Stargate SG-1 - 04x10 (1997) Свали субтитрите
Моля, за внимание.
С удоволствие трябва да спомена, че благодарение на труда ви
имаме достатъчно енергия за да отопляваме оранжериите следващите два месеца.
Специални заслуги имат работниците от секция 23.
Нека това не е причина да работим по-малко, а мотивация да работим по-усърдно.
Светът ни може да е покрит с лед, но един ден отново ще си възвърнем повърхността.
За мен е чест да служа.
Кеган, какво ще кажеш за малко хляб?
- Съжалявам, току-що дадох последния.
Ето пак - всеки път едно и също.
Какъв ти е проблема?
- Нямам проблем.
А ние нямаме хляб!
Има ли някакъв проблем?
- Не се меси!
Джона, чакат и други хора!
- Дай й скапания хляб!
Вие двамата сте приятели, О'Нийл!
- Не се меси!
Част сме от нещо, наречено SG-1! Аз съм Тийл'к, не помниш ли?
Някой да разкара този тип от мен!
Качете го горе!
- Не трябва да сме тук!
Спомнете си! Трябва да се махнем от тук!
Брена, за мен е чест да служа.
Не познавам този човек.
- Зная, не се тревожи. Той има видения.
Дайте хляб на Тера.
Останалите - приключвайте и се връщайте на работа!
С участието на:
РИЧАРД ДИЙН АНДЕРСЪН в ролята на полк. Джак О'Нийл
::: СТАРГЕЙТ SG-1 ::: Сезон 4, Епизод 10
Превод и субтитри ДЕЯН КАСАБОВ
Участват още:
МАЙКЪЛ ШАНКС в ролята на д-р Даниел Джаксън
АМАНДА ТАПИНГ в ролята на майор Саманта Картър
КРИСТОФЪР ДЖЪДЖ в ролята на Тийл'к
и ДОН С. ДЕЙВИС в ролята на ген. Хамънд
Продуценти МАЙКЪЛ ГРИЙНБЪРГ РИЧАРД ДИЙН АНДЕРСЪН
Телевизионна адаптация БРАД РАЙТ ДЖОНАТАН ГЛАСНЪР
ПОД ПОВЪРХНОСТТА
Тези помпи регулират натоварването.
Понякога се задръстват и трябва... Карлин?
Къде беше той цели пет дни?
Възстановяваше се от виденията си. Странно.
Имаше един преди няколко години...
Опита се да разбие онези прозорци и да излезе навън.
И успя ли?
Щеше да си разбрал, ако беше успял.
Цялото това място щеше да е в лед, а ти щеше да умреш от замръзване.
Ясно.
Затворете клапаните!
Какво стана?
Един стабилизатор се спука. Ръждясали са и не издържат на натоварването.
Нищо не можем да направим.
- Напротив - можем.
Автоматични изпускателни клапани на всеки стабилизатор ще предотвратят това.
Направих някои изчисления. Ако желаете, ще ви ги покажа.
Можеш да дойдеш в офиса ми по-късно.
Добре ли си?
- Да.
Тази експлозия...
- Не, наистина съм добре.
Добре.
Брена иска да ме види. Иска да чуе идеите ми за подобряване на завода.
Можеш да си починеш малко.
И ти работиш толкова усилено, колкото и аз.
- Различно е. Нарича се издръжливост.
Лека смяна.
Да.
Ето я пак...
Защо ли Брена я слуша въобще?!
Не зная. Изглежда доста умна.
Мисли си, че е по-добра от всички нас.
И двамата мислят така.
- Тийл'к каза, че сме били приятели.
Не се казва Тийл'к, а Тор.
Видения.
Сър, готови сме с видео връзката към P3R-118.
Чудесно.
Администратор Колдър.
- Генерал Хамънд.
Съжалявам, но претърсването приключи безуспешно.
Имайки предвид суровите условия извън купола,
не виждам как SG-1 може да са оцелели толкова дълго.
Моите уважения, Администратор, но още не съм готов да се откажа от хората си.
Имаме специализирано оборудване и екипи, подготвени за такъв тип операции.
