Stariki-Razboyniki (1971) Свали субтитрите
че нашата история не се е случила наистина.
Ако все пак откриете някакви съвпадения,
то това си е чиста случайност.
СТАРЦИ - РАЗБОЙНИЦИ
Хората се делят на такива, които доживяват до пенсия
и на останалите.
Пенсионер се нарича човек,
на когото плащат вече да не работи.
Старостта трябва да се уважава като свое недалечно бъдеще.
Та нали всеки, ако му провърви,
ще стане старец.
На Николай Сергеевич Мячиков и приятелят му
Валентин Петрович Воробьов вече им провървя.
И ако Валентин Петрович отиваше на работа за последен път,
то Николай Сергеевич му се струваше,
че го очаква нормален работен ден.
Добро утро.
- Добро утро.
Николай Сергеевич, ограбен е магазин за обувки.
Откраднати са толкова ботуши,
колкото биха стигнали за женски кавалерийски полк.
Как така? Нима жените вече служат в кавалерията?
Извинете. Забравих, че чувството за хумор не е от стихиите ви.
Извинете, не разбрах, че се шегувате.
Какво ви е на бузата? Ранен ли сте?
- Нищо особено, бандитски куршум.
Извикайте оперативната кола. Тръгваме веднага.
Разбрано.
Ало?
- Здравейте, Федяев.
Добър ден, Андрей Никанорич.
- Как я караш?
Ловим крадци.
Пращам ти в помощ един човек. Назначи го на работа.
Като какъв, Андрей Николаевич?
- Не се бой, не е за твоята длъжност,
а за следовател.
Нямам свободно място.
- Ще намериш.
Е, засега ще си следовател. В момента нямам нищо по-добро.
Здравейте. Дойдохме сутринта, вратите бяха затворени,
пломбата недокосната, стъклата здрави и ключалките също,
а вътре липсват 200 чифта холандски ботуши с вата.
На каква цена?
- По 70 рубли за чифт.
Холандски?
- Да.
Всички ботуши, произведени у нас, са непокътнати.
Ключовете винаги са у мен.
Не ги давам на никого, понеже съм материално отговорен.
Между друото, на жена ви не й ли трябват холандски ботуши с вата?
От откраднатите ли?
- Не, от тези, дето не са успели.
Не, благодаря.
Фьодор Фьодорович, тук е. Ако обичате, отместете се.
Неочаквано установих, че линолеумът не приляга добре към пода.
Ето.
Да го отворим. Помогнете ни.
Ще се наложи да влезем.
Забравих фенерчето.
Вземете.
Николай Сергеевич, трябва сериозно да си поговорим.
И тук ли намерихте?
Тук си е удобно, защото с вас не се боим от тъмнината.
Кажете, кога имате намерение да се пенсионирате?
Защо?
Как защо? Внимавайте да не се подхлъзнете!
Трябва да се замислите за здравето си.
Здрав съм си. Пуснете ми крака.
Трудно ви е да работите.
През последните два месеца не сте разкрили нито едно престъпление.
Тоест? Как нито едно? А делото с фиктивните раци?
Лично аз, сантиметър по сантиметър премих 13 280 парчета.
Това беше титаничен труд. Точно в него се претоварихте.
Според мен това не е остроумно.
Николай Сергеевич, та вие се задъхвате.
- Пуснете ме.
Стоп. Настъпих нещо меко.
Мисля, че е ботуш.
- Да, момент, вътре е с вата.
Значи са ги носили в тази посока.
- Да. Напред!
Главата ниско!
Николай Серг...
Николай Сергеевич, все пак ще ви се наложи
да подадете заявление за излизане в пенсия.
Наистина ли ще ме уволните?
- Защо го наричате уволнение?
Добре де, на заслужена почивка. Понеже не се справям с работата ли?
Да.
Ако работех по-добре нямаше да ме уволните, нали?
Разбира се, че не.
Тогава ще разкрия къде са ботушите.
- Няма нищо за разкриване.
Ясно е, че ги е откраднал този, който знае проекта на тунела.
И да се намери сега крадеца е, както се казва, рутинна процедура.
Тогава ми възложете нещо друго.
Не мога да напусна. Какво да правя в къщи?
Е, добре, добре.
Поработете още месец
и ако успеете да се проявите ще се върнем отново към този разговор.
Аз, аз ще се проявя. Сега съм способен на всичко.
Изпращането в пенсия е трогателно мероприятие.
В този ден всички колеги жалеят за титуляра,
обичат го и говорят за него само хубаво.
Драги Валентин Петрович,
не мога да си представя, че занапред, два пъти в месеца ще подписвам
ведомости за получаване на заплата, без вашата фамилия.
От колектива на Булгалтерий приемете нашия скромен подарък.
Валентин Петрович, скъпи, дори не мога да си го представя,
пристигам утре на работа, а теб те няма.
Приеми този скромен дар от работниците от плановия отдел.
Приятелю мой, Валентин Петрович,
защо тъй преждевременно
закопаваш в земята таланта си на инженер?
За нас ще бъде много трудно без новаторските ти идеи,
без рационализаторските ти предложения.
За нашия технически отдел това е голяма загуба...
непреодолима.
Скъпи Валентин Петрович,
много често ние, младежите, сме се ползвали от съветите ви.
Вие щедро делихте с нас опита си...
Днес осиротяхме!
- Ех, миличката ми...
Скъпи Валентин Петрович, днес ми е трудно да говоря,
за мен е траурен ден.
Заедно с теб работихме 30 години.
Ти си моята дясна ръка,
която днес, от мен, безжалостно отсичат.
Е, какво, Петрович, разрешете и на мен
да ви връча заповедта, подписана от министъра.
Мисля, че колективът ще отвърне на напускането на Валентин Петрович
с нови трудови успехи.
Макар че какви успехи би могла да постигне промишлената продукция без вас.
Представителят на министъра се пошегува,
но юбилярът вече не разбираше шегите.
А когато човек загуби чувството си за хумор
е невъзможно да се предвиди какви ще ги надроби.
Другари,
толкова съм развълнуван.
Дори не съм си представял, че толкова ме обичате.
И аз ви обичам.
Аз...
чак сега осъзнах,
че съм избързал.
Аз... разбира се, вие сте прави,
не би трябвало да закопавам в земята таланта си на инженер.
Мога още да съм полезен.
