Roswell - 03x17 - Four Aliens And A Baby (1999) Свали субтитрите
- Има ли кораб там?
- Има.
- Направи ли каквото ти казах?
- Да.
Всичко наред ли е, скъпи?
Скъпи, добре ли си?
О, боже мой.
Майкъл, зяпаш това нещо от часове.
Това е част от катастрофирал извънземен кораб, Максуел.
Не мисля, че това го прави по-интересен за гледане.
- Може да е от родната ни планета.
- Или не.
Защо не приемаш това нещо сериозно? Каца НЛО...
Катастрофира. Сериозно го възприемам. Просто не съм обсебен от него.
Обсебването не винаги е лошо нещо. Може там да има враждебни същества.
Още една причина да стоим далеч от него.
Бил ли си някога крадец или нещо подобно?
Нямаме причина да вярваме, че корабът е бил обитаван.
Даже и да е бил, екипажът вероятно е загинал при катастрофата.
Ние не сме умрели при нашата катастрофа.
Какво да правя с това нещо?
Продължавай да го гледаш.
Убеди се, че няма отвор, през който да изсипе армия от враждебни извънземни.
Харесвах те повече, когато беше мрачен и параноичен.
Сър.
- Някакъв признак за врата или кабина?
- Не, сър. Все още не.
Внимавайте, сър.
Започваме системен анализ. Записваме.
- А какво за задвижващата го система?
- Нищо определено.
Не знам как това нещо изобщо е летяло.
- Е, то е имало, нали?
- Все още не сме го намерили.
Повярвайте ми, работим толкова бързо, колкото да не го повредим.
Хей, внимавай!
Все още искам да разбера как работи това нещо.
Какво, по дяволите, беше това?
Не знам.
О, боже мой!
Р О З У Е Л Сезон 3, Епизод 17 ЧЕТИРИМА ИЗВЪНЗЕМНИ И БЕБЕ
Наистина е хубаво отново да сме близки, нали знаеш, без...
- Гориш ли?
- Да.
- Сигурна ли си, че си добре?
- Да, супер съм.
Виж, няма зелени искри. Наред е.
Сигурна ли си, че е безопасно? Баща ти е долу...
Да, знам. Поправя грила. Няма да се качи.
- Сигурна ли си?
- Да.
Къде е този телефон?! Махай се.
- Просто не му обръщай внимание.
- Да.
"Свързахте се със семейство Паркър, но не сме в къщи. Оставете съобщение."
"Здравей, Лиз, аз съм Даяна Евънс, майката на Макс."
"Опитвам се да открия Макс. Спешно е."
- Това убива страстта.
- "Ако си там, ще..."
Ало? Здравейте, г-жо Евънс.
Ъ...
Да, да, той... Той е тук. Задръжте за секунда.
Мамо, какво има?
Семейна вечеря? Това ли е спешното?
Що за вечеря може да бъде толкова неотложна?
Не може ли да го направим през уикенда?
Просто ние с Лиз учим.
Учим френски.
Биология.
Добре, добре. 10 минути.
Добре, чао.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Можем ли после да продължим?
Баща ми ще свърши работата по грила след половин час.
Да се срещнем у Майкъл. По-безопасно е.
- Ами Майкъл?
- Ще го разкарам.
Става.
Мамо, не искам да спорим, добре.
Толкова ли е важно? Не може ли просто...
Добре, добре. Ще дойда.
Да, ще дойдем. Добре, чао.
Майка ми иска ние с теб да идем на вечеря.
- Какво, довечера ли?
- Веднага.
Но аз вече ям.
- Тогава спри.
- Изабел!
- Какво?
- Виж, не ми се ходи там.
- Нито пък на мен, но ще отидем.
- Иди без мен.
Джес, аз вече й казах, че двамата с теб ще отидем.
Не можеш ли да се престориш поне за час, че всичко между нас е наред?
Преструвах се цели три дни с баща ти, нали?
Преструвам се, откакто разбрах какво си ти. Писна ми и съм уморен
от преструвките.
- Добре дошъл в моя свят.
Ето затова не исках да те въвличам в тези неща.
- Но ме въвлече, Изабел, нали?
- О, ето ни отново.
- Нека да го чуя, Джес.
- Какво?
- Очакваш да преодолея това за една нощ?
- Минаха дни, Джес! Минаха...
Искаш да освободя това?
Пусни го отново.
Достатъчно.
- Е, загубили сме и 16-тимата, така ли?
- Да, сър.
Всички очевидци са мъртви.
Една автоматична охранителна камера е заснела това при напускането му.
