Roswell - 03x02 - Michael, The Guys And The Great Snapple Caper (1999) Свали субтитрите
Герин.
Тук пише, че сте били независим непълнолетен за последните две години.
Да.
Висока отговорност за човек на вашата възраст. Харесвате ли отговорността?
Да. Разбира се. Обичам да стоя отгоре.
Имам само 4 предупреждения! Как може да ми спрете тока?
Аз съм голям привърженик на самодисциплината.
Взимам го.
Не се ли тревожите, че още една работа може да попречи на ученето ви?
Мисля, че ще се справя.
Добре. Нека да караме по същество, Гуерин. Вече имате една работа.
Защо ви е втора?
Е, по много причини.
Но мисля, че основната е...
Моля те, само не ми казвай, че отново ще ме помолиш да платя,
защото ако е така, кълна се в бога, Майкъл...
- Финансова.
- Разбирам.
И предполагам, че искам да видя какво е да си в истинския свят.
Поздравления.
Сега сте най-новия член на охраната на "Мета-Кем", фармацевтичната компания.
- Кога да започна?
- Примерно, утре вечер.
Няма да съм привършил в "Крашдаун" до 10 ч.
- Късно ли е?
- Нямаме нужда от теб до 2:00.
2:00... Това е в 2 през нощта.
Така е. От 2:00 до 7:00 всяка нощ.
Работим нощна смяна. Ще се видим тогава.
Р О З У Е Л Сезон 3, Епизод 2
МАЙКЪЛ, МОМЧЕТАТА И ГОЛЯМОТО ЛУДУВАНЕ
Превод: Aries Субтитри: Victory
Скъпи Макс, толкова е ужасно и болезнено да минавам край теб в училище
и да се питам кой от учителите ще позвъни на баща ми.
Няма значение колко упорито се старят родителите ми. Нищо не може да ни раздели.
Обичам те. И винаги, когато не мога да те видя цял ден,
те виждам през нощта в сънищата ми.
Аз винаги
мечтая за теб.
Отново и отново - как се държим за ръце и летим през красотата на нощта.
Знам, че звучи банално, но не е. Прекрасно е.
Като Супермен и Лоис Лейн в първия филм.
Сещаш се, хубавия.
- Не беше влязъл.
- Да се връщаме към работата.
Той не влезе тук, не е нарушил правилата.
Хайде да поговорим за това след смяната ти, става ли?
Това е толкова смешно! Не можеш да ни попречиш да се гледаме.
- О, маса 1 чака.
- О, я виж ти!
Кайл?
- Ей, синко, как беше работата?
- Усуква се, както и аз.
Тоби пак ми даде да поправям счупените цилиндри.
"Вашият кредитен рейтинг може да бъде неблагоприятно повлиян от това действие."
Е, много мило от тяхна страна, че ни информират.
Е, как върви търсенето?
Има ли изгледи за добре платена работа на пълен работен ден за в бъдеще?
Ами всъщност, имах нещо предвид.
- Намерил си работа?
- Е, не точно "работа".
Нещо като... Как да ти го опиша?
Това е бизнес. Нещо като "дребен бизнес".
Харесва ми.
Харесва ми това.
Дребен бизнес? Звучи рентабилно.
Добре, изненада ме.
Просвети ме тогава. Накарай ме да се гордея.
Сматам да осъществя това в малко по-далечно бъдеще.
- Ще ти разкажа след няколко дни.
- Добре.
Мога да се заема.
Мисля.
Майкъл, моля те. Излез, Там си от цял час.
Прибирай се. Ще се видим утре.
- Не, искам да го видя.
- Мария.
- Хей, Макс.
- О, съжалявам. Неподходящ момент?
Това да не е някаква шантава сексуална игричка...
- Имам работа!
- Като охрана?
Все отнякъде трябва да се започне.
Какво правиш тук?
- Нищо, аз само...
- Максуел, посред нощ е.
Какво става?
Ами, нали знаеш за мен и баща ми. Така че се махнах от къщи.
Да, изостави любящите родители, прекрасния дом и средствата за колежа.
- Много добре.
- Да, аз просто...
Виж, трябва да се паркирам някъде за 2-3 дни.