Убедихте ме. Разбрах, че още съм ви нужен.
И нека съм с болно сърце, нека съм на 60,
нека съм заслужил отдих, но няма да изляза в пенсия.
Оставам с вас.
Момент, момент!
Първо, не ви подарих поставка за чаша, а кафеварка.
Поставката за чаша е от плановия отдел.
- Извинете.
И второ, кафеварката е придобита със средства от директорския фонд.
Няма как да я изпиша.
И трето, какво бих могъл да правя с тази кафеварка?
Приберете я на съхранение.
А вие, какво ми подарихте?
- Подарих ви заповед на министъра.
Е, няма страшно. Не всички заповеди се изпълняват.
Значи, ако правилно съм те разбрал, Валентин,
ти всъщност, ами какво,
отказваш се да излезеш в пенсия?
Колективът не може да се справи без мен, а аз не мога да живея без колектива.
Теб никой не те е заставял, сам подаде заявление.
Освен това, вече назначих на твое място друг човек.
А всичко това тук беше...
Беше ритуал.
Казваш, че всички лицемерничеха, докато казваха, че ще им бъде тежко без мен?
Не, не това исках да кажа. Аз...
Другари,
вие наистина ли не бихте искали, да изляза в пенсия?
И наистина ли искате да остана?
Виждаш ли как обидно мислиш за хората.
Един момент, Валентин Петрович, какво ще стане с банкета?
Между впрочем банкета не се отменя!
А по какъв повод ще е банкета?
По случай това, че не излизам в пенсия.
Е, как мина?
- Великолепно.
Поздравете ме, момичета, не ме пуснаха да си вървя.
Как така не те пуснаха?
Така, целуваха ми краката.
- И ти се съгласи?
Какво трябваше да направя?
- Ами банкета?
Не се безпокой, всички ще дойдат.
- Безобразие,
как посмяха, та ти имаш стенокардия!
Разбери,
самият представител на министъра дойде да каже:
Какви успехи може да постигне промишлената продукция без вас?
Тоест без мен.
Ако трябва да съм честен, Федяев е прав.
Нямам с какво да се гордея. Незаслужено получавам заплата.
Не си само ти.
- От това не ми става по-леко.
Ех, ако можех да разкрия някое голямо престъпление...
Вземи се в ръце, разкрий.
Откъде да го намеря това престъпление? Федяев нищо не ми възлага.
Не умееш да отстояваш себе си. Ти си честен и неподкупен човек.
А това в работата ви е преди всичко.
Ако Федяев започне да остранява такива като теб какво ще стане?
Не, няма да оставя това така.
Какъв срок ти беше дал?
- Месец.
За този месец ще го замаем твоя Федяев.
Как ще го замаем?
- Не ми пречи да се съсредоточа.
Добре, отивам да помогна на Маша в домакинството.
Винаги съм казвал, че си женчо.
Машенка, трябва ли ти безплатна работна сила?
Добре, Коля, отиди в кухнята и помогни на Анна Павловна.
Анна Павловна беше жизнена жена,
защото можеше да разчита само на себе си.
Анна Павловна нямаше нито мъж, нито образование.
Така й се подреди живота.
Изпратиха ме при вас на помощ.
Можете ли да миете чинии?
- За съжаление, да.
Сложете си престилката.
- Дай.
Да вървим, че ще ни заключат.
Мамо, ние тръгваме.
Завържете я, ако обичате.
Какво има?
- Излез.
Извинете, Анна Павловна, след малко се връщам.
За да те оставят на работа трябва да разкриеш престъпление.
Но не обикновено, а престъплението на века.
Съгласен съм с теб.
Чиниите от риба не бива да се мият с гореща вода.
Така ли?
- Да.
Трябва задължително да се мият с хладка и сапун.
А пък мазните можете да миете с гореща вода.
Да не работите като миячка?
Скоро станаха 5 години, откакто почина жена ми.
Простете, не знаех.
- Ела насам.
Моля да ме извините.
Престъплението на века не се търкаля на улицата. То трябва да се организира.
И за да можеш да го разкриеш именно ти, трябва да го организирам именно аз.
Разбра ли?
- Не се ли сещаш?
Какво?
Тогава ще бъда принуден да те пратя зад решетките.
Не искам в затвора.
Без това не може ли?
- Не.
Все пак ще докажем, че не възрастта определя стойността на човек.
Тогава мисли още.
Днес студеното телешко беше много вкусно.
Но аз го варя по по-различен начин от Мария Тихоновна.
Отивам на пазара и вземам телешки джолан.
Там ми го накълцват на парчета, защото вкъщи е трудно.
И го варя с моркови и лук.
Варя го 5 часа. Дълго. За това обикновено го правя в почивните дни.
И то ако ще идват гости, а само за себе си никога.
Аз също, нямам търпение.
- Когато се разлее бульона по чинията
е много хубаво за аромат да се добавят чесънче и пиперче
и също е хубаво да се добавят...
Внимателно.
- Много е хубаво да се сложи
пресен магданоз...
Вкусни витамини.
Да, аз ги обичам...
- Я майстора готвач...
Ела при мен.
Аз тази кокошка...
Намерих изход.
Аз ще извърша престъпление, ти ще го разкриеш, но няма да ме хванеш.
Що за престъпление, което може да бъде разкрито без да се намери виновника?
Ами ти го измисли!
Знаеш ли, не умея да измислям престъпления.
Как така? Цял живот общуваш с престъпници, нищо ли не научи?
Какво общо има...
- Довиждане.
Благодаря ви много, Валентин Петрович! Довиждане.
Нима вече тръгвате?
- Да. Знаете ли,
с вашата помощ бързо приключих.
Разрешете да ви изпратя.
- Изпрати я, Коля, тя живее далече
може да се загуби по пътя...
Благодаря ти, много ти благодаря.
Довиждане и всичко хубаво.
Защо сте без палто?
- Калена съм.
Облечете моето.
- Няма нужда.
Нанистина не е нужно да ме изпращате.
Живея доста далеч и за вас ще стане късно за връщане,
а и транспорта вече не работи.
И какво, да се ходи пеша е полезно. Лекарите препоръчват разходка преди сън.
Всъщност, аз живея тук. Ето тук.
Как? Това вашият апартамент ли е?
- Да.
Добре ме разиграхте всички.
Как става така?
Познавам много добре синът ви Володя, а с вас се запознах чак днес.
