Farscape - 01x21 - Bone To Be Wild (1999) Свали субтитрите
директно върху нас.
Вярвам, че ще преживеем това сканиране, само гадният студ ще ме съсипе.
Защо, по дяволите, не можем да се посгреем малко?
Защото Сигналът на Карджик се настройва към енергийни източници.
Мръзнем, но пък сме живи.
Е, зависи от дефиницията ти.
Това, което ни сканира, не е мородър.
Това е транспортьорът на Крейз.
Никой друг няма да попита.
Тогава аз ще попитам.
Заан, как така не си измръзнала?
Телесната ми температура се саморегулира при повечето условия.
Пилот, как е бебето?
Извинете, но Моя прихваща нещо.
Изглежда, че е...
някакъв сигнал за помощ.
- Източник?
- Един от околните астероиди.
Ще видя дали мога да го изолирам.
Моля ви! Моля ви, моля ви, моля ви, чуйте ме!
Заседнали сме тук със семейството ми и ни нападнаха.
Моля ви, помогнете ни! Моля ви, елате възможно най-бързо!
Тук има някакво същество.
- Да не би да е номер на Умиротворителите?
- Да, напълно е възможно.
Не, източникът на излъчването е на много близък астероид.
Сигналът е слаб, от кораба на Крейз сигурно дори не са го чули.
Не можем да се измъкнем от този астероиден пояс без навигационна помощ.
Може би това момиче и семейството й имат карти.
Нали не мислите сериозно да отидете там?
За Бога, не видяхте ли това нещо?
Ти не трябва да ходиш там, Ваша Високопарност.
Зов за помощ, отправен към нас?!
Не е ли глупаво?
Невъзможно!
Има над 20 000 достатъчно големи астероиди, които да скрият Левиатана от скенерите ни, сър.
Тогава ще навлезем в пояса и ще сменим ъгъла на излъчване!
Това ще е за сметка на маневреността.
Заповядах да не ме безпокоят.
Разбира се, Капитане, но...
като Ваш служител, за да заловим отново Левиатана,
мислех, че мога да предложа курс на действие, който, изглежда, още не сте обмислили.
Мислите ли, че една майка би изоставила детето си?
Ако аз давах заповеди, Капитане...
щях да се концентрирам... върху бебето на Левиатана.
Да бомбардирам зоната с многочестотни сигнали...
дисонантно въздействие...
Да видя дали не мога да накарам детето да се издаде само в паниката.
И...майка му заедно с него.
Сър? Вашите заповеди?
Заповедите ми са да променим позицията си.
Скенерите на Умиротворителите отминаха.
Един, двама, трима, четирима за изпращане, Пилот.
Офицер Сун...
Ще се радвам, ако останеш на борда.
- Добре, Пилот. - Предлагам да деактивираме комуникаторите си от съображения за сигурност.
Запомнете, минимално използване на двигателите и достатъчно скали между вас и Крейз.
- Ясно?
- Разбрано.
Това е най-гадното място, на което съм бил.
Там, където ти виждаш неприятности, Д'Арго, аз откривам края на неприятностите.
Е, да погледнем нещата в перспектива, Заан,
Ти си най-незначителното нещо на този астероид, към което съм алергичен.
Голямото момче има право, целият съм в обриви.
Уверявам ви, че лековете за всички тези болежки, а и много повече, също са тук.
- Щом казваш.
- Огледайте се наоколо.
Какво не виждате? Няма животни, няма птици, няма насекоми,
няма нищо, което да съперничи на фауната, това невероятно място е фармацевтичната лаборатория на боговете.
Хей, щастливи лагерници, не забравяйте, че момичето от сигнала за помощ каза:
"С Ъ Щ Е С Т В О ".
Е, тя вероятно вече е мъртва,
Какъвто ще съм и аз, ако не се махна от този астероид.
Долавяте ли някакъв аромат?
Заан, нека ти обясня какво се случва в носа ти в момента.
Има големи парчета слузеста и лепкава зелена маса...
Д'Арго, не, не, не, не. престани с лаксанската поезия.
Ето ви малко добре звучащи синуси.
- Не се отделяй от мен, Д'Арго.
