навън.
Казваше, че никога няма да можем да направим това.
Виж.
Никой не е бил по-мъртъв.
Ще разчистим път до портите на града и цялата работа ще изчезне.
Народа ще мълчи докато не се размирише.
Твоят път е тъмен и опасен, млади Цезаре.
Сената е изпратил убийци да те намерят.
Пази се от важните пътища.
И от селата.
Дори на север, гонят лоялисти и горят къщите им.
Но не губи надежда. Имаш съюзници.
Вярвай на тях. Вярвай на нас.
Остави го да те види.
Защо направи това?
Той е убиец.
Или просто си е отивал вкъщи при семейството си.
Не.
Виж.
Виждаш ли меча му?
Той е гладиатор, въоръжен от арената от същия сенат, който уби чичо ти
и сега е след теб.
Къде отиваш?
Обратно в Рим.
Твърде е опасно.
Не.
Това е твърде опасно.
В Рим имам приятели, които знаят, че не съм заплаха за никого.
Ще накарам сенатор Кимбер да отпрати кучетата си.
Заклех се да те защитавам.
Поставих семейството си в опасност.
Е, аз не съм те молил.
Не. Но Цезар ме помоли, когато те обяви за свой наследник.
Казваш това.
Това не е нищо. Не е за вярване.
Само думата на един роб.
За кой се мислиш?!
Роб идиот.
Ваше величество...
Мръсен роб!
Ваше благородие...
Достатъчно!
Казах "достатъчно"!
Помогни ми с това.
После отиди да поспиш.
Ще яздим довечера.
Октавий?
Октавий!
Какво гледаш?
Оливия? Тук ли си?
Октавий?
Трябва да говоря с баща си.
Той е в сената.
Нямаш и идея през какво съм преминал.
Поканихме теб, Антоний, не твоите войници.
Те не са войници. Те са телохранители.
Няма да ти трябват.
Ами на Цезар не му ли трябваха?
Той се опитваше да премахне сената.
Кажи ми, че това не е и твоя план.
Какво е събрано тук?
Големите богатства на Рим.
Жито от Етрурия.
Грозде от Сицилия.
Масло. Добитък.
Стоки. Роби.
Всичко това без войници, които да ги пазят.
Е, каква е цената ти?
А, за това ли става дума?
Хората се бунтуват.
Какво мислеше, че ще стане?
Цезаровата кръв е на вашите ръце.
Добре. Ние сме виновни. Разбрахме.
Но Рим има нужда от легионите ти за защита.
Така че какво искаш?
Искам да почета Цезар, както винаги.
Искам да говоря на погребението му.
Няма да има погребение.
Той беше предател на Републиката.
Той беше Цезар.
Е, вече го няма. Сената управлявя сега.
Ами, кажете това на тълпата...
докато ви прерязват гърлата. Хайде, всички ви.
Кажете им.
Сената командва.
Само Цезаровото завещание може да каже кой командва.
Весталките казват, че няма завещание.
Те казаха, че няма.
Оу, то съществува.
Той ми каза преди по-малко от два месеца.
Цезар може да е мъртъв за своите близки и лоялни приятели в тази стая.
Но завещанието на Цезар, все още е завещанието на Рим.
И докато не е намерено,
разделянето на републиката при затворени врати е твърде прибързано.
Завещание?
Дали е избрал Антоний?
Кой друг?
Защо иначе е толкова наперен?
"Уважавайте Цезар" казва той.
Иска да обърне обществото срещу нас.
Обществото вече е срещу нас.
Трябваше да го убием, когато имахме възможност.
Тихо.
Не се отървахме от един тиран, за да бъде наследен от друг.
Цезар няма да ни управлява от гроба.
Претърсете вилата му до основи.
Намерете завещанието и го унищожете.
Какво правите? Нямате право!
Няма да ви оставя да унищожите къщата на Цезар!
Пуснете ме!
Пуснете ме! Пуснете ме!
Имаш късмет, че Касиус иска да те заведем в Рим.
Иначе щяхме да те убием.
Значи си бил с Тираний, гладиатора
този, който видяхме да се бие?
Той ме защитава.
Така казва той.
От какво?
Не съм сигурен. Трябва да питам баща ти.
Какво?
Той е бил с чичо ми, когато той умря.
Той каза...
Той казва, че Цезар му е казал да ме направи следващия владетел на Рим.
