All Quiet On The Western Front (1930) (All Quiet On The Western Front (1930) CD1.srt) Свали субтитрите
Превод и субтитри: WarOfTheWorlds
Режисьор: Люис Майлстоун
Тази история не е нито обвинение, нито изповед.
Тази история не е приключение
защото смъртта не беше приключение за онези,
...които се изправиха лице в лице с нея.
Тази история е просто опит да се разкаже за едно поколение,
което въпреки, че оцеля от гранатите, бе унищожено от войната.
30 000.
- Руснаци?
Не, Французи.
От Руснаците пленяваме повече всеки ден.
Г-н Пощальон.
Войната си е война, ракията - ракия, а бизнесът трябва да върви.
Не сте ми доставили пощата тази сутрин.
Съжалявам, Г-н. Майер.
Здравейте, Химелщос. Нещо за нас днес?
Не, няма, Г-н Петер.
- О, все пак трябва да има нещо.
Ето, ето, младежо.
Заповядайте. Това е последната поща, която Ви доставям.
Какво?
- Утре сменям униформата.
Отивате в армията?
- Да, мобилизираха ме.
Сержант от запаса съм, нали знаете.
Ще стана доброволец, ако войната не свърши до няколко месеца.
Но мисля, че ще свърши.
- Съгласен съм с Вас, г-н Майер.
Ваш дълг е да постъпите в армията като доброволци,...
...за да защитавате страната си, нашата таковина.
И така любими мои, това трябва да направим.
Да атакуваме с цялата си мощ.
Да мобилизираме наведнъж всички наши сили...
...за да извоюваме победата преди края на годината.
Извинете, че отново повдигам този въпрос пред Вас.
Вие сте животът на нашата родина, момчета.
Вие сте "Желязнята Младеж" на Германия.
Вие сте героите, които ще отблъснат врага,...
...когато бъдете призовани да изпълните дълга си.
Не аз трябва да Ви подсказвам, че всички Вие...
...трябва да се запишете добороволци и да защитавате своята родина.
Но мисля, че Вие сами сте се досетили за това.
Узнах, че в едно училище...
...момчетата излезли от класната стая по време на часа...
...и всички се записали доброволци.
Ако това се случи тук,...
...не ме винете за това, че ще се гордея с Вас.
Може би някои ще възразят,...
...че не им е дошло времето още,...
...че сте твърде млади, че имате домове, майки, бащи.
Че не бива да се отделяте от тях.
Нима бащите ви са толкова неблагодарни на отечеството...
...та не могат да ви прежалят в името на по-благородна цел?
Нима майките Ви са толкова слабохарактерни,...
...та не могат да изпратят синовете си...
...да бранят страната дала им живот?
Все пак, e изпитание...
...да имаш момче у дома.
Дали честа да носите униформа...
...е нещо от което трябва да се откажете?
И дали възхищението на жените към този, който я носи...
...е нещо от което трябва да се срамувате?
Знам, че никога не сте бленували за ласкателствата на героите.
Никога не съм целял това като учител.
Трябва да се стремим да направим себе си достойни...
...и да се отзовем когато трябва.
Не си ли в първите редици по време на битка,...
...би трябвало да те презират.
Вярвам, че войната ще бъде кратка,...
...че ще имаме незначителни загуби.
Но ако загубите са неизбежни,...
...нека си припомним латинската мъдрост,...
...с която са се сражавали древните римляни,...
...когато са обсаждали чужда земя:
"Dulce et decorum est pro patria mori."
"Сладка и благородна е смъртта в името на отечеството."
Някои от Вас може би имат амбиции.
Познавам един млад човек, който има голямо бъдеще като писател.
Той е написал първата част от една трагедия,...
...която ще се превърне в символ на доброто му име.
Той мечтае, предполагам...
...да следва стъпките на Гьоте и Шилер.
Надявам се да успее.
Но сега родината ни зове.
Отечеството има нужда от водачи.