- Тук съм.
Давай! Давай!
Пoбързайте! Пoбързайте! Побързайте!
- Пoмогнете ми! Помогнете ми! Помогнете ми, моля ви!
- Всичко е наред, вече си в безопасност.
Къде са останалите? Къде е семейството ти?
- Трябва да ме защитите.
- Не, чуй ме.
- Къде са останалите?
- Той изби всички! Моля ви, помогнете ми!
- Те са мъртви?
- Моля ви, помогнете ми. Моля ви, моля ви.
Измъкна се, познава терена доста добре.
Името ми е Заан, това е Крайтън, това е Д'Арго.
- Тук сме, за да ти помогнем, скъпа.
- Как се казваш?
- Аз съм Ем'Лии. - Виж, имаш ли някакви карти, които да ни помогнат да се измъкнем от този астероиден пояс?
Имахме, всичко е унищожено, вече няма нищо.
- Моля ви, не ме оставяйте тук.
- Хайде да се връщаме при капсулата.
Транспортна капсула? Добре ли е охранявана?
- Хайде! - Добре ли е защитена? Ако не е, той ще я намери и ще я нападне.
Моля ви...Моля ви...Моля ви...
- Запали двигателя.
- При него съм.
Д'Арго!
Убий го!
- Казах ви, че това място е гадно.
- Къде си ранен?
В момента...навсякъде.
Махна се, входът е обезопасен.
- Няма да се върне вътре, спасени сме.
- Капсулата е повредена.
Аз уцелих втората горивна помпа, а ти главнoто управление на двигателите.
Да, да, ще ги оправя. Ти добре ли си?
Имам счупен терок...
вероятно вътрешен кръвоизлив...но...
Определено...вътрешен кръвоизлив.
Какво има, Пилот? Какво не е наред?
Освен очевидното...
Не знам на кой друг освен на теб мога да се доверя.
Да се довериш за какво?
Опасявам се, че бебето на Моя не е нормално.
Умиротворителите са променили гените му,
създали са кораб, който е полу- Левиатан, полу-боен кораб.
Всички сме виждали въоръжението на малкото.
Моя се затруднява да установи връзка с рожбата си.
- Как така?
- Бебето знае, че е различно.
Има напрежение между него и Моя.
И какво очакваш да направя аз?
Ти беше Умиротворител... Ти, по-добре от всеки от нас,
би могла да разбереш какво му е сторено.
Ако обясним на Моя, тя сигурно
би могла да укрепи доверието му в нея, а и в нас.
Искаш да отида там?
Моя ти дава позволение.
Ами бебето?
Невероятно!
Офицер Сун...
Пилот, нали не трябваше да ползваме радиовръзка?
Докато си при управлението на малкото, имам пряка лазерна връзка помежду ни.
Единственият начин Умиротворителите да я прихванат,
е да се озоват точно на пътя й.
Това е поразително, Пилот...
Има пълен синтез между технологиите на Левиатан и на военен кораб.
Трябва ми повече светлина.
Имам светлина.
Отвън изглежда, че детето притежава свръхзвукова артилерия.
Да.
Контролното табло е тук.
Би било разумно да се локализира комуникационния обхват,
тъй като вероятно Умиротворителите ще го използват, за да ни открият.
Комуникационният обхват?
Комуникационният обхват...
е изключен.
Как успя да го откриеш толкова бързо?
Би трябвало да успея, струва ми се.
Здравей.
- Какво правиш тук?
- Възхищавам се на покоите ти, капитане.
Прекалено разкошни, дори за "капитанските" стандарти.
Никога не съм разбирал нуждата на някои воини
да увековечават завоеванията си.
Да не би видът на тази гниеща плът
да ти напомня за времето, когато си бил могъщ?
Служебното ти положение ти осигурява специални привилегии, Скорпиъс,
които не включват незачитане на ранга.
- Искам да се махнеш от кораба ми.
- Разбира се, че искаш.
Честно казано, капитане...
провалял си се непрекъснато във всички свои задължения.
Вероятността да постигнеш успех доста е намаляла.
Ако я пропуснеш, се опасявам,
че скоро този кораб ще се нуждае от друг командир.
