Lord Of The Rings - The Return Of The King - Extended (2003) (TLOTR - The Return of the King SSE CD3.sub) Свали субтитрите
Промъквам?
Мил дебел хобит.
Смеагол ги води по тайни пътища, които никой друг не би открил,
а те му казват, че се промъквал?
Промъквал?
Много мили приятели. О, да, безценни, много мили.
Добре.
Просто ме стресна. А какво правеше?
Промъквах се.
Добре. Мисли каквото искаш!
Съжалявам, че ви будя, господин Фродо,
но трябва да продължаваме.
Още е тъмно.
- Тук винаги е тъмно.
Няма го.
Елфическият хляб.
- Какво?
Само това ни беше останало.
Той го е взел. Ти си го сторил.
Смеагол? Не...
Смеагол мрази гаден хляб.
Лъжлив плъх. Какво направи с него?!
Той не го яде. Не може да го е взел.
Вижте. Какво е това?
Имаше трохи по него. Той го е взел!
Той го е взел!
Виждал съм го.
Винаги се тъпче, докато господаря не го гледа.
Мръсен лъжец! Двуглава змия!
Сам!
Сам!
Ще го убия!
- Сам! Не!
Съжалявам. Не исках да стигам дотам.
Просто се ядосах. Трябва ви почивка.
Добре съм.
- Не. Не сте добре.
Уморен сте. И този Ам-Гъл...
Това проклето място. И онова нещо на врата ви.
Мога да помогна и да го понося малко.
Понося за малко.
Да си поделим тежестта.
Назад!
- Не искам да го задържа!
Искам само да помогна.
Виждаш ли, иска го за себе си.
Млъквай, ти... Махай се!
Не, Сам, ти си бил!
Съжалявам, Сам.
Но той е лъжец. Настройва ви против мен!
Не можеш да ми помогнеш вече.
Не го мислите.
Прибирай се в къщи.
Фарамир! Фарамир!
Волята на баща ти е породена от лудост.
Не бързай да жертваш живота си от обида.
Това е моят живот, не твоя.
Това е градът на наследниците на Нуменор.
Радвам се, че мога да отдам живота си за да защитя красотата,
мъдростта и паметта им.
Баща ти те обича, Фарамир.
И ще си го спомни преди края.
Можеш ли да пееш, хобите?
Ами... да.
По нашият край смятат, че пея доста добре.
Но ние не знаем песни за тронни зали
и тежки времена.
Защо пък да не подхождат такива песни на моите зали?
Хайде. Изпей ми нещо.
Зад нас - домът, светът отпред,
пътеки мамят ни отвред,
сред мрака да ни поведат,
дорде звездите заблестят.
Мрак, мъгли и нощен хлад,
Всичко чезне,
топи се като...
сняг!
Колко са?
- Водя 500 от запад.
Имаме още 300 от североизток.
А конниците от Снежната граница?
- Не дойдоха, господарю.
Шест хиляди бойци.
Половината на това, което очаквах.
Шест хиляди няма да са достатъчно за армията на Мордор.
Ще дойдат още.
Всеки изгубен час намалява отбраната на Гондор.
По изгрев трябва да тръгваме.
Конете са неспокойни, а мъжете тихи.
Притеснени са от сенките на планината.
Този проход, накъде води?
Пътят на Мъртвите, Вратата на Тъмната Клисура.
Никой от живите, влезнал там, не се е върнал.
Тази планина е зла.
Арагорн.
Да намерим храна.
Ето. Истински оръженосец от Рохан.
Съжалявам. Не е толкова опасно.
Дори не е остро.
Не е добре. Няма да убиеш много орки с тъпо острие.
Хайде.
Към оръжейната. Върви.
Не го окуражавай.
А ти не трябва да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му, само в дължината на ръцете му.
Защо да оставяме Мери?
Бори се за същата кауза като теб.
Защо да не може да се бие за тези, които обича?
Малко знаеш за този хобит във битка.
Когато страхът го обземе,
кървищата и ужасът от битката стегнат хватката си,
мислиш ли, че ще устои?
Той ще побегне.
И ще има право.
Войната е призвание за мъже, Еовин.
Избирам живота на смъртните.
Иска ми се да те бях видяла
за последен път.
Сър?
Крал Теоден ви очаква.
Оставям ви.
Господарю Елронд.
Идвам заради някого, когото обичам.
Арвен умира.
Няма да надживее злото, което идва от Мордор.
Нейната звезда гасне.
Колкото по-силен става Саурон, толкова по-слаба е тя.
Животът на Арвен сега зависи от съдбата на пръстена.
Сянката е надвиснала, Арагорн.
Краят наближава.
Няма да е нашият край, а неговия.
Поемаш към война, но не и към победа.
Армията на Саурон е по-многобройна от тази в Минас Тирит.
Не знаеш за силата, която ще атакува по вода.
Цяла флотилия Корсари пристига от изток.
Ще бъдат в града до два дни. По-многобройни са от вас.
Имаш нужда от повече хора.
- Няма повече.
Има. Онези, що се крият в планината.
Убийци! Предатели!
Да ги извикам да се бият за мен?
Те не вярват и не слушат никого.
Ще послушат краля на Гондор.
Андурил! Пламъка на Запада. Изкован от парчетата на Нарсил.
Саурон не е забравил меча на Елендил.
Острието, което е било счупено, ще се завърне в Минас Тирит.
Човек, който овладее мощта на този меч,
ще призове армия по-смъртоносна от всяка друга на земята.
Дойде времето, Скиталецо, да покажеш за какво си роден.