Е, трябва да си е ударил здраво главата на арената.
Или ти си си я ударил.
На какво се смееш?
Нищо. Не се смея!
Не е толкова смешно.
Съжалявам.
Господи, трябва да намеря малко вода.
Намери баща ми и войници, и му кажи, че Октавий е тук.
Побързай. Ще го направя.
Значи...
император...
Кога ще се върне баща ти?
Няма да е скоро.
Имаме достатъчно време.
Кръвта на Цезар е по ръцете ми, мамо.
Кръвта на Цезар е по ръцете на Сената.
Не.
Аз му бях приятел.
Когато казах "да", бях сигурен, че каузата ни е права.
Каузата ви беше права.
Спаси републиката.
Ако сме спасили републиката, защо се крием в стаите си
страхуващи се от хората, които би трябвало да сме освободили?
Защо народа ни напада по улиците, ако сме спасили републиката?
Защо сме на колене пред Марк Антоний, молейки го да донесе ред?
Оплакваш се на мен.
Аз му бях любовница.
Никой не ми каза за деянието ви.
Но плача ли?
Цезар е мъртъв, а слънцето още грее
и нито ти или някой друг може да го върне.
Докато ти тъгуваш по миналото, други мъже взимат в ръцете си бъдещето на Рим.
Имаш предвид Касиус и Антоний.
Имам предвид теб, моя син.
Защо не ти?
Но ти си толкова хубав.
Кой ще иска да те убие?
Баща ти, ако ни видеше така.
Мисля, че си е вкъщи.
По-добре да ставаме.
Какво си направила?
Той е тук!
Ето го! Бързо! Бързо!
Глупав идиот!
Представи си болката на Цезар, когато е разбрал, че няма друг наследник освен теб.
Мога... мога да се разбера с тях.
Не, не можеш.
Цицерон.
Получих съобщението ти.
Чул ли си нещо?
Касиус ще премести тялото на брат ти от гробницата близо до куриата.
Ами Октавий?
Носи се слух, че гладиатора Тираний го пази.
Ти беше приятел на Цезар.
Имахме нашите различия. Знаеш това.
Да.
Но Рим, който Касиус иска да унищожи е този, който ти и Цезар построихте заедно.
Ти в сената, той на бойното поле.
Не можеш да оставиш това да умре.
Но какво мога да направя?
Конспираторите се събират тайно.
Можеш да кажеш на Рим завещанието на Цезар.
Значи има завещание.
Ще помогнеш ли?
Цицерон,
отговори на вика на Цезар още веднъж
и помогни на сина ми.
Какво глупост! Да се съюзаваш с враговете на републиката.
Единствения враг на републиката, който виждам тук си ти.
Ако знаеше, че дните ти са преброени, нямаше да си толкова лекомислен.
Какво правиш? Вън. Вън!
Изправи се.
Изправи се.
Къде е?
Къде е кое?
Къде е?
Ти трепериш.
Цезар е избрал своя племеник.
Октавий.
Той е само момче.
Такъв беше и Цезар някога.
Цезра беше момче, да.
Но не всяко момче е Цезар.
Прости ми.
Знам, че върховната весталка, се е заклела, че храма няма да взима страна.
Взимам страна само, когато от това зависи дали истината ще тържествува.
По моите обети и задължения, ще го пазя.
Какво е това място?
Къде отиваме?
Продължавай да се движиш.
Няма просто да избягам.
Не сме.
Мога да оправя това?
Да оправиш кое? Това че си наследник на Цезар?
Спри да казваш това!
Това, което си мислиш, че си чул от чичо ми.
Което чух. Което мислиш, че си чул, е невъзможно.
Ти не знаеш.
Ти не го познаваш.
Не знаеш.
Той ме ненавиждаше. Това е истината,
която всеки прекарал повече от 20 минути с него, го знаеше.
Така че не може ли просто да спрем този цирк.
Какво правим тук?
Ще ти покажа.
Кажи ми как ще се разбереш с хората извършили това.
Не ме слушаш.
Може да послушаш него.
Богове.
Той не иска твоето съжаление. Той иска твоята сила.
Трийсет прободни рани.
И никога не промени израза на лицето си.
Безстрашен.
Даващ нищо.
Пълен с омраза към тези, които даваха.
И през последния си дъх,
може да ти е казал нещо.
Но...
Но е било нищо в сравнение с това, което не е казал.
