Stargate SG-1 - 05x05 (1997) Свали субтитрите
Какво беше това?
Картър?
Не знам, сър. Разликата в грешката при изчисляването на планетарното преместване
преди причиняваше това, но го оправихме.
Картър.
Трябваше да игнорираме няколко от протоколите за набиране, за да можем да установим връзка.
Ще проверя набиращия компютър, когато се приберем.
- Светло е.
- Да, сър.
Тази планета е много по-близо до слънцето си отколкото Земята.
Празнично.
Това е интересно.
Не можах да видя тези писания през MALP-а.
Какво пише?
Тези символи са, като тези на Кимерия.
Тук може да има връзка към Асгардите.
- Какво пише?
- Не знам.
Мислиш ли, че е защитена планета?
Ами, Тийл'к не беше телепортиран на някъде.
Тук няма Чук на Тор.
Ами, не би им трябвало такъв, ако е споменато в договора между Гоа'Улдите и Асгардите.
Хей! Ти!
Излез.
Не сме тук, за да те нараним. Ние сме изследователи от място наречено Земята.
На вас може да ви е известно, като Мидгард. Аз съм Даниел Джаксън. Това е...
Аз съм Елрад, свещеник от 39тия Орден на К'тау.
Хората ми и аз бяхме напът към тук за сутрешната молитва
когато видяхме голяма вълна да се излива напред от Анюлъса.
Анюлъс. Харесва ми.
Той е враг на боговете.
Вече не. Тор обожава този човек.
- Знаете Тор?
- О, да. Той ни е приятелче.
Елате. Време е за ликуване.
Фреър ни е пратил посетители от Мидгард.
Фреър е бога на слънцето и дъжда, нали?
Да, нашия защитник. Съюзник на Тор.
Приятелите на боговете са добре дошли тук.
- Какво имаш тук?
- Моля, елате. Селото ни е насам.
Сякаш норвежката култура е еволюирала в модерните времена
докато продължава да почита древните богове.
Това е Брат Малкъс. Той е главния дякон в нашия орден.
Трябва да си тръгвате. Незабавно.
- Та ние сега дойдохме.
- Тези не са просто кой да са непознати.
Те дойдоха през Анюлъса.
- Този носи знака на злото.
- Той е приятел на Тор.
Хората няма да понесат това.
Имаш предвид ти ще ги настройваш, докато не са съгласни с теб.
Приятен човек.
Трябва да простите на Малкъс. Той по принцип е подозрителен,
а ние никога преди не сме били посещавани от елфи.
Елфи?
Вие пътувате, както боговете. Казвате и че ги познавате.
В норвежката митология, Фреър е бил владетеля на елфите. Те донасят добри или лоши новини.
Надяваме се, че сте дошли да ни донесете добри новини.
Картър, какво стана току-що?
Окото на Один отслабва.
- Някакъв вид смяна на светлинната честота.
- Хубаво. Аз си мислих, че получавам удар.
Вие направихте това!
- Какво?
- Успокой се.
- Вярно ли е?
- Не.
- Нали?
- Не знам, сър.
Не е съвпадение, че това се случва моменти след като те пристигнаха.
Субтитри: Insaneboy.
Старгейт SG-1 Сезон 5 Епизод 5 - Червено небе
Субтитри: Insaneboy.
Елфите са предвестниците на нашата участ!
Напуснете ни или ще бъдете прогонени.
Затъмнението на окото на Один е волята на боговете.
Не можеш да виниш пратениците.
Трябва да отидем в залата на мъдростта и да се молим за прошка.
Това звучи, като мястото, където Кимерийците се свързваха с Тор.
Картър, какво по дяволите става?
Някак си светлинния спектър на слънцето се е изменил към инфрачервен.
Ако продължи, всички зелени растения ще умрат.
С растенията си отива и запаса от въздух...
MALP-а трябваше ще ни даде по-подробна информация. Неговите сензори са много по-чувствителни.
