Outside The Law (2001) Свали субтитрите
- Какво има?
- Защо?
Късаш си салфетката.
Това е за последен път, Джули. Последната мисия.
Само днес и край.
- Наистина ли ще го направим?
- Разбира се.
Обичам те. Искам да се оженя за теб.
Написах и стихотворение, за да го прочета в църквата.
- Колко деца искаш?
- Колкото пожелаеш.
- Четири.
- И куче. Обичам кучетата.
- Щастливата двойка.
- Здравей, Краули.
- Какво е това?
- Бъди мил.
"Тя върви, красива като нощ с безоблачно и звездно небе."
Може ли да си я получа?
Наистина ли ще се омъжиш за него?
- Да.
- Да.
Преглътни го.
Потеглят.
Хайде.
Бодигардовете са наши. Те слизат, ние се качваме.
Ще откараме Делгадо в Маями, преди картелът да се усети.
Луис.
Без изненади, нали?
Хората ви провериха ли всички покриви и прозорци?
Всичко е наред. Гарантирам.
Чисто е. Никой да не припарва по улицата.
Ще те вземем на тръгване.
Можеш да седиш до Делгадо и да му правиш компания.
Майната ти.
До скоро.
Брайън.
Четири деца, куче, къща с бяла дървена ограда, нали?
Обичам те.
Брайън.
Не!
Вземи. Всичко е вътре. Ясно?
Идваш с мен, Брайън.
Джули.
умирам.
Идваш с мен.
Върви!
Върви!
Маями, Флорида ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО
В 10 часа слушате радио,
"Гласът на Маями".
Поредният красив ден в рая.
Очаква се максималните температури да са над 30 градуса.
Излезте и се забавлявайте. Но не забравяйте радиоприемника.
Досън.
Фасулска работа беше.
Джули.
Всички са мъртви.
- Какво, по дяволите, стана?
- Къде си?
Казах, че всички са мъртви, Дик.
Нека те прибера.
Ще ти се обадя.
Джули Косгроув е жива.
Господи.
Очакваме да ни се обадите. Какво ще споделите с нас?
Това е вашата станция, "Гласът на Маями".
Мария, вие сте първата, която позвъни. Слушаме ви.
Едно.
Две.
Три.
Четири.
Така си и знаех.
Ходите ли за риба?
Без лодка.
Аз също. Какво използвате?
"Дръмънд 703" с макара.
Аз предпочитам "Шумахер".
Ще ви покажа автомобила.
Никой не лови с такава въдица от брега.
Спокойно.
Назад!
Остави оръжието. Хвърли го, незабавно!
Хвърли го!
Изритай го!
Слизай от колата!
Хвърли оръжието!
Пусни го!
Отиди при другия идиот. Застанете един до друг.
Легни! Веднага!
Отвори вратата.
- Имаш ли деца?
- Две.
Намери си по-добра работа, за да се гордеят с теб.
Всичко е тук.
Всичко е тук.
Уморена е.
Ако търсеше убиеца, щеше да остане в Картахена.
Сега ще трябва да бяга. Възможно най-далече.
Как можа да се случи това, Мат?
Какво се обърка?
Имаш ли представа колко трудно ще я открием сега?
Ще я намерим.
Оптимист.
Трябва да я намерим.
Искам да знам какво е видяла и чула в Колумбия.
Закрила е банковите си сметки. Има само пари в брой.
- Никаква следа.
- Точно така.
Вече се е подстригала и боядисала, купила е нови дрехи.
Можеш да си я отведеш у дома, без да разбереш с кого се чукаш.
Добро утро.
Централна Флорида НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН
Щетите върху реколтата на фермерите от Централна Флорида
заради неотдавнашните ураганни ветрове и бури
може да се окажат пагубни за местната икономика.
Здравейте.
Добре ли работи?
По-добре, отколкото изглежда. Лично го ремонтирах.
- Колко струва?
- 1 500 долара.
Но ако вземете кучето, ще се споразумеем за цената.
- Не искам кучето.
- Аз също.
Беше на бившата ми жена.
Замина за Кий уест.
Остави ми сметката за телефона и проклетото куче.
Сигурно му липсва.
Няма да е за дълго. Ще го заведа в кучкарника.
- Нека ти помогна.
- Благодаря.
