One Tree Hill - 02x10 (2003) Свали субтитрите
Нито един човек... за каквото и да е продължително време...
не може да е с едно лице за себе си...
и друго пред околните
без накрая да се обърка кой образ е истинския.
Хейли!
Ей. Извинявай че те притеснявам толкова рано...
Миналата вечер се скарахме с Нейтън и той не прибра вкъщи и...
ГОворих с него. Добре е.
О добре, знаеш ли каде е?
- Не.
- Добре, ами...
- Като го видиш пак, можеш ли... да го помолиш да си дойде удома?
Добре.
Добре, виж, не се притеснявай Хейли, ОК? Сигурен съм че е добре. ОК?
Добре. Чао.
Благодаря ти че ме покри.
Нямаш проблем, но е гадно.
Не искам да лъжа Хейли.
Току що го направи.
Защо не се прибереш? И да се оправите. И... без това изглежда че Хейли няма да ходи на училище.
Да, защо бала трябваше да е в неделя?
Не знам; за да не могат учениците да празнуват и да се напиват.
Да спорят с съпругите си.
Да, ами не става.
Как мина с Ана?
Ами нека само да каже че не приключихме нощта заедно.
С кой приключи нощта?
Само в Tree Hill.
Оу, осъзнавате че сте роднини, нали?
Зрасти Брук.
Още по "Оу" ако жена ти е тук.
Не е.
Какво става?
Ами... колата ми е в неизправност, благодарение на ревния ми мърляво-скапан съсед...
и си мислех... че... може да искаш двамата да ходим до училище заедно.
Освен ако, ще си чкаш другарчето тук.
Тръгвай. Ще се видим после.
Добре.
Иди си вкъщи Нейт.
Оправи нещата.
Я виж ти. Ангелът на сутринта.
Добре, виж. Не бах с Лукас така че... се успокой.
Каде беше Ана?
Бях у Пейтън.
О, това е страхотно. Мама и татко ще се зарадват!
Тогава не им казвай.
Само ми кажи кога да започна да си събирам багажа отново.
Нов място за завръщането ти, нали Дану?
Не, ново място за твоето завръщане.
Свършил си страхотна работа докато ме нямаше Кийт.
Какво ще кажеш?
- Кой го е направил според теб?
- Феликс.
Ние малко... спряхме привилегиите.
Радвам се! Не за... стъклото а... за останалото.
Защо, защото не го харесваш?
Не...
Защото заслужаваш повече.
Липсваше ми това.
Да си говоря с теб.
Какво ти се е случило?
Не говоря с теб.
Добре.
Ако ще се почувстваш по-добре... Брук ме заряза.
Казал си и нали?
За куклената къща и за ТРИК.
Мислех че трябва да знае истината.
Както и да е, заслужавам го.
Това е правилото на живота Уста; "Каквото почукало, такова се обадило".
Част от играта е.
Не е игра, Феликс.
Стига Уста. Трябваше и по-малко от час да ме разкара и да тръгне с Лукас.
Лукас не би го направил. Той е с Ана.
Сериозно?
Няма проблем да си шашнат, Уста.
Аз се шашнах снощи.
Здрасти.
Съжалявам.
Не бях...
Не бях права снощи...
Намерих писмото ти от лагера и искам да отидеш.
Не става въпрос за лагера, Хейли. А за доверието.
Искам да спреш да работиш с Крис.
- Той е много талантлив, Нейтън.
- Искам да спреш да се виждаш с него.
Няма да го направя.
Ей. Искаш ли да чуеш за стъклото ми?
Някой е строшил предното стъкло на колата ми снощи. Можеш ли да повярваш?
Можеше ли да е по-зле?
Питай пак ако искаш?
- Какво е това?
- Сметката за стъклото ми.
- Мислиш че съм аз?
- Знам че си ти.
Не ти счупих стъклото скъпа... само сърцето.
Моля те.
С такива мъже като теб по света, е чудо че не сме обратни!
