War Of The Worlds (2005) Свали субтитрите
че нашият свят е станал обект на наблюдение от създания,
по-развити от човека.
Че в същото време, когато хората, увлечени в разнообразни дейности,
са ги изследвали и изучавали, както самият човек
изучава под микроскоп нищожни твари,
дишащи и давещи се в капка вода.
Хората пътували по земното кълбо с безгранично самодоволство,
убедени в господството си над този свят.
А междувременно, в междузвездното пространство
със завистливи очи зорко наблюдават нашата планета същества
надарени с висок разум, но лишени от всякакви чувства и емоции.
Бавно, но настойчиво,
те разработвали своите планове срещу нас.
ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ
Рей! Почакай, трябва да останеш малко!
Скоро ще пристигне "Корея" с товар.
Не, на драго сърце, но ми се полага половин ден почивка.
Къде да намеря човек да те замести.
Съчувствам ви, но не мога, сър.
Пък и ще си имам проблеми с профсъюзите.
Виж, влез ми в положението.
Нали помните ли, че има профсъюзи, сър.
Рей, знаеш какво те чака след това!
- Да, девойките вече ми обясниха.
Уговорихме се за 7:30.
- Не, за шест часа.
Да, я виж! Каква безопасна кола си намерил, Тим.
Поздравявам те!
- Благодаря.
За шест, да?
- Аха.
Ще се върнем в неделя, това е. Ако няма проблем.
А ето го и него!
Ще дадеш ли ръка?
А може би ще ме прегърнеш?
Както кажеш. Вратата е затворена.
Виждам, че още не ми е простил.
Здравей.
- Здравей, дъще.
Почакай, дай да ти помогна да я внесеш.
Мога и сама.
- Вратата е затворена.
Дай аз да я взема.
- Ще се справя, ще се справя.
Тя каза, че може да се вози.
- Ще я внеса.
Има колелца и може да се вози.
- Знам, но по стълбите не може.
Винаги се справя.
Триста и втория двигател. Следващата седмица ще го взема.
Внимавай къде стъпваш.
Нямаш мляко, нали? Както и всичко друго.
Затвори вратата, това е моят хладилник.
Ще те почакам на улицата.
Довиждане, хлапе. Ще се видим скоро.
- Добре, до скоро, Тим.
Не я съди строго.
- Не я съдя.
Мери-Ан!
- Всичко е наред, добре съм.
Вече са големи, за да спят в една стая.
Не съм чул, да се оплакват.
- Затова пък, аз съм ги чула.
Роби трябва да предаде домашното си за френската окупация на Алжир.
До понеделник.
Добре ще е да я напише до връщането ни,
за да не седи до късно в неделя.
- Остана ми само да я напечатам.
Не, още не си я започнал..
- Обичам те, мамо!
И аз те обичам!
Слушай татко си! Не се качвай с обувки на леглото!
Ще отидем на гости на родителите ми. Но недей да звъниш, знаеш какви са.
Взех мобилния, така че звъни на мен.
- Ясно, помня номера.
Няма да си включвам телефона.
- Мери-Ан!
Много ти отива така.
- Мислиш ли?
Да.
Пази децата, Рей!
- Няма за какво да се притесняваш.
Кажи на майка ти, че Рей й праща горещи поздрави и целувки.
Тя... тя ще се зарадва!
Украйна тази вечер почти изцяло бе покрита в мрак, вследствие на буря.
Припомням ви, че в Украйна живеят повече от 48 милиона души.
Чудовищните събития се случиха в 5 сутринта местно време.
При възникване на електромагнитен импулс се получава временно прекъсване
на всички източници на електрически ток.
Пристигаха съобщения, че в Украйна,
след възникване на такъв импулс, е регистрирана сеизмична активност,
равняваща се на земетресение със сила 6,5 бала по скалата на Рихтер.
Бейзболния сезон приключи.
- Пет минути. Няма да се измориш.
Появи се, а!
Притесняваш ли се? Мислиш, че е по-добре?
Аз съм за Ню Йорк.
Внимавай къде биеш.
- Все ми едно.
Имаш да предадеш доклад в понеделник. Ще си поиграем и ще се заемеш с него.
Готов е напълно, остана само да го напечатам.