Както ме наречаше.
В лицето.
Твоето недоволство от мен докато живееше.
Празен.
Недостоен.
Неадекватен. Достоен за съжаление.
Знаеш ли, че така ме наричаше чичо?
Обратното на един наследник.
Защо боговете крадат славата от теб сега?
Осквернен от хората, които спаси.
Ти си се жертвал за Рим...
цял живот.
И така ти се отплащат.
Толкова ти се възхищавах, чичо.
Исках да бъда като теб.
Наистина исках.
Но ако това се случва на Цезар...
не искам твоето величие.
Ако това е завещанието ти,
отново те провалям.
Значи, той е с теб.
Следващия Цезар, както би казал чичо му.
Той не вярва.
Е, чичо му, не оставя съмнение.
Трябва да го види.
Оставих го във весталския храм за съхранение.
Срещни ни там.
Моля те.
Дузина мъже отчаяно искат да управляват Рим
и Цезар избира него?
Чистят сганта от Порта Остиенсис.
Нашата малка церемония може да излезе от града без проблем.
А Антоний?
Казват, че е в траур.
Той си играе с нас.
Дадохме му шанс. Да го накараме да съжалява, че е казал не.
Какво става тук?
Какво правите тук?
Казваме довиждане на стар приятел. А ти?
Какво ще си помисли обществото от толкова много рани?
И какво ще кажат, тиран или жертва?
Те няма да видят нищо.
Мислите си, че покривалото може да скрие какво сте направили?
Дръж си езика. Цезар не може да те защитава повече.
Трябва ли ми защита в тази нова, свободна република?
Не можеш да заличиш какво си сторил толкова лесно, Касиус
или какво той е направил.
Оу, колко смело да го защитаваш сега като е мъртъв.
И къде беше героичния ти глас, когато той беше жив?
Аз убивах истински тирани, когато ти си бил още дете.
Сената, който осквернихте с ножовете си, аз помогнах да бъде построен.
Ти си само една бърбореща уста.
Няма място за теб в Рим.
Ако останеш тук, ще си мъртъв като Цезар.
Кълна се в боговете.
След теб съм, бабо.
Сега, движи се.
Алеята.
Насам.
Нещо не е наред. Чувате ли?
Антоний е. Ще ни разкъсат на парчета.
Убийци!
Предатели!
Така ли се отнася сената със своя Цезар?
Цезар! Не!
Убийци!
Предатели.
Обратно вътре. Не.
Обратно вътре. Ще ни смажат! Ако избягаме и се скрием, после какво?
Малодушие сега и сме изгубени завинаги. Или да се изправим срещу това и да спечелим.
Кой е казал на Антоний за плановете ни?
Не някой от нас.
Трябваше да му дадем аудиенцията.
Не даваш на Антоний.
Той разбира само от сила.
А тълпата?
Те какво разбират?
Засрамете се!
Извадете Атия от килията.
Ще използваме сестрата на Цезар, за да успокоим тълпата.
Тръгвайте.
Това не е начин да го почетем.
Приятели на Цезар...
чуйте ме.
Тук сте неканени.
Но сте тук.
Пречка пред тези, които искат да изкарат Цезар от града незабелязан,
за да ни отнемат скръбта от неговата смърт
и да отнемат почестите, които той заслужаваше.
Няма да ги назова.
Знаете кои са.
Същите тези сенатори, които преди месец
обсипваха Цезар с похвали и почести, които никой не им е поискал.
Какво прави той?
Е, вече не става дума за управлението на Цезар, а на Антотний.
Предложиха му титлата император.
Цезар им отказа.
И сега те го наричат...
тиран...
деспот...
и ни казват, че трябва да сме благодарни за злото, което са извършили.
Наскоро бях попитан какво искам.
Каква е цената ми...
сега когато приятеля ми е мъртъв
и Рим е поделен като плячка.
Ще кажа това, което казах и тогава,
всичко което искам е да почетем този велик римлянин,
както е заслужил.
Така ли трябва да се отнасят с Цезар?
Хайл, Цезар!
Хайл, Цезар! Хайл, Цезар! Хайл, Цезар!
Спри това.
Заради теб? Защо ли?
Заради брат ти.
За неговите любими гражадани, които ще бъдат прегазени, ако Антоний реши.
Спри това...
или изчезни в тъмниците.
Изборът е твой.
