Scrubs - 01x07 - My Super Ego (2001) Свали субтитрите
В последните няколко седмици се случва нещо страхотно. Трупам точки.
Започвам да се откроявам от другите.
Отговорът е синдром на Бек.
Във вихъра съм си.
Счупване на улната. Ето тук.
Чудесно е да си кралят.
Нормално е да си впечатлена. Повечето момичета са.
Единственият проблем, когато стигнеш върха, е,
че някой рано или късно започва да ти ходи по петите.
За мен този човек беше Ник Мърдок.
Заради леглото изглежда толкова драматично.
SCRUBS :Престилки:
Това е значи човекът, който иска да ме събори.
Естествено, че ще остане белег, Питър,
Няма да те оперирам, но мадамите си падат по белези, затова ще ти направя един.
Докторе, обривът на Питър се влошава.
Няма проблем. Дай му преднизон и бенадрил.
Добро отношение с пациентите, със сестрите, вижда ме как го зяпам.
Прави се на зает.
Това е... това е гвоздей. Може да се закачи картина.
Роден бе с името Джон Дориан.
Но всички го знаеха като Джей Ди: доктор, приятел, любовник.
- Как си бре, човек?
- Здрасти. Ти как си?
Добре. Да, точно така.
Можеш ли да повярваш, че вече сме доктори?
Наскоро вечерях в ресторант, един тип се задави и попитаха дали някой е лекар.
Не смеех да мръдна дори.
Да, все още се чувствам на седем години и играя с брат ми на МАШ.
Не искам да съм "горещи устни".
Млъквай и целувай Франк.
Не общувам много с брат си.
Какво ти става? Не се сближавай с него!
- До после.
- Добре.
Какво стана с човека в ресторанта?
Сетих се, че съм лекар, но той беше умрял поне от 20 минути.
Много конфузно, но храната беше добра.
Не се смей! Не се смей!
По дяволите!
Здрасти.
Когато и да се сетиш да донесеш малко марля, ще ни бъде от полза.
Трудно е да бъдеш себе си, нали?
Определено. Защо се усмихваш?
На тази позьорска игра тип: "аз съм стария лош вълк".
Чудно! Какво, да не чакаш бакшиш? Изчезвай!
Не съм съгласен.
Ще се справиш ли?
Стига бе, човек. Това го правя със затворени очи.
Но все пак няма.
Отвори перитонеума. Чист разрез. Добре, хубаво.
Каква е тази миризма?
- Не знам.
- Да не сряза дебелото черво?
Не. Или не знам. Не мисля. Дали?
Спри музиката!
Знаеш ли, че снощи имах нещо като среща?
Така ли?
Някакъв тип до мен в автобуса заспа на рамото ми и малко ме олигави.
Ах ти развратна...
Какво мислиш за Ник?
Съгласна съм да ме олигави.
Отвратително, защо го казах? Трябва да не говоря с хора.
Пък и не знам какво трябва да направя, ако наистина ме интересува.
Опитай да го погледнеш за начало.
Обърна ли се, харесва ли ме? Защо не ме харесва? Не мога да повярвам, че провалих всичко.
Странно ми бе, че се опитвах да я уредя с Ник. Тази сутрин исках да го убия.
Но истината е, че е толкова мил, че той би ми помогнал.
Хайде Джей Ди, не затваряш трахеята. Трябва да натиснеш повечко.
Хайде, можеш да го направиш! Давай!
Да проверим мозъчната ви активност. Някой да ми каже, що за обрив е това.
Имате време докато си изпия сокчето.
Господи, залагам на.... Не мога да си спомня, какво се залага, когато мозъкът ти залага на...
...нещо.
Еритема мигранс.
Защо просто не го кажеш?
Всеки очаква ти да го знаеш, а и е важно да не се изложиш. Признай си.
Да бе, като че ме познава.
Това е еритема мигранс, сър.
Прав си, д-р Дориан.
Супер.
Да, точно така. Сега вече е добре.
Нямам идея откъде се взе тази миризма.
Сър!
Какво, да не виждаш нещо?
Аз пръднах, сър. Миризмата бе от пръднята ми.
- Изчезвай от операционната ми!
- Да, сър, добре.
Време е отново да съм върху Ник.
Прозвуча малко странно.
Извинете, д-р Кокс? Разбрах, че ви трябва стажант
да напише доклада за онзи случай.
- Добре, честито. Изчезвай.
Мисията изпълнена.
Как си, приятел?
Д-р Кокс, чудех дали да не мога да помогна
с писането на доклада по оня случай.
Това вече е добро: битка между стажанти.
Жалко, че няма как да се стигне до кръв.
Не, не. Нямах представа, че и ти искаш.
Ти го направи. Ще се справиш страхотно.
Стига, дори и милите хора не са толкова мили.