Когато майор Картър спомена за проучване на глетчера, обясних за опасностите,
но полк. О'Нийл беше уверен, че могат да се справят с тежките условия.
Оценявам загрижеността ви, но ви уверявам че аз ще поема пълната отговорност.
Добре тогава.
Предайте на Брена, че искам да я видя утре.
Искам да зная как се справят новите и работници.
Хайде!
- На къде?
Към другата страна!
- Карлин.
Не го слушай!
Майоре, какво е положението?
Изстреляхме планера. Сега получаваме данни.
Трябва да ви призная, сър - не изглежда никак добре.
Това място е ужасно!
Какво се случи?
Ударих се.
- Кога?
Защо разговаряш с мен?
Ами мислех си... След като навремето сме били приятели...
Какво е това на челото ти?
Белег по рождение.
Белег... Мисля, че щях да помня нещо такова.
Не те познавам.
Преди каза, че ме познаваш.
Миналата седмица, по време на...
- Не бях тук миналата седмица.
Каза, че сме приятели и трябва да избягаме. Искам обяснение.
Не съм казвал такова нещо.
Явно много съм бъркал за теб.
Да.
Не говори повече с мен.
Добре.
Казах ти да не се занимаваш с него.
Ти беше там и го чу! Защо отрича?
Виденията засягат разума.
- Това не обяснява сънищата ми.
Нещо не е наред, Кеган...
- Карлин!
Достатъчно лошо е, че те спомена във виденията си.
Ако хората те чуят да говориш така, ще помислят, че и ти имаш видения.
Хората?
Не че аз бих... Карлин!
Не, разбира се...
Беше просто сън.
Защо маркирането на паметта не е сработило с Тийл'к?
Сигурна съм, че е заради съществото, което носи у себе си.
Маркирах го отново. Този път, явно действа.
А другите?
- Всички са страхотни работници.
Тера дори има доста интересни идеи за подобряването на завода.
Тера?
Личността, с която маркирахме майор Картър.
Имахме проблеми с претоварването.
Тя предложи да ползваме автоматични клапани за изпускане на налягането.
Ако не регулираме налягането ръчно, работниците ще са свободни за други задачи.
Може би, някой ден тя ще подобри нещата дотолкова, че да нямаме нужда от работници.
Какво лошо има в това?
Нищо.
Сигурен съм, че ще се впишат в картината
Разбира се, те дори не знаят, че този град съществува.
Бихме могли да им кажем.
- Че са били лъгани цял живот?
Как ще реагират хората от града, ако ги пуснем сред нас?
Когато ще трябва да направят място за... работници?
В момента в града няма престъпления. Няма безработица.
Но...
- Те са щастливи там!
Това се осигурява от маркирането им!
Направете само това, което ще гарантира непрекъснато токоподаване.
Да, Администратор.
Успяхте ли да прегледате плановете ми?
Бих искала да почна веднага...
- Не можем да правим подобрения.
Но вие казахте...
Не. Ще трябва да спрем генераторите и ако някоя от важните системи замръзне
няма да успеем да ги стартираме отново.
Съгласна съм, че има риск..
- Прекалено голям риск!
Добре, а другите ми идеи?
Съжалявам. Този завод е единственото което ни дели от леда!
Непрекъснатата работа е по-важна от ефективността.
Можеш да се върнеш на работа.
Брена, зная че се развълнува от идеите. Какво се случи?
Премислих нещата.
Позволете да обмисля по-сигурни варианти!
- Тера, моля те напусни.
За мен е чест да служа.
Няма да се откажа от това!
Имам подробен план, включително и методи за защита.
Сигурен съм, че тя го разбира.
- Мога да променя нещата наоколо!
Тя не ми позволява дори да опитам!
Защо не отидеш при нея след няколко дни и да й предложиш нещо по-дребно?
Може би, трябва да поогледаш по-сериозните предложения.
Как можеш да си толкова спокоен!?
Мисля, че в предния си живот съм боравил с опасни експлозиви - не зная.
Какво имаш предвид под "предишен живот"?
Нищо. Това е просто израз, нали?
Майоре.
