Stargate SG-1 - 04x11 (1997) Свали субтитрите
Някой знае ли, за какво е оперативката?
Не, но се надявам да е за нещо важно. Превеждах клинообразно писмо от P30-255.
Трябва да приключа настройките на робота за по-продължително проучване на P5X-3D7.
Не успях да завърша своята медитация.
Аз пък щях да правя нещо важно.
Добре - свободно.
Случи се нещо важно.
Рано тази сутрин, около 4:00 часа
в централата на базата е постъпило телефонно обаждане.
Здравейте. Това съобщение е за полковник Джак О'Нийл
и за всички други, които го слушат.
Зная, че разговорите се проследяват, но с този няма смисъл да го правите.
Звъня от будка в Бют, Монтана и няма да съм тук
много преди специалните ви части да пристигнат. Не съм аматьор.
Зная всичко за аферите Розуел и Кенеди...
Продължава в същия дух...
... за одобреното от ЦРУ измъчване с микровълни, а също и...
Още доста...
... за хората гущери,
но нищо от това не може да се сравни с малката ви тайна, полковник.
Говоря за големия кръгообразен обект, открит в Египет,
който се помещава в ракетен силоз в планината Шайен.
Мисля, че го наричате "Старгейт".
Сега, след като съм привлякъл вниманието ви - искам да се срещнем.
Утре в 11 часа в новия ресторант в Билингс.
И полковник - бъдете сам.
Интересно.
Явно имаме пробив в сигурността.
Искам да разбера, кой е този човек, откъде има тези информация
и кой е проговорил.
Тръгвате след 30 минути.
С участието на:
РИЧАРД ДИЙН АНДЕРСЪН в ролята на полк. Джак О'Нийл
::: СТАРГЕЙТ SG-1 ::: Сезон 4, Епизод 11
Превод и субтитри ДЕЯН КАСАБОВ
Участват още:
МАЙКЪЛ ШАНКС в ролята на д-р Даниел Джаксън
АМАНДА ТАПИНГ в ролята на майор Саманта Картър
КРИСТОФЪР ДЖЪДЖ в ролята на Тийл'к
и ДОН С. ДЕЙВИС в ролята на ген. Хамънд
Продуценти МАЙКЪЛ ГРИЙНБЪРГ РИЧАРД ДИЙН АНДЕРСЪН
Телевизионна адаптация БРАД РАЙТ ДЖОНАТАН ГЛАСНЪР
БЕЗ ПЪТ НАЗАД
Полковник О'Нийл?
Да.
- Съжалявам за закъснението. Следяха ме.
Сигурен ли сте?
- Да, но не се притеснявайте.
Изплъзнах им се.
- Много професионално.
Как се казвате?
- Наричайте ме Мартин.
Добре, Мартин - за какво е всичко това?
Ако нямате нищо против, преди да започнем разговора....
Искам да ви проверя за предаватели.
Добре.
Чист сте.
Разбирате, че човек в моето положение, трябва да бъде предпазлив.
Да, никога не се знае кой слуша.
Така е. Не зная за вас, но аз имам чувство, че постоянно ме наблюдават.
Хайде, Мартин, давай по същество. Какво има?
Много добре знаете, полковник.
- Не зная.
Да действаме. Ако има шофьорска книжка, ще можем да го открием.
Никога не съм била на "наблюдение". Не трябва ли да хапваме понички?
Строго секретна правителствена програма,
включваща мигновено транспортиране до други слънчеви системи,
с помощта на устройство наречено Старгейт.
Звучи като добра идея за телевизионен сериал, ако си падате по такива неща.
Нека не играем игрички. Ако това не беше вярно, защо си направихте труда да дойдете?
Добре - истината.
Има строго секретна програма наречена "Проект Старгейт".
Знаех си!
- Но няма нищо общо с пътуване в космоса.
А с какво?
С магнити.
Това пък какво означава?
- Казах прекалено много!
Не ме взимате на сериозно!
- Така е.
Нуждая се от помощ.
- Защо? Изглеждахте сякаш...
Трябва да мина през Старгейт!
Марти, аз...
- Не, наистина трябва!
Осъзнах, че мястото ми не е тук.
Дълго време бях обсебен от разни извънземни конспирации.
Кръговете в полята, осакатените крави, тайните покрай Аполо...
Мислех си, че кацането на Луната беше за да ни баламосат.
Не! Историята беше измислена от правителството,
за да отклони вниманието от истинската операция. Всички го знаят!
