Stargate SG-1 - 05x01 (1997) Свали субтитрите
- Това е слънцето, около което Вораш обикаля.
- Искаме да го взривим.
- Какво по дяволите беше това?
- Атакуват ни.
Хипердвигателя не работи. Седяща мишена сме.
Не можем да позволим на Танит да избяга.
Тийл'к, вдигни!
Мейдей, мейдей!
- Много падаме!
- Джак, чуваш ли ме?
Е? Сега какво?
Четири минути преди слънцето да започне суперновата.
Даниел, просто ме разкарай оттук!
Включване на хипердвигателя.
Сър. Къде е Тийл'к?
Мисля, че е мъртъв.
Пропътували сме над четири милиона светлинни години.
- Това е невъзможно.
- Ще ни отнеме 125 години, за да се върнем.
Апофис.
А сега, продължението.
- Зарежда оръжията си.
- Щитове?
Не отговарят. Не, че ще направят каквото и да е било.
Онзи кораб има оръжия, достатъчно силни, за да пробият щитовете на пълна мощност.
Хипердвигателя?
Не отговаря. Взривната вълна, която ни е отклонила тук е нанесла доста щети.
Можем ли да говорим с тях?
- И да кажем какво?
- Ами, не знам. "Не стреляйте"?
Крий, Лорд Апофис.
Аз съм Селмак от Ток'ра, командир на този кораб.
"Командир"?
Сега ли искаш да се заяждаме за рангове?
- Изглежда малко ядосан.
- Нали току-що му унищожихме флотата.
Той казва, че е време да умрем.
Чакай. Не знам дали си си погледнал таблото но всички сме много извън курса.
Той казва, че знае всичко.
Също така казва, че няма как да му помогнем.
Той ще ни унищожи.
- Предаваме се.
- Какво? Даниел?
Ще ни взриви на парчета. Опитвам се да ни осигуря малко време.
Какво каза?
"Твърде късно."
Субтитри: Insaneboy.
Старгейт SG-1 Сезон 5 Епизод 1 - Врагове
Субтитри: Insaneboy.
Не го понасям. Какво толкова чака?
- Какво стана?
- Сензорите засичат друг кораб.
Идва бързо.
Стрелят по Апофис.
- Какво правиш?
- Разкарвам ни оттук.
Онзи кораб не прилича на нищо, което фигурира в компютърната база данни.
Ами, нали сме в напълно непозната част на вселената.
Харесва ми стила им - първо стрелят, после пращат цветя.
- Става.
- Но те стреляха само по Апофис.
Ами, неговия кораб е много по-голяма заплаха.
- Мислиш ли, че са се опитвали да ни спасят?
- Възможно е.
Все още можем да разберем. Няма да стигнем далеч само с досветлинни двигатели.
А който победи в битката вероятно ще дойде да търси нас.
- Какво правиш?
- Тази система се върти около син гигант.
Ако можем да се доближим достатъчно близо до короносферата,
радиацията би трябвало да ни държи извън сензорите им.
Извинявай? Радиация?
Ами, корпуса на кораба ще ни защитава.
За известно време.
Навлизаме в короносферата.
Добрите новини са, че няма да се показваме на ничий други сензори.
Лошите новини са, че нашите сензори също ще са блокирани.
Значи, когато можем да тръгваме няма да знаем, дали някой не ни чака.
- Колко време имаме?
- Около час без пълни щитове.
Десет часа с тях.
Сам, искаш ли да ми помогнеш?
- Аз бих оправил щитовете първо.
- Да, Джак.
Просто предлагам.
- Добре ли си?
- Просто си мисля за Тийл'к.
Пет минути.
И девет часа. Щитовете отново работят.
- О, леле.
- Колко зле е?
Много. Хипердвигателните кристали са напълно изгорели.
Вече използвахме резервните.
Не предполагам, че искаш да... говорим за това, какво е станало на Вораш?
Не съвсем.
Така си и помислих.
Попаднахме на засада при пръстените.
Тийл'к отнесе един в гърба.
Трябваше да го предвидя.
Мислех си, че тайната на добрата засада е да не можеш да го предвидиш.