- Съжалявам, сър. Няма следа от тях.
Разбирам. Провеждали сте много такива мисии.
Да, сър, но в този случай от тях буквално нямаше нито следа.
Какво намеквате, майоре?
Не мога да си представя причина, заради която майор Картър и д-р Джаксън,
да искат да разглеждат ледените полета, но дори и да са го искали,
няма начин полк. О'Нийл да им е позволил това.
Според Администратор Колдър, полк. О'Нийл е вярвал, че риска е приемлив.
Не мога да се съглася с това и не ме бива в дипломацията.
Говорете свободно.
Няма начин да са там, сър!
Администратор Колдър, каза че са.
Значи е долен лъжец!
Кеган, искам да те попитам нещо.
Как дойдох тук?
- Прехвърлиха те от мините.
Не, преди това.
Преди?
Да.
Не помниш ли?
Опитвам да си спомня, но се сещам само за откъслечни неща.
Защо питаш въобще?
Чудех се дали Джона и Тера са били мои приятели преди.
Приятели...
Може би не ги разпознавам, защото...
- Чуй ме добре.
Опитват се да се доберат до Брена, за да бъдат третирани по-различно.
Особено Тера.
И искам да ти кажа, че ако те двамата са твои приятели, то тогава аз не съм!
Налягането е прекалено високо! Тръбите са горещи.
Целият цех ще експлодира. Помогни ми да се измъкна.
Какво става?
- Претоварване!
Трябва да го оправим.
- Късно е. Трябва да се евакуираме.
Какво има?
- Ако този котел гръмне, ще гръмне и цеха!
Мога да спра централния котел, но някой трябва да отвори главния клапан.
Карлин!
Разкарай тези хора от тук!
- Махайте се! Опразнете цеха!
Готово.
Насам. Хайде!
Трябва да се върна на работа.
- Искам да почиваш.
Ще останеш тук, докато не кажа, че си достатъчно здрав за да работиш.
А на вас тримата дължим огромни благодарности.
Рискувахте живота си, за да спасите този завод.
За мен е чест да служа.
- Да бе.
Ако не беше бързата ви намеса, много хора щяха да загинат.
Следващият път няма да е така.
- Да се надяваме, че няма да има следващ.
Ако бяхте ме послушали...
- Тера!
Свободни сте.
Следващият път не се ограничавай, а говори, това което мислиш!
Тя знае, че съм права.
- Има нещо друго.
Онзи едрия с виденията и онова на челото...
- Тор.
Каза, че сме били част от нещо, наречено SG-1.
И какво е това?
- Екип?
Що за име на екип?
Не зная. Чувствам, че би трябвало да правя нещо много по-важно.
Помагаме на хората ни да преживеят ледената епоха!
Да, кое може да е по-важно от това?
- Не зная.
Просто имам чувството, че сме били част от нещо много по-голямо и по-грандиозно.
Определено разбирам, за какво говориш.
Така ли?
- Не.
Не зная, как да ви го обясня, но сънувах нещо и вие бяхте в съня ми.
Аз?
Сънувах една голяма светеща локва.
Хайде спри само дотам.
Чакай, Джона. Аз също съм я сънувала.
За бога, ще спрете ли най-после?
Това е израз, нали?
Сега не можем да говорим. Да се срещнем като изгасят лампите?
И сега?
- Сега?
Ти сънувал ли си нещо подобно?
За теб?
- За треперещ кръг с вода.
Не.
Аз сънувам...
други неща.
Тор каза, че трябва да избягаме.
Каза, че трябва да си спомним. Какво да си спомним?
Помня, че когато бях началник, на всички хванати да правят това, което правим сега
им се намаляваха месечните дажби!
Трябва да рискуваме.
- Ами ако спомените ни са подменени?
Ако е вярно, значи не можем да сме сигурни в нищо.
Моите спомени са си наред.
Наистина?
- Да.
И какво си правил в мините?
Копаех.
- Не, наистина - какво прави?
Пълнех руда в количките.
И?
Ами това правех!
Имам спомен за студ и мрак.
И там сте се запознали?
- Да.
Наистина?