Както и да е. Един ден, открих в интернет чат за конспирациите
и там си говореха за нещо, което наричаха Старгейт.
Повечето неща бяха глупости, но думата "Старгейт" се запечата в съзнанието ми.
По-късно тя отключи някакви потиснати спомени у мен.
Разбирате ли, полковник О'Нийл. Не ме интересува космоса.
Аз съм от космоса.
Сметката моля.
Открих нещо.
Ето го - Мартин Лойд. Кафява коса, пъстри очи.
Има досие. Арестуван е заради протест пред телевизионна станция.
Твърдял е, че подсъзнателните рекламни съобщения, контролират разума му.
Откри ли адреса му?
- Да.
Мога да намеря рецептата за очилата му ако пожелая.
Все още не ми вярвате. Аз съм извънземен.
- Изглеждате ми доста човешки.
Вярвам, че преди хиляди години, от Земята са отвлечени много хора.
Може да е било за експеримент или като роби. Кой знае?
Въпросът е, че има цели цивилизации,
в чиято основа са тези хора.
Е това вече са думи на луд човек.
- Искате ли доказателство?
Ще ви дам доказателство. Ще ви покажа своя кораб.
Виж, Марти - аз съм зает човек и не ми се струваш заплаха за националната сигурност.
ОТКРИХМЕ АДРЕСА МУ. ЗАБАВИ ГО!
Но както знаеш, няма нищо лошо да бъдем максимално подробни.
Така, че покажи ми го!
Намира се зад следващия хълм!
Корабът е почти заровен, но аз зная къде е.
Марти, защо мислиш, че можеш да ми се довериш?
Не мога да го обясня, полковник. Просто имам такова чувство.
Сякаш имаме нещо общо.
Много мило от твоя страна, но аз не съм извънземен.
Да, зная. Имах предвид нещо друго.
Тук, малко по-нагоре.
Намерихме го.
- Хубаво местенце.
Ехо?
Господи!
Нещо ми подсказва, че не трябва да се притесняваме за този тип.
Като изключим факта, че е много близо до истината.
Изглежда ми познат.
Това оръжие явно не функционира.
Я вижте тук.
Сам, може би ще искаш да погледнеш това.
Доста богата колекция.
Успокоителни, антидепресанти, психотропни...
Мисля, че е бил лекуван от доста психиатрични проблеми.
Да, защо ли не съм изненадан?
Марти, вървим вече половин час!
Не разбирам. Приземих се някъде тук.
Как може някой да изгуби цял кораб?
Паметта ми не е много добра. Понякога се обърквам.
Може би е от лекарствата.
- Да, ето видя ли!
Ще се връщам вече в колата.
Не, чакай! Моля те! Не можеш! Зная, че е някъде наоколо.
Марти - тук няма кораб и ти не си извънземен!
Не разбирате!
- Често ми се случва.
Хайде, ще те закарам до града.
Откри ли нещо?
- Да, дневник. Погледни това.
"12-ти Април: Някой се рови в боклука ми. Подозирам ЦРУ."
"2-ри Май: Гребенът липсва. Подозирам, че ЦРУ го е взел за генетичен анализ."
"26-ти Юни: Гребенът е открит зад гардероба. Изхвърлих го, защото са го модифицирали."
"Купих си нов гребен за 39 цента."
Губим си времето. Този тип страда от параноичнa самозаблуда.
Какво има?
Активност в къщата.
Мартин май има посетители.
Това не е всичко. Виждате ли големия? Вижте показанията при термо-сканиране.
Определено не е човек.
Влез.
- Сър...
Имам резултат от тестовете на лекарствата от къщата на Мартин.
Бързи сте.
- Предварителният анализ е от Монтана.
Има някои аномалии.
- Т.е.?
Открихме няколко неизвестни химикала.
Мисля, че лекарствата му са били пипани.
С каква цел?
- Не мога да кажа.
Предполагаме, че лекарствата са причина за самозаблудите му.
Ще спомена това на полк. О'Нийл.
- Името на лекуващия психиатър е на етикета.
Обаждането ви възбуди любопитството ми.
Не получавам често запитвания от военните.
В този случай става дума за един от пациентите ви - Мартин Лойд.
Ясно. Наясно сте с отношенията доктор-пациент,
които ми забраняват да обсъждам клиентите си.
Въпросът касае националната сигурност, д-р Танер.
Споменатият тип отношения не важат в този случай.
Мартин и национална сигурност? Трудно ми е да го повярвам.
Защо мислите така?
Нека се изразя така - хора като Мартин често компенсират
чувствата си за малоценност, като си създават богати фантазии,
в които те са центъра на цялото действие.