Личните амбиции трябва да бъдат принесени...
...в свещенна жертва на нашата страна.
Това ще бъде бляскаво начало на вашият живот.
Полето на честта Ви зове.
Защо сте още тук?
Вас, Кроп, какво Ви задържа тук?
Вие, Мюлер, не знаете ли колко много сте нужен?
А-ха, виждам, че поглеждате водача си.
Аз също ви гледам, Паул Баумър...
...и се питам какво ли ще сторите.
Ще отида.
- Аз също.
Бройте и мен.
И аз.
- Готов съм.
Няма да си стоя у дома!
Последвайте ме! Да се запишем доброволци!
Няма вече училище!
- Вече не сме ученици!
Не бъди малодушен, Бем!
- Хайде, Бем!
Да бъдем единни. Ето това трябва да направим.
Нека бъдем единни.
- Хайде, Бем.
Добре. Добре.
Ще дойда.
- Така те искам!
Да вървим!
Да запеем! Хайде!
Движете се в колона, войници.
Както кажеш, Генерале.
Отделение, Стой!
Наля-во!
Облечете униформите, готови за преглед. Изпълнявай!
Обзалагам се, че това място ще те вкара във форма.
Трябва да сме във форма за дългите преходи.
Аз ще отида в кавалерията и ще яздя.
Аз не искам.
В пехотата са истинските сражения.
Къде са ни пушките? Ето това искам да знам.
О, скоро няма да ти дадат пушка.
Ако ще убивам враговете, искам да се поупражнявам.
Ръкопашен бой. Ето това искам.
Ще заслужиш медал, Мюлер.
Само почакай. След месец ще съм покрит с медали.
Ей, махни си ботушите от лицето ми!
Защо, за теб е Чест, че ги сложих там.
Най-хубавият чифт в Армията! Чичо ми ми ги даде.
Погледнете само каква вносна кожа.
Слагай ги където искаш, но не и на лицето ми.
И готвачката няма да ме погледне, ако нося това!
Мир-но!
Боже, мили... Ама това е Химелщос!
Той е.
- В униформа.
Здрасти, Хими. Май си изненадан, че ме виждаш толкова скоро, нали?
Виждаш ли пагона ми?
- Разбира се.
Строй се, тогава!
Химелщос, много се радваме да ви видим.
Какво каза?
Исках да кажа...
- Остави!
Какво ти става бе, Химелщос?
Когато се обръщаш към командваш офицер ще казваш "сър"!
Откъде докопа тази униформа?
- Има ли поща за нас, Хими?
ТИШИНА!
- Приятелю, защо крещиш?
О, престани, Химелщос.
Познаваме те. Стига с тези пози.
Май е сериозен!
- Скоро ще разберете колко съм сериозен.
Но само преди 3 дни ти беше нашият пощальон.
Тишина!
Върни се тук!
Строй се!
Стройте се! Направете някаква редица!
Всички! Строй се, казах!
Каква прекрасна гледка сте само!
Не сте ли чували за строяване в редица?
Каква бъркотия само.
Нищо, аз ще ви науча.
Днес, цял ден ще се упражняваме да се страяваме, нали?
Може и да не схващате бързо, но аз съм свикнал с това.
Освен да се строяваме, ще се научим и на доста други неща.
О, нищо няма да Ви спестя.
Нямате основни познания,...
...но обещавам да се постарая да ви ги набавя.
Разбирам, че сте дошли тук с някакви грешни представи.
И това ще оправим, не се бойте.
Първо, забравете всичко, което някога сте знаели.
Забравете всичко, което някога сте учили, ясно?
Забравете това, което сте били и това, което искате да бъдете.
Ще бъдете единственно и само войници!
Ще ви искарам и майчиното мляко! Ще ви направя корави!
Или ще ви направя войници или ще ви убия!
А сега...отдайте чест!
??????
Отделение... залегни!
Главите долу!
Дръж главата ниско, Баумър!
Отделение... Стани!
С песен!
