Charmed - 07x01 (1998) Свали субтитрите
Добре де, добре! Спокойно! Върнах се.
Какво е това?
Как е обрива му? Нуждае ли се от мехлем?
Не знам. Май отлагам проверката му.
Не е от любите ми занимания.
Защо? Не ти е проблем да проверяваш Уайът.
Ох. Да. Пфу.
Точно.
Воняща пелена.
Хей, хей! Магия ли използваш?
Ами да. Почакай да видиш как поставям мехлема.
Здрасти!? Лична изгода.
Искаш ли да изгубиш силите си, както направи Фиби?
А ако ни нападне демон?
Би оживило нещата тук.
Моля?
Само се шегувам... като че ли.
Виж, обичам да бъда стояща-вкъщи леличка.
Наистина, наистина обичам. Аз просто...
Откачам. Трябва да изляза.
Няма да ти навреди и ти също да излезеш навън за малко.
Имам предвид, че си се затворила тук откакто...
Добре е да говориш за това, Пайпър.
Няма да те нарани.
Може би дори ще помогне.
Да говоря за какво? Гидион си отиде.
Крис и Уайът са в безопасност.
Всичко се оправи.
Ох, кафе, кафе, кафе.
Не мога да повярвам колко много закъснявам за работа... отново!
Добро утро, и на теб!
Ако сте облечени за сватбата, когато се върна,
просто ще ви извикам и ще се срещнем отвън. Става ли?
Чакай! Какво?! Чакай! Каква сватба? Сватба?
На Кристи.
Пайпър, не ми казвай, че си забравила.
Сватбата на Кристи. Тя е днес?
Ами, аз не мога да отида. Децата...
Всъщност, децата също бяха поканени, така че можеш да дойдеш.
Мисля, че ще бъде полезно за тях.
Мисля, че ще бъде полезно за всички ни.
Не. Не мога да дойда. Бебето...
Се нуждае да бъде изложено на един-два бацила.
Да излезе от къщата... да изгради своята имунна система.
Той е твърде малък.
Пайпър, той е на два месеца.
Знам колко е голям, благодаря ти!
Виж, не можеш да ги защитиш от големия, лош свят завинаги.
Ще им се наложи да напуснат къщата в някой момент.
Между другото, как се справя Лио?
Считайки кой го предаде, справя се толкова добре,
колкото може да се очаква.
Знам че си тук, Барбас.
Не можеш да продължаваш да бягаш от мен.
Страхуваш се, че победата ти над мен няма да изтрие болката ти.
Защото не беше демон - беше старейшина.
Твоят истински ментор, който опита да убие синът ти.
Но ти му помогна. За това идвам да убия и теб.
Барбас!
Зола?
Лио. Добре. Търсех те.
Какво имаш предвид? Къде е Барбас?
- Кой?
- Той ме прикрива.
О, знаеш, че го прави. Ти мe проследи до тук.
Какво... какво става? Добре ли си?
Един от най-големите ти страхове.
Знаеш, добрите момчета, лошите момчета ... псст... сега всички те са еднакви.
Хей. Това го прави същият като Гидион.
Лио, какво правиш?!
Къде е той?! Къде е Барбас?!
Не знам!
- Кажи ми!
- Не знам!
За Бога, спри!
По дяволите. Толкова близо!
Сезон 7 Епизод 1 "На оръжие"
Хей, виждала ли си Пайпър?
Горе е. В стаята на Уайът.
Ох, съжалявам, сладкишче. Спиш ли?
Защо започваш?
Не, просто опитвах да се измъкна за малко от задълженията на бавачка.
Да, ти си младо момиче, което е затрупано със задължения.
Иска ми се да можех да ти помогна, но не мога. Трябва да работя.
Кажи ми как е навън...
в света, където мъжете не те изтощават и не плюят по теб.
Наистина се нуждаеш да излезеш, а?
Може би ние бихме могли да си сменим работите за ден.
Знаеш, ще... ще ти платя.
Така ли?
Не ме изкушавай.
Какво, ти също ли си нещастна?