А при тях аз ходя често.
Е, и какво от това? Просто не сме се срещали по-рано.
Пък и вечер често работя.
Ето какво било.
Е, довиждане.
Лека нощ.
Николай Сергеевич.
- Анна Павловна.
Добро утро, Коля.
- Здравей, Валя.
Тази нощ не мързелувах.
- Да?
Съставих списък с възможните престъпления.
Влизай.
Виждаш ли, Валя...
- Да?
Ако, да речем, бях каменар
или примерно пекар, който не желае да се пенсионира
и който нощем тайно пече кифлички с мак в знак на протест...
това щеше да е нормално.
Но разбери, така ни тласкаш към наказуемо престъпление.
Не съм виновен, че имаш такава професия.
Извини ме, но предложението ти ще допадне само на някой умопобъркан.
Ще ти прочета списъка.
Списък?
- Да.
Имай предвид, че ми беше изключително трудно.
Убийство, изнасилване, въоръжен грабеж и шпионаж отхвърлих веднага.
Благодаря за това.
- Е, добре. И така първо.
Кражба на кола - колата връщаш, а мен не ме намираш.
Това е основната схема.
Връщаш откраднатото, а престъпника не намираш. Разбра ли?
Можеш ли да караш кола?
- Не, а ти?
Аз също. Как ще я откраднем тогава?
Значи отпада.
И така, второ.
Нахрани ли се?
- Да, но не в това е въпроса.
Аз изнасям от къщи всички мебели.
Къде?
- При теб. Може и на вилата.
Подавам жалба, че са ме ограбили, а ти намираш всичко.
Не става.
- Защо?
Федяев знае, че сме приятели и веднага ще се добере до истината.
Тогава да ограбим Анна Павловна. Това е третото ми и последно предложение.
Как?
- Аз ще я ограбя... по пътя.
Нали е инкасатор. Ще се уговоря с нея и тя ще ми даде чантата с парите.
Нататък всичко е по схемата.
Няма да ти позволя да ограбиш жена!
Ама на теб нищо не ти харесва, не може да ти се угоди!
Занимаваш се с глупости.
- Идвам с открито сърце, а ти ме обиждаш!
Защото това заслужаваш.
- Тогава се пенсионирай! Нека ти!
По-добре в пенсия, отколкото да ме съдят!
- Ето такива, като теб, са за съд!
Ами ти? Ти си опасен за обществото!
- Пък ти си нищожество!
Ти не си просто нищожество, ти си старец.
Прав беше. Предишните варианти не ставаха за нищо.
Този път измислих нещо потресаващо. Да вървим.
Къде?
- В музея.
Какво да правя в музея? Зает съм, имам си работа.
Тук няма да разбереш. Да вървим!
- Защо? Зашо да не разбера?
Няма да дойда в музея, водиш ме насила.
- Защо се страхуваш да отидеш в музея?
Не се страхувам от музея, а от теб.
- Добре, да вървим.
Може би Рембранд е точно каквото ни трябва.
Не е РембрАНД, а РЕмбранд.
В коя зала да отидем?
Лично аз харесвам импресионистите.
- Добре, при импресионистите.
За теб съм готов на всичко.
Добър скулптор е този...
Маийо.
- Този ли?
Разбира се не е Микеланжело, но похватът е доста интересен.
То е ясно. Тук лоши неща няма да държат.
Изчакай ме.
Извинете, не се ли страхувате, че...
че някой може да открадне тези малки статуетки?
Една вече откраднаха. Но с това вече е приключено.
Вече всички статуи са захванати към постаментите.
Тоест? Как захванати?
- Много просто. Със сгъстен въздух.
Наистина?
- Да.
Благодаря.
- Моля.
Скулпторите отпадат, захванати са за постаментите.
Чудесно, така никой няма да ги отмъкне. По-добре погледни насам какво чудо!
Ти пък какво намери. Тази е толкова е грамадна.
Картините не се оценяват по размерите.
Остави ме на спокойствие да гледам. Искам да си доставям удоволствие.
Не сме тук за това.
Аз съм тук защото обичам живопис.
Добре, добре.
- Това е.
Любимата ми картина.
Валя, благодаря ти, че ме доведе тук.
Трябва по-често да се срещаме с изкуството.
Изкуството е единствената непреходна ценност.
Да, вярвам ти. Имаш добър вкус.
Да, разбира се, доста е внушителна, но ние ще я вземем.
Не искам да крада картини!
- Не викай, какво си се разкрещял?
Остани, чуваш ли, недей да нервничиш. Да разгледаме изложбата на Рембранд.
Добре, ще дойда, но само ако пак си позволиш...
Няма, хайде, да вървим.
Малките картини са само три.
Пак ли почваш?
- Коя повече ти харесва,
момичето, което мери обеците или портрета на младежа?
Няма да кажа.
Момичето, разбира се, е по-леко, но рамката на младежа е по-красива.
Задължително трябва да се открадне Рембранд.
Това наистина ще бъде престъплението на века.
Коля, Коля!
Истинският съвременен кинематограф не може да мине без сънищата, кошмарите
и виденията, които през цялото време измъчват главния герой.
Само благодарение на него му се отдава да проникне
в труднодостъпния вътрешен свят на съвременния човек.
Както е известно кошмарите биват цветни и черно-бели.
Това беше като за капак на кошмара.
Николай Сергеевич, запознайте се,
Юри Евгениевич Праскудин.
Въведете го, моля ви, в съществото на работата.
В кое същество?
- Той сам ще ви обясни.
Какво ви е на ръката?
- Нищо особено, бандитски куршум.
Заповядайте.
Радвам се да се запознаем. Изпратиха ме на вашето място.
Така да се каже, смяна на поколенията.
Как така на моето място?
Тъкмо почти си намерих престъпление, което да разкрия.
Какви сте все такива старчета, дето не може да им се угоди?
До гуша ми дойде от вашего брата.
Аз нямам брат.
Казах го в преносен смисъл.
Простете, вие с юридическо образование ли сте?
Какво значение има това в наши дни?
- Откъде ви пращат при нас?
Завеждах РСВС.
Хайде, въведете ме в работата и, моля ви, по-накратко,
че то хората на вашата възраст... добре ви познавам.
Защо ви изгониха от РСВС?
На следователя се казва само истината, защото така или иначе ще стигне до нея.
Не ми провървя.