Докато си намеря нещо.
Докато свикна с нещата.
И как рицарите са решавали проблема?
- Колата ми?
- А ще имам ли право да я карам?
- Да, Майкъл.
- Тогава диванът е твой.
Мистър Рамирес, приятно ми е да ви видя тук.
Изабел Евънс, нали?
Няма ли да закъснеете за училищното тържество довечера?
Сега уча в колеж.
Понякога съм навън по цели нощи.
Не мога да повярвам, че се срещаме в супер-маркет.
Родителите ми никога не пазаруват тук.
Защо просто не им кажеш за нас двамата?
Явно миризмата на микровълнови чаркове убива настроението.
Ще им кажем. Ще им кажем.
Просто трябва леко да ги въведем през следващите 10 или 20 години.
Изабел, ти си на 18.
Ти си пълнолетна.
Родителите ми може да не одобрят идеята да се срещам с големи момчета.
Ти си 26-годишен адвокат, който работи за баща ми,и който е...
Който е... латиноамериканец?
Така ли? Мислех, че просто имаш чудесен тен.
Ха-ха.
- Джес, въобще не е това.
- Ами какво е тогава?
Просто сега е най-неподходящото време.
Родителите ми са се побъркали, откакто Макс се изнесе...
и според мен трябва да мине малко време, преди някой да разбере.
- Съгласен ли си?
- Да.
Оп!
Кайл?
- Здрасти.
- Здрасти.
Здрасти.
Баща ми е зарязал зареждането на хладилника, така че аз...
Хо, пророк Осия, разбира се.
Хо, хо.
Чао.
- Какво правиш?
- Гледам повторението на мача.
Хей, чико, не можеш да правиш така. Той може ли да го прави? А аз мога ли?
Не се ли предполага да проверяваме данните на сензорите за аномалии?
Направено. Но ето тук ще проверя още веднъж.
Проверено и препроверено.
- Мога да го взема и на моя екран?
- Дръж.
Майкъл, изключи мача. Не е хубаво.
Стив, ето какво:
Работата вони. Това е най-скучното нещо, което някога съм правил през живота си.
Не знам за вас, момчета,
но аз иман намерение да подобря условията за работа.
Имам предвид това.
Компанията има много строги правила за облеклото.
Да, ама кой ги прилага?
Изведнъж се почувствах много зле.
Знам, че в момента искаш да го махнеш.
Хайде!
Имам чувството, че ще съжалявам за това.
Да!
О, да!
Момчета, нося ви подаръци за доброто поведение.
О, сладко.
Добре, човече. Не, не, не.
Взимам твоя фиш със заплатата, твоя и твоя.
Не!
- Добре.
- Да.
- Какво още да направим?
- Какво правите там, пичове?
Добре, ето, ето! Забавно!
Врата 52 - под охрана, сър.
Ти наистина направи момчетата щастливи.
- Флай дойде навреме тази вечер.
- Просто искам да е по-интересно.
Врата 53 - под охрана. Работата все още смърди.
Виж, Майкъл, просто не ми се ще нещата да излязат изпод контрол.
Някои от нас се нуждаят от тази работа.
Взимаш работата прекалено на сериозно. Какво лошо би могло да се случи?
Хей, "Мария" звучи като готино момиче.
Ти си си добре - имаш гадже, имаш работа.
Само ми дай сила да се добера до в къщи, и ще изживея американската мечта.
- Смяташ ли да се жениш за нея?
- За Мария?
Не знам за женене, чико. Това е в скоби.
Да.
- Хей, Майк?
- Да?
Не мисля, че трябва да казваш "чико". Не го употребяваш на място.
Добре, става.
Тревога!
Така наред ли е?
Добър вечер, сър. Мога ли да помогна с нещо?
Доведено е до вниманието ми,
че тук в "Мета-Кем" е имало сериозен пробив в охраната.
- Какъв пробив?
- Обир.
Някой е проникнал в компанията през кафенето
и е отмъкнал значително количество сок от праскови "Снепъл".
Няколко случая са вече. Управителят смята, че е дело на вътрешен човек.
Какво според вас трябва да се направи, мистър Гуерин?
Мисля, че трябва да го разобличим, сър.