- Закъде бързаш?
- За вечеря в Белия дом.
Президентът ще почака.
- Предложението не е разумно.
- На мен ми харесва.
Добре, съжалявам.
По-умен си, отколкото изглеждаш.
Май сме само ти и аз, куче.
Има специални торби за това.
Благодаря.
Здравейте.
- Сама ли сте?
- Сама съм.
Тази харесва ли ви?
Имаме хора на всички изходи на града.
Издирете колите, наети от жени, откраднатите коли,
шофьорите на камиони, които са качвали стопаджии.
- Ще ни трябват много хора.
- Не ме интересува.
Само я открийте.
- Пържолата не ви ли хареса?
- В колата ме чака куче.
Така ли?
Сладък е. Можеше да го доведете. Обичаме кучетата.
Следващия път ще му предложа.
- Да я сложа ли в плик?
- Ако обичате.
По едно за всички.
- Искаш да ни отрежеш ли?
- Цял ден пиете.
Ако ви спрат както сте пияни, отива ни разрешителното.
- Ей-сега ще ти отиде нещо.
- Долу ръцете от нея!
Виж. Гаджето идва на помощ.
Престанете! Оставете го!
Стига толкова.
- Коя си ти?
- Г-ца Добро възпитание.
Щом ви помолят да си тръгнете, трябва да го направите.
Е, г-це Добро възпитание. Имам поръчка за теб.
Защо не ми донесеш една бира?
- Искам да ти благодаря.
- Няма нищо.
- Откъде си го научила?
- Израснах с шестима братя.
Накъде сте се запътили?
Не знам.
Остани тук за няколко дена, ако искаш.
Имаме свободна стая.
Бих искала да ти се отплатя.
- Добре.
- Чудесно.
Ей, скъпа. Ела тук.
Кърт и простаците, които работят за теб, цял ден висяха тук.
Пияни и тъпи.
- Съжалявам.
- Кърт наби Рик.
Ако жената не се бе намесила, щеше да стане много лошо.
Повече не ги искам в ресторанта си.
В никакъв случай.
- Рик добре ли е?
- Ще се оправи.
- Добре. Готова ли си?
- Не, трябва да се преоблека.
Ще се видим при теб.
Рита ще ти покаже стаята. Чувствай се като у дома си.
Благодаря.
Ти ли си жената, която е пребила Кърт?
- Той е здравеняк.
- Беше пиян.
- Хапе ли?
- Понякога.
Искам да се извиня заради него.
Няма нищо.
Беше ми приятно. Пак ще се видим.
Секретните факсове, изпратени от Брайън до шефа на ЦРу в Богота.
Кодирани и разпространени по немски сателит,
така че нашите хора изобщо да не се доберат до тях.
В Колумбия ни ограбват.
Милиони долари в конфискувано оборудване и доставки.
Повечето от тях се продават на наркодилъри.
Брайън разкри мащабна операция на черния пазар.
Разполагаше с фактури, график за доставки, карта на складовете.
Дали се е усетил кой стои зад това?
Сигурно е някой от нас.
Колко прави това, Кърт?
Много интересно. Баща ми казваше:
"Не е важно кой гласува, а кой брои гласовете."
Знаем чий глас е важен тук. Радвам се да те видя, Рамон.
И на мен ми е приятно. Къщата ти е великолепна.
Разположи се удобно.
- Още едно питие?
- Благодаря.
Хората не знаят какво е добро за тях.
Затова и правителството е такова, каквото заслужават.
Не винаги съм смятал така, но сега съм убеден.
- Не мисля, че е така.
- Да не говорим за политика.
Нима всичко не е политика?
- Наздраве.
- Наздраве.
Колко деца?
Четири деца, куче, къща с бяла дървена ограда.
- Ще говорим утре.
- Благодаря.
Лека нощ.
Ето къде си била.
Цяла нощ бях тук.
Работих по сделка.
Защо трябваше да ме пренебрегваш?
Първо работата, после удоволствието.
Работният ден приключи.
Хайде, скъпа. Денят бе дълъг.
Не.
Не ми казвай "не".
Не, Майкъл.
Достатъчно. Писна ми.
От какво?
Какво чакаш толкова време?
Ела, скъпа.
Точно така.
Не съм ти някоя курва, Майкъл.