Попаднах на компания. Борба с пиянство.
- На всичко отгоре и алкохолик.
Аз? Не, не.
Е, да, пийвам понякога, но кой днес не пийва?
Но не се тревожете, няма да се задържа за дълго.
Длъжността не е за мен, заплатата е малка,
Така да се каже, временно убежище.
Значи мен ме уволняват за да можете тук да изчакате за нещо по-добро?
Може би не знаете, но тук ме прати Андрей Никанорич.
Така си и мислех, че сте по милост.
Петя, дай си пистолета.
- Не е зареден.
По-добре, че току виж стрелям.
- Опасен престъпник?
Извънредно.
Стани.
Не ставайте глупак.
- Стани! Горе ръцете.
Оглупяхте ли?
- Ходом марш!
Хайде!
Петя, запомни лицето на този субект и повече не го допускай!
Слушам.
- Е, деденце, това няма да го забравя.
Ще ме убиеш, какво ти става?
Ало?
Валя, да вървим да ограбим музея!
Коля,
ще се срещнем след 20 минути пред главния вход.
ПОЧИВЕН ДЕН
Може ли да вляза?
- Заповядайте,
само че е разхвърляно, не ви очаквах.
И аз нямах намерение да идвам.
Ако музеят не беше затворен нямаше да се окажа у вас.
Щяхте да ходите в музея ли? Почивен ден ли имате?
Не аз имам почивен ден, а музея. А в работата няма какво да се прави.
Тук съм за малко.
- Да, добре, влезте, моля.
Какво ви е, не изглеждате добре?
Анна Павловна, намирам се в състояние на афект.
Пълна невменяемост. В такова състояние човек е способен на всичко!
Ако веднага не кажа всичко, ако размисля,
после нищо няма да кажа. Познавам се.
Позволете ми сега да ви кажа всичко.
- Добре, добре.
само не се вълнувайте, свалете палтото и седнете, моля.
Знаете ли, какво ще кажете да пием чай?
Или по-добре да ви нахраня.
- Не я пипайте! Не!
Не ме разсейвайте. Загубвам си мисълта.
Дойдох да ви отправя предложение.
Да, разбирам, а... какво? За какво става дума?
Моля ви да станете моя жена. Какво неясно има?
Как? Как така? Аз...
Та аз ви виждам едва за трети път?
- Е, и?
Затова пък аз познавам отдавна синът ви, Володя.
Не мога, не мога така бързо.
Изобщо това... Всичко е някак странно.
Вие сте ми много симпатичен, но...
това не може да е повод да се омъжа.
Хайде да изчакаме, нека мине малко време.
Съгласен съм. Сега и аз не мога да си позволя да се оженя.
Нямам право. За това си казах,
че ще искам ръката ви, както се казва, за в бъдеще.
Ако, разбира се, всичко се оправи.
Говорите много завоалирано.
Не мога да разкрия тайната.
Това е чужда тайна.
Какво?
- Нещо не се чувствам добре.
Ето тук.
Тук може да си полегнете за малко. Ето сега.
Внимателно.
Така и не разбрах какво ми казахте. Да или не?
Сега трябва да почивате, да дойдете на себе си.
Поспете.
Сънищата са много полезни за хората. Дори неосъществимите.
Само в съня можеш отново да се почувстваш такъв
какъвто вече никога няма да бъдеш.
Таен агент, носещ се във въздуха.
Но не просто носещ се.
Той търсеше жълта кола, която му беше нужна
на всяка цена.
Даже и в съня си Мячиков се огорчи,
задето причини на фабриката материални щети.
В нощта преди грабежа старците-разбойници не спяха.
Скъпа Анна Павловна,
когато четете тези искрени редове аз вече ще съм в затвора.
Може да се каже, че съм престъпник по неволя.
Длъжен бях да постъпя така в името на справедливостта.
Готов ли си?
- Не.
Уплаши се?
- Не знаеш с какво се захващаме.
Ако си мислиш, че в случай на неуспех ще ни дадат 15 денонощия
ще трябва да те разочаровам.
Ще ни дадат 15 години. Все пак си юрист.
С голям кораб, на голямо плаване, драги.
Никой няма да ни повярва, че извършваме такова тежко престъпление
само защото иначе трябва да отидем в пенсия.
Но аз вече съм решен. Не мога да се откажа.
Ако го правиш заради мен, не бива. Не струвам толкова.
Струваш, Коля.
Ти си човек с главно "Ч" и аз те уважавам.
И аз те уважавам.
Разбери, женчо, длъжни сме да покажем, че и старците са хора.
Отиваме да защитим свято дело.
Напред!
Ако тръгваш заради мен, то и аз трябва да тръгна заради теб.
Да поседнем преди път.
Да вървим.
За какво си взел тази тояга?
- Виж, тук не позна.
Това не тояга, а разглобяема стълба. Сам я конструирах.
Няма да те пуснат с нея в музея.
- Ако съм куц ще ме пуснат.
Как е?
- Прави каквото знаеш.
Не ми харесва настроението ти. Трамваят е тук, хайде.
Съществуват проверени, препоръчителни способи
за ограбване на музеи на изобразителното изкуство.
Но Воробьов беше решил да върви по свой, неповторим път.
Планът на Воробьов беше дързък, елегантен и прост
като всичко велико.
Валя, виж колко хора има. Всички са дошли от далеч да разгледат...
Страничните разговори да се прекратят! Операцията започна. След мен!
След мен в тоалетната.
Може и да ме е страх, но нямам нужда.
- На един номер.
Дявол го взел.
Не си тук за това.
Скрий билетите.
- Няма да ни пуснат.
Нали се правим, че работим тук. За какво са ни билети? Умник!
Тогава защо продължаваш да куцаш, като държиш стълба, а не бастун?
Благодаря за критиката, ще я взема под внимание.
Какво възнамерявате да правите?
- Ще я носим на рекламация.
На реставрация.
- Да.
А защо ви виждам за първи път?
Така са им раздути щатовете, че можеш ли да ги запомниш всичките.
Вярно е.
Коля, изчакай ме тук.
По правило в този трагичен момент
на Николай Сергеевич трябваше да му се привиди нещо...
много ужасяващо.
Но, напук, нищо не му се привидя.
Отвих бушона да спра сигнализацията.
- Правилно.
Подръжте стълбата.
- Разбира се.
Коля, хващай картината.
Какво е станало?
