Stargate SG-1 - 04x13 (1997) Свали субтитрите
- Стивън.
Какво правите тук толкова късно?
Тъкмо щях да слизам в лабораторията.
Най-после имаме шанс да сканираме с резонанс делвата на Озирис.
Чудесно, чудесно.
Още няколко седмици и никога няма да узнаем какво има вътре.
Е, винаги можем да счупим печата и да хвърлим един поглед.
Шегичка! Е, полу-шега.
Египетското правителство очаква тези неща да бъдат върнати непокътнати.
- Ако ние бяхме на тяхно място сигурен съм...
- Сър, сканирането ще разкрие,
че делвата на Канопик съдържа мумифицирано сърце на 3000-годишен фараон,
и ние просто го връщаме.
- Знам, знам.
Това е откритието на живота ми, професоре.
Да.
Да, така е.
- Идваш ли?
- Да. Просто имам няколко неща...
- Ще се видим долу тогава.
- Добре.
- Добро утро.
- Хей.
Какво е това?
Ъ...
Тийл'к е по тези неща.
Не ги разбирам.
"Очаква ви страхотна седмица. Ще заминете на пътешествие."
Дай ми да видя това.
- Добре.
- О, боже мой.
- Какво?
- Той е мъртъв.
- Кой?
- Моят професор по археология.
Д-р Дейвид Джордан беше учител, прочут автор,
дълбоко уважаван експерт в областта на археологията.
И въпреки това до своя край той остана пръв и челен студент,
воден от простото желание да открива и разбира.
Подходящо е, че човекът, посветил живота си...
посветил дните си на това да възвърне към живот чудесата и величието
на отдавна загинали цивилизации, трябва да се издигне до безсмъртието
чрез същите тези достижения.
Аз работех с д-р Джордан почти 15 години.
Той ми беше като баща,
през неговите многобройни успехи
и... някои от неговите най-горчиви разочарования.
Ще го запомня завинаги като... всеотдаен археолог,
добър и щедър човек
и истински приятел.
Блудният син се завърна.
Стивън.
Сара.
Даниел.
Радвам се да те видя.
Да.
- Като изключим обстоятелствата.
- Знам.
Все още не мога да повярвам, че го няма.
И... какво точно се случи? Имам предвид, ъ...
Вестниците приписват смъртта му на Проклятието на Озирис.
Според полицията... е имало слабо оттичане на газ в лабораторията.
Нещо е предизвикало искра. Цялото място е хвръкнало във въздуха. Убит е на място!
Ние трябваше да ти се обадим, но никой не знаеше къде да те намерим.
Това е, ъ... това е наред.
Радвам се, че си тук.
Е, колко време мина? Четири години?
Пет.
- Какво си правил?
- Бях зает.
Наистина ли? Следях за признаци от твоето присъствие.
Няма статии във вестниците, няма изследователски проекти.
- Все едно си изчезнал от лицето на Земята.
- Донякъде е така.
Доколкото си спомням, последният път, като те видях, изнасяше лекция пред празна стая.
- Е, тя беше пълна, когато започвах.
- Може би светът не е бил готов
да чуе, че пирамидите са били построени от извънземни.
- Стивън, моля те.
- Да, Стивън, моля те.
Защо си дошъл? Ти успяваше да стоиш далеч през цялото това време.
Ако търсиш опрощение, Даниел, бих казал, че малко си закъснял.
Винаги е удоволствие, Стивън.
- Е, заета ли си с нещо или...?
- Не. Изцяло съм твоя.
Съжалявам. Той обикновено не се държи така.
Последните няколко дни трябва наистина да са били трудни за него.
Стивън? Не, той е в ред. Трябваше да се върна по-рано. Предполагам,
страхувал съм се, че няма да бъда добре дошъл.
Шегуваш ли се? Даже след всичко, което се случи,
д-р Джордан никога не е мислил по-малко за теб. Ти беше най-добрият му ученик.
Да, това се превърна в извор на смях за археологическата общност.
Продължаваше да се надява,че ще намериш доказателство, което ще разтърси света.