Макар да са безобидни в повечето време, те се опитват да въвлекат и други в това.
Както и в този случай.
Полковник О'Нийл?
Полковник О'Нийл, там ли сте?
Мартин?
- Моля ви, трябва да се видим.
Слава богу, че сте тук. Нямате представа какво...
Кой е той?
- Мой приятел. Мъри.
Имаш ли му доверие?
- О, да.
Тогава и аз мога да му имам.
- Добре - радвам се, че си спокоен.
Искате ли да разберете как ви открих?
Ами добре.
Забелязах, че в колата ви има брошура на мотелите "Слийп-Райт".
Проверих всички мотели в града!
- Ами те са само два.
Изненадан съм, че човек с вашето положение не се грижи за прикритието си.
Марти, аз не съм таен агент!
Мислите, че си измислям всичко? Погледнете.
Да, сега всичко ми стана ясно.
- Подпрях я от вътрешната страна на вратата.
Когато се прибрах у дома, беше паднала, което значи, че някой е бил там.
А като си я подпрял от вътрешната страна на вратата, как си излязъл?
През прозореца. Кой е толкова глупав та да излезе през вратата?!
Значи си оставил прозореца отворен?
- Да, но оставих косъм на перваза.
Ако и него го няма, като се върна...
- Марти!
Въпросът е, че някой е бил там! Преследват ме!
Трябва да ми помогнете. Времето ми изтича!
Какво искаш?
- Искам да си ида у дома.
Трябва да ме изпратите през Старгейт.
Мартин може и да има проблеми, но все още има въпроси без отговор.
Например?
- Той пие доста лекарства.
Не и повече от необходимото.
- Доксепин, Халоперидол...
Перфеназин, Литий, Валиум...
- Майоре, моля ви!
Нямам време да обсъждам предимствата на психо-фармакологията.
Срещата ни приключи.
Д-р Танер, взехме проби и анализирахме лекарствата на Мартин.
В тях има следи от непознати химикали.
Това е абсурд! Сигурно е станала грешка!
- Тестовете бяха доста подробни.
Аз пиша само рецептите. Не произвеждам лекарствата.
Не ви обвиняваме в нищо. Просто търсим отговори.
Осъзнавате, че това разследване само ще разпали параноята на Мартин.
Нямаме друг избор.
Ще стигнем до дъното на тази история с или без ваша помощ.
Не зная, какво друго да ви кажа.
Има ли приятели или роднини, с които да се свържем?
Ето адреса, където работи.
Това е всичко, което мога да направя.
Знаех, че ще се стигне до това. Ще извършват тестове върху мен,
ще ми направят дисекция, както в онези малоумни часове по биология в училище.
Успокой се, Марти.
- Искам у дома.
Сядай!
Успокой се! Обещавам ти, че никой няма да ти стори нищо!
Ако - подчертавам "ако", наистина има нещо вярно,
какво те кара да вярваш, че пътя към дома ти минава през Старгейт?
Аз...
Не зная. Появяват ми се идеи, проблясъци...
Объркващо е. Дори не съм сигурен защо трябва да замина.
Това е просто чувство. Сякаш съм някой друг там.
Сякаш ме чакат важни дела там от другата страна.
Много по-важни от всичко тук.
Може ли чаша вода?
Да.
Може ли да ги погледна?
Трябва да караш по-спокойно с тези.
Но...
- Поне за известно време. Повярвай ми.
Ами символите?
- Какви символи?
Виждам ги в проблясъците. Седем символа.
Записал съм си ги.
Ехо!
Що за място е това!
Докторът ни даде този адрес.
Не прилича много на място, където работи някой. Няма никой.
С изключение на момчетата с пистолетите.
Това, че съм от друга планета не означава, че нямам права, нали?
Женевската конвенция не обхваща ли и извънземни?
Трябва да запомня да проверя това в интернет.
Картър не вдига телефона си.
Не трябваше ли вече да се обадят?
- Да.
Би било добра идея да си взема хапчетата сега.
Не мисля така.
- Ако не ги вземам,
ставам малко нервен.
Наистина.
Марти, седни!
Нека поговорим за тези символи.
Означават нещо, нали?
- Спомни си внимателно!
Къде си ги виждал.
- Казах ви - във виденията ми.
Не зная какво ги предизвиква.
Може да е свързано с импланта ми!
Моля?
- Те сложиха имплант в главата ми.
Винаги съм мислил, че те ми изпращат сигнали.
Кой имаш предвид?