Искам да хванем това нещо.
Искам Розуел да се постави под ключ и да се претърси,
докато не намерим това нещо и не го унищожим.
- Разбра ли ме?
- Да, сър.
- На път за в къщи тази вечер...
- Да, но аз...
Стой зад мен. Стой зад мен!
Свещен...
Това кръв ли е?
Да, според мен.
Какво става ей там?
Е, мамо,
какво има за вечеря?
Всъщност аз... Не съм готвила тази вечер.
О! Ще поръчваме ли?
Всъщност няма да вечеряме.
Ние с майка ти искаме да споделим с вас едно нещо.
- Изабел, добре ли си, скъпа?
- Да, мамо, добре съм.
О, господи! Не мога да повярвам, че сте ме шпионирали.
Съжалявам, скъпа, но не знаехме какво друго да направим.
Ще бъдеш ли така добра да ни обясниш какво значи това?
Кои сте вие?
Ние сме вашите деца.
- Дали?
- Да.
Какво беше това?
Ще проверя.
Благодаря, Макс.
Макс.
Тес?
Моля те, подръж го.
Макс, какво става?
Това е моят син.
Зан. Къде е Зан?
Кръстила си бебето Зан?
Ами той е твой син и това е твоето истинско име.
Къде е той?
В другата стая, заедно със шашнатите си баба и дядо.
Сядай...
веднага.
Сигурно ще бъде прекалено нахално, ако те помоля да излекуваш това.
Да ти помагам да се чувстваш по-добре не е сред моите приоритети.
Добре.
Сигурна съм, че имаш много за казване, така че нека да го чуем.
Мислех, че нашето дете не може да оцелее в земната атмосфера.
Почувствах това, когато се свързах с него.
Беше заблуда. Нещо, в което трябваше да повярваш.
Трябваше да направя всичко възможно, за да те накарам да активираш гранилита.
- Включително и да убиеш Алекс?
- Нямах намерение.
Какво беше той - странична жертва?
Ще ми се веднага да те убия.
Ако ме убиеш, ще убиеш и Зан.
За какво говориш?
Ние сме свързани с него, Макс. Физически. Ако аз умра, умира и той.
- Не ти вярвам.
- Тогава ме убий.
И виж дали те лъжа.
Познавам те, Макс. Ти никога не би поел такъв риск.
Просто ще ти се наложи да ми повярваш.
Добре.
Къде мислиш, че е била Тес през цялото време?
И защо според теб тя дойде точно в нашата къща?
Филип!
Мислиш ли, че Тес някак си е свързана с това, което става с Изабел?
Филип, ш-ш-ш.
Това може да почака.
Добре ли си?
Шегуваш ли се?
Макс е с Тес.
Родителите ми ме смятат за леко смахната.
Виж...
Всичко ще бъде наред.
Макс може да се грижи за себе си и родителите ви ще ви обичат, въпреки всичко.
Не знам, Джес. Мислиш ли?
Какво правиш тук?
Защо се върна?
Кивар ме предаде.
Отхвърли Зан като престолонаследник и смяташе да го убие,
така че аз избягах.
Значи ти си катастрофирала онази нощ!
Да, стана инцидент.
С един джет на Военновъздушните сили.
Беше опит да ни свалят. Не знам защо.
Типично по човешки, предполагам.
Корабът беше разрушен. Съвзех се точно когато искаха да вземат Зан.
И какво направи?
Защитих сина си.
И колко хора уби в процеса на "защитата"?
Не знам.
- Колко?
- Не си спомням.
- Колко?
- 15, може би 20.
Не се спрях, за да ги броя.
Не мога да повярвам, че някога съм се тревожел за теб.
Да, тревожеше се. И това не беше заблуда.
Нищо от онези неща сега няма значение.
Трябва да измъкнем сина ни от Розуел.
Може би да опитаме отново, Макс.
Да, може би.
Стой тук.
- Да.
- Добър вечер.
Аз съм майор Карлсън. Военновъздушни сили на САЩ.
Имаме пробив в охраната на секретна военновъздушна база
и кучетата ни доведоха тук.
Да. Е, и?
Това кръв ли е върху обувките ви, сър?
Изглежда, кучето ви смята така.
Трябва да претърсим дома ви. Сега.
Боя се, че... аз...
Да, току-що се прибирам и откривам ето това.
Кръв по целия под.
Виждали ли сте тази жена?
Не.
Не, къщата е празна.
Смятате, че това дребно, русо момиченце е направило всичко това?
- Има ли още някой в къщата?
- Не.
Сър.
Какво е това?
Пробвайте да го огледате отвън.
