Angelique, Marquise Des Angels (1964) (Angelique 1 - Angelique, Marquise des angels CD1.srt) Свали субтитрите
Недей!
Аз спечелих! И си искам наградата!
И каква е тя?
Ето тази лилия.
Е и какво, аз така и така исках да се поосвежа.
Там стрелят.
Ловци, навярно.
- Дръж.
- Тя не ми трябва.
Анжелик, нима така се играе? Ти поиска награда и аз ти дадох цвете.
Добре ще го върна на мястото му.
Недей!
Какво ти става?
Нищо.
Това не е лов.
Да вървим.
- Пусни ме! Длъжен съм да отмъстя!
- Недей! Сам си!
- Нищо, пусни ме!
- Не! Бягай е Сансе, а аз в Монтлу.
Трябва да събудим цялото село и да ги накараме да се скрият в замъка.
- Ще убия тези кучета!
- Прави каквото ти казах! Бягай!
Мишел Мерсие
Робърт Хосейн
Жан Рошфор
АНЖЕЛИК, МАРКИЗАТА НА АНГЕЛИТЕ
Режисьор - Бернар Бордери
По романа на Ан и Серж Голон
Сценарий - Клод Брюле, Бернар Бордери, Франсис Коз
Композитор Мишел Ман
Продуцент Франсис Коз
- Къде е Анжелик?
- Не зная, бароне.
Къде е Анжелик?
Не се безпокойте, никой няма да посмее да обиди нашата малка Анжелик.
Тази каруца - към главната порта. А до нея запалете огъня.
Г-н барон! Г-н барон! Анжелик е тук!
Направете път на мадмоазел Анжелик
Най-сетне!
В тези времена не трябва да ходиш далеч от дома. Не ме свърташе на едно място.
Помогни ми св. Игнатий. Помогни ни. Помогни ни, св. Домиан.
Помогни ни.
Появи се!
Къде беше?
Принудена съм да ви представя - моята сестра Анжелик
Бог знае, къде се мота, вместо да се срещне заедно с нас с г-н Фало...
...съветник в Парижкия парламент и мой жених.
Ако се седях вкъщи, не би вдигнала тревога.
Как може баща ни да покровителства твоите разходки. Бързо ходи да се преоблечеш!
Шокирам ли ви, мамо? И теб, братле? И вас г-н съветник?
- Не може без глупашки шеги.
- По-добре глупава шега, отколкото никаква.
- Мислиш си, че на красивите е позволено всичко?
- Да и какво?
Сега не е време да се карате.
- Длъжна е да ме уважава!
- Спасих живота ви.
- Боже, дано това ни помогне.
- Да се помолим.
Не стреляйте, нека се приближат.
Никола!
Напред, след мен!
Този Плеси дьо Белиер е храбрец, сражава се, като че ли танцува.
Пътят е свободен!
Браво!
Поздравявам ви братовчеде. Синът ви е герой. Всички сме му задължени за живота.
За Филип това е нищо. Приятно е да имаш син полковник.
Всяка случка превръща в чудо.
Ще ни скрие всички в гората и ще чака бандитите да свършат боеприпасите,
след това залп с мускетите - и ги разнасяме по ковчезите.
Това беше чудесна интермедия!
Там имаше един човек, целият черен, след това изведнъж главата му клюмна...
... и стана целият червен!
Ще дойде времето и теб да те затворят в клетка, с такъв красавец, като този.
И ще те отведе оттук.
Каква красота!
А след това, един човек - беше черен, а стана един такъв червен!
- Анжелик!
- Да, татко. Трябвам ли ви?
- Върви да се поздравиш с гостите.
- Няма да отида.
Казах ти, върви!
- Много се радвам.
- А това е твоят известен братовчед.
- Може ли да я целуна?
- Смятах те за по-галантен.
- И така, ще го направя.
- Но, не мен.
Тази е истинска дяволица! Разреши ми да те прегърна. Толкова си очарователна!
Братовчеде, на този бисер е нужен достоен мъж.
Трябва да я доведете при нас в Плеси, тя ще бъде желана приятелка на жена ми.
Елате с нас.
Няма да отида.
Колко е мила и скромна. Нали Далайда?
Филип дойде!
Вземи конете.
Филип, приятелю!
Нека да ви представя: Анжелик - братовчедка ми, маркизата на Тъжната рокля.
Тя не ми разреши преди няколко дни да я целуна, а защо така и не разбрах.
Сигурно, тя предпочита овчари.
Тихо! Бертран, Робер...
Колко е прекрасно, вкус на село, като пресен плод от дървото.
Пробвайте, Людвик!
