National Geographic - Tsunami - Killer Wave (2005) Свали субтитрите
5:
5:0
5:05
5:05 ч
5:05 ча
5:05 час
5:05 часа
5:05 часа:
5:05 часа: П
5:05 часа: По
5:05 часа: Под
5:05 часа: Подв
5:05 часа: Подво
5:05 часа: Подвод
5:05 часа: Подводн
5:05 часа: Подводно
5:05 часа: Подводно з
5:05 часа: Подводно зе
5:05 часа: Подводно зем
5:05 часа: Подводно земе
5:05 часа: Подводно земет
5:05 часа: Подводно земетр
5:05 часа: Подводно земетре
5:05 часа: Подводно земетрес
5:05 часа: Подводно земетресе
5:05 часа: Подводно земетресен
5:05 часа: Подводно земетресени
5:05 часа: Подводно земетресение
5:05 часа: Подводно земетресение с
5:05 часа: Подводно земетресение с м
5:05 часа: Подводно земетресение с ма
5:05 часа: Подводно земетресение с маг
5:05 часа: Подводно земетресение с магн
5:05 часа: Подводно земетресение с магни
5:05 часа: Подводно земетресение с магнит
5:05 часа: Подводно земетресение с магниту
5:05 часа: Подводно земетресение с магнитуд
5:05 часа: Подводно земетресение с магнитуд 7
5:05 часа: Подводно земетресение с магнитуд 7-
5:05 часа: Подводно земетресение с магнитуд 7-5
5:05 часа: Подводно земетресение с магнитуд 7-5,
п
пр
пре
пред
преди
предиз
предизв
предизви
предизвик
предизвикв
предизвиква
предизвиква о
предизвиква ог
предизвиква огр
предизвиква огро
предизвиква огром
предизвиква огромн
предизвиква огромно
предизвиква огромно ц
предизвиква огромно цу
предизвиква огромно цун
предизвиква огромно цуна
предизвиква огромно цунам
предизвиква огромно цунами
предизвиква огромно цунами п
предизвиква огромно цунами по
предизвиква огромно цунами по б
предизвиква огромно цунами по бр
предизвиква огромно цунами по бре
предизвиква огромно цунами по брег
предизвиква огромно цунами по брего
предизвиква огромно цунами по брегов
предизвиква огромно цунами по брегове
предизвиква огромно цунами по бреговет
предизвиква огромно цунами по бреговете
предизвиква огромно цунами по бреговете н
предизвиква огромно цунами по бреговете на
предизвиква огромно цунами по бреговете на О
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оа
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оах
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Х
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Ха
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Хав
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Хава
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Хаваи
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Хаваит
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Хаваите
предизвиква огромно цунами по бреговете на Оаху и Хаваите.
Внимание, до всички станции.
пригответе се за спешно предупреждение за цунами
за Големия остров
и островите Мауи, Ленай и Оаху.
Това предупреждение се базира на земетресение с магнитут 7.5
близо до Каиула.
Ц У Н А М И: вълната-убиец
Може ли наистина да се случи?
Може ли една огромна вълна наистина да заплаши бреговете на Хаваите?
Има нещо там,
и то заплашва бреговете по целия свят.
То е едно от най-малко разбраните природни сили.
вълната цунами.
Ние често виждаме урагани и тайфуни,
които предизвикват по-големи от нормалното вълни,
които могат да наводнят всичко, което се намира близо до брега.
Но колкото и опасни могат да бъдат тези буреносни вълнения,
те не са най-опасните от всички възможни вълни.
Истинските чудовища са цунамитата
необикновени вълни, най-често предизвикани от подводни смущения
като земетресенията.
Те могат да преминат цели океани
и да погълнат цели градове.
И могат да оставят десетки хиляди мъртви.
По време на човешката история,
цунамитата са предизвиквали легендарни бедствия,
опустошавайки бреговете на почти всеки океан и море.
Без предупреждение и без милост,
вълните-убиици са удряли отново и отново.
Цунамитата са колкото и мистериозни, толкова и смъртоносни,
защото много малко са били изучавани от учени.
Този изключителен материал е бил заснет през 1952
на островите Кириъл
из руския северен бряг на Тихия океан.
Типично цунами,
то се придвижва към брега като издигаща се вълна,
но с много по-голяма бързина и сила.
За щастие, то причинява само малки щети тук
и не взима жертви.
Но цунамитата могат да бъдат катастрофални.
Само през последния век,
повече от 50 000 човека са били убити от цунамита.
Повечето не са били предупредени.
а малко въобще са съзнавали опастността.
Но за хората от тихоокеанското крайбрежие,
смъртоносните цунамита не са редки събития.
Те живеят в най-сеизмично активната част
на планетата.
В частта, където се кръстосват сеизмични зони
и вулканична дейност.
Така че не е изненадващo,
че голяма част от световните цунамита
се появяват тук.
