Two Mules For Sister Sara (1970) Свали субтитрите
Дявол да те вземе, кой си ти...
Защо си толкова опак човек?
Тя ще може да обслужи и четерима ни.
Ела при нас, имаме отлично уиски.
Идвай, недей да се ослушваш! Освен това...
Сега какво ще правиш, копеле? Дори и да ме убиеш,
тя пак няма да е твоя,
освен ако не обичаш да се забавляваш с трупове
Е какво, така ли ще стоиш, докато не слънчасаш?
Те казаха, че ще ме убият, за да не ги прецакам.
Те казаха, че...
Добре, сега те нищо няма да ти кажат, така че се обличай.
Какъв добър човек сте!
Ще се моля на Дева Мария, да ви защитава.
Боже господи!
И още, ще се моля винаги да имате това което пожелаете.
За бога, какво по дяволите прави тук една монахиня?
Аз съм мисионер. В Мексико, нищо не ни заплашва сред кардци и убийци.
Исках да поискам нещо за ядене от тези хора.
- Дадоха ли ти нещо?
- Не.
- Наяврно нещо им е останало.
- Вече не ми се яде.
Като ви гледам така, май една глътка уиски няма да ви навреди.
Уиски? Благодаря.
- Това вашето муле ли е?
- Да?
Никакви провизии и запаси? Как смятахте да преживеете?
Бях уверена, че господ ще ми изпрати всичко необходимо.
Да разбира се, като тези тримата, нали?
Но Той изпрати все пак и вас.
- На къде сте тръгнали?
- На север.
На север?
- А аз отивам на юг.
Качвам се на коня и потеглям.
Ще трябва да ги затрупаме с камъни.
Трябва да ги погребем по християнски
- След като направиха това с теб?
- Разбира се.
- Навярно ви се е замаяла главата.
- Имате ли лопата?
Сестро, погледнете нагоре.
- Какво смятате, тези птици, божии създания ли са?
- Да разбира се, божии.
- Тогава защо да им отнемаме храната?
Имате ли лопата?
Да в дисагите на коня ми.
Донесете я, ако обичате, ако не заради вашата, то поне заради моята душа.
Сестра аз ги застрелях, но да се потя заради тях - няма да стане.
Вие сте упорит като моето муле.
Дори и повече.
Как са мазолите?
Бивало е и по-зле.
Благодаря, братко.
Казвам се Хоугън. А аз - сестра Сара.
И така, сестра Сара, ако някога ви омръзне да сте сестра,
бързо ще направите кариера като отличен гробар.
Искате ли боб? Тези момчета не можеха да стрелят,
но един от тях, изглежда добре е можел да готви.
Аз не мога да хапна това което са готвили, но ми дайте вода, ако обичате.
- Заповядайте.
- Благодаря.
- Вие наистина сте се побъркали.
- Дайте ми манерката, ако обичате.
Ако искате да ги благословите, правете го на сухо.
Аз и така достатъчно ви помогнах, така че сега е време да се сбогуваме.
Не стойте дълго на слънце, че ще имате още един проблем.
Сбогом. Още един път благодаря.
Бог да ви пази.
Провървя ви.
Като че ли това е френската кавалерия. Можете да тръгнете с тях.
- Помогнете ми. Те търсят мен.
- Защо?
Събирах пари за мексиканската армия. Тази нощ ми се наложи да избягам.
Нямаше да ви пазя кожата, ако не бяхте монахиня.
Е добре. Изхвърлете този кръст. Той блести като огледало.
Вземете последния кон и тръгвайте след мен.
Кучи син.
Какво правите?
Правя за вас това,
каквото не би направила никаква света дева.
Тръгваме бавно,
за да не размътим водата.
Защо качихте този мъртвец на коня?
Кон с ездач оставя по-дълбоки следи, отколкото без.
Надявам се, че французите ще тръгнат след тези коне.
Ето. Хапнете.
Защо отказахте на хапнете, когато ви предложих?
Ако така ви къркори стомаха, за нас ще дойде цялата армия.
Тези звуци са толкова тихи, че никой няма да ги чуе. Защо се ядосвате толкова?
Не знам. Може би, защото монахините не трябва да са толкова красиви.
Няма значение дали съм красива или не.
Аз принадлежа на нашия господ Исус Христос
За да бъда честен, именно на това съм ядосан.
- Не ви се сърдя, брат Хоугън.
- Не ме наричайте "брат".
Извинете.
Проклятие, те се разделиха и ни настигат.
Е защо стоите? Тръгвайте!
Няма да им избягаме. Да се махаме оттук.
Като започне стрелбата, ще им отвлека вниманието.
Ще изчакате, а след това ще тръгнете на другата страна.
Постъпвате като истински приятел, г-н Хоугън. Бог да е с вас.
Не го намесвайте сега. Тръгвайте!
- Не мога да отида натам.
- Защо?
Там има гърмяща змия.
Пей, пей, приятелче.
Доведете си мулето.
Ако ни се размине, от тази змия ще стане прекрасна вечеря за вас.
Така. С този остър ум е трябало да станете покерджия, а не монахиня.
Толкова съм ви благодарна.
Навярно, ще се отправите сега на юг?
Не, вече се смрачава.
Първо да похапнем. Монахините могат ли да готвят?