Виждаш ли как ме гледат всички?
Никой не взима това на сериозно.
Сериозно? Защото половината момичета в Р.Е. не искаха да се преоблекат пред мен.
Това е защото изглецдаш по-добре от тях, гола.
Имаш ли някаква престава кой може да го е направил?
Ами... ако питаш ме, ти направиха услуга; момчетата обичат лесбийки.
Стига.
Старата П. Сойър щеше просто да не обърне внимание.
Да, ами не съм била старата П. Соъйр доста време, нали?
Ей, иситинските ти приятели са тук при теб.
Невероятно.
Добрем знаеш ли, ще се махам от тук. Искаш ли да дойдеш с мен?
Да... но... имам тест следващия час и ако го пропусна -
Не няма... нищо. Ще се видим после.
Добре.
Кво става? Жена си ли търсиш?
Забавен си. Също така вече няма да се занимаваш с Хейли.
- Само репетираме, човече.
- Не, репетирахТЕ. Вече не.
Защо? Не можеш ли да и вярваш?
Не е ли това въпросът?
Обичал си я... оженил си се за нея...
но можеш ли да и вярваш?
Защото ако можеш, няма за какво да се притесняваш, нали?
Стига бе човек, нямам проблем с теб.
Напротив, имаш проблем с мен; голям проблем.
Можеш да усмихваш и да се правиш че всичко е наред, но всъщност; преди унищужвах хора като теб.
Ежедневно.
Срамота ще е да случи нещо на тази ръка; няма да можеш да свириш тази малка китарка повече, нали?
Също и ако се опиташ да се възползваш от Хейли.
Не плачи, звездата, ще си размажеш грима.
Вдигни.
Вдигни.
Свързахте се със семейство Сойър.
Ако искате да оставите съобщение за Лари Сойър, моля направете го...
Хей.
Ей.
Та... видях те да се чупиш по време на обяда днес.
Просто... исках да знам как си.
Била съм и по-добре.
Ей. Ела.
Седни.
Знаеш ли кой го е написал? На шкафчето ти.
Не. Дори не искам да знам. Просто искам всичко ... да се махне. Просто... всичко.
Липсва ти Джейк, а?
Трябва да вървиш.
- Пейтън.
- Не - добре.
Не можеш да влезнеш просто така и да ме питаш нещо такова!
Кога за последно сме си говорили за нещо сериозно?
Мислех че един приятел ще ти е от полза.
Да, ще ми е, но ти вече не си ми такъв, Лукас,
защото истинският приятел щеше да знае за всички простотии които ми се случват напоследък.
Като какво?
Върви си. Моля те.
Добре. Тръгвам.
Каквото и да си мислиш...
Наистина ми пука за теб, Пейтън.
Измъкваш се без да кажеш довиждане?
О, всъщност аз...
Мислех си да остана.
Дан ми предложи ръководна позиция в автосалона.
Да не би да си отказал на Чарлстън?
Ами, още не но... май че ще.
Знаеш че ме е грижа за теб, Кийт.
Да.
Тогава ме слушай.
Знам колко много означава за теб преподаването в Чарлстън.
Виждам те как "грееш" когато говориш за това.
Не толкова, колкото когато говоря за теб.
Едно от нещата заради които си паднах по теб беше твоята независимост.
Сам си си пробил път в живота.
Бизнесът на брат ти си е негов. Чарлстън е твоят.
Не му позволявай да ти го отнеме.
- Може ли да ти дам един съвет?
- И аз се адвам да те видя.
Следващия път когато искаш да излъжеш нещо, трябва да си сигурен че майка ти не е забъркана в него.
Каза ми че Нейтън е спал тук миналата вечер.
Хейли, Нейтън имаше нужда от малко време. Ако ти беше тук, щях да направя същото за теб.
Лукас Юджийн Скот!
- О, това звучи лошо.
- Юджийн?
- Защо ме излъга?
- Да, стегни се.
- Мамо, за какво говориш?