Откъде да започнем?
Мисля, че първо трябва да отворите вашите шкафчета.
Всички сте уволнени!
Някой си е откраднал някаква си въшлива каса "Снепъл" и какво правят те?
Обвиняват малкото момче.
Хората на върха на стълбичката...
Хората всъщност работят, за да живеят.
- Ти беше ли на работа?
- Ние се мотаехме.
Но кажи ми едно нещо. Никой вътре или вън
освен нас не знае за това. Ние работехме там с опънати нерви.
"Мета-Кем" е щастлива, че има такива като нас на пост.
Е, технически погледнато, ги откраднах, но те знаят това.
Карл ни уволни, понеже си мислеше, че един от нас ги е взел.
- Но ти си ги взел.
- Не в това е въпросът.
- Кажи ми тогава още веднъж.
- Корпорация "Америка" смърди.
Ето, да допуснем, че продължавам да си плащам вечерята,
и разлея керосин, за да подпаля апартамента.
Ще си намеря друга работа.
А какво казват момчетата?
- Кои момчета?
- Твоите колеги.
- Скънк и Флий.
- Мънк и Флай.
Както и да е. Те застъпиха ли се за теб?
- Не, тях също ги уволниха.
- Какво?
- Всички сме уволнени.
- Целият състав?
Ти на чия страна си? Не съм казал, че всички са уволнени.
- Ние всички пихме "Снепъл".
- Почакай, "Напитката на Снепъл"?
- О, откога сме ангелче с ореол?
- Няма да поема цялата вина!
Но вината е твоя. Ти си действал безотговорно и сега всички сте безработни.
Излизам да глътна малко свеж въздух.
Стив.
Хей.
Съжалявам за това, което се случи. Не знаех, че Карл ще дръпне шалтера.
Всичко свърши, така че...
- Ще кандидатстваш ли за чиновник?
- Очевидно.
Не е ли на половината на това, което правихме в "Бета-Кем"?
- Трябва да храня жената и хлапетата.
- Да бе, да.
Това беше образно казано, нали? "Да храня жената и децата."
Не си ли виждал снимката на бюрото ми? Шерил? Децата?
Да, но мислех, че тя ти е гадже.
И мислех, че хлапетата са ти брат, сестра, или братовчеди.
Трябва да намина към "Бъргър Хат". Търсят носачи.
Ще се видим, Майк.
Хей, Стив.
Съжалявам, пич.
Това не ми помага, Майк.
"Орбитални пръстени".
"Галактическа подводница".
Липсваш ми.
Салата "Астероиди".
Искам те.
О, и "Земна ос".
Аз съм в кухнята.
Всичко наред ли е при вас, момчета?
Добре е. Страхотно е. Идвам само заради вашите напитки.
Здрасти.
Господи! Липсваш ми.
Това е безумно! Баща ми е точно от другата страна.
Знам, видях го.
Толкова ми липсваш!
Слушай. Петък, в полунощ. Искам да се срещнем.
- Облечи се топло.
- Защо?
Ще видиш.
- Трябва да тръгваш.
- Да.
- Лиз?
- Хайде.
- В полунощ, петък.
- Да.
- Лиз?
- Да?
Накъде си се запътила?
Наникъде. Току-що изхвърлих боклука.
Това трябва да е за мен.
Хей.
Здравей.
Сигурно се чудиш какво видя в супер-маркета онзи ден.
- Незабелязан камък си остава камък...
- Това Будизъм ли е?
- Да.
- Можеш или не?
- Добре.
- Благодаря ти.
Казва се Джес Рамирес.
Той ми е приятел.
Поправи ме, ако греша, но не съм ли го виждал да излиза от офиса на баща ти?
Да, той работи за баща ми.
Като асистент?
Като адвокат.
Значи, той е... да кажем, на 22 или 23?
- На 26.
- 26?!
Това е проблем.
Просто от любопитство...
Казала ли си му за твоята тайнствена самоличност?
Не. Не.
Макс и Майкъл никога няма да се съгласят да въведат още някой в тайната.
Истината е в това, че аз обичам Джес, без да съм го знаела досега.
Все едно сме една нормална двойка.