Сега е ваш ред, Бернар!
- За всички ще има! Хаде Максим!
- А аз?
Непременно! Всички по реда си.
Тя има вкус на ягоди.
- А ти на конюшна!
След нея! Дръжте я!
Скъпи мои, млади приятели, тичайте, играйте, но по-далеч оттук!
Вървете, вървете!
Трябва да ми подрежете ноктите. Не? Така ли ви харесва?
Дрехата ви стои, като люспа на лук.
Как можете да носите толкова дрехи?
Помите ли как бяхте разкрасена, кобилке моя, цялата в белези.
Е, какво по-лошо от това. Вървете!
Влезте.
- Монсеньор, той е вече тук.
- Нека влезе.
И така г-н Клеман Тонел.
Ето това, което искахте.
Красив цвят, нали? Зеленото - цветът на надеждата.
Толкова малко флаконче, а няма да има, нито краля, нито брат му, нито Мазарини.
- Надеждно ли е?
- Да разбира се.
Човек го обзема слабост и настъпва смъртта.
- Г-н Фуке даде ли ви писмо?
- Да монсеньор.
Ето го.
Отлично.
Той собственоръчно е подписал договора,
и ние най-после ще обновим кралската кръв.
Благодарете на г-н Фуке и му кажете да чака.
Ще започна да действам, като настъпи благоприятния момент. Да вървим господа.
Ама че мирис!
Някой обиди ли ви.
Братовчед ми не може да ми даде пари, нужни са му за Фрондата.
- Какво ще стане с нас?
- Не знам.
Нещастникът Сансе така обича своите овце, че миризмата им го следва навсякъде.
А, според вас, миризмата на отрова по добра ли е? Не ние готвим убийството на краля!
Негово височество, принц Конде!
Монсеньор, деца мои.
Какво толкова казах?
Всеки заговор е винаги срещу краля, започвайки с Юлий Цезар.
Това детенце... Тя е просто прелестна.
Влюбена ли сте в Юлий Цезар?
Разбирам, когато е модно увлечението по история на гласките войни, се увличам и аз.
А за победите на Юлий Цезар, знаете ли?
Не, монсеньор.
Ще трябва да поизучите историята. В един от манастирите на Поатие.
Фрондата ще предостави възможност на дъщеря ви да учи, г-н барон.
Безкрайно съм ви благодарен.
Не искам в манастир.
Желанията на принца не се обсъждат. Те се изпълняват, дете мое.
Да вървим Анжелик, достатъчно.
Безсрамница!
- О, Гийом!
- Мадмоазел Анжелик!
Откога не съм те виждал.
- Колко е красива нашата карета!
- Да.
- А защо баща ми не дойде?
- Не можа, сега е много зает.
А защо ме вземат по средата на годината?
Мадмоазел, ще ви обяснят всичко, у дома, в Монтлу.
- Момичетата от манастира в Ла Рошел.
- Братята ти от колежа в Нийор.
- А баща ми?
- Той е на мината.
Каква мина?
Аз отдавна бях изоставил тази мина, а се оказа, че не е трябвало.
Този Пейрак ме посъветва отново да я отворя. Този човек има нюх.
Знаеш ли, че Пейрак е най-знатната и най-богата фамилия в Лангдок.
А Жофре - искусен фехтовчик, блестящ и загадъчен.
Той е безумно богат, а при това, и поет, и учен.
Замъкът му в Тулуза няма равен на себе си.
С една дума - направо отлична партия.
- А стар ли е?
- Не, но, разбира се по-голям от теб.
И аз трябва да се омъжа за него?
Кесията или живота?
Никола!
Да, това съм аз.
И ти. Не мога да повярвам. Мислех си, че повече няма да те видя.
Каква красавица си станала, още по-красива от преди.
Не ме гледай така.
Анжелик дьо Сансе дьо Монтлу не се познава повече с бедняци.
Каква безмислица.
Ти вече си голяма.
Ти си дъщерята на барона, а аз съм само негов слуга.
Мислех за теб всеки ден и всяка нощ, Анжелик.
Остави ме.
Значи не е лъжа, ти си решила да се продадеш.
Загубил си си ума.
А как се нарича това? Какво, в манастира ли се запозна с него?
Никога не съм го виждала!
Там е работата, уважаема графиня дьо Пейрак.
Граф дьо Пейрак е най-знатния дворянин в Лангдок.
- И най-богатия.
- А какво лошо има в това?
Естествено, богатия мъж е винаги добре дошъл.
Но почакай, ти още не си го видяла. Този Пейрак е едно чудовище!
- Не е истина!
- Не, това действително е така.