Не, той ме смяташе за луд.
Не е вярно. Виж, защо според теб на Стивън му е толкова неприятно да те вижда тук?
Той винаги е живял в твоята сянка. Даже след като ти напусна.
Чух, че неговата книга е бестселър.
Знам. Той си купи Порше.
- Оу!
- Знам.
Виж, трябва да ти призная, мислех си, че не си искал да се върнеш заради мен.
Не, това е... не е това.
Можем да завършим по-добре, отколкото беше.
Може би.
Истината е, че бях затънал в нещо... невероятно.
Намерил си нещо, нали? Нещо, което подкрепя теорията ти. Кажи ми!
- Хайде де.
- Не мога.
Даниел.
Добре. Нека просто да кажем,
че това, което светът знае за Древния Египет, едва докосва повърхността.
Истината е по-невероятна, отколкото който и да е от нас може да си представи.
Ето това е Даниел, който аз помня.
Ела, искам да ти покажа нещо.
Таман сме тук.
И така, генерале, кой ще бъде причислен към SG-1?
Никой. Реших да отложа следващите ви мисии до завръщането на д-р Джаксън.
Вие всички сте пропускали личните си отпуски.
Да, сър. Проблемът беше в излизането.
Мисля, че ще успеете да го направите през главната врата,
преди да осъзнаем, че не можем без вас.
- Свободни сте.
- Благодарим ви, сър.
Картър, готова ли си вече да дойдеш с мен на пътешествие с риболов?
Всъщност, сър, имам няколко проекта за довършване.
О, хайде де. Наистина ли се опитваш да ми кажеш,
че по-скоро ще работиш в тъмно, влажно, мрачно подземие, отколкото да седиш на кея,
да си клатиш краката, да отпиваш нещо студено,
изпълвайки се с онази, вечно изплъзваща се безсъдържателност?
Може би ще ви прозвучи странно, сър... да.
Приятно прекарване.
Всеки с неговото си.
Нейното... Имах предвид "нейното".
Така мисля.
Е, Тийл'к.
Ще бъде великолепно. Само ти и аз. Какво ще кажеш? Хайде де. Безделниците!
Не забравяй безделниците.
Мисля, че ще ти бъде интересно да видиш над какво работехме преди инцидента.
Уау.
- Тези неща са невероятни.
- Иска ми се да имахме повече време.
Египтяните искат да ги върнем.
Отчаяно се опитвахме да научим колкото се може повече преди крайния срок.
"Ще съжаляват всички, които обезпокоят моето последно място за почивка."
Внимавай. Всички тези артефакти са прокълнати. Е, така поне твърдят.
Да, чел съм нещо подобно.
Всеки член на експедицията през 1931 г. умира в рамките на година след разкопките.
Корабът, който е транспортирал артефактите към Америка, потъва до Ню Джърси.
- Експедицията на Стюърт.
- Да.
Тези смъртни случаи бяха обяснени със спори на плесен,
след като са разпечатали камерата.
"Спори на плесен" не е подходящо заглавие за първа страница.
Не, предполагам, че не.
Ако тези неща са потънали с кораба през 1931 г., как сега са се озовали тук?
Намерили са останките преди няколко месеца. Артефактите са били в опаковките си.
Изкарали са ги и са ги изпратили в музея.
Ние ги имаме от последната седмица.
Мога да остана още няколко дни, ако ти трябва помощ за съставянето на каталога.
- Какво?
- Нещо липсва.
- Сигурна ли си?
- Напълно. Един златен амулет.
Даниел, трябва да го намеря.
Нека просто да сме наясно с това, сър. Ще бъдем аз, Тийл'к и великата природа.
Това означава: без мобилни телефони, без факсове, без жива душа на мили наоколо.
Ще бъдем недостъпни, неоткриваеми.
- Изолирани.
- Минесота, сър.
- Аз бях прав.
- Ако ще има спешен случай в базата,
по-добре да го планирате предварително и да ми кажете сега.
Ако Тор се нуждае от мен, ще трябва да ме вземе с лъча си.
