My Dog Skip (2000) Свали субтитрите
По истински случай
Странно нещо са спомените.
Те идват и си отиват с течение на времето,
връщат те към едни неща
и те отдалечават от други.
Забелязал съм,
че спомените за усещанията и чувствата
остават дълго, след като рационалните спомени са си отишли.
Моите най-живи спомени са от времето, когато бях дете
в град Язу, Мисисипи.
Този град е още пред очите ми.
10 000 души и нищо интересно.
Старците, които дремеха в плетените си столове
и гледаха преминаващите коли.
А шофьорите прехвърчаваха,
без да се интересуват откъде минават.
Тогава имаше война.
Тя беше част от живота ни.
Президентът Рузвелт ни напомняше,
че войната иска жертви от нас и ние правехме жертви.
Лятото на 1942 година памукът стана доста висок,
но аз си останах дребен.
Дори бях толкова дребен,
че всички момчета ме тормозеха.
Големият ми късмет беше, че бях съсед на Дик Дженкинс -
най-добрият спортист в Язу.
Динк?
Къде мислиш, че ще те изпратят?
Във Форт Бенинг за обучението и след това в Европа.
Колко време няма да те има?
Никой не знае.
А кой тогава ще ме научи да хвърлям фалцова топка?
Обеща да ме научиш.
Ще се оправиш и без мен.
Докато ме няма, ще си намериш приятели,
а може да срещнеш и някое момиче.
Уил!
Вечерята е готова!
Тогава семействата бяха големи.
Четири-пет деца, понякога и повече.
Нашето семейство бе необикновено,
защото нямах братя и сестри.
Майка ми беше активна жена.
Не беше типичната домакиня.
А татко ми...
Той беше строг и суров.
Беше ветеран от войната и бе загубил крака си в битка.
Казват, че това го променило.
Понякога мислех, че заедно с крака си той бе
загубил и част от сърцето си.
Познаваш ли Ай Си? Чернокожият от бензиностанцията?
Да.
-Синът му се върнал от Европа.
-Чудесно!
В ковчег.
Някой скоро ще има рожден ден.
Мислил ли си как ще го отпразнуваме?
С купон?
Майка ти зададе въпрос.
И не си играй с храната.
Ще празнуваш ли рождения си ден?
Мисля, че да.
Днес купих тези от магазина на Кар.
Покани?
Не можеш да направиш купон без да поканиш гостите, нали?
След вечеря ще ги напишеш и утре ще ги раздадеш.
На кого?
На Джон Абнър.
Той е само на 5 години. Още се напикава.
Много деца с удоволствие ще дойдат на рождения ти ден.
Майка ти е купила покани.
И ти ще ги напишеш.
Може ли да стана?
Да, може.
Не забравяй поканите.
Какво ще правим?
Той ще е много самотен без Динк.
Може би трябва да обмислим отново онова, за което говорихме.
В никакъв случай.
Идеята не е никак добра.
Уил е още много малък.
-Пазете се!
-Добре.
И да ни чакате!
Усмихнете се!
Да се пазиш, чуваш ли?
Хайде, Дженкинс!
Старият Адолф ни чака!
С мен ли идвате, момчета?
Чудехме се...
Ще се подпишеш ли на топката ни?
Нещо като сувенир.
Добре.
Подпиши се до Сами Бау.
Купихме я с неговия подпис.
Не избързвате ли малко?
Още не съм играл дори в колеж.
Хайде, Дженкинс!
-Благодаря, Динк!
-Я да видя!
Няма ли да ми пожелаеш късмет?
Изчакайте ме един момент.
Какво има?
Като се върна ще те науча да хвърляш фалцове, обещавам.
Наистина ли?
Естествено! И да ми пишеш.
Давай писмата на майка ми. Тя ще ми ги изпраща.
Искам да ми пишеш за всичко, което става тук.
Не пропускай нищо.
Става ли?
Тази шапка е моя.
Дано означава нещо за теб.
Да не мислиш, че бих забравил рождения ти ден?
Благодаря ти, Динк.
Довиждане.
Довиждане!
Успех!
Тръгваме!
Довиждане, мили дами!
Готови! Започваме!