Послъгваш.
Какво изобщо знаеш?
- С брат ми знаем абсолютно всичко!
Кажи столицата на Австралия.
- Попитай брат ми.
Може ли на тази шега да се смея само първите 500 пъти.
По-добре напиши доклада си. За какво те пращаме на училище.
За него плаща Тим, а не ти!
Тази я пратих с половин сила.
Ти си такъв глупак! Мразя да идвам тук.
За това си бесен.
Какво?
- Така няма да стигнеш до него.
За да те слуша...
- Ти коя си? Моята или твоята майка?
Къде отиваш?
- Да спя.
Трябва да си почина.
А какво ще ядем?
- Поръчайте си нещо.
...магнитна буря.
- Бурята е забелязана...
Ох, как боли!
- Какво стана?
Порязах се.
- Къде?
Хайде, дай да видя.
Не трябва да пипаш.
- И какво да правя с нея?
Какво е това?
- Нищо ми няма.
Дай да погледна.
- Ето, гледай.
По-близо, де!
- Тихо, не пипай, само гледай!
Дай да видя, де!
- Не! Гледай, но не пипай!
Имаш трънче.
- Не си измисляй.
Точно така. Може да се инфектира.
- Нищо няма да ми стане.
След време организмът ми сам ще я изхвърли.
Ще я изхвърли.
- Четох за това.
Купи си... Кабелната
Тива.
- Страхотно е.
Ще ти записвам всички предавания.
- Благодаря.
Ще платя с платинената си карта. Роби! Роби!
Каква е тази помия?
Хомос.
Хомос?
- Полезна храна.
Поръчах по телефона от ресторант "Здравословна храна".
Нали сам каза!?
- Мислех, да поръчате нещо вкусно.
Къде е брат ти?
- Замина.
Вече?
- Не знам. Взе колата ти и замина.
Рей, виждал си такова нещо преди?
Ами, виждал съм какво ли не, но това. Да погледнем от другата страна.
Що за буря е тази?
- Какво?
Има светкавици, а не се чува гръм.
- Наистина е странно.
Рейчъл! Ела да видиш!
Няма нищо страшно.
По-добре да се прибираме в къщи.
- Не се страхувай!
Да си вървим у дома.
Добре, върви.
Да влезем вътре.
Страхотно, нали!
- Никак не е хубаво.
Стига де, все едно е 4 юли.
- Не е истина.
Светкавици.
Не се страхувай, всичко е наред.
- Удари близо до нас.
Добре, значи повече няма да падне,
защото мълния не удря два пъти на едно и също...
По дяволите!
Ще ни убие ли? Защо мълчиш?
Къде ли е Рон?
- Защо не престава?
Свърши ли?
Къде отиваш?
- Трябва...
да проверя дали всичко е наред, а ти остани тук.
Дали всичко ще е наред?
- Не знам.
Какво говориш?
- Не, исках да кажа.. моля те..
Не задавай въпроси. Чакай ме тук!
Представяш ли си! Всички кули са изгорели.
Рон, слава Богу!
- Излязох за малко и мълнията удари.
Ела тук! Всичко наред ли е?
- Да, бях с тях.
Къде беше?
- Бях на разходка за малко.
Видя ли мълнията да удря?
Да, повече от 26 пъти на едно и също място.
И проби такава дупка... или както там се казва.
26 пъти казваш? Всичко наред ли е?
- Да.
Чудесно, сестра ти е сама у дома, отивай при нея и никакво излизане.
И ако вземеш още веднъж колата, ще ти извия врата.
Без мое разрешение. Ти...
Ще се разберем като се прибера. Какво чакаш, тръгвай!
Мени! Мени! Какво, развали ли се?
Съвсем се развали. Виж.
Изгоря стартера.
- Мълнията ли го удари?
Тя няма нищо общо. Просто трябва да се смени.
Как мислиш? Какво става?
- Опитай се да разбереш...
Може да се получи като го смениш.
- Правилно. И аз така ти казах.
Да го сменим.
Пазете се!
- Здрасти, Рей! Привет.
Страхотно!
- Как не се сетих, че е ваше дело.
Не, Господ Бог ни наказва за нещо.
- Не си прав.
Видяхте ли какво стана!
- Всичко.
