All Quiet On The Western Front (1930) (All Quiet On The Western Front (1930) CD2.srt) Свали субтитрите
Ще можеш дори да свириш на пиано ако ти се прииска.
Но, Франц, сега трябва да се опиташ да поспиш.
Господи,...
...това е Франц Кемерих,...
...той е само на 19 години.
Франц не иска да умре.
Моля Те, не го оставяй да умре.
Паул.
Паул.
- Да Франц.
Вземи ботушите ми и ги дай на Мюлер.
О, не, Франц, недей.
И ако...Паул,...
...ако намериш часовника ми,...
...изпрати го у дома.
Франц!
Лекар! Лекар!
Лекар!
Лекар! Къде е лекаря?
Защо няма лекар тук?
Докторе, елате бързо! Франц Кемерих умира!
Кой беше той?
- Ампутиран крак.
Днес ампутирах поне дузина крака.
Легло 26, сър.
- Вие го вижте.
Аз отивам в операционната.
Операция след операция от 5:00 часа сутринта.
Днес умряха 16 човека, твоят приятел е 17-ти.
До сутринта, най-вероятно ще станат 20.
Днес изглеждаш добре. Направо чудесно.
Къде си се разбързал? Обзалагам се, че е откраднал тези ботуши!
Донесох ги, Кат.
Слушай: "Сумата в аритметична прогресия...
е S=A+LxN на 2."
Интерестно, нали?
Защо ти трябва да ги учиш тези неща?
Ако утре те убият, ще се окаже, че си си загубил времето.
Забавлявам се.
Ботушите ми!
Мюлер.
Видях го как умира.
Преди не бях виждал подобно нещо.
А после, когато излязох навън...
...и чувството...
...чувството, че съм жив ме изпълни с радост и аз се затичах.
Започнах да мисля за странни неща,...
...като каво ли е усещането да си сам сред полето.
Такива неща.
Също и за момичета.
И тогава, като, че ли...
...някакво електричество премина от земята към мен.
И тогава се затичах силно.
Минавах покрай войници и чувах, че ми викат нещо.
Тичах и бягах.
Тогава усетих, че не ми достига въздух.
А сега... сега съм много гладен.
Войната вече не ме притеснява.
С ботуши като тези ще е цяло удоволствие да отида на фронта.
Чудесно изобретение.
Ако трябва да мачкаш всяка въшка, колко енергия само ще изразходваш.
Гледай.
Хоп и изгаря.
Как беше патрула? Зле?
Сигурно е било ужасно да участвате в прибирането на реколтата.
Минахме покрай едно черешово дръвче и той направо откачи.
Едва го откъснах от там.
Беше...прекрасно.
Имам голяма овощна градина с черешови дръвчета у дома.
Когато цъфнат...
...от плевнята изглеждат, че все едно са бял чаршаф.
Толкова са бели.
Скоро може да те отзоват.
- Дори може да те пратят...
...в селското стопанство като фермер.
Една жена не може да справи сама с фермата. Не е по силите й.
Колкото и да й се иска и да се старае.
Отново ще настъпи време за жътва.
Какво му става?
Вчера получил писмо от жена си. Иска да се върне във фермата си.
Всички искаме да си отидем у дома.
Чудя се, какво ли би станало ако сега внезапно насъпи мир?
Ще се напием и ще си потърсим момичета!
Аз ще си потърся някоя Пепеляшка,...
...която да носи това вместо жартиери.
И ако случайно я намеря, няма да ме видите 2 седмици.
Аз ще се върна при торфеното поле...
...и при блажените часове в бирарията.
Има по-лоши неща от въглищата.
Погледни. Това е семейството ми.
Трябва да те наритам в задника задето започна този разговор.
На вас ви е лесно. Всички имате къде да се върнете.
Жени, деца, работа.
Ами ние? Какво имаме ние, за да завърнем при него?
Училище?
- Защо не?
Да не би да си мислиш, че знаеш всичко.
Вече не можем спокойно да приемаме този боклук с който ни пълнят главите...
...след 3 години в окопите, сред снарядите и бомбите.
Такова нещо, лесно не се забравя.
Така и не ни научиха на нещо наистина полезно,...
...като например как да си запалим цигара при силен вятър,...
...или пък как да си запалим огън от мокри дърва,...