Не, не бих казала нещастна. Аз просто... Не знам.
Не мога да го осмисля. Като че ли живея еднообразно или нещо такова.
Чувствам се наистина изолирана.
Да, съгласна съм.
Съгласна си?
Какво знаеш за моята рутина?
Знам, че си дала няколко наистина добри съвета
на "Изгубени в Лос Алтос" за намирането на нова любов,
но, си дала същите съвети
на "Заровени в ежедневието" миналата година.
Какво? Стига бе. Не съм. Шегуваш ли се?
Ох, боже мой. Съм.
Може би трябва да спра да давам съвети на хората за намиране на любовта
докато не измисля как самата аз да я намеря.
Ще я намериш. Ти я предвиди.
Да. Това беше една голяма шега. Мисля, че това е, което обърква живота ми.
Не. Мисля, че това, което го обърква е Гидион.
Мисля, че той обърква живота на всички ни.
Той не само предаде Лио. Предаде всички ни.
А тези рани не се лекуват лесно.
Простете за натрапването. Реших, че е най-добре да дойда първо при вас.
Каквото и да е, не ни интересува.
Мисля, че ще бъдете заинтересувани от това.
Лио току що опита да ме убие.
Не исках другите старейшини да разберат.
Те биха помислили, че сега той преследва всички ни.
Трудно можеш да го виниш, нали?
Липсата ви на вяра е разбираема,
като се вземе предвид какво направи Гидион,
но един зъл старейшина не ни прави всичките лоши.
Ние сме на една страна тук.
Сме ли?
Лио не искаше наистина да ме убие. Знам това.
Но, ако беше го сторил, нямаше да има спасение за него.
Той щеше да бъде рециклиран.
"Рециклиран"... като какво? Рециклиран като... пластмаса?
Не, като изпратен обратно, прероден, за да започне цикъла на живота отново.
Не искаме да го наказваме за това, че е убил Гидион,
но не можем да приемем да наранява невинни в името на мъстта.
Което значи, че, ако вие не го спрете, ние ще трябва да го сторим.
Да спрем какво?
Неговата мания да накаже Барбас.
Тя го заслепява за разума. Отвежда го до крайност.
И ако той успее,
това няма да направи света по-безопасен за синовете му
или предателството по-малко болезнено.
Няма да излекува сърцето му.
Времето също е съществено
- не е само заради Лио.
Вярваме, че има могъща заплаха, мержелееща се на хоризонта,
различна от всяка, която сме чувствали преди,
и за това, ще се нуждаем всеки да се върне обратно в лоното... скоро.
Барбас?
Знам, че си тук.
Покажи се.
Не позволявай на Барбас да се измъкне.
Спаси сина си.
Кой си ти? Какво искаш?
На кого говориш?
Никому. Откъде знаеше, че съм тук?
Не знаех. Уайът знаеше. Трябва да е нещо общо с орбитата, която споделяте.
Той погледна нагоре и каза, "та-тa. "
Наистина?
Липсваш му.
На всички ни.
И на мен ми липсва.
Има ли тук нещо друго за Барбас освен основното въведение?
Не. Би ли искал да подържиш детето си?
Аз...
Не мога.
Но ти се нуждаеш от това, Лио.
Крис не умря. Той е жив.
Трябва да продължиш напред.
Не и преди Барбас да умре...
и всички те да бъдат в безопасност.
Ах! Напълно ли е необходимо?
Раната е дълбока. Много лесно би могло да бъде фатална.
Не бих ти препоръчал да се изправяш срещу старейшина отново.
Проблемът е, че той е този, който ме
преследва и не съм измислил как да го победя.
В такъв случай всичко това е на халос.
О, благодаря много за твоя вот на доверие.
Всъщност, дори не знам какво съм направил, за да го засегна, освен този
инцидент с плъхове и килимчета, но всичко излезе повече или по-малко
добре накрая, а дори не бях аз този, който ги преследваше.
Но сега би трябвало да си.
Какво беше това?
Какво беше кое?
Не видя ли това?
Да видя какво?
Преследвай бебето!
Това.
Кое?