- Какво каза?
- Казах: "Не съм ти някоя курва."
Нима?
Тогава защо не си вървиш? Приключихме с теб.
Махай се. Хайде.
Тя е засегната.
- Жалка уличница.
- Копеле.
Да не си посмяла.
Казах ти да си вървиш.
Изчезвай.
Съжалявам, Майкъл.
Съжалявам. Не исках.
Съжаляваш значи?
Веднага се връщам.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Ани тук ли е?
- Още я няма.
Как си?
Добре.
Нямаше нужда да се забъркваш.
Съжалявам. Следващия път няма да ти се меся.
Предай на Ани, че й благодаря.
Добре.
ШЕРИФ
Госпожо, търся Рик Мичъл.
- Ето го там.
- Благодаря.
Рик Мичъл?
Може ли да поговорим?
Става дума за сестра ви.
Какво за сестра ми?
Много съжалявам, някакъв рибар днес е открил тялото й.
- удавила се е.
- Моля?
Трябва да дойдете, за да разпознаете тялото.
Снощи беше у Майкъл Пейтън.
Изглежда, че си е тръгнала към два сутринта.
Има свидетели.
Кой? Бандата на Пейтън?
Спокойно, г-н Мичъл. Просто си вършим работата.
Да. Просто си вършите работата.
Да вървим, синко.
- Ще дойда с теб.
- Остани тук.
Седни отзад, синко.
Тия тъпи ключове!
Ела. Ще те закарам.
Родителите на Рик и Ани умряха, когато Ани беше в колежа.
Ани отгледа Рик. Беше най-добрият му приятел.
Можеше да направи всичко за нея.
- Откога сте заедно?
- От почти три години.
Смятаме да се оженим, да имаме деца и така нататък.
Току-що разбрах, че съм бременна. Още не съм казала на Рик.
Той защо не обича Пейтън?
Защото Пейтън е откачен.
Баща му остави цяло състояние.
Чуди се как да го изхарчи.
Рик се дразнеше от отношението му към Ани.
- Какво искаш да кажеш?
- Смяташе я за своя собственост.
Случвало се е да я бие. Държеше се наистина собственически.
Но Ани беше самотна,
а понякога Майкъл е много забавен.
Странно, но колкото повече тя се дърпаше, той повече я искаше.
Какви ги приказвате?
Цялото й лице е насинено.
Някой я е бил и я е изхвърлил в морето.
Може да се дължи на прибоя.
- Как не!
- Виждал съм такива случаи.
Какво правиш тук?
Намерихме колата й, паркирана на плажа.
Пълни глупости!
За да прикриете Майкъл Пейтън.
Разследването не е приключило.
Аутопсията ще определи причината за смъртта.
Да вървим, Рик. Моля те.
Няма да му се размине на това копеле.
Нито пък на вас.
- Госпожо?
- Кога ще е готов докладът?
- Роднина ли сте на починалата?
- Не.
- Тук ли живеете?
- На гости съм.
- Каква е връзката ви със случая?
- Никаква. Просто ви попитах.
Пожелавам ви приятен ден.
Имаме следа. Нищожна е, но може да излезе нещо важно.
- Лично се заеми.
- Това и правя.
- Иска ми се да останеш.
- На мен също.
Ще ти дам работа. Скоро пак ще отворим.
Благодаря. Трябва да замина. Имам много проблеми.
- Свързани с мъж?
- Не само.
- Накъде заминаваш?
- На север.
Там доста застудява.
Не мога да повярвам, че я няма. Не знам какво ще правим сега.
Ще продължите напред.
Живейте добре. Постигнете нещо смислено.
Да се грижиш за бебето.
- Още не съм му казала.
- Добре ще му дойде.
- Довиждане.
- успех, Рита.
Не ме гледай така. Имаме си собствени проблеми.
Знаеш, че ни търсят.
Ако останем, може да ни хванат.
Определено е тя. Косата е друга, но очите са същите.
Според документа за продажба
пикапът е купен от Амилия Еърхарт.
- Да го намирате странно?
- Не. Защо?
Амилия Еърхарт е обикаляла света със самолет,
а през 1937 г. е изчезнала.
Може би сте първият, който я вижда след 60 години.
Невероятно.
- Поискахте ли документите й?
- Не.