- Нищо не е лесно, нали?
- Нищо.
Всъщност се радвам, че ти разбра. Хубаво е да има с кой да си поговоря.
Няма проблеми.
И, Кайл...
Ако кажеш на някой, ще стоваря
моята страховита извънземна сила върху теб.
Чудесно. Чудесно.
Денят ми няма да завърши пълноценно, ако не ме заплаши някое извънземно.
Няма проблем.
Добре, чао тогава.
Чакай, чакай.
Добре е за теб.
Имам предвид, Макс и Лиз, Майкъл и Мария. А ти никога всъщност не си имала това...
така че... за теб е добре.
Благодаря, Кайл.
Какво, имаш намерение да върнеш бутилките "Снепъл"?
Да.
И смяташ, че тов ще ти помогне да си върнеш работата?
Имаш ли по-добра идея?
Защо просто не вземеш повече часове в "Крашдаун"?
Защото не е само това, Макс. Въпрос на принцип.
Ти си откраднал "Снепъл", Майкъл.
Как би могло да бъде "въпрос на принцип"?
Защото не е честно да съсипеш живота на някой заради няколко бутилки сок.
Нима това съсипва живота ти?
Не моя. На едно момче от работата - Стив.
Той беше "убиецът" на компанията, но беше уволнен с всички нас.
На всичко отгоре има жена и деца.
- Хубаво.
- Което не е по моя вина.
Защо да се притеснявам за това?
Щом се е навил да се жени и да прави бебета...
преди да си е намерил свястна работа, защо това трябва да е мой проблем?
- Не е.
- Тогава защо се чувствам така?
Как?
- Не знам.
- Загрижен?
Да.
Това е откачено. Виж, ето вие с Изабел.
Вие сте като семейсво. Да вземем и Мария...
и тя е...
Тя е Мария.
И освен това никога не съм изпитвал такова чувство.
Но онези момчета... Яко беше. Събираме се, говорим си...
смеем се, и това е като... те са...
Приятели.
Нещо такова.
Да. Както и да е, трябва да вървя.
Чакай, чакай. Каниш се да ги върнеш сега ли?
Да. Смятам да проникна вътре и да върна бутилките.
- Зад хладилника.
- И после какво?
Ще им се обадя анонимно и ще им подшушна къде са.
И тогава те ще решат, че никой не е крал "Снепъл".
Няма да имат друг избор освен да ни върнат на работа.
Майкъл, това, което смяташ да правиш, не е план. Даже не е идея.
Имаш нещо друго наум...
и не е лошо да отидеш там с още някой.
Да, нямам нищо по-добро.
Карл е крадец.
Къде беше?
Бях навън.
- Просто навън.
- Пил ли си?
Не. Е, две бири.
Това е ужасно, татко. Да не би да е част от новия бизнес-план?
Всъщност, да.
Слушай...
Искам внимателно да ме слушаш.
Знам, че не е съвсем това, което си си представял.
Но ти казвам, че това е нещо, в което наистина вярвам.
Първата ни проява е утре вечер.
Би било чудесно да дойдеш и ти.
"Стилът кънтри на Джим Валенти и Кит-Шикърс".
- Колко струва това?
- О, не много като за начало. Но...
Виж, имаме процент от входа. Но ще мине малко време, докато наберем публика.
Добре, добре. Набиране на публика.
Какво си въобразяваш?
Това ли е твоят велик бизнес-план?!
Това ли е?!
Скъсвах си всеки ден задника от бачкане, което всъщност мразя...
и това е великата ти идея? Имаме си заем за погасяване.
Но съм убеден, че банката ще разбере
че вие ще наберете публика. Хвърлил ли си поне един поглед на онези сметки?!
- Кайл, съжалявам, ако...
- Татко, не се извинявай.
Дори не става дума за това, какво аз искам.
Знам, че когато си загуби работата като шериф,
това наистина те накара за се поболееш.
Аз действително симпатизирам на идеята ти, но...
Аз не съм... Не аз съм родителят тук.
И не мога повече да държа главите ни над водата.
Така че всичко, което имам да кажа, е...
Ти знаеш какво.
Лека нощ, татко.