- Защо свалят картината?
Другари, не се вълнувайте. Картината отива на реставрация.
Че какво ще й реставрират?
Къде отнасяте картината, а?
- На реставрация.
Отдръпнете се.
- Коля, дай я насам.
Дай ми я, така.
- Отворете устата.
Дай я.
Преметни ми я през врата. Вземи стълбата, стълбата вземи.
Внимателно.
Благодаря.
- Моля.
Изчакай тук, ще завия бушона.
Да се махаме, по-бързо, сами ще си го завият.
В целия музей е спряна сигнализацията,
не бива истински крадец да се възползва от това. Разглоби стълбата.
Коля, в коя кабинка си?
Ние сме тук.
Кои ние?
Аз и младежа. Забрави ли, че с теб откраднахме картината?
Отвори ми.
Заето е.
Заето е!
Трябва да я скрием.
Какво носите?
- Картина на Рембранд.
Видя ли? Винаги трябва да се говори само истината.
Граждани, пропуснете ни.
В ръцете си държи картина от музея, а това е народна собственост.
Внимателно. Момиченце!
- Ама вие какво...
Коля, качи ли се?
- Да, тук съм. Минете напред, другари!
Представям си каква паника е сега в музея.
Милиционерски коли, сирени, музеят е отцепен,
обискират всички посетители...
Милиция! Помогнете!
Коля! Коля? Коля!
Какво ти е?
Бърза помощ, слушам.
- Човек умира.
Фамилия?
- Мячиков.
Име и презиме?
- Николай Сергеевич.
За какво ви е презиме? Идвайте бързо.
На колко години?
- 60. Какво значение има?
Домашен адрес?
- Беговая 31, ап. 5.
Каква му е температурата?
Човекът е в безсъзнание. Искате да му меря температурата ли?
От какво се оплаква?
- Вече от нищо не се оплаква.
Изчакайте, ще дойде лекар.
Как си, Коля?
Какво те боли?
- Съвестта.
Вземи Валидол и го сложи под езика.
Да отдъхнем и после носи на твоя Федяев картината.
Още не е изчезнала, а ти вече я намери.
Самият аз бих искал да се избавя от нея колкото може по-бързо.
Но мога да я върна едва когато прокуратурата я обяви за издирване.
Пък и нашите може да се зачудят от къде съм разбрал, че са я свили.
Тогава върви по-бързо при Федяев,
че току виж разследването го получи някой друг.
Вярно.
Фьодор Фьодорович.
Дали не можете да ми дадете някой интересен случай?
Откъде?
Имам чувството, че...
днес при нас се е случило престъплението на века.
При нас престъпление на века не може да се случи.
Да. Лоша работа.
Ще трябва да разбиваме вратата. Може да успеем да го спасим.
Извикайте домоуправителя и ключар!
И колкото се може по-бързо!
Ако не ми се доверявате
бих могъл да намеря картината и на обществени начала.
Каква картина?
Как каква?
Нима нямате сведения?
- Не. А вие?
И аз нямам. Никакви.
Сега ще я оправим.
Задръж.
Няма никой!
Сигурно собственика е жив.
Излязъл е някъде, а ние счупихме вратата.
Кой ще отговаря за това?
- Знаете ли, това е пълно безобразие!
Имам толкова повиквания,
а вече два пъти симуланти като Мячиков ме откъсват от пациентите ми.
Сега ще му тръсна една глоба, та да види! Подпишете акта!
Тръгваме!
Хайде! Ремонтирай вратата.
- А кой ще ми плати?
Тогава...
Ти изчакай собственика, тъкмо ще пазиш апартамента,
а когато си дойде ще се договориш с него.
Вашата задача, Иван Петрович, е да го хванете каквото и да стане.
Слушам, другарю капитан!
Задължително трябва да го заловите жив! Самият вие може да загинете.
Ще бъде изпълнено, другарю капитан!
Чувам стъпки.
Ако е тръгнал на такова дело сигурно ще е въоръжен.
Той е малко...
- Тихо!
Да не се стреля без мое указание.
А ако стрелям къде да се целя?
Ало?
Аз съм. Дошли са за мен. Вкъщи има засада.
Теб няма да те издам.
Валя, къде отиваш?
- В затвора!
Сега ще приключа с този мародер.
- Дръж го! Давай!
За бутилка поне ще ми дадете ли?
За какво?
- Как за какво?
Ключалката трябва да се поправя, пантите да се възстановят,
Освен това и рамото ме боли. Мислех, че само ще разбивам вратата.
Кой сте вие?
- Как кой? Ключар съм.
От Дом. управленето.
Ключар?
- Да.
Федяев тук ли е?
- На превръзка е.
Ще го почакам.
Беше ли вече при него?
- От къде се появи? Пуснаха ли те?
Беше ли при Федяев?
- Не мога да го дочакам.
Къде ходи, по дяволите! Извнявам се.
Вашият приятел отказва да ми каже, защо му трябва Федяев.
Впрочем, няма какво да крия.
Ограбих музея сам. Вашият следовател няма нищо общо с това.
Как така нямам нищо общо?
- Не, нямаш.
Аз сам го направих. Не се присламчвай!
- Да, но картината е при мен вкъщи.
Аз специално ти я дадох на съхранение, но ти не знаеше, че е крадена.
Как така да не съм знаел, като самия аз я крадох.
Може би ти и стълбата си направил.
- Стълбата я направи ти,
но по моя заповед, без да знаеш за какво ми е.
Ах, какъв си лъжец!
Ах, какъв жалък самохвалко си!
Другари, пречите ми да работя!
На запад крадат картини. Тук е безсмислено.
У нас, Господи, на кого да ги продадеш?
От къде идваш?
- От вкъщи.
А там беше ли?
- Там ли? Не.
Нищо не разбирам. Нали ми се обади?
- Това беше грешка.
Значи тук никой не подозира нищо?
- Никой.
Защо?
- И аз съм учуден.
Трябва да отидем до музея и да изясним защо се мотаят.
Може да ни познае служителката.
- Ще се маскираме.
Аз ще бъда без бастун, без очила и без престилка.
Не е достатъчно. Ще ти трябва и брада.
А за мен какво ще направим?
- Теб ще те пострижем гола глава.
Не искам да се подстригвам. Кому е нужно?
На моята възраст може да не ми порасне коса въобще.
Как да те променим тогава? Имаш толкова ярка външност.