Той ще бъде заслепен от гняв... уязвим.
Опитваш се да ми кажеш, че не си чул това?
Май трябва да погледнем тази рана отново.
О, за Бога.
Така или иначе беше калпав лекар.
Кой си ти? Приятел... или враг?
Нито едното...
но, ако искаш да спреш старейшината,
преследвай бебето.
Хитро. Много, много хитро.
Фиби. Ето къде си.
Елиз, здравей. Толкова съжалявам, че закъснях. Няма да се повтори.
Разбира се, че ще се повтори, но,
ако продължаваш да получаваш такива отговори, на кого му пука?
Погледни тези е-мейли. Всички са за тазсутрешната колонка.
О, да. Относно тазсутрешната колонка...
Беше брилянтна, Фиби.
Така е. Правиш ни да изглеждаме толкова изискани,
когато съветът ти е провокативен, проникновен...
Изплагиатстван?
Не се тревожи. Копирала съм себе си.
Не разбирам.
Ами. Нито пък аз, Елиз,
но всичко се повтаря и аз съм дала същия
съвет на някой друг миналата година
и не го осъзнах докато не стана твърде късно.
Е и? Голяма работа. Водещите рубрика преработват нещата непрекъснато.
Да, но аз не го правя. Най-малкото никога не се е налагало, и просто...
Не мисля, че би трябвало да пиша повече докато не открия, защо това се случи.
Не бъди смешна.
Не, не съм смешна.
Аз съм честна, Елиз.
Не мога да давам на хората преработен съвет.
Това не е правилно.
Не е етично.
Фиби, не можеш просто да напуснеш.
Аз и не искам да напускам.
Елиз, Аз... аз обичам работата си, нали знаеш?
Но не мисля, че мога да я върша точно сега.
Добре.
Всичко е наред.
Вземи си душевна почивка. Отпусни се.
Презареди си батериите.
Няколко месеца стигат ли?
Мога ли да направя това?
Разбира се, че можеш. Аз съм шефа, нали?
И какво ще се стане с моята рубрика? Имам предвид, ще я закриеш ли?
И да гледам как продажбите падат? Шегуваш ли се?
Не.
Ще наема някого да пише от твое име.
Читателите ти никога няма да разберат, че си заминала.
Чакай. Какво?
Фиби?
Съжалявам. Сестра ти е. Казва, че е важно.
Давай. Ще се оправя с това.
Не се притеснявай за нищо.
Почини си.
Здрасти?
Хей. Май измислих как да спасим Лио.
Ако можем да му попречим да търси Барбас,
тогава бихме могли ние да го намерим.
Чакай. Какво?
Идеално е.
Единственото, което трябва да направим,
е да убедим Лио да заведе Пайпър на сватбата.
Но тя дори не иска да отиде.
Знам. Ето за това ще предложа да гледам децата
и по този начин Пайпър няма да има никакво извинение да не ходи.
Тогава, докато вие сте на сватбата,
аз ще съм пред книгата, опитвайки да намеря Барбас.
И тогава какво? Имам предвид, дори и да го намерим,
как ще го победим без моите сили и Пайпър?
Още можеш да мяташ заклинания, нали?
Пейдж...
Казвам ти - това може и да проработи. Не само би могло да спаси Лио,
но най-малкото може да ги събере отново с Пайпър на сватбата.
Помисли. Това би могло
да възпламени отново някои искри.
Направи го за децата.
По дяволите, направи го за мен.
Не знам.
Искаш ли да избягаш от тази рутина или не?
Събрали сме се на този славен ден да свържем Кристи и Джийван,
които са тук да положат основите на своя брак на земята
в присъствието на свещения огън и сред техните фамилии и приятели.
Уф, толкова закъсняхме. Започна ли церемонията?
Да, госпожо.
О, не.
Казах ти да тръгваш.
Не разбирам защо не можа да оставиш бебето с Пейдж.
Когато станеш майка, ще разбереш.
Ами, това предполага, че ще имам останали някакви яйцеклетки.
Как го правиш това нещо?
Тук.
Оу. Толкова е хубаво да имаш мъж в къщата.