- За състоянието на сърцето на Дан. Наследствено ли е?
- Да.
- Защо не ми каза?
- Какъв е този доктор който не ми се е обадил?!
- Мамо, казах му че си във Флоренция.
Защо?! След като има 50% шанс да имаш наследствен порок на сърцето!
- Нейтън-
- Не, добре... е. Той го няма. Направи си теста.
Но ти не?
- Кой ти каза?
- Ще си направиш теста.
- Не! Няма.
- Да не си се побъркал?!
Как може да си толкова безрасъден и нехаен за потенциално болестно състояние?
Аз ще си ходя.
Ще ми дадеш името на доктора с който си говорил
и си опаковаш чанта защото ще те закарам да си направиш теста.
Не, няма да си правя теста. Не искам да знам!
- Защо не?!
- Поради ред причини.
Баскетбола... начи по който искам да живея живота си.
Лукас, баскетбола е игра! Радвам се че имаш талант
но наистина ли си мислиш че ще сложа игра пред живота ти.
- Аз бих.
- О, я порасни!
Тая работа с трагичния герой я има само по филмите, и знаеш ли че не го показват след като залезе?
Майката на героя го рита в гъза!
Мамо, можеш да се отнасяш с мен както си искаш но не можеш да ме накараш да си направя теста.
Определено мога! Помисли по въпроса!
Докато се опомниш, баскетболните ти дни са преброени.
Мамо!
Имаш нужда от родителско разрешение за да играеш, а ти току що изгуби своето.
Ей браточки! Да похвърляме малко.
Може нещо 2 на 2? Хайде.
Люк, не знам много но знам нещо;
бъди сигурен че тук няма да пипнеш топка.
- Добре, какво става?
- Майка ти ни каза за сърцето ти.
- Каза че е опасно да играеш.
- Дам че е опасно ако те оставим да играеп.
Беше уплашена Люк.
Вижте момчета, добре съм.
Може и да си прав... нека майкати каже за да сме сигурни.
Хайде.
Какво става с теб?
Чух за сърдечния ти тест.
Добре съм.
Сигурен ли си?
Няма да се виждам с Крис повече.
Не искам да застава между нас. Аз просто не искам нищо да застава между нас.
Лукас.
Казал си на майка ми за теста.
Радвам се че знае. Ако те обеди да размислиш.
Обеща ми.
Лукас!
Какво видя когато умря?
След инцидента; когато сърцето ти спря. Какво видя?
Защото когато моето спря, видях теб.
Майка ти не може да си позволи да те изгуби, Лукас.
Аз също.
Аз... звъннах на звънеца.
Знам.
Не исках да отварям.
Съжалявам че отрязах на обяд днес.
Май започва да ти става навик; да се появяваш на вратата ми и да ми се извиняваш.
Права си. Но...
В последното ми училище... имаше слухове за мен.
За връска която имам... с друго момиче.
Опитах се да не обръщам внимание но... ставаше все по-зле.
Докато, накрая, родителите ми решиха да се преместим тук.
За това Феликс толкова ме пази.
Беше наистина щастлив в града в който бяхме.
Добре, но нали каза че са само... слухове.
Няма значение.
Знаеш как е в училище.
Тръгне ли веднъж мълвата,може... и да се окаже истина.
Та когато видях шкафчето ти, и начина по който те гледаха хората,
май... малко ме изплаши.
Беше... ужасно време за мен, Пейтън.
Какво ще правиш?
Не знам.
Винаги можеш да не... обръщаш внимание. Не си обратна. Нали?
Ела тук.
Прочети това.
Първо премахнаха дилърите... после и проститутките...
после разтреляха скитниците... и... пребиха странниците...
Оказа се че бездомниците, подхранват съмненията и страховете ни,
не вдигнахме глас, не вдигнахме шум...
- странно е, не остана никой да забележи-
- когато дойдоха за нас.
Ана, въпроса не е коя съм аз, ОК?
