Lord Of The Rings - The Return Of The King - Extended (2003) (TLOTR - The Return of the King SSE CD2.sub) Свали субтитрите
Минас Тирит.
Град на крале.
Това е дървото. Гандалф!
Да. Бялото дърво на Гондор. Дървото на кралете.
Лорд Денетор обаче не е крал,
наместник е, пазител на трона.
Лорд Денетор е баща на Боримир.
Неразумно е да прекрачваме прага му с новината,
че любимият му син е мъртъв.
Не споменавай за Фродо, нито за пръстена.
За Арагорн изобщо.
Всъщност, по-добре не говори, Перегрин Тук.
Привет на теб, Денетор, син на Ектелион.
Владетел и Наместник на Гондор.
Дойдох да донеса съвет и вест в този мрачен час.
Надявам се, че си дошъл да ми обясниш това.
Може би си дошъл, за да ми обясниш
защо синът ми е мъртъв.
Боромир умря, за да ни спаси. Мен и спътниците ми.
Да ни защити от безброй врагове.
- Пипин.
Каквото ми е по силите, предлагам го в отплата.
В отплата за смъртта му.
Тогава това е първата ми заповед.
Кажи ми как ти се измъкна, а моя син не успя?
Най-могъщ сред мъжете бе той.
И най-могъщият би паднал от една стрела.
А Боромир бе пронизан от много.
Ставай.
Господарю,
ще дойде времето да оплачем Боримир,
но не е сега.
Задава се война.
Врагът е на прага ти вече.
Все още си пазителят на този град.
Къде е армията на Гондор?
Все още имаш приятели. Няма да си сам в тази борба.
Прати сигнал на Теоден, крал на Рохан.
Запали Сигналните клади.
Мислиш, че си мъдър, Митрандир?
Твоята надежда е просто невежество.
Та нима си мислил за слепи очите на Бялата кула?
Видял съм повече, отколкото знаеш ти.
С лявата ръка ще ме използваш като щит против Мордор,
а с дясната ще ме свалиш от трона.
Знам кой язди редом до Теоден Рохански.
О, да.
До ушите ми стигна вестта за този Арагорн,
син на Араторн и още сега ти казвам:
Не ще се преклоня пред Скиталец от Севера,
потомък на парцалив род,
отдавна изгубил величие и достойнство.
Нямаш право да отричаш завръщането на краля,
наместнико.
Трона на Гондор е мой! И никому друг.
Ела.
Поболял се е от нездраво славолюбие.
Дори тъгата си за наметало ползва.
Хиляди години градът е устоял.
Сега ще падне заради един безумец.
А Дървото на Кралете никога не ще разцъфне.
Защо все още го пазят?
- Пазят го, защото таят надежда.
Надежда, че ще разцъфне, щом един ден Кралят се завърне.
И градът ще възвърне прежния си блясък.
От пепелта ще се въздигне.
Старото пророчество от Запада бе забравено.
Кралските гробници са по-уютни от домовете тук.
А имената на предците им са по-скъпи от синовете.
Бездетни господари линеят в древни зали
или във високи кули, питайки за отговорите звездите.
Така народът на Гондор крее.
Родът на Кралете е изсъхнал.
И Бялото дърво със него.
Тронът на Гондор е оставен в ръцете на непочтен и слаб човек.
Мордор...
Да. Там е той.
Този град винаги е вехнел в неговата сянка.
Буря наближава.
Това не са облаци от този свят.
Дело на Саурон са. Той бълва кълба от дим.
Орките от Мордор не знаят що е дневна светлина.
Затуй закрива слънцето, та да улесни похода им към войната.
Щом сянката на Мордор ни достигне...
ще се започне.
Е, Минас Тирит...
Много впечатляващо.
Е, накъде тръгваме сега?
- Твърде късно е, Перегрин.
Не ще напуснем този град.
Помощ трябва да ни дойде.
Трябва да е време за чай вече.
Поне в приятните места е тъй.
Не сме на приятно място.
Г-н Фродо?
Какво има?
Просто чувство.
Не мисля, че ще се завърна.
Разбира се, че ще се върнете.
Това са просто печални мисли.
Ще идем дотам и обратно.
Също като г-н Билбо.
Ще видите.
Мисля, че тези земи някога са били на Гондор.
Много отдавна.
Когато е имало крал.
Г-н Фродо! Вижте!
Кралят отново има корона.