По средата на Тихия океан,
Хаваите стоят изолирани и изложени на риск.
Хората там със сигурност не са непознати на цунамитата,
но някои от тях са силно притеснени за риска.
Др. Уолтър Дъдли е директор на "Морските науки"
в Хаваиския университет в Хило
и водещ експерт по цунамита.
Днес той води един от неговите класове
на подводна практика.
Но първо, няколко предупредителни думи.
Така, всички слушайте внимателно.
Ние сме само на около 30 мили
от епицентъра
на две от най-големите земетресения,
които е имало на този остров.
И в двата случая,
те са предизвикали огромни, разрушителни цунамита.
На вълните им е отнело около 10 минути да стигнат до тук
и са били от 10 до 15 фута високи.
Така че ако сте на рифа
и усетите голямо земетресение,
захвърляте всичко,
излизате от водата,
и се предвижвате към брега възможно най-бързо.
Добре, нека свършим добра работа.
Те са сред най-катастрофалните
от всички природни феномени.
За разлика от ураганите няма предупредителни знаци.
Времето не става лошо.
Ти не чувстваш земята да се тресе.
Може да бъде един прекрасен ден, и изведнъж,
океанът се надига и се придвижва към брега, 30 фута висок.
На Хаваите,
сме регистрирали височина на цунами
около 56 фута, на този остров
през 1946 цунамито Алушън.
В древни времена,
височината на вълните е достигала повече от 1000 фута.
Хило е било удряно от цунамита от както съществува.
Но в началото през 1946,
когато все още е имало укрепления в града,
имаме едно много, много голямо цунами.
След четири години война, Хаваите мога да си починат.
Техният островен рай не е заплашен от атака.
Но на повече от 2000 мили,
нова заплаха се надига от водите.
На 1 април, в 12:30 сутринта,
подводно земетресение при бреговете на Аляска
предизвиква огромно цунами.
След няколко минути, то ще връхлети
върху островите Алушън от Юнимак,
На 90 мили от епицентъра.
Вътре в островния фар,
хората усещат силно вълнение,
но те нямат представа какво идва към тях.
Когато вълната връхлита върху техния остров,
тя е по-висока от 100 фута.
След като преминава,
фарът е изчезнал,
както и неговият екипаж.
Цунамито продължава да напредва на юг към Хаваите
с повече от 400 мили в час.
И точно както и в Аляска, никой не подозира нищо.
Първите удари на вълната са измамни.
някои вълни са малки, 2-3 фута,
едва загатващи за огромната сила на цунамито.
Докато пристигне до островът Коконът в заливът на Хило,
цунамито е започнало да придобива чудовищни размери.
Вълните му заливат острова,
надвишаващи 30 метровите палми.
В заливът на Хило имало дузина къщи.
Семейството на Капуа Хюър
живеело на отвесна скала над залива.
Моето семейсто, наблюдаваше възможно най-близо
от края на тази скала,
когато видяхме тази гигантска вълна да приближава.
Разстоянието от тук до океана е 32 фута.
Ние трябваше да отстъпим, защото където стояхме,
след минути се превърна в океан.
В града на Хило,
местното население изпада в паника, когато удрят първите вълни.
бягащи, за да спасят живота си,
много опитали напразно да надбягат цунамито.
Ние чухме този ужасен трясък в Хило,
и знаехме, че постойките на брега
са били съборени.
Имаше вълнение цял ден.
Целият град беше потънал във вода,
и ранени хора, и загубени хора.
Ние виждахме хора в океана, които страдаха,
кучета, които се опитваха да доплуват до брега.
Ние виждахме това,
но не можехме да направим нищо.
Силата на водата беше толкова огромна,
Не можехме да се впуснем в нея.
Ние нямахме възможност,
чувствахме се толкова безпомощни.
Чудех се имаше ли някой там, когото познавам.
Един фотограф гледа ужасен,
докато вълната повлича работник на дока, заклещен на вълнолома.
В следващия момент, след като вълната е отминала,
работника не може да бъде видян,
изчезнал, както толкова много други.
Аз станах,
слязох долу да се измия...
Лари Накагауа бил на 14
когато вълната ударила неговия дом в Хило.
Миех си лицето и зъбите,
когато чух странен звук
от чакъл, захвърлен на паважа.
Брат ми излезе и каза,
"Изглежда, че си имаме приливна вълна.
По-добре да се качим на дървото."
Затова той ме вдигна нагоре,
после моят баща беше повдигнат.
Той и баща ми бяха на един и същи клон,
и заради начина, по който беше застанал клона,
той трябваше да се захване около баща ми, за да се хване за стеблото.
Мисля, че когато вълната дойде,
той е усетил, че ако се държи за баща ми,
силата на вълната е щяла да го бутне,
така че ако е продължавал да се държи е щял да повлече баща ми,
затова той се е пуснал и си е отишъл с вълната.