- Да знаете накъде е тръгнала?
- Може да е навсякъде.
1937 г.?
Изглежда доста запазена.
Не се и съмнявам.
- Благодаря.
- Моля.
Извинявай.
Рита ми каза, че си тук.
- Защо се върна?
- Защото си по петите на Пейтън.
Мисля, че ти трябва помощ.
Никой не те е молил.
Какъв е планът или ще импровизираш?
Какво ще стане с Рита, ако те убият?
- Какво ще стане с детето ти?
- Какви ги приказваш?
Рита е бременна.
Майкъл Пейтън е долен убиец.
Прави каквото си иска.
Държи всичко в този град. Никой не може да го пипне.
Никой не е недосегаем.
Няма да допусна да му се размине.
Твърдиш, че Пейтън е убиец? Докажи го.
- Смяташ, че е убил Ани?
- Сигурен съм.
Докажи и това.
- Защо го правиш?
- Познавам хора като Пейтън.
Знам и какво значи да загубиш любим човек.
Залегни!
9 мм.
Колко души в града имат автоматично оръжие?
Това е Флорида. Кой би могъл да знае?
Я виж ти. С оръжие ли си играете?
Някой направи къщата на решето.
- Видяхте ли го?
- Видяхме колата.
Запомнихте ли номера?
Не можеше да се види.
Много лошо. Няма за какво да се хванем.
Не че ви е грижа.
Голяма уста имаш, синко.
Не знам какво става тук, но на твое място
ще внимавам да не направя някоя глупост в този момент.
- Благодаря за съвета.
- Пазим и служим на хората.
Госпожо?
Мислех, че само минавате оттук.
умната.
Този започва да ме дразни.
Не смятам, че и той си пада особено по теб.
- Сега какво?
- Да си приготвим домашното.
Изпратихме съобщение за издирване на Косгроув и пикапа.
С друго име и биография.
Бегълка, заподозряна в продажба на оръжие за ИРА.
Отправила се е на север. Към Канада или може би Аляска.
- Защо мислиш така?
- Няма да остане в Щатите.
Знае, че знам, че мрази студа, затова ще тръгне натам.
Ще я пипнем на границата. Ще предупредя хората там.
Това няма да ни помогне.
Номерът е на пикап, регистриран на Джеймс Макбрайд
в Делрей Бийч.
- Виждал ли си го в града?
- Защо?
Федералните го издирват. Пуснаха го по бюлетина.
- Искаш да кажеш ФБР ли?
- Не. Някаква агенция от Маями.
- Искаш ли да им се обадя?
- Не.
Не се тревожи. Аз ще се свържа с тях.
Кои са другите двама?
За първи път ги виждам.
Каквото и да има в онзи компютър, е страшно интересно.
Откъде го познавам?
А така.
Виж кой ни идва на гости.
Каква изненада.
Да вървим, д-р Озмънд.
Остави дамите. Работа ни чака.
Един и петнайсет, а оставят момичетата сами?
Може би са дали клетва за целомъдрие.
Сигурно това е обяснението.
Доставка от Китай. Това е фирма за порцелан.
- Разбираш ли китайски?
- Колкото да си поръчам храна.
Благодаря.
Щедро дарение за пенсионната осигуровка на инспектора.
Да погледнем отблизо.
Отвори го.
Немски.
Какво правите.
Хайде.
Вървете.
Горе ръцете!
Какво, по дяволите, става? Мислех, че всичко си покрил.
- Ще се погрижа.
- Постарай се.
Да не направиш беля, братле.
Ела тук!
Какво стана?
Беше жената от ресторанта и онова хлапе Мичъл.
Криеха се в камиона.
Погледнаха ли в кашоните?
Не, нямаше ме само за секунда.
Не ти плащам да те няма.
Съжалявам... Няма да се повтори.
Дано. Сега се разкарай. Махай се от очите ми!
Вик.
Ченге от окръг Талавера проверил номерата на пикапа на Косгроув.
- Все още е във Флорида.
- Или е разкарала пикапа.
- Говори ли с тях?
- Работя по въпроса.
Ако е при тях, да направят всичко възможно, за да я задържат.
Загубим ли я, с нас е свършено.
Добре.
Съдът разследва мафията в Саут Бийч
- Виж за кого пише във вестника.