- Просто го глътни!
- Какво?
- Щом искаш да ме убиеш, защо просто не ме застреляш?
- Тази билка ще спре вътрешния ти кръвоизлив.
- Да не предпочиташ да те разрежа, Д'Арго?
- Ти не си хирург.
Точно така! Сега гълтай!
- И така, колко каза, че бяхте?
- Първоначално четиридесет и един.
Смятахме да се заселим тук,
баща ми, майка ми, двамата ми братя.
- И те всички са...
- Съществото често изгладнява.
Джон, трябват ни още корени от киджмот... Раните на Д'Арго не се подобряват.
Добре, ще направим една бърза разходка до аптеката.
Излизаш от вратата, завиваш наляво към чудовището.
Миришеш различно...
Миришеш като навън.
Твоите обонятелни сетива са много добри, аз също съм растение.
Да бе.
- Какво?
- Не знаеше ли?
Какво да знам?
- Ти си растение?
- Винаги съм била, Джон.
Защо, това притеснява ли те?
Не, но никога не съм предполагал...
Ти си зеленчук?
Всеки знае, че Делвийците са еволюирали растения.
Добре.
Съзнателният живот при растенията не е толкова необичаен, Джон.
Имам хрущялни фибри вместо кости,
туперадинова целулозна тъкан, и регенативна фасцийна мембрана.
- Синият цвят?
- Хлоропластова тинтация.
Жълтите точки са стомата за отделянето на влагата.
Затова обичаш толкова много светлината... Фотосинтеза.
Добре ли си? Кога яде за последен път?
Още не съм гладна.
Той идва.
Заан! Почти свърших, намерих каквото ми трябва.
По-добре го откъсни.
- Ем'Лии! По дяволите!
- Върви след нея, аз приключих.
Ем'Лии!
Съжалявам за женската ви, бях уплашена.
- Ти не си виновна.
- Не, ти си виновен.
- Трябваше да пазиш Заан, вместо да...
- Беше инстинкт, Д'Арго.
Разбираш ли, всяко нещо, което правиш, е базирано на инстинкта.
- Освен това, няма признаци, че е била...
- Изядена?
Тя няма да бъде изядена, съществото ще заведе приятелката ви до мястото си за хранене, преди да я убие.
Изядена? Това е! Кажи ми как да стигна там.
Не мога...просто знаеш къде е и това е.
- Ще те заведа.
- Не, не, не, твърде опасно е.
- Нека да те заведе, Джон.
- Мога да го подуша, преди дори да разбереш, че е наоколо.
Аз съм по-добре от Заан...Върви!
Върви... намери я.
Добре, хайде.
Насам! Оттук!
Ето тук се храни.
Ще се махнем възможно най-бързо.
Ама че грозни остатъци.
Има ли друго място, където може да е завел Заан?
Добре ли си?
Гладна съм.
Виж, ще ти донеса малко храна веднага, щом се върнем на капсулата.
- Точно сега...разбираш ли, Ем'Лии...
- ХРАНА.
- ХРАНА.
- Не ми се усуквай сега, разбра ли?
Трябва да ми помогнеш да намеря приятелката си.
Аз...не...съм...
ваш враг.
Тя...е.
Викал си ме, капитане?
Ти ли предложи на мостовия ми офицер да не променяме настоящата си позиция?
Да, мостовият ти офицер и екипът й...
изглежда оцениха предложението ми по достойнство.
Отиде твърде далеч, Скорпиъс, оспорил си пряко моя команда.
Твоята команда е съмнителна.
Ако действията ми бяха под въпрос, щях да бъда отзован.
Ти беше отзован...
Забрави ли, че видях спомените ти...
че знам за твоето неподчинение...
че бях свидетел на екзекуцията на втория ти офицер?
Като им заведа малкото на Левиатана, ще избегна всяко от тези обвинения.
Сега, напусни квартирата ми.
Ще кажа на мостовия офицер, че няма да променяме курса си.
Съжалявам, че съм ви наранил.
Да, няколко думи биха ни спестили доста неприятности.
За мен тази атмосфера е много разредена, и най-малкото усилие ми пречи да говоря.
Не ми остава дъх.