Хубаво. Ти и Тийл'к отивайте към... Анюлъса.
Вижте какво можете да откриете. Даниел.
Да видим дали тези хора имат Асгардски телефон.
Умоляваме теб, О Фреър, да се смилиш над нас.
Помири се с нашия велик баща Один и, по този начин,
премахни ужасното проклятие от нежната ни земя.
В името на нашия бог Фреър, нека бъде така.
Ние...
Извинете. Не искахме да прекъсваме.
- Не нанесе ли достатъчно щети, елфе?
- Имай уважение, Малкъс.
Те са пратени от боговете.
Трябва да се вслушаме в думите им.
Тъкмо се чудехме дали някога сте говорили директно с Фреър.
Той ни чува винаги.
Да. Споменахте зала на мъдрост. Това е, нали?
Не. Това е храм.
Да.
Малкъс и аз тъкмо щяхме да отидем в залата
за да потърсим мъдростта на Фреър от името на нашия народ.
- Може ли да отидем с вас?
- Можем да вкараме някоя добра дума.
Моля, елате.
Наведете главите си и се подгответе да се срещнете с нашия бог.
Бог Фреър, Повелител на Ейсър, Бог на К'тау,
дари ни със среща, така че да можеш да споделиш мъдростта си.
Дано да ми го върнат.
Аз съм Фреър. Поради каква причина идвате пред мен?
О, лорд Фреър, прости ни, че те безпокоим, но ние търсим твоята мъдрост.
Пристигането на тези външни хора накара окото на Один да затъмнее.
- Страхуваме се, че е Рагнарок.
- Това е края на времето.
Благодаря ти.
Молим те да възстановиш светлината на Один.
Мъдри сте да търсите моя съвет,
но само чрез вяра ще се докажете достойни за моята благосклонност.
Желаете ли да убием тези хора? Могат да бъдат събрани и съдени преди да падне нощта.
Това е малко грубо, не мислиш ли?
След време, ще доплавам до Вигрид,
където ще бъде проведена битката ми със Суртур.
- Той се бие със Суртур. Това е края на времето.
- Търпение.
Подобно, вие трябва да посрещнете собствените си страхове
щом сега навлизате в последния конфликт.
Как се справяте със страха си ще докаже вашата стойност.
Пожелавам късмет на вашето пътуване.
Това е запис.
Наистина ли?
Казах ти.
Настъпил е Рагнарок. Нашия бог Фреър ни каза да се подготвим за нашата смърт.
Това е малко песимистично парафразиране.
Аз тълкувам думите на боговете от много години.
Страхувам се, че трябва да се съглася с Малкъс.
Чакайте.
Вижте, знам, че съм външен човек тук...
Осмеляваш се да поставяш волята на боговете под въпрос?
Не, само твоето тълкувание.
- Сигурен ли си, че искаш да се замесиш в това?
- Не съм сигурен как да се отмеся от това.
Вижте, приятели,
Фреър ли ви насажда посевите?
Не.
Той ли ги прибира?
Той ли строи домовете ви?
Това са задачи за нашите ръце.
Точно. Винаги сте имали свободна воля преди. Защо не и сега?
Може би този краен конфликт е изпитание за вашата... изобретателност и смелост.
Защо търпиш това?
- Междудругото, намеси се, когато намериш за добре.
- Не мисля, че това е добра идея.
В миналото, бог Фреър винаги ни е казвал да се изправим пред собствените си страхове
и да не се намесваме в работите на боговете.
Съгласен съм, Малкъс. Трябва да спазим волята на боговете,
но вероятно тези странници са част от плана им.
Глупости! Те са предвестителите на нашата участ!
Елфите не могат да променят волята на боговете.
Елрад, чуй ме.
Можем да помогнем на хората ви. Били сме в такава ситуация и преди.
Довери ми се. Можем да правим чудеса.
Вярвам в Фреър.
