Stargate SG-1 - 05x15 (1997) Свали субтитрите
Обещавам ти, смъртта му най-накрая ще се окаже благородна саможертва.
- Сара.
- Радвам се да те видя.
Намерих след от чуждия химикал по униформата на Тийл'к и го анализирах.
Вярвам, че лейтенант Тайлър или идеята за него е нищо, освен химически имплантирана.
Очевидно този на който той служи няма има.
О, той има име.
Просто на вашия вид му е забранено да го знае.
Госта ви пристигна.
Трябва да те поздравя.
Източниците ми казват, че си успял да събереш внушителна армия,
за относително кратко време.
Аз само се възползвах от удобните обстоятелства.
Стария ред е паднал. Господарите на Системата са в безредие.
Възможностите съществуват, но само за онези, които са достатъчно смели, за да ги сграбчат.
Какво предлагаш? Съюз?
Не.
Но ти предлагам силна позиция в замяна на твоята подкрепа.
Озирис не служи на никого.
Най-малко на теб.
Веднъж служи на Изис.
Тя беше моя кралица. Тя ми служи.
Интересно.
Интересно е, че сега си избрал женски приемник.
Доста привлекателен всъщност.
- Губиш ми времето.
- Ти не разбираш.
Не те моля да служи на мен.
Трябва да призная, че аз съм само представител на много по-силен Гоа'Улд.
Гоа'Улд, който ти познаваше добре.
За кой говориш?
Анубис.
Субтитри: Insaneboy.
Старгейт SG-1 Сезон 5 Епизод 15
Субтитри: Insaneboy.
Неразрешена извънземна активация.
Получаваме идентификационен код, сър. Ток'ра са.
- Отворете ириса.
- Започва се.
- Рен'ал.
- Генерал Хамънд.
- Това е SG-1 .
- Запозната съм с всичките ви подвизи.
- Баща ви Джейкъб праща своите поздрави.
- Как е той?
На мисия в момента, която е причината да съм тук.
Сериозна ситуация се развива, засягаща Господарите на Системата.
Залата за оперативки.
Винаги е самоубийствена мисия това, спаси планетата онова.
Никой вече не се отбива просто, за да каже здрасти вече.
Гибелта на Кронос и тази на Апофис са създали вакуум в силата
който другите Господари на Системата се опитват да използват.
Наскоро те са понесли тежки загуби
и са изразходили невероятни количества ресурси, за да се бият помежду си.
- Нека добрите времена да си продължават.
- За нещастие, може би настъпва техния край.
Обявили са примирие и сега ще се срещнат
за да обсъдят установяването на нов ред.
- И ви искате да ги спрете.
- Всъщност обратното.
Искаме да се срещнат.
Ще ни даде рядката възможност, да ги поразим всички наведнъж.
Говорите за избиването на цялото Гоа'Улдско водачество?
- Да.
- Добре дошли на тъмната страна.
Това винаги е било част от нашия дълготраен план.
Ние просто не бяхме достатъчно приготвени, за това възможността да се представи толкова бързо.
Къде точно е мястото на срещата?
На космическа станция в Хасарската система. Смята се за неутрална територия.
Охраната ще е непроницаема. Няма да се позволяват оръжия.
Достъпа ще е се осъществява само чрез товарни кораби.
- Защити?
- Непроницаеми.
Може ли да получим достъп до някой от товарните кораби?
Те ще бъдат сканирани по време на захода им към станцията.
Добре. Да го чуем.
На всеки Господар на Системата, който присъства ще му бъде позволено да доведе един човешки роб.
Искате един от нас да го направи.
Специално ни трябва някой, който говори чист Гоа'Улдски.
Някой, който не е Джафа.
Ако се съгласите да участвате ще поискаме да дойдете в нашата база утре.
Джейкъб ще е там. Той ще ви каже всичко, което ви трябва да знаете.
От вас зависи, Д-р Джаксън.
- Даниел Джаксън.
- Да.
Обмисли ли предложението на Ток'ра?
Да.
Ако е успешно, ще нанесе на Гоа'Улдите смъртоносен удар.
Да. Разбирам какво е заложено.
Даниел Джаксън, ти много пъти си казвал, че при такива обстоятелства
би избегнал такива действия, ако имаш по-добра възможност.
Да.
Мислиш ли, че има по-добър начин за повалянето на Гоа'Улдите?
В момента няма план, който би постигнал толкова, колкото този на Ток'ра.
Ето защо ще го направя.
- Мирно!
- Свободно.
- Майоре.
- Полковник.
Виждам, че вие сте изтеглили късата сламка.
- Лейтенант Елиът, първото ви назначение.