Къде? От колата ли?
Слънчево изригване. Едно момче ми каза.
Слънчево изригване?
- Слънцето няма нищо общо...
Само това дава някакво обяснение.
От слънцето няма мълнии.
- Разказваш това, което си чул,
но когато ти го разказваш, звучи тъпо.
Не бях виждал подобно нещо досега.
Толкова удари и всичките на едно и също място.
Само тук ли има такава буря?
Без повече приказки! Отстъпете назад!
Хора, назад!
- Вижте какво е направила мълнията!
Моля ви, минете встрани.
Назад, минете назад! Отстъпете назад!
По-бързо! Дръпнете се назад!
Горещ ли е?
- Не, по-скоро леден.
Усещате ли?
- Усещам.
Какво е това? Метрото ли?
- Тук няма метро, може би течение.
Това не е водопровод.
- Според мен там няма метро.
Тръби също не минават.
- Какво ли е? Земята се движи!
Всички назад! Дръпнете се! Внимание!
Назад, назад!
Господи!
- Само не си тръгвай, не си отивай!
Какво ти е?
Какво става?
Тате, какво става?
Какво ти се е случило?
Рей!
- Каква е тази гадост по теб?
Рей!
След минута ще бъдат тук.
Какво да сложа.
- Опаковай, тръгваме си.
Не може да бъде, какво става?
- Тихо!
Това ще ни трябва.
- Тате, плашиш ме!
Чантите, от куфарчето...
- Тате!
Какво става?
Нещо ужасно. Всичко може да се случи.
Само тихо!
- Никой не ни чува.
Ще ми обясниш ли какво става?
Сядайте в колата.
Колата не е наша.
- Мълчи.
На кого е колата?
Слушай, Рей, достатъчно беше да подменя със селенов...
Рей! Рей! Ти какво?
Рей, не се шегувай, отвори! Отвори вратата, приятел.
Отвори вратата!
Какво ти става? Тази кола е моя, не е твоя!
Чуй ме, приятел.
- Слезте!
Мълчи и слез от колата! Баща ти се държи странно.
Всеки момент ще дойде собственика. Какво ще му обясня!?
Писна ми от теб! Искаш да фалирам ли?
Седни при нас, ако не искаш да изгориш.
Какво каза?
Майтапът настрана! Хайде, излизай от колата, Рей!
Сядай при нас, тръгваме!
- Никъде няма да ходя, както и ти!
Имам си работа...
- Затваряй!
Рей! Върнете ми колата...
Скрийте се! Наведете се, бързо!
Терористи ли са?
- Наведи се!
На къде си се забързал?
- Където и да е, само по-далеч оттук.
Ще караме, докато не се отървем.
Какво? Какво е това, което се случва?
- Нали видя? Сам видя!
Някой ни нападна?
- Рейчъл, не плачи!
Рейчъл, успокой се! Погрижи се за сестра си, виж колко е уплашена!
Внимавай сега, Рейчъл. Вдигни ръцете и ги сложи пред теб.
Сега това е твоя територия. Само твоя! И безопасна.
На твоя територия нищо лошо няма да ти се случи.
Толкова ме е страх!
- Сега трябва да говоря с татко.
Ще бъда съвсем близо до теб.
Хвани ме за ръка. Всичко ще бъде наред.
А сега ми обясни всичко.
Тази... тази машина изпълзя изпод земята
и започна да пали и убива всичко наоколо.
Под земята? Терористи или какво?
Не, това нещо идва от другаде.
- Откъде? От Европа ли?
По дяволите! Не, не идва от Европа!
Тази машина е извънземна.
Може да е долетяла с бурята или метеорите.
Чакай, чакай! Какво значи долетяла? Нали каза, че излязла изпод земята.
Не, тази машина е робот. Бурята започна.
Това е...
- А защо няма хеликоптери и самолети?
Какво е това?
- А, Рейчъл, успокои ли се, слънчице?
Как си?
- Добре.
Добре.
- А какво правят там...
Рейчъл, по-добре си, нали?
- Искам при мама!
И аз искам при нея.
- Закарай ме вкъщи.
Направи ми услуга, вземи се в ръце и се успокой!
Искам при мама!