Аз мога.
Добре. Вашите мъртви приятели оставиха малко боб и кафе.
Но първо да събера малко дърва.
Трудно е да се повярва, че гърмящите змии са толкова вкусни.
Ето. Първо дамите.
Благодаря.
И така, тръгнали сте на север. Къде по-точно?
Искам да намеря партизаните. С тях ще съм в безопасност.
- А откъде бягате?
- От Чихуахуа.
От Чихуахуа?
- Там сте живяли?
- Няколко години.
- Там има френски гарнизон.
- Да до самата църква.
А случайно да знаете, колко войника има в гарнизона?
- Приблизително.
- Около 200 и няколко пушки.
Откъде знаете?
Офицерите искаха да учат испански,
и игуменката ми възложи тази задача на мен. Говоря и френски.
Ходех в гарнизона три пъти на седмица.
Ненавиждам ги. Ах, как ги ненавиждам.
- Нима да ненавиждаш не е грях?
- Не, ако ненавиждате злото.
Французите убиват мексиканци,
превръщайки страната в своя колония.
- Сградата на казармата голяма ли е?
- На два етажа. Бивш манастир.
- А открито крило има ли?
- Да и при това много красиво.
- И балкон със стълба надолу?
- Да, така е.
Казвате, че сградата на казармата е до църквата. На какво разстояние?
На няко места не повече от десет-дванадесет фута.
А покрива на казармата по-нисък ли е от покрива на църквата?
По-нисък. Доста по-нисък.
- Часови има ли?
- И денем и нощем.
Сестра Сара, няма да ме задържите много,
ако реша да ви заведа до един от отрядите, които търсите.
- Вие също ли сте от такъв отряд?
- Докато ми плащат, да.
Плащат ви? В злато?
Ако ми плаштаха със шикалки, щях да ги изпозастрелям в окото,
за да не се развали кожата.
Но партизаните са бедни.
Аз се договорих с тях, че ще им помогна да завладеят гарнизона.
Ако планът сполучи, те ще ми дадат полвината от френската хазна.
Значи не го правите от съпричастност към общото дело?
Нито за тях, нито за когото и да е.
Знаете ли, аз две години воювах в Щатите.
И сега мен повече нищо не ме интересува освен парите.
А защо тогава воювахте в тази война?
Всеки един път може да сбърка.
Господин Хоугън,
14 юли - е френският национален празник.
До обяд на този ден миналата година целият гарнизон се беше напил.
- А днес каква дата сме?
- 6 юли.
Отлично!
С тази информация мога да смятам, че златото е вече в джоба ми.
Да пийнем за това.
Трябва да ви изоставя за няколко минути.
Само не се отдалечавайте много. Може да има още гърмящи змии.
Ще отида да се помоля.
Аз ще се обърна, така че можете да не се безпокоите.
Ах, какъв джентълмен сте, господин Хоугън.
Навярно често ви се налага да спите на земята.
- О, много съм уморена и ще заспя бързо.
- Навярно ще изглеждате по-щастлива.
Това, че се срещнахме с вас, г-н Хоугън, е едно чудо.
Не е чудо, а случайност. Живота е пълен със случайности.
Не. Това беше чудо.
Да, бе. Представете си двама души,
яздят един до друг, изведнъж куршумат рикушира от камък и убива единия,
а на втория му няма нищо. Това е просто случайност, а не чудо.
Не вярвате в чудеса, нали?
Вземете например, това момче тази сутрин.
Той можеше да хвърли динамита обратно към мен, преди да го убия.
Ето, това беше чудо.
Колко е приятно, човек да ви слуша как се смеете.
Какво си мислите, че монахините не се смеят?
Не знам. Никога до сега не ми се е налагало да прекарвам нощ с тях.
Лека нощ, г-н Хоугън. Още един път ви благодаря за всичко.
Ей, сестра, ставайте. Време е да тръгваме.
Не може ли да поспя още малко?
Не може, ако искате да тръгнете с мен.
Цялото тяло ме боли.
Не съм свикнала на такава езда.
Ще ми помогнете ли да се изправя?
Благодаря.
Всички мускули ме болят.
Не знам, как ще яздя днес.
Ще ви кажа, от зори до здрач. Ако можете поспивайте си.
След няколко часа езда върху мулето, ще се почувствате по-добре.
Правите чудесно кафе.
На самотния мъж му се налага сам да се грижи за себе си.
- Значи не сте женен?
- Не.
- А по-рано бяхте ли?
- Не.
- И не се каните да го направите?
- Не.
- Нима не ви е нужна жена?
- За какво?
За да имате деца, за да ви стане спътница в живота.
И да ме кара да оставя пиенето, хазарта, да ми пести парите
и постоянно да се оплаква, че я боли глава? Не, благодаря.
- Навярно сте много самотен?
- Имам прекрасен живот.
Имам много жени, когато поискам и нито една с моята фамилия.
А как е при вас? Никога ли не ви си е искало да бъдете истинска жена?
Да имате мъж, който да ви обича? Да имате деца?
Аз избрах друг път.
А какво става с чувствата, с които Господ е надарил всички жени?
- Винаги ми е било интересно.
- Разбира се, ние също сме хора.