Вие на това "пеене" ли му казвате?
Отделение, СТОЙ!
Така...значи нямате дух, а?
Не сте на почивка на калните бани.
Тук сте за да служите. Така!
Значи, обратно на работа!
Отделение... Залегни!
Главите долу!
С Песен!
На място!
Оръжие, при нозе!
Проверка в 3:00 часа. Свободни сте!
Тази свиня! Това означава, че почти няма да ни остнане свободно време.
Ще ни отнеме 4 часа да се подготвим за проверката.
Какво ли си е наумил?
- Той няма мозък!
Някой път ще му отрежа главата и ще проверя!
Много е дебелокож. Няма да успееш.
За четвърти път ме кара да разочаровам онова бедно момиче.
Пушки, на рамо!
Пушки, при нозе!
Пушки, на лявото рамо!
Отделение, надяс-но, МАРШ!
Леви, леви, леви, леви.
Надясно, МАРШ!
Отделение, наляво, МАРШ!
Напред, МАРШ!
Отделение...
СТОЙ!
Оръжието за преглед!
Химелщос.
Чудесна работа. Заминават на фронта още утре.
Ще тръгнат около полунощ.
- Слушам, сър.
Пушки, нарамо!
С дясното рамо, МАРШ!
Леви, леви, леви.
Отделение... Залегни!
Пълзешком, напред!
Той развали заминаването ни. Никога не ще му простя това.
Този плъх!
- Заминаваме в полунощ.
Поне дотогава ще съхнат и дрехите ни.
И къде е тръгнала гадната маймуна сега?
Докато ние чистим дрехите си от калта, той ще обърне няколко питиета!
Някой ден така ще го ударя. Само един път.
И аз. Това от днес нататък ще е смисълът на живота ми.
Защо само веднъж? Аз бих му вкарал няколко.
Аз дори, бих го наритал, докато лежи на земята.
Какво правиш?
Не дезертираш, нали?
- Какво?
Слушайте. Имам идея.
Пълзешком напред! Залегни!
Залегни! Пълзешком напред!
Какво по дяволите?
Покрийте го!
Прикритие! Търсете прикритие!
Паул, добре ли си?
Бем! Бем!
Бем! Хайде!
Бем, ставай, глупак такъв! Бем!
Ставай! Хайде.
Изглежда, че са ни изпратили резерви.
Да. Тяден май си е ходил до вкъщи за тези дърва.
Ето ги, направо от детската градина.
Предполагам, че тук ще спим.
Това съм аз, "А. Вестхус",...
...а това е домът ми.
Не знаех!
- Ами, сега вече знаеш!
Да. Да, разбира се.
Всичко е наред.
- Ето ти легло, Паул.
Кога за последен път ядохме?
- Не ми напомняй.
Бях добре преди да го споменеш.
- Къде сме всъщност?
Нямам представа. Името на гарата е било отнесено при бомбандировка.
Все трябва да има нещо за ядене.
Да ти кажа ли какво бих направил аз?
Бих попитал онези момчета.
Съжалявам, че Ви безпокоя, г-н Вестхус.
О, запознайте се с Детеринг. Най-добрият фермер живял някога.
И с г-н Тяден.
- Сядай.
Вижте, не сме яли нищо от закуска.
Мислехме, че бихте ни помогнали да се оправим с положението.
Да хапвате без повече забавяне.
Какво смешно има?
Този град е лошо място за хората с апетит, войниче.
Тук сме от вчера сутринта и караме на сено и бръснарски ножчета.
Искаме да си купим храната. Къде е лавката?
Единственната лавка наоколо е навън и търси провизии.
Чували ли сте за Катчински?
- Кой?
Катчински. Той е особняк.
Ако в радиус от 25 километра има някаква храна, той ще я намери.
Мирно!
Какво е това?
Доброволци, бъдещи генерали.
Когато имам време, ще разглобя някого от вас на части,...
...за да разбера какво ви кара да напуснете училище и да постъпите в армията.