Ако са Ток'ра... забравете.
Простете ни състоянието на нещата. Бюджетни съкращения.
Опитвам се да оправя бъркотията, но това изисква време.
- Разбирам.
- Е, какво да търся?
- Артефакт от експедицията на Стюърт.
- Делвата на Изис.
Всъщност не. Аз, ъ... става въпрос за златен амулет с малко абанос, ъ...
Описано е в точка 14-С.
Беше изпратено на д-р Джордан заедно с останалите артефакти.
- Сигурна ли сте?
- Сама го изпратих.
- Мога да ви покажа документите.
- Не. Ъ...
Каква е тази делва на Изис, за която споменахте?
Ще ви я покажа.
Тази касета не беше надписана, като дойде. Намерих я преди няколко дни.
- Тази ли?
- О, да.
Никога не съм виждала такива символи. А вие?
Да. Смятам да направя превод.
Е, ако се нуждаете от мен, ще бъда отзад, при погребалните маски от Полинезия.
- Картър.
- Сам, това съм аз.
Задръж за малко. Благодаря ви за помощта, сержант.
Да, няма проблеми, майоре.
- Къде си?
- Все още в Чикаго.
В подземието на музея, търсейки нещо, което може да бъде египетска погребална делва.
Добре.
Което може да не изглежда необичайно в музея,
но има още нещо зад обикновените йероглифи.
Има втора линия от знаци.
Те са символи на Гоа'улд.
Изглежда, няма риба тук, О`нийл.
Т... Въпросът не е в същинското хващане на риба.
Рибата не е важна в такъв контекст.
Работата е в риболовстването.
Актът на ловене на риба като такъв.
Разбирам.
Не си го направил, нали?
По молба на генерал Хамънд.
Няма начин.
Какво?
Да, Даниел. Той е тук. Задръж така.
Даниел Джаксън.
Не сме хванали нищо. Ние "рибарстваме".
Да. Слушай, трябва ми малко помощ за един превод.
Има тук едно изречение, което се чете:
"Хакор кра терак шрее."
- "Осъден на забвение".
- Вярно.
Добре, благодаря ти.
Ако имате нужда от помощ, ще бъда повече от щастлив да се върна в SGC.
Не, мерси. Мисля, че ще мога сам да се справя оттук нататък.
- Сигурен ли си?
- Дай ми това.
- Довиждане, Даниел.
- Не, чакай...
Древните египтяни са премахвали важните органи на умрелите
и са ги слагали в делви, които са били погребвани със саркофага,
за да им бъдат достъпни в отвъдния живот.
- Това ли е, което търсихме тук?
- Записите от експедицията казват,
че не е бил намерен саркофаг. Йероглифите идентифицират делвата
като принадлежност на Изис, която е египетската Майка-богиня.
- Гоа'улд?
- Възможно е.
Изис била съпруга на Озирис, който според общото мнение е първият фараон на Египет.
Според легендата той е бил поставен в магическа кутия
и хвърлен в Нил от брат си Сет.
- Ето едно име, което разпознавам.
- Гоа'улдските символи показват,
че Изис и Озирис са жертви на някакво наказание или изгнание.
- Къде?
- Нямам идея.
- Майоре, искам да анализирате съдържанието.
- Да, сър.
Бих внимавал на твое място. Това може да е някакъв вид Гоа'улдски капан за глупаци...
оставен от Озирис за отмъщение.
Също така, ъ... това е прокълнато.
Благодаря за предупреждението.
Генерале, има още нещо.
Инвентарният списък на експедицията на Стюарт споменава за 2 делви.
- Можеш ли да намериш другата?
- Е, мога да опитам.
Смятах да се върна в Чикаго тази вечер.
Ехо?
Ехо?
- Ако нямаш нищо против?
- Какво правиш тук?
- Какво правиш тук?
- Аз попитах пръв.
Работя тук, Даниел. Помниш ли?
Търся разпределителната кутия. Където и да е проклетото нещо.
Ъ... Правилно. Ъ...