Ако у нас се събудят такива чувства, ние се молим, докато не си отидат.
И колко време е необходимо да се молите в такива случаи?
Докато не бяхте монахиня, нима не сте искали да живеете с мъж?
Нима никога не сте се целували?
Нима не ви е мъчило безсънието, от такива мисли?
Всички жени по натура са лъжкини, но не предполагах, че и монахините са такива.
Прав сте. Излъгах.
Да бе, сестра.
Би ми се искало да ви познавах докато не бяхте дали обет.
Конят ви започна доста да куца.
Разранил си е крака с едно камъче.
Може би, на раната и трябва семица, за да заздравее.
- Може би, хората от това село
ще ви скрият, докато не се оправи конят ви.
Не мога ли да използвам товарния ви кон?
На него си нося нещата. Трябва да съм в Чихуахуа до 14-ти.
- Но моля ви, брат Хагън.
- Помолих да не ме наричате "брат".
Добре господин Муле. Прав сте. Такъв сте инат като мулето ми.
Когато стигнем в селото, сестра, с вас ще се разделим.
Тук нашите пътища се разделят.
- Какво правите?
- Трябва да се помоля в храма.
Вече вчера се молихте. Не ви ли писна?
Грях е да се мине покрай него без да се помолиш.
- Затворете си очите и минавайте.
- Господин Хоугън, моля ви млъкнете.
Това е малък храм, така че се молете по-малко.
Виждате как помага молитвата?
Господ ми изпрати добър човек,
който смени мулето ми с това създание. Сега ще тръгна с вас.
Изпратил ви е магаре вместо вашето муле?
Ако мислите, че този джентълмен
е направил честна сделка, не ще го срещнете в рая.
Този човек живее там на хълма.
Преди три часа той се е срещнал с френския патрул.
И накъде тръгнаха?
Добре. Ще купим всичко което ни е необходимо и продължаваме.
- Качвай се на това дърво.
- Какво дърво? Защо?
Боя се да гледам надолу от високо.
Гледайте нагоре! Наоколо броди рис и за вас е по-добре да сте тук.
Извинете ме, сестра.
- Какво правите?
- Невъзможно е да го застрелям,
докато не го видия.
Е, как е сестра?
- Гледам нагоре.
- Добре. А сега да замълчим.
Може да се изплаши и да избяга.
По дяволите.
Що за хора са това?
Хайде, спускайте се от дървото. Обърнете се с гръб и ще ви поема.
Какво казват за Санта Мария?
Френските войници в Сетаво чакат влака за Санта Мария.
А аз трябва да отида Санта Мария. Там се крият партизаните.
Разберете за какво отиват там французите.
Разбира се. Ще разбера.
Сетаво е далече, така че хайде да намерим къде да преспим.
Длъжен съм да ви се извиня.
Когато ви качвах на дървото...
Не е необходимо да се извинявате господин Хоугън
В изключителни случаи църквата разрешава нарушаване на правилата.
Не сте съгрешили, че ми помогнахте да се кача на дървото с ръка на задника ми.
Откъде сте научили такива думи?
- Какви думи?
- Задник.
В манастира.
Сестра Хариет ни учеше как се наричат различните части на тялото.
Тази част тя нарече задник.
А къде е родена сестра Хариет?
От Ню Орлианс, защо?
Исках да знам, каква е била преди да стане монахиня.
Извинете. Не разбирам за какво говорите.
Умира офицер. Моля ви елате с нас.
Макар и да не сте свещеник,
можете да му дадете някаква духовна утеха.
Полковникът е много, много болен.
Да спасим душата му, Пресвета Дева Мария...
Ах ти, мръсна кучко!
Целуни кръста! Целуни кръста!
Сестра той бълнува. Простете му.
Прощавам му. Прощавам му с цялото си сърце.
Той е вече на небето.
Проклятие!
Как можете да пиете тази гадост?
Искате да се напиете! Какво се е случило?
Разпознаха ме.
Кой?
Никога по-рано не съм се плашила така.
Кой ви позна? Какво направи той?
- Умря.
- Поднасяте ли ме?
Помолиха ме да опростя греховете на умиращия полковник.
Оказа се, че той е един от онези, които учих на испански в Чихуахуа.
Слава богу, че никой не обърна внимание на това, как ме нарече.
Как ви нарече?
Мръсна партизанка.
И така, той умря, а вие сте в безопасност. И какво узнахте?
Влакът за Санта Мария заминава днес.
И ще вози снаряжение и оръжие.
Браво, сестра.
По пътя оттук към Санта Мария,
влакът ще премине по мост над планинско дере.
Трябва да се доберем оттук до влака.
- Ще го запалите?
- Ще го взривя и ще го пратя по дяволите.
Ставайте, трябва да вървим. Ще ви се наложи да яздите по стръмнина.
- Съвсем не съм пияна.
- Изпихте толкова много уиски.
Вярата ми в бог го превърна във вода.
Налага се да побързаме. Никога не съм виждала взривяване на влак.
- Не се притеснявайте за мен, сестро.
- Ще успеете ли всички да убиете?
Това са индианци - Яго.
Те са диви езичници, но някои от тях вече са влезли в лоното на църквата
Ще успеете ли да седнете на коня?
Мисля, че да.
Кажете, когато се качите.