Нека помисля, кой ли от вас да избере, кой да избера.
Конкурс: най-чиста порода.
Добре. Чудесно. Наведи. Браво.
Избирам усмихнатия.
- Велик момент за мен.
- Знам.
Иска ми се баща ми да беше жив.
Това нищо не означава.
Да не би просто да хвърляхте ези-тура на ум или...?
Не, просто в момента той е по-добър от теб.
Добре, давай, обиждай ме, както винаги.
Много е лесно. Когато най-малко очакваш.
Д-р Уен заплаши да ми зашие задника.
И все пак продължаваш да ядеш люто.
Но махам кашкавала.
Въпреки че днес не се случи нищо сериозно, аз доста се изплаших.
Едно подхлъзване, едно кихане и виждаш разликата между живота и смъртта.
Доста е отговорно.
- За какво си говорите?
- Кашкавал.
Търк е голям щастливец, че срещнах първо него!
Как е моето момче?
Бейби, повечето момчета са тук.
Но аз съм ей тук горе.
Д-р Търк, вече може да направите разреза.
Сър, ръцете ми се схващат. Може би имам липса на калий.
Добре, аз ще поема.
Д-р Мърдок, обривът на Питър изчезна, но за последния час повърна три пъти.
Няма проблем, дайте му зофран и 20куб.см/кг физиологичен разтвор.
Всеки започва да мисли за Ник по моя начин.
Права си, има хубаво малко дупе.
Като скулптура е.
На кой му пука, всеки има готино дупе. Аз имам готино дупе.
Трябва да дойдеш с него някой ден.
- Как е Търк?
- Добре е, защо?
Нещо се притесни вчера по време на операция. Не ти ли каза?
- Здрасти!
- Здравей.
Като че не сме си говорили с години. Как си?
- Добре.
- Наистина?
Изглеждам зле ли?
Виждаш ли, добре съм.
Че дори и се чувствам добре. Да, добре съм, добре, да.
Здравейте, доктори. Събрах ви тук,
защото посещаемостта на консултациите ми е доста отчайваща.
Дори започнах да се притеснявам дали нямате някакви по-важни проблеми.
Може и да имате нуждата да се измъквате и да си поспивате малко.
Аз обожавам сладката дрямка.
Или пък сте забравили, че консултациите са задължителни.
Моята болница - моите правила!
Всъщност сър, аз не съм пропускал. Просто да го вметна.
Синко, гордея се с теб повече от всеки друг стажант.
Какво ще кажеш за това, Ник!?
Сър, слабото присъствие е предимно и само по моя вина.
Току що си спечели привилегията да напишеш следващите ми 10 лекции до днес следобед.
Повикване за д-р Мъченик. Какво по дяволите прави тоя тип...
Ник, това беше удивително.
Мисля...
Добре е да си кралят.
Нещата се променят, когато вече не си звездата.
Какво повече да кажа. Лекциите, които това хлапе написа, са страхотни.
Болницата ми заприличва на съвсем друго място.
Искаш ли компания?
Не, предпочитам да съм сам.
Добре...
Все още не, но скоро. Много скоро.
Защо Търк говори с Елиът, а не с мен? Те дори не са приятели. Разбирате ли ме?
След тези 25 минути единственото, което можеш да направиш за да си още по-ясна,
е да напишеш на една дъска "приятелят ми не иска да разговаря с мен"
и да ме удряш с нея по главата постоянно.
Защо поне веднъж не извадите някакви емоции от сърцето си и да ги споделите с мен?
Извинявай, какво правим до сега?
Ето за това никой не ви харесва.
Ти ме харесваш малко.
А и ти, тортичке.
Захарче от татко?
Я виж ти. Мислех, че това си е моето тайно местенце.
Бих те помолил да не казваш на другите за това,
но те така или иначе не разговарят с теб.
Беше ми тежък ден, сър.
Виж, д-р Дориан, ти си една кокона.
И ако ми беше застанал на пътя, веднага бих те хвърлил от тук долу.
Само двамата сме тук. Никой не би забелязал.
Аз... трябва... едни неща...
Стажантите са смешни.
Необвързана съм. Това трябваше да го кажа наум.
Спокойно, вече оставих съобщение, с което те моля за среща.
- Така ли?
- Не.
Но преди да се прибера ще го направя.
Става.
Д-р Мърдок, Питър има висока температура и кашлица.
Няма проблеми, дай му цефтазидим, 1 гр., венозно.
Как успяваш да си толкова позитивен.
Просто не допускам лошите мисли. Опитвам се да не се претоварвам.
Обади ми се след като получиш съобщението.
Добре.
Дупето му?
Насрочих ти една апендектомия за по-късно.
Само гледай да си наред с калия.
Сър, имам толкова много калии, че ми излиза и през "алия".