Смисъла е, че... Сигурен съм, че си се постарал.
Очевидно не достатъчно.
- Получаваме код за индентификация на Ток'ра, сър.
- Отворете ириса.
Свалете оръжията.
Добре дошли на Земята. Аз съм генерал Хамънд.
Аз съм съветничката Рен'ал от Ток'ра.
Бихте ли дошли насам моля?
- Предполагам, че имате новини.
- Да.
Имахме два разузнавателни кораба възможно най-близо до региона.
Сензорите потвърдиха, че звездата е станала на супернова, както беше планирано.
До колкото можем да кажем, флотата на Апофис е била в близост, когато е станало.
До колкото можете да кажете?
Информацията ни покрива само времето предшестващо взривната вълна.
Енергиен взрив от такъв магнитут заслепява сензорите за известно време.
Въпреки това, мога да ви уверя, че няма начин как да оцелее кораб-майка.
И няма никакви комуникации от SG-1?
Не.
Една спасителна капсула е била изстреляна от кораба-майка на Апофис
- в минутите преди взрива.
- Апофис?
Възможно е. Но това би означавало, че е очаквал експлозията,
- в такъв случай флотата му трябваше да е избягала.
- Тогава кой е бил?
Проследихме капсулата до Гоа'Улдска територия, но не можахме да я последваме по-навътре.
Имаше една, вероятно две подкосмически изкривявания по време на експлозията
които могат да бъдат обяснени с кораби опитвайки се да навлязат в хиперпространство.
Въпреки това, сме относително уверени, че не са успели да избягат.
- Значи казвате, че SG-1 не са оцелели?
- Възможността е невероятно малка.
Ако са успели, те щяха да се свържат с нас досега.
Може да бъдете сигурни, независимо дали SG-1 са оцелели,
действията им са хвърлили Гоа'Улдите в хаос.
Резултатната празнина във властващата сила
ще накара останалите Господари на Системата да се бият помежду си с години.
Благодаря ви.
Ток'ра официално смятат Селмак за паднал във войната герой.
Ще простите, но аз ще се надявам още малко.
SG-1 има изненадващо добър навик да успява при малки шансове.
Така няма да стане.
Хей, започва да става горещо тук горе, деца.
Времето ни изтича.
- Хипердвигателя е история.
- Слагайки други кристали не стана.
Мисля, че каза, че ще ни отнеме 100 години, за да се приберем дори с хипердвигателя.
- Да.
- Значи, общо взето, каква е разликата?
Ами, накратко ще е трудно да отбягваме вражески кораби.
- Оръжия и щитове?
- Добре засега.
- Достатъчно добре, за да ни покриват задниците?
- Ще видим.
Излизаме от короносферата.
Сензорите се връщат.
Засичам един кораб.
- Апофис.
- Ами другия?
- Не е там.
- Апофис може ли да ни види вече?
Би трябвало да може, но не се движи.
Може би кораба му е бил повреден в битката.
Невъзможно.
- Искаш ли да споделиш с нас?
- Казва, че няма признаци на живот на борда.
Ами ако другия кораб се върне, докато сме там?
Без хипердвигателя сме неподвижна мишена, където и да сме.
Ако кораба на Апофис е повреден и можем да го поправим, трябва.
По-бърз е, има по-добри оръжия и по-хубави щитове.
- И с тях са го натупали.
- Няма да разберем защо, докато не отидем там.
Най-малкото ни трябват онези кристали от хипердвигателя.
- Какво казва?
- Че самоунищожението е пуснато.
Имаме четири минути. Ще се опитам да го спра от пелтака.
- Сам, знаеш ли къде са кристалите?
- Ще ги вземем.
Насам, сър. Не е далеч.
Картър, как знаеш къде да отидеш на такова място?
Проучих информацията на Ток'ра за този кораб, докато бяхме на Вораш.
- Знаеш как да се забавляваш.
- И сега се забавлявам, сър.
Браво на теб, момиче.
Чисто.
- Какво беше?
- Не знам.
Но звучи някак си страховито познато.
Джейкъб, чуваш ли?
- Да.
- Трябва да се махаме оттук.