Само не показвайте слабост или болка.
- Прекратете това. Качихте ли се?
- Да, качих се.
Веднъж убих един, в крайна сметка, така казват.
Дълго го удрях по темето и после хърлих трупа му на кучетата.
Да хвърлих трупа му на кучетата. Да бъдат проклети очите му.
- Донесохте мъх?
- Да.
- Той ще спре кръвта.
- Какво да правя?
Ще ви кажа стъпка по стъпка, какво да правите.
Най-напред, трябва да се напия до козирката.
Колко време мина, откакто ме улучиха?
- Вече питахте преди десет минути.
- И какъв беше отговорът?
Около час.
Изрежете в стрелата прорез, достатъчно дълбок,
за да може там да влезе щипка барут.
Барут?
Да барут. Именно барут.
Казват, че помага да се съберат краищатата на раната.
Като че ли, тази стрела...
се намира достатъчно далеко от сърцето.
Някои жени казват, че сърцето ми се намира
не на съвсем правилното място.
Е хайде започвайте да режете и не се притеснявайте, ако започна да викам.
Хайде, сестро, спасителко моя от проклетите индианци.
Нали не искате моята уговорка с партизаните да отиде на вятъра?
И дойде свещенник.
И дойде свещенник.
Тази песен не е много хубава,
но е единствената, която зная добре, за да мога да я пея пиян.
- Все ми е тая дали пеете или не.
- Имате прекрасен характер.
Впрочем, това е песен за протестантски свещенник, а не за католически.
И дойде свещенник. И дойде свещенник.
Той бече ужасно намръщен и говореше за второто пришествие.
Щеше да ме целуне по моя розов задник.
Да бъдат проклети очите му.
Още уиски.
Още уиски.
Това е последната бутилка.
Послената? Кава лоша новина, сестро.
Жалко, че не мога да я споделя с вас. Ще ви трябва твърда ръка.
И доде шерифът, и доде шерифът.
Да и шерифът също дойде, и шерифът дойде.
Ох, дойде шерифът.
Със всичките си помощници, облечени в синьо.
О, господи, каква компания само!
Да бъдат проклети очите му.
- Свърших.
- Не е лошо. Добре.
- Като че ли сте женена за дърводелец.
- А сега какво?
Отрежете дръжката на стрелата ето тук.
- Да отрежа?
- Да.
И настъпи момента да се отправя към небето.
Да се отправя по въже към небето нагоре по въже към небето.
А тези копелета долу
се деряха: предупреждавахме те Сам.
Да бъдат проклети очите му.
Може ли да я счупя?
Така. Колко време мина?
- Повече от час.
- Пролет влак.
Пролетият влак приближава, знам го.
Спомняте ли си какво ви казах за случайността?
Не беше времето да се срещаме с индианците, но така се случи.
Никакво чудо, просто шибана случайност, заради която ще се провали
сделката ми с партизаните. Сложете ме на по-равно.
Прекрасна жена сте, сестра Сара
Колко е приятно човек да се докосва до вас, така приятно ухаете.
- Моля ви г-н Хоугън.
- Не мога да не мисля за това,
че когато ви видях за първи път, вие бяхте почти гола.
- Трябва да забравите за това.
- Не мога, моя прекрасна сестро.
И не искам да забравя. Всяка нощ,
когато си лягаме да спим, толкова близко един до друг, само си мисля
за това. Иска ми се да ви докосвам, да ви взема в ръцете си, да ви усещам.
Прощавам ви, защото знам, че ако не бяхте толкова пиян...
Може би. може би.
Неяъзможно е да забраните на мъжа да ви желае,
и колко ви желая, ех ако не бяхте монахиня.
Е, не трябва г-н Хоугън.
Добре.
Донесете малко барут от дисагите.
Не се приближавайте, докато не ви кажа.
Изсипете малко барут в шепата си и оставете торбата там.
Напълете прореза. Напълете прореза.
Така е добре.
А сега идва ред на най-трудното.
Сега е важно да се синхронизират нещата.
Когато запаля барута,
пробутайте стрелата през мен и я извадете от другата страна.
А с какво да я избутам.
Вземете ножа, обърнете го с плоската страна към стрелата
и ударете върху него с дръжката на пистолета.
И най-важното, сестра Сара,
Ударете направо, а не под ъгъл.
А какво ще стане, ако не се получи ударът?
О само не това, моя прекрасна сестро.
Стрелата ще се счупи в тялото ми.
Сега знам, че сте първокласна гробокопачка, но...
Добре. Какво да правя с мъха?
Запълнете с него, отворите отпред и отзад.
И го вкарайте навътре, например на половин инч.
Добре.
Последна глътка и след това ви се оставям в ръцете, докторе.
Ще се молите ли за мен?
Значи, наистина съм се напил до козирката.
Да бъдат проклети очите ми. Това е толкова трогателно.
И накрая, сестро,
когато запаля барута, от него ще захвърчат искри, така че по-внимателно.
Можете да подготвите конете.
Ще се маханем оттук, само да разкарате тази клечка от мен.
Готова ли сте?
Спомнете си за влака с френските боеприпаси! Длъжен сте да го взривите!
- Колко време мина?
- Няколко часа.
Какво?
- Загубихте съзнание.