Свободно. Да не сте на парад.
Гладни ли сте?
- Да.
Чакайте! Чакайте малко! Не съм ви поканил.
Можете ли да платите?
- Да, разбира се.
Аз имам малко пари.
Не, не с пари. Това са само късчета хартия.
Носите ли цигари, пури...
...или сапун, коняк...
- Да.
Тютюн за дъвчене?
- Да, да.
Кат!
Полудя ли? Тук няма достатъчно дори за нас.
Ще ми се вас тримата да ви пречукат.
Омръзна ми да ви храня за нищо.
Давайте всичко, което имате.
Толкова съм гладен...
- Щастлив съм да Ви го дам...
Хайде!
- Това достатъчно ли е, сър?
Кат!
Довечера сте наряд.
- Къде?
От другата страна на гробището.
- С тях ли?
Тази нощ ще е спокойно. Можеш да ги понаучиш на това-онова.
Благодаря. По-добре да го направя сам.
Тези малчугани ги избиват твърде бързо.
- Ами, камиона чака.
Снощи бях твърде гладен за да заспя,...
...а тази вечер точно се наядох и те ми казват, че е време за наряд.
Ето ви шанс, герои.
За Отечеството!
Хайде, взимайте си нещата и да се махаме от тук.
Точно от тук ли трябваше да кара?
- Остави го да кара откъдето си ще.
Ако си счупиш ръката, ще те пратят у дома, нали?
А това е по-добре отколкото да ти направят дупка в гърлото.
Хайде слизайте, пристигнахме.
Ако все пак някой от вас оцелее, утре сутринта ще ви взема обратно.
Щом ти не можа да ни затриеш, значи и те няма да успеят.
И да не закъснееш. Не искам да пропусна закуската.
По-добре изчакай хората си, татенце.
Насам, насам. Не се срамувайте.
Слушайте, дечица. Задачата ни е да опънем малко тел, това е всичко.
Вземаме я от склада и я носим, където трябва.
Може да попаднем под обстрел, но не се плашете, става ли?
Всичко е наред, момчета. Ставайте.
Нищо. Няма значение.
Случва се и на най-добрите. И на мен ми се случи.
Когато се върнем, ще дам на всички ви ново и чисто бельо.
Тези големи снаряди не са опасни.
Просто вдигат много шум,...
...но всъщност падат на 5 километра от фронтовата линия.
Опасни са малките снаряди.
Те се чуват по-трудно.
Правят "уаааа, БАМ."
И докато ги чуеш, си долу!
На Майката Земя.
Притискаш се в нея.
Опитваш се да се заровиш в нея.
Гледайте мен.
Ако ме видите да се пльосна, пльосвайте се и вие.
Опитйте се да ме победите.
Слушайте сега.
Ще ви покажа как се прави.
Дай ми това. За да заглушим звука.
Тяден.
Виждаш ли това?
Какво значи?
- Обстрел.
Очите ми!
Ослепях!
Не виждам нищо! Господи!
Очите ми! Не виждам нищо!
- Не виждам нищо!
- Това е Бем! Това е Бем!
Ще го доведа...
- Ще те убият!
Оставете ме...
- Лягай долу и стой там!
Мъртъв е.
Той е мъртъв!
- Защо тогава рискува живота си?
Ама това е Бем!
Моя приятел.
- Той вече е труп, какъвто и да е бил.
Повече никога не правете това.
Сложете го там.
Внимание - жица.
- Внимание - жица.
Внимание - жица.
- Внимание - жица.
Внимание - жица.
- Внимание - жица.
Добре, хайде. Вземайте си нещата и се стройте. По-бързо!
Хайде. Мърдайте. По-живо.
Вземайте си багажа и се стройте.
Кат, какво правим? Какво става?
Чу човека. Заповед за придвижване.
Но къде, по дяволите...
- На една друга забава.
И ще сме там за дълго.
Хайде.
Да тръгваме.