- Да, мадам.
Ще е хубава промяна да видя малко действие.
Това просто основната ви извънземна ориентация, лейтенант. Няма действие.
Може би не, сър, но с нетърпение очаквам да се срещна с Ток'ра.
Ще го преживееш.
Добре дошли на Ревана.
- Здрасти, татко.
- Радвам се да те видя, Сам.
- Джак, как си?
- Малко любопитен.
Някои от вас познават Алдуин. Той ще проведе ориентацията за вашите нови офицери.
Първо, обиколка на базата ни.
След това, съм подготвил лекция по бунтарски техники на Ток'ра
от сриването на втората Гоа'Улдска династия.
Взимам си думите назад, лейтенант. Това ще е страхотно.
Елате.
Е как ще ме вкарате?
Ю (you - ти анг.) ще е сред Господарите на Системата присъстващи на срещата.
Мислех, че каза, че ще отиде, като роб.
Господаря на Системата Ю.
Малка шега.
Смешно.
Ю ме е виждал. Ще ме разпознае.
Няма.
Рен'ал работи върху версия на химикала взет от Реол.
Ако можеш да се доближиш достатъчно близко, за да го инжектираш,
ще можеш да го убедиш, че всъщност си неговия най-доверен ло'тар.
Неговия... какво?
Ло'тар е най-високия ранг след човешките роби на Господарите на Системата.
Те са, като лични асистенти. Смята се за позиция на голяма чест.
Прекарах последните два месеца, установявайки се, като малък Гоа'Улд работещ за Ю.
Ще мога да вкарам Даниел на борда на неговия кораб-майка и да се оправя с хвърчащите краища.
Ами ако Нирти се появи?
Тя все още е изгнаник и персона нон грата след Господарите на Системата.
Никой от другите Господари на Системата не са виждали лицето на Даниел.
Да приемем, че успявам да стигна до космическата станция, какво става после?
Ще изчакаш, докато всички Господари на Системата са пристигнали и после ще използваш това.
Тези две течности, събрани заедно оформят много силна отрова.
Натискаш бутона, за да се отвори преградата между двата контейнера.
Течността ще се изпари.
До секунди натиска ще счупи печата на контейнера
и газа ще бъда освободен.
- И аз трябва да си задържа дъха ли?
- Отровата е смъртоносна само за симбиоти.
- Това не ли е опасно?
- Повече отколкото знаеш.
Има достатъчно материал в тази епруветка, за да убие всеки Ток'ра в тази база два пъти.
Тази формула е нашата най-силно пазена тайна.
- И не убива приемника?
- Не самия химикал.
Но, както знаете, умиращия симбиот изпуска свой токсин,
който е също токова смъртоносен.
Даниел, човешкия приемник на Господар на Системата
е бил през саркофага безброй пъти.
Знаем каква цена взима това. Те са на стотици, хиляди години.
Без да взимаме предвид психическите щети,
физически, без да ги поддържат Гоа'Улдите, те ще умрат така или иначе.
- Значи им правим услуга.
- По много начини, да.
- Колко цели?
- Ще има седем Господари на Системата на срещата.
Всички са големи играчи. Ако успеем с това, Гоа'Улдите може никога да не се съвземат.
- Какво можем да направим ние?
- Чакайте тук.
Ще се свържа, когато мисията е изпълнена.
Джейкъб!
Джейкъб, чакай.
Защо ми се струва, че има нещо, което не ни казваш?
Хайде де!
Ти винаги казваш, че всеки път, когато отстраним Господар на Системата
по-лош се появява. Защо това да е по-различно?
Други ще се надигнат,
но, като ги отстраняваме всички на веднъж, създаваме вакуум за сила
Водейки до галактическа война измежду останалите Гоа'Улди борейки се за позиция.
Това ще продължи достатъчно дълго, за да може ние да направим последен, решителен удар.
Който е?
Пълна атака срещу цялото Гоа'Улдско население, използвайки отровата за симбиоти.
Ще ги избием, Джак. Всички.
Защо ми е присъдена тази задача?
Политиката, винаги ти е била силна страна.
И трябва да отида сам?
Аз имам собствена мисия, на която трябва да отида.
Очевидно, Ток'ра са създали застрашително ново оръжие.
- Откъде знаеш?
- Залових Ток'ра шпионин сред хората ми.
Съмнявам се, че един Ток'ра би издал тази информация,
без значение колко го мъчите.
Прав си.
Но Анубис има методи, които ще те впечатлят.
Какво ще правиш?
Аз... ще взема това оръжие от Ток'ра
и ще ги унищожа.
Е, защо им е на Господарите на Системата човешки придружители?