Той е не само грозен, но при това е стар, целият е в белези и куц.
- Лъжеш!
- Истинско чудовище!
Макар че в леглото това може да се окаже интересно?
Скоро сама ще се убедиш, че съм прав!
Път за каретата на граф дьо Пейрак!
Път за каретата на граф дьо Пейрак!
Малвин, умолявам ви, не забравяйте, че сте нотариус.
Мадам, пред вас и слънцето бледнее.
И аз съм най-щастливият сред смъртните, защото се женя за вас.
Но същевременно и най-нещастният, защото името ми е Бернар Д'Андихос.
и се женя за вас като пълномощник.
Съгласно един особен заокон, действащ в нашата провинция,...
...хора от различни градове, встъпващи в брак, го сключват с пълномощник.
Граф дьо Пейрак ще срещне своята съпруга...
... само по време на църковната сватба в своя град Тулуза, където...
- А какво си помислихте?
- Че се влюбихте в мен!
- За младоженците!
- За младоженците!
Анжелик, макар и да се усмихвате,...
...Пейррак не обича тъжните момичета.
Д'Андихос, вярно ли е, че е урод?
Урод?
Урод! Не, той не е урод.
Той е чудовище!
Да вървим Никола.
Люби ме, Никола... Люби ме.
Ела тук.
Аз искам ти да си ми първият.
Ти си добър, красив, мил и много нежен.
- Ще бъдеш нежен с мен, нали Никола?
- Да.
Не, не!
Недей, Никола!
Как се осмеляваш да правиш това!
- Недей, Гийом, заповядвам ти, спри!
- Пусни ме, ще го накажа за това!
Куче, ще заплатиш за това!
- Бягай, бягай!
- Не!
Сега ще те хванат!
- Ще избягаме заедно!
Това е невъзможно, нима не знаеш!
Няма да те изоставя!
Ей сега ще влязат. Бягай бързо, а аз после ще те догоня.
Ще те чакам в гората.
До голямото дърво до езерцето, но нали наистина ще дойдеш?
Да, да. Вземай този кон и бягай!
Да живее невестата!
Всичко най-хубаво ти желая, този салют е във ваша чест.
Ние сме вече на ваша земя, мадам, във владенията на този магьосник дьо Пейрак.
Моля оттук, госпожо.
Анжелик дьо Сансе дьо Монтлу,...
...съгласна ли сте да бъдете винаги и във всичко послушна...
...на Жофре дьо Пейрак,...
Арвал, Каварекс, Моранс и Иристру?
Да.
Лоша работа, Карменчита.
Не мисля така, скъпа.
За да заслужиш любовта на Пейрак, не е достатъчно да бъдеш селско момиче.
Знам вкуса на Жофре. Той обича да гори и да изгори.
А какво ли ще стане, ако той се влюби? Тя е достатъчно мила.
Ще се позаблява с нея, докато му писне и ще се върне при мен на колене.
- Жермонта, ще ми отстъпите ли този гавот?
- Исках да ви помоля за същото.
Е-е-е, господа!
Ще танцуваме ли?
Да, господин Пейрак, вашата съпруга може да завърти главата на всеки.
- Нас това не ни заплашва, монсеньор.
- Тоест как?
Вашият сан и моят крак не ни позволяват да танцуваме.
- Съжалявате ли?
- Какво казахте?
Казах, уви. Но бог е създал красотата, за да й се любуват всички.
- Е, любувайте се, монсеньор.
- Тя има великолепно тяло.
Димът пречи ли ви?
- Какво е това?
- Цигара, монсеньор.
О, каква гадост, даже е страшно да се гледа.
Донесох ги от Америка. Това е великолепен тютюн.
- Смъркайте го или пушете лула.
- Цигарата е много по приятна.
Вашият вечен стремеж за оригиналничене.
Това ме тревожи, синко. Слушате ли ме?
Извинете, монсеньор.
Извинете, повече не мога, трябва малко да си почина.
Какъв разкош, какво богатство.
Надявам се, дъще, няма да забравите моите бедняци?
Разбира се, няма да забравя, монсеньор, вашите грижи са и мои.
Такова смирение е много похвално.
Но... сте си избрали странен мъж за съпруг.
Ръката ви, мадам.
Да ви помогна, госпожо.
Моля ви, госпожо.
Лека нощ, госпожо.
Използвайте ме по-бързо... и се махайте.
Няма защо да ме обиждате.
Лека нощ, мадам.
Много съм слушал за вашата красота.
Тя надминава всички мои очаквания.
Добро утро, мадам. Графът ми заповяда да ви дам тоалет за езда.
Моята алхимична лаборатория.