Всъщност взех думата калии, махнах първата буква и се получи шегичка.
Смешно.
- Май ти се върза.
- Моля?
Малко си се натоварил. Не е голяма работа. Случи ми се и на мен.
Така ли?
С удоволствие ще ти кажа, какво правят доста доктори да се освободят от стреса.
Отиват на малко пътешествие до оазиса.
Какво?
Отдай се на дясната китка.
Не схващам.
Лекарите се обожават.
Да не говориш за "чики-на-на ..."?
Успокоява сърцето, отделят се ендорфини, елементарна физиология.
За малко да се хвана. Не говориш сериозно?
- Напротив. - Не! Не?
- Напротив
- Не.
Който нарани Карла, не може да се измъкне току така.
- Коя е Карла?
- Говорих си сам, не подслушвай.
Ако това хлапе не се махне веднага, ще го убия.
Ако сега си тръгнеш ще съм сигурен, че подслушваш и наистина ще те убия.
Стой. Добро момиче.
Тик-так, Кларис.
Разговорът с д-р Келсо ми помогна да разбера, какво трябва да направя.
Точно навреме, ще ми помогнеш ли малко?
Разбира се.
Без значение дали Ник осъзнаваше, колко съм жалък и ревнив,
усещах, че трябваше да се стегна и да му се извиня като мъж.
- Всичко е наред между нас?
- Да.
Дори и да бях аз звездата за малко, сега той е човекът.
- Това е твое.
- Благодаря ти много.
- Подай ми още малко лейкопласт?
- Разбира се.
А застанеш ли зад истинския лидер, всеки започва да се съобразява с него.
Трябват ни резултатите от тази урина.
Започнахме да функционираме като една добре смазана машина.
Ник, резултатите от ури... Ник?
Кръвните проби въобще не изглеждат добре.
Няма проблем.
Помислих върху това, което се случи днес и...
Както и да е. Заповядай.
Най-после сте погледнал дълбоко в сърцето си и сте открил поничка.
От магазина е, но боровинките вътре са огромни като юмрук.
Нямаше нужда да ви занимавам. Не познавате добре Търк.
Срещнахме се днес и си поговорихме страхотно.
И сега аплаус за страхотната работа.
Почувства се добре и сега се чувстваш още по-добре, нали?
Много готин тип.
Трудно е да осъзнаеш, че си оставил някой да те нарани.
Просто изяж проклетата поничка, моля те.
Въпреки че съм на смяна тази нощ, няма да допусна гадните неща.
И няма да се претоварвам. Какво?
Спомних за оня петък. Имаше гости, но ти се заключи в стаята си, защото бяхме донесли неправилния чипс.
Погледни ме. Онова беше старата Елиът.
Ще ми помогнете ли да намеря д-р Мърдок.
Родителите на Питър са тук, а той не отговаря на повикванията.
Знаеше ли, че Елиът няма да се претоварва повече.
Пияна е.
Изглеждаш страхотно.
Не се майтапите с мен, нали?
Не, но ми се иска.
Търк ми я купи. Без повод. Може би е знаел, че ще я обикна.
Когато бях стажант и стресът ми беше в повече, единственият вариант
беше да се прибера вкъщи. Жена ми спеше, но аз я събуждах нежно,
поглеждах я в очите и започвах да я измъчвам по всички възможни начини,
докато тя не си събираше багажа за да постои поне седмица при майка си.
Помогнах ли?
Това бе като огромна прегръдка, но с думи.
Това, че човекът има проблеми в общуването, не значи, че няма нужда...
...от теб.
Жените не могат да ме разберат. Не е дори и смешно. Доста е смущаващо даже.
Проблемът е в престилката,
защото в дънки дупето ми е сила, с която се съобразяват.
Търсихме те.
Ник, хвани ме за задника.
Добре ли си?
Детето най вероятно ще умре, може би днес, утре или след месец.
Няма какво повече да направя. Нищо не помага.
И сега родителите му искат да говорят с мен. Какво да им кажа?
Питър изживя едни дълги и прекрасни 7 години. Седем години!
Не е честно. Мразя това място. Мразя тази работа.
- Не си ти виновен.
- Не мога повече! Приключих, край!
Най-големият кошмар е, че си мислех, че е по-силен от всички нас,
но може би не става дума да си най-добрия.
може би въпросът е в откриването на малките неща, с който да изкараш деня.
Без значение дали е подкрепа, дали е някой наблизо
или просто да се отдадеш на натиска,
дори и за малко,
или от време на време да си самопожертвувателен.
Не знам, но в края е стига до едно нещо: оцеляването, по който и да е начин.
До утре.
- Ти си глупав.
- Само това ли?
Дай му време, ще те изяде отвътре.
- Глупав ли съм?
- Да, малко.
Да го вземат мътните!
превод и субтитри: .substantia.nigra.