Нали знаете - те! Тайното правителство.
Новият Световен Ред. Черни хеликоптери, подземни бази...
Не четете ли вестници?
- За бога, Марти!
Неврологът ми също не повярва.
Но това е, защото имплантът е толкова малък, че рентгеновите лъчи не го хващат!
Добре, така няма да стигнем до никъде.
Ще отида да потърся Картър и Даниел. Дръж го под око!
Ей, къде отивате!
Мъри...
Добре, да караме направо.
Кои сте вие?
- А вие?
Момчетата с пистолетите, което означава, че вие ще отговаряте на въпросите.
Питам пак - кои сте вие?
Аз съм д-р Даниел Джаксън. Това е майор Саманта Картър.
От военновъздушните сили.
- Какво правите тук?
Това е секретно.
Какво знаете за Мартин Лойд?
- Не сме го чували.
Извършихте незаконен обиск на къщата му.
Не, не сме.
Наистина, кои сте вие? ЦРУ? Военноморското разузнаване?
Какво знаете за Мартин Лойд?
Мога ли вече да изляза?
- Не.
Офисът на психиатъра беше опразнен. Сякаш никога не е бил там.
И сега какво, О'Нийл?
- Пуснах хората ми да проверят.
Къде е Марти?
- Настояваше за лекарството си.
Мъри?
Наистина съжалявам, че се опитах да те ухапя и осъзнавам, че беше грешка.
Чудя се дали вече мога да изляза от тук?
Или пък да си остана тук вътре. И тук ми е добре.
Малко ми е замаяно.
Не схващам. Как може такъв перко да има адрес за портала.
Марти?
Мартин! Добре ли си?
Мамка му!
Марти!
Хайде, Марти!
Сега като размислих, може би трябваше да му дадем хапчетата, О'Нийл.
Полковник...
Спомних си къде е корабът ми!
Знаем, че сте били в къщата на Мартин, защото ви имаме на запис.
Какво можете да ни кажете за него?
Той е наш колега.
- Знаем това.
Също така знаем, че не е от тук!
- Не е от Монтана?
Мисля, че знаете какво имам предвид.
На края на клисурата трябваше да завием наляво вместо надясно.
Вярваш ли на Мартин за космическия му кораб?
Не, но той е единствената ни следа към Картър и Даниел.
След вас, Мъри!
Ето тук е!
Казах ви! Това е полянката.
Корабът е някъде наоколо, но помнете, че е почти заровен.
Отваряйте си очите и гледайте къде стъпвате.
Ето го!
Знаех, че е тук! Знаех си, че не съм луд!
Материалът, от който е направен обекта определено не е земен.
Използвахме сонар, за да определим големината и формата.
Направихме подобрение на образа, като ползвахме тази част, която се вижда.
Би трябвало да изглежда така. Размерите са 5 м. на 3 м.
Не може да е така.
Прекалено е малък. Не може да е моя кораб.
И още кораби ли има?
- Може да е спасителна капсула.
Точно така!
Сигурно нещо се е повредило.
Напуснали сме кораба и сме слезли с капсулата.
"Вие"? Има още като теб?
Колко още?
- Не съм сигурен.
Не са много, сър. Съдейки по размера на капсулата - четири или пет човека.
През цялото време мислех, че ме наблюдава правителството. Ами ако са били другите?
Какво искат тези "другите"?
Не зная. Може би ги е страх. Не искат да бъдат разобличени.
Ако наистина е така, то те може да са отговорни
за изчезването на Даниел Джаксън и майор Картър.
Казвате ми, че този тип е обикновен сержант - техник?
Не бих казал "обикновен".
- Справя се много добре с работата си.
В коя област е специализиран?
В писане на речи.
Какво ще кажете за това?
Много е красиво. Вие ли го нарисувахте?
Какво е?
- Това е патица, нали?
Ние просто ще изчакаме тук.
Родният ни свят беше атакуван. Изпратиха ни да търсим съюзници.
Когато пристигнахме, разбрахме, че не сте достатъчно напреднали за да ни помогнете.
Е, поне се стараем.
Врагът беше много силен. Искаха да ни поробят.
Искаха да ги почитаме като божества.
Гоа'улд!
- Да, точно те!
Разкажи му.
Врагът, за който говорите пороби народа ми.
Убиха баща ми и направиха изгнаници моята съпруга и сина ми.
Белязан съм със символа на този фалшив бог.
Мъри!
Полковник, приключихме сканирането. Готови сме да отворим люка!
Добре - да го направим.
