Lord Of The Rings - The Return Of The King - Extended (2003) (TLOTR - The Return of the King SSE CD4.sub) Свали субтитрите
Няма да навлезете в Гондор.
Кой си ти, че да ни забраняваш?
Леголас, дай предупредителен изстрел в мачтата.
Цели се добре, да не пропуснеш.
А, така. Предупредихме ви.
Подгответе се за абордаж.
Абордаж? От теб и коя армия?
Тази армия.
Какво е това място?
Господарят трябва да влезе вътре.
Това, че съм тук,
не значи, че ще мога.
Това е единственият път.
Или влизаш, или се връщаш.
Не мога да се върна.
Каква е тази смрад?
- На орки. Идват понякога.
По-бързо.
Насам.
Смеагол?
Тук, горе.
Какво е това лепкаво нещо?
Ще видиш. Побързай.
Ще видиш.
Смеагол?
Смеагол?
Смеагол!
Сам.
А на теб, Фродо Бегинс, давам светлината на Еарендил.
Най-скъпата ни звезда.
Светлина, когато помръкнат всички други светлини.
Засвети, Eaрендил, ти най-ярка от звездите!
Немирна малка мушица,
защо не виждам сълзица?
В паяжинка увита,
скоро ще бъдеш...
Убита!
Искаш да избягаш, нали, безценни?
Но не и този път!
Не бяхме ние!
Смеагол не би наранил господаря. Обещахме.
Трябва да ни вярваш. Беше Безценното.
Безценното ни накара.
Трябва да го унищожа, Смеагол.
Трябва да го унищожа заради двама ни.
Съжалявам, Сам.
Толкова съжалявам.
Тази задача e за теб, Фродо от Графството.
Ако ти не намериш пътя,
никой няма да го направи.
Разузнавачите докладват, че Минас Тирит е обсаден.
Долните нива са завзети. Врагът настъпва.
Времето е срещу нас.
На конете!
Събери кураж, Мери. Скоро ще се свърши.
Милейди. Вие сте прекрасна.
И смела.
Има за какво да живеете.
Много ви обичат.
Зная, че е твърде късно да обръщаш гръб сега.
Зная, че няма смисъл, само надежда.
Ако аз бях рицар от Рохан...
Достоен мъж, извършил доблестни дела, но не съм...
Аз съм хобит.
И зная, че не мога да спася Средната земя.
Само искам да помогна на приятелите си...
Фродо...
Сам...
Пипин...
Повече от всичко искам да ги видя отново.
Пригответе се за тръгване!
На конете! Ще яздим и през нощта!
Към битка!
Към битка!
Към портите.
Аз съм наместник на трона на Гондор.
По прах стъпвам, на прах ще се превърна.
Гондор е загубен.
Няма надежда за Хората.
Защо се мъчите, глупци?
По-добре умрете час по-скоро. Мъките да свършат.
Защото трябва да умрем.
Не ще има гроб за Денетор и Фарaмир.
Без вековен сън в балсамираната смърт.
Ще изгорим като езичните крале.
Донесете дърва и масло.
Не мърдайте.
Вие сте войници на Гондор.
Без значение какво влезе през тази врата,
вие ще останете на позиция.
Пусни го, гадна твар.
Пусни го!
Да не си го пипнало отново.
Хайде, да приключваме.
Назад!
Господин Фродо.
Не. Фродо.
Господин Фродо.
Събудете се.
Не ме оставяйте сам.
Не отивайте там, където не мога да ви последвам.
Събудете се.
Не е заспал...
Мъртъв е!
Какво е това? Изглежда Старата се е забавлявала.
Поредният убит, а?
- Не.
Този приятел не е мъртъв.
Не е мъртъв?
- Боднала го е с жилото.
Вкочанил се е като чироз.
После ще си го хапне.
Така обича да се храни.
С прясна кръв. Качете го в кулата.
Самознай, какъв си глупак.
Ще се събуди след няколко часа.
И ще му се иска да не се е раждал.
Рухва домът на разсъдъка му.
Той гори. Вече гори.
Не е мъртъв! Не е мъртъв!
Не...
Не е мъртъв!
Чуй сега, Перегрин, син на Паладин,
освобождавам те от услугите си.
Върви и умри както сметнеш за добре.
Залейте дървата с масло.
Движение!
Гандалф! Къде е Гандалф?
Гандалф!
Проникнаха в града. Оттеглете се на горното ниво.
Изведете жените и децата.
Отстъпление!
Влизайте в града. Убийте всеки, който ви се изпречи.
Бийте се до последния човек. Биете се за живота си.
Гандалф!
Денетор е изгубил ума си!
Ще изгори Фарамир жив!
Качвай се! Бързо!
Връщай се в Бездната!
Тук няма нищо за теб, нито за господаря ти!
Не разпознаваш ли смъртта, когато я видиш?
Ти се провали!
Светът на Хората ще падне!
Кураж, Мери. Кураж за приятелите ти.
Формирайте се, отрепки.
Отпред копията, отзад стрелците.
Еомер, заеми левият фланг.
Гамлинг, ти следвай краля в центъра.
Гримболд, ти поеми десният фланг след като преминеш стените.
Напред, не бойте се от мрака!
На крак, конници на Теоден!
Политат копия и щит се цепи!
За меча иде ден. Червен, пред изгрев!
Каквото и да стане, стой с мен. Аз ще се грижа за теб.
Напред!
Напред!
Препускайте към гибел и края на света!
Смърт!
Смърт!
Смърт!
Напред, Еoрлинги!
Огън!
Огън!
Накладете огън в плътта ни.
Спрете тази лудост!
Може да спечелиш битката за ден.
Но срещу силата, надигнала се от Изток
няма победа!
Не! Няма да отнемеш сина ми!
Фарaмир.
Това е краят на Денетор, син на Ектелион.
Отблъснете ги към реката.
Да спасим града.
Формирайте линията!
Формирайте линията.
Тръгвайте!
Хвани юздите. Наляво.
Наляво!
Целете се в главата.
Свалете го!
Мери!
Не мислех, че ще свърши така.
Да свърши?
Пътуването не свършва тук.
Смъртта е просто друг път.
Път, по който винаги поемаме.
Сивото наметало се отдръпва
и грейва сребърно огледало.
И тогава ще го видиш.
Кое, Гандалф?
Кое ще видя?
Бели брегове,
а зад тях...
далечната зелена земя, обляна в слънчеви лъчи.
Не звучи толкова зле.
Така е.
Елате към мен!
Пирувай с плътта му.
Ще те убия, ако го докоснеш.
Не заставай на пътя на Назгул и плячката му.
Закъснявате, пиратски отрепки.
Имаме работа тук.
Хайде, морски плъхове. Слизайте.
Има достатъчно и за двама ни. Нека по-доброто джудже спечели.
Глупец! Никой мъж не може да ме убие!
Умри... сега!
Аз не съм мъж.
15, 16.
- 17.
Мери!
Леголас!
33, 34...
И все пак се брои за един!
Хайде! Елате ми!