Джон, Ем'Лии е калцивор, тя се храни с кости.
- Значи тя щеше да ме изяде?
- Да.
Само скелета ти, плътта я оставя да изгние.
- И какво правеше на капсулата ни?
- Опитвах се да ви предупредя.
Знам как звярът изиграва жертвата си.
- Да, каза, че ти си чудовището.
- О, да, и родителите ми го вярваха,
но това е фаза, през която минават всички деца.
Бр'нии е учен, Джон.
- Учен?
- Ботаническа фармакология.
Също като прекрасната Заан.
Аз съм просто лаик в сравнение с теб, Бр'нии.
- Лекарства от растения?
- Да...
Предците ми засяха този неплодороден астероид преди повече от 300 цикъла.
Аз просто предвождах първата група жътвари.
Какво се случи с другите от групата ти?
Съжалявам...Забрави, че съм попитал.
Двадесет и шест общо...Включително съпругата ми.
Не се предполагаше, че тук има хищници. Никакви животни изобщо!
Първо са се натъкнали на Ем'Лии в латентната й фаза, Джон, както стана и с нас.
Тя беше достатъчно лукава, за да
поживее сред нас известно време, и да разкрие нашите слаби места.
- А какви са нейните?
- Пресищането.
След като се е натъпкала с кости,
се превръща в пасивното същество, което видяхте.
Става уязвима единствено, когато огладнее,
тогава губи контрол върху трансформацията.
Да, бях там, за да го видя.
Но отново сме много и след като е изяла един от нас,
останалите ще имат възможност да я убият.
- Изяла?
- Да.
Бр'нии, това е малко неприемливо.
Страхувам се, че нямаш избор.
Изборът е неин.
Офицер Сун...скенерите на Умиротворителите отново претърсват.
Ако можеш, трябва да редуцираш енергийната сигнатура на малкото до абсолютния минимум.
Да, Пилот.
Разбираш ли какво става?
Офицер Сун...обясни му.
Ако се опитат да комуникират с теб, наричат се Умиротворители,
трябва да разбереш, че не можеш да им имаш доверие.
Виж, вярно е, че по някакъв шантав начин ти произхождаш от тях.
От тях произхождам и аз.
Виж,
щеше ми се да имаше повече време за това, но всъщност няма никакво време.
Ще трябва да решиш
дали ще вярваш на майка си, на нас.
Дали ще се довериш на мен.
- Воят престана. Какво означава това?
- Ами предполагам, че
е отишла да види дали приятелят ви с пипалата не е излязъл навън самичък.
Ем'Лии предпочита лесните жертви.
- Добре тогава. Грабвай ги, Заан, трябва да тръгваме.
- Добре, почти съм готова.
Тези листа и плесени напълно ще излекуват раните на Д'Арго.
Струва ми се, че искаше семена от брокус, за да спреш инфекцията.
Не мога да намеря никакви, освен ако не търся на грешно място.
- Така е.
- Предполагам знаеш как да се върнем на транспортьора ни?
Да, знам един маршрут, който Ем'Лии избягва, покрай линията на хребета.
Тогава да вървим.
Брокус Хистикалкс.
Вземи си, колкото ти трябват.
О, богове, никога не съм виждала нещо подобно.
Не бихме могли да транспортираме всички мостри, които искахме,
ако не беше възможността да ги смалим.
Това е много впечатляваща машина.
Леля ми имаше такава. Хайде, Заан, да вървим.
Трябва да останеш тук с оръжието си, това ще подплаши Ем'Лии.
Ако не го сториш, тя ще нападне всичко тук и ще го унищожи.
Няма начин да пусна Заан сама с теб.
Няма начин и да допусна този звяр да разруши всичко, за което съпругата ми даде живота си.
Ще се оправим, Джон.
Когато стигнем при приятеля ви, ще се върна
и заедно ще можем да помогнем да се транспортират всички шишенца на кораба ви.
Това е единственото ми условие, но не подлежи на обсъждане.
Добре. Вървете.
Ако не се върнеш до час,
Ем'Лии няма да е единственият ти преследвач.
Разбрано?
Ем'Лии!
Ем'Лии!