Хайде, хобити. Не трябва да спираме, оттук.
Предполагам, че това е само церемониална вещ.
Не очаква да се бия.
Нали?
Една от задачите на слугата,
е да прави каквото му наредят, Перегрин Тук.
"Пазителят на Цитаделата".
Вече няма звезди.
Време ли е вече?
Да.
Толкова е тихо.
Затишието преди бурята.
Не искам да се бия,
но да стоя на ръба и да не мога да избягам е по-лошо.
Има ли някаква надежда за Фродо и Сам?
Никога не е имало голяма надежда.
Просто надеждата на един глупак.
Врагът ни е готов.
Силите му са събрани.
Не само орки, но и хора.
Легиони Харадрими от Юга.
Кораби от Умбap по море.
Всички ще се отзоват на Мордор.
Това ще бъде краят на Гондор, и той го знае.
Тук ударът ще бъде най-силен.
Ако превземат реката и Осгилиат падне,
последната защита на града ще изчезне.
Но си имаме Бял Магьосник,
който струва повече от тях.
Гандалф.
Саурон ще пусне най-опасния си слуга.
Той ще поведе армиите му във войната.
За него казват,
че никой простосмъртен мъж не може да го убие.
Кралят-магьосник на Ангмар.
Ти си го срещал и преди.
Промуши Фродо при Aмон Сул.
Повелителят на Назгулите.
Най-опасният от деветте.
Минас Моргул е бърлогата му.
Мъртвият град.
Ужасно място.
Пълно с врагове.
Бързо. Ще ни видят.
Винаги гледат.
Ела насам. Виж.
Открихме го.
Пътят към Мордор.
Тайната стълба.
Катерете се.
Не, г-н Фродо!
- Не натам!
Викат ме.
Усещам острието му.
Времето настъпи.
Най-великата битка на времето ни.
Побързайте, хобити. Трябва да се катерим.
Дъската е подредена.
Фигурите се раздвижиха.
Нагоре, нагоре по стълбата вървим.
И после в пещерата...
Какво има в пещерата?
Я ме чуй! И слушай добре.
Ако нещо му се случи, лично с мен ще се разправяш.
Само да си смръкнал, или косъм да видя по гърба си,
край.
Край с лигавата гадина.
Свършено е с теб.
Разбра ли? Наблюдавам те.
За какво говорехте?
Нищо. Просто се изяснявахме.
Бързо, Перегрин Тук, имам задача за теб.
Възможност да докажеш на какво си способен.
Не ме разочаровай.
Доста спокойно е отвъд реката.
Орките са се спотаили.
Гарнизонът им се е изнесъл.
Изпратихме разузнавачи на север.
Ако орките атакуват оттам, ще сме предупредени.
Тихо.
Убий го!
Не атакуват от север.
Бързо към реката.
По-бързо.
Вадете мечовете!
Амон Дин...
Кладите, кладите на Амон Дин! Запалени са!
Свещицата надежда пламна.
Сигналните клади на Минас Тирит горят!
Гондор моли за помощ.
И Рохан ще се отзове.
Приготви Рохиримите.
Съберете армията, всички налични мъже.
Имаш два дни.
На третия тръгваме към Гондор.
На война!
Гамлинг, обиколи владенията
и събери всеки здрав мъж.
С нас ли идваш?
- Само заради компанията.
Традиция е жените да придружават мъжете.
Хората намериха капитана си.
Ще те следват в бой, дори до смърт.
Ти ни даде надежда.
Извинете ме.
Аз имам меч. Моля, приемете го.
Предлагам своите услуги, кралю Теоден.
И аз с радост ги приемам.
Ти ще бъдеш Мериадок, оръженосец на Рохан.
Конници... Виж ги само!
Иска ми се да командвах легион от джуджета.
Напълно въоръжени и страховити.
Войската ти няма нужда да търси войната.
Опасявам се, че тя вече е достигнала земите ви.
Значи, пред стените на Минас Тирит
ще се решат съдбините на нашата епоха.
Настъпи часа, Рохански ездачи.
Сега е момента да изпълните клетвите си,
които сте дали пред господаря и земята си!
Не можем да ги удържим. Града е загубен.
Кажи на хората, че се прибираме в Минас Тирит.
Назгули!
Оттегляме се!
Оттегляме се! Всички към Минас Тирит!
Оттегли се.
Ерата на Хората приключи.
