Angelique, Marquise Des Angels (1964) (Angelique 1 - Angelique, Marquise des angels CD2.srt) Свали субтитрите
Да скъпа?
Госпожо, погледнете!
Госпожо, само погледнете!
Госпожо, погледнете! Флоримон вече ходи!
Препоръчана пратка, г-н графе.
Предайте на негово величество, че ми оказва огромна чест!
Познай, кой пътува към нас?
Никого не съм канила и освен това не искам никого да виждам.
Но да приемеш такъв гост е голяма чест.
Кралят идва насам по пътя от Сен-Жан-дьо-Люз със своята млада жена.
Блюдо >
Това е пуйка, с пъхната в нея токачка, в която има пътпъдък с пармски пушен бут.
Рецептата е моя. Гарнитурата - трюфели.
Чучулига с пълнеж от дивечово месо, дроб, гъби и др.
Негово величество, брат ми няма да стане, докато всички не се нахранят. След час, два.
Нищо не може да се направи.
>, 1692 года.
Съвсем леко е, сир.
А какво е това вино? Струва ми се нещо римско?
Съвсем вярно, сир, Юлий Цезар е обичал това вино.
Аз нямам такава изба като вашата.
- Като че ли сте голям любител на вината?
- Не, повече обичам музиката.
Видях колекчията ви от инструменти, тя е великолепна.
Освен това, вие колекционирате медали и антични склуптури.
Удивително.
- Това обичам, сир.
- И това ви е достатъчно?
Обичам - означава страстно да желая и тогава може да се постигне всичко.
Много неща сте желали!
Аз също ще опитам така силно да си пожелая.
Да, и между другото, разкажете ми за златото, слуховете за което стигнаха и до мен.
Представете си сир, че имате една скала.
И я взривявате да стане на прах.
Така дълбая своите хълмове, разбивам, нагрявам, разделям минералите...
и получавам злато.
Вашият приятел Перак си е загубил ума... Дразни братовчед ми.
Възхищавате ме, Пейрак.
Но вашето най-голямо богатство е нещо друго.
- И вие го криете от мен.
- Сир?
Мадам дьо Пейрак. Казват, че тя е необикновенно красива.
Тя чака, кога ще и разрешите да ви се представи.
- Тя е изумителна.
- По-тихо!
Вие сте прелестна, мадам. Благодаря.
- Трябва да сте по-внимателна!
- Аз?
Да. Тези рамене, тази гръд, това е покана, скъпа моя!
Дворът е строг, дамите са загърнати до уши, много неприятна мода, но какво да се прави?
Ана-Мария-Луиза, представете ме.
Конт дьо Вард, най-опасният съблазнител в Париж.
- Къде е опасността?
- Сега ще ви я демонстрирам.
И най-голямото магаре.
Колко му отива!
Много ми харесвате, Пейрак и вие. Толкова сте забавна.
Като дойдете в Париж, отбийте се при мен.
Гледайки всичко това, умирам от глад!
Откровеност за откровеност. Почакайте за минутка.
ННяма ли да заповядате да започне балът, Ваше Величество?
Нейно Величество Кралицата е малко уморена.
Защо се смееш?
Беше толкова прекрасна снощи, в обкръжението на всички тези дами.
Перла в короната.
Нали никога няма да ми измениш?
- Никога.
- Ако направиш това...
- Ще ме убиеш.
Бързо, бързо, побързайте! Кралят не обича да чака...
Кралят не може така да постъпи...
Хайде, побързайте!
Кралят си замина и нищо не поръча за мен?
Отлично знаете, че кралят навсякъде си е у дома и навсякъде си е стопанин.
Той и така ви оказа чест, да отседне у вас.
- Това къде?
- Изнасяйте!
Всичко изнесете! По-бързо!
Той така си замина не казвайки нито дума?
А аз му спасих живота.
Преди 6 години принц дьо Конде идва в Плеси-Белиер и подготвяше заговор.
Донесоха му флакон с отрова, а аз се оказах наблизо и видях всичко.
Забелязах, къде принц дьо Конде скри кутията с отровата и я откраднах.