...или да прободем с нож в търбуха врага, докато е объркан.
Какво ще стане с нас след войната?
Ще ти кажа. Виж класа ни.
Излязохме 20, 3-ма са офицери,...
9 са мъртви,...
Мюлер и още 3-ма са ранени,...
...и 1 отиде в лудницата.
Всички ще умрем някой ден, така, че не си прави труда.
По-бързо! Строй се! По-бързо!
Химелщос!
Какво става?
Полудя ли?
- Навън е Химелщос!
Химелщос? Има справедливост в армията!
Така, така. Значи всички сте тук, а?
Доста по-дълго от теб, Хими.
И откога си позволявате подобно фамилиарно държане?
Станете и отдайте чест! Отнася се за всички ви!
Отдай си чест сам!
Кой е този смешник?
Някой ще донесе ли на генерал Лудендорф удобен стол?
Заповядвам ви като висшестоящ офицер!
Искаш ли да те дам на военен съд?
- Аз искам!
Тази нощ ще има голяма офанзива...
...и ще бъда щастлив да се оттърва от нея.
Ще изпълните ли заповедта?
Цуни ми гъза!
Тук, отдаването на чест е проява на лош вкус.
Но ще ти кажа какво ще направим.
Ще атакуваме един град, който сме атакували и преди.
Много загинаха и доста бяха ранени. Беше много забавно.
Ще те вземем с нас.
И ако ни улучат, преди да умрем...
...ще дойдем при теб, ще ударим токове и ще попитаме по устав...
"Моля, сержант Химелщос, Ще разрешите ли да умра?"
Вие...
Вие ще си платите за това, Вие...
Ето, започна се.
Точно навреме. По-добре се пригответе момчета.
Ранен съм! Ранен съм!
Това е само драскотина, плъх такъв! Ставай! Тръгвай с останалите!
Ставай!
- Не! Не! Не!
Ах ти мръсен плъх!
Смърдящ гнусен плъх! Нека другите мрат, нали?
Ставай! Ставай!
Ставай ти казвам! Напред!
Излизайте от там.
- Беше заповядано... НАПРЕД.
Беше заповядано... НАПРЕД!
НАПРЕД!
Напред! Атакувай!
АТАКА!
НАПРЕД!
Контраатака.
Искам да ти помогна.
Искам да ти помогна.
Престанете! Спрете, спрете.
Не издържам повече. Не искам да слушам повече!
А ти, защо толкова бавно умираш? Така или иначе ще умреш!
О, не.
О, не. Няма да умреш.
Не, не. Няма да умираш. Това са само леки рани.
Ще си идеш удома. Ще се оправиш.
Ще си бъдеш у дома дълго преди мен.
Не можах да избягам. За това ме видя.
Не исках да те убивам. Опитах се да ти спася живота.
Ако отново скочиш тук, не бих те наранил.
Когато скочи при мен, ти беше мой враг и аз се страхувах от теб.
Но ти си просто човек, като мен, а аз те убих.
Прости ми, другарю.
Би ли ми простил? Кажи, че ми прощаваш.
О, не. Ти си мъртъв.
Ти си по-добре от мен. За теб войната приключи.
Вече нищо не могат да ти сторят.
Господи, защо ни причиняват това?
Ние искахме просто да живеем. И аз и той.
Защо трябваше да ни изпращат да се бием един срещу друг?
Ако захвърлим тези пушки и тези униформи,...
...можеше да си мой брат, както Кат и Албърт.
Трябва да ми простиш, другарю. Направих, каквото можах.
Ще пиша на родителите ти. Ще пиша на...
Жерар Дювал Печатар
Ще пиша на жена ти. Ще й пиша.
Ще се погрижа да не й липсва нищо.
Ще се погрижа и за нея и за родителите ти.
Само ми прости. Прости ми!
Прости ми. Прости ми.
Моля те, прости ми.
Нещо ужасно се случи вчера.
Намушках човек. Със собствените си ръце го намушках.
Знам как се чувстваш. За пръв път ти е било.
Нищо. Санитарите ще го намерят.
Не, той умря. Гледах го как умира.
Нищо не си могъл да сториш.
Ние трябва да убиваме. Не да помагаме.
За това сме тук. Например, виж там.
Заковах го. Трябваше да го видиш как излетя във въздуха.
Този трябва да убива днес само с по един изстрел.