Ще си позволя да ви представя, що за човек съм.
Вие сте моя жена, а не знаете нищо за мен.
Казват, че Жофре дьо Пейрак, е магьосник и дружка с дявола,...
...и искам да ви обясня, в какво се състои магьосничеството ми.
Това са моите майстори.
Той е от Китай, там изучавах химия и астрономия.
В Индия изучавах, всевъзможите отрови и противоотрови.
А при арабите алгебра. Бях техен пленник.
Те потопиха кораб ми и разкрасиха лицето ми,...
...а Куаси-Ба ме спаси.
А ето и моят счетоводител, синът на дойката ми.
Той е храбър воин.
Когато искаха да ни убият, скочихме от покрива на висока сграда.
Той си счупи и двата крака, а аз само единия.
А това е Фриц Хауер, срещнах го в Саксония преди 10 години.
Той ме научи да добивам злато.
Моето злато... то е и ваше.
Е, вече се запознахте с магьосничеството.
Всичко е готово.
Слитък чисто злато.
Ако ме видеше архиепископа, щеше да ме изпрати на кладата.
- Значи наистина сте магьосник?
- И вие ли така мислите?
- За какво е този спектакъл?
- За да може жена ми да ме опознае по-добре.
Благодаря ви за тази нощ.
- За това, че ви оставих сама?
- Да.
Не можех да постъпя по друг начин.
Нима можех да си позволя да внуша отвращение към любовта на такава жена.
- Благодаря.
- Няма за какво.
Знам, че ще бъда възнаграден за тази жертва.
И съм уверен, че вие ще ми бъдете не само жена...
...но и любовница.
Напрано сте сигурен, това никога няма да се случи.
- Прекрасна сте дори когато сте сърдита.
- Защо се оженихте за мен?
Докато не ви познавах, заради мината.
- Работата преди всичко?
- Когато ви видях, заради красотата ви.
А сега?
Заради смелостта. И когато станете моя, ще бъда най-щастливия човек.
- Това няма да стане никога.
- Времето ще покаже.
Само останете такава каквато сте.
Разрешете ми... да ви подаря този слитък?.
Дайте го на тези хора.
Фриц, изпълни заповедта на графинята.
Елате насам!
За графиня Пейрак!
Защо, скъпи мой графе, не спазвате обичаите?
В чашата на графинята няма жабешки камък.
- Няма го и в моята.
- Нима това е причина?
Кой тук се кани да отрови жена ми? Вие?
Нямах предвид никой от гостите ви.
Но всичките мерки за безопасност траба да се спазват.
И основната е, разбира се, камък,...
...който си променя цвета когато се смеси с отрова.
Трябва да се уважават обичаите.
Но, монсеньор, понякога това носи само вреда.
Цялото дворянство спазва обичаите.
Някои дори гълтъха камъка... и умираха от това.
Мадам позволете ми да се оттегля.
Трябва да подготвя проповедтта си за смирението.
Надявам се да дойдете да я слушате.
А сега, след като си замина, разкажете ни нещо.
Моля ви Жофри! Любовна история!
Те какво, всички ли са влюбени е него?
Възможно е.
- И той винаги ли е така любезен стях?
- Те преди всичко са негови гости.
Е, какво да правя с вас, карай да върви.
- Какво искат?
- Да слушат идола си.
И така приказка за любовта.
Веднъж на брега на реката седяла прекасна девойка...
...все още твърде млада и когато...
Извините, няма смисъл да слушате това. Графинята е изморена и моли да я извините.
Смятате ме за толкова глупава?
Боя се, че съм много по-глупав.
Юношата бил много настойчив, но девойката плувала по-добре.
- Ще я завърша следващия път.
- Не може да бъде! Нима това е всичко?
Преследва ме стражата на архиепископа. Избягах от Швейцария.
- Физик Бернали...
- От Женева ли сте?
Да, но в Тулуза инквизицията попадна на следите ми. Едва не ме хванаха.
Да вървим, при мен ще сте в пълна безопасност.
Тази моя ранна визита се обяснява с загрижеността ми за вас.
Укриването на човек, търсен от инквизицията, се наказва със смърт.
За какво става дума?
Офицерът от стражата твърди, че го е видял. Видял го е как влиза тук.
Няма да е лошо да попитате за това красивата графиня дьо Пейрак.
Куаси-Ба, извикай ако обичаш графинята.
Преминавате всякакви граници Пейрак.
До границите на царството ми, може да стигнете само с езда.
- Вие далеко ще яздите.
- Не по-далеко от небето!
Ще ми разрешите ли да задам на графинята няколко въпроса?