Мислиш ли?
Да, измислих! Ще те пребоядисаме.
- Като негър ли?
Не целия, само косата.
- Не искам. Защо да се боядисвам?
Що за идиотско предложение? Не е ли по-добре да съм с брада?
От къде ще вземеш брада? Стоп! Дойде ми една интрересна мисъл.
Ще те направим чужденец.
Не искам да бъда чужденец. Тук си ми е добре.
Чужденец ще бъдеш само временно.
А на какъв език ще говоря?
- Ще мълчиш.
Ще бъдеш глухоням чужденец, а аз ще съм ти преводач.
Че за какво му е на глухоням преводач?
- Който много знае, бързо остарява!
Картината е на реставрация
Стига руга! Трябва да намерим изход. Аз както винаги го измислих.
Да напишем писмо до музея и да намекнем, че са свили картината.
Не можем да подпишем такова писмо.
- Ще бъде анонимно.
Няма да пращаме анонимки.
Добре знаеш, че у нас никой не им вярва.
Така е. Престъплението на века е в задънена улица.
А ти защо говориш на чист руски език? Ти си... глухоням чужденец.
Аз съм. Получих писмото ви.
Наистина ли откраднахте тази картина?
- Да.
Вие сте се побъркали.
- Побъркан съм се не аз, а музея.
Аз изнесох безценен шедьовър, а те даже и не забелязаха.
Нима нямахте друг изход?
- Премислихме всички варианти.
Кои сте тези "ние"? А?
- Не мога да назова съучастникът ми.
Това, което сте извършили, е чисто безумие.
Но ви разбирам.
Вие сте удивителен човек.
Вероятно изглеждаме смешни в очите на тези млади хора.
Докато се огледат и вече няма да са млади.
Струва ми се, че всичко това ще свърши зле.
Мисля, че трябва да върнете картината в музея.
Да се върне проклетата картина е толкова трудно, колкото и да се открадне.
На меценатите им било много тежко.
Подарили на народа картина на Рембранд
и знаели, че за това никой няма да им каже дори "благодаря".
След реставрацията е станала още по-хубава.
Сам ли е?
- Не, има посетител.
Ще се пенсионирате ли?
- Нямам намерение.
Точно обратното. Бих искал да го помоля да ми възложи някое ново дело.
Въобще не е правилно да дават пенсията за старост.
Понастоящем трябва да се дава от 18 до 35 години.
Най-хубавата възраст. На тези години да се работи е грях.
Трябва да се занимаваш единствено с личния си живот.
След това може и на работа да се ходи. Все едно, от живота няма никаква полза.
Николай Сергеевич, при мен ли?
Не, по-късно ще мина.
Привет на бойните другари!
Разбирам антипатията ви към мен.
Но какво да се прави... живот.
На вас ви е време е да тлеете, а на мен - да разцъфтявам.
Сега ще го унищожа.
Тъй като съм свикнал да работя в собствен кабинет,
ще разделим стаята наполовина.
Има два прозореца, архитектурно е напълно възможно.
В тази половина ще бъдат тези двама другари,
А тази ще заеме...
- Кой?
Аз! Тук ще поставя...
- Какво?
Закачалка, закачалка.
А масата зад която е стоял... ще се наложи да махнем.
Вехтории не ми трябват.
Знаете ли какъв сте? Знаете ли?
Вие сте непорядъчен човек!
Нищожество!
Лакей!
По установения ред, веднъж в годината
устройват изпит по стрелба за всички инкасатори.
Ако стрелецът не покривал нормата или въобще не уцелвал мишената
него го...
Все едно, оставяли го на работа.
Аня!
Момент.
Какво? И вие ли сте замесен в картината?
Не, Валентин Петрович, не знаех, че и вие участвате, той нищо не ми е казал.
Е, щом вече знаеш по-лесно ще се уговорим.
Тази вечер работиш ли?
- Работя.
Големи суми ли събираш? 1000 - 2000 ще има ли?
Дори много повече.
- Прекрасно. Тази вечер ще те ограбя.
Предател. Не искам да ограбвам Анна Павловна.
Не искам да ви ограбвам.
- Няма да я ограбваш, ти ще разследваш.
Да обсъдим как ще ти отнема чантата.
Чакайте малко, говорите, като че ли съм съгласна, но аз не съм!
Не се съгласявайте.
- Не разбирам защо сте против.
Не, не бива...
Ще заявиш в милицията, ще предадат това дело в прокоратурата,
ще го дадат на Коля, той ще намери парите и няма да го пратят в пенсия.
Как ще намеря тези пари?
- Глупчо, аз ще ти ги дам.
Чакайте за малко, аз имам оръжие, ще бъда принудена да стрелям.
Стреляй неточно.
Ще ви заключат.
Колко сте загубени! С кого ми се налага да работя?!
Ще дадеш в милицията не моето описание, а на някой друг. Толкова е елементарно!
Николай Сергеевич, заради вас съм готова на всичко, но
аз съм честна жена, не мога да правя сделка със съвестта си.
Ето, заради това ви обичам.
Да обсъдим детайлите.
Валя, нека не ограбваме Анна Павловна.
Да оберем приятелката й.
Каква приятелка?
- Виждам приятелката ви, също инкасатор.
Тя ще го застреля на секундата.
Ние във всичко ще я посветим. Все ми е едно кого ще ограбвам.
Не, не се доверявам на жените, познавам ги по-добре от вас.
Какво да правим?
- Няма да има никакви приятелки.
Ограбете мен.
Кецовете са за добро сцепление.
Забелязал ли си, че в американските филми грабят по правило в джинси?
И това не е случайно.
Без шапка. Като бягам вятърът може да я отнесе.
Имаш намерение да тичаш със скоростта на вятъра?
Как е, добре ли изглеждам?
- Валя, може би няма да отидеш...
Какво ти е? Валя? Валя.
Маша! Люся!
Какво му е?
- Лошо му е.
Дайте му лекарството.
- Давам го. Звъни на бърза помощ!
Да, веднага.
Ти ще отидеш вместо мен.
- Какво?
Не мога. Няма да отида. Не умея да ограбвам.
Ще се научиш.
- Валя, пожали ме.
Отивай, това е волята на умиращия, а желанията на умиращия са закон.
Валя, не умирай.
- Върви, Аня чака, иначе аз ще стана.
Валя, Валя!
