Le Grand Bleu (1988) (Le.Grand.Bleu.1988.UE.XviD.DTS.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Много, много, добро. Много добро.
За съжаление е непълно.
- Джоана.
- Какво?
- Отегчавам ли те?
- Не, разбира се, че не.
Определено не. Какво казахте?
Казах, че това досие е непълно, разбра ли?
Защо не се върнеш при Лорънс и да вземеш номера на камиона?
И не му позволявай да ти разправя, че е била в жабката.
- Тоя човек наистина ли е замръзнал?
- Като висулка.
Ще го оставят така до пролетта.
Радвам се, че не отидох аз.
Не те чувам!
Казах че, документите на снегомобила са в жабката.
Да. Вижте, просто вземете копие от митницата и ми го изпратете веднага.
Не можем да ви изпратим нова екипировка, докато не попълним досието по случая.
Добре. Ще ги имате до края на седмицата.
Чудесно. Направихте ме много щастлива. Благодаря.
- Добре. Довиждане.
- Д-р Лорънс?
- Да?
- Ами...случайно да знаете...
как да се свържа с вашият водолаз, Жак Маьол?
Последно чух, че е в Таормина...
за да участва в Световният шампионат по гмуркане в Сицилия.
Сицилия ли?
Дъфи? Имаме големи проблеми в Сицилия.
- Какво искаш да кажеш?
- О, Господи, Мафията.
Мафията. Коза Ностра. Де Ниро, Копола, Пачино. Искам да кажа, знаех си.
- Не трябваше да се заемаме с тази полица.
- Какво се е случило?
- Документите са подправени.
- Не може да бъде.
Да. Нотариусът е фалшив.
Има същият подпис като на предприемача.
- Това не може да е истина!
- Да, ама е.
Трябва да изпратим веднага някого там.
Ако докажем измамата, може и да се отървем.
Със самолет е четири часа до Рим...
а от там пътя е доста кратък до Сицилия.
Ще повикам Кардоса. Той ще ни измъкне от това.
Не, аз вече му се обадих. Синът му има рожден ден утре.
- О, по дяволите синът му!
- Аз ще отида.
- Ще отидеш ли?
- Да, ще отида.
Благодаря ти. Мислех, че говориш испански.
Италианският е на практика същият.
Много ти благодаря.
Маьол, Маьол, Маьол. Нямате резервация.
- Сигурен ли сте?
- Напълно, сър.
- Това нали е Хотел Сан Доменико?
- Да, той си е от 127 години.
Внимавайте с колата. Току що я боядисах,ясно? Графиньо.
Жакомино, приятелю мой, братко мой!
Е, най-накрая се реши да се присъединиш към нас. Постъпи правилно.
Помниш ли малкият ми брат, Роберто?
- Здравей.
- Здравей, Роберто.
- Коя стая си избра?
- Нямам стая.
Нямаш стая? Паоло?
Какво чух току що?
Лично аз ти се обадих да запазя стая за моят добър приятел...
а ти го третираш като непознат.
- Всичко е наред. Ще отседна другаде.
- Жак Маьол е не само мой...
много специален приятел...
но той още е един от най-добрите гмуркачи в света!
И ти го изхвърляш навън! Ти луд ли си бе, идиот?
Остави, Енцо. Ще се оправя някак.
Вземи моята стая. Аз ще взема апартамента на графинята.
Тя ми каза, че смята да се премести в гробищата.
Там щяло да и е по-удобно.
Радвам се, че дойде.
Е, след всичките тези години, трябва да имаш куп въпроси към мен.
- Прав ли съм?
- Да, разбира се. Имам много въпроси.
Ами, какви са?
Не знам как да ти ги задам.
- Женен ли си?
- Не, не, не.
Аз също, заради мама.
Тя е проклятие. Торнадо.
Упорита е като муле.
Бях сгоден за около седмица.
Мама така побесня, че макароните отскачаха от стените.
Значи не си женен.
Браво на теб.
Играеш зона като мен. По едно момиче във всяко пристанище, нали?
- Все пак, сме мъже.
- Дяволски си прав!
Това им казвам, когато ми кажат, че съм се превърнал в риба.
Хората ли говорят това?
Забрави. Майтапя се!
Залагам часовника си, че тя ще е в леглото ми довечера.
Здравейте.
- Ей, вие познавате ли се?
- Да.
Енцо Молинари. За мен е голямо удоволствие.
Джоана Бейкър. Приятно ми е. Това е случайноста.
Невероятно е. Да се срещнем точно тук.
Невероятно. Не мога да повярвам.
Ъ... искате ли да седнете?
Да, благодаря.
- Не ви прекъсвам, нали?
- Не, ни най-малко. Емилио.
- В хотел ли сте отседнали?
- Не, всичките са пълни.
Но ми препоръчаха един пансион в града. Казаха ми, че всичко в Таормина е пълно.