Подай! Открит съм!
Миличък...
Миличък?!
Не може да хване една топка!
Време е да се прибираш.
Защо не я хвана, бебе такова?
Дай да те видя.
Не мога да повярвам, че това бебе е съсед на Динк Дженкинс.
Жалко!
Дай да ти помогна.
Казват, че сега в Мемфис се носят точно такива.
Благодаря, бабо.
"Хък Фин"! Благодаря, дядо!
Вътре има лоши думи.
Ето.
Джобно ножче!
Успокой се, момче!
Това е нокторезачка.
Е, има си и острие.
Благодаря ти, лельо Маги.
Това е от мен.
Беше мое, когато бях дете.
Благодаря ти, тате. Много е хубаво.
Кажи "благодаря" за подаръците.
Почакай!
Има още един подарък.
Мисля, че бяхме решили.
Ти беше решил.
Това е от мен и татко ти.
Дано ти хареса.
Значи е мой?!
Съвсем твой.
Дано ти хареса.
Съжалявам.
Недей така, Джак!
Майка ти е направила грешка.
-Не можем да гледаме куче.
-Какво?
Може би догодина.
Но защо?
Знам, че си разочарован,
но ти обещавам да му намеря
наистина добри стопани.
Знам, че ни се сърдиш.
Съжалявам за това, което стана.
Случвало ли ти се е да ти вземат подаръка за рождения ден?
Баща ти мисли, че не си готов за куче.
Готов съм! Вече съм на 9 години.
И по-малки деца имат кучета.
Ралф Аткинсън е само на 3 години,
а има 2 кучета, котка и канарче.
Пъха си цялата глава в устата на кучето си.
Впечатляващо!
Мога да се грижа за куче, мамо.
Наистина мога.
Ще го приемеш като голямо момче, нали?
Ще му мине.
Не ми се вярва.
Знаеш, че
аз трябва да съм ядосан.
Ти ме измами.
Ти не ми остави избор. Опитах се да те убедя.
-Постъпи нечестно.
-Значи ти си честен?
Кажи ми истината тогава.
-Кажи защо му взе кучето?
-Вече ти казах.
Той е още малък, а едно куче е голяма отговорност.
Той не е бебе, а голямо момче, което има нужда от приятел.
А какво ще стане, когато той свикне с това куче?
И го заобикне?
Нали това е идеята.
Кучетата се разболяват и умират.
Те бягат от къщи, блъскат ги коли. Ще разбие сърцето му.
Той не е готов за това.
Още е крехък и чувствителен и няма да го преодолее.
Откъде знаеш, че е крехък?
Ти не му даваш шанс.
Знам какво е да загубиш нещо.
Загубил съм ужасно много неща.
Това е трудно дори за възрастен, да не говорим за едно дете.
Нима смяташ да го пазиш от всичко в този живот?
И докога?
Кучето ще остане.
Но само за 2 седмици.
Ако не може да се справи, аз лично ще го дам на фермерите.
Джек,
Уил заслужава този шанс. Има нужда от него.
Чакай...
-Не съм казал, че съм съгласен.
-Не съм те питала.
Момче?
Какво става?
Липсват ти мама и татко?
Братчетата и сестричетата?
Аз ще се грижа за теб.
Не се страхувай.
Аз ще те пазя.
Аз съм единствено дете,
и ти ще си единствено куче.
Запознахме се в деня, в който навърших 9 години.
Беше само една пухкава топка.
Срамежлив и плашлив като мен.
Същата нощ в леглото
аз чувствах сърцето му, което биеше така близо до мен.
Тогава не го знаех, но той щеше да промени живота ми завинаги.
Моето куче Скип.
Моят най-добър и най-верен приятел.
Със Скип се сприятелихме веднага.
На него не му пукаше, че съм срамежлив
или че харесвам книгите повече от футбола.
И двамата се обичахме безусловно и безрезервно.
Пораснал си с 5 сантиметра.
С него можеше да се говори не по-зле, отколкото с хората.
Дори много по-добре, отколкото с някои от тях.
Той сядаше, поглеждаше ме в очите
и когато разбираше какво казвам, навеждаше главата си настрани.