Не се смей!
Сега принц дьо Конде е в прекрасни отношения с брата на краля.
Ако научи за всичко това, ще те унищожи.
Къде тръгна?
- Трябва да видя краля.
- И ще му разкажеш всичко?
Не, защо? Но от моя дом не се тръгва така.
Остави го - той е измъчен, нали видя ли жена му.
Не рискувай щастието ни Жофре.
Него искам да защитя.
Видях вчера как те гледаше.
Страхувам се за теб.
Ако кралят не ни е приятел, трябва да знам за това.
Жофре!
- Дойдох да се сбогуваме.
- Кой ви пусна тук?
Мъжит ви замина, слугите се разбягаха, не мога да ви оставя сама.
Махайте се оттук!
- Колко пъти са ми казвали това!
Но дамите след това са ми благодарили, затова че не съм ги послушал.
Те не са били предпазливи!
Оставете ме! Помощ!
Не ме докосвайте! Насам! По-бързо!
Не вадете шпагата, с подлеци не се дуелирам, просто ги шамаросвам!
Нищо, все пак ще се доберадо нея. Нама да ми избяга.
Можете да не се съмнявате, аз ще я притежавам!
Къде е Пейрак?
Реши да поговори с краля.
Не трябваше да го прави! Той си е загубил ума!
Трябва да го върна, дори и да се наложи да използвам сила.
Кажи лека нощ.
Лека нощ, мъничето ми. Лека нощ.
Какво стана?
- Какво стана?
- Нападнаха господаря.
Уби един, но те бяха много.
Отведоха господаря в една карета.
- На архиепископа хора ли бяха?
- Не, войници на краля.
- И краля видя всичко това?
- Не, засадата беше по-рано.
Нищо не разбирам. Какво ще правят с него?
- А г-н д'Андихос, къде е?
- Замина за Париж, да говори с краля.
Заповядай да приготвят каретата. Аз също заминавам.
Трябва да се видя с краля.
- Погледни, какво ще кажеш, научила ли съм се?
- Какво?
Как да стигна до Пале Роял?
Вървете покрай Сена до последния остров и свийте в първата улица вдясно.
- Ти открадна ли нещо?
- Не.
А при мен беше богат ден. Знаеш ли какво, ела при мен?
Остави ме намира, гледай си твоите работи. Трябва да си помисля.
Искаш да ме компрометираш?
Мъжът ти е арестуван, а ти идваш в дома на жената на прокурора!
- Идвам в дома на сестра си.
- Ах, да сестра!
- Мислеше ли за нея в Тулуза?
- Нали ненавиждаш Жофре?
- Като си се оженила за урод...
- Жофре - урод?
Нищо не разбираш. Жофре е най- прекрасния любовник между мъжете.
- Не те ли е срам да говориш така?
- А на теб известно ли ти е какво е това?
- Противно ми е да слушам това!
- А аз съжалявам мъжа ти.
Защо мадам?
- Трябва аз да ви съжалявам.
- Нещо знаете ли?
Да, но помнете, че е тайна.
- Мъжът ви, тази сутрин беше доведен в Бастилията.
- В Бастилията...
Това е сериозно. Много сериозно.
Но и оттам излизат!
Може да завиди на издържливостта ви, но задъжането е по заповед на краля.
В затворническата книга не е вписано, нито името Пейрак, нито обвинението.
- Кралят иска да избегне скандала.
- Именно.
- Значи, той ще освободи Жофре.
- Не съм сигурен.
Какво ще стане с него?
Понякога затворите са ставали гроб.
Сорбона, ела при мен!
Трябва да поговоря с с графиня дьо Пейрак, идвам от името на метр Фало.
Спокойно Сорбон, ние сме в света на Висшето Общество.
Кой е?
Г-жо Пейрак, аз съм Франсоа Дегре - адвокат.
Метр Фало ми каза, че ви е нужен ловък човек.
Трябва ми адвокат, а не ловък човек.
Разбира се, но никой адвокат няма да се наеме да защитава мъжа ви.
А сега - на работа. Трябват ми някои сведения за вас и аванс.