- Чакайте! Не бива!
Капсулата има датчици.
Ако влезете през корпуса, те ще разберат за това.
Може да използваме това в наша полза, О'Нийл.
Не разбирам. Определено знаят какво е "симбиот".
Ако бяха от разузнаването, щяха да знаят че Тийл'к не е проблем за сигурността.
Не зная. Затова мразя да работя за правителството.
Всеки отдел си има свой план и свои малки тайни.
Това много е вярно д-р Джаксън.
О, да. А това не го очаквах.
Разбирам нежеланието ви да сътрудничите.
В подобни ситуации, информацията се дава "само при нужда".
Факт е обаче, че нямаме повече време.
Нямам и повече търпение.
И наистина имам нужда от информацията.
Не сте истински доктор, нали?
Явно експериментът е бил разкрит. Какво ще правим?
Докарайте микробуса.
Ще ходим на разходка?
- Не точно.
Това не е добра идея. Споменах ли, че не е добра идея?
Определено не ми допада, да бъде използван за стръв.
Дръж се, Марти. И стига си говорил в яката си.
Да, на вас ви е лесно! Стоите си на сигурно там в микробуса,
Хапвате бухтички и други вкусотии.
А аз стоя тук и рискувам...
Имаме компания.
Трябва да признаеш, Мартин, че това е голямо разочарование.
Спря да пиеш хапчетата, нали?
Аз не съм луд, а вие не сте психиатър. Виждате ли това?
Ето с това дойдохме тук. Зная със сигурност. Спомних си.
Мартин, този път наистина оплеска нещата.
Страхотен микробус. Какъв цвят само. Сиво-зелен, а?
Влизай вътре!
Тръгнаха!
Искате пак да ме надрусате?
- Това явно не свърши работа.
Страхувам се, че ще прибегнем до по-драстични мерки.
Няма да ме убиете, нали?
Наясно ли сте, колко много хора знаят за това?
Ами майор Картър и д-р Джаксън? Ще убиете всички ни?
Ще направим, каквото е необходимо.
Това не е редно. Аз ви познавам. Бяхме заедно на кораба!
Ние сме войници, а не убийци! Затова ме дрогирахте, вместо да ме убиете.
Мартин.
- Още не е късно.
Народът ни е във война. Имат нужда от нас.
Мартин, съжалявам, че стана така. Беше най-добрият ми агент.
Никога не съм бил агент! Казвате го, защото мислите, че имам микрофон!
А нямаш ли?
- Нямам, разбира се!
Цялата тази шашма с правителството е просто за прикритие.
Всички сме извънземни, нали?
С всичката тази секретност и лъжи човек лесно може да се обърка.
Но аз не се бъркам. Зная кой съм.
Защо просто не признаете, какви сме. Можем всички да си идем у дома.
Те имат Старгейт.
Спряха! Атакувайте!
Отцепете района! Никой да не влиза или излиза.
Картър?
- Сър?
Добре ли сте?
Да.
Мъри, толкова се радвам да те видя!
Къде са приятелите ти?
- Не съм сигурен.
Сержант, някаква следа от тях?
- Не, сър!
Просто така изчезнаха?
- Все пак са извънземни!
Имам и още доказателства. Погледнете.
Какво е това?
- Мобилен компютър.
Откраднах го от чантата на Танер. Има много функции.
Какво?
- Момчета, по-добре да се махаме.
Това чудо отброява нещо!
Опразнете района!
И сега?
Странно. Сигурен съм, че беше броене до някакъв взрив.
Ето! Точно, както го помня!
Символ седем - активиран.
Бил е прав! Адресът е коректен.
- Изпращаме робота.
Сега си спомням всичко. Нямаше повреда на кораба.
За какво говориш?
Напуснахме кораба умишлено. Губехме войната.
Бяхме дезертьори.
След време, разбрах къде сгрешихме.
Исках да се приберем у дома, но другите се страхуваха.
И са почнали да ти дават лекарствата.
Те не са лоши хора. Просто се крият.
Получаваме данни от робота.
Ще ги преследвате, нали?
Аз не.
- А военните? Правителството?
Не мисля, че някой ще ги открие.
Ген. Хамънд каза, че имате разрешение.
- Наистина?
Да. Безопасно е, но няма да ти хареса.
Били са прави.
Ако бяхме се върнали, щяхме да умрем.
Съжалявам, Мартин.
- И сега какво?
Отиваме си у дома.
Превод и субтитри ДЕЯН КАСАБОВ
deank at {y:b,i}dean@piccadilly.bg