Как успява да се измъкне? Всеки инч тук се записва 7 дни в седмицата, по 24 часа.
Мисли, дребосък. Карл е шеф на охраната.
Той може да включва и изключва камерите, когато си поиска.
- Какво е откраднал?
- Нямах добър изглед.
Но те правят нещо като генетични изследвания в лабораторията.
Хващам се на бас, че е било ваксина срещу рак.
Всички големи корпорации имат такава, само дето тя си стои на рафта.
Те не я изкарват наяве, защото в лечението играят прекалено много мангизи.
Същото като при СПИН, туберкулозата, сифилиса, дребната шарка...
- Мънк, съсипан ли си?
- Не.
Може би. Остави ме на мира.
Ти си нямаш представа какво е да работиш в "Бъргър Хат".
Пържени картофи, много кетчуп, без кетчуп... Искам да се махна.
Виж, няма значение какво е имало в епруветката.
Какъв смисъл има шефът на охраната на "Мета-Кем" да краде от тях?
Разкриваме го, показваме на компанията, че човекът, който ни е уволнил,
е истинският крадец и тогава ще имаме шанс да си получим работата обратно.
- Как ще сгащим Карл?
- Ще го хванем в действие.
- Вътре ли си?
- Звучи доста рисковано за един негър.
- Какво казва Стив?
- Не ми вдига телефона.
- Брой ме и мен.
- Аз съм с Мънк.
- И мен, чико.
- Момчета, знаете ли защо ни уволниха?
- Защото ти взе сокчетата "Снепъл", пич.
- Не.
Кой уволнява цял персонал заради някакъв си сок?
Никой.
Карл е трябвало да уволни цялата смяна, за да може да краде.
Обаче той краде от компанията. И ние се оказахме лесни мишени.
Ето за какво бяхме уволнени.
Карл ни изкара да изглеждаме като некомпетентни глупаци.
И точно това ще си мисли светът за нас, ако не направим нищо по въпроса.
Като че ли не ме беше грижа за това. Обаче ме е грижа.
Е, вярно, че откраднахме сока, но знаете ли какво? Вършехме си работата добре.
И ето затова казвам, че нямаме друг избор, освен да сгащим Карл.
Добре, с теб съм. Хайде да го направим.
- Там съм.
- Закови Карл, пич.
Е, какъв е планът?
Преди да ни уволни, Карл работеше по цели нощи съвсем сам.
Колкото по-дълго отказва да наеме нов екип, толкова по-голяма свобода има.
Но работата е там, че сам човек не може да гледа навсякъде.
Сега номерът е да го накараме да си мисли, че нищо не е променено.
Докато в действителност всичко е променено.
Той не е сам тази нощ.
Тази вечер той има цяла нощна смяна на разположение.
Докопах те, тикво.
- Пич, има проблем.
- Добре, побързай и го фиксирай.
- Ало?
- Тук е шериф Хенсън.
Получихме сигнал, че охранителната система е била фалшифицирана.
Не. Всичко тук е наред.
Каква е паролата днес?
Паролата ли?
Хей, Карл.
Гуерин. Какво правиш, по дяволите?
Герин съм. Просто се отбих за малко.
Интересно ми е дали полицаите ще са склонни да те сметнат за забавен.
Върви и им се обади. Имам хубав видео-запис за показ.
- Какви ги дрънкаш?
- Записах вмъкването ти в лабораторията,
кражбата на проба и измъкването ти към портала.
Ами това е много лошо.
Ако имаш предвид, че твоята дума ще бъде срещу моята,
бих могъл да ти щракна белезниците и да викна полицията.
Предполагам, че няма да е толкова просто.
Къде е видео-записът?
- Помисли си какво правиш.
- Знам какво правя.
Срещу мен има нарушител, посред нощ
и съм убеден, че нарушителят е въоръжен,
Измъквам оръжието си и съм принуден да го застрелям.
- Не съм сам. Нали се сещаш,взех си помощ.
- Според мен си сам тук.
Веднага ми кажи къде е видео-записът!
Добре, добре.
Ще ти кажа.
Добре, видео-записът...
Видеото...
е в...
Веднага свалете оръжието, бавно и внимателно.
Добре.
Сега ще направим една обиколка из станцията.