Нищо няма да получите. И изобщо - ще се оправя и без вашите услуги.
Имам някои връзки в двора.
Е, ако е така... Сорбон!
Валето излезе, дамата взема.
Но защо е арестуван, въобще не ми е ясно.
Вале и десятка. Отново вземам. Днес ми върви.
Сложили са го в специална килия.
И какво ще стане с него?
Вале и десятка, отново печеля.
Ще го съдят, а след това ще видим.
Не е ли възможно да бъде спасен?
Банката е рзорена! Ново залагане!
Ще направя всичко, ковто е по силите ми. Но е иаминало твърде малко време.
Кралят още не е забравил за участието ми във Фрондата.
10000 ливри.
- Банка.
Обиколих целия Париж. Най-накрая ви намерих!
О, приятелю мой!
Анжелик... лоши новини от Тулуза.
Имението ви е под запор, запечатано е абсолютно всичко.
Защо? Нима приехме лошо краля?
- Напротив, твърде добре.
- И това е предизвикало завист?
Не знам, напълно е възможно. Но мисля, че причината е друга.
- Графиня дьо Пейрак?
- Да.
Мадам, длъжен съм да ви предам една покана.
Негово Височество, брата на краля, ще ви очаква утре в 16 часа у тях.
- Мен?
- Вас.
Ще стане дума за мъжа ви. Но засега това е тайна.
И така, в 16 часа в Лувъра.
- Е, и какво ще стане?
- Всичко ще е наред.
Господи, ти всичко можеш, защити Жофре, кажи ми какво да правя.
Всичко съм готова да напрвя, за Жофре и Флоримон...
... и за детето, което нося.
Вече е твърде късно, да вървим мадам, мръкна се и могат да ни убият.
- Откого да се страхувам?
- Вие сте храбра, а мен ме е страх.
Париж е ужасен град, а аз дори и фенер нямам.
Негово Височество ви моли да го извините.
Той се чувства зле, повали го някаква настинка.
- Кога ще може да ме приеме?
- Утре, тук по същото време.
- Благодаря ви.
- Вратите на Тюйлери са вече затворени.
Минете през градината. Моля ви.
Този път е малко по-кратък, 20 крачки и сте на Новия мост.
За бога, спасете ме! Току що убиха прислужницата ми!
Ах, любов моя, радвам се да ви помогна.
Конт дьо Вард, моля ви, помогнете! Спасете ме!
- Нима имате врагове?
- Тук всички са мои врагове!
А за мен помислихте ли...? Като ваш любовник ще ви служа и телом и духом.
- Само си поискайте.
- А тогава ще ми помогнете ли?
- Само трябва да побързаме!
- Права сте, мила моя.
- Къде?
- На дивана.
Тук може и да не е много удобно, но съм длъжен да изпълня обещанието си.
Сорбон, дръж!
Имам новини за вас.
- Видях мъжа ви.
- Присмивате ли ми се.
С тия дрехи се промъкнах в Бастилията, видях го и разбрах причината за ареста.
Видяхте го? И как изглежда?
Да вървим, ще ви разкажа.
Не!
Това място не е от най-хубавите, но е спокойно.
Да вървим, или нищо няма да ви кажа.
Жулиен, сега вече можеш да му го върнеш.
Пейрак е затворен в Бастилията по желание на архиепископа.
Заради смъртта на племенника му.
О, не, този дуел, няма нищо общо.
Тогава е заради монаха.
Да. Пейрак издевателстваше над инквизицията и знаеше какво прави.
Но архиепископът искаше символично наказание...
...и щеше да е удовлетворен, с някакво малко отмъщение.
Не е очаквал такъв обрат и се опитал да спре нещата, но не успял.
Самият крал е заповядал ареста.
Но Жофре обича краля!
Да, но кралят не обича тези, които го превъзхождат в нещо.
- Моят съвет е - напуснете Париж.
- Никога! Мъжът ми ме очаква!
- Трябва да му помогнем да излезе.
- Само палачът може да му помогне.
Лъжете, не се пазарете! Нищо не знаете!