Изабел...
За видеото.
Моля те, татко, недей точно сега.
Аз ще го взема.
Ти остани и говори. Аз ще го взема.
- Ало?
- Джес, Джес, слава богу!
Слушай, това е много важно.
- Има някакво извънземно на свобода.
- Да, знаем. Тес е.
- Тес се е върнала, така ли?
- Да, тук е. Доведе сина на Макс.
Тя има бебе!? Шегувате ли се с мен?
Главата ми ще се пръсне.
Момчетата от Военновъздушните са я последвали до нас.
Ще бъдат при вас всеки момент.
- Какво да правим?
- Изчезвайте оттам!
Виж, Кайл, наистина моментът не е подходящ.
Ще ти звънна после.
Ало, Джес? Джес?
Не биваше да го правиш!
Изабел, не ни трябват подробни обяснения, просто...
- Не разбираме.
- Трябва да поговорим в кухнята.
- Сега.
- Не, не. Не може ли да почака?
Ще отнеме само минутка.
Военните идват за Тес и за бебето.
Добре.
Ще кажа на родителите ми, че трябва да вървим.
Кажи им какво всъщност става. Може би ще могат да помогнат.
Или да ни обърнат гръб.
- Трябва да тръгваме.
- Не, не, няма да напускате.
Татко, мамо, чуйте ме.
Едни хора идват за бебето на Макс. Лоши хора.
За какво говориш?
Майор Карлсън. Военновъздушни сили на САЩ.
- Отворете вратата.
- Не, татко. Не отваряй, моля те.
Военновъздушни сили на САЩ?
- Това ли са лошите хора?
- Да. Идват за бебето на Макс.
Отворете вратата! Военновъздушни сили на САЩ.
Дайте ми бебето. Трябва да тръгваме.
Какво става тук?
Бебето на Макс е... То е извънземно.
- То е... какво?
- Аз също.
Ето затова можех да правя онези неща на видео записа.
- Отворете вратата!
- Истина е.
Ние сме различни.
Но все още сме ваши деца.
- Помогнете ни, моля ви.
- Отворете вратата...
или насилствено ще я отворим.
Татко.
Тук сме, за да претърсим дома ви, сър.
- Налага се да излезете.
- Съжалявам, няма да ви позволя.
- Не искам позволение.
- Военните нямат тук юрисдикция.
- Излезте отвън, сър.
- Ще ми покажете ли заповедта за обиск?
Сержант.
- Тес, ти не си тук.
- Майкъл, недей.
- Максуел, махни се от пътя ми.
- Не и докато не се успокоиш.
- Каквото и да ти е казала, лъже.
- Тя е с моя син.
- Тогава махнете бебето.
- Не. То се нуждае от нея.
Ако убиеш нея, и синът ми ще умре.
Макс, какво, по дяволите, прави тя тук?
Дълга история.
Трябва да ги измъкнем от Розуел.
- Да, сърцето ми се облива в кръв.
- И аз се радвам да те видя, Майкъл.
Хей, не започвайте!
Значи ти си катастрофирала в пустинята онази нощ?
Винаги си мислил бързо, Герин.
Ставай, кучко.
Ще те убия.
- Лиз, не! Не, Лиз, не!
- Ти си убийца! Ще те убия!
Добре дошла.
Чакай. Какво, какво...? Значи сега й вярваш?
Не, Лиз, съвсем не.
Тес и моят син са обвързани. Ако я убиеш, вероятно ще убиеш и него.
- Да, колко удобно!
- Лиз, нямам друг избор.
- Налага се да й вярвам.
- Това е ненормално.
Тя предаде всички ни. Тя уби Алекс.
- Знам.
- Не, тя трябва да си плати!
Макс, обещай ми, че като свърши всичко, Тес ще си плати за деянията.
Обещавам.
Дай ми знак, когато това приключи.
Хей, Лиз, всичко наред ли е? Май не.
Кайл, слава богу, че си тук.
- Не ме доближавай.
- Кайл...
Дай ми възможност да ти обясня.
- Защо все още не си я убил?
- Макс не ми позволява.
Ела, Зан. Не искам да виждаш това.
Бъди внимателен с него, Макс.
- Е, какво правиш тук?
- Питай някой от тях.
- Писна ми да обяснявам.
- Обясни,
какво си правила у нас, преди да дойдеш тук.
Мислех, че ще ми помогнете.
- Защо избяга толкова бързо?
- Защитавах сина си.
- Нямаше опасност за него.
- Баща ти имаше оръжие.
Инстинктите са взели връх. Имаш късмет, че не те убих.