Ако сте тук, за да спазите волята му или за да ни обречете или спасите,
тогава така да бъде.
Чудеса?
Да. Така би им изглеждало на тях.
- Какво би им изглеждало така?
- Това, което Картър ще измисли.
Здравейте, хора.
Имам теория, сър.
Прилича ли на чудо?
Всъщност да, прилича. Мисля, че дупката, която използвахме, за да пътуваме до тук
е минала директно през слънцето на планетата.
Може би, заради това сме имали проблеми с набирането.
Не трябваше въобще да се свързваме?
Поне не и със сегашното подреждане на планетите.
Светлината от слънцето изведнъж се измести към червения спектър щом пристигнахме тук.
Единствения начин, по който това е могло да стане е, ако супертежък елемент,
вероятно плутоний, е бил вкаран в атомната реакция на слънцето.
- Един вид податомно отравяне.
- Добре. Как сме направили това?
Ами, някак,
плутония е пренесен в нашата дупка от друга звездна система,
и тогава се е свързал със слънцето им, докато сме минавали.
Надявам се, че това не значи, че е наша вина.
Не сме могли да знаем, О'Нийл.
Факта, че вратата не иска да набира тук
ме кара да мисля, че някакъв вид проткол по безопасност е вграден в системата от Старгейтове,
проектиран, за да предотврати такова нещо.
Значи, грешка в проекта?
Не.
Сър, ние заобиколихме няколко от нормалните набиращи протоколи.
Факт е, че планетата умира и е вероятно заради нас.
Но можеш да го оправиш, нали?
Хей, Тийл'к. Може би ти трябва да останеш тук.
Тези Асгардски устройства не те познават, както ние те познаваме.
Добре, да видим. Те си наведоха главите и казаха молитва.
Бог Фреър, Повелител на Ейсир... Или може направо да направим това.
Аз съм Фреър. Поради каква причина идвате пред мен?
Бихме искали да говорим с истинските Асгарди. Тор, ако е налице.
Мъдри сте да търсите моя съвет.
Но само чрез вяра ще се докажете достойни за моята благосклонност.
Дрън-дрън. Картър искаш ли да дръпнеш щепсела на този?
Изглежда това е предавателя, който произвежда...
Или сме установили контакт с Асгардите или...
сме се заклещили дълбоко в зала от твърда скала.
- Много по-добре.
- Аз съм Фреър, защитник на света на К'тау.
Да, слушай, извинявай, че те безпокоим. Може ли да говорим с Тор?
Командир Тор е в далечна част на галактика и в момента не е на разположение.
Ти си този наречен О'Нийл.
Същия.
Кръстихме боен кораб на твоето име, колкото и малко да съществуваше.
Да. Същия.
Защо сте дошли на този свят?
Да изследваме. Това правим.
К'тау е включен в договора със защитени планети, сключен с Гоа'Улдите.
Надявам се, че не сте нарушили текущата им вярваща система.
- Асгардите вярват, че тя е наложителна.
- Не, спокойно, не сме ви издали.
Въпреки това, имаме... съвсем малък проблем
който може да използва малко от онази Асгардска магия.
Намеквате, че нашата технология е някакъв вид измама?
- Сигурен ли си, че Тор не е някъде там?
- Сър, ако може.
Да. Разполагай се.
Ние може по невнимание, напълно случайно,
да сме накрали чужд елемент да влезе в слънцето на К'Тау.
Как?
Ами, всъщност, се надявах, че ти можеш да ни помогнеш с това.
Възможно ли е нашата дупка да е взела супертежък елемент
и да го е внесла в слънцето, докато сме минавали?
Има протоколи сложени в Старгейт системата
който предотвратяват връзки, които биха причинили такива случки.
Да. Виждаш ли, ние имаме наш си набиращ компютър
и понякога заобикаляме няколко стъпки, за да установим връзка.
- Все още експериментираме.
- Виждам.
- Наистина ни трябва вашата помощ тук.