В държавните тайни, не е лесно да се ориентираш, но се опитвам.
Тук е намесен не само мъжът ви, но и самата вие.
А именно, братът на краля знае, че вие знаете някаква тайна,
касаеща принц Конде, знаете за какво става въпрос.
Но за да спаси своя приятел, може да ви унищожи.
- Затова ви казвам, бягайте!
- Никога!
Така или иначе Пейрак, като магьосник, ще бъде изгорен на Гревския площад.
- Но той не е виновен!
- Не само виновните свършват на ешафода.
Отлично! Чело като на Диана, нали? Поглед на Венера...
А тази ръка, като млечна река! Превъзходно!
Дръпнете се, нищо не виждам!
И всички тези прелести не могат да се сравнят с вас Ана-Мария.
Как да ви се отблагодаря!
Окажете ми чест, вдигнете палец.
Пръст на фея!
Не ми благодарете, не ми се наложи дори да се просвам в краката на краля.
Той е благоразположен към вас и ако успеете да се възползвате...
Вървете! По-Бързо!
Сир, графиня дьо Пейрак е вече тук.
- Добре ли го познавахте?
- Той беше голям чешит.
Ето, и все пак тя дойде при краля.
Трябва да дестваме... и при това бързо.
Сир, простете ми, че ви безпокоя.
Според етикетът аз трябва да ви заговоря пръв.
Без съмнение, вие сте още по-прекрасна, отколкото ви помня.
Вашата златиста рокля, тогава... в Тулуза, беше прекрасна.
- Но какво ви става?
- Този ден щастието приключи за мен.
- Щастие?
- Оттогава не съм виждала съпруга си.
Не вярвам, толкова сте очарователна и прекрасна,
а като че ли сте влюбена във вашия грозен и куц съпруг?
Той е добър, обаятелен и вие имахте възможност да се убедите в това.
Да, той умее да покорява жените... Истински магьосник.
Не е вярно!
- Вие се самозабравяте, мадам!
- Как можете да им вяряате, сир?
Вярвам в това, което съм видял. Откъде взема златото?
- Добива го от рудата.
- И го получава твърде много.
Толкова, колкото е решил, като че ли всичко му е разрешено.
Такъв разкош не е за простосмърните.
- Той беше по-богат от краля.
- Мислеше само за благото на кралството.
Като е по-богат от всеки? Може да събере войска и да създаде смут?
Кълна се, че никога не е участвал в заговори.
Ние сме ваши верни поданици, сир.
Станете, мадам.
- Не сте толкова принципна към други.
- Кой ви каза?
Оставете...
Отказвате на краля, това, което позволявате на придворните му.
И повярвахте на тази лъжа?
При вас това е само един каприз. Знам, че съм изцяло във властта ви.
Не мога да направя нищо, а вие всичко. Като, че...
Но аз не искам да държа в обятията си призрак.
Ще си мислите за Пейрак, за този дявол!
Вървете си, не искам да чувам за вас!
- Спасете го, сир, умолявам ви!
- Аз вече ви отговорих. Вървете си!
Тонел, гледайте никой да не влиза.
Трябва да умрете, графиньо. Изберете си, шпага или отрова.
- Помощ, спасете ме!
- Спасението е само в смъртта.
Няма да посмеете!
Надяваме се, че вие сама ще свършите черната работа.
Трябва да побързате Филип. След 5 минути трябва да сме при краля.
Не, не!
Предпочитате отрова? Прекрасно.
Това е най-хубавата отрова, няма да почувствате нищо.
Да, знам що за отрова е това! Беше предназначена за вас, а аз я скрих!
Именно, твърде много знаете!
Пийте!
Пийте!
Аз ви спасих живота, монсеньор! Не ме убивайте!
Пийте!
Бог вижда всичко, монсеньор!
Да, Бог... Нека се помоли за душата си.
Магьосниците нямат душа! Пийте!
Пийте или аз...
Помощ! Помощ! Спасете ме!
Тази жена е омагьосана! Тя е много опасна!
Трябва да я изпратим, по заповед на краля, в манастира Сент-Оноре.
Лъжете!