- Защо не ме свестихте?
- Мислех си, че...
- Мислели? И какво по дяволите измислихте?
Подведохте ме, сестро. Подведохте ме!
Защо тогава не сядате на коня?
Защото...
Твърде сте пиян и сам няма да се оправите. Ще се кача при вас.
Дръжте се за гривата.
Облегнете се на мен. Облегнете се назад
Побутнете коня, за да тръгне.
Колко е приятно да си в ръцете на красива монахиня.
А на вас харесва ли ви?
Църквата разрешава това, заради вашата безопасност,
но не трябва да проявявате рзюзданост.
Моля ви за извинение, мадам. Искрено ви моля да ми простите.
Само погледнете този мост. По-добре не може и да бъде.
- Това е чудо.
- Хубаво място за произшествие.
Такава малка връзка динамит ще е достатъчна ли?
Ако се постави в основата, не.
Но ако се изкатеря и я поставя на самите релси, тогава...
Но как ще се изкатерите с това свое рамо?
- О само това не, г-н Хоугън.
- Почакай само секунда.
- Помните ли, че ви спасих живота?
- И аз ви спасих вашия.
Спасих ви два пъти от французите.
И аз два пъти ви спасих. Помните ли стрелата?
Какво се каните да направите? Да ме изоставите в най-голямата нужда?
Помните ли гърмящата змия, когато се криехте от войниците?
Тогава нямаше никаква опасност.
А нима не ви дойдох на помощ, когато имахте нужда от мен?
Сега настъпи часа, когато аз се нуждая от помощ.
Каква необходимост имате? Мислите само за пари.
А какво по-важно нещо има от това?
Животът ми. Ако пропълзя по този мост мога да падна.
Значи вие сте една прекрасна, пееща псалми пранодумка.
Французите се гласят да унищожат цял отряд от вашите партизани,
и вие сте единствената, която може да им помогне.
И при това се отказвате да се изкачите на един пършив, вонящ мост.
Правилно, сестро, уповавайте му се.
Малко старомодна християнска вяра,
и ще се подхвръкнете, като птичка.
Знам, че се страхувате, Сара, но по тези пръчки не е трудно да се изкачите.
Мислете си само за живота на християните, които ще спасите.
Вярвайте в силата на пробляскващия кръст,
и Бог, и Вси Светии, ще бъдат с вас.
Все още не сте ми казали, как ще го взривите, когато...
За това аз ще се погрижа. Ще го взривя с изстрел.
Влакът е вече близко.
Качвайте се!
Поставете динамита по-открито, за да мога по-лесно да се прицеля.
Браво, сестро!
Абсолютно сте права. Абсоютно права. Но аз никога
не съм виждал, човек толкова бързо да привиква към силните напитки.
Ще е необходимо малко да потренираме в прицелването без патрони.
Обърнете се с лице към моста. Хайде, обърнете се.
Така е добре.
Сега, по моя команда,
дълбоко поемете въздух и го задръжте.
Хванете дулото в ръце. Да не мислите, че ми е лесно?
И не скривайте мерника.
Сега, дълбоко поемете въздух и го задръжте.
- Така няма да уцелите.
- Ще уцеля.
- Пушката трепна при изстрела.
- Щях да уцеля.
Протегнете си ръката и вижте дали не трепери.
Да, още сте пиян! Никога няма да уцелите динамита.
- Ще го уцеля.
- Заредете пушката.
Нека да видим, дали ще уцелите предмет с този размер.
Ето, онзи малък камък, върху големия.
Нека да видим, дали ще го уцелиш.
Заредете пушката.
Дръпнете ръчката с всичка сила и я върнете обратно.
Добре. Отлично.
Сега... Поемете дъх.
Заредете отново.
Дайте да пробваме седнали. Вие ще седите, а аз ще съм на колене.
Хайде! Сядайте!
Не ми е толкова лесно.
А сега, поемете дъх.
- А вие можете ли да стреляте?
- Не не мога! Заради вас,
напразно се катерих на моста!
- Успокойте се. Почакайте малко.
Бързо ще изтрезнея. А за сега ще ми приготвите силно кафе.
Сега такова кафе ще ви приготвя!
Изтрезнявай! Изтрезнявай, копеле такова, или ще те убия!
Изправи се!
Кажете ми кога да задържа дъха си.
Света Дева Мария, помогни на нещастния атеист да уцели.
Какво ви казах?
Не чух добре, наистина ли ме нарекохте копеле?
Мисля, че от уискито, човек има слухови халюцинации.
Господи, проси му нечестивите помисли.
А ето го и бара, който търсих. Може да ми потрябва помоща ви.
- Разрешено ли ви е да влизате в бар?
- В такива случаи църквата...
- ... разрешава отстъпление от нормите.
- Знам, знам.
- Говоря английски.
- Добре, текила.
- А вие какво ще поръчате?
- Имате ли лимонада?
- Имаме.
- Отново ли ще се напивате?
Никога не се напивам, освен ако не ме ранят индианци.
- Тогава, защо ви е текила?
- Само да си намажа рамото. И това е.
Като че ли, отдавна не им се е случвало да видят монахиня.
Такава като вас, със сигурност не е идвала.
Тези хора говорят ли английски?