Да и аз така си помислих.
- Хора, какво става?
- Кораба гъмжи от репликатори.
Сам, няма да мога да спра самоунищожението.
- Ще се срещнем в стаята с пръстените.
- Ние ще се опитаме да вземем кристалите.
Имате три минути.
Даниел, ще трябва да пилотираш кораба, веднага щом се върнем обратно.
А ти ще трябва да ми кажеш как.
Сам, Джак. Една минута.
Сам! Джак! Чувате ли ме?
Активирай пръстените!
- Взехме ги.
- Давай, Даниел!
Няма време да оправяме хипердвигателя.
Ще трябва да се надяваме, че досветлинните двигатели ще ни отдалечат достатъчно.
Няма да има значение, ако репликаторите спрат самоунищожението.
Ще им трябва да препрограмират Гоа'Улдски компютър страшно бързо.
- Ако овладеят онзи кораб...
- Хей! Вие хора сте много песимистични!
- Няма да успеем!
- Движим се възможно най-бързо.
Изгаси двигателите! Прехвърли пълна мощност към щитовете!
Заповядай.
Това беше близо.
Мисля, че някой каза, "Няма да успеем."
Сам, да оправим хипердвигателя.
Извинете.
Ясно си спомням някой да казва
"Няма да успеем!"
- Мисля, че успяхме.
- Съжалявам.
Съжалявам, пререагирах. По онова време изглеждаше, сякаш няма да успеем.
Да, ами, може би следващия път просто ще изчакаш и ще видиш.
И да прецакам последния си шанс да бъда прав?
Какво?
Добре дошъл в моя живот.
Какво?
Можем да вървим.
Двигателна зала, тук е пелтака. Обадете се незабавно.
- Мисля, че го оставихме да командва прекалено много.
- Какво има, Даниел?
Засичам кораб на сензорите.
Сега какво?
Изглежда някой е избягал от кораба на Апофис преди буболечките да го превземат.
- Кой?
- Гоа'улдски товарен кораб.
Пращам приветстващ сигнал.
Нищо.
Аз съм Селмак от Ток'ра, командир на този кораб.
Знаеш ли, трябва да си поговорим за това нещо с командира.
Идентифицирайте се.
- Тийл'к!
- О'Нийл.
- Оцелял си!
- Апофис ме съживи в саркофага му.
Избягахме от кораба, когато репликаторите нападнаха.
- "Ние"?
- Има и други признаци на живот на кораба.
Кой е с теб, Тийл'к?
Няколко Джафа, които поддържат каузата ни Те ми помогнаха да избягам.
Отваряме вратите на товарния отсек.
- Добре дошъл отново.
- Благодаря ти, О'Нийл.
Хей!
Приятел!
Какво става тук, Тийл'к?
Браво, Тийл'к.
Най-накрая ти се върна на полагащата ти се позиция, като мой Първи.
Добре, това изглежда, като странен план,
но просто ми кажи какво да правя и кога.
Хайде стига, Тийл'к. Не мислиш наистина, че все още си Първи на Апофис?
Никога не съм преставал да служа на моя бог.
Добре, това звучи малко, като на промит мозък.
Не вярваш, че този е бог повече, отколкото аз.
Какво по дяволите трябва да означава това?
Хайде де, ние сме приятели. Наистина ли се опитваш да ми кажеш, че не помниш
- какво е станало през последните четири години?
- Помня всичко.
Призлява ми, като си помисля, че бях принуден да се преструвам на твой приятел.
Толкова много пъти съм спасявал живота ти, когато ми се искаше да те гледам как умираш.
Боли ме, че казваш това,
но всичко е наред, защото знам, че не е истина.
- Това твое вярване е ненужно.
- Няма никакъв смисъл.
Хайде де! Ти и аз сме свалили заедно половин дузина Гоа'Улди.
- Врагове на Апофис.
- А на него му сритахме задника два пъти!
- По дяволите, ти го гледа как умира веднъж.
- Знаех, че ще възкръсне
- по-силен от всякога.
- Говоря на стена. Някой?
Тийл'к, помниш ли, когато Апофис проми мозъка на сина ти, Рая'к?