- Страхувам се, че не мога да ви помогна.
Защо не?
Не е отговорност на Асгардите да поправят всяка грешка, която правите
с технология, която е отвъд вашето знание.
Извинявай!
Има цяла планета, пълна с хора, които ще умрат.
Това може да е наша грешка, но хората от К'Тау зависят от вас.
Вие сте установили тяхната вярваща система. Те мислят, че ти си техния бог и че ще ги защитиш.
От Гоа'Улдите, да.
Забрави всичко това! Хайде, ние сме приятели.
Ние ви помагаме, вие ни помагате. Така работят нещата.
Идеята на Картър ви спаси от репликаторите.
Сега искаме да ни върнете услугата.
Решението не е мое.
Тогава мога ли да говоря с който решава?
Възможно е.
Подготви се да се срещнеш с Висшия съвет на Асгардите.
Готов съм. Веднага. Да тръгваме.
Стъпи на мястото, където стоя.
- Един вид съм готов.
- Искаш ли аз да...?
Ще се оправя.
Ехо?
Ехо!
Полковник Джак О'Нийл от Земята, добре дошли в залата на Асгардския Висш съвет.
Да, слушайте, благодаря, че ме приехте толкова бързо.
Предполагам, че можете да ме видите.
Да.
- Фреър спомена ли защо съм тук?
- Да, полковник.
Наясно сме с обстоятелствата около вашата молба.
О, хей. Ето ви.
Не ви видях. Всички вие хора изглеждате...
- Тор не е тук, нали?
- Не е.
Добре.
Както Фреър обясни, не можем да ви помогнем по този въпрос, О'Нийл.
Въпреки, че действията ви не са били преднамерени, хората на К'Тау ще загинат.
Хей! Това не е напълно наша вина.
Имам предвид, можехте да ни предупредите за тази луда работа с вратата през слънцето.
Можехте да ни дадете и списък с планетите които са забранени.
И двете са верни.
Въпреки това, това не е причина да се намесвате.
Вие се намесвате и сега!
Онези хора мислят, че сте техни богове!
Вие не сте Гоа'Улди, но все пак се преструвате на нещо, което не сте.
Прав си.
Въпреки това, когато спасихме тези хора от Гоа'Улдите,
не бяха готови да им бъдат отнети всички вярвания.
След време, когато са готови, К'Тау ще научат истината.
Да, виждате ли... ето я пречката.
Няма да я научат. Ще са мъртви.
Не схващам. Очевидно сте ги спасявали веднъж.
Защо не и сега?
- Не е толкова просто.
- Да, толкова просто е!
- Имате технологията, нали?
- Да.
Добре. Хубаво.
Направихме грешка, голяма грешка.
И много съжалявахме. Но ние също така ви спасихме малките сиви задници от репликаторите,
и сега искаме вашата помощ.
Не искам да промените посоката на тяхното културно развитие.
Просто оправете проклетото слънце!
Никой няма да узнае. Ние няма да кажем.
За съжаление, не можем.
Добре. С риск да звуча, като капризна нисша раса, защо не?
- "Малки сиви задници."
- Да.
Ще бъде в нарушение на договора ни с Гоа'Улдите.
Какво?
В договора пише, че хората на планета, смятана за "защитена"
ще бъде освободена от Гоа'Улдска власт.
Обаче, в подточка 42 пише, че хората на тези планети
не могат да бъдат изкуствено развити чрез Асгардски технологически средства.
Да използваме технологията си, за да предотвратим природна катастрофа ще бъде нарушение на тази заповед
и ще нулира договора, като цяло.
Гоа'Улдите ще могат да нападнат, която и да е от защитените планети,
включително и Земята.
- Сигурни ли сте?
- Да.
Войната с репликатори се води тук в нашата галактика.
Нямаме силите да защитаваме всяка планета спомената в договора.
Ще бъдете уязвими откъм Гоа'Улдска атака.