Преди да го направим, има един видео-запис за гледане.
Е, момчета, ако това е всичко, което имате, не е кой знае какво.
Нека да хвърля един поглед.
Тези клоуни са едни недоволни безработни, които са се вмъкнали
и са откраднали собственост на компанията.
- Знаеш ли, смятам да го взема.
- Хей, как го направи това?
Преди работех в магазин за видео.
Няма да кажа нищо без адвокат.
Не се безпокой, Карл. Ще уведомим ръководството какво се е случило.
Ще ми трябват показанията ви, момчета. Но не можем да оставим завода
без охрана през нощта.
- Няма проблеми.
- Първо ще приключим смяната.
- Чудесно. Ще се видим сутринта.
Имате право да запазите мълчание.
Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда.
Е, какво е това?
- Не, Макс. Не.
- Довери ми се.
Довери ми се.
Не искаш ли някой, когото познаваш, да превърне мечтите ти в реалност?
Да, мисля, че да.
Тогава ела, Лоис. Хайде.
Добър вечер, дами и господа.
Аз съм Джим Валенти и това е нашата банда "Кит-Шикърс".
- Имаш ли 21 години?
- Има ли значение за тук?
Всичко, което касае плащането на наема на този бар, има значение.
Просто ми дай Кока-кола.
Може би ще имам нужда от тази бира все пак.
- Едно, две, три.
- Едно, две, три.
Това беше просто върхът. Беше толкова удивително!
Каза го около 12 пъти.
А това казах ли го?
Или това?
Или ето това...
Сигурен съм, че не си го казвала.
Е, има начин и с думи.
Щях да те поканя да се качиш, но...
- Но баща ти ако ни хване...
- Да.
Лека нощ.
Лека нощ.
Позабавлявахте ли се?
Къде бяхте?
Питам те като мъж към мъж - къде си водил дъщеря ми
в средата на нощта!
Бяхме в пустинята.
Не сме правили...
нищо нередно.
Нередно беше от твоя страна изобщо да я виждаш.
Знаеш го.
Съжалявам.
Аз я обичам.
Не давам и пет пари за твоята любов.
Заради теб дъщеря ми беше арестувана за въоръжен грабеж.
Можеше да бъде убита! Хрумвало ли ти е това?!
Кажи ми, че не си опасен, Макс.
Кажи ми, че не би изложил живота на малкото ми момиче на опасност.
Да, така си и мислех.
Това трябва да престане. И то веднага.
И повече никога няма да се виждаш с Лиз.
Ако го направиш...
ако разбера, че си бил прекалено близо до нея в час,
тя ще излети още със следващия самолет за Върмонт.
Върмонт?
Академията "Уинман" - девическа школа с пансион.
С майка й вече сме попълнили всички документи,
и кандидатурата й е одобрена.
Остава ми само да попълня чек на Лиз и да я кача на следващия полет.
Бихте ли го направили?
- Бихте ли го направили, само за да...
- Само за да я отдалеча от теб? Да.
И ще го направя.
Довиждане, Макс.
- Получаваш си работата обратно.
- Какво?
Да, вмъкнахме се в "Мета-Кем" и заковахме Карл да краде разни неща.
- Той е в пандиза.
- Чакай, карай по-бавно.
- Вмъкнали сте се?
- Да, аз открих, че е мошеник
и го разобличихме. Не само аз.
- Джордж, Мънк, Флай.
- Можеха да ви арестуват.
Защо сте го направили?
Не знам. Разбрах, че това е моята първа истинска работа.
Започвам живота си...
и, нали знаеш, не ми се иска да го започвам с грешна стъпка.
Не съм сигурен дали да ти благодаря или да ти кажа, че си идиот,
щом си направил толкова рисковано нещо.
Кажи "Благодаря".
Благодаря ти, Майкъл.
Това означава много за мен.
И, нали знаеш...
за моето семейство.
Няма проблеми.
Хей, виж...
може да се помотаем някой път. Сещаш се, след работа.
Става.
Ти си откачено копеле, знаеш ли?
Добре дошъл в моя свят.
Превод: Aries Субтитри: Victory
КРАЙ НА ЕПИЗОДА