Обмисли тази възможност.
Или пък не.
Разтоварете саркофага и сандъците от товарния кораб.
Трябва да се попиташ защо не ни затвориха в килиите
Те са на по-долните нива. Вероятно са били повредени по време на битката.
Мислиш ли, че можеш да отвориш това нещо?
Ще приема, че има механизъм за безопасност, който да предпази срещу това.
Иначе би било много глупаво да ни заключат тук, нали?
Разбира се, мога да пробвам... сър.
Благодаря ти.
- Отвратителна украса.
- Заплануван е курс към Делмак.
Прехвърляне на всичката мощност от щитовете и оръжията и навлизане в хиперскорост.
Селмак от Ток'ра засега избягва пленяване.
Ще се заема лично, господарю.
Сигурен съм, че няма да ме разочароваш, Тийл'к.
Наистина си нямам на идея какво правя.
- Продължавай да опитваш. Може да ти излезе късмета.
- Сър, не искам да звуча много песимистично,
но мисля, че без да знам повече за това как тези неща работят,
Имам почти нулев шанс да уцеля...
Добре, може би не нулев.
Хайде.
Вътре.
Хайде, Тийл'к. Част от теб трябва да знае истината.
Истината е, че вие сте затворници на Апофис.
Когато симбиота, който нося съзрее, ти ще му станеш приемник.
Добре... имах предвид другата истина.
Внимавай!
Ще умрем много преди да достигнем Делмак без нови симбиоти!
Апофис ще продължи да живее,
а ние ще му служим, докато не умрем с чест в негово име.
Господарю, вътрешните сензори току-що изключиха.
Мощността от хипердвигателя бива изсмуквана.
Излязохме от хиперскорост.
Господарю, системата на кораба падат.
Не мога да подкарам двигателите.
Странно.
Извинете.
- Това може да е проблем.
- Сър, ако имат контрол...
- върху първичните системи...
- Това може да е проблем.
Няма да те атакува освен, ако не го заплашиш.
Да. И все пак може би трябва да...
Господарю, кораба е заразен с репликатори.
- Как?
- Не съм сигурен.
- Контролират двигателната зала.
- Унищожете ги!
Не можем. Те са прекалено много, а ние прекалено малко. Трябва да...
Ехо.
Минали са колко, 10, 11 часа, откакто взехме товарния кораб?
Репликаторите са имали време да достигнат огромен брой.
Да се надяваме, че са оставили товарния кораб намира, сега това е единствения ни изход.
Има голям шанс да е така. Те биха се концентрирали върху това да контролират кораба-майка.
С промит мозък или не, не можем да оставим Тийл'к.
Знам. Ти и Джейкъб обезопасете товарния кораб. Картър, ти си с мен.
Знаеш ли как да използваш едно от тези?
Разбира се.
Трябва да осигурим пристигането на Апофис в товарния отсек.
Той е бог. Нима няма сили да се справи с тези демони?
Това, което казваш е богохулство. Ако го чуя пак, ще те убия.
Ако оръжията ни нямат ефект, какво да правим?
С човешки оръжия ще стане. Има сандъци с тях в склада.
Джафа.
Тийл'к! Трябва да се махнем от този кораб!
Веднага!
Атмосферния щит работи! Товарния отсек е херметизиран.
Изглежда чисто.
Имам нещо, което прилича на тъп въпрос.
Не трябва ли да отворим вратите на товарния отсек, за да излетим?
Този кораб има дистанционен достъп до управлението на вратите.
- Да се надяваме, че буболечките не са го прекъснали.
- Не... не искаш ли да провериш?
Не искам да ги предупреждавам, преди да ни се наложи.
Сър, трябва да тръгваме!
Жив е.
Да се надяваме, че Младши ще го поддържа така.
Да, ето.
- Прострелян е!
- Съпротивляваше се малко.
- Мислех, че няма да успеете.
- Обаче, аз не го казах.
По-добре го завържете.
- Какво беше това?
- Кораба-майка скочи в хиперскорост.
- Сега какво?
- Сега нищо.
Не можем да отворим вратите на товарния отсек и да излетим, докато сме в хиперскорост.