Рота, Мир-но!
Пушки, На ра-мо!
С лявото рамо, ходом Марш!
Прибери си лапите!
Дамата взима!
- Я си провери картите отново.
А, Вале било.
Така е.
- Картите си приличат, честно.
Много е шумно! Така не мога да играя.
Предполагам, че нежната ти нервна система...
Не може да издържи.
- Ставай!
Това е плъх.
Малък кучи с...
Вижте само!
Не бъди толкова разточителен. Може да ти прияде по-късно.
Още ден два като този
и този наяден от плъховете хляб ще ти се стори
като плодов сладкиш.
Ннняма...Няма да продължи толкова дълго, нали?
Не ти ли казах, че този път ще бъде зле?
Не ме притесняват дните.
Но не мога да мигна цяла нощ...
Още 2 дни и ще стане седмица, хлапе.
Тогава вече ще можеш да казваш, че си бил под обстрел!
Не те е страх, нали?
Не. Просто попитах, това е.
Искаш ли да поиграем още малко?
- А ти?
Разбира се.
- Добре. Аз раздавам.
По-добре си обуй ботушите, преди да са се върнали плъховете!
Хлапето е чудесно.
Да, точно така. Оставете го да спи. И без това сънува.
О, Господи. Не виждаш ли, че това е Бем?
Той не искаше да воюва!
Не, не.
Не е Бем.
Това не е Бем!
Това е Кемерих!
Това съм аз!
Би ли млъкнал? И без това положението е лошо.
Всичко...
Всичко е наред, Франц. Просто сънуваше.
Но, Бем...
Просто кошмар, това е.
Мирно!
- Свободно.
Артилерийският огън се засилва.
Хората в две други скривалища бяха унищожени.
Ще направим всичко възможно да ви доставим храна до довечера.
Спрете! Престанете!
Пуснете ме навън!
Защо го направи?
- Млъкни и го хвани!
Не.
- Дръж го.
По-добре ли си сега?
Така мисля.
Няма да издържа още дълго.
Франц!
Франц, върни се тук!
Господи, Франц!
- Махнете го от там!
Не, може да е ударен в корема. Не трябва да пие нищо.
Донеси носилка.
Къде те удариха, Кемерих?
Ето носилката, сър.
- Повдигни му главата.
Добре. Носете го.
Съриозно ли е, сър?
- Не съм съвсем сигурен.
Кажи на останалите, че е добре.
- Да, сър.
Щом сме тук да воюваме, защо още не влизаме в бой?
Защо не атакуваме?
Човек може да полудее, седейки тук.
Да направим нещо!
Да тръгнем след тях!
- Сядай долу!
Ако готвачът намери нещо за ядене, ще се опита да ни го донесе.
Той е толкова дълбоко в тила, че не чува дори стрелбата!
Ето го Кат. Носиш ли нещо?
- Успя ли?
Ще се наложи да се задоволим с това.
- Храна!
Трябва ни малко масло.
Да. И десерт. И пухено легло за нанкане.
Плъхове! Плъхове!
- Плъхове!
Направете място!
Внимавай къде стъпваш!
Достатъчно, момчета.
Какво е това?
Хайде! Грабвайте пушките!
Хайде!
Внимавайте къде стъпвате.
Ето ги идват.
- Донеси гранатите тук.
По-бързо. Хайде, размърдайте се.
Тръгвайте! Напред!
Предислоцирайте хората!
Обратно на огневата линия!
Хайде, момчета, да вървим.
Напълни я.
- И по-бързо.
Имаме и друга работа.
Чакаме това от 3 седмици.
Когато всички дойдат тук.
Ти пък какво искаш?
Боб, жабешко бутче такова.
Какво си мислиш, че искам?
Гладни сме!
Млъкнете! Ще ви дам ядене, когато се съберете всичките.
Всички сме тук.
Само половината рота е тук.
Доведете останалите.
Събудете ги.
Ще ми се да можех да ги събудя.
Само 80 останахме.