Въпроса е кои са те, те са хора които мразят и определят
и "изяждат' хората които не се борят.
Да, аз... мога да се изсмея на това. Но... какво да правят момичето което не може?
Кой ще се погрижи за нея?
Мълчанието ги прави по-силни.
Ей, Хейли.
Крис ли търсиш?
О, извинявай.
Ами, аз ще... го намеря после. Няма нищо.
Кийт?
Ей.
Аз... приех офертата на Дан.
Чарлстън винаги е бил... надежда за мен, Джуълс;
място където мога да... намеря нещо специално.
Но го намерих тук.
С теб.
Ти ми даде тази надежда.
Ти си страхотен.
Какво ти дължа?
Нищо.
Върнаха ми някой услуги.
Сериозно? Благодаря ти.
- Здрасти Брук!
- Здрасти.
Ей.
Готов ли си?
Да.
Добре. Чао.
Ами...
Ще се видим в училище.
Да.
Ей, Люк! Може ли да поговорим?
Чух че си оправил стъклото на Брук.
Да, тя имаше нужда от малко помощ.
Искам да го платя. Изтеглих малко пари от банката.
- Уста, няма нужда да го правиш, ОК?
- Моля те! Искам.
- Уста...
- Аз го направих.
Аз счупих стъклото.
Госпожице Сойър, знаете каква е политиката относно облеклото, ако враждебна или скверна.
Това отнася ли се и за шкафчетата, защото не сте го махнали още, нали?
Знаете процедурата; отидете да се преоблечете или ще ви изпратим вкъщи.
Добре, г-н Търнър, чували ли сте за Виктор Хара?
Не? Бил е музикант, нали, и се е борил за справедливост с неговите песни
и когато му строшили ръцете и му се подигравали, просто запявал по-силно.
Виж, Пейтън, подтисничеството не мистерия за мен, ОК?
- Чувствам болката ти.
- Не... не напротив.
Добре, съжалявам, но не знаете нищо за болката ми.
Може би но има съветници с които да поговорите. Книги които да прочетете.
Добре, не съм обратна! Г-н Търнър.
Но знаете ли какво; ако бях нямаше да оставя хората да ме подиграват заради това
и със сигурност нямаше да търся отговори в някой от вашите брошури!
Политиката е ясна Пейтън. Свали фланелката или ще бъдеш отстранена.
Добре.
Чувате ли ми песента сега, г-н Търнър?
Приятно отстраняване г-це Сойър.
Сигурно ме мислиш за глупак.
Всъщност, се надявам да имъш зъл близнак.
Виж, чупенето на колата на Брук...
Уста, това просто не си ти.
Май за това го направих.
Момичетата ме виждат като малкия им брат.
Винаги ми казват колко съм добър.
Ами това си е така!
За това имаш толкова много приятели, Уста.
И нито едно гадже.
Хейли си падна по Нейтън когато беше скапаняк.
Брук по Феликс.
Люк, ти си прецакал доста момичета тази година и имаше различно момиче всяка седмица.
Съжалявам. Аз...
Опитах се да бъда честен с Брук.
Опитах се да бъда честен с Брук но тя се хвана с Феликс така или иначе.
Да, за да го разкара.
Да но това не го знаех тогава.
Знаех само че съм на друго парти където... всеки си имаше някой, освен мен.
И тогава... малко се напих.
Пил си?
Нещо такова.
Пих... едно питие.
Но беше ГОЛЯМО.
После помня, че бях пред къщата на Брук.
Чакай, карал си до къщата на Брук... пиян?
Бях с колелото.
И... паднах няколко пъти.
Утринта, се почувствах ужасно заради това което сторих и още по-лошо когато разбрах че ти си го оправил.
Тя мисли че е бил Феликс.
Знам... и смятам да икажа истината.
Ами, аз много харесвам Брук.
И то от доста време.
Но нямаше проблем когато излизахте заедно.
Винаги съм си мислел че вашите сърца са еднакви.
Ей! изчакай за секунда!