Наблюдавах как Скип расте. От малко фермерско пале
той се превърна в хубаво и умно куче.
Скип стана истински член на нашето семейство.
Ние си играехме заедно.
Точно така.
Дори баща ми трябваше да признае,
че Скип е изключително куче.
Какво?
-Погледни, Маргарет!
-Виж го!
Натисни клаксона, Скип!
Слушам ви, господине.
Или може би "господа"?
Половин килограм кренвирши. Имам купони.
На твоят приятел сигурно ще му се услади малко наденица.
Не познавам куче, което да не харесва наденица.
Не казвай на никого за това.
-Готови ли са пържолите?
-Готови са, госпожо.
Това твоето куче ли е?
Казва се Скипър.
Викаме му Скип.
Сладък е.
Хайде, Ривърс!
Да, госпожо.
Ще се видим в училище.
Довиждане.
Той май ти направи услуга.
Нищо не виждам, Скип!
Извинете.
-Къде си, Скип?
-Сядай!
Здрасти, сладур!
-Слез долу, момче.
-Седни!
-Долу!
-Няма ли да седнеш?
Защо не седнеш? Кучето ти вече е на стола.
Ужасно съжалявам.
Обикновено той избира местата.
Видях.
Седна до Ривърс Епълуайт.
Не мога да повярвам!
Животът е много несправедлив.
Явно момичетата много си падат по кучета.
Свободата
изисква човешките права да се спазват навсякъде.
За колко време стига писмо до Европа?
Къде в Европа?
Там, където е Динк. Някъде в Южна Франция.
Ти за Рузвелт ли си?
Какво мислиш за Хитлер, а?
Ние сме, г-жо Дженкинс.
Идвам веднага, момчета.
Написал си ново писмо?
Можеш ли да хвърляш фалцови?
Динк ще ме научи като се върне.
Кой е този Динк?
Ти откъде си? От Марс?
От другия край на града.
И не си чувал за Динк Дженкинс?
Той е само най-добрият спортист, който се е раждал в този град.
Не си виждал Уолдо Грейс.
Той чернокож ли е?
Да. И е най-добрият в света.
След Динк.
Той те харесва.
Имаш колет!
От Европа е.
Я виж.
Много гот!
Покажи и разкажи
"И той казал на синовете си: Оседлайте ми магарето.
И те оседлали магарето и се качили на него."
Това е истински мускет от Гражданската война.
Сега
имаме време само за още едно представяне.
-Кой ще е следващия?
-Аз искам да покажа нещо.
Това е е истинска немска каска.
Отвътре пише "Ханс".
Каската на убит шваба!
Не е истинска!
Това е униформен колан с надпис. На него пише:
"Гот мит унс", което означава "Бог с нас" на немски.
Мислят си, че Бог е с тях?
Казах ти, че не са истински.
А това е писмо
от истински войник който се сражава в Европа.
"Скъпи Уили,
Страхотно се зарадвах на писмото ти с новините от дома.
Нямам търпение да видя Скип.
Явно е страхотно куче.
Не мога да ти пиша къде съм,
но ще ти кажа само, че във Франция френската салата е само салата.
А швабите наистина са кисели като кисело зеле. Ха-ха!
Продължавай да ми пишеш, Уили.
И не давай да ми чупят рекордите.
Скоро ще размажем немците,
и ще се върна навреме за шампионата.
Твой приятел и съсед
редник първи клас
Динк Дженкинс."
Прочетох писмото си от Динк.
Откъде взе тези неща, лигльо?
Дай проклетото писмо!
Стани и се бий!
Е, ще играем ли футбол?
Искаш ли си нещата?
Тогава ще трябва да играеш.
Готови!
Бягай към линията!
Тъчдаун!
Дръж го!
Видя ли? Отбелязаха точка.
Ставай!
Не ми пука дали те боли! Вземи топката!
Стой с топката!
Тичай!
Тичай!
По-добре въобще не ставай.
Топката е наша.
Хвани я!
Голямо бебе!
Готови!
Подай.
Дръж топката, Уил!
Тичай!
Отбележи тъчдаун!
Тичай, Уил!
Тичай!