- Приятелят на Пейтън.
Казва се Рамон Гайегос.
"Доскоро неизвестен на властите,
Гайегос явно поема мафията в Южна Флорида."
- Излезе права за едрите риби.
- Така е.
Какво прави този тип с Пейтън?
"Юнайтед Дженерал Кемикал", главен вход. Точно влизат.
Търсят те. Някой си Маккензи. Заради пикапа.
- За трети път звъни.
- Е, и?
Някакъв чиновник да ми лази по нервите за едното нищо.
- Не звучеше като едното нищо.
- Полсън, ще му се обадя.
Доктор Озмънд, влизайте.
Ей, ти.
- Имаш ли огънче?
- Да.
Вие вървете натам, ще се срещнем в края на коридора.
Честит рожден ден, скъпи!
Коя сте вие?
Аз съм подаръкът ви от момчетата от маркетинга.
От маркетинга? Аз съм пастор от Айова.
- Кой номер е стаята?
- 709.
Така ли? Трябваше да съм в 609.
- Съжалявам за грешката, отче.
- Казвам се Бил. Бил Пул.
Не съм женен.
Много мило от твоя страна, Бил, но на сутринта ще се мразиш.
Кърт!
Радвам се да те видя отново.
- Как се добра до това?
- След кратка среща с...
Хари Озмънд, химик. Химик на мафията.
Сто процента ще даде отговори на много въпроси.
Обаче не знам как да го включа.
Дай да пробвам.
- Разбираш ли от компютри?
- Знам как се включват.
Вероятно има някаква защитна система.
Ще успея да вляза, но ще ми трябва време.
Ето нещо, което не умееш.
Тя е човек.
Какво ви става? Това някаква шега ли е?
Тази жена, която и да е тя,
проследява този идиот и взима компютъра с цялата информация.
- И все още диша!
- Спокойно.
Не може да проникне в компютъра ми.
Освен това всичко е в мозъка ми.
Що за мозък е това, Ромео? Този, дето е в гащите ли?
Тук съм, само защото обещах на дистрибуторите.
Дадох им дума.
А ти, тъпако! Гледай да си свършиш работата.
- Фроман, онзи от Маями...
- Не сега, Полсън.
Ти сигурно си този, който се е обаждал за пикапа.
Стотина пъти.
Ако знаех със сигурност,
бих казал, че ме отбягваш.
Щях да ти се обадя днес, веднага щом дойда.
Да бе.
Бил си целия този път от Маями, значи е сериозно. Какво има?
Търсим заподозрян в бомбен атентат. Видя ли шофьора?
Така и не разпитах онзи шофьор.
Пикапът бе паркиран в близост до банков обир.
Мислехме, че е автомобилът на извършителя.
Оказа се, че не е.
Чакай малко.
Мислили сте, че пикапът има нещо общо с банков обир,
но не сте разпитали шофьора?
- Не, но...
- Доста немарливо.
- Кой си ти?
- Казвам се Маккензи.
- За кого работиш?
- За федералните власти.
А аз - не.
Не позволявам на някакъв чиновник да ми казва...
Как да съсипеш кариерата си ли?
А шефът ти знае ли, че имаш проблем с алкохола?
Или за любовницата ти кубинка, която държиш в Талавера?
Знае ли за мерцедеса,
даден ти от г-н Хорхе Де Силва,
втори в йерархията на картела Кали в Южна Флорида?
Заловихме обирджиите с колата и парите,
затова не се наложи да разговаряме с нея.
- Изпратихме обява за издирване.
- Изобщо не е стигнала до мен.
Напротив.
Къде е тя?
Нямам никаква представа.
Но ти първи ще разбереш, ако я забележим.
Би било добре.
Ама че отношение. Какъв му е проблемът?
Работи за правителството.
Дик, Мат се обажда. По-добре ела тук.
Има развитие.
Трябва да поспиш. Цяла нощ не си мигнал.
Готова ли си?
Отиваме да заредим, за да можем утре да отворим.
Искаш ли нещо?
Не.
Хубаво.
- Добре ли си?
- Да.
Не си. Пак това изражение.
Кое изражение?
Тъжното. Винаги ме изненадва, защото изглеждаш така силна.
Не искам да любопитствам, но какво ти се е случило?
Разбирам, не съм тактична.