Какво е това?
- Това ще ти покрие прозореца.
- Значи си бил ти.
Не. Не съм.
- Коя е тая?
- Не е "тая".
Казва се Кайла и ми беше последното гадже.
Ходихме 2 години. Не съм бил по-щастлив.
Тогава, един ден... ми пусна белешка... и това беше краят.
Не ти вярвам. Защото каза че практикуваш само "приятели с превилегии".
Да, от тогава.
Виждаш ли, бях точно като теб Брук.
"Приятеите с превилегии" беше само защото ме беше страх че пак ще ми разбият сърцето.
Но май вече няма значение.
Сега какво, трябва да ти повярвам че не си ми строшил прозореца, но така или иначе ще платиш за него?
Не нужно да ми вярваш. На нищо.
Но е истина.
Какво им става?
О, Дан каза на майка ми за HCM теста.
Това май е моя грешка, че му се доверих, а?
Той не и каза.
Аз бах.
Аз и казах.
Защо?
Защото знаех че ако разбере, ще те накара да си направиш теста.
Няма да ме накараи е много гадно че си и казал!
След като те покрих пред Хейли!
Това беше каде ще преспя през ноща, а не за живота ми.
Няма значение. Ти ми обеща.
Май Дан не е единствения на който не мога да се доверя.
Ей, Люк. Той е прав, човече.
Не си прав като не си правиш тоя тест, брато.
Стига бе човек, не честно спрямо нас и спрямо майка ти.
Невероятно.
Знаеш ли какво, Килс, зощо вече не въртиш с Нейтън от сега нататък.
А какво ще кажеш да си направиш теста и всички ние да въртим заедно?
- Ей.
- Хей!
Щях да ти се обадя... скоро.
Съжалявам че се натрисам така. Просто ми трябваше някой с който да поговоря.
Стига!
Имах нужда от теб Брук.
Има толкова много неще които ме тормозят и не мисля че мога да издържа повече.
Добре. Какво става? Кажи ми,
Каза че не се чувстваш както преди, но какво има?
Ами всичко!
Керън разчита на мен в клуба а аз дори нямам група!
Отстранена съм и това ще се отрази страхотно на преписите ми и...
липсват ми Джейк и... Джени... и майка ми.
Ей. Всичко ще се оправи.
Трябва да съм по-силна, трябва и не искам да съм човек който...
има нужда от помощ но... се чувствам самотна.
Не си сама.
Имаш мен.
Ела тук.
Радвам се че вече не се виждаш с Феликс, липсваше ми.
А... да, аз...
О. Ей.
- О боже...
- Не, не.
- Не, съжелямвам че ви прекъсвам.
- Не Пейтън. Не си тръгвай.
- Няма нищо, ще ти се обадя после.
- Не! Пейтън!
- Хей.
- Ей.
Звучи добре.
Мерси. Всичко става добре.
А, слушай. Аз...
Надявам се че знаеш колко много ценя всичко което направи за мен.
Но не... мисля че трянва да работим повече... заедно.
Значи те принуди? Нейтън.
Не, аз, мисле че така е най-добре.
Ами... поне добре.
Нали знаеш онези... лейбъли от Ню Йорк? Предложиха ми... шоупрограма.
И мисля да я приема.
Уау, това е чудесно Крис.
Да. Днес заминавам, така че няма да мога да свиря в ТРИК тази вечер.
Така че... това май е сбогуване.
Мерси.
Чакай, Хейли, ела тук.
Какво правиш?
Хейли.
За това ли беше всичко; забиваше ли ме?
- Хейли, няма нищо.
- Не, има.
Не мога да повярвам че го направи.
Ела с мен в Ню Йорк.
Какво!? Ако случайно си пропуснал: аз съм омъжена.
Направила си грешка. Ще оставиш ли това да те задържа до края на живота ти, Хейли?
- Не съм направила грешка!
- Хейли, дължиш го на музиката.