Ами, Джафа изпълняват строго военна функция.
Освен това, ако приемника на Господар на Системата е ранен с рано отвъд възможностите на симбиота,
може да е доста полезно да се има човек наблизо.
Ами, да се надяваме, че няма да се стигне до това.
- Ясни ли са ти всички Господари на Системата?
- О, да. Ще се оправя.
Хубаво. Ще бъдем на планетата на Ю след малко повече от час.
- Добре ли си, Даниел?
- О, да. Ще се оправя.
Виж, ако не си отдаден на 100%, трябва да знам.
Просто мисля, че някои от детайлите ви са малко... оскъдни.
Като например?
- Ще използваме отрова, за да избием Гоа'Улдите.
- Най-накрая.
- Ами Джафите?
- Ами, това е малко сложно.
Освен, ако не можем да обърнем биологичната им зависимост от симбиотите,
и те ще умрат.
Малко сложно.
Даниел, Гоа'Улдите се разпространяват, като чума из галактиката хиляди години.
Сега показват нулев прираст на населението. Не сме сигурни защо.
Но възнамеряваме да се възползваме от ситуацията.
Може никога повече да не получим такава възможност.
Готови ли сме?
Да.
Когато Ток'ра пристигнат на планета, отиваме възможно най-дълбоко под земята.
И всъщност отглеждате тези тунели от кристали?
Правилно. Кристалите са програмирани с определен план на даден коридор,
позволявайки ни да оформим тунелната система, както ни харесва.
- Ами вентилационни шахти?
- Няма такива.
Ако тунела минава през определена скала, като калциев карбонат, се произвежда въздух.
Това ни дава достатъчно време да влезем в тунелите и да установим живото-поддържащите системи.
- Полковник.
- Сър.
Господа.
Как върви ориентацията?
Много е интересна, сър, точно както предвидихте.
Заинтересован ли сте в Ток'ра инженерство?
О, "заинтересован" не може да опише точно как наистина се чувствам.
Добре дошъл сте да се присъедините към нас.
Благодаря ти, Алдуин, но трябва да отида да помогна на Тийл'к... да чака Даниел.
Извинете ме.
Мога да те вкарам в покоите на Ю. Работата ти е да се добереш достатъчно близо, за да използваш това.
Само трябва да го убодеш... веднъж.
Ефекта ще е незабавен. Той ще вярва, че ти си неговия верен роб Джарен.
- Джарен?
- Само гледай да не се убодеш сам.
- Защо?
- Всъщност, не знам точно.
Това само би трябвало да те уплаши.
Както знаете, майоре, държим тялото от няколко месеца в замразено състояние
докато се опитвахме да поправим нанесените щети.
Но най-накрая не успяхме.
Всичко, което е останало от Мартуф, сега живее в Ланташ.
Какво е състоянието му?
Симбиота все още се възстановява, но вече започнахме да търсим нов приемник.
- Искам да видя изследванията.
- Съжалявам, майоре.
Всякаква информация, относно Затарк технология...
Може да бъде пусната само с разрешението на Съвета. Знам.
Отказват ми с месеци.
Уверявам ви, че Мартуф не е страдал.
- Не това е проблема.
- Какво тогава?
Ако симбиота беше жив, когато Мартуф е бил размразен,
не можеше ли симбиота да го излекува?
- Възможността беше малка.
- Колко малка?
Приемника беше прекалено слаб. Най-вероятно симбиота е щял да умре.
- Не знаете това.
- Трябваше да изберем.
- И естествено вие избрахте симбиота.
- Вашето предпочитание към приемника е естествено.
По-добре единия да оцелее, отколкото и двамата да умрат.
Това е не ли е всъщност за вашето изследване на Затарки?
- Не разбирам.
- Ако Мартуф беше оживял,
нямаше да можете да изследвате мозъчната му тъкан. Нищо нямаше да научите.
Предпочитате ли саможертвата му да отиде на вятъра?
Щях да предпочета друг начин.
- Добре ли познавахте Мартуф?
- Да.
Ами, щом го познавате така, какъв избор мислите, че щяхте да направи той?
Мартуф не е напълно мъртъв, майоре.
Мислите му и спомените му живеят в Ланташ.
Джарен.
Господарят ми не иска да бъде обезпокояван в момента.
- Знаеш ли, въобще не приличам на този.
- За щастие, няма да ти се наложи.
Ще се оправиш. Само запомни да сипваш отдясно.
Аз съм твоят верен слуга Джарен.
Стани.
Искам чая си.
- Какво става?
- Получихме предаване.
Сензорите ни са засекли флота от кораби-майки насочени към Ревана.