Човекът, когото обичах, беше убит.
- При злополука ли?
- Не.
Много съжалявам.
Значи затова все бягаш.
Нещо такова.
Част от мен иска да забрави всичко.
Част от мен не знае какво иска.
Това е.
Добър ден. Идвам при г-н Пейтън.
Тук няма такъв.
Не съм сбъркал адреса. Искам да се срещна с г-н Пейтън.
Защо смяташ, че г-н Пейтън иска да се срещне с теб?
Заведи ме при Пейтън.
Ама че шегаджия! Много си смешен.
Защо не се поразходиш? Хайде, изчезвай.
Това е г-н Чо Сун. Виждам, че се е запознал с хората ти.
- Как успя?
- Озмънд е химик.
- Използвах периодичната таблица.
- Естествено.
Но не успях с нея.
После пробвах с алгоритъм от името му
- заедно с първите четири букви...
- Просто кажи какво откри.
Пейтън има тлъсто досие.
Гледай сега.
- Службата на шерифа.
- Детектив Фроман, моля.
- За кого да предам?
- За Мат Маккензи.
Един момент, моля.
Съжалявам. Детектив Фроман не е тук в момента.
- Кога го очаквате да дойде?
- Не знам. Позвънете пак.
Да, благодаря.
Видя ли?
- Не е много разговорлив.
- Да направим нещо по въпроса.
Готварска книга.
- Какво готви?
- Специални наркотици.
Къде каза, че си работила?
Каквото и да прави, прави го в огромни количества.
Така. Това е изходният пункт.
Движат се през 12 минути.
На всеки 30 секунди минава пазач.
- Защо не го правим през нощта?
- Точно тогава ще очакват.
Никой не влиза по обед.
Как можеш да ядеш този боклук?
Белтъчините са полезни за здравето.
ужасно е. Получавам газове.
- Какво?
- Получавам газове.
Защо не ядеш нормална храна?
Такава ли? Не ми харесва.
Добре, да направим почивка.
Ако вдишвате дълго, може да поискате да си вземете за в къщи.
Озмънд работи точно по график.
Продукцията е по-голяма от очакваното.
И при световни продажби запасите ще стигнат поне за четири години.
Заливаме пазара. После правим дефицит и цените ще скочат.
За всичко си помислил, а?
Не трябва да стоим дълго. И чрез вдишване се привиква.
Ще тръгваме ли?
Беше права. Точно 12 минути.
Да изчезваме.
- Какво е?
- Хидроксилинделдрин.
Викат му дяволски дъх. Появява се в Берлин преди година.
Пред него кракът е като талк. Привикването е мигновено.
- Ползотворно за бизнеса.
- И вредно за клиента.
При по-дълга употреба черният дроб се разрушава.
Ако не спреш, можеш да ослепееш.
Прекрасно.
ООН и Интерпол мислеха, че са го пресекли.
Пейтън държи всички ченгета в града.
Да се обадим на Агенцията за борба срещу наркотиците, на ФБР.
Не мога.
Защо?
Някога работех за тях.
Така и предполагах.
Да.
Сега ме преследват.
Искаш да се откажеш от Пейтън ли?
А ти?
Не мога.
Значи и аз няма.
Ще ни трябват някои неща.
Какви?
Детонатори, десетина пръчки динамит,
поялник, инструменти, дигитален таймер...
Само това ли?
Някой ден бих искала да поръчам хамбургер, пържени картофи
и шоколадов шейк.
"Тя върви, красива като нощ с безоблачно и звездно небе
и най-прекрасна тъмнина и цвят лицето и очите й събират,
омекотени от нежна светлина, каквато денят не притежава.
Отсянка повече и лъч по-малко
ще помрачат това безименно изящество,
което лъха във всеки гарванов кичур,
или грее меко в лицето й,
където тихи, сладки мисли казват
колко тихо, колко скъпо."
14 юли, от Сантос липсват 200 пушки, 10 000 патрона.
3 август, изчезнал хеликоптер "БлекХоук". Тревожа се заДжули.
16 август, заплахи отвътре.
Джули?
Спокойно. Нося ти хамбургер.
Стресна ме.
Извинявай.
Плачеш.
Да. На никого не казвай.
Може ли да направя нещо за теб?
Не.
Благодаря.