Като изключим, че май все още трябва да преследвам Барбас.
Не и преди да можеш да различиш демон от старейшина.
Не можеш да се отървеш от нас.
Пейдж?
Какво правиш? Дай ми това. Какво правиш?
Какво имаш предвид под какво правя? Проверявам Уайът.
Ти токущо провери Уайът. Хора, мислили ли сте да посетите психиатър?
Да. Направихме го.
Добре. Знам, че не сте били навън откъщи от много, много дълго време,
но това е сватбата на Кристи, така че моля опитайте да се забавлявате.
Това сватба ли е или оргия?
Това е хинду церемония.
Предполага се да е много, много, много романтична.
О. Виж! Знаех си, че това ще се случи.
Това е престимулация. Трябва да се махаме.
Хей! Извинете ме! Почакайте!
Не, не. Не, не.
Знаете ли какво? Вървете, а аз ще се погрижа за Крис, става ли?
Влизайте и си прекарайте добре. Забавлявайте се.
Помните ли какво е забавление?
Стига де.
Раницата с пелените.
Благодаря ти.
Vignesh variaia varadaia sukhapriyaya, yakundendutusharahara dhawala,
om, sahana vavatu...
Vignesh variaia varadaia sukhapriyaya, yakundendutusharahara dhawala,
om, sahana vavatu...
Добре си. Шшш. Добре си, Крис. Добре си.
Крис, а?
Интересно име.
Като на мъжа, който умря в къщата ви преди няколко месеца, нали?
Преследваш ли ме?
Да, преследвам те.
Всъщност, бих дошла по-рано,
но, Лейтенант Морис мислеше, че може би се нуждаете от малко време,
за да прежалите своята загуба.
Той много ви защитава. Изглежда ви познава доста добре,
За това го помолих да бъде мой партньор по този случай.
Знаеш ли, ти и сестрите ти изглежда не излизате много навън напоследък.
Чудя се защо е така? Не се криете от мен, нали?
Нямаме нищо да крием.
Тогава няма да имаш възражения да дойдеш
в Центъра да отговориш на някои въпроси.
Току що беше призована.
Въпроси относно какво?
Относно това какво наистина се е случило на...
другия Крис.
Как той мистериозно избяга от затвора,
как така не се появява в никоя датабаза,
как така не му направихте погребение,
какво се случи с тялото му...
Знаеш, такива неща.
16:00. Не закъснявай.
Знаеш ли, почти мога да разбера, че не помагаш на нас, но на нея?
Не е така, заклевам се.
Не искам да бъда в центъра на това, но тя знае, че знам нещо.
Знае, че сме имали история.
И ти си мислиш, че, ако тя ни разкрие, няма да арестува и теб?
Идвате ли, лейтенант?
Скоро ще ти се наложи да избереш страна, Дерил.
Така върви света.
И сега, както кръгът е символът
на земята и слънцето, и вселената,
призовавам богинята и богът, които създадоха всички неща
да благословят този свещен съюз
и да го посветят в...
Виждаш ли каквото и аз?
да.
...божествената мотивираща сила...
Но не мисля, че някой друг може.
...силата на божественото желание завинаги.
Силата на любовта.
Добре ли си?
Не знам.
Чувствам се малко замаяна.
Пайпър.
Хей! Свърши ли сватбата вече?
О, Боже мой.
Да се махаме от тук.
Не разбирам как би могло това да се случи?
Ощипи ме.
Не е ли красива?
Не вярвам на очите си.
На мен ли го казваш.. Кога за последно видя Пайпър да хваща задника на Лио.
Трябва да направим нещо... бързо.
Здравейте?
Фиби, за теб е.
Добре. Книгата на сенките. Хинду духове.
Да?
В лош момент ли се обаждам?
Ами, всъщност, Елиз.. Да.
Потънала съм в глупости.
Исках само да ти предам добрите новини.
Анонимният писател, който се надявах да наема,
се оказа, че е в града и желае да се заеме.
Не е ли чудесно?
Чакай. Какво?