- Имам няколко въпроса към уредника на музея.
- Не мисля, че тя е тук.
Светлината беше изключена, когато влязох. Какво искаш да я питаш?
Трябва ми информация за нещата от експедицията на Стюърт.
Има нещо, което липсва.
Нищо не липсва.
Ъ...
Делва-статуя с малко йероглифи и някакви необичайни знаци.
Делвата на Озирис.
- Да.
- Унищожена е при експлозията.
- Сигурен ли си?
- Да, напълно.
Добре, ами онзи златен амулет?
Даниел, ако искаш да се върнеш при Сара, това си е лично твоя работа.
Нямаше да бъда по-малко загрижен. Но имам проблем с идването ти тук
и набъркването ти в моята работа.
- Да нямаш предвид работата на д-р Джордан?
- Не, Сара и аз бяхме негови асистенти.
Не си се интересувал от него, откакто го напусна.
Аз не го напуснах. Опитвах се да го защитя.
Имаш предвид, че се дистанцира, за да му спестиш неудобството.
Даниел, ти наистина не трябваше да се връщаш.
Виж, не искам да се захващам с това с теб точно сега, но ти трябва помощта ми.
Защо? Мислиш, че може да са замесени извънземните?
О, боже.
Предварителните анализи на делвата показват, че външността е обикновена керамика.
Също така изглежда, че запечатването е било нарушено.
Някакви признаци за това какво може да има вътре?
Е, да се надяваме, че ядрено-магнитният анализ ще ни покаже нещо.
Това същото ли е, което си мисля, че е?
Да, сър. Това е Гоа'улдски симбиот.
Полицията казва, че уредникът на музея е пострадала от черепна травма.
- Те не мислят, че ти имаш някакви...?
- Не, но Стивън не направи нищо,
за да разсее подозренията им към мен, но за щастие познавам някои... хора.
Намериха няколко тухли на дъното на асансьорната шахта
и смятат, че те са паднали от стената, която е отгоре и... Странен инцидент.
Знаеш ли, вестниците казват, че Проклятието на мумията се е стоварило отново.
Имаш ли някакви снимки на делвата на Озирис, онази, която е била разрушена при експлозията?
Да. Ето.
- Не мога да видя добре надписа.
- Не можахме да идентифицираме символите.
Но д-р Джордан ги копира в бележника си.
Тези символи не приличат на нищо, което съм виждала преди.
- Те не са египетски.
- Да, не са египетски.
Е, какви са тогава?
Какви са те?
Ти знаеш. Откъде?
Нека просто да кажем, че не мога да се разпростирам за това, но то е много важно.
Направил ли е д-р Джордан някакви предварителни тестове на делвата?
Нищо, за което да знам,
но той държи всички резултати от лабораторните изследвания в компютъра.
Мъртво е. Можем да се успокоим.
Знаем ли колко време е било в делвата?
Според Даниел - няколко хиляди години.
Е, то е превъзходно запазено.
Би могло да е умряло и вчера.
Нещо не е наред.
- Какво?
- Файловете на д-р Джордан ги няма.
Всичко е било изтрито.
Включително и неговия е-майл адрес.
Правите ли резервни копия?
Да. Те не са тук.
Какво правиш?
Системата е отбелязала мястото на файла, който е бил изтрит, като "Tombstone".
Претърсва базата данни за стойността "Tombstone"
и ги отбелязва като готови да бъдат презаписани.
Обикновено минават около 30 дни, преди това да се случи,
затова може да успея да възстановя тези файлове, преди мястото да бъде припокрито.
Имаме нещо. Професорът е получил някакво съобщение в нощта на неговата смърт.
Предполагам, че не го е прочел.
Това са резултатите от въглеродния анализ на абаносовата част на предмета 14-С.
Липсващият златен амулет.
О, боже мой! Даниел, това е на повече от 10 000 години.
Значи ти си бил прав през цялото време.
Да, знам.
Египетската цивилизация би трябвало да е с хиляди години по-стара,
отколкото ние допускаме.