Добре. Ами ако кажем, че сме готови да поемем риска?
Дори и ако можете да вземете това решение от името на вашата планета,
не можете да го вземете и за всяка друг засегната планета.
Предполагам не.
Много сме разстроени, че тази катастрофа не може да бъде предотвратена.
Иска ни се да има начин.
Ами, все още не са мъртви. Може би има начин.
Ако такъв е случай, решението ще зависи от вас.
Хубаво.
Това мина добре.
- Сър, мислех за това.
- Бих се шокирал, ако някога спреш.
Ето.
Добре.
Да кажем, че това са нестабилните плутониеви молекули, които тровят слънцето.
Добре.
Ами, ако това са молекули на по-стабилен супертежък елемент?
Да кажем, нещо с атомна маса над 200.
- Разбира се. Сещам се за няколко.
- Няма ги в природата, поне не на Земята.
Но съм чела за такива елементи да бъдат създавани в суперколайдери - на теория.
Осъзнаваш, че смесваш ябълките с...
Сега, ако можем да вкараме тези стабилни супертежки елементи в слънцето на К'Тау,
те ще се свържат с молекулите на плутония, правейки ги инертни.
Слънцето тогава ще бъде върнато към нормалната си атомна реакция.
Какво ще кажеш за това.
Ами, това е много теоретично, сър.
Имам голяма увереност в теб, Картър.
Върни се в SGC и... объркай Хамънд.
Да, сър.
Ракета?
С товар от супертежкия елемент.
Пращаме я на части през Старгейта към К'Тау и я сглобяваме там.
Когато я завършим, я изстрелваме в слънцето им.
Ще стигне ли навреме?
Имаме три месеца, преди плутониевата реакция да стане необратима.
Ако можем да я изстреляме до три седмици, ще успеем.
Някакви други възможности?
Другата възможност се оказа, че шанса й е едно на един милион, сър.
Ракетата ни дава шансове по-добри от 50 на 50.
- Ракетите не растат по дърветата.
- Знам това, сър.
Въпреки това, военно въздушни сили в момента подготвят изстрелване от Ванденбърг.
Осъзнавате ли колко много е инвестирано в този проект?
Наясно съм, сър. Трудно е да се сложи цена на хората от К'Тау.
Полковник.
- Ти не трябва ли в момента да подстрекаваш тълпа?
- Погледнете небето.
Рагнарок наближава. Машината ви на прави нищо.
Това е ракета.
Няма да проработи, докато не я изстреляме. Не можем да я изстреляме, преди да я построим.
Все още има време преди слънцето да нанесе постоянни щети на света ви.
Всичко, което са направили е да доведат още външни хора.
Трябва да сте търпеливи.
Проблема става все по-зле, докато вие сте тук.
Ако не можете да видите, че боговете искат да напуснете, ще се принудим да ви го изясним.
Малкъс, не такива са обичаите на К'Тау.
Ако боговете не ги искат тук, те нямаше да са тук.
Ако тяхното присъствието е наистина част от тест,
тогава сме се провалили... и то ужасно.
Генерале, изпреварили сме графика.
Това трябва да е последната пратка части.
Някакви новини от HU-2340?
Честно казано, не съм очаквал да получим толкова лесно ракетата.
Сър, без супертежкия елемент, ще бъде само една голяма загуба на време.
Не се тревожете, майоре.
Д-р Макларън.
Много внушаваща операция имате тук.
Надявам се, че се смятате за късметлийка, майоре.
Д-р Макларън най-накрая реши, че оглед на SGC си струва размяната.
Отнеми пет години да направя толкова много HU-2340.
Ами, може би един ден ще може да посетите планетата, която вашия Маклариум е спасил.
Маклариум ли казахте?
Звучи ми, като добро име. Ще го използвам в официалния си доклад към Пентагона.
Не искам да ви преча. Очевидно имате работа да вършите.
- Късмет, майоре.