Успяхме, Скип!
Всички на камарата!
Не беше зле. Особено за лигльо като теб.
Не уцели!
Хвърли по-силно.
Ще счупя прозореца.
Обзалагам се, че спи.
Какво става, момче?
-Сигурно спи с меченцето си.
-Мразя меченца.
-Или с майка си.
-Сигурно си пази одеалцето.
Ето го.
Готина пижама!
Слез долу.
Не мога.
Не ме карай да се качвам!
Бебе!
Сега слизам.
Донеси швабските неща.
И доведи кучето.
Вземи си и резервни гащи, ако си страхлив.
Ти ли си бил, Скип?
Уплаши ме, момче.
Хайде, заспивай!
Хайде.
Биг Бой?
Спит?
Къде отидохте?
Искаш ли да си един от нас?
Може би...
Мисля, че да.
Трябва да преминеш теста.
ГРОБИЩА ГРИЙНУД
Къде отиваме?
Знаеш кой е погребан тук, нали?
Чичо ми.
Не, глупако!
Вещицата.
Вещицата от Язу.
Това са бабешки приказки.
Така си мислиш ти!
Била си е истинска вещица.
Примамвала е мъже в къщата си и ги е убивала.
Дори давала на котките си
да оближат костите им, когато свършела с тях.
Докато загинала самата тя.
Сигурен ли си, че искаш да си един от нас?
Мисля, че да.
Една нощ момче на нашата възраст
погледнало през прозореца й
и това, което видяло, го изплашило почти до смърт.
Видяло я как убива двама мъже с голи ръце.
Момчето разказало на ченгетата
и те подгонили вещицата, а тя се скрила в блатото на Милър.
Преди ченгетата да я настигнат тя попаднала в плаващи пясъци.
И докато потъвала в пясъците
тя изрекла 2 проклятия :
Първото било,
че един ден ще се вдигне от гроба и ще изгори целия град!
А второто проклятие било,
че ще намери онова момче и ще го замъкне с нея в Ада!
Ако останеш цяла нощ, ще знаем, че си един от нас.
Но ако не останеш,
швабските неща от Динк стават наши.
И ако останем цяла нощ,
ще ни дадеш футбола, който Динк подписа.
Дадено.
Вземи.
Може да ти потрябва.
Хайде, Скип.
Аз ще поема първата смяна.
Ти си почини.
Давам му 20 минути.
Ако остане,
значи е по-смел от мен.
Ако вещицата го убие,
аз ще взема кучето.
Слънчев лъч.
Исус иска да съм слънчев лъч.
Слънчев лъч.
Ще бъда Негов слънчев лъч.
Олеле!
-Добре заработихме, Джуниър.
-По-бързо!
Ако стигнем в Изард тази вечер, ще ни платят двойно.
Момчетата там са много жадни.
Така си е!
Какво правиш? Върни я.
-Ще си взема една бутилка.
-Изпиваш цялата печалба.
Бандити!
Накарай тоя помияр да млъкне!
Добро кученце!
Имам подход към кучетата.
Накарай го да млъкне или ще се върнеш в пандиза!
По дяволите!
Сега ще го оправя!
-Какво беше това?
-Да се махаме, Скип!
Бягай!
Дръж хлапето!
Хайде, Скип!
Няма смисъл да се криеш, хлапе! Ще те намеря!
Да се махаме от тук, Скип.
Къде си тръгнал, а?
Чуй ме добре, малко гаднярче!
Ако кажеш на някого за уискито,
някоя сутрин ще намериш кучето си мъртво на верандата.
Знаеш ли
имам нужда от нов портфейл.
Мисля, че от кучешка кожа ще стане страхотен портфейл.
Виждаш ми се умно хлапе.
Мръднеш ли от тук преди да се съмне,
ще трябва да се простиш с помиярчето си.
А всеки има нужда от приятел.
Хайде!
Дали го изплаших достатъчно?
Направо се подмокри.
Ще трябва да си смени гащите.
По дяволите!
Изпил е цели 6 бири!
Заспал е направо на гроба.
По дяволите!
Благодарение на Скип аз преминах
от детството в младостта,
от аутсайдер се превърнах
в пълноправен член на бандата.