- Тя плисна спирт в лицето на дьо Лорен.
- Не спирт, а отрова!
- Тя е луда.
- Беше отрова!
Вие самият сте полудели, братовчеде. Познавам графиня дьо Пейрак.
Достатъчно, братовчедке.
Аз съм братът на краля, а вас само ви търпят тук.
Вървете, вървете си всички!
А вие какво чакате?
Не изоставям приятелките си в беда.
Няма да оставя мадам дьо Пейрак сама.
Моля ви да си вървите.
Давам ви дума да дворянин, че протежето ви няма от какво да се бои.
Не ви ли стига думата ми?
Това е молба, отнася се и за вас, братовчедке.
Не се страхувай, скъпа, имате думата на братовчед ми.
Дадох дума, така е.
Но кавалер дьо Лорен не е давал.
Отмъсти!
Стража при мен! Стража!
По-бързо!
Стража!
Стража! Задръжте ги!
- Бягайте в Монтлу, тук ще ви убият!
- А вие? Нашият единствен приятел?
Затова ще остана! Бягайте, ще ги задържа!
Струва ми се, като че ли и аз мога да потрябвам.
Вчера убиха прислужницата ми.
- А днес искаха да убият мен.
- И какво им поречи?
- Народът на улицата?
- Това стана не на улицата, а в Лувъра.
Толкова ли им е скучно в сарая?
Моля ви!
Не бях ли прав?
- Не мога да повярвам?
- И не случайно.
- Слушам ви.
- Добрах се до аудиенция при краля.
И какво?
Жофре ще остане в затвора до процеса.
Сорбон, време е да действаме. Да вървим.
По време на процеса няма да мога да те приемам.
Страхуваш се за репутацията на мъжа си?
Не се обиждай. Ти нали не искаш да се окажем в твойто положение.
Как е малкият, мадам? Задръжте го,
а скоро ще се роди и втори.
- Мадам, накъде?
- Няма нищо, скъпа Барбара, светът е голям.
Къде ще отидем?
Не знам.
А аз знам.
- Къде сме?
- Зад храма.
Това е идеалното място за вас. Тук, полицията я е страх да си пъха носа.
Куаси-Ба, продай коня и каретата. Това ще ти стигне да преживееш.
- Няма да си го позволя, госпожо.
- Блогодаря.
Ето новото ви жилище.
Ти ли си?
Реймон!
Сетстро, уяажавай поне малко званието ми.
Ти си любезен, както преди, нищо не се е променило.
Не обиждай брат си. Намерих го много трудно. Обеща да помогне.
- Службата ли ти пречи да се усмихваш?
- Не, положението е твърде сериозно.
- Кога сте виждали изгонване на Дявола?
- Не искам да слушам повече за дявола.
- Не би трябвало да излезе от магьосник.
- Той не е магьосник, ще им го докажа.
И ние ще ти помогнем за това.
Отец Кирше ще е главен свидетел на процеса. Обеща ли ви?
Да, успях да го уговоря.
И ако Пейрак е обвинен несправедливо отец Кирше ще го спаси.
Напразно се стахуваш, той не е виновен.
Господа, съдът влиза.
Въведете обвиняемия.
По заповед на Негово Величество, за решаването на вашата съдба...
е назначена комисия, както преди, на делото в Сен-Мар.
Обвиняеми, закълнете се!
Кълна се да говоря истината и само истината, но...
Към клетвата не се добавя нищо, или ще ви съдим като ням.
Е и, удобно, ням обвиняем, няма защита...
и нямо правосъдие.
Забележително.
Тогава ще се закълна да говоря истината... каквато и да е тя.
Давам думата на обвинението.
Господин председател, господа съдии,
извършено е страшно престъпление, състоящо се в магьосничество.
Наказанието за такова престпление е смърт и аз искам смърно наказание.
Без право на обжалване.
Думата се дава на обвинителя от инквизицията.
Аз проверих обвиняемия с печат потопен в светена вода.
Докосвайки го с него, обладания от дявола стене и трепери.
Десет пъти докосвах Пейрак и десет пъти той стенеше и трепереше.