- Сигурен ли си?
- Сигурен.
Добре. Донесете ми френско шампанско... 1789 година.
Френско шампанско от 1789 година.
- Какво е това, сеньор? Какво "какво"?
Това шампанско?
В този град има ли друг бар "Ел Гато Негро"?
- Ти ли си собственаика на бара?
- Не.
- А кой е собственик?
- Баща ми.
Кога ще се появи?
Какъв лош късмет.
Дадоха ми паролата, но човекът, който я знае, го няма.
Той навярно ще се появи само на 15 юли.
Господин Хоугън, радвайте се, че сте още жив.
Какво ви трябва от живота?
Ранчо? Добитък? Какво искате?
Ранчо?
За да ставам в зори и да си лягам с кокошките?
И по цял ден да се друсам в седлото? Не, благодаря, по-добре да умра.
Има един такъв град, нарича се Сан Франциско,
и така, ако получа парите,
ще открия там най-големия салон за хазартни игри,
с дълъг бар от червен махагон и зелени кадифени маси.
И там ще се играе на рулетка, бакара, фараон и други хазартни игри.
Знам, че това не означава нищо за вас, но за мен това е целият ми живот.
Някои мъже имат странни желания.
- Къде, по дяволите, е баща ти?
- Болен е.
Трябва обезателно да го видя. Къде е той?
Вече три дни не може да говори.
Едната му половина е неподвижна.
Той разбира ли, когато говорите с него?
Разбира ли английски?
Не толкова добре, колкото аз, но... Майка ми е с него.
Той не може да говори.
Може ли да го видя?
Моля, заповядайте.
Разбирате ли ме, сеньор?
Това означава "да".
Трябва ми бутилка френско шампанско от 1789 година.
Трябва да се видя с полковник Белтран. Ще ме заведете ли до неговия лагер?
А синът ви може ли да ме отведе до него?
Някой в този град, знае ли къде се намира този лагер?
Тя казва, че свещеникът знае.
Когато в Мексико някой умира или загива по пътя, ние поставяме кръст,
за да не си помисли някой нещо.
Сега трябва да вървим натам.
- Далеко ли е Хорацио?
- Не много.
Свали пистолета, гринго.
Аз съм Хоугън. Белтран ме очаква.
Имап предвид, полковник Белтран.
Полковник, генерал, има ли значение? Заведи ме при него.
Отдавна ви очаквам, Хоугън.
Какво ви се е случило?
Уцели ме индианска стрела.
Бяхте ли в Чихуахуа?
Не. Благодарение на сестра Сара, не ми се наложи да ходя до там.
Сестра? Какво?
- Нашата сделка остава ли в сила?
- Винаги си държа на думата. А вие?
Добре. Донесете бутилка текила
и ще ви разкрия плана си, гладък, като дупе на пеленаче.
Кажете ми плана си, а аз сам ще преценя, колко е гладък.
Покрива на казармата е по-нисък от покрива на църквата.
Сестра Сара казва, че на 14 юли всички французи се напиват.
Не е зле, Хоугън, не е зле. Благодаря ви, сестро.
Да, ние с нея добре се сработихме.
Ако всичко се получи, може би отново ще се заемете с гарнизона, нали?
Ако с гарнизона всичко мине толкова гладко, колкото със влака,
това ще вдъхнови хората ми.
- С колко човека разполагата?
Четеридесет, но когато се доберем до Чихуахуа, ще станат повече.
- Колко повече?
- От петдесет до шестдесет.
- Но вие сте армейски полковник!
- Да, полковник съм.
В армията обикновенно полковниците командват цели полкове.
Да, така е, но понесохме големи загуби в битките.
Сключвайки сделката, ми казахте, че нямата артилерия.
- Имате ли динамит?
- Не.
Значи имате, по-малко от сто пушки и няколко мачете, така ли?
Французите даже в пияно състояние, ще ви отнесат главите.
Не познавате хората ми. Това са смели мексикански патриоти.
Чудесно. А аз съм партиот за своя живот,
и искам да се захвана с тази работа с динамит.
Покажи ми на какво дърво расте и моите хора ще ти го наберат.
Нима не може да се купи в Тексас?
Да, но за това трябват пари.
Дори вашата храна и тази бутилка са от нашите пожетвувания.
Утре се отправяме към Чихуахуа.
Можете да дойдете с нас и да се сражаватае под мое командване,
или да се върнете обратно в тексаския бар, където ви намерих.
Никакъв кучи син не може да ме откаже от сделката, която сключихме.
Ако някой друг мръсник ми кажеше това, щеше да е мъртъв.
Доколко помогнахте на Мексико,
ще ви позволя да се качите на коня си и да се омитатете оттук.
- А сега изчезвайте!
- Никъде не тръгвам.
Полковник, почакайте. Това е златна халка. Купете с нея динамит.
Може би, вашите хора имат нещо, което могат да продадат.
Ако ме отведете в Санта Мария, мога да уговоря жителите да ви помогнат.
С динамит, загубите сред моите хора ще бъдат значително по-малки.
Казах ви полковник, че няма да се откажа от тази сделка.
Знаете ли, че в Тексас никой
не продава динамит на мексиканци.
Тогава се обръщам към вас, ще купите ли динамит за нас.