И още по-хубаво - Лесли може да започне още със утрешната колонка.
Лесли? Добре. Коя... коя е Лесли?
Елиз, не мислиш ли, че аз трябва да имам думата по този въпрос?
Така че кога най-скоро можеш да дойдеш тук?
Защото наистина искам двамата да се срещнете възможно най-скоро.
Ами... сега наистина не е най-подходящото време.
Тогава след час? Ще се видим тогава.
Едва чака да се срещнете.
Подобно.
Затвори ми. Не мога да повярвам, че ми затвори.
Добре. Аз ще ви оставя да се оправяте.
Нещо оптимистично?
Най-малкото знаем, че Пайпър и Лио все още имат огъня помежду си.
Да, по-добре бъди внимателна с цялата тази огнена история, защото е заразна.
Не стой твърде близо.
Идват благоволението на Шакти, хиндуистката богиня на сътворението,
и Шива, нейният възлюбен, богът на разрушението.
Но защо това се случи с Пайпър и Лио?
Някакви идеи?
Защо нещо се случва на коя да е от нас?
Правилно.
"Шакти и Шива обикновено са призовавани на сватби,
защото се смята, че са абсолютните влюбени. "
Мисля, че е замислено да бъде символично.
Освен, когато има влюбени магьосници за похищаване?
Чети.
"Шакти, също така наричана абсолютната майка,
и Шива заедно създали всички неща,
и, ако те консумират своята любов отново, всички неща
ще бъдат заличени и Вселената ще бъде преродена."
А сега ми говори за теорията на Големия Взрив.
Добре, спрете!
Вие двамата, спрете веднага! Спрете, спрете, спрете.
Ти отиваш там, ти - тук.
И си дръж ръцете до себе си.
Но вие ни прекъсвате.
И запазваме живота такъв, какъвто го познаваме.
За какво говорите?
Виж си дрехите. Изглеждат ли като нещо, което обикновено носиш?
Ами, не.
Точно. Това не е първият път, когато телата ни са били похитявани от богове.
Така, че ще трябва да ги надвиете.
Не искам да ги надвивам.
Не съм се чувствал толкова потентен от години.
Пресподеляне.
Някаква идея как да пренасочим неговата потентност?
Да. Трябва да го изпратим след Барбас.
Барбас?
Ами рискът за Старейшините?
Мисля, че рискът за вселената е по-голям.
Направих покорителен елексир. Ще отида да го взема.
Няма да ми трябва.
Ще се върна.
Ще чакам.
Уау, това секси ли е или какво?
Или какво.
Добре, ще отида до магическото училище
и ще опитам да намеря магия, за да ги изгоним.
Вземи бебетата с теб. Ще са в по-голяма безопасност там.
Не! Бебетата остават с мен.
Добре.
Къде отиваш?
Трябва да вървя на работа.
Господа.
Господа, господа!
Моля. Един по един, ако обичате.
Не мога да видя проблема тук.
Помоли за помощ.
Каза, че ще си разделим плячката.
А сега ни казваш, че преследваш Чародейките.
За глупаци ли ни смяташ? Това е самоубийство.
По същество не преследвам Чародейките. Само тяхното малко бебе.
Добре, очевидно е, че не можете да проумеете по-голямата картина.
Така че ще ви я обясня отново...
За еди кой си път.
Така. Преследвайки детето, ние сипваме
сол в гнойните рани на бащата, който по случайност е Старейшина,
старейшината на Чародейките.
Е и?
Така неговите родителски инстинкти се събуждат,
неговото отмъстително малко сърце се изпълва с гняв
и тогава с най-мъничкото побутване от мен, той прави грешка,
фатална грешка.
Оставяйки вещиците незащитени от него.
Точно!
И давайки ви най-добрата възможност
да ги пречукате, която някой е имал от години.
Звучи почти твърде хубаво, за да е истина, нали?
Ами това същество, за което ни каза?
Къде се вписва той във всичко това?
Виж, това е много добър въпрос, на който нямам отговор.
Но той забули тази пещера, така че Лио да не може да ме проследи.
Това го прави приятел. Много могъщ приятел.