Беше голям ужас да се върви през моргата.
Когато някой разпознае друг,
всички тела бяха покрити,
поставяха им етикети на пръстите,
но те бяха покрити с одеало.
И когато дръпнеш одеалото
да видиш дали ще го разпознаеш.
Ужасът при тяхната смърт...
Ужасени когато загиват.
Те бяха уплашени.
Отворени очи, зяпнали усти,
и само ужасени лица.
Беше много неприятна гледка.
На 25 мили северозападно от Хило,
на един малък полуостров, наречен Лапахоихои
стой изложено на цялата ярост на цунамито.
Учениците току що са пристигнали в двора,
чакащи часовете да започнат.
Сред тях е и Бунджи Фуджимото и неговите двама братя.
Този ден остава жив в паметта на Бунджи.
Можех да видя стена от вода, която идваше от океана.
Сравних го с пълненето на чаша кафе.
Ти просто продължаваш да наливаш,
и веднъж стигнеш ли до горе, то се разлива.
Точно това стана тук, горе на стената.
То не спря на нея...
То просто дойде,
а ние можехме да видим, че сме в беда.
Започнахме да бягаме.
Когато вълната започна да идва насам,
започнахме да тичаме към височината от лявата ми страна,
където беше училищната сграда.
За щастие, ние го правихме навреме,
но доста от останалите деца не успяха,
повечето от учениците в тази част.
Моят брат беше тук долу.
Никога не го намерихме.
Винаги се питахме,
в какво ли щеше да се превърне по-късно,
той беше на 14 години
и тъкмо започваше живота си.
Не можеш да направиш нищо.
Не можеш да направиш нищо, освен да мислиш за това.
Братът на Бунджи е сред останалите 25, които са загинали в Лапахоихои,
повечето ученици и техните учители.
Почти цялата предна част на залива била унищожена.
Бизнесът бил разкъсан, близо до неговите основи.
Много от постройките били направени от дърво,
и те били тотално срутени.
Железопътната линия, която била построена върху дървени възли,
дървените възли били отнесени от водата
и релсите се извили като солени бисквитки.
159 души загинали на този ден,
96 само в Хило.
След време, градът ще се построи наново,
но тази трагедия ще маркира повратна точка.
Тези, които са живели в сянката на цунамита
са решени да са по-добре подготвени
за следващата вълна-убиец.
Само 2 години по-късно, през 1948,
американското правителсто създава
"тихоокеанския предупредителен център за цунами" в Хонолулу.
Днес центъра е много внимателен.
Денонощно,
изчислявайки координатите при доста тихоокеански брегове.
Ние се опитваме да ги предопредим възможно най-бързо,
трябвa да прибегнем до нашите ресурси,
за да разберем къде се намира земетресението,
и с какъв магнитуд е то.
След като получим тази информация,
ние я предаваме на работниците
в предупредителната система на Тихия океан.
Притежавайки съвременна сателитна технология,
сеизмични сензори,
и обширна мрежа от монитори,
предупредителния център може да проследи
всяко голямо земетресение на планетата
и да прецени дали приближава цунами.
Учените знаят, че едно земетресение
или вулканична дейност,
всичко, което предизвиква океанското дъно да се премести изведнъж
може да измести огромни количества вода.
Когато тя достигне до повърхността,
серия от вълни се разпространяват.
Те могат да се движат с повече от 600 мили в час,
за разлика от нормалната вълна, причинена от вятър,
енергията на цунамито е разпределена
по цялата дължина на океана.
В дълбоки води,
има едва леко вълнение на повърхността.
Но докато цунамито приближава земята,
океанското дъно се надига,
енергията се сбива
и вълните могат да се издигнат на повече от 100 фута.
Винаги има хиляди хора,
които могат да живеят или умрат, в зависимост от нашето решение.
Тук, в Хаваите, например,
на всеки няколко години имаме...
Това е интересно.
Имаме земетресение, с което да се справим.
Изглежда като малко трептене
в централната част на Аляска.
Центъра засича 2 или 3 трептения всяка седмица.
Повечето, като това, не представляват заплаха.
Но дори и когато има сигнал за тревога,
не всички приемат това на сериозно.
Когато прескачаш от едно цунами на следващото,
хората не разбират какво са те,
за тях е трудно дори да ги приемат като заплаха.
На първо място, трябва да се убедиш,
че съществува такова нещо,
а после, че може да причини разруха.
Дори и в Хаваите,
с неговата траграгична история,
хората могат да забравят уроците на миналото.
През 1960,
12 години след като е създаден предупредителния център,
голямо земетресение по бреговете на Чили
предизвиква цунами, което се разпространява през Тихия океан.
Хаваите стоят директно ня пътя на вълната.
Рано вечерта, на 22 май,
предупредителния център разпространява своето предвиждане.
Цунами ще връхлети Хило около полунощ.