Ако се справи, ще го наградят...
...с медал тази вечер.
Не се разстройвай повече за това.
Може би, това е защото прекарах доста време с него в дупката, а?
Така е, прав си.
В края на краищата, войната си е война.
Напред! Марш!
Надясно Марш!
По-бързо!
Рота...Стой!
Свободни сте!
За командващите офицери и останалият личен състав...
Свободни сте!
Хайде! Да се махаме от тук!
Дай от най-добрата наденица.
- Две.
Дай бира.
Раз, два, три! Наздраве!
Ей, побързай. Дай бира.
Хей, я престани!
Хайде. Дай бира.
Бира. Една би...
Ха, наздраве.
Да се надяваме, че тази нощ, тук ще се напием до припадък.
Да започваме.
Забравил съм, че съществуват такива момичета.
Не съществуват.
Виж само тези нежни малки обувки.
С тях не може да се марширува и километър.
Паул! Не говори за марширивка. Отегчаваш младата дама.
Хиляди извинения.
На колко години е, как мислиш?
Ами, на около 22.
Не, тогава е по-стара от нас.
Тя е на... 17.
Такова момиче.
Трябва да е хубаво, нали Албърт?
Нямаме шансове, докато той е наоколо.
Хайде да се изкъпем и да изперем дрехите си...
Добре.
Можем дори да се обезпаразитим.
Чакай малко! Тя вече е далеч от тук.
Виж датата. Май, 1917.
Преди 4 месеца.
- Така е.
Все пак, нека пием за нея.
За всички тях, където и да се намират.
Албърт,...
...нека все пак се почистим..
- Съгласен съм.
Лично аз ги обичам по-закръглени.
Такъв разговор е на по-ниско морално равнище от сегашното.
А сега отиваме на баня.
Баня ли?
- И защо?
Не би разбрал.
Водата е ледена. Тези романтични глупости стигнаха прекалено далеч.
Помисли само за очите й!
О, и за косата й.
Ето ни и нас!
- Не искаме да изпуснем нищо!
Махайте се от тук!
Какво правите тук?
- Къпем се!
Казват, че имало хора на този свят, които се къпели всяка седмица.
Жени!
Госпожици, желаете ли да поплувате?
О, сладурче!
О, не, момичета! Не си отивайте!
О, Боже!
Моля, не си отивайте!
- Не си отивайте!
Храна! Храна!
Нося храна! Нося храна!
Спрете! Знаете, че ви е забранено да преминавате реката.
Стойте от тази страна момчета...
...или ще си навлечете много неприятности.
Какви ги плещят?
Искат да отидем при тях довечера. Щели да ни чакат.
Чудесно!
- Ще отидем!
Блондинката е направо влюбена в мен.
Обаче, ние сме 4, а те 3.
Аз ги заговорих, нали!
Блондинката е за мен. А вие се бийте за останалите.
Светът е война. Дори в любовта.
Как така? Какво ще правиш?
Ще разбереш.
Оревоар!
Довиждане!
Кой е?
Аз съм, Блонди!
- Приятел! Приятел!
Свой! Свой!
Отваря вратата.
Не само багоприлични, но и елегантни!
- Чудесна комбинация.
Като, че ли е правено за мен. Офицерски шинел.
Ще бъдем в изискана компания.
Благодаря.
Пийни още едно, приятелю.
Твоят или моят рожден ден празнуваме?
Защо питаш?
Защото ми купуваш питие след питие вече 2 часа.
Опитвам се да разбера защо го правиш.
Защо?
Защо ли?
А да, сетих се.
Момчетата ми казаха...
...да те заглавичкам за известно време.
О, чудесни са момчетата.
Те...те казаха, че ще им влезеш в положението.
Чувствам се предаден!
Щом така казваш.
На ти това!
И това!
Много си шумен.
Сузане. Сигурно вече никога не ще те видя.
А ако все пак те видя, едва ли ще разбера.
Но спомена за теб ще нося вечно в сърцето си.
Toujours.
О, само да знаеш колко различна...
...беше от жените с, които ние войниците се срещаме.
Ти. За това става дума. Vous.
С теб, цялата война, ужаса и всичката вулгарност...
...се изпариха от мен...
...като по чудо.
Сякаш никога не ги е имало.
Ние си тръгваме, Паул.