Той ми отвори очите за чудесата на живота.
Опознах делтата на Мисисипи като петте си пръста.
Познавах всеки завой, всеки хълм, всяка поляна.
В цялата природа не остана нито една тайна за мен.
Но Скип ми отвори очите и за други неща.
-Съжалявам, че закъсняхме.
-Няма нищо. Аз също закъснях.
Той те харесва.
И аз много го харесвам.
"Хък Фин".
Разказва се за приключенията на едно момче.
"Кади Удлоун". Разказва се за приключенията на едно момиче.
Момчетата не обичат да четат.
Аз обичам.
Мисля да стана писател.
Или сенатор. Едно от двете.
И аз смятам да стана писател.
Или пилот.
Може дори да стана и съпруга на сенатор.
Аз още не съм решил.
Аз също.
Хей, Скип!
Здравей, Скип.
Скип също опозна Язу.
Градът беше чудесен не само за момчетата, но и за кучетата.
Той беше доста дружелюбен и често обикаляше града.
Всички важни хора в града го познаваха добре.
Скип много обичаше да ходи при скъпата ми леля Маги.
Когато тя събираше приятелките си на бридж, за него имаше сандвичи.
Той водеше безкрайни еднопосочни разговори
със странния й папагал.
Боже, боже!
Милост, боже!
И да дойдете пак!
Като всички кучета Скип не различаваше цветовете.
Той се сприятеляваше с хора от всички раси и класи.
Тогава градът беше разделен,
но, както всички знаем, кучетата са по-умни от хората.
Това е Уолдо Грейс.
Леко.
Браво Скип!
Хайде, моето момче!
Довиждане.
-Чували ли сте за Уолдо Грейс?
-За кого?
Уолдо Грейс - един чернокож.
Казват, че е по-добър от Динк.
Стига бе!
Казват, че е страхотен спортист.
Слушай ме!
В този град никой не е по-добър спортист от Динк.
Да не говорим за някой чернокож.
Бих искал да го видя как играе.
Кой е този с черната маска? Няма място тук.
След него!
Новини от фронта
Военните кучета
Чичо Сам призовава под знамената си...
кучетата!
Точно така!
Някои от американските бойци отдават чест с опашката си.
Добрите стари кучета
ни помагат да спечелим войната.
Членовете на корпус К-9
преминават през подготовка също като другите войници.
Внимавай Адолф!
Този път наистина ще те захапем!
Не всички четириноги герои успяват да се завърнат у дома.
Дори най-малките помагат.
Те са неразделни с момчетата от Парашутния корпус.
Кой казва, че кучетата не могат да летят?
Здраво стъпили на земята. И тази мисия е изпълнена.
След тежкия ден кученцата се нуждаят от почивка.
Запиши се още днес, Шаро!
Раз, 2, 3, 4!
Първо ще бомбардираме тези, след това слизаме в Либия,
и после бомбардираме онези. Ясно ли е?
Давай!
Браво, Скип!
Това са лошите! Германците.
Хитлер!
Убий Хитлер!
Готов е.
40 сантиметра. Висок е за териер.
Храни се добре, сър.
Сигурно.
Така.
Какво има?
Г-н Морис,
това е най-доброто куче, което някога съм виждал.
Благодаря ви, сър.
Чичо Сам би имал полза от него, ако не беше физически негоден.
Физически?
До, по кучешките стандарти.
Левият му тестис е малко по-високо.
Но оценявам факта, че го доведе.
Сър,
Скип би искал да му дадете още една възможност.
Той изпълнява заповеди...
Оценявам патриотизма ти,
но имам много работа.
Седни.
Седни!
Претърколи се!
Легни!
Не мога да повярвам, че е негоден.
Иначе изпълнява заповеди.
Може да прави всички номера.
Не знам какво му стана.
Може да се е уплашил.
Казваш, че моето куче е страхливец?
Не казвам, че е страхливец, а че може да се е уплашил.
Динк се прибира! Момчето ми си идва!
Динк се прибира!
Добре дошъл, Динк!
Сигурно е взел куп медали.
В автобуса ли е?