Гладна съм, Джон!
Ем'Лии!
Покажи се, Ем'Лии!
Ние, южняците, не ставаме за ядене, не и без бой.
- Ем'Лии!
- Трябва да ям, Джон!
И да изядеш мен?
Бях тук през цялото време. Чух какво каза Бр'нии за мен.
Какво?
Че ще ни схрускаш кокалчетата, ако ти падне случай ли?
Той не ти каза всичко, ти трябва да знаеш истината.
Това преди или след като ти осигуря
препоръчваната доза калций за деня?
Неговите хора доведоха предците ми на този астероид с определена цел.
Да се отърват от всички тревоядни форми на живот.
И какво искаш да кажеш, бодливке?
Казваш, че тук е имало растителнояден живот?
Хиляди същества. Много храна за предците ми.
Много храна.
Докато не остана нищо.
Видът на Бр'нии трябва да е знаел, че
хората ти накрая ще унищожат хранителните запаси.
Те очакваха да им свършим мръсната работа и досега отдавна да сме измрели.
Да останат само скъпоценните им растения.
Как оцеляхте?
Ем'Лии?
Накрая останахме само ние.
И тогава са пристигнали хората на Бр'нии...
- и са станали плячка.
- Бях гладна.
Както си и сега.
Но знам също... че след като се заситя
с твоите кости и тези на приятелите ти, и накрая на Бр'нии,
накрая така или иначе ще умра от глад.
Достатъчно.
Какво си намислила?
Аз ще контролирам глада си,
а вие ще ми осигурите достъп до постоянни хранителни запаси.
Искаш... да те взема... с нас?
Бр'нии знае къде живее видът ни.
Накарайте го да ви каже... и ме заведете там.
Сигурно ме будалкаш, а?
Де-йонизиращ заряд... завършен.
Пряка композиционна способност... активирана.
Изпаряващ заряд... в готовност.
Така... Да започваме.
Готово... Оръдията са активни.
Не мога да го обясня, Пилот, но изглежда, че с кораб постигнахме известно разбирателство.
И Моя е обнадеждена. Комуникацията с детето й се подобрява.
Тя ти благодари, офицер Сун.
Сред всички тези умиротворителски системи се чувствам почти у дома.
Не можем да сме по-доволни. Наистина.
Ти заслужаваш дома, който искаше.
Пилот, скоро се връщам на Моя.
Моля те, уведоми ме, ако има задействани някакви умиротворителски скенери.
Може би трябва да останеш там.
Може би трябва да си поговорим само двамата, щом се върна, Райджъл.
Виж, ако имаш проблем с това, всичко, което трябва да ...
Затваряй си устата!
Виж ...
Лигавият иска да каже, че ако ни нападнат,
единственото ни оръжие е това хлапе.
Няма да въведа този кораб в конфликт...
не и толкова рано.
Кой е казал, че имаме избор?
Знаеш ли, не вярвам много на лечители, но това е забележително.
- По-добре ли се чувстваш?
- Аз съм напълно изцелен.
Поздравления, Бр'нии.
Досега бях предубеден заради разни шарлатани.
Не си ме обидил.
- Какво правиш тук?
- Изненадан ли си, че не съм нахранил Ем'Лии?
Работата ми е незащитена!
Това блатно същество не е ученият, за който го мислехме.
Ти май забрави да споменеш как предшествениците ти са довели народа на Ем'Лии тук, а?
Това беше единственият естествен начин да опазим, каквото отглеждахме.
Но Ем'Лии ви извъртя номер, като оцеля.
- Тя уби партньорката ми!
- Изглежда е имала основателна причина.
Веднага, щом завърша изследванията си, ще се върна с по-голяма мисия.
- Тя ще е мъртва дотогава.
- Нямам право да опростя стореното от хората му,
но заради цялата невиждана флора, която са отгледали,
може би не е било съвсем безпочвено да...
Да избият живи същества, за да спасят няколко вонящи растения?
Колко животноцентрично, Джон.
- Съжалявам, Заан, забравих, че ти си...
- Вонящо растение?
Боже! Чувал съм за съществуването на Делвийци,
но да стоя в присъствието на един от тях...