- Притесняваш ме
и не мога карам колата. Да, при нея отиваме,
въпреки, че е възможно да не стигнем. Знам!
По-бързо, тате!
Роби, отвори ми. Мамо!
Мамо! Мамо!
Мамо! Тим!
Мамо! Тим!
Мамо! Тим!
Няма ги.
- Мама е умряла.
Що за глупост! Просто ги няма и това е.
Няма да дойдат тук.
- Пак всичко знаеш.
Канеха се да заминат за Бостън. Явно са решили да не спират.
Възможно е вече да са при баба ви.
- Ще й звънна.
Защо досега не си имал истински дом?
- Ясно е, че нищо хубаво не съм имал.
Заради безопасността, нали.
Рейчъл, това е твоята територия. Тук е безопасно.
Не, ти не правиш така.
Е, искате ли да ядете? Ще ви нахраня.
Да проверим какво имаме тук.
Имаме, кетчуп, горчица...
- Заето е. Не мога да се свържа.
Табаско, сос за барбекю... Помолих те да вземеш храна, не боклуци.
Това беше всичко, което намерих при теб.
Всичко е наред. Наред е. Така.
Изход! Трябва ни хляб.
Точно така. Ще направим сандвичи.
Сега да пресметнем!
Два за теб, два за Роби и още два за мен.
После ще слезем в мазето и ще ви покажа...
На мен без фъстъчено масло. Алергична съм.
Откога?
- От бебе.
Добре, яж само хляб. Става ли?
Не съм гладна.
- Е, както искаш.
А ние с Роби ще опитаме сандвичите. Нали си гладен?
Аз също не съм гладен.
- Така, и ти не си гладен.
И двамата. Добре, страхотно.
Всички ние трябва да се успокоим.
Добрахме се до къщата, тук сме в безопасност,
а утре ще пристигнат мама и Тим и всичко ще е наред. Нали?
И още как!
Щом всичко е наред, защо ще спим в мазето. Имаме си хубави легла.
Представете си, че ще нощувате при приятели.
Ти какво, страхуваш ли се от нещо?
- От буболечки.
Искам да си спя в леглото. Имам изкривяване на гръбнака.
Знаете, че когато предупреждават за урагани, всички слизат в мазето.
И сега е така.
- Ураган ли се очаква?
Рейчъл, повече никакви въпроси!
- Не се дръж така с мен.
Трябваше.
Тук ли ще останеш?
- Да.
Обичам те.
- Аз също те обичам.
Пак буря.
Не, това е нещо друго.
Тате, какво е това?
- И аз не разбирам!
Мамо, помогни ми!
Да се махаме! Къде има друг изход да излезем?
Още ли сме живи?
Хей, вие!
Пасажер ли сте?
Ще ми помогнеш ли да я отворя?
Със самолета ли летяхте?
- Не ви чува. Разбихме се с него.
Спаси го само камерата му.
Чуваш ли, Макс? Твоята глупава камера ти спаси живота.
Къде бяхте?
- Пътувахме за Палмбернс.
Трябва да намерим шефа на моторизирания батальон.
Трябва да защитим от някакво поле.
Не се вижда, но всички наши снаряди се разбиват преди да го стигнат
и по никакъв начин не им причинява щета.
От лъчите му всичко избухва като Хирошима.
Излиза, че това нещо не е единствено.
И вие ли попаднахте на него?
Излизахме от Ню Йорк и моторът се откъсна.
Прехвърлихме се във Вашингтон, и там всичко се разлетя.
Лос Анджелис, Чикаго. Прехвърлихме се чрез спътник в Лондон.
Даже позвънихме на партньорите си да прихванат сигнала, но напразно.
Никой не отговаря! Навсякъде едно и също!
Щом триножниците започнат да се движат, става страшно.
Боже!
Не е само това, човече!
Това го видях в града ни. Бях точно в центъра.
Но не знаеш главното! Тези машини се издигат от земята, нали така?
Следователно са попаднали там отдавна.
Но кой управлява тези неща? А сега наблюдавай тук!
Проследи мълнията!
Погледни я. Наблюдавай я, не се разсейвай!
Но какво е това?
Това ли? Това са те, човече.
Спускат се в капсулите по мълнията и управляват машините. Разбра ли?