- Благодаря ви, докторе.
Това е последната част, сър. Имаме всичко, което ни трябва.
- Хубаво.
- Даниел и Тийл'к?
Те са в селото. Още се опитват да убедят хората, че сме добронамерени елфи.
Мисля, че колкото по-бързо се махнем оттук толкова по-добре.
Това пушек ли е?
- Какво стана?
- Някой е подпалил огън.
Някой наранен ли е?
Изгубихме два члена на SG-6. Ракетата е унищожена.
- Глупав кучи син!
- Боговете проговориха.
Току-що уби двама от хората ми и прецака цялата си планета!
Двама от нашите братя също дадоха живота си, за да служат на боговете.
Страхливец! Защо не го направи сам? Защо?
- С радост ще умра, за да служа на боговете.
- Може би трябва.
- Джак!
- Сър!
Спрете, моля! Наистина съжалявам за това, което стана,
но Малкъс е действал без знанието ми.
Щ бъде наказан, но моля ви още смърт няма да послужи на никой!
Още смърт е точно това, което хората ви ще получат.
Джак, спри! Не можем да си тръгнем.
По дяволите можем. Картър, набирай. Върни тези хора удома. Това е заповед!
- Джак, ще спреш ли!
- Те убиха двама от хората ми!
Да, убиха ги. Но не всички тези хора са отговорни за това,
и дори тези, които са отговорни са го направили, защото са вярвали, че е правилно.
- Наистина не ми пука.
- Ами, на мен ми пука.
Да си тръгнем сега ще е непоправимо.
В чий очи? На Асгардите? Те имаха своя шанс.
Сър, аз натиснах бутона, които може да сложи край на тази цивилизация.
Добре! Ние направихме първата грешка, но щяхме да я оправим.
Само на ме ли ми е очевидно, че те не искат да им бъде помогнато?
Няма да мога да живея с това, ако просто си тръгнем сега.
Не вярвам, че мнозинството от хората на този свят подкрепят действията на Малкъс.
- Какво тогава?
- Да ги пренесем на друг свят.
- Техните връзки към този свят са силни.
- Трябва да им дадем друг избор.
- Тогава избора е техен.
- Сър, все още имаме Маклариума.
С ваше разрешение, бих искала да се върна в SGC и да направя няколко симулации.
Добре. Знам, че този свят ви е бил дом поколения наред.
Но изглежда, че окото на Один няма да бъде възстановено.
Това ще го решат боговете.
Да. Но обмислете това - боговете ви дават друга възможност.
- Каква е тя?
- Шанс да се преместите на друг свят.
Можете да дойде през Анюлъса с нас. Много е просто.
Ако Фреър искаше да напуснем този свят,
той щеше да дойде и да ни отведе в неговата колесница.
Той иска. Иска да напуснете.
Просто е много зает сега и прати нас да ви отведем по нашия начин.
Ако не дойдете, всички ще умрете.
Усилията ви са благородни.
Но, ако нашето унищожение е волята на боговете,
трябва да посрещнем нашата съдба смело.
Сега можем ли да си вървим?
- К'Тау не са убедени?
- Не.
Защото не каза това, което трябва да бъде казано.
Ами, ти какво щеше да кажеш?
Чакай, какво ще кажеш?
Здравейте, хора. Може ли да се присъедините към мен ето тук?
Хайде.
Тук, хора. Има няколко неща, които искам да ви кажа.
- Какво правиш?
- Казвам им истината, Даниел.
Дали Бог съществува не е толкова важно, колкото вярата в Бог.
- Нямаше да казваш това, ако говорехме за Гоа'Улд?
- Не говорим за Гоа'Улд.
Не изяснихме ли позицията си?
Да. Да, изяснихте я. Просто мисля, че ние не сме се изяснили.
- Джак, Асгардите...
- Не са богове.
Здравейте, хора. Слушайте, всички знаете, Фреър, нали?