Погледни. Чисто новички ковчези.
- Да! За нас.
Трябва да отбележа, че това е доста ободрително, предвид офанзивата.
Грижат се за нас.
Но нямат толкова дълъг за Тяден.
Не разговарям с предатели.
Но, няма ковчег, който да ме побере.
- Не бъди толкова уверен, Казанова.
Ще бъдеш доволен, ако те загърнат във водоустойчив чаршаф...
...като дървената Леля Сали, около остатъците от тялото ти.
О... О, рамото ми!
Рамото ми.
Католическа болница, Алберт.
Твърдят, че тук дават хубава храна и добро отношение.
Извадихме късмет.
- След дъжда в полевата болница...
...и 24 часовото пътуване с влака, заслужаваме малко късмет.
Аз съм Хамакър.
Да, така се казвам.
Бях улучен в главата и ми дадоха удостоверение,...
...че "Йозеф Хамакър на моменти...
...не може да отговаря за постъпките си"
И от тогава, Хамакър си прекарва чудесно тук.
Надявам се, че не са ви ранили лошо, момчета.
Останалите умират толкова бързо, че не остава време да се запознаем.
Ще ни опознаеш...доста добре.
Благодаря. Вие също.
Съжалявам, скъпа. Време е да си вървиш.
Да, сестро.
Наблюдавайте.
Ако вземат дрехите му, няма да го видим вече.
Видяхте ли? Ще го закарат в предсмъртната стая.
Предсмъртна стая?
Когато ти остава малко да гушнеш букета, те местят...
...за да могат да използват леглото.
На ъгъла на сградата има малка стая,...
...намира се точно до моргата!
Много е удобно. Спестява ти куп неприятности.
Ами ако се почувства по-добре?
Виждал съм доста да отиват в предсмъртната стая,...
...но още никой не съм видял да се връща от там.
Сестро.
Сестро. Сестро.
Ти ли позвъни, Паул?
- Да.
Нещо не е наред ли?
- Мисля, че получих кръвоизлив.
Цялата превръзка е мокра. Звъня, а никой не идва.
Мисля, че кървя.
Сестро, донесете стерилна превръзка и пакет с лед.
Защо не ме повикахте?
- Той позвъни.
Не можем да ходим, сестро.
Зле ли е, сестро?
- Не. Не, ще се оправиш.
Дойдохме навреме.
Какво има? Какво правите?
Трябва да сменим превръзките.
Къде ме водите?
В превързочната.
Не, не! Няма да дойда! Оставам тук!
- Хайде, хайде!
- Не искам в "Предсмъртната стая"!
Отиваме в превързочната
- Тогава защо вземате дрехите ми?
Лъжете ме! Но аз ще се върна! Няма да умра!
Ще се върна! Няма да умра!
Ще се върна тук! Няма да умра!
Няма да умра! Ще се върна!
АЛБЕРТ КРОП
Сестро Либертин, как е той?
Бедното момче. Наложи се да ампутират крака му.
Паул. Паул.
Паул.
О, той...
...си е отишъл.
Отишъл си е.
Здравей. Добре дошъл отново, Албърт!
- Как си, дечко?
- Добре.
Но болката е толкова голяма.
Толкова ме боли кра...
Хамакър. Отрязаха ли ми крака?
Разбира се, че не! Колко имаше преди? Два?
Още си ги имаш! Един, два!
Не се прави на глупак, Хамакър. Кажи ми истината.
Разбира се, че не! И ти изглеждаш чудесно.
Погледни. Виждаш ли?
Няма да стана инвалид.
- Стига, стига.
Няма да живея така!
- Успокой се.
Ще се самоубия при първа възможност!
Албърт!
Не искам да живея! Не искам! Ще трябва.
Албърт! Албърт!
Албър, върнах се!
Казах ви, че ще се върна. Вижте ме всички! Върнах се!
Не бях за там Преживях го.
Паул, толкова се радвам.
Hamacher, завърнах се от мъртвите!
Това е ненормално. Преди не се е случвало.
Албърт, оздравявай по-бързо, за да си идем у дома скоро.
Албърт, всичко ще бъде наред.
- Да, Паул.
Сега...всечко ще се оправи.
Паул! Паул!
Паул.
Какво има, Паул?
- Нищо.
Нищо.
Паул.
Дай ми носната си кърпичка.