С удоволствие.
Сестра, зашийте това.
Не бихте искали да ви видят полуразсъблечена, нали?
Така е по-добре, отколкото да се убиваме един друг.
Ако зависеше от мен, погребенията биха били само католически.
Какво? Аз не знаех, че сте католик.
Успокой се Хоугън. Тук няма никакви индианци, само монахинята
- Е какво, стана ли?
- Не знам.
Как така не знаете, колко получихте за халката.
Не знам с това какво може да се купи в Тексас.
Може да се купи толкова динамит, че коня да подгъне крака
Отлично заработихте за мен, сестра.
Тоест, не за мен, а за общото дело.
Може и да стигне и за лекарство за вашата ръка.
- Давате ми кръста си?
- Такова е моето желание.
Сестра, като партизанка ми харесвате повече, отколкото като монахиня.
Ще се видим в Чихуахуа.
Добре. И ще се повеселим, ако превземем форта!
Може, дори и ще налея малко уиски във вашата лимонада
- Трябва да поговоря с вас...
- Доведоха конете ви.
Добре. На товарния кон имам револвери и уинчестъри.
Навярно знаете, какво да правите с тях.
Това са пожертвования от едни стари приятели на сестра Сара.
- Може ли да поговорим?
- Не мога, сестро.
Трябва веднага да замина.
Къде ще се срещнем?
Малко на юг от Чихуахуа има малка църква.
Бъди там, колкото се може по-рано от утрото на 14 юли.
Приятен път.
Само французите да не разпилеят парите, докато дойдем.
- Довиждане, сестро.
- Довиждане.
- Здравейте, г-н Хоугън.
- Как сте, сестра?
- Радвам се, че сте жив и здрав.
- Очаквате ли динамит?
- И вас.
- Какво, лично мен?
Липсвахте ми.
Да и мен напоследък, не ме свърташе, като вас.
- Наистина?
- Да, по дяволите.
И какво става?
Работата е там, сестро,
че въобще не трябваше да се срещам с вас.
Да вървим, Белтран ни чака.
Къде се загубихте, Хоугън. Скоро ще се мръкне.
Наложи се да обиколя три града, за да купя достатъчно динамит...
...и малко цигари в добавка.
Моите хора, ще тръгнат към църквата.
- Колко човека събрахте?
- Над 100. Да тръгваме.
Гарнизонът е натам.
Навярно, всички са вече пияни, защото не чувам песни.
Там никой не се кани да пие. Объркали сте датите.
Не. Това е техният ден на Незвисимостта - 14 юли.
Това е заради взривения влак. Сега те са нащрек.
Нападението е равно на самоубийство. Невъзможно е да ги изненадаме.
Противник, който те превъзхожда, не трябва да се напада без изненада.
Вместо да се предаваме, чуйте...
Слушам, но мислите ми са за моите хора, а вашите - за пари.
Знам как да ги изненадаме.
През три улици оттук се намира старата резиденция на епископа.
Когато казармата е била манастир,
от нея, към резиденцията водел тунел, за да го пази от дъжда.
Когато епископът се е преместил, са го зазидали, но стената може да се пробие.
- Кой живее сега там?
- Мои добри приятели.
- Надеждни ли са?
- Много.
- Ще организирам малка изненада.
- Каква?
Пожар. Когато сте давали уроци по испански,
не забелязахте ли, къде държат гарнизонните пари?
Те раздаваха пари от сейфа в офиса на генерала.
На втория етаж в сградата.
- Сейфът дървен ли е, или железен?
- Железен.
Прекрасно, значи няма да изгори.
Тогава ето какво. Ще разделим нашите хора на четири групи.
Ще им раздадем запалителна смес и динамит.
Първата група ще удари по тази врата.
Втората група ще мине през тунела в задния двор.
Третата група ще удари по тази врата.
Четвъртата група съставена от най-добрите ни хора ще остане тук.
Тя ще елиминира часовите и ще запали казармата.
И всичко това трябва да стане едновременно.
Като за начало, ще почакаме да падне нощта
И второ, няколко жени и деца
с пиня напълнена с динамит.
ще се приближат към теза врата.
А какво е това пиня?
Това е стар мексикански метод за раздвижване на вечеринките.
Да вървим.
Сарита, дете мое!
Ти си жива. Не са те хванали.
Те не са хванали моето любимо момиче!
- Сестра, но това е бардак.
- Не, Хоугън. Това не е бардак.
Това е най-добрият публичен дом в града!
Ден и нощ в тази пустуш, ти си ме лъгала!
Не исках. Ти ме принуди.
Какво говориш, как така съм те принудил?
А какво каза, когато видяхме кавалеристите? Кажа, че ако не съм
била монахиня, ти си щял да ме оставиш сама да си спасявам кожата.
А когато ти разказах за гарнизона, ти каза, че ако не съм била
монахиня, щял си да ми кажеш, "адио" и "покедова".
Но аз исках да бъда с теб. Исках да съм в безопасност.
Исках да ти разкажа всичко в лагера, но ти беше зает и не искаше да чуеш.
Защо така учудено гледаш?
Нима не ти спасих кожата и при това колко пъти.
Хоугън, пинята.
- Донесохте ли запалителната смес?
- Да.