- Не е ли така?
- Да.
Печатът идентичен ли е ето с този, уважаеми Конан Беше?
Да, това е класически печат за изгонване на дявола.
- Мога ли да повторя експеримента?
- Но...
Дайте си ръката.
Но какво е това?
Този печат е точно копие на този използван от монаха,
изработен от помощника на метр Антуан, ключяря на Бастилията.
Мога ли да призова свидетеля?
- Призовете го.
Ето работника, изготвил и двата инструмента.
Истина е.
На колко сте години?
- 17.
Той е непълнолетен.
Охрана!
- Дръжте се!
- Мъжеството скоро ще ви потрябва.
Пейрак, станете!
Моля ви господин председател, разрешете на клиента ми да седи.
Той от детството си има сериозно увреждане, а и тези мъчения сега.
Пред трибунала трябва да се стои! Стани!
Жофре!
Въведете ред!
Негово Величество великодушно забрани присъствие на публика в залата.
В случай на вълнения, съдът ще вземе решение,
делото да се води при закрити врати.
Призовавам свидетеля на обвинението
и ще докажем пред трибунала, че обвиняемия е обладан от дявола.
Малък дуел. Много силен г-н Жермонта.
Най-силен. Първата шпага на Лангдок
Да победиш г-н Жермонта невъзможно, но господарят ми...
Благодаря.
Не съм му заповядвал да говори.
Господа, обвиняемия, въпреки своя недъг,
е победил кавалер Жермонта, легендарния майстор на шпагата.
И това има само едно обяснение - Пейрак го е омагьосал!
Да омагьосам племеника на главата на инквизицията!? Ласкаете ме!
А тази кукла намерихме в гроба на една от любовниците ви.
Какво ще кажете за това?
Ще кажа, че прилича на мен... Като две какпки вода.
Вашата кукла са я опявали в църквата, като светица!
Вие какво, смятатае се за Господ?
Не, нали Господ е красив.
Пейрак очарова съдиите, остава само да ги убеди. Отче, вие само...
Преподобния отец Кирше не се съмнява в Пейрак.
Бях уверен.
И се надявам, в Бастилията, ако ме допуснат при него,
да изгоня всички бесове, терзаещи нещастния ви мъж.
Свидетелство от Великия Гонещ Бесове тежи дори и в съда.
Да, на мен все още вярват.
Адски пламък! Трите цвята на сатаната! Той е ДЯВОЛ!
Олово, това е само олово,
а всичко останало е работа на сатаната и лъжи...
Луцифер винаги е искал да промени света, създаден от всевишния.
Езиците на пламъка са змии, а дима - проклетите души!
Пейрак!
Престанете да оплаквате.
Куаси-Ба, вземи слитъка и го покажи.
Не гледайте господа, това е направено от самия сатана.
Покажете ми рудата.
- Това е златоносен пирит.
- Откъде знаете?
Аз водя лекции в университета на тази тема.
Въведете ред!
Изкарайте навън тези инструменти на дявола.
Вижте тази нещастна жена.
На Пейрак не му е било достатъчно да издевателства само над природата.
Ами е започнал да урочасва и хора. Призовавам всички за свидетели.
Той е самата смърт!
Видяхте ли! Тя е омагьосана от него!
Говорете!
Той ме раздели от семейството, отне ме от съпруга ми!
И аз не мога без него нито миг!
За да спасим тази нещстастна жертва, ние я настанихме в манастир.
Той чупи разпятията, гори ги и се смее, гледайки ги как горят!
Той ги хвърля към мен и ме изгаря!
Прекратете тази комедия! Тази истеричка не е повече обладана, отколкото аз!
Не, не ме доксвайте! Аз се заклех, че повече никий няма да ме докосва!
- Достатъчно!
- Аз ти отдавам своята душа!
Излезе и пяна на устата! Но това е само сапун!
Чувате ли? Това е смехът на сатаната!
Изведете я.
Аз мисля, господа,
че повече никой няма да отрича, че тази жена е омагьосана.
За щастие, разиграваната от някои комедия, не може да доведе смърт.