Но след като минава полунощ
и все още само малки вълни мият бреговете,
много хора пренебрегват тревогата
и се връщат при залива.
Някои дори се събират в рибния магазин на Сюзън,
за да гледат как идват вълните.
Вълната, висока 35 фута, връхлита като снаряд.
Още веднъж, Хило е поставен на колене,
с 30 милиона долата жети и 61 жертви.
Тази вълна ще промени Хило завинаги.
Днес, ако погледнеш към Хило
ще видиш шосето пред заливната част,
което е било ЖП линия преди цунамито.
Ще видиш голям и просторен парк,
футболни игрища
и места, където хората имат пикник и играят.
Всичко това са били къщи и обществени сгради,
много, много гъсто населени преди цунамито.
Ако отидеш днес там,
можеш да видиш старите пътища
и алеи, всичките водещи до нищото.
Ще гледаш и ще се чудиш,
колко красиво градско планиране има в Хило,
за да съществува този парк.
Този план е благодарение на майката природа,
всичко за сметка на Хило,
замяна на имоти и загуба на животи.
Цунамитата са рядкост,
не е имало
разрушително тихоокеанско цунами
от повече от 30 години.
Но ако погледнеш броя на цунамитата
през последния век,
ще видиш, че има
едно разрушително цунами на всеки седем години.
Така че можем да кажем,
че сме доста закъснели за следващото цунами.
Уолтър Дъдли не е единствения учен,
който е разтревожен за следващото цунами.
В Сиатъл,
в офиса на "Националната океанска и атмосферна администрация",
Др. Еди Бернард полага усилия
да предупреди хората за опасността от цунами.
Повече от сигурно е, че те са убийци.
Ако погледнем историята на САЩ
след края на Втората световна война,
повече хора са загинали от от цунамита, отколкото от земетресения
в нашата страна.
Това е едно от малкото природни бедствия,
което има такъв обширен сблъсък.
Повечето природни бедствия са с точно определени координати.
Едно земетресение,
въпреки че е в радиус от няколко стотин мили,
не засяга нищо извън този район.
Но ако добавиш размерите на тихоокеанската брегова линия,
тя е около 100 000 мили,
така че едно земетресение, подходящо локализирано,
е в състояние да засегне бреговете на повече от 1000 мили.
В Япония, обаче,
най-голямата заплаха от цунами
идва от земетресение, на разстояние, по-малко от 1000 мили,
много по-близо до дома.
Тази островна държава се намира
в един от най-сеизмично активните региони на Земята.
Японците знаят, че щедростта на океана,
често е обзета от гняв.
През 1896, едно океанско земетресение предизвиква вълни, по-големи от 100 фута,
които се разбиват в селата по брега на Санрику.
На следващата сутрин,
местните рибари, които се завръщат на брега са изумени.
Няколко мили навътре във водата, дори не са усетили
цунамито под техните лодки.
Сега те намират своите къщи напълно унищожени,
а техните семейсва изчезнали.
Повече от 22 000 са се удавили.
Четири десетилетия по-късно, това се случва отново.
1500 лодки
са били пометени от водна стена,
и много от техните екипажи са загинали.
Правителствената помощ се увеличава,
но ще мине дълго време преди този поразен район
се възстанови в страната на изгряващото слънце.
Японците не са непознати на цунамитата.
Вълните-убийци, като тези записани на този репортаж,
са плашещо редовни по тези брегове,
но дори и японците могат да бъдат изненадани.
През 1993,
земетресение при бреговете на островите Окушири
предизвиква цунами,
което достига до брега за по-малко от 10 минути.
По средата на нощта е
и повечето нямат време да се евакуират.
Един от щастливците
е оператора Хироши Накамура,
който записва своето спасение на видео касета.
Имаше прав път
от нашия хотел до върховете.
Стигнахме до кръстопът докато карахме към върховете.
Обикновено завиваме на ляво,
но шофьора видя нещо като бели вълни
от лявата си страна.
Бедствието, което видях от върха беше точно като на военен филм.
Опустошението беше нещото,
което ми направи силно впечатление.
Фактът, че целия град изчезна
е нещо, което все още не съм забравил.
Близо 200 човека загинали тази вечер в Окушири.
На южния край на острова,
където имало стотици къщи,
останали само отломки.
Др. Еди Бернард
пристига в Окушири два дни по-късно
със специална задача.
Тогава моята емоционална реакция беше...
като че ли си в епицентъра на паднала атомна бомба или нещо подобно.
Не можех да повярвам на разрушението.
Силата на тези вълни
е много по-голяма, околкото аз очаквах.
Макар че съм изучавал този феномен 25 години,
никога не бях виждал силата на опустошително цунами
и какво би могло да направи то.
Само погледнете някои от посторойките,
които са разцепени на части.
Виждаш как всичко е напълно унищожено,
после започваш да цениш силите на работа тук.