Нека оставят това чудо край сградата зад вратата.
- Колко ще гори фитила?
- Около 30 секунди.
Ще стигне, за да се отдалечат.
Там ще бъдат жени и деца, помни това.
Ако е по-дълъг, може да го забележат.
Изберете не много малки деца и не твърде стари жени,
и дано не се спънат случайно.
Напълнете го с бонбони и орехи,
както, когато празнуваме рожден ден.
Тунелът е отворен.
Моите хора ще ги освободят.
Не мога да я помръдна.
Ако опитаме с динамит, то ще загубим предимството на изненадата.
Ще отворят тази решетка, ако пленят още някой.
На французите страшно им се иска да ме хванат.
Хайде да ме предадете и да поискате награда за това.
Дори и да не ви доведат тук, на Хоугън ще успее да проникне зад решетката.
Това е шансът да отворим решетката.
Това не ми харесва.
- Ще намерим друг начин.
- Какъв начин?
- Чакайте да помисля.
- За това нямаме време.
И все пак, това никак не ми харесва.
Трябва да отворим тази решетка, нали?
Това, за което говориш, Сара, е съвършенно безумна идея.
Чуй ме, Хоугън, всеки човек може да сбърка един път през живота си.
Как да направим така, че всички групи да ударят едновременно.
Ще изпратя един човек на църковната камбана.
Когато види, че вие със Сара влизате в казрмата,
той ще удари камбаната три пъти.
Жените с пинята бавно ще тръгнат по улицата.
От момента, когато влезете вътре, докато удари камбаната,
ще минат четири минути. И тогава ще се чуе взрив.
- По-добре по-късно. Шест минути.
- Добре след шест минути.
Добре. Да вървим да им дадем урок по испански език.
Почакай.
Не знам как ще свърши всичко това,
но ми се струва, че съм заслужил нещо.
- Време е да вървим.
- Неподходящо време за война.
Съвсем неподходящо.
Има ли някой, който да говори английски?
- Какво искате?
Водя ви един човек, от който може би ще се позаинтересувата.
- Хайде, влизай, мръснице.
Генералът ще поиска да се запознае с вас.
Капитан, почакайте за минутка.
Тази партизанка вече ми писна.
Аз вече, цели три дни псувам. Ако вашият генерал иска
да поговори с мен, това си е негова работа, но не трябва ли да я затворите
по-бързо, преди да отида да разговарям с него?
Те ще оставят пинята на открито.
Когато ти подам знак, бъди готов да бягаш.
Как ми се иска да имах този кръст със себе си.
Извинете ме, мосю, но аз не се смея на вас,
а на този костюм.
Като, че ли ще ни се наложи да ви разтреляме в него.
Знам, че събиране на пари за мексиканската армия е престъпление...
- Както и убийство на летената.
- Това копеле умря ли?
Да лейтенанта умря, а и на вас предстои същото.
Мосю, аз съм генерал Клер.
Генерале, аз се казвам Хамилтън.
- Приятелите ме наричат Текс.
- Приятно ми е да се запознаем.
Как така се случи да хванете тази малка птичка?
Имам пасище на север и там един път
изведнъж се появява монахиня...
И когато чух за това, аз си казах,
Текс ти трябва да я доведеш и предадеш на властите.
Ненавиждам партизаните.
С тях имам само неприятности. Заради тях, моите мексиканци
по цял дел лежат на една страна и се молят за независимост
Не знаете ли, че сме обявили награда за главата и?
- О, награда?!
- 200 златни франка.
Чудесно!
Това е по-добре отколкото да ти избодат очите.
Може ли, тогава да я затворите, а аз да си вървя?
Да я затворя? Не, мосю.
Осъдените пленници имат право на последна нощ за отмора.
- Вино или коняк, Сара?
- Коняк. До горе, ако обичате.
Всичко което пожелае моето кротко птиченце.
Полковник, донесете 200 франка.
Мосю Хамилтън? Текс?
Налейте ми по-малко отколкото на нея. Аз съм само един скромен селянин.
На Сара нищо не и се опира, нито пиенето, нито нещо друго.
За твоите добродетели и особено за твоите пороци, Сара.
Колко жалко, че ще трябва да ги погребем.
Извинете ме, мосю Хамилтън.
Мексиканците - това са народ, който знае как да пее.
- Позната ли ви е тази мелодия?
- Не, а трябва ли?
"Лас Мананитас", за рожденни дни, сватби и тям подобни. Прекрасно.
Те знаят за Деня на Независимостта и по този начин ни поздравяват.
- Знаете ли, какво е това пиня?
- Не, не знам.
Погледнете. Прекрасно изобретение.
Те правят фигурка на някакво животно от папие-маше,
а в средата поставят глинено гърне.
В гърнето слагат бонбони, орехи, плодове и играчки,
и я окачват на някакво дърво. Колко е прекрасно!
Наистина прекрасно.
Давай!
Тук.
Врръщай се в къщи и си налей още коняк.
- Къде е Сара?
- Зад последната врата вляво.
- Сара отвори.
- Вземам вана.
Тогава излизай.
Върви си и ела по-късно. Искам да се наглася за теб.
Кой идиот, ще иска да те гледа облечена?
Поне да си беше свалил шапката.
За това няма време.
Да вървим!