Дойде времето на орките.
Бягайте!
Белият конник.
Митрандир!
Пречупиха ни. Превзеха моста и западния бряг.
Орките преминават реката.
Както предвиди лорд Денетор.
Отдавна беше видял съдбата ни.
Видял, но нищо не направил.
Фарамир.
Не за първи път се изправяш срещу полуръст?
Не.
Видял си Фродо и Сам?
Къде? Кога?
В Итилиен, преди около два дни.
Гандалф, поеха към Моргул.
Ще преминат Кирит Унгол.
Какво значи това? Какво има?
Фарамир, разкажи ми всичко.
Така ли служиш на града си?
Да го доведеш до пълно разрушение!
Направих, каквото сметнах за правилно.
Сметнал за правилно?
Изпратил си Пръстена на силата в Мордор!
В ръцете на безобиден полуръст!
Трябваше да е донесен в Цитаделата за да бъде пазен на сигурно.
В мрачните и тъмни подземия.
Да не бъде използван...
Освен в крайна нужда.
Аз не бих използвал пръстена.
Дори Минас Тирит да падаше, той не би го спасил.
Желал ли си да бъдеш царствен и благороден като старите крале?
Боромир щеше да си спомни за поръката на баща си.
Той би ми донесъл дар, достоен за крале.
Боромир не би донесъл пръстена.
Той би се изкушил и щеше да попадне във властта...
Нищо не знаеш за това!
- Той би го запазил за себе си!
Ако се бе завърнал, нямаше да познаеш сина си.
Боромир ми бе верен!
Не като теб, магьосническа подлога!
Татко?
Сине мой!
Остави ме!
Внимателно, господарю! Високо. Много стъпала.
Много е опасно на стълбите.
Ела, господарю.
Ела при Смеагол.
Господин Фродо. Назад!
Не го пипай!
Защо мрази бедния Смеагол?
Какво Смеагол му е сторил?
Господарю?
Господарят носи голям товар.
Смеагол знае, що за товар е това.
Дебелият не знае.
Смеагол помага на господаря.
Той го иска. Иска го...
Смеагол го вижда в очите му.
Много скоро и ти ще разбереш. Ще видиш.
Дебелият иска да ти го отнеме.
Пратете всички легиони.
Не спирайте атаката, докато града не бъде превзет.
Изколете всички.
А магьосника?
Ще го пречупя.
Къде са конниците на Теоден?
Ще дойде ли армията на Рохан?
Митрандир?
Куражът е най-добрата защита, която имате в момента.
Какво си въобразяваше, Перегрин Тук?
Как може да служи един хобит на такъв велик владетел на хората?
Браво на теб.
Благородството не трябва да се отминава с лека ръка.
Зачислен си към стражите на кулата.
Мислех, че няма да намерят доспехи, които да ми станат.
Някога принадлежаха на едно момче.
Глупаво момче, което пропиляваше часове
да се бори с дракони, вместо да заляга над уроците си.
Били са твои!
Да, мои бяха. Баща ми ги направи за мен.
Е, по-висок съм, отколкото си бил ти тогава...
Но пък аз няма да расна вече, освен на ширина.
На мен също не ми бе по мярка.
Боромир бе роден за войн.
Толкова си приличаха с баща ми.
Горд.
Твърдоглав също...
Но и силен.
Аз мисля, че ти също имаш сила. Но различна.
И един ден баща ти ще я види.
Заклевам се тук във вярна служба на Гондор,
в мир и война, в живота и смъртта...
От...
От този час, додето
Владетелят ми върне дадената дума
или смъртта ме вземе.
И не ще забравя
да възнаградя онова, що получа.
Верността с любов.
Храбростта с чест.
Измяната с мъст.
И все пак, не бива току-така да изоставяме укрепленията.
Укрепления, тъй дълго защитавани от брат ти.
Какво искаш да направя?
- Да не даваме реката и Пеленор.
Трябва да си върнем Осгилиат.
- Осгилиат е превзет.
Войната налага рискове.
Има ли капитан тук, който все още се подчинява на господаря си?
Иска ти се да бяхме разменили местата си.
Аз да съм мъртъв, а Боримир жив.
Да. Иска ми се.
Щом те лишиха от Боромир,
аз ще отида да сторя каквото мога вместо него.
Но не мисли зле за мен. Ще се върна, татко!
Ще зависи от завръщането ти.