Добре, достатъчно! Без да се обиждаме, но казвам да разкараме
- този дърволюбител оттук. Изчезвай!
- Абсолютно.
Имам карти, карти, които могат да ни преведат през астероидния пояс.
- Добре, заведи ме при тях.
- Не, Джон.
Предвид риска, ще отида аз.
Мисля, че е по-разумно при тези обстоятелства.
Не си ли съгласен?
- Пази се.
- Да.
Докладът ми... до Висшето командване...
- Да си губя ли времето да го чета?
- Защо?
Ще чуеш всичко многократно по време на разследването ти.
Неподчинение на преки заповеди...
преднамерено убийство на равен офицер...
пожертвани 18 души от елитния ти екипаж...
в патетично преследване на лично отмъщение.
Всичко е тук.
Негоден си за служба по всички параграфи.
Аз възнамерявам лично да те видя лишен от ранг и от служебно положение.
За да поемеш командването на моя транспортьор?
Вече го направих.
Махай се от кораба ми.
Защо ме принуждаваш да демонстрирам
физическото си надмощие и над вашия вид?
Ако искаш да се биеш с някого...
нека това бъде екзекуторът ти.
Заан? Бр'нии? Времето изтече.
Зарежете щастливите растения, момчета. Капсулата е поправена.
- Какво по дяволите е станало?
- Ем'Лии... ни изненада.
Отведе Заан, аз се опитах да...
- Жива ли я отведе?
- Не съм сигурен.
- Не знам.
- Къде би могла да я заведе?
Скалната стена, където ви спасих от нея.
Ем'Лии!... Ем'Лии!
Ем'Лии... къде си, малка лъжлива торба с бодли?
Ти ме излъга!
Каза, че няма да ни навредиш, че няма да изядеш никой от нас,
а си отвлякла Заан.
Кости...
Кучи син!
Значи... хлапето наистина е яко?
Да... каквото и да значи това.
- Бърз ли е? - За много от конструкциите и функциите му мога само да гадая.
- По-бърз от майка си?
- Да, Райджъл.
Достатъчно бърз, за да ви спаси, ако Умиротворителите дойдат твърде близо.
Слушай, някой трябва да се измъкне оттук
- и да отнесе съобщението ни навън.
- И какво точно е съобщението ни?
Че не искаме да измрем тук.
Много разумно.
Чиана, можеш ли да дойдеш за малко?
Нека си изясним нещо. И с двама ви.
Моя не тръгва никъде без детето си и той без нея.
И докъде ще ни доведе това?
Много близо до изхвърлянето ви от този кораб, ако не си затваряте устата.
Нещо ново за Крайтън, Заан или Д'Арго?
- Пилот все още проверява.
- Добре.
Ако не се върнат до арн, ще отидем да ги потърсим.
Ние?
Сигурно има предвид теб.
Вече се върна. Много си бърз, носиш ли картите?
Не, не ме убивай, моля те!
Дойдох да поговорим.
Ако вече не си подивял звяр...
значи... си се нахранила.
Няма да те нараня, обещавам.
Не мога да ти гарантирам същото, ако се доближиш още.
Какво... Кого изяде?
- Никого.
- Тогава защо изглеждаш така?
Използвах целия си калций.
- Защо?
- За да...
ме... ме...
Да ме изслушате!
Аз... аз умирам от глад!
Аз... трябва... да ям!
Вие... трябва да ме вземете с вас...
или да ми дадете храна!
Съжалявам, но няма какво да ти предложа.
Моля те... нещо... каквото и да е.
Освен... навън има кораб със същества,
хиляди... за които никой няма да съжалява.
Можеш да изядеш колкото искаш.
Но как... как да стигна до там?
Те ще дойдат... скоро.
Веднага, щом запалим двигателите и излетим оттук.
Обещаваш ли?
Хиляди.
Ще... потисна нуждите си.
И какъв е планът, Бр'нии?
Да намериш Д'Арго и да го накараш да те закара до дома ти?
- Върнал си се.
- Да.
Изглеждаш много по-добре.
Използвах няколко корена да излекувам раните си.
Да... В тези бутилки трябва да има много интересни неща.