Дължиш го и на себе си. Мечтите ти са на едно пътуване с автобус.
Знам че го искаш Хейли.
Не, грешиш, не го искам. Не искам нищо от това.
Винаги е било между нас , Хейли.
Без значение дали ще го признаеш или не.
Отхвърляш клубната си вечер?
Да.
Заради слуховете?
Защото не мога да пея и да танцувам.
Знаеш ли, сега предпочитам да съм сама.
Добре.
Но... искам само да ти кажа колко вдъхновена бях когато те видях в училище днес.
Знаеш ли какво, Ана, това е чудесно! Ти си вдъхновена,
но когато имах нужда от теб, ти ме отряза! За това не ми трябваш и сега!
Ей, Рик, Пейтън е.
Ей човече, влизай.
Това извинение ли е?
Не, това е извинението на Хейли. Аз не ти дължа такова.
Знаеш ли защо? Защото никой не иска да те загуби, Люк;
нито майка ти, нито Кийт... нито Хейли, нито аз.
Нищо ми няма на сърцето, Нейт.
Да? Така каза и след катастрофата.
Каза че не искаш да се страхуваш да си живееш живота.
- Точно така.
- Неще не схващам, Люк.
Има нещо в сърцето ти от което бягаш.
Добре, ти да не си медиум?
МОжеш да се бъзикаш колкото си щеш,
но знаеш че има момиче към което имаш чувства.
- Нейтън.
- Погледни ме в очите и ми кажи че греша.
Виждаш ли?
Сега можеш да ми се сърдиш колкото си искаш; можеш да казваш че сърцето ти е наред...
но докато не кажеш на това момиче какво чувстваш... сърцето ти ще е кофти.
Трябва да говориш с нея Люк.
Пейтън, аз съм. Ще ми се обадиш ли; Тревожа се за теб, ОК?
Ще се оправи.
Можеш да си вървиш.
Трябва ли?
- Феликс!
- Брук.
Стига!
Не мога ли да кажа това което се опитах да кажа на бала?
- Желая те-
- Искам да бъда с теб.
Не искаш.
Знам че не беше правилно да те лъжа че те прибрах вкъщи след ТРИК,
но когато ме погледна по онзи начин,
се почувствах толкова добре да ме гледат така отново.
Сякаш видя истинския АЗ.
И ти хареса това което видя.
Не можеш да ми го причиниш.
Не мога да го направя...
защото се опитвам да се скрия.
Просто искам да знаеш...
Нито веднъж не те приех за даденост.
Нито за секунда.
Деб. Влизай.
Излъгах те.
Спах с Кийт.
Ей Джуълс, Кийт е.
Съжалявам че трябва да го оставям на секретаря но...
Осъзнах нещо и трябва да го кажа;
Обичам те.
Обади ми се.
Добра работа, Джуълс.
Точно както го планирахме.
Ей.
Съжелявам за това. Аз...
Трябваше да те видя.
Лукас, какво има?
Знаеш ли колко много ме е грижа за теб, Ана?
Защото е така.
Но има някой друг.
И тя е част от историята ми която... дойде преди теб...
и се лъгах за това какво изпитвам към нея...
и трябва да я видя тази вечер.
Защото чувствам че ми се изплъзва.
Съжалявам.... Ана.
Мен ли търсиш?
Ученички.
Спокойно.
Това ли търсиш?
Носиш ли ми кинтите?
ПОзнаваш ли го този?
Джейк.
Знех си че ще дойдеш.
Аз...
Тъкмо се прибирах при Нейтън и... се озовах тук.
Номер 42 тръгва за Ню Йорк; 5 врата.
Готова ли си?
Брук, говори с мен.
Кажи ми как се чувстваш.
Знам че е страшничко...
и знам че ти е било трудно с Лукас...
но ми кажи можеш ли да ми покажеш сърцето си.
Защото ако е така, ще го пазя с живота си.
Само кажи ОК.
ОК.
ОК.
Превод : THE_CREATOR_PZ