Чувате ли? Бързо, да се махаме!
Хей, с този самолет ли летя?
Това е лошо. И двамата ще имаме добър материал.
Погледни ме! Погледни ме.
Гледай само в мен, разбрахме ли се? Не гледай встрани, а само в мен!
Ще те гушна и ще искаш да се огледаш. В никакъв случай не го прави!
Няма да го правиш?
- Не.
Точно така, умница! Добро момиче.
Не гледай настрани, ще преминем през градината, през...
Не гледам, тате. Не гледам.
- Браво!
А сега стисни здраво очите си! Затвори ли ги? Ето така.
Не ги отваряй повече!
- Добре.
Роби, качвай се.
Роби качвай се!
- Защо така викаш?
Качвай се.
Защо не караме по шосето.
- За да видят, че колата е крадена.
За да стигнем до там, трябва да минем още два моста.
Стигнем ли там,
по околни пътища трябва да минем през Кънектикът.
Къде са всички хора?
- Не знам.
Избягали са някъде или се крият.
- Не се крият само истинските мъже.
Ще се доберат до тях и ще ги унищожат.
Добре, ти се прави на герой, а аз ще вземам сериозни решения.
Вече видяхме как взе едно...
- Слушай! Писна ми от теб!
Не съм ти Рей, баща съм ти! В краен случай, г-н Фирър!
Няма да ти стане нищо, ако се научиш.
Тате.
- Да, дъще.
Ходи ми се до тоалетната.
Сигурна ли си?
Спокойно, не бързай! Почакай.
- По-бързо!
Съществува още една опасност. Хората, на които им трябва колата ни.
Наоколо няма никой, тате!
- Послушайте ме.
Ей, почакай, Рейчъл! Там е добре.
Няма да го правя пред вас, момчета!
Клекни там, където мога те виждам.
Ти не си наред. Не гледай!
Не те гледам! Само не се отдалечавай!
Какво видя?
Имайте предвид, че ако не ме слушате,
ще кажа всичко на майка ви. Ще направя списък.
Ще съставя списък!
Казах ти да не се отдалечаваш!
Спрете! Вземете ме!
Вземете ме със себе си!
Спрете! Подайте ми ръка!
Разкарай се от пътя, момче, че ще те прегазим!
Какво ти става? Роби, какво ти е? Къде искаш да ходиш?
Роби, там не е останало нищо живо. Повярвай ми!
Защо? Бива те само да се подиграваш.
Никога не си държал на нас.
- Стига толкова!
План ли имаш, а? Бива те по плановете.
Ще отида с военните, ще потърся тези, които са останали и ще ги нападнем.
Длъжни сме да им отвърнем. Това трябва да направим.
Измисли план, че 12 годишната ти сестра
не трябва да ходи с войниците. Имаш ли такъв план?
Признай си, че не знаеш къде ни водиш!
Считаш себе си за мъдър шеф, а ни използваш,
защото не искаш мама да е с Тим.
И когато се отървеш от него, ще се грижиш за кожата си.
Ще се грижиш за собствената си кожа. Друго нищо не те интересува.
Само това! Ти не можеш да обичаш!
Роби! Къде се загуби? Какво искаш да правиш?
Какво ще правя без теб!?
Провеждаме проверка на учрежденията, във връзка с извънредната ситуация.
В случай на реална извънредна ситуация, след сигнал,
ще бъде прочетено изявление на федералните
и местните органи на властта. С това проверката...
Изморих се. Можеш ли да караш, а?
Нямам книжка.
Откога те притеснява това?
Рей.
Рей! Тате!
По-добре да се сменим.
Не пускай педала.
- Не натискай спирачка.
Така, всичко е наред.
Къде отиват всички те?
- Неизвестно.
А някой знае ли къде?
- Да, аз знам.
Защо правят това? Защо прави това?
Иска да го вземем. Те всички искат това.
А не може ли да го вземем?
- Не, стой мирно и сложи колана.
Сложи си колана, дъще!
Не мога да ви взема. Не мога! Моля ви, отдръпнете се!
Спри колата! Спри колата!
Махни се!
- Спри да се кача.
Ей, приятел, вземи ме!
- Спри колата!
Внимавай! Внимавай!
Добре ли си? Какво правят?