Сара, не можеш да... кажеш за това на когото и да е.
Какви ги приказваш?
Това е доказателството, което ти търсеше. То потвърждава твоята теория.
Всичко, което имаме, е един въглероден анализ на липсващ артефакт.
Е, можем да се свържем с техника, който е извършил анализа.
Какво?
Не само д-р Джордан е получил тези резултати.
Стивън.
Гоа'улдският симбиот би трябвало да се е превърнал в изсъхнала обвивка,
а вместо това той е в превъзходно състояние.
Отначало мислихме, че е бил консервиран във формалдехид,
но сега не сме толкова сигурни.
- Какво имате предвид?
Външността на делвата е керамична,
но вътрешността е обемен съд, изработен с напреднала технология.
Има мъничък източник на енергия от наквадах, конструиран да излъчва заряд с ниско ниво.
- Защо?
- Не можем засега да бъдем сигурни, сър,
но предполагам, че делвата е един вид стазис-камера.
Смятаме, че симбиотът е бил жив, когато е бил поставен вътре.
Защо би позволил да бъде отстранен от приемника си и да бъде поставен в стазис?
Не вярвам да е имал избор, сър.
Течността в делвата, изглежда, има успокоителни свойства.
Ако се поддържа подходяща температура и се осигури достатъчно заряд,
би могла да държи симбиота жив до безкрайност.
- Тогава защо е мъртъв?
- Запечатването беше нарушено.
Предполагам, по време на транспортирането.
Ако това, което казваш, е истина и втората делва е оцеляла
от пътуването, без да се повреди...
Да, сър. Може да имаме Гоа'улд навън.
Даниел?
Ето къде си. Търсих те навсякъде.
- Правех някои допълнителни изследвания.
- Бях до апартамента на Стивън. Него го няма.
- Той просто е опаковал всичко и е напуснал.
- Знам.
- Смяташ, че той е откраднал амулета, нали?
- Да.
За да възпрепятства твоята теория да бъде доказана, че е вярна?
Възможно е. Както и да е. Трябва да го намеря.
- Добре, ще дойда с теб.
- Не. Не, това е прекалено опасно.
Говорим за Стивън.
Сара, вече имаме 3 смъртни случая.
Три?
Намерили са тялото на техника, който е датирал амулета.
Даниел, познавам Стивън.
Той може да е способен на много неща, но не е убиец.
Е, може би не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш. Най-малко... вече не.
Какво трябва да означава това?
Нека се досетя - не можеш да ми обясниш, нали? Добре, какво очакваш, Даниел?
Появяваш се след 5 години, но не можеш да кажеш къде си бил.
Имаш способностите да прочетеш древен език, който никой не е виждал преди това,
но не можеш да обясниш как.
И когато намерихме доказателство, което би те оправдало
пред цялото археологично общество, ти искаш да го прикриеш.
Какво става?
- Това съм аз, Даниел.
- Знам.
Тогава защо не ми вярваш? Какво си правил през последните 5 години?
Искам да ти кажа, Сара.
Наистина. Повярвай ми.
Бих искал да можеш и ти да видиш някои от нещата, които видях.
Но светът не е готов за това.
Все още не.
Не те моля да кажеш на света.
Моля те да кажеш на мен.
Това също така е и работата на моя живот, Даниел.
Значи сега работиш за правителството. Какво? Даниел!
Съжалявам.
Ти просто смяташ да изчезнеш отново, нали?
Да.
Мисля, че Стивънс беше прав. Не трябваше да идваш.
Вярваш, че този Стивън Райнър е бил обсебен от Гоа'улд?
- Е, така изглежда.
- И как ще го намерим?
Точно сега единствената ни следа е амулетът, откраднат от офиса на д-р Джордън.
Той е безценна реликва, но подозирам, че Гоа'улд не са заинтересовани
от неговата парична стойност.
- Тогава защо го е взел?
- Това е добър въпрос.
Това е стандартно представяне на Озирис. Той носи кука и чук.
В центъра е анкх, който е египетски символ за безсмъртието.