Докато гледах снимката на едно малко момиче,
което не беше много по-старо от моята дъщеря в момента,
наистина се замислих,
че повечето хора, които са загинали
са били малки деца.
Това, което виждахме беше останките от живота на хората.
После осъзнаваш, че тези 500 къщи
разрушиха животите на стотици семейства
и, разбира се, смъртта е част от този процес.
Затова трябваше да бъдем много почтителни
към това, което всъщност гледахме.
Въпреки че беше важно от научна гледна точка,
ние не искахме да бъдем непочтителни
към хората, които са загинали.
Това ме мотивира като изследовател
да осъзная, че истинската причина
да изследвам цунамита
е да спася човешки животи.
Това е основното.
Днес Окушири бавно се възстановява от тази трагедия.
Хората отново строят техните къщи
и възстановяват начина си на живот.
Понеже пространството не е много тук,
повечето нови къщи трябва да се построят, където са били старите,
което ги прави уязвими за следващото цунами.
Въпреки това има едно място,
което сигурно никога няма да бъде възстановено.
Опустошеният южен край на острова.
Той ще остане празна зона,
нещо, което напомня за взетото от океана.
На 200 мили на юг съществува друг град,
който също е страдал от опустошителната сила на цунамитата.
През последното столетие,
Tаро е виждал 3000 от неговите граждани
удавили се.
Хората от този град
са се научили да гледат в лицето на трагедията,
да живеят с непрекъсната заплаха от бедствие.
Последната огромна вълна ударила тук е през 1933.
Тя оставила Таро в разруха
и погубила почти четвърт от неговото население.
Година по-късно, оцелелите отвърнали на удара.
Те построили стена,
за да държат водата настрана следващия път, когато се надигне.
Днес стената се издига над града,
подсилен бетонен зъбер, 34 фута висок,
а на места, 80 фута дебел.
За хората в Таро,
тя се е превърнала в близка и успокоителна
част от пейзажа.
През лятото, водата се затопля
и аз не мога да спя заради топлината идваща от нея.
Тогава ми се иска да няма стена,
но никога не забравям причината за съществуването и.
Ако нямаше стена, нямаше да живея тук.
Tаро е също защитен
от неговия предупредителен център.
Освен обичайната сателитна технология
има видео камери и техници,
които наблюдават пристанището 24 часа,
за промяна във водното ниво,
чакайки неизбежното.
И ако има сигнал за тревога, Таро е готов.
Пазителите на стената излизат на редовно обучение,
затваряйки шестте врати срещу водата.
Всяка от солидната стоманена врата
трябва да бъде запечатана за по-малко от 4 минути.
Вратите никога не са били проверявани срещу истинско цунами.
Стената несъмнено предлага на хората в Таро
повече сигурност,
но тя може да не бъде достатъчна.
Нейните 34 фута би трябвало да спрат повечето вълни,
но цунамито от 1896 е било повече от 90 фута.
Просто няма начин да се знае колко голямо ще бъде следващото.
Обратно на опустошения от вълните остров Окушири,
хората строят тяхна стена.
Когато е готова,
тя ще заобикаля почти една четвърт от острова,
давайки поне частична защита
срещу следващото цунами.
Но хората от Окушири
не вярват единствено в подсиления бетон.
В церемония всеки юни те отдават почит на мъртвите,
включвайки и жертвите от цунами,
поставяйки техните спомени в камъни.
С падането на нощта е запален огън,
за да свети като сигнална кула,
напътствайки, тези които са били изгубени във вълните.
Хартиените фенери символизират душите на загиналите,
освободени още веднъж във водата.
Така запазват своите спомените
и може би се молят за избавление.
Заплахата от цунами
не е толкова далече, колкото повечето си мислят.
От другата страна на света от рибарските селища на Япония
се намира северозападния бряг на Съединените Щати.
Градът Кресънт в Калифорния
споделя трагедията на Таро и Окушири.
Хората тук все още си припомнят
тяхната среща със смъртоносната вълна.
27 март 1964
Петък.
Силно земетресение при бреговете на Аляска
поражда огромно цунами.
Тихоокеанският бряг на Северна Америка,
от Ванкувър до Сан Диего, стоят на пътя на вълната.
В 11:00 същата нощ,
началника на отбраната в Кресънт,
Бил Паркър,
получава извънредни новини.
Първото нещо, което получих
беше телеграма, която пристигна в нашия офис.
В нея пишеше, че има вероятност за цунами
и се даваше приблизително време на пристигане
по времето Зулу.
Ние дори не знаехме какво представлява цунами,
как се спелува,
а още повече не ни беше ясно
как да превърнем времето Зулу в нашето време
Бяхме много разтревожени
каква беше заплахата и какво трябваше да правим.
На 27 март, получихме тази телеграма,
в която пишеше, че има голяма възможност
в Кресънт да има цунами.
Бяхме много уплашени.
Но не всички в Кресънт били уплашени.