По дяволите!
Изкарайте го!
Не, почакайте! Спрете, хора!
Тате!
- Рейчъл!
Махни се оттук!
- Тате!
Разкарай се!
Да се качваме!
Излизай от колата! Рейчъл, излез!
Излез от колата!
Махайте се! Излезте от колата, бързо!
Слез от колата! Бързо, бързо!
Роби...
- Не знаех, че има пистолет.
А сега ме чуй. Хвърли оръжието. Аз ще взема колата!
Държи пистолет!
Взимам колата ти.
Само пусни дъщеря ми. Искам да прибера дъщеря си.
Да, добре. Вземи я.
Роби!
Азия, Южна Америка.. А в Европа нищо не се е случило.
Европа е пострадала най-много. Половината е напълно разрушена.
А на мен ми писна. Само да се добера до тях...
Ако наистина са навсякъде, с нас е свършено!
А тук има ли от тях?
- Не. Все още няма.
Вероятно тук, тези чудовища не са изпълзели изпод земята.
Назад! Пазете се! На кого говоря - назад!
...благодаря на доброволците!"
Минавайте оттук. Насам, насам.
По-бързо! Моля ви преминавайте спокойно! Това не е последният кораб.
Моля ви, минавайте спокойно. Не трябва да бързате.
Рей! Рей!
Здравей!
О, Боже! Това децата ти ли са?
- Това е Рейчъл.
Казвам се Шели. А това е дъщеря ми Нора.
Нора, радвам се да те видя отново. Толкова години минаха...
Спрете! Сега ще махнем колите, за да освободим място.
Имайте малко търпение.
Не се вълнувайте! Ще има място за всички!
Махнете трапа! Тръгваме веднага!
Вдигаме трапа! Не пускайте повече хора!
Дръпнете се! Недейте! Спрете!
Пуснете ни!
- Махнете се! Не, не може!
Пуснете ни на половин място!
- Няма повече места! Няма място!
Има още стотици чакащи хора!
Слушай, Шели! Стой плътно до мен!
- Добре.
Дръж се здраво! О, Боже!
Не изоставайте!
Рей! Пуснете ни! Ние сме с тях!
Рей!
- Шерил!
Пуснете ги! Има място за още хора!
Роби, не изоставай!
Роби!
О, Господи!
Роби!
Роби, помогни ми.
- Разбира се.
Само се движете, не спирайте.
О, Боже!
Роби, не бързай!
Роби, къде отиваш?
Роби!
- Роби! Трябва да сме заедно!
Роби! Не бягай!
Роби!
Назад!
Роби! Недей, върни се!
Моля те, върни се!
Рейчъл, стой тук! Каквото и да става, остани тук! Сега се връщам.
Роби!
Сър, снарядите ни не поразяват целта!
- Разбрах - не я прихваща!
Лейтенант, не можем да удържим настъплението им.
Докато се държим на безопасно разстояние продължаваме огъня.
Послушай ме!
Длъжен си!
Почакай, почакай!
Какво правиш тук сама, момиченце?
Трябва да бягаш с нас!
- Татко ми отиде там при брат ми.
Не трябва да оставаш! Не!
- Да тръгваме!
Не мога да я оставя в опасност!
- Остави я!
Няма да ти позволя да го направиш! Обичам те!
Тате, моля те!
- Никъде няма да те пусна!
Трябва да остана тук! Не ме пипайте!
- Всичко ще бъде наред.
Не може да те оставим тук. Не трябва да остава сама.
Пуснете ме, никъде няма да ходя!
Пуснете ме, не мога! Моят татко е там.
Длъжен съм да остана тук. Искам да видя.
Кой ще се грижи за сестра ти?
- Остави на мира сестра ми.
Моля те, пусни ме!
Не! Не мога! Тате! Пуснете ме! Оставете ме!
Не! Тате!
Тате! Помощ! Помогни ми!
Тръгваме! Всички напред!
Пуснете ме!
- Аз съм баща й!
Съжалявам, беше съвсем сама. Искахме да я вземем с нас.
Роби!
Роби!
Насам!
По-бързо!
Добре ли сте?
Ето така.
Удобно ли ти е?
А сега си затвори очите. Трябва да поспиш.