Майко?
- Тук съм, Паул. Тук съм.
Мама е болна.
Ранен ли си?
- Не, Мамо. В отпуска съм.
Виж ме как плача, вместо да съм щастлива.
Ана, донеси буркана със сладкото от къпини.
Още го обичаш, нали?
Да, Майко. Но не съм опитвал от доста време.
Трябваше да се обадиш, че ще си идваш.
Правя картофен сладкиш.
- Не го оставяй да изгори.
Паул...седни...
...до мен.
Моят Паул.
Детето ми.
За малко да забравя, мамо. Донесъл съм малко подаръци.
Виж, Мамо. Хляб, Наденица и ориз.
Паул, да не би да си гладувал.
Дали да не отида да кажа на татко, че Паул си е дошъл?
Паул, ще наглежда яденето.
Не, не, аз ще стана.
Паул, сега си войник, нали?
Но някак си, като, че ли не мога да те позная.
Ще сваля униформата, майко.
Ще ти донеса костюма. В гардероба е, където го остави.
Наистина ли си тук, Паул?
И няма...
Няма да изчезнеш, нали?
Не. Тук съм.
Дрехите са ти готови, Паул.
Спомням си как улови тази.
Да. А ти ми я взе, помниш ли?
Така беше.
Може и да не сме на фронта, но знаем как да уважим войника,...
...който напредва въпреки кръвта и смъртта.
Господа, за моят син.
- Наздраве.
- Наздраве.
Радвам се, че се запознах с Вас, млади човече.
Как е положението там? Ужасно, нали? Ужасно.
Но трябва да вървим напред.
В края на краищата, поне получавате първокачественна храна там.
Всъщност, тук е по-зле.
Само най-доброто за нашите войници. Това е нашето мото.
Само най-доброто за войниците.
Но...
...трябва хубавичко да отупате Франсетата!
И ако Вие момчета искате да си дойдете у дома,...
...нека ви кажа, какво трябва да направите.
Помогнете малко.
Така, ето я фронтовата линия.
Прилича на буквата "V".
Ето го Св. Куентин. Виждате го сами.
Почти сте стигнали до там, нали така?
Давайте напред и стига сте се...
...занимавали с Франсетата!
Смажете тези войски! И отново ще имаме мир.
При нас на фронта войната е доста по-различна от колкото тук.
О! Та вие не знаете нищо за войната.
Разбира се там, вие виждате само вашата част,...
...но това тук показва цялостната картина!
Не можете да го оспорите.
Разбира се, вие изпълнявате дълга си и рискувате живота си.
Но за това пък, получавате най-големи почести.
Всички войници би трябвало да получат медал "Железен Кръст".
Първо, вражеските линии трябва да бъдат пробити при Фландрия.
Към Париж! Давайте към Париж!
- Точно така.
Не, не във Фландрия. Аз ще ви кажа откъде...
...трябва да пробиете.
Ето.
Врагът има много резерви там.
Настоявам за Фландрия!
- И защо да правят това,...
...щом вече са наполовината път до Свети Куентин?
Защото Фландия е равна като тепсия!
Няма планини, няма забяване!
- Там има много реки!
Идваха от фермите,...
...от училищата, от фабриките.
Вървяха храбро, величественно и само напред...
...разбирайки, че няма по-висша цел от тази да спасят своето отечество.
Паул! Как си, Паул?
Радвам се да ви видя, Професоре.
Идвате точно навреме, Баумър. Точно навреме.
И ето го доказателството на моите думи.
Младеж, който преди мен достигна до тези прозрения,...
...който служи на родината си още от първата година на войната,...
...представител на "Желязната Младеж", която направи Германия непобедима.
Виж те го...здрав и кален с ясен поглед.
На такъв войник всички трябва да завиждате.
О, младежо, кажете им няколко думи.
Разкажете им какво е да служиш на родината си.
Не, нищо не мога да им кажа.
- Трябва, Паул.
Нещичко...Кажете им колко нужни са те на бойното поле.
Кажете им защо отидохте и какво ви струваше това.
Нищо не мога да кажа.
Сигурно си спомняте някакви героични случки, или прояви на благородство.
Разкажете им за тях.
Разкажи ни.
- Да, разкажи ни.
Не бих могъл да ви кажа нищо, което не знаете.