Ще отида. Ще отида, Валя, ще отида.
Аничка!
Добър вечер.
Добър вечер. Защо идвате вие?
- Валентин Петрович се разболя.
Слава богу! Исках да кажа... Какво му е?
Пристъп на стенокардия. Ще ви ограбвам аз. Няма кой друг.
Вие не бива да ограбвате, а да разследвате това дело.
Ще правя и едното и другото.
- Благодаря.
Дайте торбата.
Аз ще побягна, а вие викайте охраната и стреляйте във въздуха.
Само не веднага, защото инак ще ме хванат.
Не. Боя се за вас. Веднага ще ви пипнат.
Не мога да постъпя другояче. Такава е волята на умиращия.
Господи, толкова ли е зле?
- Надявам се, че не.
Неговите думи за мен са святи.
Няма да ви позволя да го направите. За мен сте много скъп!
Така ли? Вие сте прелестна!
Стой! Стой, ще стрелям!
Дръжте го! Дръжте грабителя!
Дръжте го!
Аня, защо не стреляш?
Охрана, ограбват ни!
Николай Сергеевич, спрете, на вашата възраст не бива да тичате толкова!
Приятно ми е, че се притеснявате за мен.
Николай Сергеевич, спрете! На вас говоря, почакайте!
Опасността отмина.
Аня, стой, стой!
Пази парите! Пази парите ти казвам!
Ах, разбойник! Избяга.
- Трябва да съобщим в милицията.
Да тръгваме!
- Качвай се.
Ще дадеш ли да запаля?
- Аз съм непушач.
А, ти и не пушиш...
Ах, ти, негодник!
Ало?
- Аз съм.
Слава Богу! Аз тук се побърквам.
Моля ви, не се безпокойте. Всичко е наред.
Утре ще се заема с разследването.
Много ли бяха парите?
2372 рубли и 16 копейки.
Какъв ужас!
- Какво казахте?
Аня, торбата с парите е в мен.
Лека нощ.
Николай Сергеевич, с вас сме юристи
и знаем, че да се изпрати насила човек в пенсия е невъзможно.
Кога ще подадете заявление?
- Какво ви е на главата?
Нищо особено. Бандитски куршум.
Няма да подам за пенсия.
- Тогава ще ви дам безнадеждно дело
и ще ви уволня като несправящ се със задълженията.
Ще ми възложите делото с инкасатора?
- Познахте.
Да се намери грабителят в големия град...
За вас е сложно, а мен... ще ме смаже.
Вие ме подценявате.
Не. След като нападнахте Праскудин си промених мнението за вас.
Предайте на вашия Праскудин да започне да си търси друго място за работа.
Взимам този случай.
Беше старец. Докато го гонех, мислих, че ще се разпадне.
Защо тогава не го хвана? Беше младеж, на около 20, не повече.
Беше старец, ето, като вас.
- Как беше облечен?
Съвсем обикновено. Беше без шапка и с дълго палто.
Беше със спортно яке и анцуг.
- Защо така си противоречите?
Да, Аня, какви ги приказваш! Не се меси.
Кого разпитвате, нея или мен?
- Прав е, не се намесвайте.
Кого ограбиха, него или мен?
- И това е така.
Ограби ни старец, който приличаше на вас.
Нали го видя само в гръб...
- Да.
Др. следовател, станете за малко, а? Простете, бихте ли станали за малко.
Сега ще видиш. Обърнете се с гръб към нас.
Потичайте за малко, а?
- Тук няма къде.
На място.
Простете, но...
ако не бяхте следовател щях да си помисля, че вие ни ограбихте.
Него веднага щеше да го догониш.
- Вас щях да ви догоня.
И защо щяхте веднага да ме догоните?
Вас щеше да ви догони!
Петя, идете с шофьора и огледайте колата.
И все пак старец ни ограби.
Много ви благодаря. Имам една молба. Моля ви да промените показанията си.
Ще кажете, че ви е ограбил висок мъж, който ви е попитал с басов глас:
"Ще дадеш ли да запаля",
а вие сте му отвърнали: "Аз съм непушач".
Какво значение има как е изглеждал грабителя, дето не го е имало?
Парите са у вас и вие ще ги върнете, а крадеца няма да хванете,
защото не можете да заловите сам себе си.
Тъй като вас ви е ограбил висок мъж...
Обаче не той ме ограби, а вие.
А и според мен вече е време да се върнат парите.
Той тичаше в дъното на двора и по дължината на стената на тази къща.
Да огледаме по-отблизо.
- Безсмислено е.
И изобщо, тук съм само от уважение към легендарното ви минало.
С моя нюх усещам, че е скрил парите в този район, докато е бягал от тях.
Знаете ли, и на мен ми се струва... Припомних си, че...
крадеца се позабави в този ъгъл.
И на мен ми се струва, че му е било доста трудно да пренася торбата.
Торбата е улика. По-добре да се избави от нея, да я скрие и после да се върне.
Досега е имал достатъчно време да се върне за да си я вземе.
Аз съм уверена в успеха...
- Не бързайте.
Защото наистина вярвам...
Насам, елате.
- Да отидем.
Тук има нещо.
- Какво пък може да има?
Ето на!
Това е просто невероятно.
- Може ли? А защо е повредена пломбата?
Ето ги.
555, 700...
Някак си е тъничка пачката с парите...
Тук са 1572 рубли. Къде са се дянали останалите 800?
Много просто. Престъпникът е счупил пломбата, извадил е пачка,
сложил си я в джоба, а останалото е скрил за после.
Що за нелепости говорите?
- Според вас аз ли съм присвоил парите?
Не съм казала това, но къде са отишли останалите 800 рубли?
Похарчил ги е престъпника.
- Как така ги е похарчил? И за какво?
И с какво право ги е похарчил?
Не съм харчил тези пари.
- Че какво общо имате?
Мислех, че вие... А вие...
Загубена жена.
Не смейте да я обиждате! Представа си нямате колко необикновена жена е.
Забележи, Коля, за всичко се досетих.
- За кое?
Върна само 1500 рубли.
- Откъде знаеш?
Аня ми каза. Ясно ми стана, че щом не си върнал всичко
значи си попаднал в беда.
Какво е това?
- 800 рубли.
Няма да ги взема.
- Искаш да станем нечестни хора ли?
В старостта угризенията на съвестта измъчват дори негодниците.