Да, предполагам, че съм в дълг пред теб.
О, всъщност не.
- Кайл.
- Ние ти доверихме нашия дом, Тес.
Защитавахме те. И с какво ни се отплати?
Проми ми мозъка, за да изнеса трупа на Алекс.
- Никога не съм искала да нараня...
- Да, ама твърде късно!
Ти изобщо не си чул моята част от историята.
А, имаш си твоя част? Убиецът си има своя част.
Аз бях отгледана от убиец, Кайл.
- Един болен и лицемерен човек.
- Не се прави на жертва, Тес.
От всички извънземни, които съм срещал, ти си единствената, която няма душа.
Това няма никакъв смисъл, Изабел.
- Не изглеждаш по-различно.
- Аз съм полу-човек.
- А другата половина?
- Мамо, моля те, не сега.
Откога знаеш?
От около месец.
- И нямаш проблеми с това?
- Опитвам се.
Тя все още е жената, в която съм влюбен.
Тя все още е Изабел.
Нападнах Тес и тя отхвръкна назад.
Почакай, върни за секунда. Нападнала си я?
Мислех, че твоята сила с мълниите е приключила.
Да, и аз. Но когато видях Тес, цялата тази енергия избликна от мен.
Всичко това - гняв, ненавист...
Струваше ми се, че тази част от живота ми е мъртва и погребана.
Почакай, не. Тази част никога не е била мъртва и погребана.
- Ти никога не си го превъзмогвала.
- Добре.
Просто искам Тес да изчезне от живота ми.
Е, това е достатъчно лесно.
Иди при онези хора и им кажи къде се крие Тес.
- Не, не мога да го направя.
- Добре тогава, аз ще ида.
Не, сядай.
- Какво?
- Просто...
Толкова ми е мъчно да виждам най-добрата си приятелка като...
- Като какво?
- Като жертва.
Не трябва да бъдеш жертва.
Прости на Макс или го разкарай от живота си - едно от двете.
Трябва да вземеш решение. Това е твоето решение, твоят живот.
Камион на Военновъздушните сили, пълен с 3 тона експлозив...
беше похитен тази вечер. Военните са поставили КПП
на всички пътища, които излизат от Розуел.
- Добра лъже-история.
- Заклещени сме.
- Не, не сме.
- Какво смяташ да правиш?
Не знам, засега.
Максуел, притиснати сме.
Ало?
Какво?
Беше Изабел. Намерили са бебешките пелени и кучетата са хванали дирята.
- Ще бъдат тук всеки момент.
- Да тръгваме! Аз ще взема Зан.
Хей, не си ти този, който командва тук.
Но, Максуел, тя е права. Трябва да изчезваме оттук.
- Имаш ли достатъчно енергия?
- Мисля, че да.
Добре, супер. Отивам за колата.
- Майкъл, имаш ли мляко?
- Само "Снейпъл".
Супер.
Не го ли кърмиш?
Ето ги, идват.
Приготви се.
Някой от вас виждал ли е тази жена?
- Мм-м.
- Никога не съм я виждал.
Може ли да отворите багажника на колата, сър?
Разбира се.
Добре.
Чисто е. Момчета, минавайте.
Ш-шт.
Задръж го! Задръж го, там!
Излезте от колата. Веднага!
- Съжалявам, не мога да го спра.
- Максуел, тръгвай!
Сядай долу!
- Той добре ли е?
- Да, само ни измъкни оттук!
- Ало?
- Не са успели.
- Какво е станало?
- Връщат се обратно.
Трябва да се срещнем в квартирата ти. Тя е единственото безопасно място.
Добре, ще бъда там.
- Макс и бебето добре ли са?
- Засега. Да вървим.
Изабел.
Мила, моля те, внимавай.
Филип.
Зан заспа.
- Нямаме време, Макс.
- Нужен ни е план Б.
Тръгвайте! Без мен. Само спасете Зан.
Нали каза, че той не може да оцелее без теб.
Още една лъжа?
- Знаех си.
- Щяхте да ме убиете!
Просто се опитвах да остана жива, поне докато спася сина ни.
Сега единственият начин да бъде спасен е да отведете.
Значи бебето не е обвързано с теб
въобще?
- Не.
Зан е напълно човек.
Какво?
Затова беше отхвърлен на Антар.
Ето защо аз се върнах.
- Как е възможно?
- Генетика, Макс.
Тя е полу-човек. Ти също. Двамата имате ДНК... Ясно е.
Чакай, нека да изясня нещо:
Щом бебето няма нужда от теб, значи можем да те убием.