Не го виждам.
Ето го!
Добре дошъл, миличък!
Сигурно е изпуснал автобуса.
Няма нищо. Ще дойде със следващия.
Какво има?
Виж, кутия от цигари!
Няма да спечелим състезанието с едно парче станиол.
Минаха вече 2 седмици,
а Динк не е излизал от тях.
Когато го видя, с униформа ли беше, Уили?
Беше ли ранен?
Не можах да видя в тъмното.
Когато му мине, ще ни покаже медалите си.
Татко каза, че няма медали.
А баща ми каза, че е пияница.
Аз пък чух, че на бойното поле се изплашил и побягнал.
Счупил рекорда си на 100 метра.
Къде тръгна?
Какво му стана?
Внимавай за отровния дъб.
Вече усещам вкуса на пая с къпини.
Мисля, че тук храстите трябва да са отрупани.
Погледни!
Виждаш ли онова дръвче?
Все едно има счупена ръка.
Това е от светкавица.
Трябва да оставяш знаци,
за да можеш да намериш обратния път.
Тате?
Какво стана с крака ти?
Знаеш какво стана с крака ми.
Изгубих го в испанската гражданска война.
Ти беше още бебе.
И къде е сега?
Предполагам, че е някъде в Каталуния.
Боли ли те понякога?
Чувал съм, че става така.
Боли.
Но ти дадоха медал, нали?
Предпочитам да имам крак.
Я виж там!
Една стара сива катерица.
Дръж я, момче!
За малко да я хванеш!
Ловци! Застани на коляно!
Без резки движения!
Внимавайте!
Тук има хора!
Не мърдайте!
Ние ще дойдем при вас!
И през войната ли беше така?
Момчета!
Я вижте това!
Красавица е.
Или по-скоро е била.
Тате...
Тя е още жива.
Няма ли да повикаме ветеринар?
По-добре да си тръгваме.
Хайде!
Заповядайте у нас на еленско.
Ще дойдем.
В нашия край сезоните се сменяха, когато си искаха.
През зимата полята бяха така пусти,
сякаш никога вече нищо нямаше да поникне.
Сивото небе изглеждаше решено да остане завинаги.
Тогава изведнъж идваше пролетта
и всеки път ни изненадваше.
Онази година беше пълна с изненади.
Кой би помислил, че татко ми ще ми разреши да играя футбол?
Кой би помислил, че Ривърс Епълуайт -
най-красивото момиче в града ще държи ръката ми?
Смешна книга.
Бяха необикновени времена.
Скип ми помогна да премина през изпитанията на юношеството си.
Но той тепърва щеше да ми помага.
А сега,
с незабравимия номер осем -
Уили Морис!
Морис! Морис!
Не, Скип!
Това е истински екип
като на професионалистите!
Не съм те виждал отдавна.
Бях зает.
Вече играя бейзбол.
Браво на теб!
Ами да.
Довиждане.
Днес е "откриването".
Така наричат първия мач за сезона.
Чудех се дали...
Мислех си, че може...
Може би ще дойдеш.
С удоволствие, хлапе.
Наистина ли?
Чудесно!
Е, аз да тръгвам тогава.
Довиждане!
Благодаря ти, че си избрал моя номер.
Хайде, Спит!
По дяволите, Морис!
Колко пъти трябва да ви казвам,
че тук не е място за кучета? Разкарайте го!
Това не е игра!
Така ли?
Разкарайте го!
Хайде, Скип! Отиди да седнеш при Ривърс.
Седни до мен, Скип.
Искам да я удариш.
Внимавай! Морис, ти си на ред!
Хайде, Клиф!
Давай!
Той е на ред.
Гледай внимателно, Клиф!
Браво на теб!
О, Уили, толкова си красив!
Не те ли е срам, че си с номера на Динк?
Аз не бих го носил и мъртъв!
-А ти, Хинт?
-В никакъв случай!
Чухте ли, че Динк ще става професионален бейзболист?
Наистина?
Ще играе пръв беглец в отбора на "Големите бъзльовци"!
Размърдай се, синко! Няма да нощуваме тук!
Начало!
Гледай топката, синко!
Първи пропуск!