И аз мога да ви гарантирам, господа, че подсъдимият не е магьосник.
Имам доказателство.
Ние, преподобния отец Кирше, слуга на Исус,
официален изгонител на дявола, се кълнем с цялата си душа и съвест,
че граф Жофре дьо Пейрак, не е обладан от дявола.
Подписано в ден 25 август 1660 г. от Рождество Христово, Бастилията.
И така, самата църква, главната заинтересована страна,
сваля от моя клиент обвинението в магьосничество.
Нима вие ще предпочетете бълнуването на този назадничев монах,
пред свидетелството на отец Кирше.
Трибуналът не може да се довери на документ,
скалъпен специално, за спечелването на безнадежно дело.
Отец Кирше сам ще се яви и ще видим, кой е фалшификатор.
Искам да се отстрани метр Дегре за оскърбление на съда.
А аз искам, да се извика в съда преподобния отец Кирше.
Добре, съдът не възразява. Заседанието ще продължи утре.
Няма ги...
Сам ли си?
Отец Кирше, го няма нито в къщи, нито в резиденцията му, нито в общината.
- Трябва да го намерим.
- Идвам с вас!
- Ти не трябва да ходиш никъде!
- Така или иначе, ще дойда!
Моля за спокойствие!
Заседанието продължава.
Господин председател, вече е 11 часа.
Струва ми се, че словесните упражнения на метр Дегре,
продължиха достатъчно и мисля, че е време...
- Г-н председател, тялото на отец Кирше в било намерено в Сена.
Бил е удушен.
Вие сте заповядали да бъде убит.
Не, вие, това на всички е ясно!
Заставили сте го да напише този документ, а след това сте го убили.
Господа членове на трибунала - това е убийство.
Уважаеми членове на трибунала, ако говорим за убийства,
то за последните дни, бяха направени два опита за бъде убита графиня дьо Пейрак...
... в Лувъра.
- Обвинявате кралския двор?
- Не, тези, които пречат на правосъдието.
Оскърбявате Негово Величество. Стража, арестувайте го!
Съдът няма правомощия! Процесът е скалъпен!
Самият архиепископ е против смъртната присъда!
Сорбон! Тук потъпкват справедливостта!
И така, господа съдии,
слушайки гласът на съвестта си, каква присъда предлагате?
Решението е ваше.
В нищо не съм сигурен.
Не мога да реша.
Кой е за смърно наказание?
Кралят не обича нерешителните и не им се доверява.
Пейрак... съдът ви призна за виновен.
Е, разбира се, нужно е да бъда убит.
И ще ви кажа защо.
Фрондата настъпва и раздира кралството.
Принцовете наследници желаят смъртта на краля.
Но вятърът задухва от друга посока и на краля му е нужен пълководец - Конде.
Той го призовава, прощавайки му за Фрондата,
без да подозира за готвеното отравяне.
Вие самият бълвате отрова!
Глупак!
За да се застрахова, Конде засипва с подаръци брата на краля.
Трябва му да намери отровата.
Шпионинът на Конде, Тонел, разбира че отровата е открадната...
... от Анжелик дьо Пейрак, знаеща за заговора.
От този момент натаък, Анжелик е осъдена на смърт.
Но за да я заловят... трябва да ме отстранят...
Отсраниха ли ви?
... Затова съм и арестуван.
Пътят е открит! Тези господа вече могат да се рзправят с жена ми...
... и да въздъхнат свободно.
Но какъв да бъде предлога за ареста? Най-нелепия и невероятен...
... магьосничество.
Това е всичко.
Преразглеждане! Искам преразглеждане на делото!
Той е съучастник на Пейрак!
Ние отбелязваме, господине от университета, вашата солидарност с обвиняемия,
и ще удволетворим вашата молба. Справедливостта е милостива.
Справедливостта не е относителна, милорд.
Тя не е по-високо или по-ниско от нас, тя е безусловна.
Който е за преразглеждане, моля да вдигне ръка.
Не трябва приятелю.
Никой?
Обвиняеми дьо Пейрак, съдът ви осъжда на смърт.