На фронта живеем в траншеите. Водим битки.
Стараем се да не ни убият, но не винаги успяваме.
Това е.
Не. Не, Паул.
Бях там! Знам какво е!
Това не са истинските факти, Паул.
Чух ви да им разказвате същите глупости,...
...за железните мъже, за младите герои.
Все още мислите, че е красиво и приятно да умреш...
...за страната си, нали?
И ние в началото смятахме така.
Още при първата бомбандировка разбрахме, че ужасно грешим.
Долно и болезнено е да умреш за родината си.
Ако ще умираш за родината си,...
...по-добре изобщо не умирай!
Милиони умряха за страната си.
И какво добро донесе това?
Паул!
Помолихте ме да им разкажа колко нужни са те на фронта.
Той ви казва "Отидете и умрете."
Извинете, но да кажете "Отидете и умрете." е по-лесно,...
...отколкото да го направите.
Страхливец!
Да, това също е лесно да бъде казано.
Страхливец!
- Лъжец!
Не! Не! Момчета, момчета!
Съжалявам, Баумър, но трябва...
- Няма полза от тези приказки.
Няма да ме разберете.
Само че мина доста време откакто излязохме от тази класна стая.
Толкова много, че като, че ли целият свят се изучи за това време.
На фронта вече ни изпращат хлапета и те не могат да изкарат и седмица!
Не трябваше да си идвам в отпуск.
На фронта или си жив или си мъртъв, това е!
Не можете да заблуждавате хората за това още дълго.
Там вече не знаем дали сме живи или вече сме мъртви.
3 години сме там...4 години.
Всеки ден е година Всяка нощ - век.
Телата ни са се превърнали в пръст, а мислите ни в глина.
Ние спим и ядем със смъртта.
Ние сме унищожени, защото вие...
...не ни оставихте на мира!
Не трябваше да си идвам в отпуск. Тръгвам си още утре.
Остават ми още 4 дни, но не мога да остана тук!
Тръгвам си утре!
Съжалявам.
Майко, ще настинеш тук. Върви си легни.
Ще имам достатъчно време за спане...
...когато си отидеш.
Трябва ли да си тръгнеш утре, Паул? Наистина ли трябва?
Да, Майко. Получих нови заповеди.
Много ли те е страх, Паул?
Не, Мамо.
Искам да ти кажа нещо, Паул.
То е...
Да се пазиш от тамошните жени.
Те са лоши.
Там където сме ние, няма никакви жени, мамо.
Грижи се за себе си на фронта, Паул.
Да, Майко, ще се пазя.
Ще се моля зя теб всеки ден.
И ако успееш си намери някоя по-безопасна служба.
Добре, Майко. Ще се опитам да си намеря работа в кухнята.
Това лесно може да се уреди.
- Направи го тогава и ако...
...другите кажат нещо...
- Това не ме притеснява, Майко.
Сега отивай да си легнеш, нали трябва да оздравееш...
...по-бързо, преди да се прибера у дома.
Сложих ти два чифта ново бельо...в багажа.
Ще ти държат топло.
От чиста вълна са.
Много мило от твоя страна.
Лека нощ...сине мой.
Лека нощ, Майко.
О, Мамо, Мамо.
Ти все още ме мислиш за малко момче.
Защо не мога да сложа глава в скута ти и да поплача?
Тук ли е 2-ра рота?
- Тъй вярно, сър.
Това ли са всички?
- Тъй вярно, сър.
Бяхме 150 човека, но това са оцелелите след вчерашното сражение.
Сега ще дойдат нови резерви докато отново станем 150.
На колко години си?
16.
Няма смисъл. Не можах да намеря нищо.
Отново ще трябва да ядем дървени стърготини.
Аз няма да ги ям. От тях ми става лошо.
Сега можем да се върнем към истинската война.
Паул! Как си стари приятелю?
Ето ме, върнах се.
Знаеш ли, много трудно намерих 2-ра рота.
Никой не знаеше къде сте.
Радвам се, че ни откри.
Май няма да мога да хапна достатъчно от това.
Дървените стърготини сигурно са много хранителни. Сега имаме само от тях.
Не се шегувам. От тях папкаме.
Не е приличате много на предишната 2-ра рота.
Резервите навсякъде са такива.
Не са дорасли дори да си носят раниците.
Обаче знаят да умират.