Тате, кажи ми...
- Ще се срещнем с него.
Пак ще го видим, Рейчъл. Знаеш ли къде? В Бостън.
Той ще бъде при баба.
- А как мислиш, къде са мама и Тим?
Мама ли?
Тя ни чака... в Бостън.
И естествено, много се притеснява за теб.
И сега в кухнята на баба ти, тя...
запарва ужасен чай, както обикновено.
И те всички...
Всички те, броят минутите, когато ще те видят отново.
Какво е това? Какво е това?
Спечелих.
- Спечелила си?
Участвах в турнир по езда на манеж.
Изпей ми приспивна песен.
Не знам нито една.
Тогава ми изпей само на-ни-на.
И това не го знам. Прости ми, Рейчъл.
Аз съм пчела, лошо измислена сама
живея в кола за да летя като стрела
и никой, нито веднъж не ме настигна
не бих дал крилата си на птица
и моето момиченце на никой няма да дам.
Моето момиченце...
няма да дам на никой!
Кайсиева ракия. Гадна е, знам, но пък има цял кашон.
Благодаря.
Пожертва сина си...
Изгубихме се, но ще се видим с него в Бостън.
А ти кого загуби?
Всички.
Харлан Огилви.
- Рей Фирър.
Тук има място и продукти за седмица.
Може да живеете тук с дъщеря ви.
Извинявай.
Трябва да поспя.
Тези проклети триножници са били скрити...
точно тук - под краката ни,
дълго преди да се появят хората.
Милион години са планирали нападението.
И ни разбиха на пух и прах!
- Тихо!
Помисли за дъщеря ми.
Най-могъщата държава в света, за няколко дни се превърна в прах.
Всъщност те не само ни посещават.
Това не е война за завладяване на хората.
Това е изтребване!
Страхуваш ли се?
Разбира се, че се страхувам.
А на мен ми се наложи да видя смъртта.
Бях в спешно отделение. Бях само шофьор.
Сега всичко това е минало, нали?
Много от тях изгубих по пътя.
Знаеш ли кой все пак стига до болницата?
Този, който през цялото време те гледа.
Не си затваря очите. Мисли. Точно той оживява.
Не трябва да се паникьосваме, Рей.
Да бягаш, значи да умреш.
Живее ми се до смърт!
Живее ми се до смърт!
Благодаря, че ни приюти.
Няма да допусна да ме изтребят.
Рей, ела да ти покажа нещо.
Ще им дадем отпор, Рей. Трябва да имат слабо място.
Погледни!
Унищожили са две от тези твари. Чух го.
Щом японците са могли да се справят, ние спим ли!?
Ще се справим, Рей. Ще се доберем до тях и ще ги унищожим.
Ще се доберем до тях и заедно ще се справим.
Аз имам дъщеря. Защо ни доведе тук?
Ще им се противопоставим, Рей!
Ние ще бъдем първите, които ще им се противопоставят.
Ще мине време и ще ги разбием, както те нас.
Ще ги унищожим.
Ще се появим изпод краката им. Точно изпод краката.
Тъгуваш за майка си ли? Аз също имах дъщеричка.
На твоята възраст.
Така че, ако нещо се случи с татко ти, аз ще се погрижа за теб.
Рейчъл!
Стой тук!
Не трябва нищо да казваш. Разбра ли ме?
Ако трябва да предадеш съобщение или нещо друго, кажи го на мен!
Добре. Как мислиш да действаш?
Аз вече намислих план. Ти имаш ли?
Ще си стоиш тук и ще чакаш смъртта ли?
Това ли е планът ти?
А може би, наистина искаш да те смажат,
дори да седиш дни в мазето?
Или мечтаеш час по-скоро да им се предадеш?
Почакай! Чуваш ли?
Стихнаха.
А може и да оцелееш. Може да те дресират и да те вземат
при тях като кученце. Ще те хранят, а ти ще им показваш номерата си.
Млъкни и чуй!
Не!
Не, не го прави,моля те! Недей.
Ние...
Изглежда... с теб вървим по различни пътища.
Рей!
Рей, Рей!
Какво крещиш?
- Дявол!
Моята кръв няма да вземете! Няма да ви дам!
Няма да ви дам... няма да ви дам!