Заради Световното по гмуркане е. Между другото, аз съм световен шампион.
- Какво правите в Сицилия?
- Застрахователно разследване.
Реших да си взема няколко почивни дни и да разгледам островът.
Няма друго такова място по света като Сицилия.
Спагети Дел Маре за супер специалният...
- застрахователен агент.
- О, не, благодаря.
- Само кафе.
- Не, трябва да ги опитате. Добри са.
- Добре.
- Както ви казах по-рано...
аз съм световен шампион по свободно гмуркане.
Някой хора казват, че това е най-мъжкият спорт в света.
Едно трябва да знаете, когато гледате тези мъже да се гмуркат с главата на долу...
в синята бездна, че всички мускули се стягат за едно изключително усилие...
- Енцо.; - Какво?
- Майка ти.; - Къде
Ще ме убие, ако види, че ям спагети в ресторант.
- Мамка му.
- Яж.
Мамо!
Остави ме да мъкна целият този багаж, а?!
Мамо, Роберто е като кран... Това не е ли достатъчно?
Какво, да не си седнал да похапнеш?
Само малко кафе. Утре се гмуркам. Помниш ли малкият Жак?
Жак Маьол. А това е приятелката му, Джоана.
Красива е, нали?
Спагети "Дел Маре".
Много ви благодаря.
Толкова съм гладна.
Хубави са.
Американка ли си. Трябваше да се досетя.
Това е пансиона.
Чудесен е.
Е, май ще си доста зает тези дни, а?
Не знам.
Защо питаш?
Ами, защото аз...
Не знам. Просто си мислех...
Ти...Състезанието. Интервютата. Нали разбираш.
Състезание като това, изисква голяма доза концентрация.
Нали така?
Да.
Можеш вече да оставиш чантите.
Благодаря.
Трябва да се приготвим за церемонията довечера.
Таитянина е новият световен шампион.
Писна ми. Не съм сигурен, че ми се ходи.
Роберто, сакото.
- Това ли?
- Да.
Много добре.
Ами обувките?
Много шик.
- Както и да е. Нямаш други, нали?
- Не.
Тогава си много шик.
- Здравей.
- Здравей.
Дами и Господа, моля за вашето внимание.
Г-н Андре Боне...
Председател на Комитета на Световният Водолазен Шампионат...
ще връчи наградата на новият световен шампион по свободно спускане.
Днес слетобед нашият нов шампион се спусна на...
забележителната дълбочина от 310 фута.
Герой за един ден.
Г-н президент, ако обичате...
Нов световен рекорд. Страхотно.
Таман утре ще има какво да подобря.
- Била ли си някога в Таити?
- Не.
Тогава, аз ще те заведа там. Ще се препичаме на слънце. Ще готвиш прясна риба.
Ще правим любов под палмите.
Ей, я почакай, какво ще кажеш ти да готвиш?
- А ти забрави за хулата.
- Извинете ме.
Изглежда странно, нали? Като дете, което току що се е научило да ходи.
- Отдавна ли го познаваш?
- От както се помня.
Живеехме на един и същ остров в Гърция, когато бяхме деца.
Как изглеждаше като малък?
Малък, много малък.
В сравнение с мен.
Схванах, Енцо. Ти си бил тарторът.
Точно така.
Какво става, Джоана? Толкова си луда по него, че не виждаш истината.
Не мисли за Жак като за човек.
Той живее в друг свят.
А ти от кой свят си, Енцо?
Италия.
Разбрах.
А сега приятели мои, заповядайте около плувният басеин за по едно питие.
Днес на обяд ме попита, дали имам някакви въпроси.
Ааа! Най-накрая искаш да научиш нещо за жените.
Те ли са най-важното нещо?
Не.
Зависи.
Понякога са.
Какво точно искаш да знаеш?
Всичко.
Всичко за какво?
За всичко.
Така, с мама, Роберто и Алфредо се караме и викаме по цял ден.
С изключение на Анжелика. Тя само циври.
И накрая всички се прегръщаме и целуваме.
Можеш ли да ми го обясниш?
А?
Защото всичко това е любов.
Като болка в задника е...
но ни обединява.
Голямо...
прекрасно...
семейство.
- Енцо.
- Какво?
Трябва да се откажем от това състезание.
Защо?
Защото ще те победя.
Чу ли това?
Какво?
Погледна ме в очите като някоя шибана златна рибка...
и ми каза, "Ще те победя".
О, Господи.
Ами, затова сте тук, момчета.
Чуй я само. Точно за това е тук той.
Той е тук за да загуби. Ето защо е тук.
Първо, аз съм непобедим.
Второ...
- На колко години си?
- Две години по-млад от теб.
Както казах, второ, ти си твърде мършав.
Имаш мънички бели дробове.
Все още не мога да разбера, как се гмуркаш без да се разболееш.