Много били заинтригувани от тази новост
и отишли на брега да гледат вълните.
Сред тях бил и Рей Магнусон.
Паркирах колата на входа на дока
и оставих жена ми там,
започнах да ходя надолу по пътя.
Докато вървях можех да чуя викове.
Някой каза: "Хей, вижте! Минава над вълнолома!"
Допуснах, че е приливна вълна, която минава над вълнолома,
което въобще не ми харесваше
с оглед на това, че не бях много на високо.
Чаках и се взирах,
скоро, нагоре по пътя, видях как идва вода.
Имаше кафе от дясната страна
и то се плъзгаше през пътя.
Тогава си казах: "Най-добре да се махам от тук."
Вълната ме преследваше. Беше зад мен.
Стигнах до колата. Водата продължаваше да идва.
И, както знаете, Фолксвагените не потъват.
Е, със сигурност, нашият започна да плава.
Можехме да чуем експлозиите в града.
Когато нещата започнага да се разрушават можехме да чуем всичко.
Едно голямо парче дърво спря пред колата
и отблъскваше водата.
Колата се носеше по водата.
Когато водата се изтели потеглихме пак.
Нямахме представа за степента на разрушение,
и всички бяхме слисани, когато погледнахме всичко.
Не можехме да повярваме.
Докладвах на ръководителя на службата за бедствени положения
на щата Калифорния.
Той пък докладва на губернатора.
И аз му казах: "Мисля, че Кресънт изчезна."
В крайна сметка:
11 загинали,
повече от 7 милиона долара щети.
Сега всички знаем,
че цунами може да има навсякъде.
Не само надалеч,
а точно тук.
Три десетилетия по-късно,
хората в Кресънт са по-добре подготвени.
Но за разлика от японците,
те нямат стени, нямат система за предупреждение,
нямат видео камери, които да пазят града.
Ако цунами удари тук утре
този град сигурно ще бъде опустошен още веднъж.
Беше ли бедствието в Кресънт уникално явление?
Или е възможно друго цунами да връхлети на северозападния бряг на Тихия океан?
Големите вълни са част от традициите на
много местни племена, които са живели по тези брегове.
Хората от племето Толова говорят за подобно явление.
Бабата каза на двете деца
да бягат, колкото се може по-бързо.
Двете деца бягаха с всички сили...
Нагоре по реката, възможно най-далеч от брега.
По средата на пътя те погледнаха назад.
Можеха да видят прииждаща вода.
Можеха да чуят хорски плач.
Можеха да чуят как плача се усилва и отслабва в далечината.
Когато достигнаха върха на планината,
момчето запали огън и те седнаха около него.
Когато слънцето изгря всичко беше изчезнало.
Те се върнаха там, където беше къщата им.
Там нямаше нищо.
Всичко беше пометено от водата.
Това е само легенда,
Но може би се базира на ужасяваща истина.
В океана, на няколко хиляди фута на юг,
се намира земетръсна зона Каскадия.
Тя представлява пукнатина, голяма 900 мили в земната кора,
способна да предизвика силни земетресения.
Ако цунами се образува тук
е възможно да достигне до брега за по-малко от 20 минути.
Близо до устието на реката Копалис
в южен Вашингтон.
Геолога Брайън Атуотър търси доказателства
за такова бедствие.
Доказателства, които съответстват на някои от древните истории.
Първият признак за катастрофа:
пуста горичка, наречена "призрачната гора".
Тези дървета са процъфтявали преди три века,
преди едно земетресение да потопи брега на реката
и това, което е било земя се превърнало в блато от сол,
отравяйки дърветата.
Същото земетресение,
почти със сигурност, предизвиква цунами тук.
Атуотър вярва, че ще намери повече следи
по насипите, образувани от реката.
Показателни знаци, които са се внедрили в почвата сами,
разкривайки, че този район действително е бил наводнен от цунами.
Има голямо парче изгорено дърво тук.
Предполагам, че тук се е палило огън.
Сигурно това е било огнище.
Имаме три пласта тук.
Връщаме се 300 години или повече назад,
във времето, когато тази част е била все още гора.
Има смърч, също така и западен червен кедър.
Тук местните хора са готвили,
използвайки камъни, като този тук.
Кафявият пласт представлява
горската настилка.
Сивият пласт представлява цунамито,
което се е образувало преди 300 години.
Цунамито идва, стоварва пясък върху настилката.
След това калта се наслагва върху пясъка,
заради земята, която се е снижила по време на земетресението.
Но това не е единствената огромна вълна,
която връхлита Вашингтон.
Атуотър и други учени
са намерили още сведения за земетресения и цунамита
в далечното минало.
Имало е цунами преди около 1000 години
в Пюджит Саунд,
образувано от земетресение, голямо колкото това в Кобе.
Образува се разсед, който минава точно под Сиатъл.
По време на земетресението, земята се повдигнала с 20 фута.