Отиди при Мъртвите.
Уnen i-Estel Edain. Давам надежда за хората.
У-chebin estel anim. Но за себе си не оставям.
Какво правиш? Чака ни война. Не можеш да оставиш хората.
Не можеш да изоставиш хората.
Еовин.
- Имаме нужда от теб.
Защо дойде?
Нима не знаеш?
Любовта ти е просто към сянката на един глупак.
Не мога да ти дам това, което търсиш.
Искам да се радвам на усмивката ти, още щом те зърнах.
Къде мислиш, че отиваш?
- Не и този път.
Този път ще останеш, Гимли.
Не си ли чувал за ината на джуджетата?
Ще трябва да се примириш. Идваме с теб, друже.
Къде отиват?
Не разбирам.
Лорд Арагорн!
- Защо напуска бойното поле?
Защото няма надежда.
- Тръгва, защото така трябва.
Прекалено малко сме.
Не можем да победим армията на Мордор.
Така е. Не можем.
Но ще поведем мъжете в битка въпреки това.
Оставил съм заповеди.
Ти ще управляваш, додето ме няма.
Заеми моето място в Златния Дворец.
Управлявай мъдро, Едорас.
Ако битката го пощади.
Какъв друг дълг ще повелите, господарю?
Дълг?
Не.
Искам отново да се смееш.
Не жали тези, на които дните им са преброени.
Ти ще преживееш да видиш новото време.
Няма да има тъга.
Що за армия би седяла на такова място?
Прокълнатите.
През Мрачните времена Планинците дали клетва
на последният крал на Гондор.
Заклели се да са му съюзник, да се бият за него.
Но когато времето дошло...
когато Гондор се нуждаел от тях,
те побягнали.
Укрили се в тайни планински области.
Затова Исилдур ги проклел.
Да не намерят покой, докато не изпълнят своята клетва.
Кой ще ги призове от сивият мрак?
Тях, Забравените.
Наследника, пред когото да изпълнят клетвите си.
От север той ще дойде, неволя ще го тласка.
Ще премине вратата по Пътя на Мъртвите.
Кръвта ми се смразява.
Пътят е затворен.
Направили са го тези, които са мъртви и мъртви го пазят.
Пътят е затворен.
Брего!
Не ме страх от смъртта.
Това е нечувано.
Елф да влезе под земята,
а джудже да не смее!
Ще ме спукат от подигравки.
Трябва да препускаме. Пътят е дълъг.
Като пристигнем, трябва да имаме сили да се бием.
Това не е войната на младите хобити, господарю Мериадок.
Всичките ми приятели потеглиха на война.
Срамота ще е да остана назад.
Пътят е три дни в галоп до Минас Тирит.
Никой от хората ми не може да те носи със себе си.
Искам да се бия.
Вече казах.
Язди с мен.
Моята Лейди.
Движете се.
Тръгваме към Гондор.
Какво има?
Какво виждаш?
Виждам сенките на много мъже.
И коне.
Къде?
Ще ни обвият като облаци мъгла.
Стелят се като зимен мраз.
Мъртвите ни следват.
Били са призовани.
Мъртвите? Призовани?
Знаех си.
Много добре, много добре.
Леголас!
Не поглеждай надолу.
Кой навлиза в земите ми?
Някой, който иска да изпълните клетвите си.
Мъртвите не се подчиняват на живите.
Ти ще се подчиниш на мен.
Пътят е затворен.
Изградили са го ония, що са Мъртви.
И Мъртвите го пазят, докато дойде време.
Пътят е затворен.
Сега трябва да умрете.
Призовавам ви да изпълните клетвите си.
Никой освен кралят на Гондор не може да ме командва.
Този меч беше счупен.
И възроден.
Бийте се за нас и ще възвърнете честта си.
Какво ще кажете?
Какво ще кажете?
Губим си времето, Арагорн.
Не са имали чест приживе, нямат и като мъртви.
Аз съм наследникът на Исилдур.
Бийте се за мен.
И греховете ви ще бъдат изкупени.
Какво ще кажете?
Имате думата ми!
Бийте се! И аз ще ви освободя от тази жива смърт!
Какво ще кажете?
Покажете се, предатели!
Навън!
Ще се бием!
Отворете портите! Бързо!
Побързайте.
Фарaмир.
Не ми казвайте, че е мъртъв.
Безброй са. Никой не е оцелял.
Страх. Градът е изпълнен с него.
Да успокоим болката им. Пуснете затворниците.
Катапулти.
Синовете ми са мъртви.
Родът ми приключи.
Той е жив.
Мъртъв е!
Има нужда от лекарство, господарю.
Родът ми приключи!
Господарю!
Рохан...
ни изостави.
Теоден ме предаде.
Напуснете постовете си!
Спасявайте се!
Пригответе се за битка!
Всички при стената.
Върнете се на постовете си.
Пратете тези адски същества в бездната.
Стойте по местата си.
Пазете се!
- Бързо към по-ниските нива.
Отблъснете ги! Заредете катапултите.
Не мърдайте от местата си. Бийте се!
Не по кулите! Целете троловете!
Убийте троловете!
Спрете ги!
Перегрин Тук!
Връщай се в цитаделата!
- Повикаха ни да се бием.
Това не е място за един хобит.
Същински пазител на цитаделата.
Сега се връщай. Отивай.
Връщайте се, безполезна сган!
Вратата не поддава. Прекалено здрава е!
Връщайте се и я сринете из основи!
Нищо не може да я пробие!
Гронд ще я пробие.
Докарайте Вълчата глава!
Гронд! Гронд! Гронд!