Намери ли я? Уби ли Ем'Лии?
Не.
Ами Заан?
- Да, синьото растение.
- Не трябва ли да я търсиш?
Може да е смешно, но понякога схващам много бавно.
Заан е Делвийско... растение, нали?
Не е животно. Няма кости.
Фибри вместо кости. Няма калций.
А Ем'Лии има страхотно... обоняние...
така че... защо й е притрябвала Заан?
- Къде е тя?
- Какво правиш?
Престорил си се на ранен! Къде е тя?
Не знам за какво говориш.
Моля те, не пипай образците ми.
Заан!
Добре, мога да го направя, Заан, мога да го направя.
По дяволите, къде му е бутонът на това нещо? Мога да го направя. Мога да го направя.
Отдръпни се от машината ми!
- Защо й причиняваш това?
- Тя е Делвийка.
Живял съм повече от 200 цикъла,
погълнат от ботаническата работа на жена ми.
Докато днес мога само да мечтая
да притежавам такъв невероятен вид.
Тя си има име.
- И то е Заан.
- Не е мъртва,
нито пък ще й се случи нещо лошо.
Тя е в бурканче, Джак.
Чрез нея можем да открием медицински лекове, които
потомците ни не могат да си представят.
Това не си ли заслужава?
Не и за нея...
нито за мен.
Ще стрелям!
Не, не мисля.
Не и без пълнителя ти.
Бягай!
Тя е моя!
Какво гледам, по дяволите?
Възмездието.
Добре ли си?
Чувствам се странно.
Благодаря ти.
САС потвърдиха местоположението на една от транспортните капсули на избягалия Левиатан.
Приземила се е на един астероид.
Сър?
Капитане?
Скорпиъс...
изпрати няколко мородъра в астероидния пояс.
Вярно ли е това, което казват?
Че Скорпиъс може да усети страховете и слабостите ни?
Очаквам заповедите ви, сър.
Заповедите ми...
правете, каквото ви е казал.
Заан, време е.
Хайде.
Ем'Лии!
Умирам от глад...
Ем'Лии, скъпа, ще ми се да можехме да ти помогнем.
Заан, трябва да намерим някакъв начин да я вземем с нас.
Не, не, освен ако не искате да жертвате спътниците си.
Д'Арго ми каза, че идват други, наречени Умиротворители.
Ще се опитам да издържа дотогава,
но сега трябва да ям нещо!
Кости...
имаме кости...
Бр'нии...
Колко жестокост има във Вселената.
Да, изглежда все на нея попадаме.
Добър апетит.
Тези отличните карти
ще ни позволят да излезем от астероидния пояс.
Благодаря, Пилот.
Така... кажи ми за бебето.
Джон, той е чудесен и... плашещ. Технологията...
Такова разточителство...
Не прилича на нищо, което съм виждала...
Ще намериш отново пътя до там, Заан, когато не те преследват луди.
Знаеш, че никога няма да се върна там.
Тогава някой друг ще открие тези чудотворни растения.
За общия замисъл на нещата е все същото.
Добра гледна точка.
Кога си разменихме ролите, сладък Д'Арго?
Когато ти го поиска.
Ако ръката ти е още там след един микрот,
ще я откъсна и ще си я запазя като амулет.
Офицер Сун...
Да, Пилот?
Моя ме помоли да ти предам, че тя и детето й
вече общуват чудесно, благодарение на теб.
Пилот, направих, каквото трябваше, за доброто на кораба.
Корабът ме уведоми, че
на детето му трябва име... и за нея ще бъде голяма чест
ако ти, Ерън Сун, избереш името му.
Искам триизмерно претърсване на всеки квадратен денч на този астероид.
Докладвайте директно на мен за всяка следа от бегълците, която откриете.
Сър, намерихме един оцелял.
Тя е прекарала известно време с бегълците и може да има полезна за нас информация.
Моля ви, моля ви, моля ви, помогнете ми!
Тук съм сама, убиха семейството ми, моля ви.
Моля ви!
Трябва да знаем кога да сме силни, и кога да показваме състрадание.
Благодаря ви! Благодаря ви!
Понякога е въпрос на чест...
да дадем от себе си.