Да.
И какво е онова важно нещо, което сме правили?
Казах ти, че не зная.
Опитвам се да си спомня, но постоянно ми изскачат образи от това място тук.
Ако си прав, всичките ни спомени, свързани с това място са една лъжа.
Да - като фасада.
Работи само ако не задълбаваме под повърхността и когато не задаваме въпроси.
Това трябва да направим. Да се съмняваме във всичко което знаем и което ни заобикаля.
Не трябва да казваме на никой.
Ако другите ни чуят, ще решат че имаме видения.
Ами ако наистина имаме?
Не мисля така, сър.
Какво?
Какво?
- Нарече Джона "сър"!
Просто израз.
Така ли?
Сър, имам медицинските доклади, които очаквахте.
Майор Гриф има изгаряния от измръзване но останалите от екипа му са добре.
Благодаря, докторе.
Нещо ново от планетата?
Говорих с Администратор Колдър преди около час.
За съжаление ме информира, че търсенето из града е било безрезултатно.
И така ли ще оставим нещата?
Освен да им обявим война, можем само да прекъснем дипломатическите отношения.
Все още не ми е позволено да го направя.
Предполагам имат нещо, което ни трябва.
Доста напреднали са в металургията и химичните технологии.
Значи и ние имаме нещо, за което са готови да търгуват.
Технологията Старгейт. И адреси.
Разбираемо - обградени са с лед.
Моето мнение е, че имат много по-голяма нужда от нас отколкото ние от тях!
Явно Администратор Колдър, не е на същото мнение.
Честно казано, на него нещата му харесват така както са си.
Това не ви дава голям избор, сър.
Не, не ми дава.
Затова наредих на майор Гриф да подготви план за тайна спасителна операция.
Ако търсите доброволци, сър...
Благодаря, докторе. Ще ви имам предвид.
Други сънища?
Пак сънувах кръга със светлина.
Но този път бяхме всички, заедно. Включително и Тор.
Аз пък сънувах, че работя в мините...
Гол.
Тера?
Много думи и цифри изплуват в паметта ми.
SG-1,...
..DHD, GDO...
Звучат ми като някакви безсмислици.
- Трябва да означават нещо.
Извинете.
Джона?
Означава нещо!
Какво е?
Още не зная.
Впечатляващо!
Виждам, че имаш нови приятели.
Да.
Карлин...
- Съжалявам, Кеган.
Не разбирам. Състоянието му се влошава. Нека прегледам раната.
При никакви обстоятелства не махай превръзките!
Погрижи се да продължи да яде и пие.
Спомням си нещо.
Един човек.
Плешив, носи риза с къси ръкави и по някакъв начин е доста важен за мен.
Мисля, че името ми е... Хомър.
Не се сещам.
Ти?
Много размити образи.
Има някои неща, които ми харесват тук.
Наистина?
Ще означава ли нещо за теб, ако ти кажа че си спомням още нещо?
Какво?
Чувства.
Чувства?
Помня, че изпитвах чувства.
Към мен?
Не, към Тор.
Не помня много, но това помня със сигурност.
И?
И...
Това е.
Това ме кара да се чувствам по-добре.
По някаква причина Тор развива контра- реакция към маркирането на паметта.
Мисля, че умира.
Работниците умират.
А приятелите му?
Получих доклад, че се събират тайно.
Администратор, смятам че започват да си спомнят.
Мозъците им са различни от нашите. Сигурно това е причината.
Можем да ги маркираме отново.
- Не.
Мисля, че е време да разберат какво е да са навън.
Те единствено не одобриха отношението ни към работниците.
Не.
Направиха много повече от това.
Опитаха се да ни съдят, Брена.
Аз ще отговоря със същото.
Да, сър.
- Брена!
Ако по някаква причина не желаеш да изпълниш заповедта...
Чест е да служа, Администратор.
Да, така е.
Впечатляващо.
Но жалко, че всичко е лъжа.
Не разбирам.
При разходката, Картър откри шахти, водещи на никъде!
Проверихме ги.
Трябваше да останете с ескорта ви.