Земята в Пюджит Саунд сигурно също се издигнала.
Ако почвата се повдига,
то цялата повърхност на Пюджит Саунд се придвижвала нагоре.
Временно тя е била 20 фута висока,
но поради гравитацията се образува огромна вълна.
Това се е случило в Пюджит Саунд
преди 1000 години.
И може да се случи отново...
Учените смятат, че шанса е 1 към 10
огромно цунами да удари северозападното крайбрежие
в следващите 50 години.
Тук във Вашингтон, има толкова места,
където хората не са достатъчно информирани
от държавните чиновници,
какво трябва да правят в случай на такова бедствие.
Те още не са поставили
предупредителни знаци за цунами,
като тези в Орегон сега, които помагат на хората,
дори и несъзнателно, докато карат колите си.
На брега на северна Каролина можеш да видиш:
"Път за евакуиране при ураган"
Такъв вид знаци трябва да има и тук,
за да може при приближаване на цунами,
човек да си каже: "Спомням си за този знак. Трябва да се качим нагоре по пътя"
Те трябва да се качат на достатъчно голяма височина,
където ще могат да оцелеят.
Брайън Атуотър не се опитва да уплаши хората.
Той се надява да повиши хорската осведоменост.
Неговото послание най-накрая бива възприето.
Правителствените чиновници разработват нови планове,
за да спасят хората, когато следващото цунами удари.
В Орегон неотдавна същесвува изкопана кухина в пясъка,
създавайки 300 мили дълга отводнителна зона
при тяхното крайбрежие.
Заради риска не може да се строят училища или болници
близо до брега
без специално разрешение.
Един град, които се намира в тази зона
е Кенън Бийч.
Това е едно тихо, малко градче, чието население се увеличава
до около 20 000 през лятото.
Кенън Бийч е повече подготвен за цунами от останалите,
провеждайки редовни тестове на неговата предупредителна система.
Tест. Tест. Tест.
Но те не искат да плашат жителите или туристите,
затова пронизителната сирена е заместена
с нещо по-приятно.
Хората в Кенън Бийч
може да поддържат своето чувство за хумор,
но те приемат заплахата от цунами сериозно.
Те знаят, че имат много за губене,
особено тук, в началното училище,
само на 400 фута от океана.
Нека добавим "до" в началото на думата.
Коя ще е новата дума,
ако добавим "до" към първата дума?
Брайън?
Достигам?
Достигам, правилно.
Как се спелува "достигам", Нейтън?
Д-О-С-Т-И-Г-А-М.
Тези деца са добре запознати с риска от цунами,
знаят какво да правят, когато алармата се включи.
Да излезем спокойно, ученици.
Те имат само няколко минути, за да стигнат до по-високо място.
Този път се справихте
за 13 минути и 30 секунди.
Чудеснo!
Вие си помагахте през целия път.
Видях хора, насърчавайки се един друг.
Не бяхте единствено съсредоточени
да запазите себе си и своите партньори
здрави и невредими,
но също така се окуражавахте
през цялото време.
Наистина оценявам това.
Страхотно!
Нека Ви чуя пак.
Запланувано е училището да бъде преместено,
но докато това стане обученията ще продължат.
Това е единствения начин да се предотврати катастрофата.
Последното цунами в Кенън Бийч преди 30 години,
ударило училищния двор,
е оставило смразяващо доказателство за неговата мощ.
Стоманените люлки все още носят белезите,
нанесени от изкоренените дървета, запратени от вълните.
За щастие, цунамито ударило през нощта,
когато двора бил празен.
Следващото може да връхлети по всяко време.
Кенън Бийч има ясна представа за заплахата от цунами,
но съществуват други градове, изложени на риск
по тихоокеанското крайбрежие.
Много от тях са просто неподготвени.
В щата Вашингтон
има курортна зона, наречена Лонг Бийч.
Тя представлява ниско лежаща пясъчна бариера.
През летните месеци,
понякога има около 40 000 - 50 000 души,
които си почиват.
Това може би е най-лошия сценарии,
защото има само един изход,
и той представлява доста страховита картина.
Вероятно хората няма да успеят да се евакуират навреме
и всичко, което не е от много здрав материал
ще бъде пометено.
Всичко това, носено от водата след това
ще допринесе към разрушителната сила на водата,
защото сега то е част от водната стихия.
Автомобилите ще се превърнат в плаващи предмети,
които ще минават през всичко.
Докато водата помита всичко наоколо,
най-вероятно тя ще изрине всичко
и ще остави 6 - 8 инча пясък.
Когато всичко свърши,
ще остане един приятен, гладък плаж,
без никакви човешки постройки.
Предупредителните системи и планът за евакуация
са на доста добро ниво, тук, в Хаваите,
но те са ефективни само, когато хората имат доверие в тях.
Обновяване
на градската защитна система против цунами.