- Майкъл!
- Бихме могли.
Но военните все още търсят едно извънземно...
търсят нас.
Ако военните искат извънземно, защо да не им дадем едно?
- Да я предадем?
- Ами да.
Тогава ще престанат да търсят извъземни и ще ни оставят на мира.
Предчувствам план В.
Не. Ще я изучават като лабораторен плъх през остатъка от живота й.
Аз бях там. Не го пожелавам дори и на най-злия си враг.
Макс, това не е решение, което можеш сам да вземеш.
Това не е само решение на извънземните.
Тя уби Алекс. Тя уби най-добрия ми приятел.
Според мен трябва да гласуваме.
Добре, това е достатъчно честно.
Хайде тогава да гласуваме.
"Да" - ще я предадем.
Аз казвам "да" - да я предадем.
Не бива да го правим. Гласувам "не".
Аз ти вярвах.
И Алекс...
Гласувам "да".
Гласувам "не".
Майкъл?
Да го направим - да я предадем.
Джес, ти какво ще кажеш?
Никога не съм я виждал - нито нея, нито Алекс. Не бива да гласувам.
Напълно честно. Кайл?
Не знам.
Не, не мога да го направя.
Хайде. Лиз, дай си гласа, за да разсечем възела.
- Гласувам "не".
- Какво?
Луда ли си?
Направих избора си.
Е, какво да правим сега?
Да чакаме. И да се молим да не ни открият.
Лиз, събуди се!
Какво!
- Защо не гласува срещу мен?
- Защото не съм убиец, Тес.
Направи ми едн услуга –
Макс те обичаше.
Всеки път, когато бяхме заедно,
всеки път, когато се целувахме, той мислеше за теб.
Той имаше видения, които виждах и аз
и те винаги бяха за теб.
Защо ми го разказваш?
Защото знам колко много болка ти е причинявало това.
Ти наистина смяташ да го направиш, а?
Най-после и аз да направя нещо хубаво в моя живот.
Ти вече го направи.
Хей, Тес...
няма да им позволиш да те пъхнат в бялата стая, нали?
Не.
е д н а с е д м и ц а п о - к ъ с н о
Не смяташ ли да поспиш поне малко?
Не съм ли ти казал?
Извъземните нямат нужда от сън.
Не е необходимо да го наглеждаш всяка секунда.
Трудно ми е да се откъсна от него.
Знам как се чувстваш.
Така се чувствах и аз, когато ви осиновихме с Изабел.
Любовта, която изпитваш към него, Макс,
е това, което ние с майка ти изпитваме към вас.
Нищо друго няма значение.
Те са отвън, татко.
Знам. Мога да го почувствам.
Те идват за него.
Никой не идва за него, Макс. Тук синът ти е в безопасност.
Всичко ще свърши след няколко дни.
- Никога няма да свърши.
- Макс.
Живял съм с това много повече, отколкото ти.
Това е постоянна битка.
Ние с майка ти сме били част от тази битка, нали?
Ами...
Съжалявам.
Но сега можем да ти помогнем да се пребориш с тях.
Ние се борихме с тях.
И ако не са тези, ще бъде някой друг.
Аз просто искам синът ми да живее нормален живот,
далеч от всичко това.
Той ще живее нормален живот, Макс.
- Той ще го има.
- Не и ако аз съм част от този живот.
Какво говориш?
Той е човек.
Той заслужава да живее по нормален, човешки начин.
Виж, това, което исках повече от всичко на света,
беше това да го намеря.
И сега, когато най-накрая го открих,
мисля, че трябва да се откажа от него.
- Макс.
- Аз съм белязан...
също и ти.
Може би, ако нещата бяха по-различни,
може би в бъдеще щеше да се намери някакъв начин,
но точно сега трябва да осигуря безопасността на Зан.
И единственият начин да го направя е да го отдалеча от себе си.
От нас.
Можеш ли да ми помогнеш?
Сигурен ли си за това?
Имам един бивш съученик, който се занимава с такива неща.
Той е в Ню Йорк, мисля.
Колкото по-далеч, толкова по-добре.
Колкото по-малко знам къде е Зан, толкова по-безопасно ще бъде за него.
Само ми обещай...
да го дадеш в добро семейство.
Искам той да има родители като...
Ами... такива като теб и мама.
Сигурен ли си, че този човек ще се заеме?
Да...
Мога да го направя.
Макс.
Време е.
Какво беше това?
Просто спомен.
Аз съм тук.
И винаги ще бъда тук.
Превод: Aries Субтитри: Victory
КРАЙ НА ЕПИЗОДА