Голям човек, един вид добре изглежда, носи претрупана златна броня.
Ами, ето ви последните новини. Той не изглежда така.
Какво искате да кажете?
Той е извънземно, който се представя за ваш бог.
Той няма колесница. Има космически кораб.
Космически кораб.
Голяма машина, като онази, която ние строяхме, само където неговата е много по-добра,
и не е взривена.
Не ви заблуждавам, хора. Този малък приятел е около метър и двайсет,
има неприятна, сива кожа, големи черни очи
и съвсем малки ръчички и крака, като клечки за зъби.
Те мислят, че ви трябва да вярвате в бог,
че не сте достатъчно развити, като култура, за да мислите сами за себе си.
- Достатъчно!
- Елрад, чуй ме.
Тези извънземни имат силата да ви помогнат. Те избраха да не ви помагат.
Съжалявам за това, което е станало с хората ви.
Знам, че мислите, че се опитвате да ни помогнете,
но, моля ви, време е да си тръгвате.
Добре.
Извинете за притеснението. Благодаря за отделеното време, хора.
Ето. Дадох им избор. Те избраха. Да тръгваме.
Мислех, че шансовете за успех на този сценарии са едно на милион, майоре.
Да, сър, но сега мисля, че може да увеличим шанса до един процент.
Вие решавате, генерале.
Аз разбирам само около един процент от това което тя казва през половината време.
Обяснете ми го пак.
Пращаме Маклариума през дупката към К'Тау.
Така, въз основа на разстоянието между Земята и скоростта на пътуването,
Опитах да изчисля точно време през, което трябва да изключим вратата
така че Маклариума да спре малко пред да достигне планетата
и всъщност да свърши в слънцето им.
Мислех, че когато нещо е в дупка, съществува само, като енергия,
че ти трябва друг Старгейт, за да бъде преобразувана обратно в твърда материя.
Всъщност сте напълно прав, сър.
- Така ли?
- Да.
Старгейта от другата страна
всъщност реинтегрира материята в нейната форма.
Без другия Старгейт, енергията от дупката ще се рематериализира в основната си форма.
В случай на човек, това ще е лошо,
но случай на елемент, няма да е проблем.
Бях прав.
Добре. Имате разрешение, майоре.
Пращаме MALP-а.
Пратката е напът.
Изпълняваме контролираното изключване... сега.
Ами, има само един начин да разберем, дали е проработило.
Братя и сестра, в тези трудни времена,
е важно да се съберем, като семейство.
Трябва да помни великите дарове на Фреър,
и трябва да сме благодарни за животите, които ни е дал.
В тези тежки времена, трябва да помним...
Той се съгласи да ни остави да стоим, само ако не се опитваме да им казваме, че Фреър не е бог.
Не мисля, че ще останем.
Методът ви успял ли е, майор Картър?
Не изглежда добре. Мисля, че пропуснахме.
Сигурна ли си, че просто не отнема повече от колкото си си мислела или...?
Трябваше да забележим някаква промяна досега.
Хайде.
Аз ще им кажа.
- И ще кажа довиждане.
- Нека се молим.
Съжалявам, не стана.
Но не е твърде късно да си промените решението за напускането.
Велики защитнико, О Фреър, наш Бог и Спасител,
приеми нашите слабости и прости греховете ни.
Молим те, дай ни твоята милост и върни светлината, която ни дава живот.
Довиждане.
Удар ли получавам?
Да бъде благословен Фреър!
Наведете главите си и му благодарете, за това, че сбъдна молитвите ни.
Сигурна съм, че не ние направихме това, сър. Поне не и сами.
- Асгардите.
- Те казаха, че няма да помогнат.
Официално.
Значи мислите, че като започнахме процеса сме им дали възможност
да се намесят без Гоа'Улдите да знаят?
Един вид заобикаляне. Техническа вратичка.
Или пък не.
Ами, никога няма да знаем със сигурност, нали?
Субтитри: Insaneboy.