Трябва да тръгвате незабавно.
Входяща дупка блокира бягството ни през Старгейта.
Гоа'Улдите могат да поддържат дупка само за 38 минути.
Корабите ще са тук дотогава.
Няма друг изход.
Идентифицирайте се.
Представлявам Нефритения Император, тържествуващия господар Ю Анг Шанг-Ти.
Два признака на живот сканирани. Няма намерени оръжия.
Сваляне на щитовете.
На другите Господари на Системата не може да им се вярва.
- Нито пък на техните роби.
- Разбрано, господарю.
Имате ли някакви кораби на разположение?
Няколко невъоръжени товарни кораби, но те са на други мисии.
- Започнахме да правим тунели.
- С какво ще ни помогне това?
Разширява риска да бъдем ударени от въздушна атака.
Може да ни помогнете с раздаването на подвижна живото-поддържаща екипировка и запаси.
- Майоре, помогнете му.
- Да, сър.
- Какво правите?
- Спираме захранването на базата.
Енергийния почерк ще издаде позицията ни.
- Ще трябва да бомбардират произволно.
- Това е окуражаващо.
Полковник, Ток'ра никога не са имали военните ресурси на Гоа'Улдите.
Ние се прикриваме и увъртаме. Базите ни са проектирани, за да бъдат скрити.
Ние просто не сме оборудвани, за да отблъснем толкова голяма вражеска сила.
Ами, те няма просто да си тръгнат.
Уверявам ви, майоре, ако тази база бъде изложена на риск,
ще се бием до последния човек.
С какво? Затове?
- С какво друго може?
- Ами, имате онази отрова.
Ако е поне наполовина добра колкото казвате, може да избие всеки потенциален наземен удар
И да рискуваме избиването на всеки Ток'ра?
Хей! Всички ще умрем, ако просто седим и чакаме атаката.
Повярвайте ми. Ако се стигне до това, ще се пожертваме,
и ще използваме отровата срещу врага си, ако имахме такава.
За нещастие единственото количество, което съществува е в ръцете на Селмак.
Ще отнеме седмици за синтезиране на повече.
Господар Ю Анг Шанг-Ти.
Обърни им внимание, Джарен.
Бъдещите ми съюзници.
Бастет, Кали Унищожителя.
Те са сключили договор със Собек, тогава са го атакували на празничния пир.
Собек си е пуснал гарда.
Според слуховете главата му все още краси замъка на Бастет в Бубастис.
Имаш добра памет. Все още заслужават моята вярност.
Не приемай дарове от Баал.
Те обикновено експлодират, особено когато той чувства, че е бил обиден.
Унищожил е две звездни системи, 60 милиона живота,
вместо да ги остави да попаднат в ръцете на Сокар по време на териториален спор.
Жалък загубеняк.
Не общувай с слугата на Мориган.
Той ще се опита да извади стратегическа информация от обикновен разговор.
Знам, че последния ви слуга, без да иска е издал позицията на една от вашите тайни бази.
Бил е убит по време на изненадваща атака.
Това ми е дало честта да ви служа, господарю.
Олокън все още е бесен от наскорошна загуба от моите войски.
Той може да се опита да те убие от яд.
Не ме злепоставяй, като позволиш да бъдеш убит.
Да, господарю.
Ю.
Радвам се, че можа да се присъединиш към нас, имайки предвид скорошните събития.
Разбирам, че флотата ти е понесла доста тежки загуби.
Аз не съм единствения.
Не чух ли, че новия ти флагов кораб е бил унищожен?
Загубих 2,000 Джафа.
- Такава е войната.
- Не!
Това е различно Този враг атакува, като страхливец.
Бастет и Кали са понесли подобни спънки.
Те стават все по-чести, докато самоличността на нашия противник продължава да ни се изплъзва.
Сигурен съм, че имаш своите подозрения.
Всички страдаме от ръцете на незнаен враг.
Като се крие, той посява разногласие сред нас.
Мансфийл, О'Нийл е. Докладвай.
Част от структурата се срина.
Имаме няколко ранени Ток'ра тук.
- Сър, имаме още един.
- Изведете ги оттам.
Разбрано. Да тръгваме. Трябва да се движим.
- Елиът, да вървим.
- Той е все още жив, сър.
Майоре, какво е положението ви?
Мансфийлд, докладвай!
Ал-кешите продължават да бомбардират областта около вратата.
Нито един Ток'ра не е излязъл на повърхността в опит да избяга.
Да избяга? Не може да се избяга.
Те се крият в тунелите си, като плъхове. Продължете с бомбардировката
Подгответе наземните си войски за проникване.
- Елиът.