Ще бъдете изгорен на клада на Гревския площад.
Ще оставя децата в сестра си и отново ще отида при краля. Той ще помилва Жофре.
Не можете да влезете в Лувъра. Имате издадена заповед за арест.
- Още днес напускам Париж.
- Ще ме изоставите?
Облечете тази селска рокля и ще ви заведа при баща си в Монтлу.
Там ще можете да се скриете.
Това е невъзможно, тя ще компрометира семейството. Ще ме изпратят в изгнание.
Докато Жофре е жив, няма да напусна Париж.
Тогава ето какво, вземете тази кесия и я дайте на палача на улица Ферм.
- Той ще спаси Жефре?
- Ще го удуши, избавайки го от мъченията.
Мое мъниче!
- Какво става там?
- Това са децата на сестра ви.
Мъжът ми, граф дьо Пейрак. Умолявам ви.
30 екю, всичко е наред. Бъдете спокойна, нищо няма да почувства.
Не, не може да е. Невъзможно е. Нима Жофре трябва да умре.
- Дайте си ръката, мадам, ще ви гледам.
- Вече е късно.
Има нещо, което може да впаси вас и Пейрак.
- Вие ме познавате?
- Разбира се, че не.
Бандитите могат да спасят Пейрак, когато го поведат към кладата.
- Бандитите...
- Само те могат да ви помогнат.
Добре, да вървим.
Това съм аз Баркарол, поръчението е изпълнено.
- Вижте, вдовицата Пейрак.
- Още не е вдовица.
Млъкнете.
Очаквах те, Анжелик.
Не те изпусках от очи и знаех, че днес ще дойдеш тук.
- Никола!
- Никола вече го няма!
Никола те чака 2 дни и 2 нощи в гората. 2 дни и 2 нощи.
Накрая войниците го намериха, и той ги уби,
и от тогава се нарича Коламбреден.
Помогнете ми!
Аз, разбира се, мога да открадна дори и осъден на смърт.
- А ти какво ще ми дадеш за това?
- Всичко, което поискаш!
Само не ми обещавай ни злато, ни пари, ти ги нямаш.
Ето какво ще ти предложа.
Пейрак ще го екзекутират утре в 6 сутринта. Знам маршрута,...
... по който ще го доведат. Ще освободя мъжа ти и той ще живее.
А ние с теб ще избягаме в Америка, както решихме, когато бяхме още деца.
Обещай ми, Анжелик. Там ще започнем нов живот.
Никола!
Пейрак ще живее, ще го спася. Отговори ми да или не.
Съъгласна съм.
На оръжие!
Проклятие, измамиха ни, това е кукла, пълна със стърготини!
Всички бързо на Гревския площад!
Навярно този Пейрак е бил силен човек и те здраво са се страхували от него.
Негодяи, подли убийци!
Анжелик!
Ето я, тази вещица! И тя трябва да умре!
Хванете тази вещица! И тя в огъня! Нека и нея да я изгорят за бога!
Хванете я! Не и давайте да избяга!
Хванете я, проклетата магьосница трябва да умре!
Отавете ме!
Отавете ме!
Дайте ни жената!
Дайте ни жената!
Пусни ме!
Дайте ни жената!
Пусни ме! Пусни ме!
Е хайде, стреляйте. Само вижте колко сме.
Ние сме много повече.
Спасена се. Чуваш ли ме, ти си спасена, Анжелик!
Тук никой нищо няма да ти стори, дори и краля. Ти си в безопасност.
И не е нужно да заминаваме за Америка. Ти ще останеш тук с нас.
Предлагам ти подкрепата, която ти е нужна да започнеш всичко отначало.
Можеш да се осланяш на тях.
Те не са демони.
Те не са много красиви, но са славни момчета.
Ти ще им станеш маркиза - Маркизата на Ангелите.
Анжелик, ти ще бъдеш щастлива. Имаш приятели.
Имаш двама сина. Остава още и отмъщението. Ще бъдем с теб.
Анжелик, трябва да се живее...
АНЖЕЛИК, МАРКИЗАТА НА АНГЕЛИТЕ