Втори пропуск!
Давай, Уили!
Ти можеш, синко!
Трети пропуск! Изгоря!
Няма страшно, Уили.
Следващият!
Пропусни!
Пропусни!
Няма нищо, Уили!
Ядосан е. Кой ли може да му помогне?
Хайде, махай се!
Опитваме се да играем!
Прекъсване! Махнете това куче от тук!
Махай се! Върни се при Ривърс!
Разкарай това куче! Не виждаш ли, че играем?
Махай се, Скип!
Веднага!
Ти си лош! Махай се!
Разкарай се!
Какво ти става, Уили?
Прибрах се...
Скип, прибрах се!
Къде си?
Къде си, момче?
Тук, Скипър!
Ела!
Барни, виждал ли си Скип?
Я да си помисля...
Да, сутринта дойде за наденица.
Беше тръгнал на бейзболен мач.
Ако го видиш, кажи му, че го търся.
Не се безпокой за него. Той ще се появи.
Това куче наистина те обича.
Защо винаги аз нося касите?
Защото аз съм мозъкът, а ти си работната ръка.
И защо?
Защото аз поне мога да пиша.
Хайде, хората ни чакат!
Този път дали ще ни платят?
Хайде, побързай!
Писна ми да работя без пари.
Стига си мрънкал!
Вдигай!
Виждала ли си Скип?
На негово място нямаше да се върна.
Ти се държа ужасно с него.
Той искаше да ти помогне!
Моля те, помогни ми да го намеря!
Добре, сега слизам.
Но, Уили
но не го правя заради теб, а заради него.
Къде си?
Прибери се.
Ще потърсим в училището.
И на стадионите.
И в парка.
Дезертьори,
кучета, а сега и момичета!
Явно не си от нашите!
Скип го няма.
Трябва да го открием.
Няма ли да ни помогнете?
"Няма ли да ни помогнете?"
Слушай, Скип изчезна!
Ние ще го намерим!
Ако искаш да помогнеш - добре!
А ако не искаш... Разкарай си дебелия задник от тук!
Казал ли съм, че не искам да помогна? Да вървим!
Разпръснете се!
Търсете навсякъде и питайте всеки!
Скип идвал ли е насам?
Не е идвал от 2 дни.
Скип.
Скип, тук ли си?
Скип, ела.
Прибери се!
Ела си, Скип.
Шерифе, Джак Морис е.
Кучето на сина ми Скип изчезна и...
Да, всички го търсят, но още не са го открили.
Нали ще ни се обадиш, ако го видиш някъде?
Ще ти бъдем много благодарни.
Благодаря, шерифе.
Нима плачеш като бебе заради един загубен мач?
Ти пък какво знаеш?
Ти дори не дойде! Излъга ме! Остави ме на мира!
Значи така, а? Днес си герой,
а утре си никой?
Не дойдох, защото мачовете вече не значат нищо за мен.
Не плача заради мача.
Заради Скип е.
Изчезна завинаги!
Завинаги?
Ти откъде знаеш? Да не си ясновидец?
Ядосах му се, ударих го и той избяга.
Точно както избяга и ти!
Само че Скип не се страхува от нищо.
Мислиш, че не знам какво говорят?
Че Динк е страхливец?
Знам! И знаеш ли какво?
Те са прави. Наистина се уплаших и избягах.
Мислиш, че се уплаших от смъртта?
Хиляди пъти ми се искаше вече да съм умрял.
А от какво се уплаши?
Смъртта не е страшна, момче.
Страшно е убиването.
Виж сега.
Кучето не се е загубило. Просто не търсиш, където трябва.
Със сигурност има място,
където още не си го търсил.
Когато е ядосан, говори неща, които всъщност не мисли.
Прилича на майка си.
Когато се върнах от Испания,
станах счетоводител.
Мислех, че ще мога да го скрия зад бюрото.
Погледнах надолу и не вдигнах глава цяла година.
И когато погледнах напред,
хората вече не ме зяпаха.
Явно бяха забравили.
Но вие имате медал за храброст.
А аз имам позорно петно.
Страхливците не ги забравят.
Хората обичат простите неща.