- Директен удар, сър.
- Къде е остатъка от екипа ви?
- Мъртви са.
Сър, трябва да ги заведем до лазарета.
- Лазарета е унищожен.
- Ще ги заведем до лабораторията. Последвайте ме.
Пренасям формулата за отровата на този кристал.
И изтривам паметта на компютъра.
Ще умрем преди да издадем тайните си.
Знаеш ли, наистина трябва да измислим нова стратегия.
Такава, която не включва нашето умиране.
Трябва да определим какво става на повърхността, О'Нийл.
Отрязани сме от наземните сензори. Ще трябва да използвате вторичната зала с пръстени.
Покажи им.
Джейкъб.
Джейкъб, там ли си? Даниел е.
- Даниел, как върви?
- Това е, като Гоа'Улдски празник.
Един кораб току-що се скачи, така че по моето броени имаш всичките седем.
- Време е да пуснеш отровата.
- Може да задържим това за малко.
- Очевидно очакват и някой друг.
- Кой?
Не знам. Изглежда имат някакъв нов тайнствен враг, който им причинява сериозни главоболия.
Странно. Не е присъщо за Гоа'Улд да е толкова въздържан.
Ще видя какво мога да разбера. Ще се свържа пак по-късно.
Трябва да го махнем оттук.
- Този човек има нужда от медицинска помощ.
- Направихме всичко, което можахме.
- Ами симбиота?
- Не може и да става дума.
Може да спаси живота на майор Мансфийлд.
Живота на симбиота бива поддържан от камерата. Не може да помогне на приятеля ви.
- Не може просто да го оставим да умре.
- Ако имплантираме симбиота,
убиваме и двамата.
Изглежда събират няколко войски.
Щом въздушното бомбардиране разкрие тунелите, те ще проникнат в тях.
Картър, обади се.
Картър, отговори.
Да се връщаме.
Това продължи достатъчно дълго.
Трябва да определим кой е отговорен за тези атаки.
Страхливеца отказва да се покаже.
Той напада само с корабите си, никога с наземни войски.
Никой от вас ли не е виждал лицата на вражеските Джафа?
Аз съм.
Когато поста ми при Серадор, беше атакуван,
Първия ми успя да обезвреди и да се качи на един от вражеските кораби.
- Пленихте ли някой?
- Те се биха досмърт.
Повечето бяха служили на Кронос и Сокар,
но един носеше символа на Олокън.
Как ще обясниш това?
Един от корабите ми беше обграден от врага.
Вместо да умрат с чест, страхливците се предали и са били взети.
- Може лесно да са сменили своята вярност.
- И очакваш да повярваме на това?
Аз също съм страдал от ръцете на този невиждан враг.
Как се осмеляваш да ме обидиш!
Господари, последния гост пристигна.
Надявам се, че не изпускам нещо.
- Добре дошъл, Озирис.
- Благодаря ви, че почетохте искането ми.
По принцип искане за място на тази конференция нямаше да бъде обмислена.
Естествено, текущата ситуация е далеч от нормална.
Джарен.
Мисля, че ще намериш, че имам много за предлагане.
Ще започнем ли?
Какво е това?
Предупреждение. Джафата са пробили тунелите.
О'Нийл!
Той е мъртъв.
Лейтенант?
О, боже мой.
- Ланташ.
- Нямах избор.
Елиът?
Страхувам се, че раните му са прекалено тежки. Има сериозни вътрешни наранявания.
Ще се изисква цялата ми сила, за да го поддържам жив.
Той ще трябва да говори и за двама ни.
- Майоре.
- Елиът.
- Всичко ще се оправи.
- Щом казвате.
Вярвай ми, знам. Симбиота се опитва да те излекува, нали?
Да.
Добре.
Картър?
Тавана се срути, сър. Рен'ал и майор Мансфийлд са мъртви.
Както и Алдуин.
Елиът е в тежко състояние. Има Ток'ра симбиот в него.
- Какво?
- Много е странно, сър.
Ланташ. Той ме поддържа жив.
Да си поемем рисковете на повърхността.
Джейкъб.
Защо се бавиш? Всички трябва да са там досега.
Да, всички са тук, но има усложнение.
Даниел?
- Сара е тук.
- Сара...
Имаш предвид Озирис? Тя разпозна ли те?
Не знам. Така мисля, но не ме издаде и не знам защо.
Даниел Джаксън.
Май си доста далеч си от вкъщи, а?
Тунела е блокиран.
Ланташ знае ли дали има друг начин да се стигне до вторичната зала с пръстените?
Няма.
Тогава наистина сме в капан.
Следва продължение...
Субтитри: Insaneboy.