Другите са или ранени или вече са покрити с маргаритки.
80? Ама аз съм сготвил за 150!
Чудесно. Значи ще ядем двойни порции!
Искаш да кажеш, че си сготвил боб за 150 човека...
...и си получил хляб за 150 човека...
...и салам за 150 човека и тютюн за 150 човека?
Всичко! Това е грешка. Трябваше да ме предупредят.
Какъв пир само!
Всички ще имат двойни порции.
На опашката! Наредете се на опашката!
- О, не!
Няма да стане.
Не мога да дам на 80 човека това, което е предвидено за 150.
Слушай.
Ти раздаваш храната на 2-ра рота, нали така?
Да.
Ами раздавай. Ние сме 2-ра рота.
Имам заповеди.
Кат е прав.
- Ние сме 2-ра рота.
И щом сме се върнали само половината, значи това ни е късмета.
- Хайде. Раздай храната.
- Хайде!
Не!
Ти си най-безхарктерният и долен готвач, който съм виждал.
Освен това си и страхливец. Личи ти.
Ако само още веднаж гъкнеш,...
...ще те нарежем и ще те изядем суров.
Защо стоя толкова далеч от фронтовата линя,...
...та всеки път яденето беше студено и ние бяхме заспали?
А сега се махай подъл плъх,...
...или ще ти натрошим кокалите!
Хайде! Дай ни го...
- Мир-но!
Свободно.
Какво става тук?
Сготвил е за 150 човека, сър и искаме допълнително.
Изглежда вкусно.
- Да, сър.
Раздай всичко.
Ще им дойде добре.
- Слушам, сър.
И на мен донеси от това.
- Слушам, сър.
Добре. Вземайте. Изяжте всичко.
Раздай им мед. Давай им каквото искат.
Напълни я!
- Сипвай!
Не мога повече.
- Няма проблем. Благодаря.
Знаеш ли...
Бих хапнал още малко боб.
Ами сипи си. Има още много в казана.
А не, много е далеч.
Чудя се, кога ли ще се върнем отново на фронта?
Още утре.
Това ми отне апетита.
Ако ще ни връщат още утре,...
...да отидем да видим как е Кемерих.
Добра идея.
Колко далеч е до болницата?
- Около 2 километра.
Можем да му занесем нещата.
- Чудесно!
Такова отвратително нещо да се случи на момче като Кемерих.
Французите заслужават да бъдат наказани за това, че започнаха войната.
Всички казват, че е бил някой друг.
И как я започнаха те тази война?
Ами, една страна обижда друга страна.
Как може една страна да обиди друга страна?
Искаш да кажеш, че Германската планина...
...се сърди на Френското поле?
Добре, умнико, едни хора обиждат други хора.
А, това ли било. Не съм разбрал за това изобщо.
Аз не се чувствам обиден.
Това не се отнася за скитник като теб.
Чудесно. Тогава значи, мога да си отида у дома веднага.
Само опитай.
- Да не искаш да те застрелят?
Кайзерът и аз...
Аз и Кайзерът чувстваме войната по еднакъв начин.
И двамата не сме искали никаква война, значи си отивам у дома.
Той сигурно вече си е в къщи.
- Някой все пак е искал войната.
Може би са били Англичаните.
Не, не искам да стрелям по никакви Англичани.
Не бях виждал Англичани, докато не дойдох тук.
Предполагам, че и те не са виждали Германци до тогава.
Не, сигурен съм, че те не са отговорни за тази война.
Не.
Ами...
...явно някой има полза от нея.
Аз и Кайзерът, нямаме.
- Аз мисля, че точно Кайзерът...
...е искал войната.
Я стига глупости.
Не го разбирам това.
Кайзерът има всичко, което пожелае.
Ама преди си нямаше война.
На всеки голям император му трябва война за да се прослави.
Това е историята.
- Да, и генералите искат война.
И Фабрикантите. Те забогатяват.