Стига! Престани! По-тихо!
- Няма да дам!
Те я изсмукват!
- Добре, успокой се!По-тихо!
Те смучат кръвта ни! А после я разпръскват навсякъде.
Успокой се!
Те ни изсмукват!
- Не трябва да крещиш.
Разкарай се, по дяволите, със спокойствието си!
Знаеш ли какво ще направя? Не трябва да плашиш дъщеря ми.
Трябва да се доберем до града.
Там има цял лабиринт от тунели. Разбираш ли?
Можем да скрием там цяла армия!
Можем да направим съпротива.
- Стига!
Ние сме съпротива!
Те скоро ще завладеят страната ни. Ще завладеят страната...
Тате, какво правиш? Какво искаш да правиш?
За да не гледаш. Не гледай, каквото и да стане.
Рейчъл, спомняш ли си тази песен, която аз не знаех?
Да, тате.
- Добре, изпей ми я, моля те!
Не спирай да пееш.
Умно момиче!
Рейчъл.
Рейчъл!
О, Боже! Не!
Рейчъл! Обади се миличка! Рейчъл!
Момиченцето ми! Рейчъл! Къде си, Рейчъл!?
Рейчъл, отговори ми миличка!
Не! Не! Не! Стой! Стой!
Какво остава!
Рейчъл!
Рейчъл. Рейчъл. Рейчъл!
Миличка, детенцето ми!
Какво ти е?
Тате.
Хванете ме! Дръжте ме!
Дърпайте ме!
Дърпайте ме!
- Елате, помогнете!
Елате да дърпаме! По-бързо!
Да го издърпаме заедно на три. Раз, два, три!
Не ме пускайте! Дърпайте ме!
Всички да залегнат бързо!
Минавайте. Напред, напред.
Оттук моля. Благодаря ви.
Наляво, преминавайте!
Какво е станало с тях?
Те издъхват.
По-бързо, по-бързо. Освободете пътя!
Бързо, г-да!
Минавайте нататък по улицата. Не спирайте!
Какво става тук?
- И ние не разбираме. Минавайте, моля!
Минавайте, минавайте!
Случило ли му се е нещо?
- Преминавайте, без въпроси, г-не!
Не спирайте! Минавайте!
Извинете. Какво се е случило с този? Уцелихте ли го?
Не мисля. Внезапно се олюля, а после без причина рухна.
Моля ви, преминавайте! Напред!
По-бързо, минавайте насам! Бързо!
Как може да е умрял?
- Рейчъл, откъде да знам.
Направете път, пропуснете ни! Махнете се от пътя!
Спокойно! Слизайте бързо в подлеза. Внимателно. Слизайте надолу.
Спокойно!
- Хей!
Не ви чувам!
- Погледни натам!
Не ви чувам!
- Погледни къде са кацнали птиците!
Няма защита!
- Не чувам.
Отключили са защитата си!
Развърнете се! Пригответе се за атака!
Просто изпълнявай!
- Тук безопасно ли е?
Напред! Развърнете се!
По моя команда стреляй! Прихвани целта! Огън!
Целта прихваната!
- Огън!
Спокойно миличка. Обичам те!
Всичко е наред. Всичко ще бъде наред.
Назад всички! Внимавайте, не приближавайте!
Отстъпете!
Чисто е!
Не приближавайте! Всички назад!
Мамо!
Мамо!
Благодаря ти!
Роби!
Татко! Тате!
От момента, когато завоевателите стъпиха на нашата планета,
вдишаха въздуха ни, вкусиха храната ни
и пиха от водата ни, те бяха обречени!
Врагът, срещу когото се оказаха безсилни оръжията и машините,
бяха унищожени от малки същества,
които Господ засели на Земята ни.
Заплащайки с милиарди живота, човекът получи имунитет
и право да живее сред безбройните организми, населяващи нашата планета.
Човекът отстоя това право,
защото хората не живеят и не умират напразно.
превод: verannika тайминг: verannika
Синхронизация: ..:: npocTaka ::..
режисьор СТИВЪН СПИЛБЪРГ
сценарий ДЖОШ ФРИДМЪН ДЕЙВИД КОЕН
по мотиви от романа на ХЪРБЪРТ УЕЛС