Какво правиш, Атия?
Говори ни!
Брат ми те обичаше.
Той ви обичаше, народа на Рим.
Във вас, свободните и горди граждани,
той намираше силата да направи всичко, което направи.
Във вас.
Не в тираничните армии.
Не в политическите съюзи, направени за собствени облаги.
Във вас.
Всеки казва, че познава Цезар, когато му е изгодно.
Но аз наситина го познавах.
Той беше мой брат и ви казвам,
че щеше да се удиви от вашето присъствие тук.
И искам да ви помоля да го почетете сега
да си мислите каквото той би искал,
каквото той би направил.
Цезар!
Ние обичахме Цезар!
Виждала съм завещанието му.
Завещанието на Цезар съществува.
И то избира Октавий
като истински наследник на Цезар, Октавий!
Хайл, Октавий!
Октавий!
Октавий!
Ако това завещание съществува, покажи ми го.
Защо? За да можете с Касиус да го унищожите?
Курвата трябва да умре! Октавий?
Цезар не е трябвало да си избира наследник.
Те крещят името му.
Мислиш, че не чувам? Хайде!
Движение! Махнете се от пътя ми! Аз съм сенатор!
Махнете се от мен!
Ето ги! Ето ги!
Движение! Движение! Движете се!
Те го оскверняват.
Не.
Не!
Те го почитат.
Наистина.
Виждал съм го и друг път на арената, почувствах го.
Това е народа.
Неговата обич...
твоето наследство.
Хайл, Цезар! Хайл, Цезар! Хайл, Цезар!
Вижте раждането на една гражданска война.
Империя се ражда.
Империя родена от гнева на народа.
Това е народа, който ще определи следващия владетел на Рим.
Твърде си млада, за да разбереш какво започна Цезар.
Неговото наследство. Гражданска война.
Първият удар вече удари.
И сега, списъци с врагове, тайни процеси, глави на копия.
Ще отнеме цял век да се построи, това което изчезна тук за миг.
Рим, свещена весталке, е мъртъв.
Не, Рим ще живее стига този огън да гори.
Мислиш ли? Това са моите клетви.
Имаш късмет, че ги имаш.
Докато за останалите пътят ни е много несигурен оттук натам.
Ще напусна Рим.
Ще се върнеш.
Не.
Разумът е изгубен и алчноста е заляла града,
моите дни свършиха.
Мислиш, че съм страхливец, нали?
Не.
Не. Аз мисля, че си доста смел.
Но тези времена изискват всички да бъдем смели.
Цицероне, това ли е завещанието?
Не искам да го виждам.
Прочети му го тогава. Прочети го и свърши това.
Не!
Спри.
Обмисли позицията си.
Седни.
Срещнахме се едва преди няколко дни.
Изглежда като цял живот.
Да.
Те го погълнаха.
Тълпата.
Крещейки името му.
И крещяха за мен.
Но не за теб.
Цезар.
Пред очите на народа ти вече не си себе си.
Не искам да съм Цезар.
Сигурна съм, че е така.
Бях повикана от чичо ти.
Знаеше ли това?
На шест години. Тогава започваме.
Бях взета от дома си, сложена тук...
и моето обучение започна. Казаха ми, че е чест
да бъда една от шесте весталки в цял Рим. Но не го чувствах като чест.
Изобщо даже.
Знам какво е да се чувстваш победен.
И знам какво следва - да се чувстваш недостоен.
Но тези решения, не са наши.
Аз винаги ще съм весталка,
а ти винаги ще си Цезар.
Значи е вярно. Да.
Той ме е избрал за наследник.
Избра те за свой син.
Гай Октавий Цезар,
все едно си негов син.
А това е неговия пръстен поверен на нас за съхранение.
Сега е твой по право.
Вземи това, приятелю.
Имената на малкото, които ще помогнат.
Пази го.
Пази ги.
Пази всички ни.
В името на сената, отворете тази врата.
Имаме коне извън градските стени, насам.
Луди ли сте? Какво правите?
Това е нарушение!
Вие двамата, проверете склада! Ти, отзад!
Това е светотатство! Не я докосвайте!
В какво ни забърка?
Къде отиваме?
Далеч оттук.
Цицерон ни каза откъде да започнем.
Вярвай ми.
Заклел съм се.
Напускаш Рим като издирвано момче,
но ще се върнеш като имепратор.
превод: killa-g