За момента
Ви съветваме да останете в стаята си
до допълнително известие.
Пътищата извън Уайкики са затворени.
През 1994 е имало предупреждение за цунами
и всички плажове са били евакуирани.
300 000 души се отзовали,
но този сигнал за тревога, може би, е причинил повече зло, отколкото добро.
През 1994,
имаше голямо земетресение в северозападната част на океана.
Беше достатъчно голямо, за да предизвика цунами.
Ранните предвиждания бяха,
че има значително увеличение на нивото на водата
при най-близката до земетресението станция.
Затова "тихоокеанския предупредителен център за цунами"
обявиха тревога.
Те определиха времето на пристигане на вълните,
но не бяха в състояние да определят
колко големи ще бъдат те.
Цунамитата са редки явления,
а ние разполагаме с малко пари за изследвания.
Затова все още не знаем как да определим
колко големи ще бъдат вълните.
В Хаваите
вълните бяха 6 инча високи,
и за жалост,
повечето от хората си помислиха, че това е фалшива тревога,
но всъщност това беше нашата липса на знания.
Тогава имаше потенциална възможност за опустошително цунами.
Проблемът при фалшивата тревога
беше, разбира се, че те изгубиха увереността си в системата.
Казваха си: "О, още една фалшива тревога"
или "Не трябва да се безпокоим".
От друга страна хората
станаха толкова надменни,
че отидоха на плажа да видят какво представлява.
Затова мисля, че е належащо учените
да се опитат да намерят по-точен начин
за прогнозиране.
Сега, най-накрая, съществува такава технология
в правителствен склад близо до офиса на др. Бернард.
Можете да видите бъдещето на прогнозиране на цунамита.
20 фута сигнална шамандура,
заедно със съвременни сензори.
Това може да сложи край на фалшивите тревоги
и да помогне да спасим животи.
Закотвено по средата на океана,
като част от тохоокеанската мрежа,
системата ще направи възможно
да се предсказва височината на вълните,
както и кога и къде ще ударят.
Подводни измерватели
ще определят прецизно големината на всяка минаваща вълна
и ще предава данните на шамандурата, плаваща отгоре.
Сателит ще предава данните
на предупредителния център за цунами.
Новата система ще може да елиминира фалшивите тревоги
и да увеличи хорската увереност в системата.
Но съществуват и такива цунамита,
които могат да ударят толкова бързо и с такава скорост,
че дори и най-усъвършенстваната система
няма да е в състояние да разпространи сигнал за тревога.
Тук, в Хаваите,
земята се е образувала от вулканични изригвания.
Островите са се издигнали от океанското дъно,
след което периодично,
се плъзгат надолу към дъното.
Създадени са великолепни скали
по цялата островна верига.
Но когато тези големи части от острова
се плъзнат към океанското дъно,
заради техните огромни размери,
има голяма възможност
да се образуват огромни разрушителни цунамита.
Има сведения, че така са се предизвиквали
вълни, високи около 1000 фута
на някои от островите в миналото.
Тези вълни може би са част от бъдещето на Хаваите,
както и от неговото минало.
Тук, на големия остров,
се отваря огромна пукнатина в земята.
Тя е дълга 60 мили
и се уголемява всяка година.
Някои учени мислят, че тя постепенно отделя
едната страна на острова от другата.
Огромната пукнатина е една от тези зони,
в които може би има магма, ACTUALLY HAD MAGMA IN IT,
но засега служи повече като връзка,
където едната част започва да потъва.
Сигурно някои ден тази част ще отиде на океанското дъно.
Цунами, високо 1000 фута, по бреговете на Хаваите
ще бъде катастрофално.
Но голямо цунами може да има навсякъде,
дори без земетресения, вулкани или плъзгане на скали.
Няколко учени са започнали да разглеждат
друга възможна причина.
Много малко вероятна, но ужасяваща.
Неотдавна,
беше изучавам сблъсък с метеор.
В зависимост от големината на метеора,
може да има много разрушителни вълни,
предизвикани от падането на метеора в океана.
Може да се образува вълна, стотици фута висока,
това сигурно е изненадата, за която никой не се е подготвил.
Огормно цунами, образувано от метеор,
това може да се случи веднъж на няколко хиляди години.
Но не е нужно голямо цунами,
за да опустоши едно общество.
На паметника близо до Хило,
където преди се е намирало училището в Лапахоихои,
днес ученици и оцелели са се събрали
на 50 годишнината от трагедията.
Хората ме питат: "Ако има друго цунами..."
А аз им казвам: "Въпросът не е в това дали ще има,
а кога ще удари следващото".
Защото със сигурност ще има следващо.
Може да не е нито тази година, нито следващата,
дори това десетилетие,
но може и да е утре.
В Хаваите знаят какво може да причини едно цунами,
затова останалата част от света трябва да се вслуша в тяхното ридание
и да се научи от техния опит.
Превод и корекции: emenceto