Да могат да те сложат в джоба си.
Сложи етикет на човека
и няма нужда да го опознаваш.
Синът ми...
Той иска да прилича на теб.
И то не защото си добър спортист.
Ти си неговият герой,
защото си му приятел.
Той има нужда точно от това.
От приятел.
Добре тогава.
Скип, ела!
Ела тук, момче!
Ела тук, момче!
Какво, по дяволите...
Проклет помияр.
Какво му направи? Това е моето куче!
Казах ти да го разкараш от тук!
Я гледай ти! Динк! Питие ли ти трябва?
Дай едно шише за Динк!
Махайте се от тук, момчета!
Хлапето приятел ли ти е?
Знаеш ли колко пари съсипа помияра?
Казах да се махате!
Я го чуй, Милард!
Приятелчето на г-н Хитлер!
Май ти трябва да се махаш!
Взимай си отровата и се махай!
И да не съм те видял повече!
Да се махаме, Джуниър!
Хайде!
И без това тук стана много населено!
Моли се кучето да оживее!
Някакви новини?
Не е добре.
Уили, ще дойдеш ли отзад?
Искаш ли някой да дойде с теб?
Той е голямо момче.
Ще се оправи.
Ще умре ли?
Не знам.
Направих, каквото можах.
Сега всичко е в Божиите ръце.
Моля те не умирай, момче!
Какво ще правя без теб?
Ти ме научи да играя футбол.
Запозна ме с момчетата.
Даде ми смелост да заговоря Ривърс.
Ти ми помогна и за Динк.
Никога няма да имам друг приятел като теб! Никога!
Скип ще се оправи.
Ти си добре!
Моето момче!
Обичам те, Скип!
Знаех, че няма да умреш.
В онзи ден почти загубих Скип.
Дори когато спеше на масата,
той пак ми даваше урок.
В онзи ден
аз се превърнах в млад мъж.
Защо в детството и младостта
искаме времето да мине по-бързо?
Искаме да пораснем по-бързо.
А станем ли възрастни, искаме точно обратното.
Добро куче!
Ако е както казват,
че една кучешка година живот
се равнява на седем години човешки живот,
то Скип е бил възрастен, докато аз съм бил момче.
Но понякога ми се струва, че той беше събрал в себе си
цялата мъдрост на времето.
Уроците, които научаваме като деца,
ни заливат като вълни.
Най-накрая видях как играе Уолдо Грейс.
Той играеше и играеше...
Със спомените ми от детството
се връща и сладко-тъжното усещане да си
единствено дете и да имаш вярно и предано куче.
От спомените за трудностите,
опасностите и разочарованията, съпътстващи детството ми,
верността и любовта
са най-важните
и със сигурност най-трайните.
Най-накрая дойде денят, в който си тръгнах от дома.
Спечелих стипендия и отидох да уча в Оксфорд, Англия.
Далеч от Язу, Мисисипи.
Далеч от семейството и приятелите ми.
Кучето в детството ни
ни учи на много неща за приятелство, любов и смърт.
Аз бях единствено дете.
Той бе единствено куче.
Старият Скип стана на 11 години
и артритът го мъчеше ужасно.
Но дяволската искра в погледа му никога не изчезна.
Моята стая стана негова.
Неотдавна намерих една стара негова снимка.
На нея той
е вдигнал муцуна и души нещо във въздуха.
Опашката му е високо вдигната.
Очите му светят с някакво мимолетно вълнение.
Той обичаше да го чеша по врата.
Протягаше се и се прозяваше,
посягаше към мен с лапи,
сякаш искаше да ме прегърне.
Един ден ми се обадиха отвъд океана.
"Скип почина."
каза татко.
С мама го увили в бейзболното ми яке.
Казаха, че са го погребали под бряста.
Но това не е истина,
защото неговият последен дом
е в моето сърце.
Уили Морис стана изявен писател
и най-младият редактор на списание "Харпърс".
Години по-късно той се завърна в Мисисипи.
Всеки ден той си спомняше за Скип.
В памет на Уили Морис 1935-1999
Вulgаriаn Subtitlеs Аdарtеd bу Адаптация : Gеlulа/SDI