Размера на дробовете няма нищо общо с това.
"Размера на дробовете няма нищо общо с това".
Колко дълго можеш да задържиш дъха си?
По-дълго от теб.
Ще видим.
Ей! По-спокойно! Исусе!
Благодаря.
Какво, да не сте откачили, бе?
- Нека ти помогна.
- Кой спечели?
Да спечели, какво? Наградата на задниците ли? Ако питаш мен, бяхте равни.
Държите се като двугодишни деца.
Можехте да умрете в този басеин.
Спри да мърдаш. Клатиш лодката.
Късметлия си, че бях там за да те спася.
Портфейлът ми.
Тук е.
Не, не, не. Искам да ти покажа нещо. Дай ми го.
Седни.
Това е моето семейство.
Що за човек...
би имал такова семейство?
Всичко е наред.
Всичко ще се оправи.
Всички лекари те търсят, Енцо.
Медитирам. Не виждаш ли?
Жак упражнява два часа Йога преди спускане!
Аз мога да подремна за пет минути!
Г-н Молинари...
Съжелявам, но не можете да се спуснете в това състояние
Какво знаете вие за морето? Нищо.
Така, че разкарайте тубичките и шишенцата си далече от мен.
Морето е мое.
Аз по-добре знам кога то е готово за мен и кога не.
А днес то е готово за мен.
Спускате се на ваш собствен риск.
Браво.
Една минута.
Три, две, едно.
Панталоните ти ми са доста големи.
Къде са?
Благодаря ти.
Къде са всички?
Изчезнали са.
Нещо не е наред.
Това ти е забранено.
Какъв е проблема?
Не разбирам. От два дена опитваме.
Не искат да ядат. Не искат да изнасят представление.
Това е откакто взехме новия.
За днес приключихме.
Тя е новата.
Как разбра, че е женска?
По движенията й.
Помощ!
Жак, помогни ми.
Помогни ми да изляза. Помогни ми...
Не се сърди. Върнах си това, което е мое.
Ето. Подарявам ти го.
Довечера ще си направим малко парти, само за нас.
Осем часа в моята стая.
Г-н Роберто, кажете на брат си да бъде разумен.
Всички го чакаме горе.
Не може. Неразположен е.
- Да повикаме ли лекар?
- Мама ще опита нещо.
О, Г-н Маьол, помогнете ни.
Отказва да получи медала си, а всички го чакат.
- Ще направя каквото мога.
- Много мило от ваша страна.
- Жак е.
- Жак!
Приятелю, влизай.
Г-н Молинари, разрешете ми да ви разясня...
значението на вашето присъствие на церемонията по награждаването.
Мисля, че брат ми ви каза, че съм неразположен.
Това трябваше да направи, нали? Разрешено ми е да съм неразположен.
Разбра ли? Така че, иди и кажи на прасата, че великият Енцо Молинари...
смазан от вдъхновяващото си спускане на 324 фута...
няма да е в състояние да приеме дрънкулката им, защото е...
- Да?
- Той е...
- Неразположен.
- Браво.
- Жак, приятелю мой!
- Защо не отидеш да си вземеш медала?
Защото макароните трябва да се ядат топли!
Кажи ми как ги намираш.
Да, все още съм тук. Много лошо те чувам.
Почти всичко е... да. Два, може би три дни.
Но,...
Не, в ресторант съм. Какво?
Добре, ще ти се обадя пак. Обещавам. Утре.
Добре. Добре.
Да!
Офисът ми в Ню Йорк. Много са заети там.
Имам толкова много работа да свърша.
- Хубави ли са?
- Искаш ли малко?
Ами, не, аз...
Благодаря.
Какъв е проблема?
Искам да те помоля за услуга.
Не крадем делфина, нали?
Не. Нали ти казах, просто му помагаме да излезе.
Помагаме му да излезе, ли?
Да.
Добре тогава.
- Добър вечер.
- Добър вечер.
Таормина нощем. Късметлия е този делфин, а?
Ето. Стълби!
Можеш да спреш с това вече. Тя има всичката вода от която се нуждае.
Добре, направихме го. Да се връщаме на празненството.
Пет минути. Само толкова, става ли?
Ами, тогава, лека нощ.
Лека нощ.
- Лека нощ, Жак.
- Лека нощ.
Нямаш нужда от носилка, за да я вземеш с теб.
- Знаеш това, нали?
- Какво?
Делфините не са единствените, които не се чувстват добре понякога.
Жак, мога ли да дойда да те гледам утре?
Да.
Добре.
Наистина трябва да научиш някои неща за жените.
Какво ще правят тези момчета?
Те са парамедици.
Чакат на 200 фута.
А този?
Това е водолаз, който слиза под 300 фута.
Гмуркат се със смес от хелий и кислород.
Сгъстеният въздух е твърде опасен.
Три минути.