Какво става?
О, здрасти, Пейдж. Опаковаме, затваряме училището.
Какво? От кога?
Откакто умря Гидион.
Виж, да го обичаш или мразиш, той откри това магическо училище
и без него, тук не остана никой, който да се бори за него повече.
Аз ще се боря за него.
Срещу Старейшините?
Нямаш такава възможност.
Не се обиждай, но Гидион беше единственият,
който можеше да се изправи пред тях и да ги убеди,
че би могъл да запази това място от демоните,
излагайки нас или смъртните на опасност по този начин.
Ами следващото поколение? Къде ще учат те това, което трябва да научат?
Не знам.
Яслата все още ли е отворена?
Да, още седмица или повече.
Добре, спрете да опаковате тези книги, защото ще ми трябват.
Хайде, сладурче.
Елиз!
Добре. Тук си.
Ела и се запознай с новия си...
Ъъ, да. Нека просто изясним,
ако не харесам този човек, можем да намерим някой друг, нали?
Напълно. Това е твоята колонка. Трябва да си доволна от него.
Него?!... Съжалявам, него?
По-добре да ти се обадя по-късно.
Здрасти. Надявам се, че всичко е наред. Исках да навляза в нещата.
Лесли?
Изненада!
Очакваше момиче, нали?
- Ами...
- Също и моите читатели.
Така си получих името.
Можеш да ми казваш Лес.
Сега преди да кажеш не, само ме изслушай.
Имал е своя собствена колонка за съвети в Фили и тя е била тотален хит.
Перфектен кандидат за твоето място.
Хит, а?
Уф! Не отново.
Мести се в Л.А. за няколко месеца,
което означава, че можеш да си починеш, колкото искаш.
Това е великолепно, Елиз, но той е мъж.
Това проблем е?
Ами... ъъ, повечето от читателите ми са жени.
И не мислиш, че мъж може да даде съвет на жена.
Ами, да. Всъщност, не толкова добър, колкото жена може.
Ами Д-р Фил?
Д- р Фил е доктор, нали? Д-р Фил.
Значи мъж може да даде съвет на жена, ако е доктор.
Не това имах предвид.
Така прозвуча.
Добре ли се чувстваш?
Аз? Да. Ха! Да, чувствам се напълно наред.
Велик съм. Шегуваш ли се?
Защото не изглежда да го правиш.
Ти какъв си? И доктор ли?
Всъщност, да. По психология.
Написах докторат за женското интуитивно усещане...
I... I aced it.
Обзалагам се, че си.
Фиби!
Предполагам това значи, че получавам работата.
Не!
Не, не, всичко е наред, фъстъче. Ти си добре.
Доктор. Доктор, дръжки.
Всъщност бих искала да видя доказателство, че е доктор, знаеш ли?
Какво си мърмориш?
Елиз. Нае мъж. Можеш ли да повярваш?
Не знам какво си е мислела.
Наела е мъж за какво?
За моята работа.
Може би това е най-лошата идея, която някога съм имала.
Не знам какво съм си мислела.
Напусна ли?
Не, не. Само си вземам духовна почивка.
Всъщност, вземах си духовна почивка.
Очевидно повече не.
Ами, не ми изглежда така. Ти беше тази, която каза, че е в задънена улица.
Както и да е, никога няма да познаеш какво се е случило, докато бяхме навън.
Имам предвид, това е най-смешното...
Дори чувала ли си някога за мъж водещ рубрика за съвети? Аз не съм.
Опитай да познаеш. Няма да можеш.
И не ми пука какво казва книгата за божествената horniness...
only being rubbed off if you're attracted to someone because...
няма начин да съм привлечена от него.
О, Господи, надявам се, че не е този от моето видение.
Мисля, че съм на път да се разболея.
Барбас опита да похити бебето Крис.
Пейдж, това не е забавно.
Не опитвам да бъда забавна. Това е истина.
- О, не.
- О, да.
Пайпър е горе. Точно сега го слага да спи.
Той е добре. Не е бил наранен.
Благодаря ти, богиньо.
Лио ще се вбеси.