Да, разбирам защо не бихте искал външни хора
да научават за робите които се трудят за вас под земята.
Те са просто работници.
- И с какво са го заслужили?
Полковник...
- Администратор.
Няма да препоръчам търговия с култура, която превръща в роби собствените си хора.
Не ме интересува, каква технология можете да ни предложите.
Тази система на управление осигури оцеляването ни през ледниковия период.
Кажете ми - каква е тайната?
Глад? Измъчване?
Какво?
Методите ни са доста цивилизовани.
Наистина?
Да.
Всъщност...
Ще ви покажа.
Тера! Мисля, че зная какво е станало!
Джона, Тера, явете се при Брена!
Какво има? Какво правиш?
Имам заповед да го заведа в стаята на Брена.
Оставете го там.
Свободни сте.
Какво му има?
- Той умира.
Келно'рийм.
Какво?
Не съм сигурен какво означава.
Нещо като медитация.
Трябва да го прави всеки ден, иначе се разболява.
Нали?
Тогава защо не го прави?
Защото не си спомня!
- Полк. О'Нийл е прав!
Както започнахте да подозирате, спомените ви са променени.
Вие сте майор Саманта Картър.
Д-р Даниел Джаксън и приятеля ви Тийл'к.
И къде се вписва Хомър?
Само вас изпратиха тук долу.
Отначало мислех, че трябва да опазим града, но...
Нещата отидоха твърде далече.
Вие не принадлежите тук. Трябва да се върнете във вашия свят.
Спомените ви ще се върнат много по-бързо, когато се приберете у дома.
У дома?
- Да. От там.
Администратор Колдър.
- Брена.
Трябва да кажа, че съм разочарован, но не и изненадан.
Наблюдавах ви как от известно време ставате все по-лабилна.
Просто чувствата ми се връщат.
Както и да е - вече не сте ми полезна.
А вие...
Време е да разберете как изглежда повърхността на тази планета.
Тийл'к!
Добре ли си?
- Да.
Какво се случи?
Когато махнах превръзките осъзнах, че не съм като вас.
Започнах да си спомням.
Влязох в дълбоко състояние на келно'рийм
и симбиотът ме излекува.
Брена ще се оправи ако я заведем в...
Лазарета...
- Да.
Никога няма да стигнете до Старгейт!
Държим ви като заложник. Не виждам проблем.
Джона!
- Джак.
Не можем. Трябва да кажем на тези хора, какво е станало.
Да, прав си.
Ей хора!
Моля за малко внимание!
Бих искал да ви запозная с някой.
Този човек ви е държал заключени тук долу,
за да могат той и приятелите му да живеят там горе!
Какво?
- Не го слушайте! Те застреляха Брена!
Вярно е!
- Чуйте ме!
Отвън има огромен град, скрит под купол, пълен с хора на които робувате!
Крили са го от вас цял живот!
Това е лъжа!
Той казва истината, Кеган.
Не им позволявайте да се измъкнат!
- Кой си ти?
Това е добър въпрос?
Казвам се Колдър.
Преди да дойда тук, бях началник на мините.
Да, както и да е...
Искате доказателство?
Не!
Няма лед.
Няма сняг!
Не постигнахте нищо!
Тези хора никога няма да бъдат приети в града.
Мисля, че си прав за това.
Ето защо ще им предложим по-добро място.
Има една много приятна планета с тропичен климат.
Плажовете там са безкрайни.
Това го помня със сигурност.
А ти и твоите хора може да слезете тук и да грабвате лопатите.
Разрушавате живота ни!
Срамота, нали?
Тийл'к, ще покажеш ли на тези хора как да се измъкнат?
Боли.
Зная. Опитай да не я мърдаш. Ще те вземем с нас у дома.
Благодаря ви.
Полковник.
Майоре.
Онзи плешив мъж, за който се сетихте?
- Генерал Хамънд.
Правилно.
Той е от Тексас, нали? Всичко си идва на мястото.
Да, сър.
"Сър".
Да се прибираме.
Да, сър.
Превод и субтитри ДЕЯН КАСАБОВ
deank at {y:b,i}dean@piccadilly.bg