Според това, кораба се е насочил към последните вкарани координати:
Старата планета на Сокар,
Новата база на Апофис.
- Татко.
- Виждам.
Кораба пътува с десет пъти възможната хиперскорост?
И скоростта се увеличава. 20 пъти... 30...
Това е невероятно. Буболечките сигурно са преоборудвали двигателите.
- Могат да направят това?
- Могат да направят почти всичко.
Те са много напреднали.Блокчетата се събират, за да образуват какъвто модел им трябва, за да постигнат целите си.
- Мислех, че на тях не им пука за това да пътуват бързо.
- Само, когато искат да се размножават.
Веднъж щом достигнат критичен брой, те търсят нова технология за поглъщане.
Тогава информацията в компютъра за базата на Апофис трябва да я прави доста апетитна.
Страхотни новини. Ще се върнем в собствената ни галактика за нула време.
Когато излязат от хиперскорост ще си отидем удома.
Не бих нарекъл това.. страхотни новини.
Не можем да позволим на буболечките да се затвърдят в нашата галактика.
Те си неща са непреклонни. Дори Асгардите не могат да ги спрат.
- Ами самоунищожението?
- Да.
Щом беше пуснато на кораба на Апофис, буболечките не можаха да го спрат.
Изглежда буболечките са схванали Гоа'Улдските компютри.
Не мога да вляза в главната система.
Да измислим нещо. Спряхме ги на кораба на Тор.
- Как?
- Унищожихме двигателя за намаляване на скоростта
преди кораба да навлезе в атмосферата на Земята.
Не можа да издържи неконтролирано навлизане.
Гоа'Улдските кораби използват досветлинните двигатели, за да намалят след, като излязат от хиперскорост.
- Ако унищожим управлението на двигателите...
- Корабът няма да може да спре.
И ще се разбие право в планетата на Апофис.
Ще трябва да изчакаме точно след, като кораба излез от хиперскорост
така че буболечките да нямат време да сменят траекторията.
Как да унищожим тези двигатели?
Всичко, което трябва да направим е да унищожим контролните кристали.
- В двигателната зала.
- Която сигурно е столицата на буболечките, вероятно.
Ами тогава ще сложим C4.
Буболечките може да обезвредят детонатора, докато си тръгнем и го включим.
Какво казваш?
Ще трябва физически да унищожим кристалите сами.
- P90 от близо трябва да свърши работата
- Това не звучи...
По-добра идея ли имаш, г-н Оптимистичен?
Кораба е достигнал 800 пъти предишната си максимална скорост.
Един от нас трябва да държи товарния кораб в готовност за излитане.
Това ще си ти. Картър, Даниел с мен.
Ще бъде трудно, хора. Ще имате само около 30 секунди
за да се върнете от двигателната зала до товарния отсек.
- Ти само го дръж запален.
- Добре. Късмет.
По дяволите.
Какво по дяволите е това?
Това... е голяма буболечка.
Явно това обяснява откъде допълнителната мощност.
Чуйте...
Да не я събуждаме.
Добре, контролния панел...
- Готови?
- Изчакайте, сър.
Давай, давай, давай, давай, давай!
Натам трябва да отидем.
Да тръгваме!
Хора, трябва да тръгваме веднага!
Джак! Сам! Даниел!
Татко! Отрязани сме от товарния отсек.
Стигнахме до залата с пръстените на десето ниво. Можеш ли да ни транспортираш дистанционно?
- Ще се опитам.
- Побързай!
- Благодаря.
- Да се махаме оттук!
- Вратите се затварят.
- Спрели са ни управлението.
- Ще успеем ли?
- Не искам да казвам.
- Ще видя как е Тийл'к.
- Джак...
Върнал си тялото му. Да върнеш ума му няма да е толкова лесно.
Може да ме измъчвате, колкото си искате. Нищо няма да ви кажа.
Съжалявам, че трябваше да те прострелям.
Не ми даде голям избор.
Апофис... е мъртъв.
Не ти вярвам.
Довери ми се.
Боговете не могат да бъдат убити.
Субтитри: Insaneboy.