Те извършват добри постъпки за да намалят греховете си,
а ние с теб живяхме честно, и нека, Коля,
да умрем честно.
Не можеш да си представиш, Валя, колко съм съгласен с теб.
Всичко така ме терзае, мъчи ме, нощем не спя.
Вземи парите, Коля.
Не, не мога. Какво ще кажа на Федяев? Къде съм ги намерил?
Отново ще ги тикнеш във водосточната тръба.
Ще стана за смях.
- Нещо ще изислиш. Вземи.
Сигурно са всичките ти спестявания.
- Не е твоя работа.
Да отидем у вас, студено е.
Много обичам дъжда. Особено когато е проливен.
Боя се да не се простудя.
За пръв път ставам откакто бях болен.
Тогава да вървим.
Книгите все пак си оставил.
Не ги приеха.
Сега разбрах всичко.
Постъпил си като истински мъж.
Фьодор Фьодорович!
- Да?
Ето, тук са недостигащите 800 рубли.
Николай Сергеевич, разбирам, на вас много ви се иска да останете на работа
и затова всеки път донасяте от своите пари.
Да, но тези не са мои, честна дума.
- Добре, тогава ги занесете в банката.
Значи въпросът за напускатето ми е решен и аз напразно съм се старал?
На мое място и вие бихте постъпили така.
Ако сте решили да се избавите от мен не ме изпращайте в пенсия,
а ми възложете някой тежко дело.
- Защо?
Защото именно аз ограбих инкасатора, а преди това картина на Рембранд от музея.
Само че там не забелязаха изчезването й и на мен ми се наложи да я върна.
От вашите лъжи скоро ще се спомина.
Когато човек говори истината по някаква причина не му вярват.
Арестувайте ме.
Ако искате ще ви уредим направление за добър санаториум.
Значи не?
- Тръгваме.
Парите си ги предайте в банката сам.
Петя! У теб ли са ключовете от ареста?
- У мен са.
Отвори ми го.
А сега, Петя, ме заключи тук.
- Защо?
Аз съм арестуван.
- Как? За какво са ви...
За грабеж.
- А къде е заповедта за ареста?
Сега ще я напиша.
Др. Федяев, разрешете да доложа! Следовател Мячиков се арестува сам.
Излезте от тук. Злоупотребявате със служебното си положение.
Няма да изляза до съда.
Не ме докосвайте! Побоят е забранен от закона. Знаете го.
Е, добре.
Стойте тук, колкото искате.
А вие, Петя, не си и помисляйте да го заключвате.
Седите ли, Николай Сергеевич?
- Седя си по малко.
А вие на обяд ли?
Да седи в ареста Николай Сергеевич искаше,
но да обявява гладна стачка не възнамеряваше.
Петя, защо не ми носят обяд?
Нямам купони за вас.
Да, но аз искам да ям.
- Вървете в столовата да обядвате.
Ела насам. Донеси ми обяд.
Ще кажеш, че е за мен. Да дадат месото без заливка.
Компот да вземам ли?
По-добре кисел.
- Слушам.
И имай предвид, че плащам за обед за пръв и последен път.
В затвора винаги се лежи безплатно.
Къде е Мячиков?
- Там, в ареста. Обядва.
Защо го направи?
Помниш ли? Ти ме учеше да казвам само истината.
Но всичко си има граници.
- За истината няма граници.
Искам да остана честен човек.
Бях тръгнал по престъпен път и трябва да си понеса наказанието.
Но ние не сме направили нищо лошо.
- Само така ти се струва.
Тогава ме пусни.
Искам да стоя с теб. Така ще бъде справедливо.
Не, Валя. Няма да позволя това.
Ти имаш семейство. Върви. Ще седя сам.
Предай поздрави на Аня. Нека не се сърди.
Но защо ти се принасяш в жертва? Все едно, никой няма да го оцени.
Не го правя заради другите, а заради себе си.
Продължава заседанието на съда.
Моля седнете.
Последното видение на Мячиков беше
почти пророческо.
Работата е там, че към края на нашия филм
той се беше научил да вижда сбъдващи се сънища.
И в тях всичко може да се случи така, или пък примерно така...
Подсъдимият си е измислил всичко.
Кражбата на картина от нашия музей е невъзможна.
Самата мисъл, че следовател може да открадне е кощунство.
Следователите не крадат, а точно обратното.
Николай Сергеевич,
простете ми, че посмях да си помисля такива глупости за вас.
Защо ще се пенсонирате? Не искате ли да останете с нас?
Отдавна му е време за почивка.
- Млъкнете!
Искам, но съм недостоен.
Достоен си, Коля! Достоен сте, Николай Сергеевич!
Моля ви...
Моля ви да се ожените за мен.
Съгласен съм.
А че някой може да свали картина на Рембранд и да я изнесе...
Ти си достоен, Коля!
- Време му е вече. Да играе на домино.
Да изнесеш Рембранд...
- И никой да не забележи.
Нагла клевета за нашия музей!
Всичко, което разказа подсъдимият, е истина.
Само че не го е извършил той, а аз.
Аз, аз откраднах парите от този забележителен човек.
Подсъдимият е честен човек.
Той е светец. Почти.
Вие сте достоен, Николай Сергеевич!
Фьодор Фьодорович, какво ви се е случило?
Бандитски куршуми ме засегнаха навсякъде.
Ето. Целият съм на дупки.
Ето ги - 2372 рубли. Ето 16 копейки.
Аз откраднах картината на Рембранд. Аз ограбих инкасатора.
Махни се от тук!
Другарю Воробьов, другарю Воробьов!
Той лъже.
Махни се от тук!
- Това е моето място.
Това е моето място!
Коля, Коля...
Дайте ми най-накрая последната дума!
Граждани съдии, старост-нерадост,
но душата си човек си остава млад.
Само че освен него никой друг не забелязва това.
И за това не трябва
несправедливо да се отписва човека само за това,
че е стар на години.
Николай Сергеевич, късно е вече.
Тук ли ще останете да нощувате или ще се приберете вкъщи?
Възрастта на човека наистина не се измерва с години
и щастието също идва независимо от възрастта.
Най-важното е да вярваш в това, че си още си млад,
и тогава всичко ще бъде наред.
*На Искра, която запали искрата, но я остави да прегори.
КРАЙ
КРАЙ Превод и субтитри: Grave-Digger Специални благодарности на Тони.