Може ли това да е някакъв вид Гоа'улдско устройство?
Възможно е.
Това обяснява защо амулетът е единственият взет предмет.
Проверих останалите артефакти за наличие на накадах,
което обикновено е сигурен знак за технология на Гоа'улд, но те нямат.
Ако допуснем, че този Гоа'улд е Озирис, тогава какво иска той?
Той е бил извън Системата. Не знае какво се е случило със Сет и Ра.
Той може да търси делвата на Изис.
- Или начин да напусне планетата.
- Вече поставих базата в готовност.
Успях да синтезирам течността от делвата.
Сама по себе си тя трябва да действа като мощно приспивателно.
Една стреличка трябва да е повече от достатъчна да повали възрастен Гоа'улд.
- Наистина ли искаме това нещо живо?
- Въпреки, че е било в стазис,
то може да бъде ценен източник на информация.
Нека това да бъде в резерва. Вашата главна задача е да спрете Гоа'улда
с минимален риск за себе си.
Фрейзър.
Да, той е тук, сър.
Хамънд.
Да.
Добре. Благодаря ви.
Имаме следа от Стивън Райнър. Хванал е самолет за Кайро.
Обратно към храма, където делвите са били открити. Можем да го отрежем, сър.
Мога да алармирам египетските власти, но трябва да бъде на ниско ниво.
Д-р Фрейзър ще ви придружи.
Мисля, че знам защо това място не привлича туристи.
Според GPS трябва да покрием още 16 километра.
Стивън.
Не чувствам нищо. Той не е Гоа'улд.
Стивън.
- Той кърви вътрешно.
- Стивън, това съм аз.
Даниел.
Какво се случи?
Взех амулета. Той е на повече от 10 000 години,
така че твоята теория е вярна от игла до конец. Съжалявам.
Просто се успокой, става ли? Искам да стоиш неподвижно.
Всичко е наред. Тя е приятел.
- А делвата?
- Ъ?
Делвата на Озирис. Ти отвори ли я?
Не.
Защо си дошъл тук?
Съобразих, че амулетът е някакъв ключ.
Тук има скрита камера.
Исках да направя откритие.
- Даниел, трябва да го изнесем от тук.
- Стивън, кой ти направи това?
Аз.
Сара?
Даниел Джаксън.
Оказва се, че знаеш много за Гоа'улд.
Много повече от всички, които съм срещала след събуждането си.
Сега ми кажи
къде е Старгейт?
Не знам за какво говориш.
Безочливост!
Този храм навремето беше пълен с поклонници.
- Да. Е, времената се променят.
- И аз така забелязах.
Къде е брат ми Сетеш?
Имаш предвид Сет?
Той е мъртъв. Ние, ъ... ние го убихме.
- Лъжеш.
- Не.
Не, ние също така убихме Ра и Хатор,
и, ъ... кой още?
Сокар.
Тогава сте ми направили голяма услуга.
Ще властвам без опозиция.
Не, ти изобщо няма да властваш. Виждаш ли, вече не се прекланяме пред фалшиви богове.
Вие сте отишли далеч, това е истина.
Но все още сте слаби.
Даже сега ти си разкъсван между желанието да ме убиеш
и загрижеността ти към моя приемник,
тази, която ме освободи от моя дълъг сън.
Какво знаеш за моята кралица?
Ъ...
Тя е била хваната в капан като теб.
Ние имаме делвата.
Къде е?
Нямам намерение да ти кажа.
Заблуждаваш се.
Къде е моята кралица?
Кажи ми.
Какво е това?
Какво направи?
Ще заплатиш за тази безочливост.
Не прави грешка.
Озирис ще се върне
и реките на земята ще почервенеят от кръв.
- Добре ли си?
- О, да.
Да. Мисля, че взех да привиквам към тези неща.
- Къде е Озирис?
- Изчезна.
Стивън?
Ако го изведем от тук веднага, мисля, че ще се оправи.
Междувременно, предполагам, че няма да е лошо
да измислим история, която да му разкажем.
Превод: Aries Субтитри: Victory