Да и точно за това Пайпър иска да не му казваме нищо.
Да ми кажете какво?
Колко много ге желае.
Пайпър. Тя отчаяно те желае.
Очакваше се да не му казваш това.
Знам. Но знаеш за мен и тайните. Не мога да ги пазя.
Така.. докъде стигна с Барбас?
До никъде. Не можах да го проследя.
Наистина? Не си могъл да го проследиш?
Дори с всичките тези сили, натъпкани в теб?
Знам. Странно, нали? Е, къде е Пайпър? Горе?
Какво се е случило тук?
Няма да ти хареса.
И какво? Сега няма да им дадеш шанс да ни сътрудничат? Това ли е, а?
Те имаха своя шанс. Не се показаха. Сега получихме съдебно постановление.
Това не ни дава правото да нахълтаме просто така.
Да, ама, искам да бъде изненада.
Има ли нещо, което искаш да ми кажеш, Морис?
По един или друг начин, ще разбера кой
е бил наистина този Крис и какво крият те.
Или си с мен... или си против мен.
Виждаш ли? Ето за това Пайпър не искаше да ти кажем.
Ще го убия. Ще разпоря света на парчета докато не намеря Барбас.
Да. Именно от това се притесняваме.
Лио, трябва да се успокоиш докато научим всички факти.
Какви факти?! Той преследва отново един от синовете ми.
Да, но не го е взел.
Няма значение.
Полиция! Замръзни! Горе ръцете!
Какво по дяволите ти става?
Ума ли си загуби?
Ами, мисля, че да.
Шшт! Току що сложих бебето да спи.
Какво е станало?
Къде е Лио?
Лио.
- Барбас, къде е?
- Барбас?
Колко пъти трябва да минеш през всичко това преди да осъзнаеш,
че всички те работят заедно.
Лио, не прави това. Ти знаеш по-добре.
Той преследва момчето ти. Аз преследвам момчето ти.
Всички те преследват момчето ти. За това това е най-големият ти страх.
- Къде е той, по дяволите!
- Чакай! Чуй ме, Лио. Не прави това!
Убий го. Убий ги всичките!
Какво направихме сега?
Благодаря.
Намери ли Лио?
Къде е Крис?
Той е с Уайът в яслата.
- Какво стана?
- Намери ли магия, за да ни оправиш?
- Да, но...
- Изречи я.
"Зовем смъртните пътища... "
"и боговете, които направляват, но не могат да останат. "
"Дирим божествеността... "
"за да разделяме и да ги освободим. "
Добре ли си?
Пайпър.
Отиди да вземеш Фиби и хванете Барбас.
Все още не знаем как да го намерим.
Раних го.
Ще можете да гадаете на кристал с неговата кръв.
Убих още един старейшина.
Не е твоя вината. Беше измамен.
Бях ли?
В какво се превърнах?
О, всичко е наред. Всичко е наред.
Никой друг не знае.
Просто опитай да последваш светлината.
Все още не мисля, че това беше добра идея.
Ами, какво искаш да направим? Да я изпратим до urgatory?
Трябва да играем на сигурно. Тя вече е твърде подозрителна.
Ами, добре. Но, ако си спомни какво... какво наистина се случи?
Гледай на твое дясно.
Фокусирай.
Вземи "c" яката и дъска.
Помните ли какво правехте тук, инспекторе?
Дойдохме да търсим нещо.
Помните ли какво ви се случи?
Тя се подхлъзна.
Правим доста предекорация и тя се спъна и падна.
Помните ли?
Ъъ... Аз...
Не.
Поемете си дълбоко дъх.
Добре.
Тя все още помни заповедта за обиск.
И какво? Какво ще намери?
Какво става?
Нищо. Мисля, че държим всичко под контрол тук. Какво става?
Имаме да свършим малко работа.
Хей! Защо не слезеш? Покажи се.
Всичко, което искам да направя, е да ти благодаря.
Беше толкова добър план.
Проработи перфектно.
И, ъъ...
Какво ще кажеш сега да преследваме вещиците?
Става.