Предполагам, че все пак има от старите пушки.
Паул, те непрекъснато измислят нещо с което да ме уморят.
Къде е Вестхус?
Куриерското куче се е изгубило. Той отида да го доведе.
Вярно ли е това за примирието?
- Нямаше такива изгледи като идвах насам.
Искаш да кажеш, че искат да продължим войната?
Така казват.
Сигурно са полудели!
Германия скоро ще остане без население.
Къде е...Детеринг?
Носталгия по дома. Помниш ли онзи черешов цвят?
Не можа да го преживее.
Една нощ си тръгнал за в къщи да помогне на жена си в стопанството.
Заловили го зад линията и от тогава повече нищо не чухме за него.
Носталгия по дома, но вероятно онези не са го изтълкували по този начин.
Къде е Кат? Той...
Кат, не! Ако той изчезне, войната ще свърши..
Нали помниш какво казваше той: Той ще е им е за десерт.
Къде е сега?
- Навън, търси храна...
...нещо от което да направим супа.
Накъде?
- Надолу по пътя, на 2 километра...
Ще се видим по-късно.
Кат!
Паул!
Здравей, Паул.
Как e раната ти?
- Оправи се. Сега е добре.
Имаше ли късмет?
- Не, с гребло да бях тръгнал,...
...нищо нямаше да закача.
Да седнем тук.
Разкажи ми, Паул... как беше у дома?
Беше ли хубава отпуската?
От части.
- Какво искаш да кажеш?
Мястото ми не е там, Кат.
Никой от нас не е за там. Тук сме прекалено дълго.
Младежите ме помислиха за страхливец, защото им казах,...
...че сме научили, че смъртта е по-силна от дълга към отечеството.
А един старец ме посъветва: "Давайте! Завземете Париж!"
Собственният ми баща искаше дори да нося униформата в негово присъствие.
Домът ми вече не се намира там.
Единственната ми мисъл бе "Искам да се върна при Кат."
Ти си всичко, което имам, Кат.
Значи, нямаш кой знае какво.
Липсваше ми, Паул.
Поне знаем за какво става дума тук. При нас няма лъжи.
Да превземем Париж?
Би трябвало да видиш с какво разполага врагът.
Там ядат бял хляб.
Имат десетки самолети,...
...а танковете им преминават през всичко.
За нас какво остава?
Оръдия, с толкова износени цеви, че ръсят снарядите върху нас.
Нямаме храна, нямаме боеприпаси, нямаме офицери.
Да сме превземели Париж!
Значи такива ги дрънкат там.
Мисля, че е време да си вървим.
Излъгах бедната си майчица.
Казах й, че тук не е толкова зле, защото винаги...
...имаме достатъчно сплотени хора.
Сега съм с теб и започвам да вярвам, че това е самата истина.
Залегни!
И този не ни уцели. Хайде. Да вървим.
Почакай. Мисля, че кракът ми е счупен.
Май няма да мога да ходя.
Раниха ли те, Кат?
Аха, мисля, че ме удариха в пищяла.
Не е толкова зле. Дръж здраво.
Дали е на късмет?
- Добър късмет.
Това значи, че войната ще свърши.
О, не!
Войната няма да свърши, докато наистина не ме заковат.
Сега този...
Внимателно.
По-леко!
Хайде. Ще те нося. Дай ръка.
Внимателно.
Добре, да вървим.
Хлапе, сега ще ни разделят.
Може би ще се видим по-късно, когато войната свърши.
Да, дечко.
Ще си разменим адресите.
Не можете да очистите и двама ни в един и същи ден.
Със сигурност ще се видим отново, Кат.
Помниш ли денят, когато донесе цяло прасе във фабриката?
И после, между дърветата, когато ни учеше как да се пазим от снарядите?
И първата ни бомбамдировка. Как плаках само.
Тогава бях новобранец.
Пристигнахме.
Всичко ще се оправи, Кат.
Можех те да си спестите труда, той е мъртъв.
О, не. Сигурно е припаднал. Ударен е в пищяла.
Мъртъв е.
Искате ли да вземете военната му книжка?
Не сте роднини, нали?
- Не, не сме роднини.
Твой ред е. Записа ли името и номера му?
Да, Ефрейтор Станислав Катчински, №306.
превод и субтитри: WarOfTheWorlds