Да, ако не я уморявате?
Тази нощ при вас е дошъл един човек. Видяхте ли го?
Кажете истината, Анжелик.
Никого не съм видяла.
Добрата католичка, разбира се, не може да излъже своя пастир, нали?
- Какво имате впредвид?
- Все пак, никого ли не видяхте?
Не.
Значи, моята стража се е объркала и няма никакъв беглец,...
...и никаква мина в Селсини,...
...и изобщо, никакви съмнителни работи.
Какви именно?
Ще си позволите ли да ми покажете как добивате златото?
Това заповед ли е?
Да, заповед.
Чакам ви в Селсини.
Непременно.
Казват, че сте малко магьосник,...
...и искам да узная истина ли е това.
- Благодаря ви за тази лъжа.
- Исках да спася този нещастник.
Когато д'Андихос дойде, за да го отведе, вие го видяхте.
Не смятах, че можете да лъжете.
Моля, не говорете на немски, аз трябва всичко да разбирам.
Защо пуснахте тук този дивак? Той нищо няма да разбере.
Карай!
Трябва да проверя едно-друго.
- Играещият си с огъня, служи на дявола.
- Това не игра, скъпи Беше.
Това е химичен процес и се нарича прочистване.
- А какво ще стане от това?
- Все още е олово.
Нагрявайки се оловото поглъща златото.
Злато! Така си и мислех.
А сега гледайте, ако все пак искате да разберете, за какво става дума.
Пълним формите с пепел от тези кости.
Пепел, кости... всичко е ясно Пейрак. Това е истинско магьосничество.
Погледнете Анжелик, оловото преминава през пепелта и във формата остава злато.
Превръщате оловото в злато?
Разгорете огъня, разгорете го!
Пейрак, вие лъжете хората, но никога няма да излъжете Бога.
Не слушайте тези глупости.
Вие сте магьосник. Всеки би добивал злато, ако беше толкова лесно.
Взе да ми писва.
Всички знаят седемте октави, но само г-н Люли може да пише опери.
Ела, дай му слитъка.
- Защо, толкова ли е беден?
- Прави каквото ти казвам
Позволете ми да во изпратя.
Но аз не бързам.
И аз не искам да си заминавате.
Препускате с дяволска скорост!
Но нали съм дявол!
- А това какво е, друга мина?
- Да и най-ценната. Сега ще видите.
- Тя къде е?
- Тук, моля.
На 2000 години, а толкова е млада.
Вечно млада, като истинската любов.
Само не казвайте, че то е много красиво.
То е прекрасно.
Донесох го от Индия. Два пъти потъва заедно с мен.
Като че ли за вас е създадено.
Огледайте се.
Извинете!
Чувствате отвращение към мен.
Виждам го.
Аз загубих.
Вие не сте ми нито жена, нито любовница.
Никого през живота си така не съм обичал.
- Не мога без теб!
- Много съжалявам.
Това е непоносимо, върни се при мен! Жофре, умолявам те!
Потърсете някой друг, който би могъл да ви утеши.
Е добре, Жофре! Ако ме попитат за теб, ще намеря какво да разкажа!
Извинете.
Ще си отмъстя!
Жофре, търсех ви, за да ви кажа...
Кавалер дьо Жермонта.
Няма да го поканя.
Колко неочаквано? На какво дължа тази чест?
Негово преосвещенство не желае да приема подаръци от дявола.
Дяволът не може да отговори на оскърблението, но аз мога.
Чакам ви утре в 6 часа сутринта в Бресенклюд.
Отлично д'Андихос.
- Готов сте на всичко за тази жена на дявола.
- Утре Бресенклюд.
Не, не с тебе и не утре, а с мене и в тази минута.
Избирайте оръжията.
Шпага.
Жермонта - първата шпага на Лангдок! Той вече е убил 20 човека!
- Жофре е загубил ума си!
- Да, но той е такъв.
Но това няма да е дуел, а убийство! Спрете го!
Това не е по силите ми.
Започвайте.
Ти плачеш?
Ти си прекрасна.
Това не е справедливо...
...ти си самата красота, а моето лице е обезобразено, а и този крак.
Това въобще не го забелязваш, когато обичаш.
- Повече не се боиш от мен?
- Не.
А аз не се промених.
Обичам те!
Не, любовта наистина е сляпа.
Заспа ли?
Жофре, сега разбрах, колко съм била глупава. Но аз не те познавах.
Това беше до...
До какво?
До нас.
Спиш ли?
И аз бях глупак.
Ти?
Толкова чаках.
Какво чака?
Да ти кажа...
Какво?
Че те обичам, обичам.