Какво знаете вие?
То било истина. Просто поискай и ще получиш.
Разбира се, тази пещера се предполагаше да е замаскирана.
Вероятно трябва да попиташ невидимото си приятелче относно това.
Може би ще го направя.
О, виждам идвате да ме унищожите.
Какво? Отново?
Да. Но преди това - имам един малък въпрос.
Защо бебето? С какво ти помага то?
А! Бебето. То... то ми помогна да ви отделя от бодигарда ви.
Впрочем, колко е стар Лио? Страда добре, надявам се.
Май първо трябва да проверим страховете ви.
Колко очарователно.
Най-големият ви страх е, че вашите племенници няма да са в безопасност.
От мен. Колко трогателно. Разбира се, този голям страх ви парализира.
Не мога да повярвам, че сте забравили това.
О, не сме забравили.
Знаехме, че нашето най-голямо желание ще надделее над най-големия ни страх.
А нашето вай-голямо желание е да защитим племенниците си от теб.
О, знаете, че ще се върна.
Страхът винаги се връща!
Ти ме предаде!
Никога не ми писва да гледам това.
Чудя се на кого говореше.
Не знам и не искам да знам.
Виждам, че се настаняваш.
Съжалявам.
Фиби, наистина не се налага да идваш тук рано сутринта повече.
В противен случай, това не е почивка.
Да, знам.
Всъщност, ще ти кажа истината.
След като те срещнах, не бях толкова
сигурна, че искам да отсъствувам от работа.
О, доста съм те впечатлил, нали?
Не. Не наистина.
Значи целуваш всички служители на първия им работен ден, така ли?
Да, ами... Това беше, знаеш, не... не... не това, което си мислиш.
Наистина?
Да.
И какво мислиш, че мисля, че беше?
Не знам какво си мислиш, че беше.
Но, каквото и да мислиш, че беше, вдействителност не беше.
Както и да е. Помислих, че трябва да почакам до тази сутрин
и да прочета какво си написал, за да видя
дали ще съм доволна от решението си.
И?
И аз го харесах.
Там имаше някои наистина добри съвети, при все, че си мъж.
О, благодаря... Май?
Разбира се, не бих поискал да опетня доброто ти име.
По-добре недей.
Късмет.
Каквато и да е цената...
Ти си наистина ужасно добра в целувките. Даже и да не значеше нищо.
О, Боже. Толкова съм уморена.
Въобще не мигнах миналата нощ и дори не е заради Барбас.
Казвай.
Знаеш ли, виновна е цялата тази работа с магическото училище?
Наистина ме депресира.
Не знам защо старейшините го затварят.
Те могат да правят каквото си поискат. За това те са Те.
Да, ама, не е честно.
Кой ще ги спре?
Аз.
Какво?
Да.
Магията е най-хубовото нещо, което някога ми се е случвало, нали?
Разбира се, освен вас.
Не се обиждайте, но вие някак си се появихте
по същото време, когато и магията се появи.
Така че, ако го пресметнеш...
Пелтечиш.
Правилно.
Виж, като изключим Гидион, училището е велико нещо, нало?
Мисля, че ще го направя. Ще се завърна към моите магически корени.
Това е добра идея. Някакви идеи как ще го направиш?
Ни най-малка.
О, богиньо.
Излизаш ли?
С тях?
Да, излизам.
Вече мога ли да тръгвам или искаш да ме разпитваш още за това?
Бих искала да те разпитам още малко, но ще изчакам да се върнеш.
Какво се промени?
Ами, споделяйки тяло с абсолютната майка, научих някои неща.
Като какво?
Че не мога да ги защитя от всичко, а по-вероятно ще ги направя невротични.
Бог знае, че не се нуждаем от повече такива наоколо.
Да. Така че ще трябва да излезем навън и да предизвикаме големия, лош свят.
Ами Лио? Ще се присъедини ли?
Не.
Той все още урежда някои неща.
Барбас беше прав.
Убийството му не премахна болката от предателството.
Кой по дяволите си ти?
- Какво искаш?
- Какво искаме?
Искаме...
Теб!