Аз пък мисля, че повече прилича на някаква треска.
Никой всъщност не я иска,...
но изведнъж всички се разболяват от нея.
Ние не сме я искали. Англичаните не са я искали.
А ето че се сражаваме.
Ще ти кажа как аз го виждам.
Всеки път, когато има голама война...
...трябва да оградиш едно голямо поле...
- И да продаваш билети.
Да. И...
И в деня на сражението,...
...вадиш всички крале и генерали от кабинетите им,...
...слагаш ги в центъра, облечени само по гащи...
...и ги оставяш да се разберат с тояги.
По-добрата страна, печели.
Така, щом Кат е измислил всичко, да идем да видим Кемерих.
Нещо интерестно може да се случи по пътя. Ще го разведрим.
Момчета, Аз и Кайзерът искаме да сте тук навреме за утрешният марш.
Не забравяйте.
Ще се върнем.
- Предайте му поздрави.
Ето го.
Здравей, Кемерих.
- Как си?
Как се чувстваш?
Грижат ли се добре за теб?
Как се отнасят с теб, Франц?
Тук са крадци.
Крадци.
Откраднаха ми часовника!
Казвал съм ти, че никой не носи толкова хубав часовник на война.
Взели са ми го, докато бях под упойка!
- Франц, ще ти го върнем.
Добре ли се чувстваш?
Виж ръката ми.
- Това е защото си изгубил много кръв.
Изяж това и отново ще се почувсташ добре.
Франц, трябва да ядеш. Това е главното.
Толкова много ме боли кракът.
Всяко пръстче на десният ми крак ме боли.
Как може да те боли, щом кракът ти е бил...
Знам какво имаш пред вид!
Знам! Сега знам!
Отрязали са ми крака.
Защо не ми казаха? Защо... Защо не ми казаха?
Франц! Франц!
- Вече няма да мога да ходя!
Трябва да си благодарен, че се оттърва само с това.
Едно време исках да стана лесничей.
Все още можеш. Вече правят чудесни протези.
Освен това войната за теб свърши. Помисли, че можеш да си идеш у дома.
Донесохме ти нещата. Виждаш ли?
Сложете ги под леглото.
Какъв чудесен чифт бутуши.
Вижте кожата!
Колко луксозно.
Мисля си.
Ако няма да ги използваш вече, Франц...
...защо не ги оставиш на нас?
Каква полза ще имаш от тях? Аз мога да ги използвам.
Моите ботуши ми правят пришка след пришка...
Ще си вървим, Франц.
Не си отивайте. Останете още малко.
Ей сега се връщам.
- Скоро ще дойдем отново, Франц.
Скоро ще си по-добре.
- Чао.
- Чао.
- Довиждане, Франц.
Мислите ли, че ще се справи с това?
Не мисля, че...
- Престани.
Вие вървете, момчета. Ще се видим по-късно.
Довиждане. Добре, Паул.
Съжалявам, Паул.
Не бих си и помислил за това, ако той можеше да ги използва.
Бих вървял бос върху бодлива тел, ако това би му донесло полза.
Само, че...Само, че защо някакъв санитар да вземе тези ботуши?
Разбирам те, Мюлер. Толкова си приличаме.
А хубавите ботуши са рядкост.
Извикай доктора, моля те.
Докторе, момчето на съседното легло иска да ви види, сър.
Направих каквото можах за него. Не може да му се помогне.
Бедното хлапе.
Каза, че ще дойде после, Франц.
Мислиш ли, че ще се оправя някога?
Разбира се.
Наистина ли мислиш така?
- Разбира се, щом си минал операцията.
Аз не мисля така.
Не говори глупости, Франц. Ще станеш като нов.
Докторите оправят доста по-сериозни неща от това.
Най-вероятно ще те изпратят в санаториума...
...в Клостерберг, този насред селото.
Ще можеш през прозореца да гледаш полето...
...и двете дървета на хоризонта.
Най-хубавото време от годината е когато зрее царевицата.