Рита ме кара да споделям.
За неща, които ме тревожат.
Късметлия си.
Да.
Трудно е да си сам.
Но поне има надежда.
Откъде си сигурен?
Знам, че ни помагаш.
Дойде при нас и прие моята битка за своя.
Може би има надежда за всички.
Напомняш ми за един човек.
Добър човек ли?
Човек, когото обичах.
Благодаря.
Благодаря за хамбургера.
Фроман, приятелю. По-труден си за откриване
от игла в купа сено.
Запознай се с колегата ми Досън. Имаме няколко въпроса.
- Какво искаш?
- Къде е жената?
Нищо не знам.
- Това ще те подсети ли?
- Да ти го начукам.
Мисля, че ще стане обратното.
- И преди си го правила.
- Няколко пъти.
Ето и останалото.
Има и още, ако ти потрябва.
- Откъде го взе?
- От един приятел.
Работи в строителството.
Какво му каза?
Добър приятел ми е. Не задава въпроси.
Не се тревожи. Изпаднаха от един камион.
- Не може да се проследи.
- Ставаш все по-добър.
Разпечатах плана на склада на Пейтън.
- Откъде го взе?
- От Интернет.
Продава се, ако искаш да го купиш.
- Искаме само да влезем.
- И да излезете.
- Как ще я кръстим?
- Как ще го кръстим ли?
- Ами ако е момиче?
- Ако е момиче -
Ани.
Страх ме е.
- От какво?
- От това, което може да стане.
Всичко ще е наред.
Не може да си сигурен.
Така е.
И мен ме е страх.
От какво?
От това, в което ще се превърна, ако не го направя.
Вече минават на шест минути. удвоили са и охраната.
Но всичко е по график, така че нямаме проблем.
ЗАПАЛИМО
Кърт, тук еДон. Рос е убит.
До всички постове! Говори Луис.
Пазачът в западния периметър е убит. Да вървим!
Разпръснете се.
Нещо става, да вървим.
- Видя ли нещо?
- Нищо.
Извинете.
Хвърли оръжието!
Бързо мърдай.
Тук има 50 кг динамит, готов за взривяване.
Не си играйте с мен!
Да бягаме. Бързо!
Хайде.
- Той може да си върви.
- Не става.
Не можеш да ми помогнеш. Махай се оттук.
Това е моята битка.
Не това, а Рита.
И бебето.
Върви.
Веднага.
Бомбата ще избухне всеки момент. Не те ли интересува?
Явно не.
Долу.
Натам.
Къде си мислите, че отивате?
Бомбите ще избухнат всеки момент.
Бомби. Много хитро,
но няма да се вържа.
Не те и карам. Прати твоя човек да види.
- Коя си ти, по дяволите?
- Никоя.
Не е така. Куп държавни агенти те търсят.
Неплатени данъци.
Права е. Пълно е с бомби.
Таймерът показва по-малко от две минути.
Не могат да се обезвредят.
Спри ги или ще ти пръсна мозъка.
- Къде отиваш?
- Махам се оттук.
Сега е твой ред.
Пейтън!
Давай да се махаме.
Не си загубила форма, Джули.
Започвах да се чудя.
Отне ни време да те открием.
Не бях толкова далеч.
Знаем какво се случи в Картахена. Защо се провалихте.
Брайън трябваше да ни каже. Можехме да го защитим.
Значи знаете кой ни изигра.
- А ти?
- Всички са мъртви. Аз съм вън.
Не можеш да не си вътре.
Копеле.
Това бяха твоите хора в Картахена.
Ти ни вкара в капана.
Щях да дам процент на Брайън, но го познаваш.
Вярваше ти. Обичаше те.
И аз го обичах.
Но бизнесът си е бизнес.
Брайън ти даде страниците от дневника си. Дай ми ги.
Първо пусни него.
Дай ми страниците.
Ей!
Иска ми се да останеш.
На мен също.
Тревожа се за теб.
Да заминеш сама, без да знаеш накъде.
Ще знам, като пристигна. Ще ви пиша.
Ще ви се обадя на 24 юли.
Ако някой пита, кажете, че не ме помните.
Винаги ще те помним.
Да го направим.
Ще се изненада, когато тя го върне пак тук след час.
Благодаря.
Благодаря за всичко.